www.VoiniNaTangra.org
Движение "Воини на Тангра"
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Приятели

Форум на Движението -> Стани нине, Господине!


  Reply to this topicStart new topic

> Стани нине, Господине!, Словите ли Млада Бога
Йордан_13
Публикувано на: 23.12.2008, 22:35
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 7 610
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06




Стани, нине, господине,
стани, посрещни ни,
че ти идат добри гости,
добри гости, коледари.
Ний оттука, господ тука.
Стани, нине, господине.

Дине, тебе пеем, Бога словим,
Стани, нине господине.
Колко звезди в ясно небе
Толко здраве в таз дружина
Колко здравец по планина
Толко здраве в тая къща
Калпак круши, два орехи
за децата големехи,
голомехи, голоскочки
До година, до амина.







КОЛЕДУВАНЕ И КОЛЕДНИ ПЕСНИ
Анчо Калоянов

ОТБОР МОМЦИ КОЛЕДАРИ.
Коледуват само мъже - празнично облечени момци, предвождали от женен мъж, обхождат след полунощ къщите на своите съселяни, пеят песни и изричат благослови, заради което щедро биват дарявани от стопаните.

Броят на коледарите в една дружина не надвишава двадесетина, когато е прието да пеят вътре в къщите, някъде се спазва да бъдат дванайсет (и с водача - тринайсет), другаде са само четирима или шестима певци, отбрани сред всички момци, разучавали песните и прослушвани от старейте на селото предния ден. Освен водача и певците в групата има "магаре", "котки", "поясмар", "булка" ("предач" или "баба-невеста"). "Котките" вървят напред и събуждат стопаните, ако са заспали, а "магарето" носи даровете.

ВОДАЧЪТ НА ДРУЖИНАТА се именува различно, според ролята в самото коледуване. Щом предоставя стан на коледарите, той е "станеник" и някога това име за водача ще да е било общоразпространено - среща се в коледни и водичарски песни по цялото българско землище. В ролята на предводител на "войска коладници" той е "цар" и притежава подобие на жезъл. Ако се отличава с правото единствен да благославя кравая, той е "поп", "блажич", "мармарин", а ако е "съпруг" на водената "баба-невеста", той е "старец" или "дедица".

Водачът е посредник както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан кум, почитан и възнаграждаван, покровител на момците, царят (станеникът) е най-представителната фигура и трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и речовит, за да може да благославя; по неговото име се споменават плодородните години в селото.

Най-късно на Никулден представителна част от момците избира нов водач, ако старият се е отказал. Тогава с песен му връчват "ела" или "китка", а в ново време - корона и сабя. "Елата" ("ябълка", "кръст", "стрела") е триклонато, увито в бръшлян дръвце, забучено върху кравай и с ябълки на върха, което се възпява с "върши до небе" и "клони до земя", т.е. като световно дърво. Същевременно един от вариантите на името му - "стрела", както и притежаваната от водача по някои места тояга с топуз на края, подсказват, че дръвцето е било и сакрално оръжие, присъщо на бога-гръмовержец (съответно и на неговия жрец).

СТАН СТАНУВАХМЕ...
Станеникът предоставя на момците една стая от своята къща за стан, в който те се събират вечер, за да разучават песните, подпомогнати от по-стари и опитни певци. От деня на избора на водач до свършването на коледуването на Ивановден за реда се грижат негови помощници-слуги и навярно в миналото станът е играл ролята на култово средище. В коледна песен от Малък Преславец, Силистренско, "царювата къща" е до световно дърво, под което е застлана златна трапеза с превит кравай и кана с пропенено вино. В по-ново време събирането на момците е ставало и на обществени места (кафене, кръчма, читалището).

В нощта срещу Коледа коледарите тръгват от стана и, след като обходят всички къщи, се завръщат пак там, посрещнати от станеницата (царицата) и дарени с кърпи. В стана се играе и несключеното хоро буенец през дванайсетте погани дни и в него се слага трапеза от събраното при коледуването, на която се кани цялото село.

Отговорен за реда на коледуването, водачът е единственият упълномощен от традицията "жрец", който от своя дом и стан известява, приканва и разпорежда. В деня преди Коледа той изпраща калесници с бъклица да известят всички стопани от селото за предстоящия празник и от негово име да поискат съгласието им коледарите да ги посетят. Калесниците приканват настоятелно всички младоженци и по-възрастни мъже, стари коледари, да се присъединят към тяхното шествие през нощта. Вечерта момците и поканените се събират в стана, една внушителна дружина от стотина човека, и се разпределят по чети (тумби, куди, колове) за отделните махали в селото.

ВАМ СИ ПЕЕМ, БОГА СЛАВИМ!...
Началото на коледуването, когато цялата дружина начело с водача тръгва от стана, се възвестява със звъна на църковната камбана, с гърмеж на пушка и със специална за случая песен. Представяли са се първо на кмета, а са блажили у свещеника. С кратка песен "Бог се роди, коладе ле, тази вечер, коладе ле" коледарите съобщават за своето пристигане пред портите, водачът честити Коледа на стопанина, излязъл да ги посрещне, подава му бъклица с вино и го пита: "Славите ли Бога?" При отговор: "Славим, славим, добре сте дошли!" четата влиза и изпява предварително намислените песни, съобразени с челядта и поминъка. Пеят на двора и по-често вътре в къщата, където ги приканват да приседнат на трапезата, за да вземат по хапка и пийнат по глътка.

Коледарите се стремят да се държат благоприличие и да пеят стройно. Показът на общото достояние от наследството, на завещаното от традицията, задължава и двете страни, певци и слушатели, към колективно съпреживяване с максимална съсредоточеност, със задължителна представителност в облеклото, даровете и жестовете. В една къща коледарите изпяват няколко песни, до десетина: за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за малки деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Всяка песен завършва с кратки стегнати пожелания: "Вам си пеем, бога славим!", "Колкото сме речом рекли, толкоз здраве на тази къща", "Колкото звезди в ясно небе, толкова здраве на тази къща" и други подобни.

ДОБРА ДАРА ВИТ-ПРЕВИТ КРАВАЙ.
Щом певците изпеят предвидените песни, "магарето" започва да реве, с което дава знак стопаните да поднесат своите дарове. Стопанката дава кърпа, повясмо, сланина или отбрано месо от закланата свиня, а момата - кравая, който се надписва с нейното име. Краваят се поема от благословника, най-често водача, който се обръща на изток, върти го в ръце или пък всички коледари се докосват до него и го "люлеят", и казва бързо коледарската благословия. При изричането й благословникът често се обръща към останалите с думите "Речете амин, дружина!", а те гръмогласно откликват с дружно "Амин!" и тропат с тоягите си по пода или по тавана на къщата. При излизане от дома коледарите пеят повсеместно "Ние от къщи, а Господ вкъщи!"

Коледуването завършва с идването на деня. По някои села четите не се завръщат в дома на водача, а отиват в центъра на селото, където се надпяват. Същия ден се прави търг за събраните продукти, част от които се заделят за общоселската трапеза вечерта в стана. На търга става и наддаването за моминските краваи. Този обичай, при който съперниците за едно моминско сърце са доказвали своята любов с "наличен брой" левове, е заменил старите предбрачни състезания. Плод на възрожденските парично-стокови отношения, той все пак е съхранил метафорно-поетическото си излъчване като игра на мъжкото общество, зрител и съдник на отношенията между съперниците и момата. Негов пълноправен участник, а не наблюдател, е бил сам Йордан Йовков. По време на учителстването си в Добруджа, в село Долен извор, в самото начало на нашия век той наддавал за кравая на селската мома Пена Григорова и го купил за 20 гроша. А ето какво се помни до наши дни в село Горно Александрово, Сливенско: "Най-богат кравай е бил на Ганка от Узунгоровска миллет - на стойност 600 лева през 1916 година. Тя била от бедно семейство, но много красива и работна."

Събраните на търга пари се предавали на църквата за утвар и свещници, на училището и читалището и за градежи на мостове, чешми и кладенци (в много села съществуват "коледарски кладенци"), а след войните - за паметници на убитите по фронтовете.

"СТАРЕЦЪТ" И "БАБАТА-НЕВЕСТА".
В самата коледарска дружина има и няколко маскирани лица (някъде те се движат току след нея или независимо от нея, често и по друго време, но все в дванайсетте погани дни). Най-разпространена е двойката "старец" и "баба-невеста". Познатото ни за шаманите напълно съвпада с описанието на външния вид и действията на "стареца" от село Церово, Софийско: той носи на главата си дървена черна маска с рога на вол, на която е закрепена цяла кожа от пръч, има и опашка на прасе, в ръце държи боздуган от дърво и остен. Под звуците на гайда и тупан "старецът" и "невестата" във всеки дом играят заклинателен танц - "старецът" маха боздугана и остена, като че ли иска да изгони някого. В Босилеградско освен колеждани в нощта срещу Коледа ходят и до дванайсет джамаларе - танцовод, дедица, невеста и прибислави, които са облечени с кози кожи, с опашки, със звънци, дървени саби и по един топуз. Те играят хоро преди да бъдат дарени, изричат коледарска благословия и пред всяка къща венчавали водената от тях невеста ("завалят я на земята и симулират полов акт").

Въпреки отликите с пролетните кукерски игри (липсата на заораване и засяване, смъртта и възкресението на кукерския цар) те имат обща основа. В Одринско царят на кукерите е същевременно и станеник на коледарите. Нашите карнавални игри са тълкувани в светлината на балканската карнавална традиция още от Михаил Арнаудов, който предполага първоначални центрове и миграции главно от юг към север. Но забелязаните от него шамански елементи подсказват, че върху старото антично наследство има градиво, донесено от пришелците славяни и исперихови българи. Твърде вероятно е прикрепената към Коледа сватба между "стареца" и "бабата-невеста" да е календарно-обредно повторение на началния космогоничен брак между небето и земята.

ПЕСНИТЕ - КОЛЕДНА МИТОЛОГИЯ.
Живи свидетели на началните векове на българското битие, коледните песни излъчват очарование, което няма да помръкне, докато звучи нашата реч. По традиция българските фолклористи (Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков) ги ценят високо заради поезията в тях, плод на празничното настроение на момците-коледари. Но те са били и митология - съкровена вяра и средство - съкровенна вяра и средство за емоционално вживяване в ритъма на Вселената, за да се получи желаното ниво на доверие към нея и за да се извоюва достойно за човека присъствие в неизвестното бъдеще. В своето изследване за произхода на едно старинно склонение в праславянския език проф. Иван Добрев доказва, че те се градят върху индоевропейския космогоничен мит и че "по литературно-историческо значение се нареждат сред първостепенните филологически паметници на индоевропейската култура". Драгомир Петров установи, че старинният размер на юнашките епически песни, т. нар. бугарщици, дължи появата си на размера на нашите коледни песни.

И наистина, какво всъщност крепи в едно цяло тридесет или четиридесет песни, някои от които по стотина, че и повече реда, които се пеят в едно отделно селище (Бабово, Русенско; Глушник, Сливенско; Караманово, Свищовско и др.)? Ако е само до предназначението им да възхвалят домочадието, то са необходими до десетина-петнайсет. Особено показателен е цикълът от песни от село Аспарухово, Варненско - 48 песни с общо 1730 реда, които по-скоро представляват една своеобразна обредна поема, сравнима стадиално с "Теогония" на Хезиод, възхвала на "божия ред" от VIII в. пр. н. е. В обредната поема от Аспарухово се възпяват в по три песни шестнадесет персонажа, известни повсеместно (Млада бога, Вишен Господ, Божа майка. Стара Юда, Вида, Донка, Яна, Калина, Дан войвода, Крали Марко, Янкул Чобан, Цар Костадин и др.). Осем от тях са мъжки, поделени на две четворки и съотносими към "стан" (владетел) и към "дом" (Господ), т.е. едните са обитатели на "стана" на коледарите, а другите - на "дома", в който коледуват. Коледарската дружина и преди всичко водачът й са посредниците между "стана" и "дома", поради което обръщението към него е "станенине господине". Забележимо е и групирането на осемте мъжки персонажа в четири двойки (Цар и Млада бога, Янкул Чобан и Крали Марко, Дан войвода и Добър юнак. Цар Костадин и Вишен Господ), обвързани тематично с "раждане", "сватба", "посвещение" и "смърт" и прикрепени към четирите годишни времена. Може би в това трябва да видим превъплъщенията на Вселенския господар, тъждествен на самата Вселена, която "пулсира" - ражда се и умира, за да се възобнови. Изглежда, тази обредна поема не е съвсем спонтанна проява, а обмислено дело на някогашни жреци, защото извън своеобразната "Менделеева таблица" на тези тройки песни остава песента за двубоя между трима близнаци и триглавата Сура ламя. По-точно - не извън, а съсретодочие на разказа на поемата.

Както обредите от Никулден до Ивановден, така и в песните смяната на старата година с новата се осмисля като край на света и негово сътворение, но същинско разрушаване няма, има само заплаха, която се отстранява като се спазва унаследената и осветена традиция. В този двубой на човека с природата песните са памет за реда във Вселената, и когато той съществува, песни не се пеят, а когато е разрушен, те го заместват.

Тъкмо като коледна митология песните не трябва да се разглеждат по предназначението си за лицата, на които се пеят, а по тематичните си ядра: за самите коледари и тяхното дълго песенно пътуване във вълчи нощи, за двубоя между силите на хаоса и силите на реда, за Бога и неговите светци, за исторически личности и събития, "смлени" в мелницата на мита.

АКО ДОЧАКАМЕ ОТНОВО КОЛЕДАРИ. Коледуването е било известно повсеместно, но в някои краища то рано е отмряло или пък броят на коледните песни е намалял значително (част от тях са се запазили като песни за коледно хоро или пък на Бъднивечерска трапеза), Слабото му застъпване в планинските краища, където поселищен тип е махалата, показва, че то се е утвърдило като празник на селската териториална община, чийто основен поминък е земеделието.

Родено в лоното на българското езичество, коледуването е достигнало до нас твърде малко променено и заслугата за това е недопускането на чужди очи. Тайната му е разкривана само пред свои дори през Възраждането; въпреки явния митологизъм на тогавашните събирачи, те не го познават, не публикуват коледни песни, защото са родом от балкански селища. От средата на миналия век с евангелизоването на българското общество и с налагането на паричнотоковите отношения важни съставки на празника отпадат, а други се пренасочват към зрелищното и величалнопоетичното, то замира естествено или насила прекъснато - заради езичеството си, заради непристойност на маскираните дружини и най-често по политически подбуди (",мъжкият съюз" дори в този си вид е естествен разсадник на претенденти за "водачи" в общината). След ликвидирането на собствеността върху земята в средата на нашия век изчезва и личната заинтересуваност от обредите и празниците за благополучие, но се е коледувало като знак за последна вярност към традицията. Многобройни и също повсеместни са сведенията за преследването му и унищожаването му като идеология на "класовия враг". Научният интерес към него се възроди, когато то вече беше "мъртва старина".

* * *

Може би е уместно свидетелското показание от автора на тези редове. Водих студенти на фолклорна експедиция през 1974 г. в село Черковна, недалеч от Провадия. Посочиха ни стареца Георги Дерелиев като опитен коледар, който знае всички песни. Студентите отидоха при него, но той им отказал. Не беше обичайно, затова сам се заех да отключа за песен душата на твърдоглавеца. Заварих го в ролята на разбунтувалия се свещеник Назаров от "Йов" на Илия Волен - следеше безучастен как се дави някакво буболече в каче с вода. Така - докато се дави буболечето - протече нашият кратък диалог:

- Защо искаш да чуеш моите коледни песни?

- За да ги запазим. Ти си последният в селото, който ги знае.

- Къде беше, когато нас ни биеха и гонеха, защото пеехме на Коледа!

Не пропя - беше стар и нямаше глас, а държеше всичко, което прави, да е хубаво, но ми ги "заказа" - първите два-три реда, колкото и до днес, щом ги зърна в бележника си, да жаля, защото няколко от тях не съм срещал в нито една сбирка.

И за десетилетия ние приличахме на младоженеца, обручен с грозната мома в къщата, дъщеря на Дядо Мраз, а златната - похлупена под коритото. Сега то е отхлупено, но ще се вдигне ли тя, за да влезе в нашия дом и да приседне на бъднивечерската трапеза, когато трябва да се помирим с часовника и да послушаме песни и благослови с хилядолетна патина. Трябва да сме много глупави и безсърдечни, за да не разберем най-после, че без закона на традицията ние оставаме извън закона на времето.

И ако очакваме коледари, те непременно ще дойдат. За да можем да кажем от сърце:

- Дай, боже! Все тъй да бъде до амина века!


--------------------
Нямайте врагове, бъдете свободни!
http://tengrianstvo.blogspot.com/
PMEmail PosterUsers Website
Top
Ognia
Публикувано на: 24.12.2008, 11:17
Quote Post


Читател
**

Група: Участници
Съобщения: 27
Участник # 1 706
Дата на регистрация: 30-November 08



Весела Коледа на всички Българи!

Ето едно интересно поверие свързано с Коледа, което знам от моя баща.
Който пее коледарските песни преди Коледа ще му изникне цирей на задника.


--------------------
Народе ????
PM
Top
anti666
Публикувано на: 25.12.2008, 4:41
Quote Post












В тази благословена нощ се отваря Отключеното Небе и се ражда млада Бога. Единствено българите празнуват Коледа. Единствено българите имат този възглас "Днес се роди Бога!". Единствено ние наричаме Бог дядо - като близък родственик. Йордан в блога си миналата година, когато сайта беше сринат беше пуснал един материал, който му е времето да бъде качен тук;
"След начеването на Еднажден на 21 срещу 22 декември, изминават 3 дни, за да стигнем до една от най-сакралните вечери в Българската Духовност. Това е Бъдни вечер. С него се отбелязва първата третина от новият деветдневен цикъл до Васильовден. Въобще цикълът на деветките, създаван от ритмуването на тройката е сакрален за българската духовна обредност и твърде важен за кръговрата на каквото и да е било в Космоса. Предният деветдневен цикъл, започна от свети Спиридон - 12 декември, където "Слънцето спира да се движи и започва да поема обратния път към лятото", следващия условно ще бъде завършен на Сива Василица - 1 януари. Ритмуването или хоровода на тройката през тези дни е ясно изразен - три дни трябва да изминат до възраждането, изгрева на Млада Бога, три дни след това се празнува.
Затова Бъдникът трябва да бъде отсечен от специално избрано тригодишно право дърво и да се носи от млад момък на дясното рамо, без да докосва земята. (Преди отсичането момъкът го моли за прошка!); брашното за боговицата или обредните хлябове, трябва да се сее през три сита; и обредните хлябове, трябва да са три вида. А храните на изобилната трапеза, трябва да са нечетен брой и постни.
Така Бъдни вечер, наречена още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич, започва с отсичането на Бъднякът, който символизира вертикалът, свързващ Небето и Земята, световното космично дърво, по което трябва да слезе Млада Бога, да дойде и да освети света. Тук ние имаме една категоричност - слизането на Млада Бога (отгоре-надолу, а в човека - отвътре-навън), което християнството много добре е използвало в илюстрацията на идеята за въплъщението на Сина Божий и неговото Рождество.
Затова отсичането на Бъдника е мистериален акт, както внасянето му в къщата е мистериален акт - жените посрещат момъкът пременени на къщната врата с цялото домочадие, а момъкът пита: "Славите ли Млада Бога?", а те му отговарят: "Славим, славим, добре дошъл", а момъкът отговаря: "Аз вкъщи и Бог с мене" (единството на Бог и човек в този ден), което е едно своего рода йерархично-динамично продължение на идеята за
Полязника започнала на Еднажден.
След това започват две нови мистериални акта - миросването на Бъдника и прикадяването.
Докато се миросва, жените пеят:

"Ой, ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко, толкоз тънко, та високо? - Я съм дръвце, златно дръвце, златно дръвце плодовито. Ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земи, лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато. Слез ще по мен Млада Бога, ще дарува добра дарба!"

Така миросан и осветен, Бъдникът остава до вечерта край огнището, за да може след прекадяването на трапезата, да се прекади и той и да се сложи да гори в огнището изправен!
Горенето на Бъдника не трябва да спира през цялата нощ. Така започва великото Коледно Бдение на човека, започва неговата отговорност към всичко сътворено от неговия Създател и най-вече към Светлината на Еднажден: "Да бъде светлина. И биде...", към Окото Божествено, което никога не трябва да угасва или да бъде поглъщано от тъмнината. Това е стабилността и суверенитетът, който се осигурява на света в неговата хармония и подреденост, спрямо първичните сили на Хаоса при Сътворението.
Бдението се извършва от мъдреца, колобъра или от най-стария човек в къщата.
Разбира се, ние не бива да изпущаме един важен момент - Бъднивечерския огън, приготовленията, за който започват още от сутринта. Това също е един от най-мистериалните актове на Бъдни вечер, на Малка Коледа, защото Слънцето, Млада Бога трябва да слезе по комина и да запали огъня в огнището, а вероятно в древни времена и самия Бъдник, поставен вертикално в огнището. Затова комините през деня се почистват с дълга хвойнова метла, отсечена в гората същия ден за тази цел. По този начин Пътя на Слизането на Млада Бога е освободен от злите сили, от наслоенията на ежедневието ни, на отрицанията, останали като сажди по стените му. Този церемониал после ще го видим и в древен Египет, когато трябва да се осигури неговия Път, Пътят на Ра при прехода му в Дуат. Този Път на слизане на Млада Бога също е вертикал, също е Стълп! Затова комините в близката и далечна древност по старите ни къщи са се строели като Слънчеви портали, през които трябва да мине Възраждащото се Слънце! Колко много чистота, колко много вещина и светлина има в древните ни празници, в изначалната ни вяра - древното Тенгрианство!
И тази светлина на Бъдника, именно тя е, която трябва да даде видело на мъртвите ни предци. После се чудим откъде и как е дошла идеята за църковната свещ!
И докато на Игнажден говорим за Отключеното Небе, не още Отвореното, на Бъдни вечер Небето се отваря. Това става, когато Бъдникът се постави вертикално в огнището. Тогава долния му край докосва земята, а горния - Небето. Небето се отваря, от него слиза Млада Бога и нашите мъртви предци, за които е осигурено место на обредната трапеза. Така цялата ни Българска общност се сбира в едно в едно космическо тайнство, миналото и настоящето се сливат в едно, за да осветят пътя на Бъдното! Пространството и времето се сливат, триизмерността се надделява, прекрачва се границата на измеримото за човешките сетива и човешкия ум. Бог е със своя народ - Българите и те са с Него в тази велика Космична вечер.
Затова от древни времена ни е останал един възглас, свещен и непроменим: "Болг се роди, Коледо, тази вечер, Коледо!"

Top
anti666
Публикувано на: 25.12.2008, 5:12
Quote Post












Но аз пък искам да обърна внимание на едно събитие, случило се преди 2008г. по това време на друго място. Витлеем, римска провинция Юдея.
Всички знаем, че на този ден се ражда млада Бога. Йешуа Помазания. Но има две подробности, на които искам да обърна внимание.
Едното е мястото на раждането Му. Знаем, че е роден в обор малко извън Витлеем, защото нямало място из страноприемниците понеже много хора дошли да се регристрират за преброяването. Тук пропускаме най-важното. Че раждането му не е било в никакъв обор, а в пещера-скит. Знаете, че от древността мъдреците и балагарите използват концентрираната енергия на Камъка като утроба за връзка с Бога. От Иван Рилски до древните траки, които в своите светилища са използвали "мушилки" под масивните свещени камъни именно за тази цел. Така че раждането Му в скита е бил съвсем целенасочен акт, а не защото не е имало място.
Другото нещо е присъствието на власите (валахари). Мъдреците от Изтока, за които освен че били от народ халдейски не се говори много. Определено тези балагури, идващи от планинските земи на тогавашната българска държава, не са дошли само за да искат автограф от младото семейство. Или пък да видят как се ражда Помазания. Те са знаели много отдавна за това събитие. Те са били там с една единствена цел. Да го предпазят и измъкнат от лапите на Синедриона и еврейския цар Ирод. Те оказват не само финансова помощ, но един от тях остава, за да ги преведе до Египет, където ги предава в сигурни ръце на пазителите на старите знания, коптите. Арамейското семейство на Йосиф са били най-търсените хора в Юдея. Търсени както от евреите, така и от обикновените разбойници, за чиито глави е била обявана награда. В пустинята по опасния път към Египет те биват пресрещнати именно от такива. В Старите книги само се загатва, че наместо да ги убият или предадат на Ирод, те падат на крака пред Младенеца. Съпровождащият Колобър е използвал типична техника на въздействие към тези закоравяли разбойници. До времето на пълнолетие, когато Помазания биде отведен на изток при най-великите Балагури за да започне обучението му, той е бил винаги под закрилата им. Без решаващата помощ на тези български балагури древните предсказания нямаше да се изпълнят.
Именно тези събития карат след 800 години Кан Пресиян да напише;
"Който дири истината Бог вижда. И който лъже Бог вижда...Българите направиха много добрини на християните и християните ги забравиха, но Бог вижда.”

Top
gеorgi_nz
Публикувано на: 25.12.2008, 21:18
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 466
Участник # 76
Дата на регистрация: 10-August 05



QUOTE (Ognia @ Dec 24 2008, 11:17 AM)
Ето едно интересно поверие свързано с Коледа, което знам от моя баща.
Който пее коледарските песни преди Коледа ще му изникне цирей на задника.

Весела Коледа Българи!

А аз знам Ognia, че на Велик ден кой яде цели яйца - същото му се случва в областа на задника.


--------------------
Всеки заслужава това, което е предизвикал!
Блогът на georgi_nz
PMEmail PosterUsers Website
Top
Ognia
Публикувано на: 26.12.2008, 20:58
Quote Post


Читател
**

Група: Участници
Съобщения: 27
Участник # 1 706
Дата на регистрация: 30-November 08



Според мен това е вид "наказателна мярка" и в двата случая.


--------------------
Народе ????
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 29.12.2008, 15:36
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 7 610
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



"Стани нине, господине". Авторските права принадлежат на Българския народ и никой изпълнител и издател, не може да се облагодетелства от тях.


http://4storing.com/pocb2/f5373b0176a9cbd0...2d732bbd95.html


--------------------
Нямайте врагове, бъдете свободни!
http://tengrianstvo.blogspot.com/
PMEmail PosterUsers Website
Top
0 човека преглеждат тази тема сега (0 гости, 0 анонимни)

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 



[ Script Execution time: 0.9867 ]   [ 11 queries used ]   [ ]

Нови участници
Dominator 2014/10/11
Ivaylo 2014/10/11
Mireq 2014/10/11
violina61 2014/10/10
CuC 2014/9/30





• Платформа: XOOPS2 © 2001 - 2008 •