www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Благовец в Татул


  Reply to this topicStart new topic

> Благовец в Татул, Триделната Пещера-Утроба
Йордан_13
Публикувано на: 15.4.2012, 18:30
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Всички снимки от албума тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=295

За тези, които имат слаб нет, не отваряйте снимките, а си свалете тези, дето ви интересуват, тъй като те са качени в оригиналния им размер, от порядъка на 3,12 мб., Някои снимки трябва да бъдат обърнати, за да бъдат гледани, съжалявам,з а което но такива са възможностите на Галерията
========================================================

БЛАГОВЕЦ В ТАТУЛ

НОВАТА ТРИДЕЛНА ПЕЩЕРА-УТРОБА

“Не, аз, Хека ви заповядва това, о, богове”.
(фараон Пепи)

Най-накрая отново да се завърнем в района на Татул. Причината бе многопластова. Там, когато и да идем, винаги ще имаме недовършена работа, но основната ни цел бе триделната пещера-утроба, за която разбрах от снимки на приятел. Едвам очаквах времето, когато вратата ще се отвори и за мен, и аз да я видя. Това стана на Благовец. Благата вест не е, само, че я намерих, но и че Тя бе гостолюбива. В изумление изпада човек, как едно такова място е останало напълно незабелязано от археологията, и подминато от историята. В нищо и никакви на пръв поглед скали, намиращи се на юг, под махала Вежница, около която е и прочутият зикурат (пресечена пирамида) с диска на Слънцето (известно още като "светилище на Орфей" при Татул) е изсечена Тя. На югозапад от нея се пада "светилището на Орфей", в което като стадо овце биват натиквани всички хора, които идват да посетят мястото. Затова и след като я посетихме, в мен остана усещането, че някой нарочно я е прикрил, за да може по стара традиция, тя да остане само за посветените, а през широките врата да бъде прекарано мнозинството, да му бъде показано онова, което му е позволено да види. Утробата за разлика от тази край река Боровеца и тази на Пармак кая е триделна, всъщност това е може би първата триделна пещера-утроба, открита засега в Родопите, а може би на Балканите и в света. Няма смисъл да казвам нещо, което човек трябва сам да види, но същинският, централен дял на Утробата с формата на женски полов орган, гледа на юг, долу под нея тече Боюк дере (Голямото дере), левият й дял е на запад, формата му е вулвовидна, без да има така ясно подчертаните анатомични особености на централния, а левият и дял е на изток. Интересното при него е, че той прилича повече на скална кухина, в която, в източна посока е пробит отвор, през който може да влезе слънчева светлина. Тук движението на слънчевия лъч, който в определен ден преминава през отвора, осветявайки и една допълнителна изсечена кухина, вляво от него е доста по-сложно от това, което е наблюдавано и се наблюдава при пещерата-утроба на Пармак кая и тази в близост до село Ненково. Той вероятно достига и осветява левия дял, който е на запад и по някакъв начин, (най-вероятно чрез рефракция) достига и самата Утроба. Триделността ясно образува триъгълник и троичността е налице. Там разбира се е поставен обяснителен лист за същността на така наречената трилика богиня Хеката, но аз искам да отида малко по-нататък, тъй като тази триличност на богинята, българите-бриги, (създали царство Фригия в Мала Азия) са я наричали Тройната богиня на Огъня (Великата Майка – Бриг, Бригит, Бригита, Бригантия), която пречиства с огън, дарява с плодовитост и подпомага лечението. Тя е именно оная Слънчева Майка, която съчетава в себе си огън и вода, съчетание, много ясно откроено и акцентувано в Упанишадите, именно като тапас – зажаряването на водите, за да се създаде животът. Оттук и силата на водата в пещерите утроби и аязмите да лекува. Никой не вярва, че водата може да носи в себе си огън. Характеристиките на Бриг напълно съвпадат с тези на Хеката, докато Хеката не се трансформира в лунно божество в по-късните времена. За разлика от Бриг, която винаги остава слънчева и сияйна. Нещо, което е останало запечатано в съзнанието на родопчанката: “Бела съм, бела юначе, цела съм света огрела”. Но така става обикновено с присвоените божества, каквито са всички “олимпийски богове” на гърците. Те често губят своята слънчевост, за да послужат на други каузи. Това, което трябва да отбележим за Хеката е, че след победата над титаните Зевс и дава власт над земята и морето (водата), а Уран – велика сила. Това напълно обяснява факта, защо Утробата при Татул е ориентирана на юг, към реката (водата), която тече под нея и общирните ливади, които се намират там. Триделността и в двата случая - при Бриг и при Хеката, можем да обясним с това, че при едната това са трите фази на жената, а при другата, това са три атрибута – нож (централенм дял), за да се акушира новороденото - символизира навлизането на съзнанието във физическия свят; змия (левият дял) символ на лечителството и прераждането (възкресението); и факел (десен дял, изток) - символ на слънчевата светлина и огъня, който пречиства, опложда и показва пътя.
Няма нужда да отбелязваме, че и Великата Майка Умай в епоса на волжките българи, пък е трирога.
Трябва да се потърси още дали пещерата-утроба при Татул има връзка с “тристранния кръстопът” и не играе ли ролята на свеобразна Тривия, тъй като вдясно от нея, в западна посока от махалата се спуска път в посока Боюк дере.
Това, което ни направи впечатление в околната растрителност около пещерата са лозите – под нея и около нея има множество подивели лози, което навява на мисълта, че всичко около нея, тоест целия стръмен скат е бил старо лозе. Лозите са засаждани при всяка малка скална тераса и камък, който може да задържи около себе си почва. Това тотално променя представите ни за това как дедите ни са гледали лозя. Абстрахирайте се от днешния вид на лозарството и лозята. В древността просто лозата е била вид дърво и е гледана като такова, т.е. близка до нейното естествено състояние, а начинът и на гледане, възможно най-екологичният, без да се нарушава хармонията в природата. Но защо около Утробата е имало лозя? Дайте си отговор сами.
Повече от видна е пряката връзка на пещерата-утроба с намиращия се на югозапад от нея зикурат със своебразния саркофаг на върха и слънчев диск ориентиран на Запад. Двата комплекса не бива да бъдат делени, за да не се изпада в грубото разбиране “тука е бил почитан бащата, а там – майката”, защото е налице мистериалния цикъл – раждане-смърт-възкресение, в който царят-жрец обединява мъжкото и женското начало в себе си и става техен изразител. Точно така, “гробът” на върха на зикурата, “гробът” в Слънчевият диск и Утробата са свързани и са част от мистериалното тайнство на раждането, смъртта и възкресението, в което човекът прераства в бог. Нещо, което християнската вяра много добре е съхранило и в онзи момент, когато Никодим, (един отявлен евреин) пита Иисус Христос: “Как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? ”Иисус му отговоря: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
Това е – вода и Дух. “Гробът” символизира утробата, в която човек трябва да влезе отново, за да се трансформира – от земен в небесен. Имаш утроба на раждането, но имаш и утроба на възкресението. Едната е портал към земята, другата е портал към небето. Пещерата-утроба е портал към земята, всяка душа е един слънчев лъч, едно божество, който се облича в плът и става човек, гробът на върха на зикурата е утроба чрез която се раждаш отново на небето. А третия път е посочен в диска на Слънцето. В мистериите на Упанишадите и Ригведа има един израз: “Пуруша в диска на Слънцето” . Това е третият път. При него се освобождаваш от необходимостта да живееш на земята, а започваш да служиш в небето, като част от небесната кохорта от богове в слънчевата Ладия на Ра в пътя му в Дуат, така, както изначално го е правил Сет – първия слънчев бог.
Не е случаен факта, че когато в мистериалните тайнства се роди царят-жрец, “уредникът на социума”, негов символ е кръгът. Многобройни са каменните дискове в района на Татул и село Равен, т.е. цялото това пространство изобилства от тях. Практическото обяснение е, че са изсечени за воденични камъни, но никой не може да обясни защо са толкова много и защо са сечени именно в самите светилища и в обсега на светилищата? Може би, защото при раждането на всеки цар-жрец се е изсичал един такъв каменен кръг, който го символизира и свидетелствува. Неслучайно на запад от Утробата има изсечени поне 3 каменни кръга, а над нея, още три.
А царят-жрец не е случайно лице, той е носител на Хека (Оренда, Вакан) – духовната сила или магиката, която може да пресътвори и обнови обществения порядък. Той носи една нова енергия, която е сума от енергията на всички богове. Той ги владее, той ги подчинява. И докато Утробата е неговия път към Земята, то светилището със зикурата е неговият път към Небето. Затова не е никак случаен факта, че Хека (Хике) на древноегипетски означава “магия” или “магическа сила” и е божество, което е Баща на всички богове, но това е по простичкото обяснение. Иначе Хека буквално озаначава пробуждане (активиране) на Ка, което за древните египтяни е онзи аспект на душата, който въплъщава характера, силата и влиятелността. Но за нея Христос казва нещо особено на Никодим: “И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен". Нима това са неразбираеми думи? Не и за този, който знае какво е Хека, и че самият човек е Хека – баща на боговете, събор на всички богове в едно. Когато ги овладее, той може да им заповядва и да ги управлява. Така самият той става бог и баща на боговете.
PMEmail Poster
Top
Георги-НЗ
Публикувано на: 15.4.2012, 22:45
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 5-March 09



Отдавна се чудех да захвана една тема, повлиян от книга на Карлос Кастанеда - "Пътуване към Икстлан".
Тема , която свързах с посещението си в Татул. И конктетно с изсечените в скалите "гробове". Поне според разни предполагащи теории псевдоучени, като Овчара например.

Ето картинки от Татул за които имам в предвид:

User posted image

User posted image

Тези издълбани "гробове" са необяснимо защо празни.
Вероятно по същата причина поради която е празна и Хеопсовата пирамида.

Обаче такова обяснение не е никак изгодно на съвремените учени кратуни.

Веднага се връщам към Кастанеда и описаното в учението на дон Хуан - индианец от племето яки.
Написаното е достатъчно да даде обяснение за празните гробове и празната Хеопсова пирамида.

Но уговорката тук е , че не индианеца от яки е първоизточника на тези духовни практики, а нашите пра-пра дядовци ТРАКИ са в основата на тези знания.

Дон Хуан просто е предал на Кастанеда забравеното вече от нас древно тракийско знание - съхранено все още у индианците.

Цитирам текста за "погребването на война" :

QUOTE
Настроението на воина
Пристигнах с колата до къщата на дон Хуан в четвъртък, на 31 август 1961 година, и преди да имах възможност да го поздравя, той показа глава от прозореца, усмихна ми се и рече:
— Ще трябва да отпътуваме доста далеч до едно място на сила, а вече е почти пладне.
Отвори вратата на колата, седна до мен на предната седалка и ми нареди да карам на юг. След около седемдесет мили свърнахме на изток по един неравен път и пътувахме така, докато стигнахме склоновете на планината. Паркирах колата встрани от пътя в една котловина, която дои Хуан избра, защото била достатъчно дълбока, за да скрие колата от поглед. Оттам се запътихме направо към върха на ниските възвишения, след като прекосихме обширна, равна и гола местност.
Когато се стъмни, дон Хуан избра място за спане. Настоя за пълно мълчание.
На следващия ден закусихме оскъдно и продължихме пътешествието си в източна посока. Растителността вече не се състоеше от хилави шубраци, а от гъсти зелени храсти и дървета.
Късно следобед се изкатерихме до върха на една гигантска конгломератна скала, която приличаше на стена. Дон Хуан седна и ми направи знак да седна до него.
— Това е място на сила — каза той след минута мълчание. — На това място преди много години са погребвали воини.
В този момент точно над нас прелетя врана, грачейки. Дон Хун проследи погледа й с втренчен взор.
Разгледах скалата и тъкмо се чудех как и къде са били погребвани воините, когато той ме тупна по рамото.
— Не тук, глупако — каза той усмихнат. — Там, долу.
Посочи полето точно под нас, в подножието на скалата, на изток; обясни, че това поле е заобиколено с естествена ограда от камъни. От мястото, където седях, съгледах едно пространство, което беше навярно с диаметър от стотина метра и което приличате на съвършен кръг. Обрасло беше с гъсти храсти, които притулваха камънаците. Не бих забелязал колко съвършено кръгло е, ако дон Хуан не ми беше обърнал внимание.
Добави, че в стария свят на индианците наоколо имало десетки такива места. Не били точно места на сила като някои хълмове или землища, които били убежища на духове, а по-скоро места за прозрение, където човек можел да се научи, където можел да намери решенията на дилемите си.
— От теб се иска само да дойдеш дотук — каза той. — Или да прекараш нощта на тази скала, за да пренаредиш чувствата си.
— Тук ли ще прекараме нощта?
— Така мислех, но една малка врана току-що ми каза да не правим това.
Опитах се да разбера още нещо за враната, но той ме накара да замълча с нетърпеливо движение на ръката си.
— Погледни този кръг от камъни — каза той. — Запечатай го в паметта си и някой ден някоя врана ще те поведе към друго такова място. Колкото по-съвършен е кръгът, толкова по-голяма е силата.
— Още ли погребват тук костите на воините?
Дон Хуан се престори на озадачен, а после широко се усмихна.
— Това не е гробище — каза той. — Тук никого не погребват. Казах, че навремето тук са погребвали воините. Имах предвид, че са идвали тук да се погребат за една нощ или за два дена, или за колкото време са имали нужда да останат. Нямах предвид, че тук са погребвали костите на мъртъвците. Мен гробищата не ме интересуват. В тях няма сила. Сила има в костите на воина, но те никога не са в гробищата. А в костите на човека на знанието има дори още повече сила, само дето е почти невъзможно да ги намериш.
— А кой е човек на знанието, дон Хуан?
— Всеки воин може да стане човек на знанието. Както ти казах, воинът е безупречен ловец, който търси сила, Ако успее в лова си, той може да стане човек на знанието.
— Какво искаш...
Той спря въпроса ми с движение на ръката. Стана, даде ми знак да го последвам и заслиза по стръмната източна страна на скалата. В почти отвесната стена имаше очертана пътека, която водеше към кръглото място долу.
Бавно поехме надолу по опасната пътека и когато стигнахме равното, дон Хуан, без да спира, ме поведе през гъстите храсталаци към средата на кръга. Там насъбра няколко дебели сухи клони и разчисти място за сядане. Мястото беше също съвършено кръгло.
— Възнамерявах да те погреба тук за цялата нощ — каза той. — Но сега вече знам, че трябва да мине още време. Нямаш сила. Ще те погреба за малко.
Идеята, че ще ме затворят, ме притесни сериозно и аз попитах как възнамерява да ме погребе. Той се закикоти като дете и започна да събира сухи вейки. Не ме остави да му помогна и каза, че трябва да седя и да чакам.
Нахвърля клоните, които бе събрал, в очистения кръг. После ме накара да легна с глава на изток, положи сакото ми под главата и направи клетка около тялото ми. Изгради я, като начупи клоните на парчета, по половин метър едното, и ги заби в меката пръст; клоните. които завършваха с чатал, послужиха за подпори на няколко дълги пръчки, които образуваха рамка и оформиха открит ковчег. Той затвори кутиеобразната клетка, като положи малки вейки и листа по дългите пръчки и по този начин ме покри от раменете надолу. Главата ми остави да стърчи заедно със сакото, което ми служеше за възглавница.
След това взе дебело парче сухо дърво, разрови пръстта около мен и покри с нея клетката.
Рамката беше тъй солидна и листата тъй добре подредени, че вътре не падна никаква пръст. Можех свободно да движа краката си и всъщност можех дори да излизам и влизам пълзешком.
Дон Хуан каза, че обикновено воинът си построява клетката и после влиза в нея, като я запечатва отвътре.
— А животните? — попитах аз. — Не могат ли да изрият пръстта отгоре, да нахлуят в клетката и да наранят човека.
— Не, от това воинът не се тревожи. Тревожиш се ти, защото нямаш сила. Воинът освен това се ръководи от непреклонната си цел и може всичко да отблъсне. Нито плъх, нито змия, нито планински лъв могат да му попречат.
— И за какво се погребват, дон Хуан?
— За прозрение и сила.
Изпитах крайно приятно чувство на смирение и удовлетворение; в този момент светът изглеждаше спокоен. Тишината беше изумителна и в същото време отпускаща. Не бях свикнал на такова мълчание. Опитах да заговоря, но той ми шътна да мълча. След малко покоят на мястото ме завладя. Замислих се за живота си, за миналото си и изпитах познатото чувство на тъга и угризение. Казах му, че не заслужавам да бъда тук, че този свят е силен и красив, а аз съм слаб, и че моят дух е бил обезформен от обстоятелствата на моя живот.
Той се разсмя и заплаши да покрие главата ми с пръст, ако продължавам да говоря подобни неща. Каза, че съм мъж. И като всеки мъж заслужавам всичко, което е съдба на мъжа — радост, болка, тъга и борба, — и че природата на мъжките дела е без значение, щом мъжът се държи като воин.
Снишавайки глас почти до шепот, той каза, че ако аз наистина чувствам своя дух обезформен, просто трябва да го преправя — да го пречистя, да го направя съвършен, защото в нашия живот нямаме друга задача, която да е по-достойна. Да не се погрижиш за своя дух, значи да дириш смъртта, а това е все едно да търсиш нищото, тъй като смъртта без друго ще ни настигне.
Дълго време той не проговори, а после каза с тон на дълбоко убеждение:
— Търсенето на съвършенство на воинския дух е единствената задача, достойна за нашата мъжка природа.
Думите му подействаха като катализатор. Усетих тежестта на своите минали деяния като непоносимо и досадно бреме. Признах, че за мен няма никаква надежда. През сълзи заговорих за живота си. Казах, че съм скитал толкова дълго време, та съм станал глух за болката и тъгата, освен в особени случаи, когато осъзнавам своята самота и безпомощност.
Той не каза нищо. Сграбчи ме под мишниците и ме изтегли от клетката. Когато ме пусна, аз седнах. Той също седна. Между нас настъпи неловко мълчание. Помислих, че ме оставя да се съвзема. Взех бележника си и от нерви започнах да пиша.
— Чувстваш се като лист на произвола на вятъра, нали? — каза той накрая, взирайки се в мен.
Точно така се чувствах. Той като че ли ми съчувстваше. Каза ми, че моето настроение му напомнило за някаква песен и запя ниско; докато пееше, гласът му беше много приятен и аз се заслушах в думите:
„Тъй далеч съм от небето, където се родих. Безмерна носталгия нахлува в мислите ми. Сега, когато съм тъй самотен и тъжен като лист на вятъра, понякога искам да ридая, понякога искам да се смея с копнеж” (Que lejos estoy del cielo donde he nacido. Immensa nostalgia invade mi pensamiento. Ahora que estoy tam solo y triste cual hoja al viento, quisiera llorar, quisiera reir de sentimento).
Дълго не проговорихме. Накрая той наруши мълчанието.
— От деня, в който си се родил, по един или друг начин някой е правил нещо с теб — каза той.
— Така е — казах аз.
— Постоянно правят нещо с теб против волята ти.
— Вярно е.
— И сега вече си безпомощен като лист на вятъра.
— Правилно. Точно така е.
Казах, че обстоятелствата на моя живот често са били опустошителни. Той слушаше внимателно, но не можех да разбера дали просто беше съгласен с мен или беше искрено загрижен, докато не забелязах, че се опитва да прикрие усмивка.
— Независимо колко ти се иска да се самосъжаляваш, ти трябва да промениш това — каза той кротко. — То не съответства на живота на един воин.
Той се разсмя и отново запя песента, но измени интонацията на някои думи; в резултат се получи вопъл. Отбеляза, че съм харесал песента, защото в своя живот не съм правил нищо друго, освен да търся недостатъци и да се оплаквам. Не можех да споря с него. Беше прав. И все пак вярвах, че имам достатъчно основания да оправдая усещането, че съм като лист на вятъра.
— Най-трудното на този свят е да усвоиш настроението на воин — каза той. — Няма нужда да се натъжаваш, да се оплакваш и да търсиш основание за скръбта си, вярвайки, че някой винаги прави нещо с нас. Никой не прави нищо на никого, още по-малко на един воин.
— Ти си тук, с мен, защото искаш да си тук. Досега трябваше .да си поел напълно тази отговорност, затова идеята, че си на произвола на вятъра, е недопустима.
Той стана и започна да разваля клетката. Прехвърли пръстта обратно там. откъдето я бе насъбрал, и внимателно разпръсна всички пръчки из чапарала. После покри разчистения кръг с треволяк и съчки, оставяйки мястото така, сякаш никой никога не го е докосвал.
Обърнах внимание на сръчността му. Той отговори, че добрият ловец би познал, че сме били там, независимо колко предпазлив е бил той, защото следите на човека не могат напълно да се заличат.
Седна с кръстосани крака и ми каза да се разположа колкото мога по-удобно, с лице към мястото, където ме беше погребал, и да остана така, докато тъжното ми настроение се разсее.
— Воинът се погребва, за да намери сила, а не да ридае от самосъжаление — каза той.
Опитах се да му обясня, но той ме накара да спра с нетърпеливо движение на главата. Каза, че трябвало бързо да ме извади от клетката, защото настроението ми било непоносимо и той се изплашил да не би мястото да презре моята мекошавост и да ме накаже.
— Самосъжалението е противно на силата -— каза той. — Настроението на един воин изисква самоконтрол и в същото време изисква да се самозабрави.
— Как става това? — попитах аз. — Как може човек едновременно да се контролира и да се самозабрави?
— Трудно е — каза той.
Изглежда размишляваше дали да продължи да говори или не. На два пъти беше на границата да каже нещо, но се спря и се усмихна.
— Още не ти е минала тъгата — каза той. — Още се чувстваш слаб и затова е безсмислено сега да се говори за настроението на воина.
Мина почти цял час в пълно мълчание. После той рязко ме попита дали съм успял да усвоя техниката на „сънуването”, на която ме бе учил. Бях опитвал усърдно и бях успял след огромни усилия да се добера до някаква степен на контрол върху сънищата си. Дон Хуан беше много прав в твърдението, че човек може да прави упражненията си като за удоволствие. За първи път в живота си бях очаквал с нетърпение да заспя.
Дадох му подробен отчет за това, което бях постигнал. За мен беше сравнително лесно да задържа образа на ръцете си, след като бях научил как да си наложа да ги гледам. Съновиденията ми, в които не винаги виждах ръцете си, траеха доста дълго, докато накрая губех контрол и се потапях в обикновени, непредвидими сънища. Не можех, сънувайки, да гледам по избор ту ръцете си, ту други неща. Каквото се случеше. В даден момент си спомнях, че трябва да гледам ръцете си и след това нещата наоколо. Имаше нощи обаче, когато не можех да си спомня въобще да съм правил това.
Той, изглежда, остана доволен и поиска да разбере какви са обичайните неща, които срещах в съновиденията си. Не можах да се сетя за нищо специално и започнах да разказвам подробно един кошмар, който ми се бе присънил предната нощ.
— Не се увличай толкова — каза сухо той.
Обясних му, че съм записал всички подробности от сънищата си. Тъй като бях започнал да се упражнявам да гледам ръцете си, сънищата ми бяха станали много привлекателни и способността ми да си ги спомням се бе увеличила до такава степен, че се сещах и за най-дребните подробности. Той каза, че само си губя времето да ги следя, защото подробностите и яснотата нямали никакво значение.
— Обикновените сънища стават много живи още щом започнеш за усвояваш сънуването — каза той. — Тази живост и яснота са страхотна бариера и в този смисъл ти си по-зле от всички, които съм срещал досега. Ти имаш най-лошата мания. Записваш всичко, каквото можеш.
Най-честно казано, вярвах, че всичко, което правя, е правилно. Записвайки най-прилежно сънищата си, аз си изяснявах характера на това, което ми се присънваше.
—- Остави това! — каза той повелително. — Нищо няма да ти помогне. Това само те разсейва от целта на сънуването, което представлява контрол и сила.
Той легна, покри очи с шапката си и заговори, без да ме поглежда.
— Ще ти припомня всички упражнения, които трябва да правиш — каза той. — Най-напред трябва да съсредоточиш поглед върху ръцете си. После за кратко преместваш погледа си на друго. Съсредоточаваш го върху колкото можеш повече неща. Помни, че ако поглеждаш за кратко време, образите не се местят. После се връщаш на ръцете. Всеки път. щом погледнеш ръцете си, подновяваш силата, необходима за сънуването, затова в началото не гледай прекалено много неща. Всеки път са достатъчни четири неща. По-късно можеш да разшириш обхвата, докато възприемеш всичко, което поискаш, но щом образите започнат да се местят и усетиш, че губиш контрол, върни се на ръцете. Когато усетиш, че можеш да гледаш безкрайно нещата, ще бъдеш готов за едно ново упражнение. На него ще те науча сега, но очаквам от теб да го приложиш едва след като си готов.
Той мълча близо петнайсет минути. Накрая седна и се обърна към мен.
— Следващата стъпка при сънуването е да се научиш да пътуваш — каза той. — Също както си се научил да гледаш ръцете си, можеш да си наложиш да се движиш, да отиваш на различни места. Най-напред трябва да си избереш едно място, където искаш да отидеш. Избери някое познато място — примерно твоето училище, някой парк или дом на твой приятел — и тогава си наложи да идеш там. Това упражнение е много трудно. Трябва да изпълниш две задачи: да си наложиш да отидеш до определено място и после, когато вече си усвоил това упражнение, да се научиш да контролираш времетраенето на своето пътуване.
Докато записвах тези думи, имах усещането, че наистина съм откачил. Записвах си наистина ненормални заръки и си блъсках главата как да ги спазвам. Усетих прилив на угризение и смут.
— Какво правиш с мен, дон Хуан? — попитах аз, без да мисля.
Той като че се изненада. Втренчи поглед в мен за миг, а после се усмихна.
— Задаваш ми непрекъснато един и същ въпрос. Нищо не правя с тебе. Ти ставаш достъпен за силата; търсиш я, а аз те напътствам.
Наклони глава и ме заразглежда. Подхвана брадичката ми с една ръка и тила с другата и задвижи главата ми назад и напред. Мускулите на врата ми бяха много стегнати и това движение на главата намали напрежението.
Дон Хуан изви очи към небето за момент, сякаш изучаваше нещо.
— Време е да тръгваме — каза сухо той и стана.

................................................




Умишлено продължих цитата с темата за СЪНУВАНЕТО. Понеже нещата са свързани.
Ще пусна цитат от една друга духовна практика на северноамериканските индианци от съвсем различна книга. Обяснява се как се прави СЪНОХВАЩАЧ - инструмент от върбова клонка и конец за "улавяне" на сънища.

Но това след няколко дни, че книгата я занесох някъде си, а не ми се цитира по памет.

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 15.4.2012, 22:59


--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????!
PMUsers Website
Top
Йордан_13
Публикувано на: 16.4.2012, 21:26
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Много точен и на място цитат, Георги, много добре допълващ написаното, по-горе


Отворът в дясния дял на триделната пещера-утроба при Татул

User posted image
PMEmail Poster
Top
18j
Публикувано на: 17.4.2012, 15:18
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 1 134
Участник # 3 534
Дата на регистрация: 3-May 11



Това е фантастично. Затези каменните "гробове", които засега съм виждал само е снимка - още от снимките ме привличат да си легна в тях. Ама изкуфелия мозък дето се влияе от на " учените" приказките вика "къде ше влизаш на хората по гробовете тука умрели са лежали" Познай сега като се озова при такъв "гроб" какво ше се случи.
Много е важно обаче мозъка да се изключе за да разбереш и кой е твоя "гроб".

Това със сънищата - последния път така посред нощ на един хълм на едни скали ми се присъни с отворени очи буките как рипат ръченица. Чудех се нещо - разбрах го тогава...

А за разказа на Йордан за пещерните вулви просто нямам думи. Имаме сега един обект който представлява пещера с два ръкава, пак са посока изток повече единия от другия... чудехме се какви да ги нищим там. Ето на - благодарности на Йордан.



--------------------
??????? ? ??????? ??????!
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 18.4.2012, 14:48
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



QUOTE (18j @ 17.4.2012, 17:18 )
Това е фантастично. Затези каменните "гробове", които засега съм виждал само е снимка - още от снимките ме привличат да си легна в тях. Ама изкуфелия мозък дето се влияе от на " учените" приказките вика "къде ше влизаш на хората по гробовете тука умрели са лежали" Познай сега като се озова при такъв "гроб" какво ше се случи.
Много е важно обаче мозъка да се изключе за да разбереш и кой е твоя "гроб".

Това със сънищата - последния път така посред нощ на един хълм на едни скали ми се присъни с отворени очи буките как рипат ръченица. Чудех се нещо - разбрах го тогава...

А за разказа на Йордан за пещерните вулви просто нямам думи. Имаме сега един обект който представлява пещера с два ръкава, пак са посока изток повече единия от другия... чудехме се какви да ги нищим там. Ето на - благодарности на Йордан.

На една от снимките в албума, ще видиш, че вдясно от Утробата някой нарочно е изхвърлял боклуците си и е направил всичко едно голямо лайно. Запиши си местото в тефтера smil4334ad8a149e0.gif
PMEmail Poster
Top
Георги-НЗ
Публикувано на: 18.4.2012, 16:35
Quote Post


Често пишещ
****

Група: Участници
Съобщения: 658
Участник # 1 797
Дата на регистрация: 5-March 09



Материала за който писах по-горе е от книгата "Гласът на орела - светът на севреноамериканските индианци" .

Но понеже ми е счупен файнрийдъра и няма кога да го оправям - давам текста в картинки. Ако някой има желание и време може да го направи на текст.
Защото не е приятно и удобно текстове да са на картинка.

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

User posted image

И както виждате от текста - правенето на каквото и да е от индианците - минава през Духа и в общуване с Великата Тайна, Уакан Танка.

Вниманието и отдаваното значение е подобно като при японската чайна церемония - важни са детайлите. Както при носията на българката, както при българските обичай или при една възрожденска къща например ( възрожденска, понеже по-стари не са се запазили от турците).

Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 18.4.2012, 17:05


--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????!
PMUsers Website
Top
Йордан_13
Публикувано на: 18.7.2012, 13:39
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06




Триделната пещера-утроба при Татул - акция-почистване

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.3...53842864&type=1
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 30.10.2017, 16:09
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Вчера извъртях една подкова около Татул пресичайки и газейки на два пъти Голямото дере (Боюк дере) и се озовах, отново пред пещерата-утроба. Входът й вече е ограден с дървена ограда от пръти, може би да не влизат животни, но е явен намек и за хората, които са почнали да закачат парцалите си по близките храсти, да лепят икони по скалата и да палят свещи, разливайки восък. Икони са тупнати дори в самите й "гениталии". Нищо против нямам християни да почитат мястото, но не съм съгласен, мястото да бъде превръщано в църква "Св. Богородица"! Църкви и параклиси "св. Богородица" има предостатъчно, г-да християни, това, че ваште пасоми, не влизат в тях, си е изцяло проблем на християнската вяра, но да търси тя нови, свежи сили чрез "борба с езичеството", това няма да го позволя. Другото, което трябва да отбележа и да кажа на г-дата ревностни християни е, че дори, когато Източните Родопи с а били ромейски или български християнски център, пещерите-утроби не са били християнизирани! Не са! Те не са били пипани и от мюсюлманското население след това и поради тази причина са достигнали във възможно най-чистият си древен вид до нас! Християните и мюсюлманите, живели и живеещи по тези места, са имали достатъчно респект и уважение към древността и безвремието на Майка Умай (Утробата), за да не я натоварват с искания за милост, поради личното възмездие, което трябва да изживеят. Не си създавайте живот за възмездие, за да искате след това прошка и милост! Майка Умай е Чиста Утроба и тя и анатомически е представена така, защото древното жречество е комплексно, то е и религия и наука и философия и изкуство!
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 7.10.2023, 20:46
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Татул е по-стар от египетските пирамиди
Проф. Николай Овчаров
Автор: Проф. Николай Овчаров
08:30
07.10.2023

https://trud.bg/%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D0...eSujumSLrcC8Kk0

Пълни глупости и лаладжийства от страна на въпросният Овчаров и починалият отдавна Венедиков. Защо?;))) Защото, който е чел митологичният разказ а Орфей, той е разкъсан от вакханките на парчета... Главата му плува по една река, стига некакъв остров или място не помна точно и там е погребана. Не е ясно, какво е станало с останалите части от тялото му, може да са изядени, може да са заровени за плодородие според обичаите преди него;))) Остава допускането, хипотезата, различните части да са разнесани и погребвани на различни места отново за плодородие и просперитет и препдолагаемо Татул да е мястото, на некое парче или кост от него;))) Това е по-реалистична хипотеза. Още повече, че находките, които представя Овчаров описателно, абсолютно по никакъв начин не доказват тази хипотеза, няма нито един артефакт, който да свидетелства за нея, точно обраното, тук отново виждаме култа към Свещеното Огнище, свързан със Слънцето, което е хракатерно за цяла Родопа и именно от него планината носи името си, от наименованието на Свещеното Огнище - Раудеб оттук Родопа! Цялата планина е в такива огнени олтари. Така... Траките? Хахахаххахахахаха... Ами да ви кажа, тези огнени олтари са характерни за две вери - тенгриянството и ведизма! Последната е индийската вариация
на изначалното единобожие, така, че, изберете си, едната от двете;))) За да не се стресирате, че вашите траки може да са почитали Тангра, ауууу...какви степни, нецивилизовани диваци;))) Иначе, най-същественото в откритието на Овчара е праисторическата сграда светилище и огнените олтари. За останалото сигурно съм писал студия, хахахахаха
==========================================
През тези години ние успяхме да докажем, че предците на траките са започнали да дялат със сечивата си скалите някъде през ІІ хил. пр. Хр. В исторически план това е краят на бронзовата епоха – времето на Троянската война и първите човешки митове. Първоначално те създали причудливата пресечена пирамида с гробницата. Край нея се оформя свещеното пространство, в което разкрихме 35 култови огнища-олтари. Те са разположени върху скалите и между тях. Несъмнена е връзката им с пирамидата, където явно се е намирал центърът на извършваните ритуали. Това ни кара да смятаме, че още преди 3500 години канарата край с. Татул се е почитала като хероон – светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.
Многобройните находки от огнищата помагат да се хвърли светлина върху личността на този герой. Бяха открити десетки керамични съдове, с които са се извършвали възлиянията в негова чест. Заедно с тях са били полагани различни свещени предмети като прешлени за вретено, използвани от траките за гадания, разнообразни сечива и оръжия от бронз. Особено интересни са няколко находки на жречески аксесоари. Един от тях е фрагмент от ритуално нарязана златна маска, подобна на прочутата маска на Агамемнон от Микена. От глина е направен моделът на жречески скиптър, имитиращ известни находки от злато. Забележителни са и няколкото керамични колела на макети на колесницата, с която, според представите на древните, Богът-слънце е обикалял небето.
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020