Европейска харта за Правата на човека

Редно е тук да припомним на някои отговорни другари от службите, злоупотрябващи със служебна власт спрямо написаното в тази Харта. Която е подписана от България и е задължителна над националното законодателство. Също така да припомня, че ако срещу някой от участниците в това Движение се нарушат тези основни права, ние ще вземем всички мерки това да стане достояние до целия свят. Припомням, че вече има достатъчно сили и на държавно и духовно ниво които са благоразположени към Тенгрианството. Сещам се поне за две държави, достатъчно мощни, за да ни подпомогнат, ако нашите права са нарушени. Тук визирам всякакъв опит за физическа разправа срещу участници в Движението и техните семейства, както и за атака среюу техните финансови интереси заради възгледите им. В един момент самозабравилите се агенти могат да останат сами, както се получи с биячите на евродепутата от Атака или гръцкия полицай-убиец.

Ето и най-важното от тази Харта, което предлагам да бъде забодено в началото като припомняне към всеки преял с власт служител на режима или пък смачкан от този режим българин.


Член 10

Свобода на мисълта, съвестта и религията

1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.

Ясно е, въпреки спорадичните опити да го изкарат секта, Тенгрианството е именно Старата Вяра на българите и категорично тази точка от Хартата е валидна за всеки, който го изповядва.
Да припомня само и че освен нас елементи от него се практикуват активно от поне няколко милиона души в Русия, Казахстан, Киргизия, Иран, Тибет, Монголия. Така че всяко посегателство срещу това наше право е незаконно, съгласно този задължителен за България документ.

Ето и още;

Член 11

Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.
2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат."

Член 8

Защита на личните данни

1. Всеки има право на защита на неговите личните данни.
2. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им.
3. Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган.

Това във връзка с изнасяне на лични данни от агенти на службите, чиито имена и адреси също са ни известни, заедно с отправени персонални запахи. Пред множество свидетели в писмен вид. Заради едно-единствено провинение - принадлежност към Старата българска Вяра.

Хубава тема си почнал anti666. Предлагам я да се бодне, към важните теми на форума и в нея да се включва подобна правна информация. В крайна сметка можем да използваме тяхното право и като инструмент за наша защита. Има една адвокатска поговорка, дето в случая е много подходяща: "Правото е на страната на знаещия." Ако знаем тези правила, които пряко ни засягат, агентите ще се замислят преди да действат така както действаха досега.

Ето част от статията по тоя въпрос в сайта http://der-stuermer.org/indbg.htm

Как да се предпазим от политическата полиция?

Трябва да се знае от всички български патриоти , че “ правната база “ , върху която стъпват милиционероболшевиците , за да угнетяват националномислещите и националнодействуващите българи , е "разпоредбата" на чл. 108 ал.1 от Наказателния кодекс / НК / - за проповядване на “ фашистка или друга антидемократична идеология “ . Тази “разпоредба” е противоконституционна и влиза в противоречие с ред международни договори и конвенции , по които България ,така или иначе, е страна. Във връзка с това, чл.5 ал.4 от сега действащата”конституция “ недвусмислено подчертава , че “ международните договори , ратифицирани по конституционен ред , обнародвани и влезли в сила за България … имат предимство пред тези норми от вътрешното законодателство , които им противоречат . “ Освен това чл.5 ал.1 на “конституцията " достатъчно ясно регламентира подчинеността на всички останали закони спрямо нея – “ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да `и противоречат “ Чл.108 ал.1 от НК противоречи на следните по-важни конституционни текстове : “ Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно , чрез звук , изображение или по друг начин.” – чл.39 ал.1 “ Всеки има право да търси , получава и разпространява информация “ – чл. 41 ал.1 “ Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения , нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения “ – чл. 38 “ Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна “ – чл.11 ал.2 По-долу привеждаме и някои текстове от международни договори , по които България е страна : “ Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му ; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения , както и правото да търси , да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници” / Член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека / “1.Всяко лице има право на свобода на мисълта , съвестта и религията .Това право включва свободата да изповядва или възприема религия или убеждение по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно , публично или частно , чрез богослужение , ритуали , религиозни обреди и обучение. 2. Никой не може да бъде обект на принуда , която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждение по свой избор “ / Международен пакт за гражданските и политическите права / МПГПП / , чл. 18 / “ Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си “ / Чл. 19 ал.1 от МПГПП / “ Всяко лице има право на свобода на словото ; това право включва свободата да търси , да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид , независимо от границите , било устно , писмено , печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор “ - / Чл. 19 ал . 2 от МПГПП / Чл. 108 ал.1 от НК е правен архаизъм , останал от комунистическото законодателство, който обаче “демократите “ не премахнаха , именно с цел да угнетяват българските националисти. Гореприведените текстове недвусмислено указват , че всяко преследване , тормоз или насилие , извършвано над националноосъзнати българи , под претекст , че били проповядвали “ фашистка идеология “ / чл.108 ал.1 от НК / , е противоконституционно , противозаконно и е грубо погазване на човешките и гражданските им права.

Ето я Конвенцията,без Протоколите.Пускам я,защото скоро ще ми се наложи да я използвам по предназначение:
------------------------
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА 3АЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

Изменена и допълнена от Протокол № 11, придружена от Допълнителния протокол и Протоколи №4, 6 и 7

Текстът на Конвенцията е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол № 3 (ETS № 45), който влезе в сила на 21 септември 1970 г., на Протокол № 5 (ETS № 55), който влезе в сила на 20 декември 1971 г., и на Протокол № 8 (ETS № 118), който влезе в сила на 1 януари 1990 г., и включва също текста на Протокол № 2 (ETS № 44), който, съгласно своя член 5 алинея 3, е интегрална част от Конвенцията от влизането си в сила на 21 септември 1970 г. Всички разпоредби, които са били видоизменени или добавени от тези протоколи, се заместват от Протокол № 11 от датата на неговото влизане в сила на 1 ноември 1998 г. От тази дата Протокол № 9 (ETS № 140), който влезе в сила на 1 октомври 1994 г. се отменя.

Секретариат на Европейския съд по правата на човека
Ноември 1998


Рим, 4 ноември 1950 г.

Правителствата, подписали тази конвенция като членове на Съвета на Европа,

вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 година;

вземайки предвид, че Декларацията има за цел да осигури всеобщото и ефективно признаване и спазване на правата, провъзгласени в нея;

имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове и че едно от средствата за преследване на тази цел е поддържането и по-нататъшното осъществяване на правата на човека и основните свободи;

потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват фундамент на справедливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат осъществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, от които тези свободи зависят;

решени, като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и оощо наследство от политически традиции, идеи, свобода и върховенство на закона. да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Всеобщата декларация,

се договориха за следното:

Член1 [1]
Задължение за зачитане правата на човека

Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Част 1 на тази Конвенция.

ЧАСТ 1 - ПРАВА И СВОБОДИ

Член 2
Право на живот

1. Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:
а) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
b) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;
с) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж.

Член З
Забрана на изтезанията

Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.

Член 4
Забрана на робството и на принудителния труд

1. Никой не може да бъде държан в робство или и принудително подчинение.

2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.

3. За целите па този член не представлява "принудителен или задължителен труд":
a) всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съответствие с член 5 на тази Конвенция, или по време на условно освобождаване от такова лишаване от свобода;
b) всяка служба от военен характер или, в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;
с) всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;
d) всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.

Член 5
Право на свобода и сигурност

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случай и по реда, предвидени от закона:
а) законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда;
b) законосъобразен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;
с) законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление,'
d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законосъобразно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или законосъобразно лишаване от свобода на такова лице, с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;
е) законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;
f) законосъобразен арест или лишаване от свобода на дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиране.

2. На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

3. Всеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1(с) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

4. Всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има изпълняемо право на обезщетение.

Член 6
Право на справедлив съдебен процес

1. Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

2. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.

3. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има минимум следните права [2].
a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;
b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;
с) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието;
d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;
е) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.

Член 7
Неналагане на наказание без закон

1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.

2. Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, които в момента на тяхното извършване са представлявали престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.

Член 8
Право на зачитане на личния и семейния живот

1. Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Член 9
Свобода на мисълта, съвестта и религията

1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.

Член 10
Свобода на изразяването на мнение

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и па репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

Член 11
Свобода на събранията и сдружаването

1. Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.

Член 12
Право на встъпване в брак

Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.

Член 13
Право на ефективни правни средства за защита

Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.

Член 14
Забрана на дискриминацията

Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.

Член 15'
Дерогиране при извънредно положение

1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи с съществуването на нацията, всяка от Високодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.

2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (т. 1) и 7.

3. Всяка от Високодоговарящите страни, която се ползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на тази Конвенция в пълния им обем.

Член 16
Ограничения за политическата дейност чужденците

Никоя от разпоредбите на членове 10, 11 и 14 не може да се тълкува като създаваща препятствия за Високодоговарящите страни да въвеждат ограничения за политическата дейност на чужденците.

Член 17
Забрана на злоупотребата с права

Никоя от разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата п свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията.

Член 18
Обхват на допустимите ограничения на правата

Ограниченията, допустими в съответствие с тази Конвенция по отношение упражняването на определени права и свободи, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени.


ЧАСТ ІІ [3] - ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Член 19
Създаване на Съда

За да се осигури спазването на задълженията, поети от Високодоговарящите страни съгласно Конвенцията и протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека, наричан по-долу "Съдът". Той е постоянно действуващ.

Член 20
Брой на съдиите

Съдът се състои от съдии, чийто брой е равен на броя на Високодоговарящите страни.

Условия за упражняване на длъжността

1. Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят или на изискванията, необходими за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юрисконсулти с призната компетентност.

2. Съдиите заседават в Съда в лично качество.

3. За срока на пълномощията си съдиите не могат да упражняват никаква дейност, несъвместима с изискванията за независимост, безпристрастност или за работа на пълен работен ден; всеки въпрос, който възниква във връзка с прилагането на тази алинея, се решава от Съда.

Член 22
Избор на съдиите

1. Съдиите за всяка Високодоговаряща страна се избират от Парламентарната асамблея с мнозинство от подадените гласове от списък от трима кандидати, определени от Високодоговарящата страна.

2. Същата процедура се прилага за попълване на Съда при присъединяване на нова Високодоговаряща страна, както и за попълване на овакантени места.

Член 23
Срок на мандата

1. Съдиите се избират за срок от шест години. Те подлежат на преизбиране. Срокът на мандата на половината от избраните на първите избори съдии обаче изтича след три години.

2. Съдиите, срокът на чиито мандат изтича в края на първоначалния период от три години, се определят по жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след техния избор.

3. С цел да се осигури, доколкото е възможно, обновяването на половината от съдиите на всеки три години, Парламентарната асамблея може да реши, преди произвеждането на поредните избор, срокът на мандата на един или на повече съдии, които предстои да бъдат избрани, да не бъде шест, но не повече от девет и не по-малко от три години.

4. Когато става въпрос за повече от един мандат и Парламентарната асамблея прилага предходната алинея, разпределението на мандатите се извършва с теглене на жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след избора.

5. Съдия, избран да замести друг съдия преди изтичане на мандата на последния, заема длъжността до края на мандата на своя предшественик.

6. Мандатът на съдиите изтича при навършване на 70 години.

7. Съдиите изпълняват длъжността си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, които вече са започнали да разглеждат.

Член 24
Освобождаване от длъжност

Съдия не може да бъде освободен от длъжност, освен ако останалите съдии не решат с мнозинство от две трети, че е престанал да отговаря на необходимите условия.

Член 25
Регистратура и юридически секретари

Съдът разполага с регистратура, чиито функции и устройство се определят от правилника на Съда. Съдът се подпомага от юридически секретари.

Член 26
Пленарен състав на Съда

Пленарният състав на Съда:
а) избира свой председател и един или двама заместник-председатели за срок от три години; те могат да бъдат преизбрани;
b) създава камари, съставени за определен срок;
с) избира председатели на камарите на Съда; те могат да бъдат преизбирани;
d) приема правилник на Съда;
е) избира завеждащия регистратурата и един или няколко негови заместници.

Член 27
Комитети, камари и Голяма камара

1. За разглеждане на заведените дела Съдът заседава в комитети от трима съдии, в камари от седем съдии и в Голяма камара от седемнадесет съдии. Камарите създават комитети за определен срок.

2. Като ех officio член на камара или на Голямата камара заседава съдията, избран от името на държавата страна по производството, или ако няма такъв или той не е в състояние да участвува, лице по неин избор, което заседава в качеството на съдия.

3. Членове на Голямата камара са и председателят на Съда, заместник-председателите, председателите на камарите и други съдии, избрани в съответствие с правилника на Съда. Когато делото е отнесено в Голямата камара на основание член 43, никой съдия от камарата, произнесла решението, не участвува в Голямата камара, с изключение на председателя на камарата и на съдията, заседавал от името на заинтересуваната държава.

Член 28
Декларация на комитетите за недопустимост

Комитетът може с единодушие да обяви за недопустима или да заличи от списъка индивидуална жалба, подадена съгласно член 34, когато такова решение може да бъде взето без допълнително разглеждане. Решението е окончателно.

Член 29
Решения на камарите по допустимостта и по същество

1. Ако не е било взето решение по член 28, една от камарите се произнася по допустимостта и по съществото на индивидуалните жалби, подадени съгласно член 34.

2. Една от камарите се произнася по допустимостта и по съществото на междудържавните жалби, подадени на основание член 33.

3. Решението по допустимостта се взема отделно, овен ако по изключение Съдът не постанови друго.

Член 30
Отказ от компетентност в полза на Голямата камара

Когато висящо дело в някоя камара повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването на Конвенцията или на протоколите към нея, или когато решаването на даден въпрос от камара може да доведе до противоречие с предходно решение на Съда, камарата може, по всяко време преди да е постановила решението, да предостави разглеждането на делото на Голямата камара, освен ако някоя от страните по делото не възрази.

Член 31
Правомощия на Голямата камара

Голямата камара:
а) се произнася по жалби, подадени на основание член 33 или член 34. когато делото й е предоставено от дадена камара на основание член 30 или е отнесено пред нея на основание член 43;
b) разглежда молбите за съвещателни мнения, подадени на основание член 47.

Член 32
Юрисдикция на Съда

1. Юрисдикцията на Съда обхваща всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени към него съгласно членове 33, 34 и 47.

2. В случай на възникване на спор относно юрисдикцията на Съда, той се решава от Съда.

Член 33
Междудържавни дела

Всяка Високодоговаряща страна може да сезира Съда за всяко твърдяно нарушение на разпоредбите на Конвенцията и на протоколите към нея, извършено от друга Високодоговаряща страна.

Член 34
Индивидуални жалби

Съдът може да бъде сезиран с жалба от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите страни, на правата, провъзгласени в Конвенцията или в протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.

Член 35
Условия за допустимост

1. Съдът може да бъде сезиран само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, в съответствие с общопризнатите норми на международното право, в срок от шест месеца след датата на окончателното решение на националната инстанция.

2. Съдът не разглежда индивидуална жалба, подадена на основание член 34, която е:
а) анонимна, или
b) представлява по същество дело, вече разгледано от Съда или в хода на друга процедура на международно разглеждане или решаване на спорове и не съдържа нова информация, отнасяща се към това дело.

3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена съгласно член 34, която той сметне за несъвместима с разпоредбите на Конвенцията или на протоколите към нея, за явно необоснована и.ти представляваща злоупотреба с правото на жалба.

4. Съдът отхвърля всяка жалба, която той сметне за недопустима по силата на този член. Той може да направи това на всеки етап от процедурата.

Член 36
Конституиране на трета страна

1. По всяко дело пред една от камарите или пред Голямата камара всяка Високодоговаряща страна, чийто гражданин е жалбоподател, има право да представи писмени становища и да вземе участие в открито заседание.

2. Председателят на съда може, в интерес на справедливото правораздаване, да покани всяка Високодоговаряща страна, която не е страна в процеса, или всяко заинтересувано лице, извън жалбоподателя, да представят писмени становища или да участват в откритите заседания.

Член 37
Заличаване на жалба

1. На всеки етап от процедурата Съдът може да реши да заличи дадена жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се смята, че:
а) ищецът няма намерение повече да я поддържа; или
b) въпросът вече е решен; или
с) по всяка друга причина, установена от Съда, по-нататъшното разглеждане па жалбата е неоправдано.
Съдът обаче продължава разглеждането на жалбата, ако зачитането на правата на човека, както те са определени в Конвенцията и протоколите към нея, налага това.

2. Съдът може да реши отново да включи дадена жалба в списъка, ако сметне, че обстоятелствата го оправдават.

Член 38
Разглеждане на делото и процедура за приятелско споразумение

1. В случай че Съдът обяви дадена жалба за допустима, той:
а) продължава разглеждането на делото съвместно с представителите на страните и, ако е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните държави са длъжни да създават всички необходими условия;
b) се поставя на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора, на основата на зачитане правата на човека, както те са определени в Конвенцията и в протоколите към нея.

2. Осъществяваната в съответствие с алинея 1b) процедура е поверителна.

Член 39
Постигане на приятелско споразумение

В случай на постигане на приятелско споразумение Съдът заличава делото от своя списък чрез решение, ограничаващо се до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.

Член 40
Открито заседание и достъп до документите

1. Заседанията са открити, освен ако Съдът в изключителни случаи не реши друго.

2. Депозираните в регистратурата документи са достъпни за обществеността, освен ако председателят на Съда не реши друго.

Член 41
Справедливо обезщетение

Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение. Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.

Член 42
Решения на камарите

Решенията на камарите стават окончателни в съответствие с разпоредбите на член 44, алинея 2.

Член 43
Препращане на дело в Голямата камара

1. В срок от три месеца след датата на решението на дадена камара всяка страна по делото може, в изключителни случаи, да поиска отнасяне на делото в Голямата камара.

2. Състав от петима съдии от Голямата камара приема молбата, ако делото засяга съществен въпрос по тълкуването или прилагането на Конвенцията или на протоколите към нея, или пък съществен проблем от общ характер.

3. Ако съставът приеме молбата за разглеждане, Голямата камара се произнася по делото с решение.

Член 44
Окончателни решения

1. Решението на Голямата камара е окончателно.

2. Решението на дадена камара става окончателно:
а) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде отнесено в Голямата камара, или
b) три месеца след датата на решението, ако не е поискано отнасяне на делото в Голямата камара; или
с) когато съставът на Голямата камара отхвърли молбата за отнасяне, подадена съгласно член 43.

3. Окончателното решение се публикува.

Член 45
Мотиви на решенията и определенията

1. Решенията и определенията, с които жалбите се обявяват за допустими или недопустими, се мотивират.

2. Ако в цялостния си вид или в отделни свои части решението не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да приложи към него особеното си мнение.

Член 46
Задължителна сила и изпълнение на решенията

1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателното решение на Съда по всяко дело, по което те са страна.

2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.

Член 47
Съвещателни мнения

1. По искане на Комитета на министрите Съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на Конвенцията и протоколите към нея.

2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието и обхвата на правата и свободите, определени в Част І на Конвенцията и в протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от Съда или от Комитета на министрите в хода на производства, каквито могат да се образуват по Конвенцията.

3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от Съда се взема с мнозинството от гласовете на представителите, имащи право да заседават и Комитета.

Член 48
Съвещателна компетентност на Съда

Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на неговата компетентност, както тя е определена в член 47.

Член 49
Мотиви към съвещателните мнения

1. Съвещателните мнения на Съда се мотивират.

2. Ако в цялостния си вид или в отделни свои части съвещателното мнение не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да излезе със свое особено мнение.

3. Съвещателните мнения на Съда се изпращат на Комитета на министрите.

Член 50
Разходи на Съда

Разходите на Съда се поемат от Съвета на Европа.

Член 51
Привилегии и имунитети на съдиите

При изпълнение на своите функции съдиите се ползуват с привилегиите и имунитетите, предвидени в член 40 на Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение на този член.

ЧАСТ ІІІ [4] - РАЗНИ

Член 52
Запитвания на Генералния секретар

При получаване на молба от Генералния секретар на Съвета на Европа всяка Високодоговаряща страна трябва да представи обяснение на начина, по който нейното вътрешно право осигурява ефективно прилагане на разпоредбите на Конвенцията.

Член 53
Гарантиране на съществуващите права на човека

Никоя разпоредба на тази Конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гарантирани в законите на която и да е от Високодоговарящи ге страни или в което и да е споразумение, по което тя е страна.

Член 54
Пълномощия на Комитета на министрите

Никоя разпоредба на тази Конвенция не ограничава пълномощията на Комитета на министрите по силата на Статута на Съвета на Европа.

Член 55
Отказ от други процедури за решаване на споровете

Високодоговарящите страни се съгласяват, че освен по силата на специални споразумения, те няма да се ползват от други действуващи договори, споразумения или декларации, с цел чрез разглеждане на жалба да подчинят спор относно тълкуването или прилагането на тази Конвенция на други процедури за решаване на спорове, освен предвидените в тази Конвенция.

Член 56
Териториален обхват

1. [5] При ратифицирането или по всяко време след това всяка държава може да декларира чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа, че действието на тази Конвенция, при условието на алинея 4 на този член, се разпростира върху всички или върху някои от териториите, за международните отношения на които тя носи отговорност.

2. Разпространението на действието на Конвенцията върху териториите, посочени в уведомлението, влиза в сила тридесет дни след получаването му от Генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Разпоредбите на тази Конвенция ще се прилагат на тези територии с дължимото уважение към местните изисквания.

4. [6] Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на Съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или други лица в съответствие с член 34 на тази Конвенция.

Член 57 [7]
Резерви

1. При подписването на тази Конвенция или при депозирането на ратификационния си документ всяка държава може да направи резерва по отношение на някоя от разпоредбите на Конвенцията, в смисъл, че закон действуващ в този момент на нейна територия, съответствува на тази разпоредба. По силата на този член не се допускат резерви от общ характер.

2. Всяка резерва, направена в съответствие с настоящия член, трябва да съдържа кратко изложение съответния закон.

Член 58
Денонсиране

1.Високодоговаряща страна може да денонсира тази Конвенция само след изтичането на пет години от датата, на която тази държава е станала страна по Конвенцията, и шест месеца от датата на нотифицирането на Генералния секретар на Съвета на Европа, който уведомява за това другите Високодоговарящи страни.

2. Това денонсиране не освобождава съответната Високодоговаряща страна от задълженията й по тази Конвенция по отношение на всеки акт, който може да представлява нарушение на тези задължения и който би могъл да бъде осъществен до момента на влизане в сила на денонсирането на Конвенцията.

3. При същите условия престава да бъде страна по тази Конвенция всяка от Високодоговарящите страни, която престава да бъде член на Съвета на Европа.

4. [8] Конвенцията може да бъде денонсирана в съответствие с разпоредбите на предходните точки по отношение на всяка територия, върху която нейното действие е било разпространено по силата на член 56.

Член 59
Подписване и ратифициране

1. Настоящата Конвенция е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Тази Конвенция влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ.

3. По отношение на държавите, ратифицирали Конвенцията след нейното влизане в сила, тя влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.

4. Генералният секретар на Съвета на Европа информира всички членове на Съвета на Европа за влизането на Конвенцията в сила, за имената на Високодоговарящите страни, които са я ратифицирали, и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ.

Съставена в Рим на четвъртия ден на ноември 1950 година на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от държавите, подписали тази Конвенция.

http://www.coe.bg/?menu=court&submenu=24&itemid=1650