Движение 'Воини на Тангра'
Завръщане При Родата


anti666 20.11.2010, 19:59
Отварям тази тема, която смятам че ще е полезна за всички, които имат намерение в близките години да се върнат към естествения начин на живот. Далеч от градската суета, задъханото ежедневие, ГМО храните и флуорираните води. Убеден съм, че такива хора стават все повече.
В завръщането си към Природата обаче те неминуемо ще се сблъскват с много проблеми, всеки един от които е разрешим по своя си начин. Именно затова пускам и тази тема, за да обменим информация, полезна взаимно в това начинание. Далеч съм от мисълта за живот в землянка или шатра, а по-скоро за един балансиран и чист начин на живот, който нашата прекрасна българска ПриРода го позволява.

Ще се радвам на мнения от различни участници, дори и да не са редовни посетители тук. Наскоро разбрах, че един от бившите ни модератори, Миро вече го е направил и се е измъкнал от клоаката на града. Бих се радвал да чуя и неговото мнение, така както е написано в сайта на Хнет, където модерира сега.
http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php/topic,15854.0.html

В тази тема бих искал да обменим информация и как да да бъдем независими от системата откъм електро и водоснабдяване.

Йордан_13 20.11.2010, 20:24
Ебати, цирка са тия момчета от Х нета;))) Ама ако можело да е по-близо до град, или направо малък град, ако можело, това, ако не можело онова. За да живееш над 1000 метра(под 1000 метра, забравете, това не е планина), най-първом ти трябват умения да живееш на такива места. Те са най-важното. А повечето мат'рял, не може дори да живее като хората в големите градове, камо ли да оцелее в природната среда, тъй, като няма Метро, Била, Кауфланд, Мол и други консуме глезотии. Жената, децата... Ми като не искат жената, децата, ги оставяте в града. А те, повечето жени не искат;))), тъй като точно заради жените съвременното консуматорско общество, има такъв вид. Поне за мен е така.
Електричеството, водата..., абе не се тревожете за тия неща, вие глейте да придобиете умения да живеете в такава среда, да се слеете с нея, да бъдете част от Природното Съобщество, (както го наричам аз), па тогава елате пак да си говорим за контакти, приятели, барове, дискотеки. Уверявам ви, че тогава те, въобще няма да ви липсват.

Йордан_13 20.11.2010, 20:31
А, и да добавя, най-вече няма да ви липсва премиера Тиква, ДАНС, МАНС, ГАНС, трактори, локомотиви и всякакви други пособия на безсмисления и убиващ човека градски живот.

Канатица 20.11.2010, 20:31
Да си призная чакам подобна тема от известно време( 'що чакам си е мой проблем).
От известно време се занимавам с проучване точно на "природосъобразен и самодостатъчен" начин на живот. Натъртвам на словосъчетаниеот в кавичките. Ще препоръчам за четене

http://www.elit-bg.com/index.php?page=torrent-download&id=30b28e9ee4a1273578b3f28e7517cad0ce9e440a

QUOTE
Хората мислят, че познават предметите, когато ги опознават отблизо. Но това е само повърхностно познание. Това е знанието на астронома, който знае имената на звездите, на ботаника, който знае класификацията на листата и цветовете, на художника, който знае естетиката на зеления и червения цвят. Разпознаването на земя и небе, червено и зелено, не означава познаване на природата. Астрономът, ботаникът и художникът само възприемат впечатленията и ги интерпретират, всеки в рамките на своето собствено съзнание. Колко по-активен е техният интелект, толкова повече се отделят от природата и толкова по трудно осъществимо става за тях воденето на натурален живот.
   Трагедията е в това, че в своето невежество хората се опитват да подчинят природата на своята воля. Човешките същества могат да разрушат природните форми, но те не могат да ги създадат. Разделеното, фрагментираното и непълно разбиране винаги връща човешкото познание до изходната позиция. Неспособни да възприемат природата в нейната цялост, хората не могат да направят нищо повече от това да конструират несъвършен неин модел и по този начин да излъжат себе си , че са създали нещо натурално.
   Всичко, което трябва да направи човек, за да опознае природата е да осъзнае, че на практика нищо не знае, че е неспособен да познае каквото и да е. Тогава може да очаква, че ще изгуби интерес към различаващото знание. Когато отхвърли различаващото знание, не-различаващото знание само ще изникне вътре в него. Ако той не се опитва да мисли за знанието, ако той не се грижи за разбирането, ще дойде време когато той ще разбере. Няма друг път, освен чрез разрушаване на егото, като се откажем от мисълта, че човечеството съществува без участието на небето и земята.


След закуска - въпреки че е обемен том (почти) колкото Библията:

http://thepiratebay.org/torrent/5040528/PERMACULTURE__A_Designers_Manual__Bill_Mollison (на наглийски език)
За щастие е издадена на български съкратена версия на тази книга със същото заглавие, която може да се купи от http://www.helikon.bg/books/10/145805_vavedenie-v-permakulturata.html

QUOTE
Пермакултурата е подход за проектиране на човешка жизнена среда и трайни земеделски системи, които имитират връзките, срещащи се в естествените екосистеми. Този подход е разработен и представен в поредица от публикации от австралиеца Бил Молисън и сътрудниците му през 70-те години на миналия век. Неговото желание да се даде алтернатива на намиращите все по-широка употреба разрушителни промишлено-земеделски методи го довежда до разработването на методика за създаване на устойчиви земеделски системи, които наподобяват по своята структура тези в природата.


В България пермакултурата не е непозната. Има няколко много полезни страници по темата. доста хора по мое наблюдение се интересуват от тези неща и пермакултурата се разпространява все повече. Има изгредени малки обекти (градини) и дори няколко къщи. Пермакултурата на кратко не означава робуване на обработваемата земя, както са правили дядовците ни. Затова става дума и за прородосъобразно земеделие и градинарство, в хармония с ПриРодата. Ами най-добре прочетете източниците от приложениете връзки.

--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

anti666 20.11.2010, 22:39
QUOTE
Вие глейте да придобиете умения да живеете в такава среда...

Точно и затова пускам тая тема, даже викам да я закачим отгоре. Нямаме намерение тепърва да убеждаваме някой да захвърли градския живот. Темата е към тези, които вече вътрешно са го решили да получат повече идеи и най-вече умения, както е споменато по-горе.
Също така ПриРодата не е само планината над 1000м. Странджа или Предбалкана са по-ниски, но не пречи там да са съсредоточени някои от най-важните светилища. В Предбалкана например няма села на височина над 1300м по чисто географски причини, за разлика от Родопите.
QUOTE
Жената, децата... Ми като не искат жената, децата, ги оставяте в града.

Това е също един от проблемите, които съм уверен мъчат много хора, решили да се "качат нагоре". Ако един от двамата (обикновено жената) не желае такъв начин на живот. Тук най-вече става дума за децата, защото след като си ги направил, значи носиш някаква отговорност за тях и не можеш ги заряза ей така. Въпрос на виждане, приоритети и вътрешно посвещение. В случая няма как да не се сетя за Левски или Матей Миткалото. В случая основния аргумент на жената е липсата на училища в планината, а вече и в по-малките села. Което също може да бъде решен при повече желание.
В Хнета в цитираната тема някой се беше загрижил как детето ти ще си хване гадже, което нямаше как да не е смешно, макар и да има основание да за притеснение. Реално липсата на социални контакти там е другия проблем, което вече се решава с вътрешна нагласа и мироглед.
QUOTE
А деца ако имате, на тях как ще им хареса?
Къде ще намерят други деца?
Къде ще ходят на училище? А на курсове по танци?
А къде ще си намерят гаджета?
А къде ще си намерят къща и с какво ще я купят?
И какво ще ядат и работят те?




anti666 20.11.2010, 22:49
QUOTE
От известно време се занимавам с проучване точно на "природосъобразен и самодостатъчен" начин на живот.

Самодостатъчен е всъщност точната дума. Под това се разбира създаване на условия, в които да си независим от външния свят. Дали някъде ще има икономическа криза, дали някъде ще има война или природни катаклизми. Разбира се, в днешно време те не могат да те подминат и това е предмет на по-нататъшни дискусии.
С очите си съм виждал от родителите си, а и от участници тук как ефикасно се използват всички ресурси при такъв начин на живот. Там се извършва един пълен кръговрат и всичко се използва. Включително отпадъците влизат в употреба. Например, черупките от яйцата се дават на кокошките. Остатъците от храна отиват за животните. Фъшкиите от пасящите наоколо коне се използват за тор в градината. От набраните билки се вари чай. От кладенеца или хидрофора се тегли вода, с която се полива градината при засуха. В крайна сметка, няма нищо изхвърлено или ненужно.

Канатица 20.11.2010, 23:09
В темата, отворена в Хнет-а се споменава http://xenos-bushcraft.com/blog/. Особеното там е, че по принцип уменията са за "оцеляване" сред дивата Природа. Тоест има един елемент на нарушено равновесие между човек и природа. Напоследък самият автор се насочи към т.нар. бушкрафт, а именно живот в хармония с Природата и произтичащата нужда от по-други умения.(Името на страницата беше променено по този случай).
Дава се за пример и книга-наръчник за оцеляване на SAS (британските спец. части). Според мен знанията в тази книга са полезни като информация, но трябва всеки да е наясно със себе си какво дири в планината или по-общо казано извън Системата. В крайна сметка дори и за военни цели оцеляването е за кратки периоди от време.

--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

anti666 20.11.2010, 23:12
Тук пускам връзка към някогашния форум на Вестник Атака. Става дума за алтернативни източници на енергия и как човек си е решил своите проблеми. Sulaco дори и дава сайта, макар да нямаме намерение тук да правим търговски реклами. Все пак може да е полезен за някой, който иска да се откъсне съвършено от външно захранване.
http://forum.vestnikataka.bg//index.php/topic,22024.0.html

Тук отварям една скоба. Преди време аз също бях много навит да използвам такива алтернативни енергоизточници. Проблемът е, че те са си технологични продукти и все пак зависят от въшния свят. Най-вече за резервни части, подръжка и т.н. Има и още един проблем, който вече е свързан с реалната възможност след броени години всякакви технологични джунджурии да станат безполезни, особено след електромагнитен удар. Това никой не може да каже със сигурност, така че аз все пак бих поел риска, като си имам подръка обаче и старомодни енергийни източници. Разбирай огнище, печка с дърва и газова лампа.

Канатица 20.11.2010, 23:16
QUOTE
Здравейте!
Преди 5 години се изнесох аз и жена ми от София в района на Велико Търново. По това време се намираха хубави къщички на четирицифрени цени. Купихме една, на хълм, заобиколена от овощни градини и гора, много е красиво. Наоколо няма жив човек, всичко е тихо и спокойно. През зимата е бяла тишина (ето я къщата в момента и пътят), а през лятото е зелен рай.

Постегнах къщата с помощта на Неволята, направих парно, изолация, ВиК. Захранва се с вода от кладенец, топлата вода се топли с колектор на покрива и от камината, според сезона. Зимата се отопляваме с дърва, които събираме от близката гора. Така разходите ни са ниски, защото не плащаме за вода, отопление и голяма част от храната.

Аз се занимавам с уеб дизайн, сега се ориентирах към производство на машини за кълнове, моя разработка.

Стремим се към самодостатъчност и близост до природата. Разчитаме повече на интуиция и новаторство, отколкото на изпитани методи за градинарството. Например, вместо да пръскаме с отрови гроздето, овошките или доматите им пускаме музика. Посипваме почвата, след като е изчистена от бурени с дървени стърготини, които задържат влагата, предпазват от бурени и угниват. И т.н.

Понякога има трудни моменти, разбира се, когато трябва да се справяме с нови и непознати предизвикателства, като дърва за зимата, ремонт на нещо, изграждане на нещо ново, но точно в това е тръпката. Тези, които са свикнали само да плащат и да получават нищо не знаят.

Храним се с храни от природата - гъби, плодове, част от нещата отглеждаме в градината. Плодовете събираме, режем на резени, после сушим за зимата.
Печем си собствен пълнозърнест хляб, зърното мелим в каменна мелница -- ръж, ечемик, просо, сусам, ленено семе. Нямате представа какъв хляб става! Сега събирам и пари за преса за олио.

Наскоро под родният покрив се роди и първородният ни син. Той расте на чист въздух, в контакт с природата, с чиста храна, въздух и вода.

Има ТРИ много важни предимства този начин на живот.
1. НЯМА ШЕФ да ти диша във врата. Времето е твое, работиш когато поискаш.

2. Така можеш да слушаш своя ВЪТРЕШЕН ГЛАС. Това е, което най ме кефи. Има моменти, когато просто чувствам, че искам да се разходя навън бос и гол на слънце. И го правя. Или се качвам на черешата. Или почиствам сухите клони от дървото. Друг път спирам да работя, полея се със слънчева вода, защото усещам, че това ще ме освежи, отида, хапна малко малини, ягоди и продължа. Нямате представа колко е важно това - да правиш това, което чувстваш за правилно В МОМЕНТА. Тези подтици са гласът на природата и когато го слушаш заживяваш като единна част от нея. Тогава тя започва да се грижи за теб, доставя ти всичко -- дърва, билки, плодове, гъби... Както тялото се грижи да доставя всичко нужно на една здрава клетка.

Знам, един Софиянец не би ме разбрал, така, както и аз не бих го разбрал преди 10 години. Но той просто е свикнал да купува всичко и не може да излезе пред офиса и да се полее с вода или да тръгне бос, по гащи... Там, в града, човек не може да следва тези импулси, затова е нещастен, депресиран и болен... Но това е друга тема.

3.РАЗНООБРАЗИЕ - никога не можеш да се отегчиш или да скучаеш. Има толкова различни неща за правене всеки ден - работа по градината, рязане и цепене на дърва, занимание с детето, ремонт по къщата, майсторене на ограда, разходки из околността за гъби, билки...

Може още много да се разправя, но с две думи това е идеята.

http://forum.selo.bg/viewtopic.php?f=1&t=83&st=0&sk=t&sd=a&start=30

--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

Йордан_13 21.11.2010, 0:39
Тези подтици са гласът на природата и когато го слушаш заживяваш като единна част от нея. Тогава тя започва да се грижи за теб, доставя ти всичко -- дърва, билки, плодове, гъби... Както тялото се грижи да доставя всичко нужно на една здрава клетка.
================================================================

Точно това е, което казвам - да станеш едно с Природното Съобщество. Ставаш част от хармонията му - ти даваш, и то ти дава. Какво ти даваш, ще разберете след време, какво то ти дава, е - и това ще го разберете и то не е само манджата.

Йордан_13 21.11.2010, 0:43
Също така ПриРодата не е само планината над 1000м. Странджа или Предбалкана са по-ниски, но не пречи там да са съсредоточени някои от най-важните светилища. В Предбалкана например няма села на височина над 1300м по чисто географски причини, за разлика от Родопите.
============================================================
Светилища има дори на Пирин и в планината Славянка, т.е. на всички наши планини. За друго идеше реч. Родопа планина и човекът са се изграждали заедно.

Йордан_13 21.11.2010, 0:51
В Хнета в цитираната тема някой се беше загрижил как детето ти ще си хване гадже, което нямаше как да не е смешно, макар и да има основание да за притеснение. Реално липсата на социални контакти там е другия проблем, което вече се решава с вътрешна нагласа и мироглед.
==============================================================
Да им имам проблемите на гражданите. Нека детето се научи да контактува с природата, да изфини вътрешния си усет за света и отношенията в него и то не само ще си намери "гадже", но най-вече своята половина в живота, което е по-важното.
Аз не разбирам, какво точно се разбира под "социум". Ако днешната човешка джунгла се нарича "социум",нека се радват, че детето им не е в нея. В общуването с Природата, детето ще бъде напълно социализирано, а не - "подивяло", както го разбират сега, живелите по комунистическите разбирания.
Социалността на Природата, те я разбират като подивяване, а социумът на обществото го разбират като окултуряване. Да им имам разбиранията. Но не са важни разбиранията, а резултатите за личността при двата вида "социум".

Йордан_13 21.11.2010, 1:00
3.РАЗНООБРАЗИЕ - никога не можеш да се отегчиш или да скучаеш. Има толкова различни неща за правене всеки ден - работа по градината, рязане и цепене на дърва, занимание с детето, ремонт по къщата, майсторене на ограда, разходки из околността за гъби, билки...
===============================================================
И при мене е така. Искам деня да е 48 часа. Затова няколко неща правя едновременно. Така се и развивам. Някой се беше оплакал, че няма да му стига време за лично развитие. Ами, г-не, това е твоето лично развитие, точно тази стихия, ама за да го разбереш, трябва да го изживееш на практика.
Дори намирам време да пиша из Форума, да обходя и някоя друга барчина.

anti666 21.11.2010, 1:34
Да споменем и още нещо. Водата! Това е едно от най-важните неща, поне за мен за избор на място. Защото има огромно значение каква вода поемаш. И тук не става дума само за Емото, който е понакъртил само частица от древнобългарските знания, записани в народните приказки за живата и мъртва вода. Става дума за нещо напълно реално, което само по себе си е огромен плюс пред градския начин на живот. Защото бутилираната в пластмаса "минерална" вода не може да се сравнява по качества с изворната, особено планинската. Още усещам вкуса на ситовската например. Удоволствие е да се пие, прясна и студена от самия извор със силна струя по всяко време на годината.
Така че при избора на място (ако вече не сте избрали) имайте предвид дали има естествен и силен водоизточник наоколо. В Странджа и Източните Родопи например, където не са останали българи, безводието си е голям проблем. Някога чешми с пълноводни извори сега едвам църцорят. В някогашна тема http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?act=ST&f=12&t=2557 сме писали за причините.

anti666 22.11.2010, 10:37
QUOTE
Точно това е, което казвам - да станеш едно с Природното Съобщество. Ставаш част от хармонията му - ти даваш, и то ти дава. Какво ти даваш, ще разберете след време, какво то ти дава, е - и това ще го разберете и то не е само манджата.

Точно затова нашите предци са я нарекли ПриРода. Те са се чувствали като част от това природно съобщество, дори част от природните духове, които понякога в тенгрианството са известни като онголи. В новия филм от Казахстан http://www.youtube.com/watch?v=eF1QkZ7Dyr4&feature=related много добре е показано такова съобщество.
Точно и това ни е целта. Да се научим в отношение към природата не като вид "оцеляване", а като живот при родата си. Особено за тези, които вече са го решили. Защото оцеляването, както и по-горе Канатица отбеляза е вид борба за живот във враждебна среда. А това няма нищо общо с българската душевност и с тенгрианството като мироглед.

anti666 22.11.2010, 11:21
Ако заставим един шаман от Тиеншан да живее в бетонните джунгли на Ню Йорк, той ще залинее и умре, ако не избяга оттам. Ако поставим едно юпи от Уол Стрийт в някое родопско селце, ще се случи същото. И в двата случая те ще оцеляват във враждебна за тях среда. По-простичък и реален пример е да накараме някой възрастен човек, живял на свобода в село, да стои в панелката в някой голям град (особено в чужбина). За него това е враждебна среда, дори и да му бъде поднасяна най-добрата манджа.
Въпросът е, коя от двете среди е естествената, т.е. отговаряща на Божествените порядки? Да дам следния пример. Какво би се случило, ако се прекъсне само за 3 месеца електропреносната мрежа в национален мащаб. Някой ще каже, това не може да бъде, щото не се е случвало досега. Да, така е, макар да е ставало. Пресни примери са Ню Орлиънс след урагана "Катрина", както и http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?act=ST&f=2&t=2944 след сънчева буря в САЩ през 1989г. В единия случай - абсолютно нищо. Човекът на село само ще си запали газовата лампа и ще сложи малко повече дръвца в печката. Във втория случай - тотален хаос! Всеки мегаполис зависи от входа и изхода. На входа идва снабдяване с вода, гориво, храна, неща от първа необходимост. На изхода са боклуците. В един многомилионен град това са тонове на ден. Плюскане и боклук за бройлерите. Изключваш входа и изхода и тази жизнена система загива след броени дни.
В интерес на истината за България, освен най-големите градове такова не може да се случи, защото хората които имат села си яхат велосипедите и след час са там. Проблемът е какво ще правят тия, които го намират тоя живот за враждебен, както и паразитите. Едните ще загинат или като другите ще се опитат да паразитират от тия, които вече живеят сред ПриРодата. Както става вече масово по селата от цигански грабежи. И точно това трябва да бъде добре обмислено тук.

anti666 5.12.2010, 19:17
Във завръщането към Природата има и още един момент, който е загатнат от Йордан;
QUOTE
А, и да добавя, най-вече няма да ви липсва премиера Тиква, ДАНС, МАНС, ГАНС, трактори, локомотиви и всякакви други пособия на безсмисления и убиващ човека градски живот.

Живеем в Крайните времена. И докато си потопен до шия в тази матрица на НСР, няма начин да не си зависим от нея. Дори да не гледаш теле-визия, достатъчно е само да се разходиш из града и да попиеш целия негативизъм и злоба, която се излъчва отвсякъде. Колкото и здрава енергийна защита да имаш, това неминуемо влияе на аурата ти.
В сайтовете си Елтимир пише следното;
QUOTE
Като противодействие на моите предложения те предлагат пълно оттегляне от процесите в страната и в обществото и стопроцентовото посвещаване на проблемите, свързани с древните светилища. А спасението щяла да дойде от само себе си.

Аз лично смятам, че не става дума за спасение, а за нещо много по-различно. Това не е исихазма от 14-и век, защото нещата сега са много по-различни поради наближаващи събития, които не зависят нито от нас, нито от враговете ни. Един воин трябва да умее и да чака, да знае кога да се опази и кога да удари. Възгледите са си мои, който иска да нарамва джепането и да ходи да протестира пред Парламента. Протести в Крайните години ще има, това е повече от ясно, но това ще стане когато на матр'яла му намалят съвсем дажбата от хранилката и той тръгне да си я иска обратно. С други думи, ще излязат не заради Идеята, не заради свободата или смяната на системата, а заради манджата. И тогава като няма паша, овчарят ще извади гегата. Затова сега е сложена мутра, която знае как да млати, а не мекушав интелектуалец-гей.
Който е подготвен, тая работа нема да го касае особено.

stonetales 17.11.2011, 9:06
Седим си една вечер с Владето, комшията, разискваме x-net - ски въпроси и по едно време стигаме до въпроса, който често ни задават туристите през лятото:)

- Какво правите тук по цяла зима?

Без наговаряне, в един глас, сякаш по команда и двамата си отговаряме на глас:)
- Точно Каквото Си Поискаме:)

Стана ни толкова смешно и на двамата - и за "сдумването" и за тъпия въпрос, на който бяхме отговорили едновременно.

Около 3 месеца ни отнеха експериментите, за да постигнем домашен хляб в печката, със оная хрупкавата коричка и т.н. Резултата е, че го забъркваш за 2-3 мин(по малко време, отколкото само да се облечеш, за да идеш до магазина) изчакваш го малко и го мяташ в пецата, на която се готви и всичко друго - на бавен огън, разбира се.

Всеки, който е ял ястие, приготвено на бавен огън, моментално ще стане наясно с едно главно предимство на живота извън градовете.

БАвен ритъм на живот, достаъчно време и възможности да се обърнеш към себе си и да си зададеш най интересните ти въпроси и още повече време, за да получиш и техните естествени отговори.

От друга страна, постигането на нещата в пресата на града е нещо изключително, като постижение. Но излизането от града отключва целия ви потенциал.

Следващия момент, който изобщо не е за подценяване, са фантастично ниските разходи.
Пресметнете само режийните на един човек в града-за един ден, умножете ги по членовете на семейството, извадете ги от общите разходи и ще бъдете удивени от резултата:)
Извадете и средствата, необходими ви за "излизане сред природата", тъй като извън града вие сте там, на място, извадете средствата, необходими ви за "почивка през лятото":)

И не си казвайте веднага - "Това е невъзможно, няма как да стане". Няма смисъл да го правите, потърсете начина да излезете от града и ще откриете, че е бил доста по-близко, отколкото сте си мислили:)

18j 18.11.2011, 13:06

...Това което споделяш, стоунтейлс трябва да е ясно за всички, но освен това се боя, че е неминуемо и то в най-скорошни срокове.
Лошото е че най-натрапчиво и по тяхна си инициатива, в главата ми се задвиждват процеси да планирам час по-скоро Измъкването. Интересното е че за мен специално, най-логичното измъкване е на там където ми е селската собственост. Става дума за северозападна България.
Е да обаче неволния процес не ме праща към позанемарената къща с 5 декара двор и още незнам колко декари земеделски земи, където бих могъл да си наглася живота райски, а се насочва към алтернативата за екстрена ситуация, където ще се оцелява със сетни усилия! Става дума за Стара Планина...

Никога тези ми спонтанни напрапчиви идеи не са ме подвели! Дори да се е случило да си кажа "абе този път се подведох" после се е оказвало че не...!

--------------------
??????? ? ??????? ??????!

Диломъ 18.11.2011, 13:24
За мое щастие, имам наследствен имот в Балкана. Не е лукс, дори е доста позанемарен, поради факта че живея на 230 км от там и нямам физическа възможност да ходя толкова често, колкото ми се иска. А и като отида, бабите от селото ми намират работа колкото за целия китайски народ smil4334ad8a149e0.gif
Но и моето мнение е, че Балкана ще остане едно от малкото места, които ще могат да предложат убежище, когато започнат Събитията. Не се виждам в града още дълго...


Канатица 16.7.2012, 10:32
По-горе в тази тема стана дума за книгата-наръчник "Въведение в пермакултурата" на Бил Молисън. Може да си я свалите http://rodovo-imenie.org/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-0 smil4334ad1724132.gif

Накратко пермакултура е начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Буквалният превод на permanent agriculture e устойчиво земеделие.

--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

Канатица 25.1.2013, 23:02
http://www.youtube.com/watch?v=99uzK-sWfsE

Веселин Орешков е известен лечител, био земеделец, духовен титан, агроном и др.
Познава всички дървета и освен с латинските наименования знае цялата история и взаимовръзки между различните дървета и растения около тях, като агроном, вече 20 години живее в своето райско стопанство, което отглежда по законите на природата и духовете принципи...


--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

antijew 1.2.2013, 15:36
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=D2hz88x8dmM

--------------------
www.xnetbg.com/ne.swf

Елтимир 2.2.2013, 14:19
България е свещенна земя. И Българският народ е свещен, въпреки всичките му недостатъци. Тангра няма да ни остави. И Ериг Кан няма да ни остави. Имаме и подкрепата на Великата Майка Умай. В Християнството я имат за Богородица, но Майка Умай е Тенгрианско понятие. Да му мислят враговете ни!

--------------------

Ванина 2.2.2013, 18:48
Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.

anti666 2.2.2013, 18:50
Великата майка е това, което дава огромно преимущество пред всички останали модерни религии - ислям, юдаизъм, будизъм и прочее. Великата Умай е в основата на Тенгрианството. Прехвърлена след това в християнството като света Богородица, Сура Мария.

Интересно е и другото древно име на Умай. Неслучайно Помазаният се зове самарянин. Не юдеин или филистимец, а самарянин. В България има много топоними на думата Самара. Която е тясно свързана с нашата история. Първата асоциация, която всеки българин прави с тази свещена дума е Самарското знаме и Свободата. До Велинград има връх-светилище Самара. Може би Йордан ще може и да пусне няколко снимки от този район.

Когато Тя, Великата майка Умай (Су-мара) се появи в съня на някого, този човек е благословен.
User posted image

Елтимир 3.2.2013, 17:18
Не знам, не мога да бъда сигурен. Но едва ли беше случайно. Там, на Светилището на два пъти идваха сърнички при мен. А те иначе се боят от човека. Вторият имах хляб. Дадох й го. Тя го изяде, погледна ме с огромните си очи, пак ме близна по ръката. Погалих я и я целунах. Имаше две едва наболи рогца, като всички сърни. Но оттогава се заклех да не хапвам месо от сърна. А после, беше наскоро Майка Умай ми се яви и каза: "Сине, ставай!" Не плача, но очите ми сълзят като си спомня. Трирогата Майка Умай. Дали Тя не ми изпрати двурогите сърнички? Оттогава ги имам като деца. По-скоро бих убил човек, убил сърна, отколкото да убия сърна. Петър Добрев превеждаше името Авитохол като Син на Сърната. Не знам, наистина не знам. Но това, което преживях беше уникално.

--------------------

18j 5.2.2013, 15:33
QUOTE (Vanina @ 2.2.2013, 20:48 )
Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града  - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.


Смятали сме го - 20 човека ако направят като комуна, да заселят някое село - ще трябва да работят по 3-4 часа на ден и то не всеки ден. Поделят си задачите и пеят песни. Това сме го смятали с хора, които цялата година си копаят доматите и чушките на вилата и есента прибират орехите и сливите и варят компоти от градината само. И ракия варят и вино си правят и си живеят добре. Обаче заедно ако се групират хората много по-добре става. Само за първата една две години трябва капитал, след това стопанството заработва. и вече чувам, че има такива групи - действат. Скоро ще може да се споделят резултати.

--------------------
??????? ? ??????? ??????!

18j 5.2.2013, 15:35
QUOTE (VostroRe @ 3.2.2013, 19:18 )
Не знам, не мога да бъда сигурен. Но едва ли беше случайно. Там, на Светилището на два пъти идваха сърнички при мен. А те иначе се боят от човека. Вторият имах хляб. Дадох й го. Тя го изяде, погледна ме с огромните си очи, пак ме близна по ръката. Погалих я и я целунах. Имаше две едва наболи рогца, като всички сърни. Но оттогава се заклех да не хапвам месо от сърна. А после, беше наскоро Майка Умай ми се яви и каза: "Сине, ставай!" Не плача, но очите ми сълзят като си спомня. Трирогата Майка Умай. Дали Тя не ми изпрати двурогите сърнички? Оттогава ги имам като деца. По-скоро бих убил човек, убил сърна, отколкото да убия сърна. Петър Добрев превеждаше името Авитохол като Син на Сърната. Не знам, наистина не знам. Но това, което преживях беше уникално.

Сърната, кошутата това са тотемни животни на българските родове. Когато се яви кошутата или сърната пред племето - то значи е Духа на предшественика, който повежда в правилна подсока племето. Авитохол се води - да. Така пише в някои книжки де..

--------------------
??????? ? ??????? ??????!

Йордан_13 5.2.2013, 16:30
QUOTE (18j @ 5.2.2013, 17:33 )
QUOTE (Vanina @ 2.2.2013, 20:48 )
Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града  - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.


Смятали сме го - 20 човека ако направят като комуна, да заселят някое село - ще трябва да работят по 3-4 часа на ден и то не всеки ден. Поделят си задачите и пеят песни. Това сме го смятали с хора, които цялата година си копаят доматите и чушките на вилата и есента прибират орехите и сливите и варят компоти от градината само. И ракия варят и вино си правят и си живеят добре. Обаче заедно ако се групират хората много по-добре става. Само за първата една две години трябва капитал, след това стопанството заработва. и вече чувам, че има такива групи - действат. Скоро ще може да се споделят резултати.

Принципно го правя и без да съм в група. Но тогава задачите са много. И винаги ми остава работа на корем;))) Иначе изобилието земята си го дава, дори и в последната голяма суша лятото, но пък имах кайнак, откъдето да поливам. Сака си поливане.

18j 6.2.2013, 13:54
QUOTE (Йордан_13 @ 5.2.2013, 18:30 )
QUOTE (18j @ 5.2.2013, 17:33 )
QUOTE (Vanina @  2.2.2013, 20:48 )
Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града  - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.


Смятали сме го - 20 човека ако направят като комуна, да заселят някое село - ще трябва да работят по 3-4 часа на ден и то не всеки ден. Поделят си задачите и пеят песни. Това сме го смятали с хора, които цялата година си копаят доматите и чушките на вилата и есента прибират орехите и сливите и варят компоти от градината само. И ракия варят и вино си правят и си живеят добре. Обаче заедно ако се групират хората много по-добре става. Само за първата една две години трябва капитал, след това стопанството заработва. и вече чувам, че има такива групи - действат. Скоро ще може да се споделят резултати.

Принципно го правя и без да съм в група. Но тогава задачите са много. И винаги ми остава работа на корем;))) Иначе изобилието земята си го дава, дори и в последната голяма суша лятото, но пък имах кайнак, откъдето да поливам. Сака си поливане.

Ти си щастливец. Мойте на времето са отсвирили тия неща и сега трябва да започваме от нулата. Сега се тръшкаме ама туйто - голямата заблуда.
Ей аз си спомням и прадядовците ми и те са ми разказвали за преди това.. В момента живееме 100 пъти по-зле от тях, ако и да не са имали ДВГ, мобифон и компютер.
Всичко ще се оправи.

--------------------
??????? ? ??????? ??????!

Канатица 13.2.2013, 12:22
Млади хора късат с цивилизацията, заживяват в планината.

http://www.vbox7.com/play:e84dd2fa32
smil3dbd4e5e7563a.gif

--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

Петър. 22.5.2013, 16:19
Понеже темата е за завръщане При Родата,аз и моето семейство искаме да направим това.Става въпрос за закупуване на къща някъде из Балкана.Моля,ако някой знае или е чул,че се продава нещо да сподели.Няма определен регион,в който да търсим най-важното да е Балкан,както Йордан се изрази.Искаме да избегнем брокерите,че съдират кожи.От опит го казвам,защото при местенето от града в едно близко село им наброихме към 2 хиляди...
Наистина се посмях на статията, с която започва темата.


--------------------
?? ????????? ???????? ???? ?????,?????????,????????.???????? ???? ???-?????????? ????,???? ? ????????? ??.???? ?? ?????? ???.?? ??????,?? ?? ?? ??????????.?? ?????? ?? ???? ???? ???? ??????????.

anti666 25.5.2013, 10:17
Много стари балкански къщи са си направо необитаеми. Призрачни села и махали, където някъде е кипял живот, а сега зеят празни. Много от балканските села, особено източния, а вече и централен балкан са заети от цигани. В Родопите надолу е същото положение. Преди време бяхме в едно село до Надарци, където имаше само един селски идиот. Все едно че е минала чума. Тези къщи, колкото и стабилно да са строени, ако няма хора в тях заедно с дворовете за 2-3 години стават непригодни за обитаване.И за да се нанесете там ще ви се наложи да вкарате доста пари, за да възстановите до някаква степен за живот, особено ако сте с деца. Така че избора ви е или да купите къща, в която са починали поредните дядо и баба и гражданята я продават спешно или да вземете някоя оставена къща, без да плащате нищо (или символична цена) и да я отремонтирате. Ако сте сериозни за такъв вариант, най-доброто е на място да огледате и да говорите с хората там. Някои ще са повече от доволни да ви я дадат, само и само да не се руши. Макар много балканджии са сметкаджии хора и може да попаднете на доста такива, които са загубили връзка с реалността и да ви искат някакви безумни цени. Не си губете времето с такива.

Ако изберете този вариант, да купите къща тръгнала да загива на старци, починали прези 3-4 години ще ви трябват около 10 000. 2000 максимум да дадете на собствениците за мястото (плюс таксите за бандитската репубика) и още 8 000 , за да я направите обитаема. В централен балкан е пълно с такива махали и селца.

Канатица 6.7.2013, 20:16
Попаднах на една интересна статия за миналото и евентуално, бъдещето на българското село:
QUOTE
Лозето не ще молитва, а данъчни лостове

След еуфорията около избора на правителство с мандата на БСП, социалистите ще трябва да се заемат с главното си предизборно обещание: намирането на работа за 250 хил. души. Това означава заетостта да се върне на нивата от „тлъстите” 2007-2009 години: трудна задача, с оглед дълбините, в които е изпаднала икономиката. Новият премиер Пламен Орешарски със сигурност ще изпробва различни способи за съживяване на трудовия пазар. Той би могъл да заложи и на една доказана, макар непривична за финансист карта – насърчаване на селското стопанство.

Българският аграрен провал е повече политически, отколкото икономически. В селското стопанство беше безразборно ликвидирано почти всичко, датиращо преди 1989 г. Секторът се върна много десетилетия назад: напоителните системи са запуснати, породистите животни изклани, отраслова координация и регионална специализация няма. На празното място се образуваха няколкостотин едри арендни стопанства, които отглеждат зърно за износ и печелят милиони (по данни от 2010 г., стопанствата с оборот над 1 млн. лв. годишно у нас са 730). Първоначалното натрупване на „аграрен капитал” беше моделирано и от разпределянето на европейските субсидии на единица площ и брой домашно животно, без оглед на региона, разходите и постигнатия резултат.

Големите производители на зърно, в интерес на истината, нямат пряка вина за това, че от родните магазини изчезнаха качествените храни, които ни правеха известни в света. В същото време фактът, че ябълки и домати внасяме от чужбина, не е най-лошото, което донесе новата аграрна структура. Бизнесът със зърно направи хората на село почти ненужни. Механизираните обработки и фокусът върху външния пазар оставиха стотици хиляди не просто без работа, а без житейска перспектива.

В началото бе зърното

Сухата статистика потвърждава наличието на проблеми, макар че разказана с езика на числата, историята не звучи толкова отчайващо. През последните три години сме изнесли храни, напитки и цигари за около 3.5 млрд. евро; вносът е малко над 4 млрд. евро. Дефицитът в търговския баланс по тези статии е над 1.1 млрд. лв. за периода 2010–2012 г., показват базите данни на БНБ. Сумата безспорно е висока, но се вписва в картината на хронични търговски дефицити след въвеждането на валутния борд. Реалната загуба от вноса на храни обаче е много по-голяма и се измерва в милиарди лева пропуснати ползи. Докато чуждестранните контрагенти реализират добавената стойност на своята готова продукция сред българското население, нашият износ на суровини ощетява и индустриалното ни развитие.

По официална информация, 4.2 млн. тона зърнени храни от последната реколта, в това число 2.5 млн.т. пшеница, са напуснали страната до края на април. България винаги е изнасяла зърно, но никога не е разчитала в подобна степен на експортното зърнопроизводство. Независимо че според плана „Ран-Ът” социалистическото село „боледува от масова неефективност”, то може да се похвали с добре разклонена отраслова структура; осигурено е с аграрни специалисти. Преди Втората световна война износът на плодове или яйца в определени години надхвърля по стойност износа на зърно, четем в задълбоченото изследване на Асен Христофоров „Развитие на конюнктурния цикъл в България (1934–1939 г.)”. Тогава зърнените култури формират под 15% от стойността на аграрния износ: днес делът е доста над 20%, а заедно със слънчогледовото семе и рапицата – 45%.

Експортно ориентираното производство и износ на зърно в подобни мащаби изпразва от съдържание селскостопанската система. Механизираните обработки на монокултури не се нуждаят от ръчен труд, нито от много агрономи. Щом няма животни, няма нужда и от фураж. Синдикатите твърдят за селски райони с над 60% безработица и хипертрофията на зърнения сектор без съмнение има вина за това. Безработицата и свързаната с нея ниска покупателна сила са допълнителна пречка за инвестициите в селските райони. Намалява поземленият, трудов и паричен ресурс за отглеждане на животни и производство на храни. Зърнопроизводството за износ позволява големи мащаби, но те са за сметка на разнообразието и на дребния фермер – рядка птица в социалната структура на днешното българско село.

Зърнопроизводителите също имат своите аргументи: според браншовата организация те плащат близо милиард лева ренти годишно. Тези пари отиват директно сред населението и подкрепят изтънелите доходи на хората. Почти 60 хил. души работят на трудов договор в селата: бройката е десет пъти под селската заетост в предишни години, но пък какво би станало, ако и тя бъде загубена? А кой осигурява насъщния хляб, толкова евтин по сравнение с европейските цени? Големите арендатори допълват, че техният бизнес е плод на свободния пазар и предупреждават, че държавната намеса в икономиката крие много заплахи.

Социалното село и неговите врагове

Ключът към българския аграрен проблем се крие в това, че селското стопанство не изпълнява само икономически, а и ред социални функции. Съответно държавната политика трябва да се ориентира не толкова към максималния паричен резултат в частните стопанства, а да включи и проблемите на ландшафта, на социалната и осигурителна политика, на здравето и туризма, на природното и културно наследство, а дори и въпросите на националната сигурност.

Освен изхранване на населението – тема, излизаща извън обичайните икономически съображения, селото осигурява заетост за голяма маса хора, която ще висне на публичната шия, ако загуби поминъка си от земята и животните. Според последното преброяване, селското население в България е около 2 млн. души и след 1989 г. намалява с 1 млн. човека (и при 5 млн. селяни сме нямали подобна безработица, но това е друга тема). Част от липсващия милион емигрира в чужбина, в Турция, но поне половината се вля в нискоквалифицираната трудова армия в нашия град. Неатрактивният живот на село, в добавка към недостига на модерни трудови умения, обясняват например защо толкова много хора са заети в търговията, доскоро и в строителството. В сила е и обратният процес – закриването на промишлените предприятия значително увеличи броя на селяните по принуда.

Руският етнограф Александр Чаянов доказва, че в полунатуралните стопанства –като старото българско село, трудовите усилия приключват, когато потребностите са удовлетворени. Селското семейство спира да се „самоексплоатира”, веднага щом определените от традицията нива на производство и консумация бъдат постигнати. Тази селска идилия е обект на остри критики от редица икономисти, считащи селското стопанство до войната за изключително изостанало. Ако проследим техните аргументи (например в Румен Даскалов, „Българското общество 1878 – 1939”) обаче ще видим как главната забележка към българския селянин е, че той не е истински беден, т.е. гладен. Той е зает със своето стопанство и предлагането на наемен труд е малко, затова надниците на село са сравнително високи – съответно истински градски пролетариат така и не се образува. Щом няма кого да експлоатира, икономиката не напредва. Друга критика е, че почти всички селски стопани са дребни и никой от тях не изпъква, нито използва нова техника. За капак на всичко, селяните рядко ползват и пари.

Изостаналостта е безспорна, въпреки това едно обикновено българско селско семейство, притежаващо само 50 дка земя, е можело да покрива непосредствените си нужди и с малко повече пот да даде приемливо образование на децата. Тайната на това постижение е в „безплатния” личен труд, в отношението на собственик, в традиционната интеграция на растениевъдство и животновъдство. Хиляди български семейства днес тънат в недоимък, макар че притежават земя, която отдават под нищожна аренда и предпочитат да търсят късмет в градовете. Странна разточителност за държавата е да подпомага материално подобни хора.

Самата дума „икономика” идва от село. Ойкос се нарича самозадоволяващото се стопанство в Древна Гърция, съответно „икономика” е принципът на разумното му управление. Тази благородна наука, която при извора дискутира ползите от брака и препоръчва умерен живот и разумен труд, с времето се изражда в неспирен стремеж към безкрайна печалба. Известният икономист Карл Полани твърди, че превръщането на земята – в най-общ смисъл – в обект на покупко-продажба е големият грях на западната цивилизация.

Новият плуг

Но да се върнем на нашите селски проблеми: има ли изобщо шанс за подобрение? Експертите не откриват топлата вода – това е правено още преди 80 години. В първия месец след встъпването си в длъжност президентът Франклин Рузвелт създава Граждански корпус за опазване на околната среда, който „набира млади мъже за борба с наводнения, предотвратяване на пожари и строителство на огради, пътища и мостове в селските райони”. Малко по-късно е приет Закон за земеделско регулиране, който цели да повиши цената на зърното посредством контрол на производството и намаляване на земеделската площ. Новият курс в САЩ пресушава блата и строи язовири, но най-топлата аграрна връзка на Рузвелт е друга и за нея се споменава по-рядко. Това е Джордж Уорън, затворен в себе си професор по управление на селското стопанство, нещо като ментор на президента в първите месеци. Покрай монографиите „Люцерна” и „Млечно животновъдство” Уорън изследва движението на аграрните цени през вековете и стига до прозрението, че доларът трябва да бъде девалвиран. Рузвелт е възхитен. Този ход среща огромна опозиция сред политици и банкери, но следва стопански подем.

Всъщност през 1930-е години нашата държава не е чак толкова изостанала в аграрните дела: държавният монопол „Хранизнос” установява завишени изкупни цени на зърното и така оказва голяма подкрепа на стопаните. Държавата разчиства и натрупалите се земеделски кредити чрез Погасителната каса. Публичната Българска земеделска кооперативна банка е най-големият кредитор в страната и работи за развитието на малкия и средния бизнес, бихме казали днес. Държавен контрол на износа, преструктуриране на земеделския кредит, субсидиране на най-дребните стопани – подобни идеи ще хрумнат на загрижения политик. Впрочем съпоставката между държавното управление преди войната и в годините след идването на МВФ определено е в полза на миналото: днешните импрегнирани управленски принципи бледнеят пред находчивостта и ентусиазма на онези дни.

Потвърждава го развитата също през 1930-е мрежа за аграрни консултации: десетки лектори изнасят „сказки” по селата и съветват стопаните за практични неща – например да инвестират в метален плуг, вместо да карат с дървеното рало. Не трябва ли да изглежда така консултантът по европейски проекти? В сегашната уредба сходна държавна намеса е може би по-уместна от „комунарския манифест” на финансиста Емил Хърсев, който най-сетне се съгласи, че пазарът има дефекти, които могат да бъдат поправени само от държавата. Хърсев препоръча на България в случай на глад самозадоволяващата се трудова комуна. Такава не е изключена, но в повечето случаи няма да е нужна: българите все още имат лична земя. Те имат и свободата да избират къде да живеят и с какво да се препитават. За да се привлекат отново към селото, са нужни невиждани фискални лостове – например данъчна санкция за износ на суровини. С тристепенна система, в която първата категория на суровините ще се облага, втората на материалите ще е по-свободна, а третата на продуктите ще ползва преференции, зърнопроизводителят има стимул да развива животновъдство и индустрия и да открива работни места на село.

Самостоятелните стопани се нуждаят най-вече от благоустройство на жизнената среда, кредит, обучение, прозрачно изкупуване, държавен маркетинг – и закон за кооперирането.

Земеделие за млади и образовани 

Броят на кравите в края на миналата година намаля до 315 хил. глави: двойно по-малко, отколкото в годините на социализма. Българските свине са на изчезване, броят им се е свил шест пъти. Загубата на ниво през последните години е такава, че всеки призив за селскостопанско възраждане се приема с песимизъм. Защо да е иначе, щом България вероятно е държавата с най-много стратегически документи на глава от населението (дано поредната Стратегия, която скоро ще представи научният и бизнес съвет към земеделския министър, е нещо различно). Глух за тази логорея, българинът загуби манталитета си на селски човек, за съжаление. Сега само гладът или наистина големите пари биха го доближили пак до земята.

За щастие има и по-модерни хора, за които връщането на село е натоварено с престиж, в него има стил. Те не търсят платена работа, а създават стопанства. Някои развиват собствен бизнес и осигуряват доход на „традиционното” селско население. Множат се селата, до които достига чудото на пермакултурите –  прилежни стопани, често младежи с висши образования, в своите градини наподобяват естествения ред в екосистемите и постигат изобилни реколти от разнородни култури. Според наставниците на тази градинарска школа, ако знаеш какво правиш, и няколко декара са достатъчни за продоволствието на семейство. Въпрос на време е техните изгодни екстравагантности да се наложат по-широко.

Проблемът на пермашип градинарството е, че изисква пипкава работа, а традиционните зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство в бизнес мащаб – организиране и контрол на много хора. Производството на зърно е движение по пътя на най-малкото съпротивление. Така се оформя поредният български парадокс: безработицата на село е висока, защото на селото е нужен твърде много труд. Можем да го решим, ако приложим данъчни стимули, ако осигурим достъп до кредит и информация, както и ако по-внимателно обмислим принципите на субсидиране, които ще защитаваме в Европа.

От здравословна гледна точка, най-добрата храна за човека е тази, която е расла там, където той живее. Упражнението да изнасяме зърно и да внасяме всичко останало за ядене работи не само в наш икономически, но и в здравен, пък и социален ущърб. Бизнесът за осигуряване на качествени родни храни с лекота би погълнал „излишното” население, което в условията на демографска криза сега губи време в градовете. Това, естествено, е процес, който няма да завърши в рамките на един мандат, но поне може да започне сега. След земеделието и животновъдството, на вратата чука и горското стопанство – независимо че една трета от страната е покрита с гори, те не фигурират в името на нито едно министерство. Ако ще откриваме нови работни места, нека започнем с тези, които в момента не съществуват единствено заради управленската инерция.

http://mittag.wordpress.com/2013/06/04/rural-economy/

--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

Елтимир 7.7.2013, 6:43
Думи, думи, думи... Много думи, чиято цел е да ни изведат извън реалността.
Какви са реалните проблеми пред българското земеделие?
На първо място това са циганските банди, които по нареждане на евреите разоряват селата. Послушните правителства изпълняват еврейските заповеди и не закачат циганите.
ГМО. Тая чума, развъждана от еврейката Цветелина Бориславова унищожава българските насаждения, унищожава природата ни. И никой не смее дума да каже срещу тая мръсна еврейска кучка!
Пръскането от американски самолети. Те допълнително ни досъсипват.
Ама вие си траете и не виждате истинските опасности. Защото ви е страх. Всичките сте се насрали от страх пред евреите противни! А не ви ли е страх да живеете в един такъв адски свят? Не знам, наистина не знам какво повече да кажа. Въобразявах си, че в това Движение са останали читави и смели Българи, готови да воюват за България и за бъдещето на Българския народ. Явно съм се лъгал. Съжалявам. На всеки може да се случи да се заблуди. Искрено съжалявам, че съм вярвал в доброто. А доброто го няма, то умря.
Разсъждавайте си с икономическа терминология, но знайте, че нещата са на съвсем друго ниво. И не почнете ли да задавате правилните въпроси, никога няма да получите правилните отговори.
Приятно пътуване из еврейския икономически лабиринт. Елтимир ще устои до край, но ми е жал за децата, които обричаме на смърт с нашата страхливост, с безволието си и с опитите си да бъдем хитри. Аз ще умра, това е ясно. Всъщност ще премина в друго състояние, защото смърт няма. Но вие... Знаете ли какво вършите? Страхливци! Няма Воини. няма я непобедимата някога Орда. Няма я България. А като гледам, и Българи не останахме. Изглежда аз съм един от последните.
Йордане, можеш да ме банираш за тези думи. Но аз бях длъжен да ги напиша. Мисията ми ме задължава. Произходът и паметта на моите предци ме задължават. Аз съм длъжен да устоя докрай. А вие... виждам, че вече се предадохте пред врага. Аз няма да се предам. Ще умра прав, както са умирали предците ми. Аз съм Елтимир Тертер и това е достатъчно.

--------------------

Елтимир 7.7.2013, 7:00
Няколко думи за моя "псевдоним" Елтимир. Да, предложи го писателят Красимир Панов. Но когато говореше, той сякаш изпадна в транс. И после избягваше да се среща с мен. В същия транс са изпадали и други. Една помакиня, ясновидка от Велинград. И други, случаите са много. Всички те после ме избягваха. От страх пред онова, което са видели. Нещата тук са на духовно ниво и не знам как да ги опиша, а и не знам дали е нужно да ги описвам. А и на кого да ги опиша? Да, аз съм Елтимир. За да проследите историята на моя род, древния род на Тертерите, разровете се из историята. Само един мръсен евреин, покойният вече Димитър Радев посмя да хвърли хули срещу моя род. И плати с жестока, с мъчителна смърт за тези думи. Но искам да запомните поне едно. В древните предсказания имената България и Тертерия са били еднозначни.
А сега ме оставете поне да си умра спокойно. ...Макар Предсказанието да е друго.

--------------------

Канатица 15.3.2014, 22:35
ЛОКАЛНИ РЕШЕНИЯ ЗА ГЛОБАЛНО БЕЗРЕДИЕ

Доминик Гийе, основател на Кокопели,
сдружение, което произвежда и разпространява семена на стари сортове био-зеленчуци:
Какво всъщност представлява Първата световна война? Унищожаване на селското съсловие във
Франция и Германия, избивано на фронта. Загиват милиони селяни. Този процес на "обезлюдяване на селата" бива довършен при Втората световна война. Да прибавим към това
и синтеза на амоняк, който дава възможност да се правят бомби, а след това и производството
на химически торове. А изобретяването на иприта през Първата световна война, дава начало на производството на инсектициди, които са всъщност бойни отровни газове. С Плана Маршал през 1947 г. САЩ пристигат с тракторите, които са логично продължение на танковете. Следователно европейското земеделие е земеделие на войната.

Вандана Шива, физик, доктор по философия на науките,носителка на Алтернативната Нобелова награда през 1993 г., основателка на Навдания, Сдружение за защита на дребните индийски фермери:
Пестицидите са произлезли от войната, торовете са произлезли от войната. Замисълът е земеделието да се употреби като война срещу планетата. Това трябва да бъде отхвърлено като заблуда от миналия век. Започвайки този век ние трябва да преоткрием древната мъдрост, която ни учи как да живеем със земята.

Ана Примавези, доктор по агрономия:
Цялото конвенционално земеделие е един пакт, конвенция, съюз между две страни. Сделка между земеделието и индустрията, която след Втората световна война имаше огромни запаси от отрови на склад, предназначени да убиват враговете. Но след края на войната вече нямаше врагове за избиване. Тогава на проф. Бълок му идва фантастична идея. Той казва, че земеделието почти нищо не купува от индустрията, от време на време по някое тракторче, и това е всичко...Така че, да направим следното - да направим договор: земеделието ще купува мощни машини, химически торове, пестициди и други продукти на индустрията, индустрията ще печели от това. Земеделието ще бъде губещо, но правителството ще отдели част от данъците, като дотации, за да помогне на земеделието. Речено - сторено. Така се появяват прословутите субсидии. Естествено тази схема заработи добре в "Първия свят", който е създател на индустрията. Тук (в Бразилия – бел. моя) естествено това не действаше, защото нямаше индустрия!Така че трябваше да внасяме отвън машините и химическите продукти и да вземаме кредити за да можем да купуваме, с лихви между 20 и 25% годишно. Това беше направо отворена вена, през която изтичаше богатството на Третия святкъм Първия свят. За нас това не беше никакъв прогрес, но за тях - да! Защото САЩ например през тези годиниимаха дефицити в цялата си икономика, но я караха много добре благодарение на Третия Свят, който трябваше да плаща, да плаща, да плаща... на САЩ!

Филип Деброс, земеделец, доктор по опазване на природната среда, президент на Националната комисия по биоземеделие, към Министерството на земеделието до 2007г: След края на войната в 1946-47 г. никой не можеше да каже колко оборски тор отиваше в земята, защото това беше продукт, който отиваше от обора директно в земята и не беше обект на търговски отношения. Не фигурираше в националното счетоводство. Но все пак успяха да намерят тази информация в счетоводството на Шел Петролеум.След войната Шел търсели начин да преустроят фабриките за нитратни експлозиви в такива за производство на нитрати, за употреба в селското стопанство и искали да знаят какъв би могъл да бъде потенциалът и големината на пазара. Така става ясно, че във Франция всяка година в земята отива 120 милиона тона оборски тор. Днес даже няма и 30 милиона. Никой не си задава въпроса за последствията от изчезването на тази важна съставка, която подхранва почвата и бактериите в нея и позволява на растенията да растат без химически торове и пестициди.

Пиер Раби, основател на Колибри - движение за земята и хуманизма: Станах земеделски работник за да науча занаята и тогава забелязах, че практикуваното
земеделие беше основано на принципа на производителността и разрушението. Тогава в Севен имаше един продукт, наречен Метасистемокс, причина за много смъртни случаи и здравословни проблеми. Хора умираха заради пестицидите, други получаваха увреждания, парализи, трети ослепяваха, така че вредата беше очевидна. След употребата му виждахме много насекоми мъртви, както полезните, така и по-малко полезните - масово изтребление.
И в този момент влязох в "Съпротивата" - казах си: Ако ТОВА е земеделие, аз няма да го упражнявам.

Жоао Педро Стедиле, координатор на движението "Без земя" в Бразилия:
Нашето поколение живее в голяма дилема защото капитализмът, доминиран
днес от финансовия капитал и от мултинационалните компании наложи една форма на земеделие, където целта не е да се произвежда храна. Те искат да произвеждат стока,
за да печелят пари. Те се превърнаха в опустошители на природата, вземат от нея всичко, от което могат да се възползват. Експлоатират водата и почвата, използват продуктови технологии, чиято главна цел е да се продават на земеделците индустриални количества торове и пестициди, все по-големи машини, които елиминират работната ръка, като ограбват ресурси от питейна вода, ползвайки я за масово напояване. Тази "Зелена" революция, която е капиталистически индустриален модел прилаган в земеделието, няма бъдеще. Освен това тя е опасна за живота на планетата, защото разрушава микроорганизмите в почвата и отравя храните. Най-лошото е, че тези отрови не се разграждат. Те остават или в почвата, или
във водата, или в телата ни. Също така, интензивното въвеждане на монокултури, наложени от мултинационалните корпорации и от едрите земеделци, разрушава биоразнообразието.

Вандана Шива: Зелената революция получи Нобелова награда за мир под претекста, че новите химически технологии ще донесат ново благоденствие, а благоденствието ще донесе нов мир. Нарекоха "Зелената революция" "алтернатива на Червената революция", която се разпространяваше от Китай. Американците наистина си мислеха следното:"Разпространявайки химически продукти, ще имаме алтернатива на комунизма". Това буквално беше тяхната представа, химически продукти срещу комунизма.

Доминик Гийе: "Зелената революция" беше зелена, заради цвета на долара. Те спечелиха преди всичко много долари със Зелената революция. Но за хората от Третия свят беше ужасно, защото Зелената революция унищожи почвите, унищожи водата, унищожи въздуха. Разрушиха биоразнообразието. Преди Зелената революция съществуваха 200000 сорта ориз, след 40 години Зелена революция са останали само 50, това е. Разрушиха социалната тъкан в Индия, защото индийското земеделие е земеделие на жените, а го направиха мъжко. Направиха го чрез реколти, които са от регионално, национално и международно значение, докато преди женското земеделие хранеше семейството.

Серж Латуш, икономист, професор в университета Париж – Юг:
Икономиката в съвременния й смисъл, ще рече капитализмът, е мъжка работа. Убеден съм, че това, което съм видял в моя опит - не е случайност - няма жени в икономиката. Няма жени в икономиката, в предприятията. Карикатурно... Например в Африка в конкретния живот, това от което живее Африка, са жените. Жените обработват земята, те са които дават живот, те правят всичко най-важно. Но в момента, когато се създаде модерна плантация, там са мъжете.

Девиндер Шарма, инженер-агроном, журналист, писател – Индия:
Преди 40 години възприехме т. нар. технология на "Зелена революция". А днес у нас има най-голям брой самоубийства на земеделци в света. Всеки час двама земеделци се самоубиват някъде в Индия.

Филип Деброс: За глада, който върлуваше миналата година твърдят, че Зелената революция,
ще рече индустриалната революция е спасила населението от мизерията и глада.

Девиндер Шарма: Данните на ООН, на Световната банка, на Световната търговска организация са погрешни, защото показват, че има само 152 милиона гладуващи по света. Аз казвам, че има 135 милиона само в Индия.

Филип Деброс: Не навсякъде гладът е фатален. Той е бил предизвикан от колонизаторите.

Девиндер Шарма: През 1833 г., преди 150 години англичаните изпратили някой си лорд МакКоли в Индия. Лорд МакКоли пропътувал през цяла Индия, след това се завърнал в Англия, където написал рапорт за английския парламент, в който се казва: "Пропътувах цяла Индия, но не видях нито един просяк."

Вандана Шива: В последните 10 години заради този модел на земеделие ние загубихме 200000 фермери, които се самоубиха. Наричам това самоубийствена икономика - самоубийствена за видовете.

Филип Деброс: Ние унищожаваме планетата, на която живеем. В Индия има много селяни, които фалират. И какво правят - самоубиват се. Индивидуално или колективно. Или се натъпкват в бидонвилите. Или стават надничари на собствената си земя, продадена на банките,
с цел да могат да върнат заемите които са сключили, за да могат да платят скъпо и прескъпо за химията и генномодифицираните семена. Докато преди това селяните са използвали
собствени семена, които са си произвеждали всяка година. Така че тази Зелена революция е един огромен фарс! Всъщност, тотално бедствие.

Клод Бургиньон: Селяните използуват пестициди, за да се самоубиват. Не се убиват с пушки, убиват се с продукта, който е убил земята им. В това има много тежка символика. Винаги съм се чудел как може човек да изпие бутилка с пестицид, наистина трябва да е крайно отчаян.

Вандана Шива: Така че във всичките си форми това е самоубийствено земеделие. Никой друг вид не е бил толкова глупав колкото човешкия род, който разрушава съзнателно източника на храната си, и в същото време се мисли за много умен. ООН дефинира геноцида като съзнателно намерение за нанасяне на физическа вреда или унищожаване на група хора. Това бива причинявано на земеделците в целия свят - съзнателно желание да им навредят и да ги унищожат. Това е най-големият геноцид в света. А също и геноцид над жените, защото храната беше последната област, където жените имаха власт. Те съхраняваха семето, произвеждаха и раздаваха храната и докато жените имат тази власт, обществото е свободно и защитено.

Лидия и Клод Бургиньон основават Лаборатория за анализ на почвените микроорганизми:
Земеделците си дават сметка, че от една страна им пълнят главите с ползите от интензивното земеделие и необходимостта от използване на торове, а от друга страна виждат как съседите им изчезват, и селата обезлюдяват, виждат че резултатът от това е трагедия.Провинцията обезлюдява, създаваме пустини. Нашата община е 1700 хектара, а има само двама земеделци. Толкова им беше втълпявано, че кравата трябва да дава поне 10000л мляко годишно и всичко това в духа на училищно съревнование от сорта "кой пикае по-далече". "Еее, аз съм по-як,
пикая по-далеч от тебе." Смисълът на земеделието не е в това - земеделецът храни хората и трябва да ги храни със здрави животни и здрави растения. Но това, което всъщност правят,
е да отглеждат болни животни и болни растения. С това храним населението.

Пиер Раби: Когато се опитвам да си представя бъдещето, не го виждам само урбанистично. Не виждам как милиони хора в града ще бъдат изхранвани, без те самите да участвуват в произвеждането на собствената си храна, с обезлюдени селски райони... това е лудост. Преди тук имаше 4-5 работещи ферми, сега няма никой, всички заминаха. Немислимо е.

Лоран Марбо, земеделец, основател на АМАП де Ванв – Сдружение за подкрепа на селското земеделие: Нашето сдружение е форма на партньорство между група консуматори, загрижени за качеството на храната си, и земеделец, който произвежда главно зеленчуци, защото по принцип това е основната храна, и ги снабдява с разнообразна и чиста качествена биопродукция. Нашата дейност е да представим една равносметка в цифри. Да кажем, ето, имам нужда от 60000 евро на година, за да функционира фермата. Клиентите насреща се събират в група, достатъчна да осигури тези 60000 евро... Продаваме на цената на продукцията, не на пазарни цени. Тази практика въведохме преди 3 години и тя е решение на някои проблеми, които имах с пласирането на продукцията. Преди също произвеждахме добра продукция. Търсена, но от страна на маркетинга... Сега правя една доставка на седмица и цялата продукция е продадена, консумирана. Доставям им зеленчуци, които сме произвели заедно - те с техните пари и например миналата седмица имах 10 помощника в градината. Ако трябваше да ходя на пазара, това са три часа допълнителна работа да измия зеленчуците, да ги представя добре, да ги подредя в щайгите, да очистя жълтите листа, за да са привлекателни за клиентите. Сега това ни е спестено, зеленчуците са общи и си поделяме цялата работа. Създадохме една група преди 3 години, помолих 50 души да се присъединят. Първата година изпробвахме системата, втората година станахме 60, а сега имаме договор със 75 членове. Очакваме да станем 90 и спираме, защото няма място за повече. Виждаме, че от страна на потребителите в цяла Франция има интерес, но производителите са по-малко в сравнение с търсенето. 12 милиона население във Франция разчита на доставки от Испания, Мароко и другаде, и имаме 2-3 дена автономия на храната, нямаме резерви. Всичко това е замърсена продукция с още по-замърсяващ транспорт. И като стане дума, политиците, да, запознати са с всичко това, но не смеят много да повдигат въпроса, за да не всяват паника. Имам колеги, които заминаха в далечни изолирани райони, защото не се знае какво ще стане утре. Ако се случи глад, току-виж, пристигнала маса "скакалци", изгладнели парижанчета, които търсят да ядат, които ще ни оскубят всичко... Това си е за страх, на 12 милиона население има само 150 градинари. Преди 5 години бяха около 350- 400.



--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

trak 16.3.2014, 11:08
В земеделието и житвотновъдството трябва да се обърне голямо внимание също на сортовете и видовете, които се отглеждат днес.
Например кои видове домашни животни са били специафични за България и от колко вида са изместени днес. Давам пример в някой големи ЕС-страни има само един два вида пилета,свине,добитък, които се отглеждат масово, заради оптимално количество месо, което се получава от тях и поносимостта им към антибиотик. Старите местни видове са почти изчезнали. Така се създава опасна зависимост, целенасочено контролирана от външни фактори.

Същото важи и за семената. Какви видове царевица, пшеница и т н се отглеждат днес и какви са отглеждани преди. Може да се наложи да се преразгледат видовете, които съществуват и да се направят нови опити, да се пробва, дали и как ще виреят на българска земя в низини, равнини и планински региони. Семената и опита трябва директно да се вземат от Южна Америка и Азия (при технисте специфични видове като царевиица, картоф, зърнени култури..) , без междинни станции, които да дават съвети и да гледат да продадат не това, което е добро, а за което имат най-висока комисионна.

Канатица 16.3.2014, 11:31
Филип Деброс: В една ферма, която изчезва, освен фермера там са жена му и евентуално един работник, засегнато е и селското училище, механика, част от клиентите на бакалницата и всичко това прави общо 5 работни места - пряко и косвено, които изчезват заедно с фермата. И този "кръвоизлив" продължава и днес, защото губим 30-35 хиляди ферми на година. Често моят апел на тази темае глас в пустиня когато питам как може този "кръвоизлив" да се посреща с мълчание. Това са 4 милиона изчезнали фермери във Франция, хора, от които ще имаме най-голяма нужда в мига, в който хитрините няма да ни вършат работа. Хитрините са петролът и неговите продукти, химическите торове, бензина, пестицидите, пластмасата, оранжериите, отоплението. Всичко това е от петрола. Създадохме изкуствено земеделие на базата на природен ресурс, за който знаем, че е изчерпаем, а и вече е почти изчерпан.

Девиндер Шарма: Всяка минута в Европа изчезва един фермер. Представете си, че същия модел гони фермерите в Индия от земите им: 600 милиона души - къде да отидат? Икономистите ни казват,че трябва да трансформираме Ню Делхи в Ню Йорк или Бомбай в Шангхай. Ще рече, не искаме да виждаме бедните, трябва да ги експулсираме. От една страна, гоним хората от фермите, а от друга страна ги гоним и от големия град. Кажете ми, моля ви се, къде да отидат тия 600000 бедни? Никъде, нито една богата страна, било в Европа или Америка не би могла да даде работа на тези 600 милиона души. Следователно трябва да намерим система, която да позволи на тези 600 милиона да бъдат интегрирани в обществото.
Това наричам индийският модел на развитие. И той ни трябва днес. Нека си признаем - политически некоректно е, защото обръщаме гръб на западния модел на развитие. Нека бъдем сигурни, че точно това е моделът от който имаме нужда. Защото светът ще се обърне надолу с главата, когато тези 600 милиона жени и мъже се вдигнат и потърсят правата си.

Филип Деброс: В края на краищата, ако ги лишаваме от живот, може да заговорят картечниците. Защото това е голяма агресия, да не позволяваш на хората да живеят. Не трябва да се учудваме после, че има бунтове и агресия, причинени от тази опасна и нечовешка система.

Серж Латуш: Толкова шум се вдига заради няколко корабчета с емигранти. Потенциално, според днешната логика, 800 милиона африканци искат да дойдат в Европа. Унищожени са всички мотиви, които би имал един африканец, за да остане да живеее в Африка. Така че те мислят само за едно, особено по-младите в селата - "Можете ли да ни помогнете да дойдем във Франция?".


Колин Серо: Земеделците от Третия свят, оцелели от войните и самоубийствата, изгонени от земите си от индустриалното земеделие се концентрират в бидонвилите на големите градове.
А в нашите страни, наречени развити, пълнят гетата на предградията.

Филип Деброс: В много области почвата е мъртва, буквално оголиха земята. Защото вече не подхранваме почвата, а подхранваме растенията. Не връщаме на почвата обичайната й храна, какъвто е бил животинския тор, черното злато от оборите. И като разделихме, оградихме, делокализирахме продукцията, имаме сламата и житните култури в единия край, а животновъдството - в другия край на Франция.

Клод Бургиньон: На времето имаше равновесие между нивата, гората и животните. Така е създадено от край време земеделието, което унищожаваме от 50 години. Слагаме животните в единия край, натъпкваме ги във фабрики, земеделието на друго място, гората или сечем, или я култивираме като житна култура, садим дърветата в права линия. Истински кошмар!

Доминик Гийе: Ако сега престанем с химическите торове в някои региони на Франция, какво ще се получи? Няма да се получи нищо, защото земята е мъртва! Ще рече, че не живеем в пустиня като Сахара, но живеем във виртуална пустиня, защото земята ни е дала всичко, тя е изгорена, мъртва е. Тя няма да даде нищо повече. Тя дава, само защото слагаме химически торове. Всъщност живеем в пустиня, но виртуална. Един ден ще бъде може би тотална пустиня.
Особено ако петролът продължава да ни убива, защото цялото химическо земеделие е базирано на петрола.

Колин Серо: Близо до Бангалор срещнахме Нараям Ради, дребен земеделец, който преди е бил шампион в химическото интензивно земеделие, печелил много земеделски конкурси, най-добрият производител в щата Карнатака. Но както той сам казва: "Аз бях губещ". Цялата му печалба от продукцията отивала за химически торове, пестициди семена и трактори. Един ден той решава да зареже химическото земеделие и да се върне към традициите. След една-две трудни години той отново започва да произвежда, става независим, няма дългове. Той има 480 дървета и смята да сади още няколко десетки всяка година.

Нараям Ради: Не съм много богат, моята ферма е само 1,8 хектара. Произвеждаме храна за 15 души през цялата година. Освен това продаваме 15 тона плодове, 10 хиляди кокосови ореха, около 2 тона зеленчуци и 4 тона зърно годишно. Всичко това на 1,8 хектара. Ние сами си произвеждаме семената, сами си произвеждаме тор, не зависим от никого. Не хвърляме нищо.
Това е резервоар за дъждовна вода, в него се събира водата от покривите. Развъждаме също и риба. Имаме около 400 екземпляра. Така го използваме по пълноценно. Насадихме много дървета, колкото повече корени, толкова повече вода в почвата. Колкото повече паднали листа, толкова почвата е по-плодородна. В селото ми казват, че съм луд да не продавам дърветата по 10 хиляди рупии. За мене това дърво е един Бог, защото 5 пъти в годината дава плодове, които са много обогатяващ тор. Напълно безплатно имам 10 тона тор на година и дървото си стои тук. Те правят само земеделие, а ние имаме гора и земеделие. Наричаме това агро-горско стопанство. Хубава почва, богата на хумус. Мирише хубаво. Такава трябва да бъде земята. Има толкова плодове. Вижте този черен пипер, има толкова много от него. Най-добрата млечна раса в света. Мляко, което е полезно за здравето. След 10 дни ще ни даде теле. Животните трансформират биомасата в тор. След като фермерът стане автономен откъм семена и тор, земеделието става наистина лесно. Семената са главния обект на войната.Те контролират цялото население с тяхната комбина с доставка на семена. Това е студена война срещу населението, бизнесът със семена е студена война. Надявам се че до 5-6 години поне
50% от нашите фермери ще минат към нашата система.

Жоао Педро Стедиле: Съставките, необходими за обогатяване на почвата, за унищожаване на паразитите не трябва да ги търсим в химията, а в природата. Ние разбираме, че хората са оцелели, защото през всичките тези милиони години селяните са запазили и развили тези познания на природосъобразни начини на производство. Сега ние трябва да възстановим тези познания за да възстановим земеделие, съществувало хилядолетие, което се е съобразявало с
природната среда. Разбира се, това не се харесва на правителствата, защото правителствата се купуват от бизнеса. Правителствата изпълняват волята на бизнеса.

Филип Деброс: Съвременната агрономия упорито се старае да изключи колкото се може повече природни и безплатни функции от естествената екосистема, да ги замести с изкуствените, скъпи и замърсяващи петролни продукти, с продуктите на тежката индустрия, накратко с всичко това, което наричаме технически прогрес.

Жоао Педро Стедиле: Ние сега сме в процес на съпротива, за да съхраним тези познания. С нас се подиграват, третират ни като донкихотовци, които воюват срещу вятърни мелници. Но в бъдещето ние бихме могли да докажем че най-добрият начин да произвеждаме качествени продукти, които гарантират здравето на хората и запазват околната среда, е да се премине към семейно земеделие, а не към индустриалното.

MST - Движение на хората без земя. Популярна бразилска организация, която се бори да осигури на селяните земеделска земя.
Казвам се Патриция, агроном съм. От 10 години се грижа за това място. Тази област от Юга винаги е била доминирана от едрите собственици. Тази окупация, тези завоевания на земи са се осъществили с тежка борба.

Казвам се Амарилдо, син на дребни земеделци от италиански произход: Предците ми са емигрирали в Бразилия, защото са нямали земя. Научих за движението "Без Земя" през 1987 год. По време на окупацията конфликтът беше жесток, бяха нападани жени и деца. Участвувах в тази окупация. Бях арестуван, малтретиран. Минах през този път... не беше лесно. После искат да забравим... Когато влизаме в сдружението, даже близките ни приятели, приятели от детинство започнаха да се отнасят към нас като с разбойници, обществото стана враждебно, и ни гледаха с предубеждение. Аз не съм такъв, винаги съм бил работлив, честен, исках да имам в живота си това, което никога не съм могъл да имам - земя. И тогава единствения път, който намерих, беше да вляза в сдружението "Без земя" и да се боря за земя. Понякога хората си създават погрешно мнение за даден човек, и това наранява, преживял съм такива неща... бях арестуван, измъчван, и това се смесва в моите чувства... Но ние надвихме тези трудности, надвихме ги... В този лагер бяхме 1200 семейства, срещахме много проблеми: една изостанала област, без пътища, без ток, без училища. Нямахме какво да ядем по цели месеци и зависехме от това, което намирахме в природата. за да ядем, за да оцелеем. Беше наистина един тест за оцеляване който трая 2 години. Много войници тренират оцеляване в гората, ние го преживяхме реално.

Член на „Без земя“: Преди да вляза в сдружението "Без земя" съм работил много време в производството на домати, в една конвенционална система, където се използваха много пестициди. Когато научих, че тук има алтернативен начин на това производство, имах голямо желание да дойда.
Откакто съм тук, никога повече не съм използвал нито химически продукти, нито отрови, нищо.
Има огромна разлика... На времето бях млад, но вече имах проблеми със здравето заради пестицидите. Сега е съвсем различно, чувствам се в сигурност в градината, мога да взема лист салата и да го изям без проблем. Това е араукария - бор от Парана, той дава ядливи плодове както за хората, така и за животните. Той е столетно дърво, расте доста бавно. На времето Парана е била изцяло покрита с тези дървета, сега са останали малко. Тук, в нашия лагер имам доста от тях и ще ги съхраним.

Бенедикто де Лима: Откакто дойдохме тук, аз произвеждам биопродукти. Имахме вече знания, предадени ни от нашите родители. Но Зелената революция дойде с химикалите на мултинационалните корпорации, и разруши дребното земеделие. Ние последвахме този път, но го напуснахме и се върнахме към екологичното земеделие. Това е фасул в мулч от слама, но и други материали могат да се използват за мулч, при условие, че не съдържат семена. Мулчът задържа влагата и потиска плевелите. Сламеният мулч в е много полезен в градината.

Клод Бургиньон: Земеделската земя днес има лоша миризма, мъртва, негодна. Има дни когато правим проби все от мъртва почва и в края на седмицата настроението в лабораторията е на нулата. Е, разработихме методи за да съживим почвите, да заселим хора в обезлюдените региони, но е трудно, защото разрушенията са огромни в планетарен мащаб, много е тревожно, ясно е, че не смогваме. Когато завърших следването си по зоология и биохимия в Университета, започнах работа в селското стопанство. И направо бях ужасен. Учеха ни да слагаме месо в храната на кравите, да ги правим месоядни. Отглеждахме прасетата нагъсто, те си ядяха опашките, затова ги режехме. Режехме и ушите. Те продължаваха да се гризат помежду си, тогава им вадехме кучешките зъби. Слагахме камери и на записите се виждаше как прасетата се разкъсваха помежду си. Рекох си, хората са полудели. Трябваше да затваряме женските, за да не изяждат малките си, защото живееха непоносимо на гъсто. На пилетата трябваше да им режем върха на човките, иначе си раздираха кожата. Даже създадоха раса без пера, защото изчислили че има загуба на азот и сода заради перата, и създадоха пилета без пера. Обаче си дадоха сметка, че на пилетата без пера им е студено и трябваше да отопляват сградата. Това струваше по-скъпо от азота, затова върнаха перата на пилетата. Наистина, правеха се такива лудости... Някои произвеждаха правоъгълни домати, за да ги подреждат по-добре в щайгите, опитаха се да създадат правоъгълни яйца, но не успяха. С яйцето е по-трудно, защото то е в една обвивка наречена компенсаторен хиперболоид, която заема доста място.
Така че много искаха да направят кокошките да снасят правоъгълни яйца, по-практични за подреждане, но не успяха. Виждах една агрономия в делириум, луди хора! Така че в края на моето следване по онова време имаше вече една специалност по микробиология на почвите, ако исках да тръгна от базата, трябваше да започна с почвата. През третата година в тази специалност бях сам. Имах една година индивидуален курс, беше интересно, професорът беше само мой. Тогава тази специалност беше премахната, 1986 г., ще рече преди 20 години. Всяка година във Франция излизат 150 агрономи, които не знаят какво ще рече микробиология на почвите, не знаят как функционират микробите... Нищо! Като се замислите, направо невероятно! И навсякъде по света тази специалност беше премахната. Микробиологията на почвите беше премахната от програмите на агро институтите по света, така че агрономите даже не знаят, че почвата е жива. В последствие те правят пълни дивотии, защото вместо да внимават, те я заливат с пестициди и химически торове. Не знаят, че ако сложите зрънце калиева основа върху червей, той умира. Ако го сложите даже върху гърба на жаба, тя умира. Те не го знаят, не се интересуват от гледна точка на живото. Тогава решението беше да се махна, не бях съгласен с тях, по-добре беше да напусна и да се опитам да покажа, че микробиологията на почвите играе важна роля в селското стопанство. Кой познава най-добре нашата дейност и методи? Ако бяхме отишли при химиците от "Rhоne-Poulenc": "Можете ли да финансирате нашите изследвания, ние доказваме че вашите продукти убиват почвата" веднага ще кажат: "Да бе, хайде, ще ви се обадим да идем да хапнем някъде!" Никакъв шанс! Нямаше никакъв шанс да получим средства от фондове, за да докажем, че химическите продукти унищожават почвата. Никой учен не би получил финансиране за това! Значи никой учен не би работил по този въпрос! Защото няма да получи финансиране! Никой няма да му го даде! И понеже държавата вече не финансира изследователите, трябва да търсят сами, иначе няма да имат изследователска работа... И край! Изследователската работа се продава! И от този момент нататък всичко, което притеснява индустрията, никога няма да бъде обект на научни изследвания. Тогава си даваме сметка как научните изследвания се провалят. След като няма
възможност за финансиране, работата върху микробиологията на почвите, фундаменталните изследвания, които трябва да се направят, се провалят, не са възможни.
Проблемът е, че животът в почвата е почти невидим, с изключение на червеите или други по-големи животни като къртиците. Повечето организми са много малки, така че трябва оптика. Ако нямаме оптически инструменти, не можем да ги видим. Наистина, като гледаме този компост, трудно е да забележим, че е пълен с живот. На око не се забелязва нищо. От тези малки организми има голяма полза, защото те, циркулирайки, пробиват микроскопични галерии в почвата и по този начин я вентилират. Тези малки дупчици позволяват на кислорода
да проникне в почвата, да я проветри да достигне до микроорганизмите и корените. Един корен не може да расте, ако няма кислород. В същност всичко е нужно. Всеки има своята работа. И всеки е на мястото си и си върши работата. Женските снасят женски, които снасят женски, няма двуполовост, това са животински организми, които започват да се самовъзпроизвеждат щом попаднат в почвата и щом не ги убиваме с пестициди. Това е надеждата, значи земята е твърде щедра, щом приема да се съживява отново, въпреки всичко, което търпи от нас. Цялата химия, която внасяме в почвата, убива всичко това! Целият този живот се унищожава от химическите продукти. Даже някои мислят, че тези животинки са болестотворни! Мислят ги за паразити, че не е добре или че е опасно. Че е подозрително! Земята е жена, със сигурност е жена. И е много трудно да се приеме, че тя може да е жива и благодатна. Знаете ли, за да се убива, няма нужда бъдем много умни. Вземаме един тъпак, който няма нищо под каската, даваме му картечница и той изтрепва всичко живо. Но да отгледаш и възпиташ едно дете, да се грижиш за него... това е по-сложно. Да дадеш живот е по-сложно. Да убива може всеки глупак. И не струва нищо. Няма нужда от химически торове, няма нужда от индустрия и прочие, те работят за вас безплатно. Нямате нужда от нищо. Гората, природата си живее самостоятелно. И тук не става въпрос за никакви пари. Ако всички ни слушаха, мултинационалите ще загазят. Затова срещаме голяма съпротива, защото от това не се печели. Порьозността на почвата е благодарение на техните ескременти. Затова, когато вървим в гората, имаме чувството, че стъпваме върху мокет или дюшек, защото всичките тези наслоени ескременти спомагат за аерацията на почвата. Затова даже при много чести порои в гората почвата не ерозира, защото дъждовната вода попива веднага в порьозната почва и така подхранва подпочвените води. А когата почвата е изоравана, умъртвена, водата не може да попие и стават наводнения, ерозии, преливащи реки и пр. И обвиняваме дъждовете! А причината е съвсем друга - че сме унищожили почвата. Това е свят, богат на видове и малко познат. Виждаме тук една мокрица - ракообразно с много яки челюсти, тя яде дървесина, слама и други отпадъци, даже много твърди. Колемболите пък разграждат листата в почвата.
Всъщност компостът е предназначен за почвата, не за растението. Много е трудно да се приеме, защото земеделецът, лозарят използва торове, за да има добър добив. Понякога хората ни изпращат компост колкото тапа или като гранули за животни и ни казват: "Ами анализирайте този компост". От страна на химичния състав всичко е тип-топ, органична материя и прочие, но няма животинчета. Защото е бил стерилизиран. Казваме им: "Това е обогатяващ тор, но не е компост". - Но защо? Ами защото в него няма живот, няма микроорганизми, няма нищо. Няма биологична активност.

Пиер Раби: Почвите в Африка, където слънчевото излъчване е силно са стерилни от горещината на места на дълбочина 20-30 см. Под слънчевите лъчи бактериите загиват. Единственият начин да се възстанови загубата на микроорганизмите и метаболизмът на почвата е да й се достави "закваска". Добре направеният компост е бактериологична закваска за почвата и активира процесите в нея. Случвало ни се е да увеличим добива три, четири, понякога пет пъти без да сме дали и една стотинка, и то добив с много добро качество. И ако днес има 100000 фермери, които практикуват екологично земеделие,това е защото резултатите са убедителни.

Колин Серо: Пиер Раби работи много успешно. Той запознава селяните от пустинните райони на Буркина Фасо с екологичното земеделие, за да могат да оцелеят в земята си. Тук близо до Тарудан, в южната част на Мароко, сдружението на Пиер Раби "Земя и хуманизъм" организира курсове - как се прави компост изключително с местни материали и как да обогатят безплодната земя.

Клод Бургиньон: В XIX век измислиха трактора и от тогава орем земята все по-дълбоко и по-дълбоко. Така ще я унищожим. Ако само "дращим" отгоре - бива, но ако я орем дълбоко, идва ерозията и катастрофата! Проблемът е, че се сблъскваме с основен мит, който е оранта, а да се атакува един мит в човешкото общество е много трудно. Има конкурси по оран, слагат си на камините бронзова статуя на орач... Когато бях в агрономическия университет, имаше на входа огромна бронзова статуя на орач и отдолу беше написано: "Никога оранта не е достатъчно дълбока!" Това е мит! Затова се борим срещу упорството на земеделците. Да приемем, че никога повече не бива да насилваме земята. Това е израз на мъжественост - "Колкото по-голям ми е тракторът, толкова повече я продънвам и я насилвам дълбоко, толкова по-голям мъжкар съм". Дълго време трябва, за да се промени даден манталитет. Ние разрушаваме планетата от
500000 години насам и да разберат днес хората, че земята трябва да се уважава е още по-сложно от това да разберат, че трябва да уважават жената. Когато виждаме как все още се отнасят с жените на някои места, разбираме, че пътят към уважението към земята е още дълъг.
Така са свикнали да насилват, че още не са узрели за уважението.

Лидия и Клод Бургиньон: Току-що жътвата минала, и вече преобръщат земята. Почвата е на повърхността и ще бъде изсушена от слънцето докато стане време за сеитба. Вижте, това парче е така излъскано, че тревата не може да проникне в него. Този метод е много агресивен за земята. Не трябва да бъде твърда и лъскава, като че ли е от стоманобетон. Земята трябва да е зърнеста. Виждаме много добре на светлината грубите щети, нанесени от ралото. Като че ли земята кърви, както някои казват когато почвата ерозира. Толкова дълбоко е изорано, че са стигнали до червените почви отдолу. Усещате ли миризмата? Земята мирише лошо. Мирише на животинска тор. Ето слама от миналата година, още не е разложена. Толкова дълбоко е затъпкана, че не може да се разгради. Наистина мирише лошо, земята мирише на скапано. Вижте тези буци, това са геометрични структури - почва която е била компресирана. Това прави орането - почвата не е зърнеста, а на буци. Има вид на минерал. Нека вземем малко почва от гората, ще видите... Ще видим структурата на живата почва, тя е като кускус. Има много корени... Почвата е зърнеста, разпада се, като кускус е. Това е живата почва. Винаги трябва да бъде такава. А те я правят като бетон, вместо да бъде като кускус. И миризмата е различна! Изключителна миризма на гъби, докато другата почва не мирише така, защото е изгоряла на слънцето. Затова земята трябва да се уважава, защото тя създава сама структури, които позволяват на корените да проникнат, да се хранят... Колкото почвата е по-жива, толкова няма нужда от торове или други продукти, защото земята храни растенията сама. Горите растат без химически торове, без никой да им помага, и така от милиони години. Но агрономията кара хората да вярват,че без торове ще умрем от глад. Това е пропаганда, която промива мозъците на хората, че без тор нищо не никне. Съвършено погрешно! Горите си растат много добре без никакви торове. Трябва да върнем дървото на мястото му в пейзажа на селското стопанство. То беше напълно елиминирано. Хората от Beauce – обезлесен регион във Франция - няма как да имат раздробена дървесина, защото нямат дървета.

Колин Серо: Свежо смлени клонки, разстлани по земята позволяват да се отглеждат растения без оране, без тор и без поливане.

Клод Бургиньон: Ако искаш да регенерира почвата... тук тя е доста бедна, затова слагаме смлени клонки, в които се развъждат много гъби. Помириши, има силна миризма на гъби. Целия този мицел сцепва, виж как се държи. Този мицел ще храни животинките в почвата, ще създаде живот. Смляната дървесина е като дюшек, и отдолу почвата можеш да я вземеш с ръка, нямаш нужда от лопата, земята е зърнеста като кускус. И отново, това не струва нищо, просто трябва да има дървета. Виж тази жива ограда, която засадихме преди 30 години, тогава нямаше нищо, сега имаме една жива ограда, която ни снабдява с клонки за застилане в зеленчуковата градина... Ти си напълно независим, няма нужда да купуваш разни чудотворни продукти, кастриш клонките и подхранваш земята. Всеки човек може да го прави, без да му струва нищо.

Лидия и Клод Бургиньон: Това е орана земя, виждаш ли, колко ниско качество. Той ще бъде длъжен да купи химически торове, идеалната бъдеща жертва на търговците. А вижте тази крива... Той е започнал да става независим, не е добър клиент. Засяваме покривна култура и в нея ще засадим следващата култура. Така почвата е защитена през цялото лято. Ето покривната култура през лятото. Тя съхранява влагата, живите организми и в нея ще покълне следващата култура. Хората не вярват, че ще поникне но тя никне. И плевелите не могат да поникнат заради тази слама, която им пречи да покълват. И е чисто, няма нужда от хербициди. Психологически е много трудно да накараш един фермер да престане с тях, да приеме, че може да сее там където вече е засято друго. Това за него е психологически шок. "Само аз и никой друг не може да дъни земята ми!И без директното засяване ще се случат неща, които ще ми убягнат. Земята ще подивее, ще изгуби... Все неща, които не мога да контролирам." Това е то, искат да имат контрол над всичко. Да сложат природата в национални резервати, да бъде добре рамкирана, оградена. Да не остане и частица дива природа на планетата, човекът иска да всичко да е под контрол.
Вижте тези модерни сортове лоза - те не могат да се вкореняват. Коренът е срещнал бетона, не е могъл да проникне в дълбочина, израснал е встрани. Ето това е една млада лоза, ето корените й, които не могат да проникнат в земята и остават на повърхността. На 20 години я изкореняват и засаждат наново, докато виното започва да... Ето тук е същото - не само коренът не е могъл да влезе, но е бил принуден, да излезе нагоре, за да диша. Човекът си казва, за какво ми е това, даже не може да се вкорени. Чиста лудост! Нормално коренът на една лоза трябва да слиза надолу. А ние създаваме лози, чиито корени излизат на повърхността. Последна "новост"! Лудост някаква! Даже растенията нямат вече корени. Не само хората днес са без корен, но и растенията!


--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

Йордан_13 16.3.2014, 12:16
Не връщаме на почвата обичайната й храна, какъвто е бил животинския тор, черното злато от оборите.
====================================================
Кво нещо е, преди години родих този термин, кога един престарял ситовец ми вика: "Момче, какво го събираш тоя боклучец", а па аз му викам: "Не е боклучец това (лайната от конете), а черно злато!"
Кво нещо е петизмерният мисловен свят, как мисъл-формите си стоят там, и който има антени да ги улови, има едно и също разбиране за нещата, че и терминология.
Добре, е, че ние, от по-младите, които обработват по един или друг начин земята се върнахме към традициите. Как го направихме, не знам, но то е така, от изкорененото дърво, едно малко коренче да остане, от него отново може да прорастне издънка.
Не избягахме, не емигрирахме, забихме здраво корени в земята и почнахме да наливаме ствола на дървото си, колкото повече го наливаме, толкова по-дебело ще става то, а корените по-дълбоки и ще устоят и на най-свирепата буря. Верно е, всяка сутрин като станем ни наболяват кокалите, от носене, мъкнене и други дейности, но от търсене на хляба мекото, за лесен живот в настоящето, страда бъдещето и поколенията след нас.
Иначе торенето с изкуствени торове го въведоха болшевиките, особено със създаването на АПК-то и пет годишният план, който трябва да се изпълни за три години и преизпълни задължително, за да има, все повече и повече, но в имането има размерност, която, кога се прекрачи следва Нямане. Затова нищо не трябва да се насилва, камо ли изнасилва.
Та в тоя ред мисли, на южния склон, при мене снега се стопи и едни коне цяла нощ щипаха от слабите зелени стръкове и създадоха много черно злато. Сега ще отида да го събера. Болшевиките вкараха изкуствените торове, за да може дъщерите им да бъдат гражданки и кога си лакират ноктите, да не ги цапат;))), а момчетата да бъдат по-аристократични, а не некви отявлени селски бекове, които миришат на тор. Обаче, аз днес ще замириша на тор;)))

Йордан_13 16.3.2014, 12:18
QUOTE (trak @ 16.3.2014, 13:08 )
В земеделието и житвотновъдството трябва да се обърне голямо внимание също на сортовете и видовете, които се отглеждат днес.
Например кои видове домашни животни са били специафични за България и от колко вида са изместени днес. Давам пример в някой големи ЕС-страни има само един два вида пилета,свине,добитък които се отглеждат масово, заради оптимално количество месо, което се получава от тях. Старите местни видове са почти изчезнали. Така се създава опасна зависимост, целенасочено контролирана от външни фактори.

Същото важи и за семената. Какви видове царевица, пшеница и т н се отглеждат днес и какви са отглеждани преди. Може да се наложи да се преразгледат видовете, които съществуват и да се направят нови опити, да се пробва дали и как ще виреят на българска земя в низини, равнини и планински региони. Семената и опита трябва директно да се вземат от Южна Америка и Азия , без междинни станции, които да дават съвети и да гледат да продадат не това, което е добро, а за което имат най-висока комисиона.

Мисля, че с това, ще се справим, мисля, че все още има в планинските части, села, които са запазили традиционни български видове. Преди години в Сакар, така се сдобих със семена, от една бабичка, от пъпеши и дини, от старите ни сортове, за които не се изисква, всеки път да си купуваш семе от Монсанто;)))

18j 16.3.2014, 14:01
Ама как и в момента ако цъфнеш в някой аграрен институт в България ще ти изкарат всички семена и сортове които някога сме имали. По тия институти има хора много по-загрижени от нас за изчезналите сортове а и имаме много по усъвършенствани сортове от това което се предлага на международния пазар. Нещата не са толкова зле колкото някои си мислят. Не случайно на шимона дянков сред първите удари беше държавния аграрния институт. Но не успя. А по места има аграрни банки и клонове - имат си всичко и сортове и яйцеклетки на породи животни готови за оплождане. Само държавна воля трябва и в момента всичко може да тръгне.
Например повечето биопроизводители у нас са хора държат на тия неща и отглеждат български сортове от нашите аграрни институти. А много наши сортове се отглеждат в испания или холандия и после понякога ни ги внасят замразени недоузрели. Малоумието на глобалния европейски пазар.

--------------------
??????? ? ??????? ??????!

Въло 16.3.2014, 21:07
QUOTE (18j @ 16.3.2014, 16:01 )
Ама как и в момента ако цъфнеш в някой аграрен институт в България ще ти изкарат всички семена и сортове които някога сме имали. По тия институти има хора много по-загрижени от нас за изчезналите сортове а и имаме много по усъвършенствани сортове от това което се предлага на международния пазар. Нещата не са толкова зле колкото някои си мислят. Не случайно на шимона дянков сред първите удари беше държавния аграрния институт. Но не успя. А по места има аграрни банки и клонове - имат си всичко и сортове и яйцеклетки на породи животни готови за оплождане. Само държавна воля трябва и в момента всичко може да тръгне.
Например повечето биопроизводители у нас са хора държат на тия неща и отглеждат български сортове от нашите аграрни институти. А много наши сортове се отглеждат в испания или холандия и после понякога ни ги внасят замразени недоузрели. Малоумието на глобалния европейски пазар.

Наистина имаме запазени семена от стари преди отглеждали се растителни видове.Но при животните нещата не са точно така.Селекцията на животински видове от стари породи няма да стане туко-така дори и да има запазен материал.Има няколко ентусиасти в България,които се занимават с отгледжане на стари породи овце и кози главно и това трябва да се използва за в бъдеще.Доста съм мислил върху това как трябва да се подходи при възстановяването на селското стопанство.Докато при растениевъдството това е сравнително лесно и може да стане в рамките на година-две(колко му е да се изоре нива и засее-само изграждането на напоителната система ще отнеме малко повече време,но и на това има решение)то при животновъдството няма да е много лесно,просто поради биологичния цикъл на животните.Развъждането изисква време.През 80-те години сме имали 10 милиона овце,днес имаме около 800 хиляди,може и малко повече.При другите животни е същото положение.А да внасяме породи от други държави е рисково,поради възможността чуждите породи да не могат да се приспособят към нашите условия,така че ще трябва да си равъждаме главно наши си видове.По селата ще е по-лесно на хората през първите години,защото на едно село му е много по-лесно да се самоиздържа.Проблем ще има по градовете докато възстановим достатъчно на брой животни,за да можем да осигуряваме сами собствените си нужди с наше производство.Според мен за овцевъдство и козевъдство ще отнеме около 6-8 години докато за говедовъдството 8-10.Най-вероятно ще има криза през първите години за животински продукти, ама тъкмо народа да спре малко месото да му се поалкализира кръвта.

Канатица 17.3.2014, 10:09
Тия долни подлоги на Масква какви са недемократи. Няма ли някой ястреб отвъд океана да им спретне Майдан:
QUOTE
Сега актуална държавна политика у нас е да се създават добри условия за живот на село, хората да имат там препитание, добри домове, училища и здравеопазване, за да остават да живеят на село и да обработват земята. За периода 2005-2010 г. у нас беше приета и се реализира държавна програма за възраждане и развитие на беларуското село. Тя целеше да задържи хората в селските райони, като им предостави модерни технологии за обработка на земята и удобни жилища и всички други необходими за живота им съвременни условия. В резултат бяха изградени 21 агроградчета. В тези агроградчета задължително има детска градина и училище за децата, пункт за оказване на първа медицинска помощ, културен дом с библиотека, магазини, спестовна каса, поща.
Други условия са пътищата да са асфалтирани, да има водоснабдяване, а ако има възможност – и да са газифицирани. Освен това и всички други съвременни технологии за връзки с останалия свят. В тези агроградчета се построиха и много нови, съвременни, удобни за живеене жилища. Тези селища бяха изградени в селските райони и имаха за цел да задържат населението в тях, за да има кой да обработва земята и да произвежда селскостопанска продукция.
- Успяха ли? Как вашите хора откликнаха на тази държавна политика?
Н. П.: Хората възприеха добре тази политика и резултатите са налице – в тези райони вече се създават повече млади семейства и се раждат повече деца през последните години. Мисля, че главна роля тук се пада на новите и удобни жилища.
- Имате ли безработица у вас?
Н. П.: Да, имаме и безработни хора, но безработицата у нас не превишава 1 %. В момента имаме повече свободни трудови места от броя на безработните. Това е нормално, защото не винаги трудовият пазар може да предложи това, което безработният търси.


Цялата статия: http://www.dnesbg.com/ikonomika/v-belarus-pravim-agrogradtcheta-za-da-zadarzhim-horata-i-da-ima-koy-da-obrabotva-zemyata.html
Снимки от някакво село в Беларус: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/12/14/belorusko-selce-22-godini-sled-kraia-na-sssr-avtor-kolevm38.1219146

QUOTE
Разбира се, че тук има плодове и зеленчуци. Апропо, голяма част от продуктите (около 85%) са белоруско производство. И всичко това е благодарение на програмата за импортна подкрепа. При тази програма всеки производител има право да произведе стока, идентична на импортната. И ако не отстъпва на качеството на импортния продукт и предприемачът може да обезпечи достатъчен обем от стока, то импортният аналог временно се забранява да се внася в страната. В Беларус вече има всякакви сникърси и марсове местно производство. Много са вкусни. Сладоледът също е беларуско производство. Произведен е само от натурални продукти. Никакви бои, добавки и сурогати.


--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

Bogatir 17.3.2014, 23:38
Учител гледа биоферма с дървено рало и извор с водомер

User posted image
В днешната епоха на индустриална храна без вкус и на масово използване на химикали при отглеждането на зеленчуци, плодове и животни, да си заклет действащ производител на чисти зеленчуци, означава да си човек с доста нестандартно мислене. Атанас Топалов, един от първите биоземеделци у нас, е от изчезващият вид хора, които следват собствената си природа и правят нещата по своя начин, преборвайки несгодите пак по необичаен личен път.

Мястото и чудесата
User posted image Атанас Топалов

Ако някой смята, че отглеждането на зеленчуци е банална, тежка земеделска работа, лишена от вдъхновяващи емоции и творчество, да се качи над село Извор в подстъпите на Родопите, където са зеленчуковите градини и ниви на Наско Топалов – на широки поляни, естествено отвоювани от гората. Земята е над Дълбокото дере, малко по-нагоре от стария каменен параклис „Свети Георги“, до който расте могъщ 500-годишен дъб. На неголяма площ, на 650 м надморска височина, биоземеделецът отглежда над 30 различни култури: домати, патладжани, чушки, фасул, картофи, тиквички, репи, марули, рукола, зелен лук. Гледа и различни подправки – салвия, магданоз, мента, чубрица, други зеленчуци, билки и цветя, спазвайки един от важните принципи на биологичното земеделие – в едно стопанство да съжителстват много видове растения, за да се поддържа по естествен път равновесието и за да си помагат взаимно.

Въобще не очаквайте тук подредени и опънати по конец градини. Може да ви се види пообрасло, защото в биоградините плевели не липсват – борбата с тях е само с природни средства и безобидни инструменти. За красотата тук човек проглежда, след като се вгледа по-внимателно и остане достатъчно дълго, че да усети дълбоката връзка между земята, храната и човека.

Да се произвеждат зеленчуци по законите на биологичното земеделие до голяма степен да се вслушваш и вглеждаш внимателно в природата и да се върнеш към знанията на по-старите хора. Един пример: някогашното дървено рало е имало дълъг шип, който не обръща земята, а само я разрохква.

„Да обръщаш земята е все едно да изпратиш негър на северния полюс или ескимос в Африка и да ги караш да оцелеят“, казва Наско Топалов. „Едни от растенията са аеробни и се нуждаят от повече въздух, докато анаеробните виреят с по-малко. Земята при биоземеделието не се обръща.“
User posted image Биофермерът сам си отглежда разсада за фермата.
Чудесата тук са навсякъде. Чували ли сте например за планински извор с водомер? Биоземеделецът полива градините си от близкия извор в неговата собствена земя – водата обаче минава през водомер, защото е държавна. Всъщност в това няма нищо чудно – такъв е законът и той го спазва. Между другото, в извора щастливо се е заселила водна костенурка.

Атанас Топалов е от хората, които умеят да измайсторят всичко сами – от кокошарник със слънчево захранване или уред за плевене и разрохкване на междуредията, през плоскорез на Фокин за почистване на земята между самите растения, до помпата, която качва вода за поливане на горния парцел и тонколоната насред картофената нива, от която ни посреща музика.

Човек на природата

Биологичното земеделие просто му дошло отвътре, твърди биопроизводителят. На него, гражданин трето поколение, явно му е било заложено от по-далечни прадеди. По професия Атанас е учител – специалист по двигатели, трактори и кари. Но още през 1994 г. започва да се занимава с биоземеделие на наследствено място близо до Пловдив. Тогава проф. Каров от Пловдивския университет по хранителни технологии прави семинар по биологично земеделие и подробно и академично разказва в какво се състои то, а учителят по техника чувства, че ако професорът замълчи, той би могъл да продължи със свои думи.

Още тогава му е ясна идеята за стопанството, която с времето ще се промени и допълни. Още тогава има компостираща яма – основен елемент от системата на едно биостопанство. След поредното земеразделяне обаче парцелите се оказват чужда собственост. Без да се отчайва, Наско Топалов намира и купува мястото над с. Извор в предродопската гора и продължава.

Затвореният цикъл

Истинското биоземеделско стопанство трябва да има затворен цикъл: растениевъдство – каквото не изядят хората, отива за животните, животновъдство (засега Наско Топалов отглежда само кокошки) – отпадъчните продукти от животните отиват в компостираща яма, оттам влизат в почвата и цикълът се затваря.

На площ от около 5 декара той отглежда над 30 растения. Земята общо е около 25 дка, но по-голямата част са ниви, заети с ръж, царевица и картофи. Има и градина с 14 големи орехови дървета.

Биопроизводството изисква биоразнообразие, което означава, че не може да се отглежда един и същ зеленчук в големи количества. затова по лехите се редуват растения с добра взаимна поносимост, след това цветя – например тагетис или невен, които играят ролята на репеленти и гонят колорадския бръмбар от патладжана и картофите, после билки – някои от тях също отблъскват вредителите.

Атанас Топалов омайно разказва за отношенията между растенията, за сеитбообращението, за естественото опрашване, за забележителния вкус на планинските зеленчуци и плодове, за отровните свойства на отварата от бръшлян и корените от кукуряк, за сладкия мирис на бъза, който привлича листните въшки и спасява зеленчуците от тях, за това, че ако завъди скорци, ще се спаси от скакалците-пришълци , за ценните растения облепиха и китайски лимонник, които се опитва да завъди.

„Природата, в която съм се вместил, е в равновесие и аз не бива да го нарушавам. Тези дървета сами си произвеждат почвата под тях, сами произвеждат от листата си компост и се изхранват с него, а остава и за мен. Културните растения не умеят това. Те само искат. Но имат различни желания – докато тиквичката побеснява от този растителен тор, пиперът или доматът искат животински азот, но непременно компостиран“.

Историите за характера на зеленчуците и тайния живот на растенията нямат край, а домакинът ни е техен познавач и сладкодумен говорител.

User posted image
Зеленчуците в биофермата са отгледани на слънце, с изворна вода.

Обяд в гората

Оказва се, че Наско Топалов владее още един занаят – той е главният кулинар в тяхното семейство и майстор-готвачът тук, в горския ресторант. Докато хапваме ръжени питки, омесени и опечени от него, с невероятно вкусната му домашна лютеница и докато опитваме обрания днес зелен фасул и нежния постен гювеч от биозеленчуци, той разказва за разочарованията и плановете си.

Част от философията на биоземеделието е продуктите да се доставят директно на хората, които се хранят с тях – иначе биологичната им енергия се разпилява някъде по веригата. Затова земеделецът продава храните си на мрежа от клиенти – предимно начетени и ентусиазирани млади семейства от Пловдив и околни селища, които държат да хранят децата си и себе си с чиста храна. Мрежата действа най-вече с лични контакти – създадена е по френски модел за хранителен кооператив. Но се случва през август, например, при най-голямото изобилие от зеленчуци, продукцията просто да пропадне.

„Колегите ми, които започнаха след мен, се сблъскаха със същите проблеми – произвеждаш адски трудно и изведнъж – няма реализация. Какво правим? Затова реших да наблегна на есенни култури, които мога да консервирам“. Произведените зеленчуци и плодове се съхраняват – чрез шоково замразяване и съхранение в хладилни камери, с консервиране или сушене, и голяма част от тях се хапват тук, на място, от гостите на фермата.

„Така има надежда малката печалба, която се получава, да остава при мен. Докато само от производство нищо не се печели. Ако продам всичко, което са ми поръчали, може би ще си покрия само пътните разходи“, констатира делово земеделецът.

Биопланове

Гъбарник за кладница и шиитаки през цялата година – това е първият от проектите, за които пловдивският учител е осигурил материали. Ще бъде вкопан в ската, където температурата е постоянна, както гъбите изискват. „Тези гъби са ценни, вкусни и достатъчно скъпи, така че си струва инвестицията“, смята Наско Топалов. Има и разрешение за строеж на стопанска постройка – тя ще е място за хранене, за готвене и консервиране, а до нея в ската ще се изгради хранилище за плодове, зеленчуци и фризери за дълбоко замразяване. И още един предстоящ проект – къщичка за гости.

Атанас Топалов е човек на идеите, на природата, но и на действието, изглежда пълен с енергия, а и с ясна мисъл как да стават нещата.

Ако желаете да се разходите до село Извор и да видите чудесата на биоземеделието, там Наско Топалов на драго сърце посреща гости – ще си наберете каквито зеленчуци има, ще си починете, а той ще ви приготви нещо вкусно от чисти продукти, пълни със силата на природата. Неговите гозби ще опитате и ако решите да помогнете на фермата с доброволен труд.

Сп. Меню
Източник: http://agronovinite.com/uchitel-gleda-bioferma-s-ralo-i-izvor-s-vodomer/

Канатица 11.4.2014, 16:43
Ето един пример на култура, така да се каже "модерна" - пшеницата е гнила, има гъбична болест по листата, напълно развалена! С това ли ще храним децата си?! Едно растение болно до последния лист, съвсем развалено. Петна от гъбички, какво ли не... Това растение се държи, само защото са му сложили химически подобрители. Вижте колко е грозен класът! Колко е обезформен. Преди говорехме за златни класове, сега сме много далече от това, класовете са сиви и грозни. Много са ниски, преди пшеницата е стигала до тука. Но като им слагат азот, те полягат, за да не полягат, ги подкъсяват слагат им хормони, и гледайте резултата - гнили! И това не ги притеснява! Ще бъде продадено на същата цена като пшеница в добро здраве, значи няма интерес да се произвежда добра продукция. Вижте почвата, вижте пукнатините! Че това не е никаква почва! Вижте в какво състояние е земята! Покрита с мъх, който нормално вирее върху скала, но тъй като почвата е заприличала на скала... цялата в пукнатини. Това вече не е земеделие, а управление на растителната патология. Което не е същото. Как болните растения да стигнат до силозите. Кога да се пръска и прочие. Така че вие ядете само болни растения и болни животни. Това разболява хората и медицината си продава лекарствата. И тъй като това са все предприятия за химически продукти, "чудесен" кръг. Великолепно!

Колин Серо: Ние сме в Ставковье, в Украина. Срещаме г-н Антонец, който практикува биоземеделие от 30 години върху площ от 8000 хектара. Поканени сме на закуска и опитваме вкусните продукти от неговата ферма.

Семьон Антонец: Майката дава живот и земята дава живот. Земята е жив организъм. Трябва да я храним, да я оставим да живее, не трябва да я убиваме.

Колин Серо: 70-те години са началото на интензивното земеделие в Съветския съюз. Г-н Антонец получил заповед да използва хербициди. В селското стопанство работеха най-вече жени, които смесваха пестицидите. Те бяха в директен контакт с химикалите. След известно време забелязахме, че тези жени имат рани по ръцете. Като вижда това през 1978 г. г-н Антонец обещава на всички, които работят в колхоза, че повече няма да използват хербициди.
Вече 30 години, оттогава, не използва никакви хербициди. Поискал от тогавашната съветска власт позволение да произвежда био. Отговорили му, че ако изпълнява плана, няма значение как работи. Не само че изпълнявал плана, но често получавал най-добрите добиви в района. Неговата технология почива върху три главни принципа - първо, никаква оран, само повърхностна обработка на почвата. Второ - торене с оборски тор и биомаса. И трето - сеитбооборот - ротация на културите с време на почивка с покривни култури.

Семьон Антонец: Ето такива култури обогатяват почвата. Зелен тор. Вижте това поле - не е било орано от 33 години. Само повърхността на почвата е била обработвана. И периодично оставяме реколтата, връщаме я на земята. Вижте структурата на тази почва! Тъй като не е била орана от 30 години, някои ще мислят, че ще е много твърда. Но виждате ли колко е подвижна? Пълна с коренчета, има вид на кюспе.

Василий Любенеци: Това е нашият слънчоглед. Никога не сме слагали и грам минерални торове, нито хербициди. Съседът тука слага на три пъти хербициди. Слънчогледът му не е лош, но колко пъти вече трови земята и харчи пари! Най-лошото е натравянето на хората и земята! Тази нива я възстановихме преди 7 години. Вижте колко много растителни остатъци съдържа. Сега ще взема малко земя от тази, третирана с пестициди. Структурата на почвата не е същата. А ето почва от полето, което не е било орано, ни торено от 30 години. Цялото това поле не е видяло плуг от 30 години. Тази технология позволява на водата да попива в почвата, да я предпазва от суша. Камионите ще разхвърлят оборския тор, компостиран от година и половина. За цялото това поле ще трябват 90 тона оборски тор. Всяка година разхвърляме общо 70 хиляди тона оборски тор на 8000 хектара. После дискуваме, за да навлезе тора в земята и окосяваме остатъка от люцерна, която ще бъде декомпозирана в почвата и ще послужи за зелен тор. Всичко това е възможно, защото имаме 4000 крави, 1000 прасета, 100 коня. Растителният и животинският светове са напълно взаимосвързани. Кравата дава не само месо и мляко, дава също и тор. Много сериозна грешка е да се мисли, че земеделието може без животновъдството.

Семьон Антонец: Решението е да се спре обезлюдяването на селата, да се създадат привлекателни условия на живот, за да останат хората в селата и земите си.

Реколтата от тази зеленчукова градина изхранва цялото семейство - жена ми, сестра ми, дъщеря ми, майка ми и баща ми. Обогатяваме почвата с тор, който приготвяме сами.

Стефан Файо: Аз съм управител на мисията Кокопели в Индия. Много време трябваше, докато развием екологично и печелившо земеделие. Систематично, във всеки проект, преди основните култури ние засяваме култура за биомаса. Това е първият принцип – безплатната работа на слънцето, фотосинтезата. Между два сезона ние засаждаме зелен тор сред културите. След една седмица ще бъде до тук, след две - до тук, а след три - до тук. Получаваме 10-12 тона за 45 дни, което е огромно количество. 10-12 тона биомаса, която никне за 45 дни. Стига до такава височина, после я изсичаме, оставяме я на място, като леко я покриваме с пръст. Това спомага за компоста - това е всичко. Днес ще ви представим 4-5 препарата, два биопестицида и два-три вида естествени обогатители.Ще направим една смес, която много използваме - "панчакавия". Ще рече - "петте продукта на кравата". Кравешки фекалии, кравешка урина, мляко, кисело мляко, масло. Смесваме фекалиите с маслото. Силно стимулира растежа. Сега прибавяме кравешката урина, киселото мляко... Разбъркваме панчакавията по една минута всяка сутрин и вечер. Има трайност до 6 месеца. Тук имаме една смес "Фишмил екстракт". Едно кило риба, едно кило захар, лимон. Оставяме сместа за 2-3 седмици, за да се разложи. Сега минаваме към биопестицидите. Това се приготвя с лют пипер, джинджифил и чесън. Препаратът е много лют и веднага действа на насекомите, които ядат листата.

Саси Кумар: Преди засаждането на ориза трябва да подготвим земята като разхвърлим компост и зелена маса. Сега разхвърлят компоста. После ще разхвърлим смес от местните растения "неем" и "пангам".
Това е неем-кейк, а това пангам-кейк. Тези препарати имат естествени пестицидни свойства. Трябва да напръскаме с органични стимулатори на растежа, като "панчакавия" и "йем". Сместа е готова, трябва да потопим кълновете в нея, за да предпазим корените. Сега земята е готова за засаждане на разсада.

Доминик Гийе: До 1961г. химическите мултинационални компании вече бяха получили значителен контрол над хранителната верига. Но не успяха да вземат контрола над семената. А семето е все пак началото на хранителната верига. Този, който има контрол над семената, той има контрол над хранителната верига, има контрол над цялото човечество. Така че през 1961 г. те си направили една юридическа рамка, наречена "Международна конвенция за протекция на новите сортове растения". От този момент нататък тръгва голямата атака на всички нива. За 30 години изкупиха около 1000 производители на семена и почнаха да си играят на монопол. Днес пет мултинационални компании, контролират 65% от производството на градински семена на планетата. Номер едно, разбира се, е Монсанто! От момента, в който изкупиха всички производители на семена в света, унищожиха всички стари сортове, които се самовъзпроизвеждаха. Заместиха ги с хибриди F1, които създават т. нар. каптивен пазар, защото селянинът, градинарят и овощарят са длъжни да купуват семена всяка година, тъй като семената на хибридите F1 са или стерилни, или дегенерирали.

Клод Бургиньон: Дяволската идея на производителите на семена е: Вземам един съвсем малък родител, един друг съвсем малък родител, които не представляват ценност, и правя опити, докато двата нищожни родители дадат един "прекрасен" хибрид. И ще го продавам на фермера. И когато той се опита да използва семената му, ще има нищожни резултати и няма да може да спечели. Така го заклещвам, задушавам го. Хибридите са наистина дяволски - идеята е да се попречи на земеделеца да бъде собственик на семената си.

Доминик Гийе: Днес в прочутия френски национален каталог на GNIS "Национална интерпрофесионална групировка на семената и растенията" ако отвориш страницата на рубрика "Домати" хибридите са 99,5% в националния каталог за доматите. И ако отвориш страницата на тиквички, пъпеши, броколи, зеле, на много места хибридите са на 100%. Забранено е да се търгува, да се произвежда, да се раздава семе от сорт, който не е вписан в този каталог.

Клод Бургиньон: Сега им налагат хибридни сортове, които не са непременно селекционирани напр. в Beauce или не знам къде... Не са местни. Растението не е свикнало с условията, чувствително е на суша, трябва му вода. Ама чакайте, ще ви продадем и напоителни системи! Преди там е имало сортове, които са нямали нужда от поливане. Виждате ли, хващат ги в капан, който ги принуждава да поливат, да... После ги обявяват за замърсители, когато всъщност системата ги принуждава.

Доминик Гийе: Защо мафията слага ръка на семената? Природата на семето генерира един тип земеделие. Семената на хибридите, на ГМО-тата изискват цял пакет от технологии -пестициди, хербициди, фунгициди и прочие, и синтетичните торове, които са на петролна основа. В същност създадоха този мит за продуктивността на хибридите, абсолютна измислица! И държавата казва: "Да, но е в защита на консуматорите". Тогава питаме защо няма каталог на сиренето, на чорапите и на хладилниците? Вторият въпрос е, дали това не е по-скоро в защита на мултинационалките, които конфискуваха всичко живо в Европа? И като виждаш в какво състояние е Франция, когато виждаш статистиките на Френския институт по природната среда, нивото на замърсяване на водите - 95% от речната мрежа е замърсена с 240 различни съставки, идващи най-вече от селското стопанство. Слагаме бандитите и гангстерите в затвора, но кога ще започнем да затваряме отровителите на населението?

Клод Бургиньон: Монсанто е фирмата, която създаде оранжевият хербицид, заради който хиляди деца във Виетнам се раждат мъртви. Първи отровител на планетата, но не се притеснявайте, те имат цялата подкрепа на политиците. Ужасно е, но е така! Дават Нобелова награда на откривателите на атомната бомба, на откривателите на ДДТ, който изби милиарди пчели, на създателя на Зелената революция, който направи безплодни хиляди хектари в тропическите страни, който хвърли в глад цяла Африка. Всеки път, когато бъде изобретено нещо, което се развива в индустрията, а не в живота, не се притеснявайте, това нещо ще получи Нобеловата награда. Това е каталог на всички плодове в Европа от началото на века. Има всички ябълки, круши и прочие, нарисувани поотделно - масловка, ришар, черна круша с дълга дръжка, Принцес Мари... 13 тома, има всички сортове плодове в Европа. Във Франция е имало 3600 сорта, сега ябълките са само 5 сорта. Повечето са американски и трябва да плащаме свъхтакса, когато сме имали най-голямо разнообразие на плодове в света. Елиминираха видовете, устойчиви на вредители, и наложиха "голден", защото тя има нужда от 30 до 36 вида пестициди в годината. Големите финансови групи оказаха натиск, за да се унищожат устойчивите сортове ябълки и да се засади "голден", която има нужда от 10 пъти повече пестициди от другите.

Доминик Гийе: Във Франция не само, че е забранено да се комерсиализират стари сортове плодове, невписани в националния каталог, но е забранено и да се раздават семената им. От закона. От 1989 г. Кокопели разпространява огромни количества семена на стотици сдружения и селски общности по всички континенти на планетата и семената се изпращат безплатно. Затова ни тормозят в съда от няколко години. Ние бяхме атакувани от Министерството на земеделието, и от лобито на индустрията на производителите на семена. За 2 години имаме 90000 евро съдебни разноски плюс глобите. Въпреки това Кокопели има клиенти в общините на Бордо, Поатие, Париж. Музеят по естествена история на Националния природен парк на Люберон е наш клиент от 10 години. От нас купува много семена. Имахме една поръчка от Националния съвет на Гваделупа за 5000 евро например за "нелегални" домати и "нелегални" семена. Пълен фарс! В най-големите парижки ресторанти, където яде цялата буржоазия от левицата, центъра и десницата, ядат само стари сортове домати, доставени от градинари, които се снабдяват със семена от Кокопели. Хора, които са вкусвали нашите стари сортове домати, мислиш ли, че ще се върнат към хибридите на агрохимията?! Не! Не, не! Защото нашите домати са истински, имат вкус! Френските фермери са дотирани от Брюксел, за да унищожат френския народ на бавен огън! А ние сме тормозени от властите, защото разпространяваме стари сортове зеленчуци.


Колин Серо: Ние сме във фермата Сент-Март, собственост на Филип Деброс. Тук обучават стажанти и отглеждат стари сортове зеленчуци, за да оставят на бъдещите поколения хубаво биоразнообразие. Семената се пазят в хранилище, истински трезор на фермата, където милиони семена се съхраняват при постоянна температура и влажност, за да бъдат селекционирани, култивирани и разпространявани.

Филип Деброс: Още през 70-те бяхме под прицел на всякакви административни спънки от страна на Дирекцията за борба с нарушенията. Нямахме право да казваме, че произвеждаме био, защото, видите ли, било нелоялна конкуренция! Например, бях съден защото бях спасил един сорт картофи, забранен, защото не е в каталога. Бях осъден заради това, а пък дойдоха да ме поздравят че съм открил стар сорт картоф в института Бове, където всички вярваха, че е изчезнал. Казвам, ще ми дадете ли медал? А, не, ще ви глобим. Обяснете, моля... Този картоф не е в каталога, вие сте го сложили във вашия личен каталог, нямате право да го продавате, ще ви глобим. Тогава им казах - чудесно! Давате ми възможност да направя публично достояние този скандален правилник, който забранява да използвам нещо, което е било част от живота на хората откакто съществуват! Растения, които са ни хранили, хранили са поколения! Не виждам защо да са незаконни!

Ние произвеждам 22 сорта домати - червени, оранжеви, чери и прочие, 6 сорта царевица - бяла, червена, многоцветна, пурпурна, 8-9 сорта патладжан... Тази година ще имаме общо 85 сорта на 14 вида. Ние правим всичко това в мисията на Кокопели в Индия, за да дадем на фермерите семена, които да засеят в своята земя, които да изместят хибридите. Семената са сушени на сянка, на естествено проветряване. Така произвеждаме 25-30000 пакетчета семена. В едно пакетче има между 200 и 2000 семена. Изпращаме ги безплатно на фермерски сдружения, неправителствени организации, на който желае.

Вандана Шива: Биоразнообразието бива масово унищожавано. Индустриалното земеделие ограничи нашето хранене на 5-6 вида. Преди ние сме се хранили с 8500 вида растения. Всеки индийски фермер е отглеждал 250 вида. Това е нов вид бедност. Тази фалшива интелигентност, която аз наричам мъжкарска "интелигентност". Тя идва от желанието да се господства над природата, да се унищожи древната мъдрост, защото тя идва от нашите майки и нашите баби. Ще рече, да се държи като кретен и да се мисли за много умен, правейки нещата различно. В края на краищата земеделието не е от вчера, то идва от древността. И през цялото време жените са тези, които са създавали иновациите, благодарение на които човечеството се е изхранвало. Тези древни знания са атакувани.

Колин Серо: Ние сме в северна Индия, близо до Деадун, при г-н Шанди. В седалището на Навданиа - организация, създадена от Вандана Шива.

--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

Канатица 11.4.2014, 16:56
М. Шанди: Това е мрежа от 500 хиляди производители на семена и биоземеделци от 16 индийски щата. Това е мястото, където произвеждаме нашите семена, за да ги дадем на фермерите. Това е Виза Дави, тя се грижи за магазина за семена. Това е нашата банка за семена. Има 400 сорта ориз. Всички имена са на хинди, за да могат фермерите да ги четат и да избират. Ето леща и фасул. Тука само ориз... За да запазим семената, ги слагаме в кутии. Тук вътре те се запазват дълго време, може и пет години,така си ги държим. С някои семена не правим нищо, като например тези зеленчуци. Държим ги така, както са. И преди да ги засеем, само ще разчупим обвивката и ще вземем семената. Ние следваме природата, защото тя е учител, тя ни учи. Семената са безплатни, размяна, подарък. Ако един фермер вземе 100 грама
семена, му казваме: "Или ни ги върни по-късно, или дай на двама твои съседи-фермери". Това е колективна банка за семена. Защото един фермер не може да се грижи за 400 вида, но 400 фермери могат да го правят. Нашата система е "от фермер на фермер" - един фермер дава на двама, двама на четирима, после на 8, на 16, на 32... Раздаваме ги съобразно нуждите.

Девиндер Шарма: В Индия има 27 породи крави. Имаме най-много крави в света. Защо нямаме доверие на нашите крави? Най-големият брой крави в света е подценяван, не се харесва, искаме да го махнем. Има една порода в Раджастан, наречена Тарпаркар. Тази порода е способна да прекоси пустинята на Раджастан. Вземете например една Джърси или Холщайн, накарайте я да ходи един километър и ще разберете какво искам да кажа... Това са крави, подходящи за този регион. Но ние внесохме крави от чужбина, защото си мислим, че всичко индийско е лошо качество, неефикасно и изостанало. Бразилия, която е на хиляди километри от Индия, стана най-големият износител на индийски крави. Всъщност една от индийските породи в Бразилия дава повече мляко от една Джърси. Бразилия откри потенциала на индийските крави, и няма да се учудя, ако скоро започнем да внасяме нашите собствени породи от Бразилия!

Член на „Без земя“: През 1996 г. кооперативът реши да започне производство на семена. 12 семейства бяха готови да се захванат с това, да произвеждат семена без пестициди. Можеше да потръгне или не, целият риск беше за тях. За щастие потръгна, имахме супер добра продукция! На следващата година от 12 станахме 30 производители, имаше сериозен напредък. И днес има 200 семейства, ангажирани в този проект. По онова време водачите на сдружението "Без земя" казваха: "Кои са тия луди, дето искат да произвеждат биосемена?" Нямахме никаква подкрепа. Започнахме, най-вече аз, да им казваме, че като говоря за семена, говоря за живота си. Съществувам благодарение на тях. Благодарение на тях се храним. Аз по онова време вече го чувствувах вътре в себе си, значението, което е имало, има, и ще има в бъдеще - запазването на семената. Когато вземат на народа, това което му е най-свято, ще рече семената, това е истински тероризъм. Тероризъм е, когато крадат от хората това, което им принадлежи или трябва да им принадлежи, да ги принуждават да се подчиняват на тяхната воля. С появата на въпроса за ГМО с всичките му дебати, ни се отвориха очите. Тогава наистина разбрахме, че малкия селянин от сдружението "Без земя" го чака голяма опасност, ако не култивира собствени семена.

Член на „Без земя“: Нашите предци са ни предали креолски семена, които са съхранили от древни времена. По традиция жените са били тези, които са произвеждали зеленчуци в градината и са съхранявали семената. С идването на хибридите, на агроотровите, на семената, предлагани от пазара, в много семейства жените изгубиха тази традиция. Нашият проект е да възстановим тези семена. Ние работим в 19 региона. Това е типично женска дейност. Мъжете не се занимават с това. Те се интересуват от екстензивната продукция.

Жоао Педро Стедиле: Всъщност земята е жена. Земеделската практика изисква женски поглед. Ние, мъжете, сме възпитани по съвсем противоположен начин, да бъдем консуматори, грабители. Жените са разбрали, че семената не са и не могат да бъдат стока, и че са изключително важни за независимостта на храните, че всяка общност трябва да се грижи за своите семена.

Девиндер Шарма: Ние имаме нужда от знанията на нашите баби, които са познавали всяко растение, неговите свойства и качества. Затова отворих в нашата ферма университет на бабите. За да се запазят тези знания, тези традиции живи.

Жена от Украйна: Ние следваме пътя на нашите родители. Живеем в модерна епоха, всичко е модерно, но ние следваме пътя на нашите родители. Семената от магазина не дават толкова добра продукция, колкото моите семена. Открих, че семената на краставица, които аз селекционирам, дават много добри краставици. И обратно, трябваше на два пъти да сея семената на хибридите.

Колин Серо: Тя ни води в градината, за да ни покаже разликата между двата вида посев.

Жена от Украйна: Виждате ли, това са нашите краставици, а там са хибридите. Семена собствено производство - хибриди. Домашни - хибриди.

Филип Деброс: Какво трябва да мислим за ГМО, често задаван въпрос. ГМО-тата са най-вече растения на пестицидите. Обратно на това, което се казва. Или произвеждат свои пестициди, или са създадени за да понасят пестицидите. Пестицидът Раундъп унищожава соята, затова не можеше да се използва при нея. Сега соята може да получава големи дози Раундъп без да загине, защото го толерира.

Клод Бургиньон: ГМО-тата са най-замърсяващите култури на планетата. И ви ги продават, твърдейки, че съхраняват природата. Абсолютна лъжа! Като работехме в Аржентина, видяхме употребата на хербициди да нараства с 4 пъти при ГМО-тата в сравнение с традиционните култури.

Филип Деброс: ГМО-тата служат най-вече като Троянски коне на тези, които са си поставили за цел да обсебят генетичното наследство на планетата. Да обсебят това, което е общо достояние.

Доминик Гийе: Царевицата е много устойчива на сушата. Създадоха едни водни чудовища, които имат нужда от 120 л вода на корен. И сега, когато водата не достига, земеделците от Югоизточна Франция са принудени да изоставят царевицата, защото подпочвените води са изчерпани. Пристигат индустриалците производители на семена и ГМО и казват: Чакайте, приятелчета, ще ви спасим от поражение! Ще създадем сортове генномодифицирана царевица, устойчиви на сушата. Значи, кръгът се затваря! Тръгнахме от царевица, устойчива на сушата, за да направим растения, които направо лочат вода, за да направят сега растения, устойчиви на сушата чрез методите на генното инженерство, вместо просто да запазят старите сортове царевица, които са природно устойчиви на сушата.

Клод Бургиньон: Похарчиха милиарди, за да открият човешката ДНК, и на някои растения - ечемик, памук, лоза - още няколко... И бяха страшно обидени, защото се оказа, че ечемикът има два пъти повече гени от човека. Защото всички тези хора си мислят, че очевидно човекът, какъвто е интелигентен, непременно трябва да има най-много гени. Едно нищо и никакво растение има два пъти повече гени от човека. Това е много досадно за тях, защото в ДНК-то има една голяма част, която не разбират, нарекоха го "junk" ДНК - отпадъчно. Ще рече съвсем ненужно за тях. Толкова са глупави да мислят, че тази молекула, която животът е създал преди милиони и която е най-енергоемка в живия свят, е нищо! Тази глупост на генетиците е истинска халюцинация! Направо смайваща!

Филип Деброс: В Коста Рика видях бебета, които се раждат без крака и ръце, защото в ананасовите плантации използват толкова отрови, които се просмукват в телата на селскостопанските работници.

Девиндер Шарма: Относно храните, съдържащи ГМО, четох безпрой доклади, в които се казва, че хората могат да бъдат принудени да се хранят с ГМО-храни, но добитъкът никога няма да ги яде. Ако животното хапне по погрешка, то ще умре, какъвто е случаят в Андра Прадеш. 1800 кози и овци умряха, след като ядоха стебла на генномодифицаран памук.

Пиер Раби: Всичко, което слагаме в земята, го намираме впоследствие в тялото ни. Затова казвам, че като сядаме на масата, вместо да си пожелаваме добър апетит, по-скоро да си пожелаваме късмет, защото не знаем какво има в храната, нито какво даваме на децата си.

Девиндер Шарма: Трябва да правим разлика между добрата и лошата храна. Пазарът не прави разлика. Ако се провалим, не само няма да имаме свобода, но и хляб. Тази връзка между полето и масата, която позволява на добрата храна, произведена във фермите да стигне до нашите кухни, това е възстановяване на демокрацията. Ако нямаме тази връзка, няма да знаем какво ядем. И ще ни принудят да ядем това, което хората не бива да ядат, което никой разумен вид не бива да яде.

Ана Примавези: ГМО е просто начин на приспособяване на културите към мъртвата почва. Питам, необходимо ли е да работим с мъртва почва? Не. Не е необходимо.

Колин Серо: Ана Примавези живее на 4 часа път на югозапад от Сао Паоло. Доктор по агрономия, професор в университета, пионер в екологичното земеделие от 50-те години. Написала е книги и много статии. Специалист е по микробиология на почвите, един от последните в света, заедно с Лидия и Клод Бургиньон. Тя е много ценена от сдружението "Без земя". Селяни идват от много места при нея за съвет.

Жоао Педро Стедиле: Какво мислите за етаноловата програма на Лула?

Ана Примавези: Той е луд. Напълно луд. Защото агроиндустриите не са устойчиви, те унищожават земята. Не само в Бразилия, но и в целия свят този тип земеделие превръща всяка година 10 милиона хектара в пустиня. С тази скорост можем още да издържим 50 години... Но ако пустинята настъпи, после всичко ще се случи много бързо.

Клод Бургиньон: Един пълен резервоар с бензин трябва да струва, колкото храната на един човек за една година. Ще бъде страхотно, европеецът ще пълни резервоара и ще си казва: "Хайде, стига толкова, трябва да има какво да ям тази година." Мисля, че правят това, за да изтощят от глад държавите, защото на богатите започва наистина да им писва от бедните. Това е най-характерното от началото на този век - богатите възстават и казват "Наистина стига вече с тия бедняци! Трябва да се прекрати тая работа, защото вече не се търпи! Ако можем да измислим нещо с бензина да уморим повече от тях, ще бъде доста добре". Усещаме, че има истинско брожение сред богатите, те се умориха с всички тия бедни.

Девиндер Шарма: Колкото повече произвеждат стоки, повече има гладуващи. Един милиард хора нямат нищо за ядене, защото има свръх производство в света. Когато се отнасяме към храната като към стока и хората умират от глад, а колите вървят с храната на тези хора в мотора.

Клод Бургиньон: Не се знае кога броят на гладувщите ще надхвърли един милиард, но няма да е след дълго, защото няма достачно горива. Китай намали продукцията си с 10% от 2000 г. насам, внася зърнени храни, значи ще има конфликти между производителите на горива и тези на храна в Китай.

Доминик Гийе: Ние сме в пълна хранителна криза! В момента имаме провизии на склад само за 20 дена на планетата. Австралия е от 8 години в суша! Вместо да произвежда 21 милиона тона пшеница годишно както преди, днес произвежда 10 милиона, ще рече по-малко от половината.

Филип Деброс: Много скоро ще започнем да говорим за недостиг на храни във Франция! В момента хората си мислят, че това зло е винаги при другите, ние сме спокойни в нашия мехур, решили завинаги проблема с храната. Но това не е вярно!

Емануел Бали: В момента, ако някой супермаркет се закрие, няма да бъдем способни да се снабдим с храна. 40% от храните идват от Испания, останалото от Мароко, от Кения.

Клод Бургиньон: Франция не се храни от собственото си земеделие, тя внася 80% от хранителните добавки за добитъка. Ако махнете бразилската соя, тайландската маниока и скаридите... извинете, обаче французите не се изхранват сами.

Емануел Бали: Позволиха на едрите земеделсци да увеличат земите си. Добре би било да им наложат една минимална квота: 10-15% от земите им да бъде за продукция на храни само за вътрешния пазар. Не може едновременно да получават субсидии, платени от данъците на европейците, и в същото време да не допринасят за изхранването на французите и европейците.

Филип Деброс: Недопустима ситуация - има хиляди дребни земеделци, които страдат и изчезват, а 20% от земеделците получават суми, колкото да си сменят два-три мерцедеса всяка годината. Недопустимо е!

Емануел Бали: Всеки производител, всеки земеделец трябва да допринася за местния пазар на храни в страната си, в близък периметър, в безопасен периметър.

Доминик Гийе: Организация за храните и земеделието към ООН на своя конгрес през 2007 г. обявяви гордо, че биоземеделието може да изхранва цялата планета без да вреди на природата. Добре, ние го знаем, но можеха да го кажат още преди 25 години. Ако са прави, трябва всички да минат към биоземеделие! Ако грешат, стига сме ги финансирали тия хаховци. Защото смеят да твърдят, че планетата може да бъде изхранена само с биоземеделието. Трябва да знаем какво искаме!

Ако наистина искаме да създадем един модел на биоземеделие, който да отговаря само на хранителния суверенитет на Франция - трябва 10% от земеделските земи да служат за изхранването на французите, това са повече от един милион работни места. Само в земеделието. Трябва просто да си изградим друг образ, друг начин на работа, може би разпределение на работните места сред повече професии - фермери, информатици, електротехници, но в рамките на земеделието. Тази връзка трябва да се възстанови. Получи се дисбаланс между интелектуалния и физически труд, но фермерът на бъдещето ще бъде едновременно интелигент и работник. Всъщност, човекът на бъдещето ще бъде всичко това.

Пиер Раби: Най-тежката конфискация, причинена на хората е тази да им се отнеме възможността да се изхранват сами, да ги превърнат в храненици. Населението има правото и задължението да се изхранва само. Понякога това право не е отнето, но не е възприемано като задължение. Тъй като пазарът функционира със свои закони, когато става дума за оцеляване, пазарът не се интересува от това. Търговията не се занимава с алтруизъм.

Колин Серо: В бедните земи на сдружението "Без земя" Селсо култивира биодинамичната градина "Мандала". Това е една леха "мандала" - спираловидна система. Има едно ядро, в което засажда треви и цветя, които излъчват енергия в цялата система. Работи с поликултури - колкото се може повече видове. Има растения-другари, които се адаптират едни към други в едно и също място. Биодинамичното земеделие е препоръчано от Рудолф Щайнер още през 1925 г. За него фермата е жив организъм. Той използва препарати, които стимулират почвата и отчита влиянието на звездите върху културите.

Селсо Чагал: Това е интегриращ метод на производство - между животните, хората, насекомите и растенията, колкото се може по-разнообразни видове. Това равновесие дава добро здраве на растенията и на хората също.

Пиер Раби: Твърдя че, ако имате възможност да култивирате собствена градина, това е един политически акт, акт на съпротива. Всички не могат да живеят на село и да имат своя градина, но хората от града могат да бъдат солидарни с хората от село. И така създаваме мост над цялата тази бизнес сфера. Автономността е ключовата дума днес.

Девиндер Шарма: Ние казваме на селяните: Имайте свои собствени семена. Когато ги имате, вие контролирате цялата хранителна верига. Върнете се към старото земеделие. Това не значи, че ви връщам в пещерната ера, но поне правя едно нещо - не ви позвлявам да се самоубиете.

Серж Латуш: Завръщането към приемливо екологично равновесие за Франция означава да се върне към ситуацията от 60-те години. Не бяхме в пещерната епоха. Въпросът е, че това, което консумираме, не е произведено по същия начин. Днес дрехите които носим, са изминали 30000 км. През 60-те във Франция имаше много текстилни фабрики. Днес стигаме до такива абсурди - скаридите от Дания ги чистят в Мароко, после ги връщат в Дания за опаковане и дистрибуция в Германия.

Девиндер Шарма: Трябва да спрем или да намалим международната търговия. Трябва да действуваме локално, търговията трябва да бъде локална.

Серж Латуш: Ако всички живееха като французите, ще ни трябват три планети. Ако всички живееха като нашите американски приятели, ще ни трябват шест! Това е възможно, защото получаваме масирана "техническа помощ" от африканските страни, които консумират по-малко от 1/10 от планетните ресурси. Ако продължим с този изключително скромен темп на растеж, който никой кандидат-президент не би посмял да включи в избирателната си кампания - темп на растеж 2% - към 2050 г. не три, не шест, а 30 планети ще ни трябват. А 30 планети няма да можем да намерим, това е. Спешно трябва да осъзнаем необходимостта да се върнем в границите, които съдбата ни е предопределила, ще рече - една планета.

Клод Бургиньон: Техният "хард диск" блокира, не може да мисли другояче, освен "растеж, производство, проценти". Те не могат да мислят иначе. Те знаят само "растеж, растеж, растеж"! Не могат да измислят нищо друго, значи трябва да паднат. И съм сигурен, че в този момент ще дойде нова цивилизация. Ние в момента сме в епохата на Ной.

Девиндер Шарма: Колкото повече унищожаваме природата, толкова повече БВП – Брутният вътрешен продукт - нараства. Какво е растеж, какво е БВП? БВП е сумата пари, която преминава от ръка на ръка .Много интересно. Ако една река е чиста, БВП не расте. Ако реката е замърсена, БВП нараства три пъти: първо, когато отпадъците са попаднали в реката, ще рече, някой дал и получил пари. Когато реката е замърсена и хората пият тази вода, те се разболяват, отиват на лекар - отново размяна на пари и БВП се увеличава още веднъж. После инсталират техника за пречистване на реката, още една размяна на пари и БВП расте. Каква прекрасна форма на растеж! Нивото на смъртност при женските ембриони е феноменално. Това е, което наричам "индийско ниво на растеж". Нека не гледаме толкова нашето ниво на растеж от 9,2%? Нека да погледнем по-скоро колко малки момичета са убити в Индия, и ще видим къде е истинският растеж. Карат ни да вярваме, че момичето или жената са товар за обществото. Какво тъжно огледало на нашия начин на живот. Геноцидът, убийството на фетуси, мъжката хегемония произлизат от нашия модел на развитие. Само растежът има значение. Как бихме могли да се гордеем с нашите 8 или 9% растеж,когато тия жестокости продължават без край?

Вандана Шива: Насилието срещу жените нарастна извънредно. Актуалната форма на модернизация и растеж се подхранва от най-лошите форми на патриархат. И когато съвременният патриархат се съюзи със старите форми на патриархат, това създава един супер вирус на патриархат, чийто най-ужасен израз е убиването на малки момичета преди раждането. Броят на убитите женски ембриони в Индия е 35 милиона. Тези убийства са най-чести тук, в столицата Делхи, В Пенджаб – земята на Зелената революция, и в Хариана - в най-богатите щати. Комерсиализацията на обществото създаде една нова форма на насилие срещу жените. Защото днес жените са оценени като стока на пазара. И като стока нямат никаква стойност. Като стълбове на обществото те имат огромна стойност.

Доминик Гийе: Най-добрия начин да се борим срещу мултинационалите, каквито и да са - агрохимията, производството на семена -най-добрият начин да се борим срещу тях, е да минем без тях. За 48 години системата си отива. Толкова е просто.

Вандана Шива: Бойкотът е от основно значение. Без бойкот няма да имаме свобода. Трябва да бойкотираме, но и да предложим алтернатива. Затова с Навдания ние бойкотираме семената ГМО и химическите торове. Големи региони, около 7000 села работят с нас сега. Търговците нямат право да влизат в селата. Тотален бойкот.

Франсиско Уитакър: Още не сме се събудили, още не сме започнали да осъзнаваме каква власт има консуматорът. Можем да използваме властта на консуматора да променим обществото. Трябва например да бойкотираме предприятия, които финансират производството на оръжия. Или предприятия, които експлоатират други страни в света. Това е нов вид стачка - не е стачка на машините, а е стачка на консуматора. Консуматорът е шефът. Най-лошото за едно предприятие е да не продава. Това е във властта на консуматора.

Алекс Вердерио: Днес светът е в такова положение, че или трябва да променим нашия начин на живот, или това е краят на света. И това е главната мисия на земеделците. Защото те произвеждат храната ни и са най-близо до природата. Нашето отношение към природата ще определи дали ще продължим да съществуваме или не.

Девиндер Шарма: Много хора ме питат дали не водим една предварително изгубена битка. Винаги им отговарям: Представете си живота преди 150 години. Когато слънцето не залязваше
никога в Британската империя, когато тя беше безмилостна и мощна. Нямаше нито свобода на пресата, нито защита на правата на човека, и въпреки това един човек се вдигна в защита на хилядите, които се бореха срещу Британската империя, целият свят го последва, и Британската империя се разпадна. Днес слънцето не залязва никога в империята на мултинационалите. Ако нямаме днес един Ганди, можем да имаме 100 Ганди. Мисля, че заедно можем да направим промяната. Все повече и повече хора се осъзнават. В това е нашата надежда.

Благодарности на Теодора Андреева за превода от френски език. Курсивът в текста е мой.
Двучасовият документален филм може да гледате тук:
https://www.youtube.com/watch?v=OD1nMz-DaB0




--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

trak 24.5.2014, 14:31
Едва ли е случайно, че от известно време търсенето на дребни сребърни монети и пакети с храна с трайност от по 30 г в Европа масово нараства.

За да не се отваря нова тема, може да се дискутира тук какво и как може да се направи за оцеляването при бъдеща криза, някаква евентуална катастрофа или хиперинфлация.
Вода, храна,облекло,кафе, захар,брашно,множество макаронени изделия, консерви, медикаменти,билки, начини за придобиване и съхраняване на енергия, подслон, подсигуряване и укрепване на подслона за всеки случай. Сребро, злато,храни, цигари кафе, като средство за плащане.Ако е голяма катастрофа златото и среброто ще загубят стойност и ще се търси само вода и храна. Средства за отбрана, какви знания са от значение...

Вода от къде и как? Как да се съхранява? Подпочвена вода, вода от валежи, вода от застояли басейни, езера или течащи реки ? Филтриране на придобитата вода, преваряване на водата, обаче затова трябва енергия или огън, таблетки за дезинфекция на водата, сребро...
Къде и как може да се съхранява чиста вода?
Какво може да се направи, ако няма никакъв достъп до вода, или спорадичен достъп, или ако има достъп, но качеството на водата не е добро?

Йордан_13 24.5.2014, 15:34
Турваш среброто във водата и си имаш хем вода за пиене, хем ефикасно лекарство.

Ванина 7.10.2015, 0:20
Едно време въ училищата ни учиха за крепостните селяни, колко лоши времене били, а ся видиш ли... социализма - разцветъ.
Но сега примката все повече се затяга. КРЕПОСТНИ ГРАЖДАНИ. Готвятъ данъкъ коминъ и градинка.
http://chavdar01.blog.bg/politika/2015/09/27/bandata-na-boko-ot-dogodina-iskat-da-slojat-nov-danyk-taka-n.1394914
http://kushel.blog.bg/drugi/2015/10/06/vyvejdat-danyk-za-selskite-gradini-i-malki-nivi.1397113
Не трябва да се даваме, а да сме единни! Ако се съгласуваме повече хора да не имъ играемъ по свирките да не плащаме... ама и повечето хора нямаме какво да дадемъ, оглозгани сме, какво... ще дойдатъ и ще ни разрушатъ комините ли, ще ни стъпчатъ градините ли? Да го направятъ Тогава взъзмездието имъ ще се увеличи милиолетно.