www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Шенген, ЕС и Рим


  Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Шенген, ЕС и Рим
Йордан_13
Публикувано на: 19.1.2011, 15:12
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 033
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



"Тези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност".
(Б. Франклин)

След като бе откачен от влаковата композиция на бившия СССР, за вагонът без локомотив, на който с големи букви бе изписано Република България бяха направени всякакви усилия да бъде закачен към друга такава, наречена още по-кратко - ЕС. Към още един блок от държави, които носят гордостта, че са европейски. За българския вагон, собствено локомотив не е предвиден, нито собствено железопътно шосе. Основните шменти-капели, които съпътстваха този процес, бе, че България е част от голямото европейско семейство и нейното място е само и единствено в Европа, затова ЕС за нея е неизбежна съдба. И евроатлантическите ценности. Съвсем на тъмно са другите доводи, но ние можем да си представим какви биха могли да бъдат те. Примерно: “който се цепи от колектива, колектива му го нацепва”. Въобще колективното начало под една или друга форма присъстваше и в двете системи, ратуващи да изградят новия Рим или поне новият Вавилон – СССР и ЕС. Ние знаем, какво последва. Националната държава трябваше да бъде принесена в жертва пред олтара на евроатлантическите ценности и общото европейско семейство – ограничаване на националния суверенитет, за да могат да бъдат видоизменени основните й начала, така, че тя да загуби всякакъв суверенитет. Това е един процес на изгребване на държавата от нейните вътрешни стойности, които са я дефинирали като самостоятелна единица и заместването им с други такива, които и гарантират временна автономия. Това се извърши и с хората. Тази временна автономия, обаче е една генерална подготовка за нейното по-нататъшно смилане до пълното й асимилиране. Де факто, след присъединяването към който и да е блок, от България остава само една куха черупка. (Твърдината на черупката й, обаче, трябва да омекне, за да бъде смляна.) В такава се превръщат и хората, които я обитават. Те се разболяват от най-различни болести – национален нихилизъм, бездушие, апатия и омраза към корените си и сънародниците си. Вътрешният вътък, който ги е споявал, вече го няма. Те се разселват, защото я няма гравитачната сила, на националната дръжава, която да ги споява в една единна сплав. Съществуват само центробежните сили на имперското съграждане, чиято задача е да я разкъсат и асимилират. Народът се разбива на индивиди, които създават население, личностите се превръщат в електорални единици. Това е една пълна реализация на идеята за “общественото животно”. А то играе според тоягата и се радва на моркова. С този акт на влизане в СССР и след това в ЕС, бяха зачеркнати с лека ръка всички исторически усилия за освобождение на България и след това - борбата за национална независимост. Бе суспендиран акта от 22 септември 1908 г., с който България бе обявена за независима държава. Беше зачеркнат и Националния идеал за обединение на всички българи и български територии в една държава. Затова днес, изведнъж, като заек из храста се заговори за Шенген. От всички политически цветове гракнаха – “прием в Шенген”, дори той стана мерило за това, кое правителство трябва да остане на власт и кое да си отиде. А от правителството в един протекторат или щат нищо не зависи. Всичко зависи от демократическия централизъм с център – Брюксел (преди Москва). Правителството изпълнява директиви, армията, бранила целостта на националната държава е разоръжена и съкратена до размерите на футболна агитка. Нея я пращат да защитава частния корпоративен интерес отвъд океана, да брани евроатлантическите ценности. Центърът на тежестта дотолкова се е изместил, че това вече се смята за нормално, както преди беше нормално да се изнася социализъм, сега е нормално да се изнася демокрация. Сменени са само названията и етикетите. Извършена подмяна на ценностите и подмяна на държавността. Както всяка себеуважаваща се бананова република и България си има Прокуратор дошъл отвъд океана, който да наставлява марионетния режим, от който нищо не зависи, но чиято основна задача е да държи населението в неведение и подчинение, да го залъгва, че има свобода на избора и правото само да решава съдбата си. Важното е да се съблюдават “евроатлантическите ценности”, т.е. да не се връща комунизмът. Но и национализмът също е голямо зло, затова той е обявен скоропостижно за фашизъм или е коренуван с формулата “модерен национализъм”, т.е. оса, на която е извадено жилото - жужи, но не жили. Това е картинка съществувала допреди две хилядолетия във всички владения на Римската империя.
Тя е слагала свои васални владетели, с които е подчинявала населението и си е гарантирала безметежно въвеждане на своите наредби, закони и правила в завладените територии.
Населението също се е разселвало. Жените са ставали наложници, мъжете – гладиатори. Това, което е оставало или е трябвало да умре в бой за свобода или неизбежно да се римлянизира.
Най-тежка обаче е била съдбата на васалните владетели, защото на тях се е падала голямата чест да строят пътища през прежните им домашни огнища, пътища, които изграждали кръвоносната система на империята. Днес ги познаваме като “римски пътища”. Днешните туземни правителства също се радват на тази им оказана чест и дори смятат, че ще ги запомнят с това. Едва ли васалът построил пътища за бързото придвижване на римските войски е бил на голяма почит сред сънародниците си. Няма нужда да ви казвам, че тук са били разквартирувани легиони. Днес просто ги наричат “американски военни бази”. Няма нужда да ви обяснявам как е упражняван принципът “разделяй и владей” – чрез власт и привилегии. Те са сърцевината на преходната сигурност. Точно те създадоха в България многобройни политически партии, които хабят личната и народна енергия в безмилостно противопоставяне един срещу друг. Така врагът не би срещнал никаква сериозна съпротива, особено, когато вътрешната енергия за противопоставяне е изхабена в междуличностните схватки.
Тогава вече етапът “Шенген “ е неизбежен. Не е случаен факта, че той е поставен като приоритетна цел на външната политика на туземното българско правителство. Той дори е и вътрешна политика. Политическият център на ЕС в Брюксел с неимоверна наслада наблюдава как васалитета драпа сам да си сложи главата на дръвника, особено с отказа да управлява предоставената му територия и население, давайки всички права за това на Брюксел или Световната банка. Дори се чуват гласове, че да имаш собствено правителство днес е безсмислено, и че държавата трябва да се управлява директно от Брюксел. Това, наистина е логично, когато от избраното правителство нищо не зависи, и особено, когато 50% от населението, никога не отива до урните, т.е. то няма тежест и респект, защото не поема и отговорност за бъднините на гласоподавателите си.
С приемането в ЕС, държавата “България” се превърна в “провинция България”. Навремето Одриското царство бе превърнато в “провинция Тракия” и “провинция Мизия”. И е много смешно, когато някои кажат: “София е България, всичко останало е провинция”, след като те са най-големите провинциалисти. България де факто е една от многото провинции на ЕС.
Затова сега, с етапът “Шенген” трябва да бъдат ликвидирани националните граници. Те пречат за унификацията (уеднаквяването) на империята ЕС, на новият Рим. Този етап, обаче е нещо много по-различно от това да анексираш една самостоятелна държава и да я направиш своя провинция. Явно създателите на Римската империя са си взели поука през хилядолетията и днес създават нова политика в изграждането на империята – асимилацията на провинциите, т.е. Шенген.
Премахването на националната граница е ликвидиране на идеята за Отечеството и идеята за Родината, тъй като самата граница, очертава етно-културния ареал, който те дефинира и самоосъзнава като принадлежност към дадена етнична общност, дефинира те като народност. Това е като да махнеш обръчите на бурето – то се разпада, от него остават само дъски, виното се излива. Този етап ще доведе до асимилиране и заличаване на българската народност въобще и заместването и с доста разтегливото и унифициращо понятия “европеец” (преди римлянин или римски гражданин), защото позволява вече безпрепятственото нахлуване и заселване на всякакви индивиди от различни народи, поединично или на цели групи, които променят етническия облик на територията, а оттам нравите, обичаите, традициите, светогледа, всичко, което те дефинира като “българин”. Още по-лесно става това, когато тези стълбове на народността вътрешно са ерозирали и са се килнали във всевъзможни посоки.
Процесът на ликвидация на нравите, обичаите и вярванията ни, започна още при другата несъстояла се Римска империя – СССР, но продължава с пълна сила и днес при превръщането ни в провинция на ЕС чрез идеята за “мултикултурността” и “метисизацията”. Този процес в Римската империя бе извършен чрез ударът върху древните ни светилища и храмове, замяната прозвищата на местните божества с римски или направо създаването на римски светилища върху нашите. Целта е да се премахне духовната спойка, която държи целостта на народността и чрез, която тя се самоидентифицира. Там, където този процес успее и римските обичаи вземат превес над местните са се създавали така наречените “римски вили”, своеобразен синкретизъм между римската форма и подчинената й угасваща наша самобитност.
Този процес, обаче е много тънък и не всякога е бил успешен. Един такъв ход да се приложи принципа “разделяй и владей”, като се вземе светилището на Дионис от бесите, т.е. от тези, които никога няма да се откажат от Свободата и да се даде на тези, които са предпочели преходната сигурност – одрисите, води до ярък пик на самобитните ни ценности, чрез масовото антиримско въстание начело с Бологез (Вологез), който поглъща не само римските легиони, но и одриските им слуги, като по този начин ги наказва за тяхното национално предателство.
Повторението на това въстание е напълно вероятно и възможно и днес в “провинция България” в недалечното бъдеще, тъй като “колелото на историята”, отново достига до тази точка.
Стремежът на ЕС, да наложи своята матрица и да се унифицира, вследствие асимилацията на провинциите и населяващия ги човешки материал е съвсем естествен, защото по този начин е сформирана и Римската империя. Тя има своите двама основатели в лицето на Ромул и Рем, родени вследствие нарушението на обета за девственост от Рея Силвия, отдала се на бог Марс, откърмени от вълчица, пренесла върху тях майчинския си инстинкт и хищнически вълчи характер. Отгледани от овчаря Фаустул и съпругата му Ака Ларенция, те като пораснали се отдавали без никакви скрупули на разбойничество и кражба от добитъка на Амулий, който се явява техен родственик по линията на майка им. В спор къде да бъде разположен град Рим, по време на заораване с ралото на браздата очертаваща местото на бъдещия град), Ромул убива Рем и по този начин братоубийството става впоследствие също част от бита на Римската империя, особено ясно изразено при смяната на императорите. Какво прави обаче, по-нататъка Ромул? Понеже населението на града е твърде малобройно, той създава на Капитолийския хълм приют, където да намерят подслон хора от кол и въже, даже избягали роби. Ромул се обявява за цар на цялата тази пасмина. И понеже липсвали жени и населението на града се топяло, Ромул се изхитрява, провежда игри в чест на бог Конс и поканва съседите си сабини, заедно с жените им. По време на церемонията мъжете на Ромул отвличат жените на сабините. Започва кръвопролитна война между двете племена и Ромул печели победа, чак, когато обещава да постори храм на Юпитер. Сабините и римляните се обединяват в конфедерация, която се управлява от двама царе – Ромул и вожда на сабините – Таций, който впоследствие е подло убит.
Защо пишем всичко това? Защото по същия начин бяха създадени САЩ (и Австралия), употребили благоприятния завършек на Втората световна война, за да приложат върху разрушената Европа, своето държавно устройство и да наложат идеята за Обединените Европейски Щати, демек ЕС. Затова и до днес, влиянието на САЩ върху Европа е определящо. Затова и ЕС се формира на същия принцип, като приют, който приема хора от кол и въже от всички части на планетата и чрез Шенген предпоставя условия те да се разселват безпрепятствено по всички нейни кътчета с правата на европейски граждани. По този начин, се заличава първоначалната идея за “Европа на Отечествата”, т.е. “Европа на провинциите” и се създава една нова, и хомогенна Римска империя, която позволява вече и унифицирани собствени закони, валута и бюджет,парламент, правителство и президент, премахващи провинциалните такива.
Държавите, които не бивват приети в Шенген или биват отлагани, не биват да бъдат схващани като “двойкаджии”, “заден двор”, “трета ръка”. Това означава, че в провинцията съществуват съпротивителни сили и остатъчно национално чувство, което е като воденичен камък за за зъбите на железния имперски звяр. Тези термини, се употребяват от тези, които искат да бъдат неистово “европейски, демек римски граждани”, и които одобряват механичното пренасяне на римския модел върху предишното им държавно устройство, на тяхната територия. Това отново са хората на “преходната сигурност”. Когато те добият критична маса, с националната държава е свършено. Обратната критична маса - на свободните, би върнала националната държава. Затова неслучайно нашите древни жреци, преименуваха Дионис/Асар/Загрей на Сабазий и му придадоха смисъла на “свободен”, “свободният”, именно за да събудят стремеж към Свободата в онези, които предпочитаха обстоятелствения свят и преходната му сигурност; да им внушат, че без жертва в името на Родината, (така, както Загрей е жертван и възкръсва), не може да има Бъдеще. Те посочиха, че пътят към Свободата минава през вратата на безсмъртието, защото жертвата за Родината е висш идеал, който те превежда през Портата на Смъртта, без да умреш. Хилядолетие, две след това, ние написахме на знамената си “Свобода или Смърт” като далечно и смътно ехо от древното ни разбиране за безсмъртието. Те знаеха, че да умреш, значи да живееш, защото неумолимо се раждаш, за да умреш.
PMEmail Poster
Top
anti666
Публикувано на: 19.1.2011, 17:56
Quote Post












Когато авангардните освободителни сили на Кана Субиги Испериг навлизат през Дунава, откриват почти обезлюдени територии вследствие геноцидната политика на новия Вавилон. Многолюдните някога българи (втори по население след Индия) са намерили подслон в планините или са отвлечени към Рим като роби и легионери.
Всъщност, края на Римската империя след ударите на хунобългарските сили е предизвестен. Какво винаги, всяка империя, опитала се да погълне България се е задавяла с нас и не след дълго загивала.

Сега положението не е по-различно. Обезлюдени земи, чужди небългарски етноси, българите натикани в кошарите на големите градове или работещи като роби из територията на новата Римска империя. Шенген е последната капка, с която ще се премахнат и последните остатъци от националност. Удивително е и единодушието на всички републикански партии, които до една държат да сме в Шенген, сякаш ще потече амброзия след това.

Колкото обаче Крайните дни приближават към своята кулминация, толкова и по-силни ще стават неведомите енергии, които ще ни държат извън този глобалистичен котел, наречен Шенген. Колкото по-късно, толкова по-добре!
Иначе ще се напълним с уродливци като англосаксонския касапин Полфриймън, чието дело се води днес. Да не говорим, че в началото на Безвремието ако нямаме граници ще се нагъчкаме с "европейци". Набързо забравили високомерието си, търсещи само спасение насам, които земята ни просто не може да поеме.
Top
Йордан_13
Публикувано на: 21.1.2011, 11:33
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 033
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06





http://www.segabg.com/online/new/articlene...id=5&id=0001001


- Изчезва ли българската нация, г-н Мирчев? До какви изводи стигате в последната си книга "Социална динамика и цивилизационно разслояване", изследвайки възпроизводството на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България?

- Нацията засега не изчезва, защото си има национална държава. Нацията се формира през XIX век в рамките на тогава възникващите модерни държави. Обратният процес на денационализация е, когато дадена държава губи своя национален характер и се превръща просто в териториална администрация. Ако някой иска да обезличи България като национална държава, това означава, че иска да погуби българската нация. Разбира се, важно е и поведението на хората, масовото емигриране например. Когато напускаш своята държава, отчуждаваш се от нея и отиваш на друга територия, всъщност се интегрираш в друга нация. Така в някаква степен сам се отказваш от своята нация и се превръщаш във французин, американец, германец, грък.

- Какво показват числата в изследването ви за състоянието на българската нация?

- Българската нация се стопява като процент сред населението в България. В перспектива от 40-50 г. ние като българи и източноправославни ще намаляваме прогресивно. Ако преди 20-30 г. бяхме 90% от цялото население, в момента сме 80%, около 2050 г. ще останем 50%. Подобни процеси се развиват в повечето централно и западноевропейски държави - Австрия, Франция, Англия. Националното мнозинство се свива екстремално. Така че българската нация, доколкото ще се съхрани, ще отстъпи голямо пространство в собствената си държава на множество малцинства с чужда религия, култура и цивилизационен облик.

- По какъв начин промяната в етническата карта ще се отрази на социалните отношения, пазара на труда?

- Българските цигани от 5-6% вече вървят към 13-15% от цялото население. Българските турци от 5-6% вървят към 6-8%, така че се променя етническата карта. Освен това в България през последните 20 г. влизат нови малцинства, да кажем китайското и арабското. Имаше риск в края на 90-те да навлезе ново агресивно малцинство като албанското. Но подобни нашествия на чуждоетническо, чеждокултурно, чуждорелигиозно население продължават да съществуват по простата причина, че ние българите емигрираме и опразваме градовете и селата си. От друга страна - концентрираме се в София и 5-6 големи града и така освобождаваме огромна част от територията си, изоставяме чудесни природни и климатични условия за живот и икономика. Но празно пространство няма. Вакуумът закономерно ще доведе тук хора от други държави, континенти и климатични пояси, от други цивилизационни зони. Това всъщност е ново голямо преселение на народите, което интензивно тече вече 2-3 десетилетия към Европа.

- Как се стигна дотам, че да разсъждаваме за това кой ще засели обезлюдените ни територии?

- Обикновеният човек все още не се замисля по тези въпроси. Или ако се замисля, си казва, че това е макропроблем, за чието решаване си има политици, статистици и социолози. И наистина отговорността е в политиците. Стигнахме дотук - да оголим територията си, защото направихме т.нар. преход. Преход от един тип икономика към друг тип. От икономика, в която работеха 5 млн. души, към икономика, в която заетите са 3 млн. Само в периода 1990-1994 г. се оказа, че 1 млн. души са превърнати в излишна работна ръка. Тъкмо тогава потичат емигрантските потоци - предимно по трудови мотиви. Навън изтичат младите хора, инженерното съсловие и много хора от селските райони, останали без работа след рухването на земеделието и неговото примитивизиране. Част от масовата шокова безработица тогава се записва в бюрата по труда, другите са по-инициативни и тръгват по света. Нещо подобно се повтори след 1999-а след отчаянието, че новата синя власт не дава шанс на младите професионалисти, че ще намали безработицата, както се очакваше след шоковата 1997 г. Тази втора емигрантска вълна отново бе с икономическа мотивация, но и плод на едно огромно политическо обезсърчаване. В момента има трети поток, който не започна при приемането на България в ЕС през 2007 г. - и преди това границите бяха достатъчно отворени. Започна през 2010 г., отново след рухване на надеждите за модернизация на икономиката и за нормализация на обществената среда. Тук икономическата мотивация се изостри поради кризата, но се допълва и от ясно изявен морален компонент - хората бягат поради изключителното мутризиране на държавата ни, поради нетърпимата атмосфера на беззаконие и двойни стандарти, на политически цинизъм и поругаване на законността. Опростачването достигна такава бруталност и обхват, че за много високо образовани хора, с добра кариера, с чудесно обезпечаване на стандарта и живота им, става нетърпимо да се живее и работи тук.

- Политиците ли прокуждат българите от родината?

- Да, защото като мачкаш икономиката, затискаш предприемчивите хора с мутри, които ги рекетират непрекъснато, тече рекет и по линия на корупцията в държавната администрация и в един момент хората не издържат и заминават. Преходът в България беше изкуствена конструкция, не беше естествен граждански процес. През последните 22 г. става т.нар. социално инженерство. Лошото е, че това инженерство води към по-лоши варианти на общество, а не към по-добри. Ние не се приближаваме към средноевропейските стандарти за общество, а продължаваме да се отдалечаваме от тях.

- Как виждате изхода? Първо решаване на социалните проблеми или спешни мерки за раждаемостта?

- Когато обществото е докарано до такава комплексност на кризата, изходът също е комплексно противодействие. Няма лесно и едноактно решение. Не може първо да се оправи икономиката, а после образованието. Трябва да става едновременно. Не може да дадете на пенсионерите адекватни пенсии и да оставите младите да изчакат, после да се погрижите за тях. Не може да превръщате София в модерен европейски град, а Бургас и Ямбол да ги оставите за след 20 г. Едновременно трябва да се правят нещата. Но това е най-трудно за политиците. Те още не могат да го смелят с мозъците си - мислят на дребно, фрагментарно. Оттам и липсата на истинско лидерство в продължение на 20 г. Проблем е и политическата представителност на населението. Големите някога партии днес са джуджета. Има 25% дясномислещи хора и само 3% за СДС и ДСБ. 20% от десните си нямат политически изразител. Има 30-35% лявомислещи, а БСП събира едва 14%. Значи още 20 процента леви хора си нямат партия. Оттам и цялата политическа нестабилност. Стигаме дотам, че когато една майка проплака как да гледа две деца с мизерна заплата и помощи, днешният премиер й се сопна: "Ми що си ги родила, преди това що не си мислила какви пари ще изработваш?". Това е реплика на премиера отпреди месец. И обобщава цинизма на държавната политика в областта на раждаемостта.

- Можем ли още да твърдим, че нашият преход беше безкръвен?

- Демографската криза е един тих геноцид, осъществяван над българския народ. Какво значи безкръвен преход? На хората сърцата им кървят. Тези, които са затиснати от бедност, тези, които не могат да си опазят децата от престъпността, тези, които не могат да си опазят частната собственост, на инженерите, принудени да продават домати. Освен това в България властите са прекалено мафиотизирани. Изживяваме италианския вариант от най-лошите му времена от 70-те години.

- Имате предвид политическите условия днес или през целия преход?

- Говоря за последните 22 г. През целия период мафиотизирането набираше сила и сега вече се разрази невероятно. Това е Италия от 70-те. Спомняте си - изключителна политическа нестабилност, смяна на правителства през 6 месеца, убиха си министър-председателя (Алдо Моро, бел.ред.) през 1979 г. След което италианците започнаха да се преборват с мафията и да я изтласкват по-надалеч от политиката. Но платиха своята тежка цена. Много честни прокурори и съдии загинаха тогава.

- Това ли е образецът пред нас?

- Страхувам се, че не е Германия, а Италия. Неслучайно Берлускони е толкова близък приятел на сегашната власт.

- Ако е вярно, че политиците гонят българите от страната, значи ли това, че пак те могат да ги върнат и да консолидират нацията?

- Определено. Чакаме българския политик, който ще обедини нацията, а няма да я разделя, ще й вдъхва сила и самоувереност, а няма да я унижава и мачка.

- Българите в състояние ли ще са да го разпознаят след толкова експерименти?

- Веднага ще го разпознаят. Аз съм убеден в здравия политически инстинкт на българите, въпреки че непрекъснато политиците и много мои колеги анализатори ги обиждат.
PMEmail Poster
Top
anti666
Quote Post












България в Шенген? Може и след две години
Напълно правилно, г-н Вокиез. И ние това казваме! Иначе - катун пред Елисейския дворец от любимците на Сорос.
Top
anti666
Quote Post












Година по-късно отново ни зарадваха, че влизането в Шенген се отлага най-рано за септември.
Шенгенският котел, шистовият газ и падането на Сирия - това са трите основни геополитически опасности за България в последните месеци на крайните времена. Колкото по-късно, толкова по-добре.

Ясно е, че ако не дойдат Събитията - тези неща ще узреят както трябва и ще се случат, водейки след себе си унищожението на България.
Top
anti666
Публикувано на: 17.9.2012, 20:00
Quote Post












Няма да влезем в Шенген до 2013. Това е! Късно е либе за китка. Остава падането на Сирия и евентуалната война в Иран--->Еврия.
Top
Канатица
Публикувано на: 11.3.2014, 11:55
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 916
Участник # 1 054
Дата на регистрация: 25-July 07



Над 40 000 лв. е месечната заплата, която плащаме на нашите евродепутати, но въпреки това никой в България не знае с какво точно се занимават те в европарламента. Но да видим какво е да си евродепутат и защо всеки иска да стане такъв…

Кампанията за изборите за Европарламента започна. Заедно с нея и типичните български номера кой от кои е, защо не е от тия, а е от ония и т.н.

Мераклиите са много. Мандатът в Брюксел ще им осигури огромни пари, пътувания по света, нищо неправене и бля-бля-бля по цял ден далеч от „тази страна“, която докараха до просешка тояга.

Вътре в партиите започна свирепа битка кои да бъдат издигнати за пратеници в този най-виртуален парламент в света.

Преди всичко работата в Европарламента не е никаква работа. Достатъчно е да погледнете пленарните зали, за да се убедите, че там е винаги празно. Но на онези, които ще ги изпратите там, ще плащате огромни пари – месечната им заплата общо е около 40 000 евро.

В Европарламента възможностите са две – можеш да се радваш на живота, да пътуваш до Сейшелите и да летиш с най-скъпата бизнес-класа. Или да пестиш, като спиш в студентските хостели и да лъжеш с бензина и километрите. Време за размисъл има – евродепутите нямат никаква работа.

Погледът зад кулисите на Европарламента разкрива една невероятно миризлива гледка.

Българските евродепутати (снимка: Европарламент)

Работната седмица на евродепутата започва в понеделник следобед. По принцип в 16 часа всички депутати трябва да присъстват на заседанията на отделните комисии. Но в понеделник залите обикновено са празни. От статистическа гледна точка обаче посещаемостта е почти 100-процента. Принципът е такъв – 298 евро командировъчни дневно получават всички, които успеят да се подпишат в списъка на присъстващите. Списъците чакат от 7 часа сутринта до 22 часа вечерта. Повечето депутати пристигат в последния момент, за да сложат подписите си, срещу което получават 298 евро дневно. Това са наши пари, с които им плащаме, за да вършат някаква полезна работа в ЕС.

Работната седмица на евродепутата теоретично завършва в четвъртък вечер. Теоретично, тъй като тогава са последните заседания на отделните комисии. Но си струва да останат още една нощ и сутринта да се подпишат в споменатите списъци, за да изкарат още 298 евро. Най-добрите от тях успяват да се подпишат още в 7 часа сутринта и да хванат самолета в 8 часа.

Но ще сбъркате, ако си помислите, че пътуванията на евродепутата се ограничават в маршрута до София и обратно. Нищо подобно. Достатъчно е да се погледнат местата, които те посещават през последните 12 месеца, за да укрепват отношенията с Карибите, Африка и Латинска Америка. Всичките пътувания, разбира се, са служебни.

Важен елемент от работата на евродепутатите са студийните командировки. За последните всеки депутат си има индивидуален бюджет. Достатъчно е да получи някаква покана от чужбина и официална програма за посещението. Повечето си уреждат покани на приятелска основа.

Работата на евродепутатите никой не може да оцени. Никой в България не знае с какво се занимават, какви доклади правят, къде ги предлагат, какви са резултатите, как защитават интересите ни и т.н.

Отделен важен раздел в живота на евродепутата са нощувките. Парламентът не ги плаща, заради това всеки се оправя както може. Някои вече са си купили жилища в Брюксел, други наемат жилище, тъй като са си докарали от България и семействата. Има и такива, които нощуват в хотели, като избират най-евтините. През миналия мандат някои спяха в собствените офиси. Но сега са проверявани от охраната и не е позволено.

Колко всъщност получава един евродепутат?

Обобщаваме:
- всеки месец депутатът получава по 7665 евро заплата.
- 298 евро са командировъчните му за всеки ден пребиваване в Европарламента.
- 17 540 месечно всеки евродепутат получава за издръжка на своя офис, асистенти, за политическа дейност. Така общо месечно евродепутатът получава даже по 40 000 евро.

Значи и мераклиите ще бъдат хиляди. Най-важното е да стигнат дотам. Пет години без никакви трудови задължения. Луксозни офиси, асистентки, най-често любовници или братовчедки.

В Брюксел е приятно и елитно. На обяд се ядат бъбречета със сос от горчица или задушено телешко. Към това постоянно се дава червено френско вино.

Сериозен проблем е харченето на парите, предназначени за офиса на депутата в неговата страна, тоест в България. За тази цел всеки от тях получава над 4000 евро месечно. Най-лесно е да се подпише с някой познат или роднина договор за наем на помещение, и да се делят с него парите, получавани от Европарламента.

Печели се и от асистентите. Тук действа подобен механизъм. Ангажира се някой познат или позната, определя й се висока заплата и си делят парите, получавани от европейската, тоест нашата каса.

Още по-лесно се харчат парите, предназначени за политическа дейност. Теоретически с тях разполага политическата фракция, но на практика на всеки евродепутат годишно се падат по 33 000 евро, тоест по 3000 евро месечно. И тук фантазията им е богата – фалшиви фактури за материали, поръчки, срещи, „добродетелство“ и т.н.

Това е голямата политика за вашите пари.

Малко българи знаят, че Европарламентът има две, по-точно, три седалища. Евродепутатите ежедневно работят в Комисията и изпълняват своите политически функции в Брюксел, но всеки месец пътуват до Страсбург на четиридневни пленарни сесии, а заедно с тях и няколкохилядна армия от чиновници, дипломати, преводачи, лобисти и журналисти.

От друга страна, седалището на администрацията на Европарламента се намира в Люксембург. Необходимостта от пренасяне на пленарните сесии в Страсбург струва годишно 200 милиона евро.

He без значение е и фактът, че депутатите се делят в парламента не според националната си принадлежност, а според партийната. Реално влияние имат три групи – християндемократите, социалистите и либералите.

В комисията в Брюксел се говори, че парламентът е политически склад или пенсионерски клуб. Тук кацат изхабени или компрометирани политици, които разчитат, че ще се върнат на власт след като се забравят техните грехове – бивши премиери и президенти. Поне половината от тях нямат нужната квалификация, професионална или езикова подготовка.

Неслучайно основният проблем за Европарламента, както показаха и тези избори, е постоянно спадащият интерес и доверие към него, изразяващи се във все по-ниската избирателна активност.

За какво ни е въобще този Европарламент? На този въпрос изпратените там български депутати ще трябва в близко време да дадат някакъв отговор.

Но преди това още сега на всички кандидати трябва да бъде направена тотална лустрация. Става дума за съдебна, финансова, семейна, материална, образователна, езикова и всякаква друга лустрация на парите, имотите, колите, дипломите, децата, тъщите, любовниците, подкупите. Всичко.

Изборната ординация за евродепутати поставя въпросът ясно: „Загубата на мандата на депутата става в резултат на загуба на избирателно право. Право на избираемост за депутати в Европейския парламент имат личности, които… не са били осъждани или наказвани за престъпления, извършени умишлено или преследвани от публичното право.“

Това означава, че:

Кандидат за депутат, осъден или глобен за шофиране в нетрезво състояние в България ще бъде веднага изхвърлен от Европарламента.
Хора с консумирани наказания или присъди, или в процес на следствена или съдебна процедура нямат право да кандидатстват за евродепутати.

Заради това и защото знаем какви са нашите кандидати за евродепутати, категорично настояваме за тяхна пълна лустрация преди изборите.

Извор


--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"
PM
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020