www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> "Етана отлита на Небето"


  Reply to this topicStart new topic

> "Етана отлита на Небето", или как Българите правят Историята
Йордан_13
Публикувано на: 25.10.2014, 21:52
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Студията е своеобразно продължение на темата "Саракта в древен Египет"
http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...?showtopic=3946

User posted image

Изследването на термина Небет/Небти, доведе до нови и очаквани разкрития относно дълбоките връзки на древните Българи и Египет. Оказа се, че този термин смислово и иконографически (визуално) е общ за двете култури, а свързващото легендарно звено е шумерският епос “Етана отлита на Небето”. По-космополитен синкретизъм на три култури в един символ, трудно се намира, но това е при положение, че тези култури се разглеждат независими една от друга и всяка за себе си, без никаква връзка помежду си, особено, когато се намират и в различни исторически периоди. В общи линии точно така ги трактува и съвременната история и археология, но нашите изследвания ще допуснат една обща тяхна основа и ще ги разглеждат като три аспекта на една и съща култура – древнобългарската. Това е в пълно противоречие с разбиранията на официалната историческа наука в България, но тези изследвания не търсят съгласие с нея, те я провокират. Провокират я с явна провокация, не само за ролята на Българите и приноса им към световната цивилизация, но и към това да промени собствените си разбирания не само за историята на Българите, а и за Българите в Историята. Към трите културни пласта, бихме прибавили и четвърти – индийската митология, където стои мита за отношенията между Нага и Гаруда, но това би разширило още повече изследванията, затова ще ограничим периметъра.
Термина “Небти” в Египет се отбелязва с два йероглифа – този на богинята Некхбет (белоглав лешояд) и другия на богинята Уаджет (кобра). Поставени един до друг, те символизират обединението на Долен и Горен Египет. Най-интересното е, че в Египет чрез тях е символизирано обединението на територията и възникването на държавата, а в шумерският епос “Етана отлита на Небето” имаме налице обединение на принципи в лицето на Орела и Змията и първоначалният мир и разбирателство между тях. Два принципа в човека бележат те – на трансцедентната и иманентната божественост и връзката между тях; на божественото съзнание и планетното знание и връзката между тях. Но и при двата случая, този в Шумер и другият в Египет, става въпрос за двете страни на едно и също нещо, защото са визирани принципи и процеси, протичащи в човека. Именно затова и фараонът се явява гумното, центърът, в който Долен и Горен Египет се обединяват и той носи съответните символи на това обединение.
Така термина Небти носи в себе си идеята за хармонията, мира и разбирателството между Орела и Змията. Затова тук Орелът и Змията се поставят един до друг или един под друг, но между тях няма борба и противоречия.
Този Златен век, тази Златна епоха, свършва и настава време за конфликт. В епоса “Етана отлита на Небето”, Орелът престъпва хармонията и изяжда малките на змията. Това поставя началото на двубоя и конфликта. Този конфликт е отбелязан в “Сандъка от Терачина”, който не без право формулирах като “Българският ковчег на завета”. Там в централната сцена и в страничните сцени, отново са отбелязани Орелът и Змията и тяхното присъствие в “Сандъка от Терачина” е повече от значимо. Иконографията на тези сцени е твърде близка като характер с изображението на “орела и змията” в храма на фараон Хатшепсут (Ново царство), жена-фараон на Египет в края на бронзовата епоха (15-13 век). В това изображение, белоглавият лешояд Некхбет е заменена със сокола на Хор - каквито са и изображенията в “Сандъка на Терачина”, а Соколът вече е сграбчил/настъпил змията, а вдясно от него и над него, Змията е получила соларна сила и вече доминира над Сокола, вследствие, техният сблъсък. Така, както е и в епоса “Етана отлита на Небето” – Орелът изяжда малките на змията, а Змията си отмъщава, като го осакатява и го оставя да умре от глад и жажда в един трап в планината по волята на Слънчевият Бог. Така е и в “Сандъка на Терачина”, там във всички сцени Орелът е с доминация над Змията. Това бележи началото на техният конфликт. Изследването на въпросът защо в Новото царство на Египет, терминът “Небти” сменя своята “иконография” и я доближава до изображенията на Орелът и Змията от “Сандъка от Терачина”, много лесно намира отговор в опита на Аменхотеп IV да въведе и установи единобожието в Египет след 1353 г. пр. н.е.. Освен култа към един единствен Бог Атон – Слънчевият Диск, той въвежда и централизирано събиране на данъците, с което подкопава финансовата основа на съществуването на поместните култове на регионалните божества. Това е точно онова решение на Орелът да прекрати мира със Змията, изяждайки нейните малки змийчета. Тогава идва обратната реакция – превратът на жреците на старата многобожна вера и прогонването на Ехнатон – отмъщението на Змията, която осакатява Орела и го хвърля в един трап, за да умре, но по волята на Слънчевият Бог, той е спасен от човека Етана и започва да му служи.
Ако трябва да трактуваме този исторически момент в религиозната история на древен Египет, ние трябва да кажем, че науката не разполага със сведения за това, че идеята за единобожието е самородна, възникнала в самия Египет с течение на времето. Ако беше така, ако беше въпрос на еволюция, ние нямаше да имаме силната политеистична съпротива срещу единобожието и след Ехнатон, политическата история на Египет щеше да е друга и пред нас нямаше да стои въпроса, който си задаваме днес: “Къде изчезнаха египтяните?”. Ясно е, че единобожието в Египет е привнесено, а почвата за него е подготвяна доста по-отрано. Ехнатон е само административната санкция на един дълъг преди това процес. Най-вероятно става въпрос за опит за възстановяване на най-древната вяра, отпреди и по времето на Нулевата династия, която определено е била с единобожен характер. Най-интересното в човешката духовна история е, че често се случва деволюция в изповедта и от изначален, древен монотеизъм се преминава към частичен или пълен политеизъм. Дори в древна Индия е така. Свещените й писания, говорят за наличието на един изначален един Бог, сътворил небето и земята, а впоследствие, ние виждаме едно тотално многобожие. В този ред на мисли, идеята за завръщането на единобожието в Новото Царство на Египет, не е никак случайна, това е не само религиозна, но и една политическа идея да се спаси държавността от един бъдещ разпад, защото многобожието не може да създаде и отхрани единна и стабилна държава за един голям период от време. И тогава вече идва въпросът – кой? Кой стои зад това? Този въпрос продължава да виси и днес:

“От самото начало Египет ни изглежда като възмъжал, стар и напълно лишен от митични и героични епохи, че тази страна никога не е познавала младостта. Нейната цивилизация няма детство, а изкуството й – древен период. Цивилизацията на Древната Монархия не е започнала с детство, тя била вече възмъжала”. (Ренан, “Атлантида”, стр. 132).

Този извод се споделя и от други учени. Египетската цивилизация е наследие от някого. Съществуват тези, че тя е наследие на Атланта. Но аз искам малко да конкретизирам какво значи това “Атланта”, като кажа, че Египет е пирамидата, с която Българите правят Историята. Това изречение е приказка и фантастика и аз го осъзнавам прекрасно. И нека си остане такова за учените. Разкриването на древнобългарският характер на египетската култура и цивилизация ще отхвърли всички върлуващи днес модни теории за неговият произход. До една.
Затова нека разгледаме т.3 в схемата “Змията напада орела, скрита в корема на мъртъв бик. Осакатява го и го оставя да умре от глад и жажда в един трап в планината”. Това е поврат в цялата човешка духовно-културна история. Орелът повече не може да лети. Небесната вяра е приземена, заземена и осакатена, губи своята духовна същност и започва да придобива все повече материален характер, започва да обслужва повече земното битие на човека. Това илюстрира артефактът, при който Орелът е хванат здраво от Змията от съкровището, открито край село Вознесенка. Той определено е със сведена глава и доста тъжен вид. Дванадесетте му “пъпки” на гърба могат да получат всякакво тълкуване, но тълкуването им първом ще извърша в светлината на египетските царски династии, а именно, че те визират 12-тата династия (започнала през 1992 г. пр. н.е.) на Средното царство в Египет (средата на бронзовата епоха), която всъщност се характеризира като златна династия и време на Средното царство. Това е времето, в което в Египет, духовното начало започва да работи за материалното и енергията на единобожието слиза да работи за просперитета на Държавността. За едно небесно съзнание, това е време на печал, за едно земно съзнание, това е време на тържество и благоденствие. В същото време (1900 г. пр. хр.) Шумер губи своята държавност и цивилизационна идентичност, ставайки майка на много други близкоизточни култури. Шумер е пожертван. Българите за първи път в своя исторически живот, губят способността си да правят Историята и управляват Времето. Историята започва да ги изпреварва, а Времето да ги обръща.
Нека сега отидем към т.4. от схемата “Орелът е спасен от Слънчевият Бог, но трябва да изтърпи наказанието си в служба на цара на Киш (Шумер) Етана”. Това е една от най-магичните сцени в “Сандъкът от Терачина”, при който в конфликта между Орелът и Змията се е намесил Слънчевият Елен (вж. Схемата). Той прекратява надмощието на Змията над Орела. Орелът е спасен. Това е времето, в което саможертвата става идеал и Еленът, започва да идва по светите места в точно определени свещени дни, за да бъде принесен в жертва от човека. За да му демонстрира идеята за кротостта и смирението. Смирението, което освобождава от от ниските страсти и господството на Егото, което поражда конфликта и борбата. Легендите за идващият за доброволна жертва Елен по нашите светилища си стоят. Стои това и как Българинът е загубил Божията благодат да господства над Времето и Историята – когато Еленът престава да идва и да бъде доброволна жертва, защото Господ сам себе си жертва за човека чрез него.
Време е учените да разберат защо бронзовата епоха е период на регрес и да престанат да се чудят как така свършва Златната епоха на неолита и халколита. Небесното съзнание на човека се материализира, той губи своята божественост и започва отново да се търси и преоткрива, но и да изразява себе си и света по един съвсем друг умствен, рационален и прагматичен начин. Пактът между Орелът и Змията, символ на Божественият Мир е една цикличност в човешката история, която срещаме да се преповтаря в различни исторически периоди и това обуславя и предопределя времето на възниквнае, разцвет и упадък на много култури и цивилизации.
Орелът е спасен, но трябва да служи на Етана – цар на град Киш в Шумер. Това трябва да се отбележи. Полетът на Етана е отбелязан в сцени върху артефакти от съкровището открито в Наги Сент Миклош и в една българска народна приказка “Тримата братя и златната ябълка” ( http://chitanka.info/text/29388-trimata-br...latnata-jabylka ) както и в множество шумерски цилиндрични печати (http://picbg.net/viewpic.php?u=15032XBGYt&i=778948 ). Това са неоспорими факти и важни духовни кодове. И тук трябва отново да разгледаме 12-те пъпки на гърба на Oрела от Вознесенка. Етана е 13-тия цар на Шумер, който идва след преминали 12 царе на град Киш след Потопа. Или това са още 12-те градове-държави, съществували до идването на Етана на власт, който ги обединява в една държава. Той започва царстването си в 2800 г. пр. хр. и царува митичните 1560 г. А Киш не е какъв да е град, това е градът, в който Божествената Слава слиза след Потопа в Шумер и установява новата царска власт. Причината, посочена в мита, поради, която Слънчевият Бог праща Етана да спаси Орела е, че неговата съпруга е бременна, но не може да роди и той не може да има наследник на трона. Наследникът на трона дава жизненост на династията и приемственост в политиката на изграждане на държавата. Но най вярно, такова е и общото състояние на населението след потопа. Демографската криза трябва да бъде решена и ликвидирана, ако една държава иска да има бъдеще. А след Потопа става въпрос за бъдещето на човечеството въобще. Решението е едно за Етана – пътуване в Небето/Космоса, за да се вземе оттам “растението на раждането”. Не е посочено в мита, какво е това растение, как действа и където точно се намира в Небето/Космоса. Орелът, който спокойно може да се тълкува и като технически символ – повреден от земната гравитация или потопа (змията), космически кораб е ремонтиран (крилата на Орела, скършени от Змията са възстановени) и с него Етана отлита в Небето към онази небесна област, в която се намира въпросното растение или билка. Така, той възстановява пътуванията в Космоса на човека, които след потопа явно са били драстично нарушени и почти невъзможни. За възстановяването на този “пространствено-времеви” коридор, говорят също, както Ситовският надпис, така и голямата каменна звездна карта. Описанието на подобно пътуване имаме и в приказката “Тримата братя и златната ябълка”, в която юнакът трябва да храни Орела с месо и вода (гориво), за да го отнесе от Долната на Горната земя – точно това е и онагледено като сцена и в съдовете от съкровището от Наги Сент Миклош! Как досега не е направена тази връзка между сцени от съкровището от Наги Сент Миклош и приказката “Тримата братя и златната ябълка” е направо обидно за нашия национален дух! Обидно, заради невежеството на съвремието! Символът на полетът към Небето с Орела е многопластов - Небесната Вяра ни освобождава от гравитацията на нашето земно съзнание и притеглянето на неговият тегловен бит, тя е надпланетна! Небесната Вяра е надпланетна, затова е Единобожие, когато стане и земна се превръща в епос и митология – десетки алпове, алпки/ богове и богини се нарояват и всеки трябва да бъде почитан... Стихиите на нашите страсти, на нашите мисли и въжделения, които разкъсаха не един син на Небето.
Полетът на Етана към Небето с Орела, за да се осигури “растението на раждането” е един много интересно представен динамичен аспект на египетската Некхбет, която там е покровителка на новороденият фараон, а по-късно в Новото царство и богиня на раждането, покровител на всички малки деца и бременни жени. Ха, сега кажете, че има случайности, там дето Българинът е правил Историята. Кажете, че има случайности.
Вземете времето на встъпването на Етана в царство 2800 г. пр. н.е. (+- 100 г.) и извадете от тях времето на неговото митично царстване 1500-1560 г. и ще получите времето на Новото царство в Египет, а при по-добро прецизиране на датата 2800 г. пр. хр. е възможно да получите и приблизително годината, в която Ехнатон въвежда единобожието в Египет или периодът, в който става това. Вероятно ще е въпрос на неслучайно съвпадение. Но това за официалната наука, ще бъдат спекулации, затова няма да говорим повече по въпроса.
Обобщено: какъв символ, какъв код ни носи спасяването на Орела от Етана? Първият освобождаването от безвластието чрез слизането на Божествената Слава, която избира Царя и създава Царската институция след Потопа, защото е казано: “в началото нямаше цар на земята”. Неслучайно Некхбет в Египет е изобразявана кръжаща над глвата на фараона, държейки в ноктите си Шен (Вечността) и царското млатило (символ на фараонската власт). Вторият – спасението на Небесната Вяра (Единобожието) след Потопа чрез царската институция. Неин носител и изразител става царската институция, а тя-Небесната Вяра - неин символ. Именно затова, за царуването на Етана е казано, че обединява отделните градове-държави в една обща държава. Това няма как да стане, без наличието на Небесната вяра! Третият – това е възстановяването връзката на човека с Небето – технически и като съзнание. Затова макар, краят на историята на ртана, да не е намерен, факта, че има син, който го наследява на царският трон, говори, че, неговото пътуване в Небето е било успешно, взел е “растението на раждането” и се е завърнал на земята успешно, сдобил се е със син. В никакъв случай за Етана не можем да говорим, че е шумерският Икар.
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020