www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ОТ САРМАТСКАТА, АЛАНСКА,ХОНСКА И


  Reply to this topicStart new topic

> БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ОТ САРМАТСКАТА, АЛАНСКА,ХОНСКА И, Джагфар Тарихи. Том 3. (св. превод.Й.С.)
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ОТ САРМАТСКАТА, АЛАНСКА, ХОНСКА И БАЛТАВАРСКА ДИНАСТИИ

Алабуга-Булгар (808-775 г. пр. н.е.). Син на Бурма. Управлявал 33 години. Отново обединил горските и степни части на Идел, затова получил прозвището „Чирем-Миша (Чирмиш) иджибак” – „Повелител на степите (Чирем) и горите (Миша)”. Неговите потомци добавили тов апрозвище към своите титули, поради, което тяхната династия получила наименованието „Чирмишка” („Сарматска”). Според българското предание, след смъртта му, Тангра превърнал неговата душа в крилат змиевиден дракон (барадж) и му повелил да бъде покровител на Българската земя.
Негов любим град бил Иджибак в областта Кубан, чието име произнасяли и като Аспак, Узбак. Този град каган Курбат отвоювал от сербийците (тюркюти) в 630 г. и го дал на сина си Ат-Телес, наричан заради това Аспарух ( т.е. Аспак). Изображението на Алабуга-Булгар било изсечено на камък, поставен над неговият гроб в близост до Алабуга (Елабуга).

Самар. Син на Туймас.
Канакбал. Син на Самар.
Тухча. Син на Канакбал.

Буртас Бурджан или Бурджантай, Берендей (683-633 г. пр. н.е.) Син на Тухча. По време на неговото царуване, започнала епохата на „силните управители” (управления) или ‘Тазбаш” – „бръснатите глави” . Разбил камирците, за което получил прозвището „Камир Батир” – „Победител на кимерите - кимерийците”. Вследствие това поражеие, голяма част от кимерийците избягала в Атряч (Троя), а на тяхно място, Буртас заселил азиатските саки – кипчаките.
В Близкият Изток го наричали „Партатуа”. Опитал да възстанови българското царство на територията на бившата Самарска (Шумерска) държава и след известно време успял да завоюва голяма част от нейната територия в т. нар. Буртаска война (започнала в 653 г. пр. н.е.).

Маджи Азак (633-611 г. пр. н.е.) Син на Буртас.
Сорен. Жена на малкият син на Буртас – Катраг, управляващ степната част на Идел. Тя успяла да завоюва Азербаджан.

Улят или Луг....

Булут или Креш-Булут. Син на Улят. Управлявал 10 години, а до времето на своето управление бил управител на Сакланската област на Идел. Бил добродушен и миролюбив. Разрешил на крешците (гърците) да построят няколко града в Саклан (Причерноморието), за което те му платили голям данък. Въвел правилото кореспонденцията с чуждите държави да се води на гръцки език и гръцки букви, за което получил прозвището „Креш” – „Грък”.

Леу Аскал или Лек Алип – син на Булуг и неговата жена гъркиня. Известен бил със своите ясновидски дарби. Отклонил предложението на брат си Айяр (Авар) за нападение над гръцките колонии в Саклан, понеже гадаенето, което направил посочило опасност от Божествено наказание заради това. Възмутен от това, Айяр убил Леу-Аскал ( те били братя, само по бащина линия).

Барин (Барьн). Син Леу Аскала.

Торган или Аспарък. (558-530 г. пр. н.е.). Родил се в 580 г. пр. н.е. Барджилският (персийски) цар Кир в една от битките го пленил и го екзекутирал, въпреки, че той предупредил царя за пророчеството на неговата майка (на Аспарък): „На тебе ти е писано да срещнеш твоят двойник, с когото ще умрете в една и съща година”. И настина и двамата се родили и управлява в едни и същи години и скоро след екзекуцията на Торган, персийският цар загинал като паднал от коня.

Кундуз Балтавар (530-494 г. пр. н.е). Най-малкият син на Торган. Родил се в 530 г. пр. н.е. До възмъжаването му в Идел, от негово име управлявала майка му Тамыр-бика. Разбил персийският цар Таргиз (Дарий). Във всичко му помагал неговият голям брат Колин/Колън (Колын) (555-486 гг. пр н.е.) – който бил при него и по-късно станал ичургу боил (командващ центъра на войската) и иджик-кош (глава на Царският съвет).

Мосха (494-488 г. пр н.е.). Големият син на Кундуз. Воювал против Барджил (Персия). Заради своите чести нападения над Тимер Капа („Железните Врата”) получил прозвището „Тимер”. Негова жена била Симбирбика – дъщеря на вожда на иделското племе ширак (или ширин) Елбир. Майката на Симбирбика наричали Шан-къзъ, а нейният род се наричал Шан.
Алвар Магиз или Аскал (488-486 г. пр. н.е.). Малкият син на Кундуз, оженил се след смъртта на Мосха за неговата вдовица Симбирбика. Умира след пира в чест на гръцките посланици, защото се разпространил слух, че го отровил средният син на Кундуз – Авар Дебер, заради женитбата на Симбирбика. Авар отвлякъл Симбирбика, но бил убит от мълния на река Дебер-Инеш (Днестър), след като неговите хора напуснали това място и се преселили до устието на Сула (Дунав).

Барю (486-475 гг. до н.э.). Син на Колин/Колън. Родил се е в 530 г. пр. н.е.

Аудан (Джураш) - Барыс. Син на Алвар. Родил се в 486 г. пр. н.е. и израсъл в семейството на Барыс. Някои легенди за него влезли в древнобългарският епос „Шан Талгау”.

Бак-Ширак (475-? г. пр. н.е.). Малкият син на Колин/Колън. Родил се в 525 г. пр н.е. Изгонил Аудан от родният аул и го прокудил да скита из степите.

Саумак (син на Бак-Ширак). ...
Байт. ....
Тайга. ....
Нар....
Санар. ....
Уфа. ...
Кара. ...
Угър. ...

Бояр или Боерак (IV в. пр н.е.). Извършил нападение над Макидан ( тук да се разбира вече Македонското царство) и превзел неговата столица Балбал (Пелла), която наричали също така Балдиу („Царят на Дивовете”). Но при завръщането му, в един проход, отрядът на неговият братовчед Етея (Кам - Етея) попаднал в засада. Етей загинал. Преди похода, Етей сънувал алпа Вълк, който му казал: „Ако ти отидеш на този поход – ще загинеш, но българите ще вземат голяма плячка, а ако не отидеш, ще останеш жив, но българите ще претърпят поражение”. Етей отишъл на похода, за да може неговият народ да победи. За да се помни неговото геройство и в негова памет, българите започнали да наричат този проход „Кам”.

Етей или Ат, Атай, Ати (380-339 г. пр н.е.). Потомък на Уфа, внук на Кам-Етея. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана) за това, че ще загине като своят дядо, ако нападне столицата Балбала (т.е. държавата Македония). Без нужда и от любопитство, Атай атакувал Макидан (Балканите). Загинал в 339 г. пр. н.е. в битка с царя Балдиу Балбала (Филип Македонски). В памет на неговото геройство ( а също и на саможертвата на неговият дядо), българите дали на Саклан второ име - Атил (Земята на Етей), а сам Балдиу (Филип Македонски) оженил за сина на Атай – Баламир своята приемна дъщеря Уран-бике.

Баламир (339-320 гг. пр н.е.). Сина на Етей/Атай. Помогнал на Аламир-Султан (Александър Македонски), при когото живял три години, да покори Персия. На езика на камовете (шаманите) неговото име означава „ малкият (бала) владетел (мир.пир)”. А прозвището „Султан” произлиза от „Челдан”, което на езика на камовете (шаманите), означава „Всемирнославен”.

Алабуга Сигеркан (339-310 г. пр н.е.) – брат и съвладетел с Баламир. Неговата резиденция (щаб) се намирала на река Сигеркан или Буга (Южен Буг), поради, което бил наречен на нейното име. Разбил войската на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е., заради нарушаване на мирният договор с Идел. В 310 г. пр. н.е. станал владетел на източната част на Идел, където умрял в своята резиденция. Бил погребан близо до гроба (могилата) на своя прародител Алабуга-Булгар. Повелил на надмогилният му камък да се изсече само изображение на топор или кинжал (символ на гората и степта), като казал: „ Аз и така приличам на своя прародител, за какво ми е да изобразявам себе си?”.

Таргиз (320-314 гг. пр. н.е.). Син на Баламир и Уран-бика. Баща му го нарекъл Таргиз в памет на разгрома на персийският цар Таргиз (Дарий III). Потушил въстанието на кара-сакланските кипчаци, разделени на племената нукрат (наубури), иштяк (есеги) и др. След 6 години управление, доброволно се отказал от властта, заявявайки, че народът не подкрепя управлението му и на него му е неудобно да бъде на власт. Умира на 120 години в 236 г. пр. хр.
Арбат. Син наТаргиз.
Балак. Син на Арбат.
Чыбык. Син на Балак.
Тимер. Син на Чибика.
Кур.
Кубар.
Аскал. По времето на неговото царстване умрял Таргиз.
Аспар.
Итлар.

Кашан (Азан) Канджал. Потомък на Алабуга Сигеркан, син на Канджала. Един от най-могъщите иделски царе. Неговата майка била кашанска (масагетска) бика (княгиня). През младостта си извършил поход на изток и достигнал до река Хин (Инд) в Улуг Хин (Индия). На Запад разгромил и подчинил улагците (даките). На юг извършил победоносен поход в Кавказ и Мала Азия, разгромявайки Мидан (Азербаджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил Чиляр (държавата на Селевкидите), Кавил (Каппадокия и Киликия) и Атряч (Западна Турция). Някои изследователи считат, че той е създателя на кашанското писмо, използвано от кам-бояните (шаманите) и служителите на дворцовото стопанство. В негова памет, българите нарекли Кашан – Източна Влахия.
Кубан. Син на Кашан. Велик български музикант и разказвач, цар на Идел. Създал редица песни-поеми, в които отразил митологията и историята на българите. Кул Гали съхранил тези негови думи: "Джам-Иджик събрал под своята власт седем племена, благодарение на което се положило началото на един велик народ - българите. Таргиз заставил всички да се замислят за необходимостта да запазят единството, с това, че той се е отказал от властта. Азан решил и успял да разшири Кашан от Седморечието до Сула. Всички тези действия са толкова непонятни, че е ясно, че са направени по внушение на Тангра. Аз, живеещият на бреговете на сакланската река Кубан – потомък на Иджик, таргиз и Азан, затова моля Тангра: „Вразумявай ме така, както си вразумявал моите предци”.
Чиляр (152-146 г. пр. н.е.). Син на Кубан. Бил свален от престола от племенните вождове - тархани и започнал да броди около Саксин и Саричин. Кипчакският бий Уразман, за чиято сестра бил женен Чиляр, го подкрепял. Най-младият син на Чиляра, Келбир (Килбур, Елаур) отишъл с част от своите хора в Кара-Бершуд (Крим) при своя чичо Уразман, като започнал самостоятелно да управлява като баклан, степите на Украина и Предкавказието.
Алан (140-107 г. пр н.е.). Внук на Кубан, син на Сувар-Маджи, тархан. Изпреварен във властта от другите си родственици, сключил съюз с Келбир, поради, което Келбир помогнал на Алан в 140 г. пр н.е. да стане цар на Идел, а Алан обявил Келбир и неговите потомци за тарханани (автономни управители) на Саклан. Келбир се оженил за дъщерята на Алан - Узбике. По време на свадбата на брега на река Кубан, пируващите били нападнати неочаквано от армията на Бершуда (Боспорското царсво), начело с Тама-Диу, който пленил малкият син на Алан – Сакмар или Саумак („Савмак” според римско-гръцките източници). Затова започнала война между Идел и Бершуда. В тази война, начело на българските войски в началото застанал Келбир, а след това Балак (син на Келбир и Узбики). Синът на Уразман, Таш-Баш ги поддържал. В края на краишата, бершудците били разбити, а Саумак – освободен. Но на помощ на бершудците се притекъл цар Дарбазан (Понтийското царство) и с поддръжката на Тама-Диу отново пленил Саумак (в 107 г. пр н.е.според римско-гръцките източници). Разбрал за това, Алан умрял от разстройство. Саумак умрял по време на заточението си в Дарбазан. Неговото тяло било откупено с голямо количество злато и сребро и погребано в родината му, на брега на река Сакмак или Сакмар (Сакмара). Алан е основател на Аланската династия.

Саричин (107-65 г. пр н.е.). Син на Балак, и внук на Алан. По време на неговото царстване Бершуд попаднал под властта на алтинбашците или улак-румийците (римляните). Когато Саричин се вдигнал против тях, то бершудците неочаквано преминали на страната на улак-румийците (римляните), а братът на Таш-Баша , Джиен отказал подръжката си. След превземането от улак-румийците (римляните) на Тама-Бурун (Кубан и Таман), Саричин предпочел да признае властта на Рим над Бершудското царство. Джиен се прославил с изпълненията си на талгау (дастан, епос).
Бершуд Катраг (65-21 г. пр н.е.). Син на Саричин. Родил се е в годината на присъединяването на Бершуд към Римската империя (Улак-Уруму), и баща му дал името Бершуд, за да върне загубеното царство отново под българска власт (Бершуд в миналото плащал данък на Идел). За войната с Рим (Улак-Урумом), наел на българска служба племето на катрагите, затова получил и прозвището Котраг. Превзел много римски (улак-румийски) градове в Саклан (Алабуга, Тир и др.). По време на неговото управление, управител на Западната част на Идел бил потомъка на Итлар – Алабуга Инеш (Инеш - едно от българските названия на река Днестър).
Барджил (21 г. пр н.е. - 5 г от н.е..). Син на Бершуд.
Сувар (5-23 г от н.е.. ). Син на Барджил.
Кумук (23-46 г от н.е. .). Син на Сувар.
Барин (46-106 г от н.е.). Син на Кумук. Мечтаел да отмъсти на Дарбазан за смъртта на своят предтеча Саумак. По идея на своя тъст - бек Шана - обсадил Кряшен (Херсон) и и си отишъл чак когато херсонците (кряшаните) му дали скулптурата на Тама – бершудският пълководец пленил неговият предтеча Саумак. Барин отчупил главата на скулптурата и я хвърлил в ямата на гроба (могилата) на Саумак. Освен това, той нападнал Дарбазан и го завладял.
Кавил. ...
Кубар. ...

Таш-Баш или Ер-Таш Артан (7-150 г. от н.е.). Син на Кубар. Неговото управление било жестоко и разбойническо, затова не го обичала по-голямата част от народа. Забранил търговията с Кашан (Средна Азия: Хорезм, Согдиана, Бактрия, Уйгурия, Хорасан) и въобще подтискал търговците. Загинал в 150 г. от н.е. в дуел с Агарджа, като този дуел се състоял по настояването на сестрата на Ер-Таш – Бояр (Буляр) - Къз и много български тархани, недоволни от управлението на Таш-Баша. След гибелта на Ер-Таша, неговият син Шада Банант "отишъл с част от своите хора в Кавказ. "Банант" означавало "командующий хиляда (бан) ездачи (ант или юнт)".
Агарджа (150-189 г. от н.е.). Първият иделско-български цар от хонският род Дуло. Бил нает на служба от Ер-Таш, заедно със своите хонски отряди и получил чин сабан-тархан (командващ лековъоръжени, неопитни воини, а също така опълченци и наемници). Оженил се за сестрата на Ер-Таш, Бояр-къз. На няколко места в „Джагфар Тарихи”, неговото име се посочва като „Ага-Ружа”.
Тухчи-Барыс (189-210 г. от н.е. ). Син на Агарджа и Бояр-Къз.
Барак (210-235 г. от н.е.). Син на Барыса.
Барынджар/Баринджар (235-271 г. от н.е.). Син на Барак. Най-прославеният иделско-български цар на I Хонска (хунска) династия. Заедно с котрагите служещи на Идел, разбили в 251 г. от н.е., войската на римският (урумският) император Деций. Самият император бил убит в този бой. След това войската на Барынджар разграбила римските владения на Черно море и с щурм превзела Дарбазан – в отмъщение за неплатеният от римляните данък на Идел.
Кермес ( в края на 3 век ). Син на Барынджар.
Кишет-Барадж (на границата между 3 и 4 в.). Син на Кермес.
Алтыш/Алтиш (в началото на 4 в.). Син на Кишет-Бараджа. По време на неговото управление Идел се разпаднал на 6 части.
Таканыш/ Таканиш (2-рата четверт на 4 в.). Син на Алтыш/Алтиш.
Кама-Батыр (Батир) Маджар (в средата на 4 в.). Син на Алтыш/Алтиш. Неговият син Карадан оглавил западната част на Идел.
Булюмар-Шеке, Шек-Алип Будимир, Башимир, Баламир, Баламбер (363-378 г. н.е.). Отново обединил целият Идел под своята власт и станал първият цар на II Хонска династия. По произход бил хонски военачалник от рода Дуло, нает на българскъ служба от Кама-Батир. С думата "Булюмар", българите наричали някога Мервският оазис и даже цялата съвременна Тюркмения. Оженил се за дъщерята на Кам-Батир, Туран-бике, която в началото не го харесала, заради неговата ярко изразена монглоидност (основните черти на българските царе били европеидни, а рядко проявяващите се монглоидни черти били много умерени). Тази Туран-бика била първообраза на приказната героиня, царица Турандот, а Булюмар влязъл в легендите на предците на русите под името „Будимир”.
При него имало следните воински звания:
сабан – лековъоръжен воин, опълченец, наемник;
бури ("вълк") - гвардеец (по-късно гвардейците започнали да се наричат също и "улан");
баганин – среден по старшинство офицер, способен да командва десетки воини;
шад баганин ("високопоставен баганин") - старши офицер, способен да командва сто и дори стотици воини (баганините можели да носят шлемове с бичи рога);
тархан - голям военачалник, аристократ, способен да оглавява и командва стотици и хиляди воини;
сабан тархан – командващ лековъоръжени и неопитни воини, наемници и опълченци;
джури тархан - командващ опитни и средновъоръжени воини;
бури тархан - командващ тежковъоръжената гвардия;
багил ("голямо подразделение", "голяма част") – началник на район или област, генерал, командващ големи войскови отряди (от 100 до 1000);
бахадир, кермек - почетно званив за геройство и храброст, означаващо "храбрец", "юнак", "герой";
ак - "лявото крило на отряда или войската";
бури -"дясното крило на отряда или войската";
урус сабан – военната част започваща атаката (българската войска била обърната с „лице” на юг);
курен тархан – началник на дворцовото стопанство;
капаган – началник на военното ведомство и по правило ина правителството.
Булюмар преместил столицата на Идел от Поволжието в Кара-Саклан (Украина) в базираната му там резиденция Кан-Балин (бъдещият Киев), където и починал. Киевският хълм, на който бил погребан, получил прозвището Шеке ("Щек", "Щековица" по руски).
Алип-бий или Алп-абай Арбат (378-402 г.). Големият син на Булюмар и Туран-бика, бил продължител на иделската династия на Иджибаките и I-вата Хонска династиа Дуло, но при това положение се явил продължител и на II Хонска династия Дуло. Родил се в 361 г. Управлявал Идел 24 години. Вписан бил в легендите на русите под името "Святогор" и "Славей Будимирович". Разгромил византийският император Валент в битката под Адрианопол ("Дере" по-български), "в планините близо до Арбат" (Родопите), в 378 г. В памет на това събитие. получил прозвището "Халиб" - "Победител", а Каи-Балин преименували в "Кан-Дере". Още по-късно Кан-Дере преименували в "Аскал". Алип-бий обявил степите между Дунав и Днепър за "царским уделом" ("Ангил" или "Аталик") и "место за паша на бойните коне". В памят на Алип-бий, бащите на дунавско-българските царе Шамиля (Самуил) и Азана (Асеня I) носили името "Халиб".
Каратен или Каратои (402-414 г.). Големият син на Алип-бия. Родил се е в 380 г. Притежавал огромна физическа сила, нееднократно побеждавал в борбите в Кан-Дере, в местността "Крешатаке" (това название означава по-български "Място на борческата слава" и се съхранило във формата "Крещатик"). При него урус-тархан (т.е. "великите тархани" – началниците на правителствата) бил Муенчак Айбат (Мунджук, Монзук, Бунчук), неговият брат. Муенчак е погребан заедно с дядо си в Киевската гора Шеке (Шек-Алип).
Урус-Ружа Бургас (414-434 г.). Син на Алип-бия и княз на племето урус-ружа (росоманите). Бил наричан Бургас по името на местността "Бургас", до която достигнал по времето на похода в 378 г. с Алип-бий. Управлявал 20 години. Умрял на мястото, където днес е дунавският град Русе, който получил неговото име Урус-Бургас (съвременният Русе). При управлението на дунайвско-българският цар Барджил (Борил), твърде много дунавски българи (особено худяри-богомили) се преселили от този град във Волжска България.
Булут или Бледа (434-445 г.). Големият син на Муенчак.

Туки, Атиле, Айбат, Тукал, Тохол, Атила, Етцель (434-453 г.). Син на Муенчак, най-знаменитият български цар и завоевател. Родил се в Годината на Коня, в 406 г.,и бил съвладетел (в 434-445 г.), а след това – владетел на Идел. При неговото управление Идел, станал най-голямата в историята на човечеството империя, която се простирала от Китай до Франция. По време на управлението на неговият син Тингиз, Идел се разпаднал на Кара-Бершуд (дунавско-украинска част на Идел), Ак-Бершуд или Ечке Идел - "Вътрешен Идел" (Волго-Уралска част на Идел) и Ескел - "Сибирската част на Идел" (Предкавказието, българските летописци причислявали ту към Кара-Бершуд, ту към Ак-Бершуд). Българските бекове от рода хин-себер овладели Ак-Бершуд и Ескел. Хин-себерските българи, останалите българи наричали ескели, хинци, буртаси, кашани, башкорти, себери.
Илак Аби-Дуло Бирюли (453-454 г.). Големият син на Атила, управител на Идел. От всичко, най-обичал конните езди и надбягвания. Неговият син Чалап-бий (Чаллы-бий) станал владетел на Ак-Бершуд.
Тингиз (Таниш) Хурса (454-469 г.). Средният син на Атила, владетел на Идел. Отказал да изпълни искането на Кермек, знатните огузоязични агачири и буртаси (сармати) да имат същите права, каквито има и старата хуно-българска аристокрация, затова бил прогонен от подръжниците на Кермек. Кермек включил агачирите и буртасите в господствуващият български етнос, и великодушно дал на Тингиз, територията на Галидж или Улак (Румъния). Но малката орда (войска) на Тингиз без помоща на Кермека, загинала . Тингиз много обичал оръжейно-ковашкото дело, затова мнозина вярвали, че след като загинал в бой, той бил превърнат от Тангра с алпа (богът) на оръжейно-коваческото дело Хурса.
Кермек, Кернек или Бел-Кермек, Ирник, Хернах (Ернах), Ирна (463-489 г.). Малкият син Атила, който продължил клонката на рода Дуло. Съвладетел на Идел и владетел на Кара-Бершуд. След разпада на Идел на части (463 г.) Кермек, запазил, титлата си каган или кан (император, цар), и обявил Кара-Бершуд за Булгарско княжество (бейлик). Самият той, обяснил това така: "Аз обявих своята част от царство Идел за Българско княжество (бейлик) , за да може загубилите единството си и психически смазани наши хора, да не забравят имената на своите бащи и дядовци, великото име Българин!”. В легендите често е споменаван с прозвището Маджарът -"Жертвеникът" - за това, че не започнал братоубийствена война с българите–себерци, за възстановяване единството на Идел, макар силно да желаел възстановяването на това единство. Кермек отгледал и възпитал сина на Илак, Чалап-бий и по молба на хин-себерските бекове, го пратил да живее при тях.
Чалап (Чаллы)-бий или Байгу, Хин, Ибер-Себер, Афрасиаб, Аудан (463-532 г.). Син на Илак, владетел на източната част на Идел. Родил се в 442 година и живял 90 години. Любител на лова със соколи. Себерските бекове в началото го провъзгласили за владетел на Ак-Бершуд, а след това и на Ескел (Сибир). Обединявайки тези две източни части на Идел, Чалап-бий, ги нарекъл Ибер-Себер (това наименование в иранските източници приело формата "Афрасиаб"). Много скоро Чалап-бий подчинил Ибер-Себер и Кашан (Средна Азия). Той водил успешни войни с барджилският (ирански) шах Бараджем (Пероз) и бил женен за сестрата на Бараджа - Самар-би. След гибелта на Бараджа в боя със себерските българи (484 г.) Чалап-бий поставил на барджилският трон Балус(Влас, Балаш), но антибългарски настроението барджилски велможи го свалили от власт и поставили на негово място сина на Бараджа - Курбата (Кубрата)-Кавада (488 г.).
Чалап-бий помогнал на Курбат да разгроми арякците (арменците) и ромеите (урумци/византици). От 463 г. до 520 г. Кара-Бершуд бил в подчинение на Ибер-Себера, и в него се разпореждали себерските бекове, но Чалап-бий направил всичко възможно, това подчинение да не бъде тежко и оскърбително за неговите кара-бершудски родственици. В 520 г. властта на Чалап-бий и авторитетът на Ибер-Себер отслабнали заради разприте в средите на себерските бекове. По молба на Самар-би, Чалап-би оженил Курбат за своята дъщеря Минли-бике. Братът на Чалап-бий - Курязбаши, бившият наместник на Хорезм, умъртвил сина на Курбат и Минли-бики - Себэеджан за това, че в Барджил, другият син на Курбат - Хусрау (Хосрой) екзекутирал Субаш. Субаш бил барджилски велможа, който известно време, заедно с Курбатом бил заложник в Ибер-Себер и приел Тенгрианството ("Маджарство"). Заедно с Курбат, Субаш се опитал да въведе Тенгрианството (Маджарството) в Барджил (Иран), но Хусрау провалил неговите планове. Движението на Субаш получило названието "Маздакизъм". Чалап-бий бил в това време вече на смъртно легло и не можел да предотврати убийството на Себерджан. Но по молба на Чалап-бия, един от неговите синове – Бурджан, спасил сина на Себерджан - Ибер, който основал династията на хорезмийските царе.
Ружа-Джураш Масгут (489-505 г.). Син на Кермека от дъщерята на масгутският бек Ружи, затова и бил наречен Ружа. Владетел на Кара-Бершуд, в продължение на 16 години. С помощта на себерските бекове, успял да разшири своите владения на Запад в хода на успешна война с Византия (Източната Римска империя) . В 492 г., в Годината на Маймуната превзел цялата западна част на Дунайска България – от от река Дунав до Кубар-Дара (Вардар, Македония) и в памет на този голям успех, основал град Бичин - "Обезьяна" (дн. град Видин). За успехите си във войните получил прозвището Джураш - "Воинът, Духът на Войната". Прославил се като мъдър и справедлив владетел. Владеел много езици: своя роден огузо-булгарски език, немски, латински, грьцки, дунавско-български ("славяно-български"), унгарски, ирански и "кам теле" (езикът на българските шамани). Имал пет известни сина: Буляк-Болгар, Куштан (Бирман), Айяр, Могер и Банджа-Татру.

Банджа-Татра Банант или "Мундо" (505-520 г.). Син на Ружа-Джураш, владетел на Българското княжество (Кара-Бершуд) в продължение на 15 години. Винаги признавал Чалап-бий за върховен български владетел и бил голям приятел с него. Прославил се със своята воинственост и необичайна храброст в боя. В решаващата битка във войната срещу Византия, неговият хиляден конен отряд ("банант") атакувал и преобърнал в бягство 15-хилядна византийска войска, затова получил прозвището "Банант". Разгромената Византия се съгласила да плати на Кара-Бершуд огромен данък и му остъпила по-голямата част от Балканският полуостров. След това Татра въстановил единството на Идел, като подчинил Ак-Бершуд и Ескел. Бил възпят в българският народен епос "Шан Талгау" под името Тат-Иран.
Буляк-Болгар Джилки или "Болох" (520-522 г.). Големият син на Банджа-Татри, бил владетел на Чаллы-Бурджанската (Предкавказска) част на Ибер-Себер. Родил се в годината на Коня (в 490 г.), затова получил името Джилки ("Коня"/ Жребеца), В началото събирал данъците от Византия и Барджил (Персия) за Чалап-бий, но впоследствие започнал да взима допълнителен данък и за себе си от Барджил (Иран) (по настояване на жена му Бояр-къз). Стремейки се да се избави от този допълнителен данък барджилският шах Курбат (Кавад) го поканил в Персия да участва в похода срещу арякците (арменците) , като обещал за това да даде на Джилки областта Дяу-Хонджак (Карабах). Джилки повярвал и бил коварно убит заедно с голяма част от своята дружина от хората на Курбат. Преди да умре Джилки заклел своето семейство и роднини да отмъстят на барджийците (персите) за тяхното коварство. Двамата двуродни братя на Джилки - Ширак Хазар (с хиляда воини) и Колин (с 3 хиляди воини) постъпили на служба при персите и недълго след това били освободени...
Куштан или Бирман, Ельбир (Алвар), Угез, Угер, "Гостун", "Горди" (527-528 г.). Син на Ружа-Джураш и биката (княгинята) от българският род Ерми (Бирман), затова получил прозвището "Бирман". Владетел на Булгарското княжество Кара-Бершуд, в продължение на 2 години в качеството на илчибек (регент) на малолетният цар – малкият син на Банджа-Татры, Боян-Челбир. Опитал се да разпространи христианството, което предизвикало недоволството на българската аристокрация, която се обединила срещу него около брат му Айяр. Загинал в своята резиденция, вследствие нападение на хората на Могер. Синът на Куштан, Саба-Юрган (Су-Бюрган), в памет на своя баща, основал на нейно място град Бирман (съвременният град Одеса в Украйна).

Могер или Мугел, Муагерис (528 г.). Син на Ружа-Джураш. В 528 г. свалил Куштан, от власт, но управлявал за кратко и съвсем скоро сам бил свален от братът на Куштан Айяр.

Айяр или Авар (528-531 гг.). Син на Ружа-Джураш. В 528 г. свалил Могер от престола и три години управлявал Българското княжество (бейлик). Според преданието, бил прокълнат, заедно с цялото си домочадие от жената на Куштан (считала Айяр за съучастник в убийството на мъжа й) и това проклятие дълго тегнело над неговото семейство.
Бояркиз (520-535 г.). Жена на Буляк-Болгар, от българският рода Себер. След гибелта на Джилки - владетелката Чаллы-Бурджана (в качеството на ильчибики - регентша на своя малолетен син-цар), а в 535 г. станала и владетел на Ибер-Себер. Била в съюз с Византия. Когато в 528 г. синовете на Айяр - Колин и Ширак-Хазар тръгнали да преминават през нейната територия, за да окажат помощ на персите, тя убила Колин, а Ширак и неговият син Дугар, пленила и ги предала на Византия. Но византийците се бояли от Айяр, и Саба-Юргана, и държали пленников в „почетен плен”, и в нищо не ги притеснявали. Такива пленници наричали "ак хум" - "бял заложник (или роб)". Синовете на Буляк-Болгар и Бояркиз - Барис и Мар (Мардукан) дали началото на царската династия на Ечке Идел.
Саба-Юрган или Су-Бюрган, Заберган, Катраг (531-563 г.). Син на Куштан-Бирман. Владетел на Булгарското княжество (бейлик), повече от 30 години. Заради това, че водил чести войни (особенно с Византия), получил прозвището Катраг - "Неспокойният". Основал град Бирман, който направил своя резиденция. С цел да се съединят двете части на Идел в 563 г. доброволно отстъпил властта в Българското княжество (бейлик) на Келбир-Аскалу Тубджаку (син на Боян-Челбира, служител на Саба-Юрган).
Боян-Челбир или Сандугач, Шан Талгау, Синдилх, Утрик (535-590 г.). Син на Банджа-Татры. Бил поканен от Бояркиз на служба в Ибер-Себер (който беше владение на Чаллы-Бурджан), и скоро след нейната смърт оглавил Ибер-Себер. Прославил се със своето миролюбие, затова получил прозвището "Утрик" - "Спокойният". Живял 80 години. Влязъл в булгарската история, като велик поет, музикант и изпълнител. Обединил древнобългарските митове и легенди (в това число и песните на Кубан) в едно сказание (епос) "Шан талгау" ("Сказание за Шан"), въз основата, на което в 882 г. Микаил Башту създал своята епическа поема "Шан кызы дастаны" (той придал на сказанието ислямска окраска и частично изменил неговият текст и съдържание). За този великий подвиг (булгарите ценили поетическото творчество, повече от всичко останало, като също така вярвали, че чрез устата на поетите говори самият Тангра), народът нарекъл Боян-Челбир - "Сандугач" ("Славей") и "Шан Талгау" ("Саидилх" по-гръцки). Водил народните моления към Тангра. В 563 г. станал цар на целокупният Идел, но в 565 г. бил принуден да признае своята зависимост от Тюркският каганат и започнал да му плаща данък - "по кожа от самур от всяка къща". Тогава той започнал да води на отчет населението на държавата. Това било извършено в писмено форма чрез кашанското писмо и с помоща на кашанците, които винаги били голям брой на служба при иделските царе (особено по времето на Алан, Агарджа, Булюмар и др.). Иделските българи смятали кашанските владетели за български, а и самите кашански владетели не отричали родството си с иделските царе. Иделските владетели подражавали на кашанските в много от работите и делата си. Влиятелната и развита българска бюрокрация с кашански (сагдакско-уйгурски или "хорезмийски") произход, възпрепятствала приемането на християнството от българите и византийската чиновническа система в 4-8 в. В 9 в., за да приемат християнството, царете на дунавските българи избили представителите на 30 булгарски чиновнически родове от кашански произход. Хиляди преследвани в Дунавска България кашанци успели да избягат в Черна България, от която впоследствие, част от тях, заедно с Арбат се преселили в Авария (Унгария) и там също оглавили бюрократичният държавнически апарат. Любимата резиденция на Боян-Челбир на река Кубан - "Сандугач" – била превзета и разгромена в 640-та г. от арабските завоеватели.

Аскал Келбир ("Алвар") или Тубджак (563-593 г.). Син на Боян-Челбир. Бил на служба в Ечке-Идел, където управлявал неговият баща. Самият той управлявал Ескел и воювал в Тубджак (Казахстан) - в съюз с аварате, против войските Тюркският каганат. Когато тюрките достигнали границата на Ечке Идел, баща му, опасявайки се за неговият живот, го изпратил в Българското княжество. При Саба-Юрган, Аскал е ходил по-рано много пъти като посланик на Ечке Идел. В 559 г. Саба-Юрган му дал като подарък за Боян-Челбир – част от византийската плячка, но Боян-Челбир върнал съкровищата на византийците, тъй като се нуждал от съюза с Византия за борба с несигурните си съюзници - авари и тюрки. В 565 г. признал своята зависимост от Аварският каганат и започнал да му плаща данък (поставен пред опастността да попадне под много по-тежка зависимост от тюрките), но въпреки това, получил още по-голяма данък от Византия (тя искала да има добри отношения с Тубджак, за да пази от аварите нейната граница).
Албури Аспар Аскал (593-602 г.). Големият син на Аскал-Келбир, които някои летописци бъркали с баща му (Кул Гали). В 602 г. неговата резиденция Ази-Улаг се намирала на река Аспар в района на съвременният румънски град Яш (Яссы). В същата тази 602 г. водачът на българите в Авария, Ялчек или "Апсих" (неговият баща Атрак, бил син Боян-Челбир, и също бил водач на българите в Авария), по заповед на аварският каган (който искал да подчини Българското княжество) - атакувал резиденцията на Албури. По време на това нападение, неочаквано загива, попадайки под копитата на конете, слепият Албури Аскал. Да качат послушният Ялчек на трона на Българското княжество (бейлик), не се удало на аварите. Сина на Ялчек, Кабар в 630-та г., когато започнала гражданската война в Авария, се оттеглил със своите българи в Алтинбаш (Италия). Жената на Алвар - Акжан, майката на двама известни негови синове - Курбат ("Кубрат") и Шамбат, била от рода Кюнграт (нейните предци били кашански владетели и тюркският каган Иджим -"Истеми").
Курбат Кюнграт или "Кубрат", Курт, Хор (593-653 г.). Големият син на Албури. В момента на гибелта на своя баща, бил още съвсем млад. До порастването на Курбат, Българското княжество управлявал от негово име, родният брат на жената на Албури - Юрган (Бюрган) Телес. На Юрган (Органа) се паднала тежката задача да възстанови наново Българското княжество, което се разпаднало след смъртта на Албури "на 60 началства/части (тюб)". Когато Курбат пораснал, Юрган доброволно му предал властта над възстановеното княжество. Животът на Юргана (Органа) оставил значима следа в българската история, като пример за безкористно служение на родният народ и страна. В негова памет и на неговата сестра и своя майка, Курбат нарекъл себе си с името на техният род Кюнграт, който византийците превърнали в "Кубрат". След смъртта на Юрган- Телеса, при Курбат служил сина на Юргана - Билиг. В една от битките Билиг, спасявайки Курбат, загинал, а Курбат осиновил двамата сина на Билиг - Лачин и Кызыл (Кизил)-Кубар. Курбат имал трима сина: Атряч Катраг, Бат-Боян и Атилле-Аспарух. При Курбат постът – началник на "Големият Съвет", великияъ „Буляр-Сгелеса" , заемали само представители на рода Кюнграт...

Ръководителят на правителството се наричал капаган или караган...

Телес бил и главен съдия ("иджик" или "идик")...

Най-знатният род се смятал за „барын” и той включвал всички аристократи.

Наричали го също "бишермен"...
След него най-знатни били три рода: Кюнграт, Ширак или Ширин и Хин...

Баджанаци се наричали хинците...

А цялото население се разделяло на три групи: багылы (Багъли/багили) (аристократи), баганини (средни) и чирмиши или сабани (простите хора)...

(Тук аз прекратих работата си над „Списък на българските царе от всички династии” и започнах да преписвам текста на „Джагфар тарихи”, в това число и „текста на Нигматулин, който е силно повреден и с него стана трудно да се работи. Въпреки това, при мен се е съхранила неголяма част от известията на Гази-Баба за родословието (генеалогията) на дунавско-българските царе и фрагменти от родословието на българските царе, който съставих (по време на преписването на текста на „Джагфар Тарихи”) на базата от набор от данни, въз основа, на които са написани и съответните коментари.


PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 23.1.2016, 17:47
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Павлина Станева: За пръв път виждам така добре подредено описание за българските царе. С кеф го четох и с много интерес. Браво за превода, много работа ще да е.


Йордан Стайков: Най-лошото е, че в най-новата ни история, ако създадем такава генеалогия на управляващите республиката ще потънем от срам за близките 1000 години. Дори на африканските племена вождовете имат повече стойност. Затова обявената за фалшификат "Джагфар Тарихи" е далеч по стойностна от признатата от официоза "История славно-българска" на Отец Паисий, та дори от ъндърграунд-историите на поп Йовчо Тревненски и Спиридон Габровски. Каква е разликата? Вчера, пак трудно заспах, щото си мислих по тоя въпрос. "Джагфар Тарихи" е история съставена изцяло от древнобългарски предания и ръкописи, докато всички останали, наши "Истории" са въз основа на елинско-гръцките, византийски и римски източници, т.е. върху това, което са писали за нас и за събития свързани с нас, враговете ни. А няма народ с достойнство, който да е писал историята си, стъпвайки на написаното от неговите най-заклети врагове. В това е нашата национална трагедия. И тази тенденция, когато я вкараш в националният дух, ето ти днешна България - сянка и карикатура на самата себе си.

=====================================================
Боян-Челбир или Сандугач, Шан Талгау, Синдилх, Утрик (535-590 г.). Син на Банджа-Татры. Бил поканен от Бояркиз на служба в Ибер-Себер (който беше владение на Чаллы-Бурджан), и скоро след нейната смърт оглавил Ибер-Себер. Прославил се със своето миролюбие, затова получил прозвището "Утрик" - "Спокойният". Живял 80 години. Влязъл в булгарската история, като велик поет, музикант и изпълнител. Обединил древнобългарските митове и легенди (в това число и песните на Кубан) в едно сказание (епос) "Шан талгау" ("Сказание за Шан"), въз основата, на което в 882 г. Микаил Башту създал своята епическа поема "Шан кызы дастаны" (той придал на сказанието ислямска окраска и частично изменил неговият текст и съдържание). За този великий подвиг (булгарите ценили поетическото творчество, повече от всичко останало, като също така вярвали, че чрез устата на поетите говори самият Тангра), народът нарекъл Боян-Челбир - "Сандугач" ("Славей") и "Шан Талгау" ("Саидилх" по-гръцки). Водил народните моления към Тангра. В 563 г. станал цар на целокупният Идел, но в 565 г. бил принуден да признае своята зависимост от Тюркският каганат и започнал да му плаща данък - "по кожа от самур от всяка къща". Тогава той започнал да води на отчет населението на държавата. Това било извършено в писмена форма чрез кашанското писмо и с помоща на кашанците, които винаги били голям брой на служба при иделските царе (особено по времето на Алан, Агарджа, Булюмар и др.). Иделските българи смятали кашанските владетели за български, а и самите кашански владетели не отричали родството си с иделските царе. Иделските владетели подражавали на кашанските в много от работите и делата си. Влиятелната и развита българска бюрокрация с кашански (сагдакско-уйгурски или "хорезмийски") произход, възпрепятствала приемането на християнството то българите и византийската чиновническа система в 4-8 в. В 9 в., за да приемат християнството, царете на дунавските българи избили представителите на 30 булгарски чиновнически родове от кашански произход. Хиляди преследвани в Дунавска България кашанци успели да избягат в Черна България, от която впоследствие, част от тях, заедно с Арбат се преселили в Авария (Унгария) и там също оглавили бюрократичният държавнически апарат. Любимата резиденция на Боян-Челбир на река Кубан - "Сандугач" – била превзета и разгромена в 640-та г. от арабските завоеватели.
=======================================================
Коментар:
Колко са 20-30 реда? А решават доста от главоблъсканиците и белите петна в българската история. Първото, което е важно за мен е, че този текст потвърждава твърдението ми, че Микаил Бащу е видоизменил достигналите до него древнобългарски епоси и ги е ислямизирал, направил ги е политкоректни за времето си. Мразя политкоректните! Те за мен нямат место в историята! В коша на историята да. Второ: айде сега тракизиращите ристиени, прочетете в този текст колко пъти се споменава името Тангра? Нямало писмени източници! Е, в християнска България под диктата на Източната Римска империя, няма как да има. Потвърждава се ясно и недвусмислено, че е имало избиване на старата българска аристокрация от Борис Михаил. Г-да, това не са избивани ранни ристиени, поклоници на апостол Савел, както вилнеят тракизиращите из нета, не избивана е, както пише ясно: членовете на 30 рода българската кашанска администрация, която е гръбнакът на старобългарската държавност и която не позволява смяната на вярата. Не позволява! Второ, имаме не само избиване, но и прогонване! Нещо, което не е отбелязано от българската историческа наука и до днес. Тя дори се колебае в това дали въобще е избиван някой, както например твърдеше Божо Лебарката. Джагфар Тарихи е ясен, категоричен и недвусмислен!

И да сте прочели някъде досега Джагфар Тарихи да споменава, някъде в публикуването, понятието "траки"? Такъв етнос, не съществува! За Волжките българи, балканският полуостров, Крит, Троя и Микена са обитавани от т. нар. „Макидански българи", които в Троянската, Микенската и Критската част с времето непрекъснато са под заплахата от гърцизация и това е била голямата борба тогава. "Траки" съществуват само в писанията на елинските и римско-византийските автори, сами се сетете защо. Джагфар тарихи, въобще не е съгласен с тях;))) А вие?
=============================================================

Саба-Юрган или Су-Бюрган, Заберган, Катраг (531-563 г.). Син на Куштан-Бирман. Владетел на Българското княжество (бейлик), повече от 30 години. Заради това, че водил чести войни (особенно с Византия), получил прозвището Катраг - "Неспокойният". Основал град Бирман, който направил своя резиденция. С цел да се съединят двете части на Идел, в 563 г. доброволно отстъпил властта в Българското княжество (бейлик) на Келбир-Аскалу Тубджаку (син на Боян-Челбира, служител на Саба-Юрган).

===============================================================
Коментар: Кое е великото на този български владетел? Кое го е направило велик? Войните му с Византия? Да, те носят слава, защото Източната Римска империя, трябва да бъде разрушена. Но не това го прави велик. Велик го прави, акта на жертвата, който носи духа на държавника - да отстъпи властта! Да отстъпи властта в името на единството на Държавата!

Виждаме как е писан Джагфара - като история, която учи и дава пример за бъдещето, а не просто да те информира какво се е случило и кога. Това е великото. Затова: Дай Боже повече такива фалшификати и по-малко учени като нашите днешни!

==================================================================
Кермек, Кернек или Бел-Кермек, Ирник, Хернах (Ернах), Ирна (463-489 г.). Малкият син Атила, който продължил клонката на рода Дуло. Съвладетел на Идел и владетел на Кара-Бершуд. След разпада на Идел на части (463 г.) Кермек, запазил, титлата си каган или кан (император, цар), и обявил Кара-Бершуд за Българско княжество (бейлик). Самият той, обяснил това така: "Аз обявих своята част от царство Идел за Българско княжество (бейлик) , за да може загубилите единството си и психически смазани наши хора, да не забравят имената на своите бащи и дядовци, великото име Българин!”. В легендите често е споменаван с прозвището Маджарът -"Жертвеникът" - за това, че не започнал братоубийствена война с българите–себерци, за възстановяване единството на Идел, макар силно да желаел възстановяването на това единство. Кермек отгледал и възпитал сина на Илак, Чалап-бий и по молба на хин-себерските бекове, го пратил да живее при тях.
======================================================
Коментар: А днешните политици не искат да пожертват властта си и себе си и ще ни вкарат в последна братоубийствена война. След нея, българи няма да останат.

===================================================================
Барынджар/Баринджар (235-271 г. от н.е.). Син на Барак. Най-прославеният иделско-български цар на I Хонска (хунска) династия. Заедно с котрагите служещи на Идел, разбили в 251 г. от н.е., войската на римският (урумският) император Деций. Самият император бил убит в този бой. След това войската на Барынджар разграбила римските владения на Черно море и с щурм превзела Дарбазан – в отмъщение за неплатеният от римляните данък на Идел.
=====================================================
Коментар: От всичко на света най-много мразя римляните. Затова сеч, ебън и люти данъци, радвам се, че са ни плащали данъци като попове!

===================================================================
Кубан. Син на Кашан. Велик български музикант и разказвач, цар на Идел. Създал редица песни-поеми, в които отразил митологията и историята на българите. Кул Гали съхранил тези негови думи: "Джам-Иджик събрал под своята власт седем племена, благодарение на което се положило началото на един велик народ - българите.
======================================================
Коментар:
Точно тук удариха и враговете - в Държавата. Държава и Български народ са синоними, както се вижда и ако умре едното, умира и другото. Всеки може да оцелее като Робинзон Крузо на самотен остров, но бъдещето не му принадлежи.

===================================================================
Таргиз (320-314 г. пр. н.е.). Син на Баламир и Уран-бика. Баща му го нарекъл Таргиз в памет на разгрома на персийският цар Таргиз (Дарий III). Потушил въстанието на кара-сакланските кипчаци, разделени на племената нукрат (наубури), иштяк (есеги) и др. След 6 години управление, доброволно се отказал от властта, заявявайки, че народът не подкрепя управлението му и на него му е неудобно да бъде на власт. Умира на 120 години в 236 г. пр. хр.

======================================================
Коментар:
Е, па, днешните политици, не само, че им е удобно да бъдат завинаги на власт, но и когато не народа, а Небето не ги изповяда, те не искат да си отидат достойно, а плашат колко лошо щяло да стане, ако имало предсрочни избори! Ти си върви, Небето ще предвиди, кого да сложи вместо теб!
===================================================================
Булут или Креш-Булут. Син на Улят. Управлявал 10 години, а до времето на своето управление бил управител на Сакланската област на Идел. Бил добродушен и миролюбив. Разрешил на крешците (гърците) да построят няколко града в Саклан (Причерноморието), з акоето те му платили голям данък. Въвел правилото кореспонденцията с чуждите държави да се води на гръцки език и гръцки букви, за което получил прозвището Креш – „Гърка”.
======================================================
Коментар: Ето от този цар започва падението на българските царски династии. Добродушен и миролюбив, но приема пари от гърците като им отстъпва територии. Така са и днешните политици, дето ги избирате кът гламави овце - за пари продават държавата и самите вас. Булут е цар Петър на 6 век преди Христа! Добродушко, миролюбив и либералко - отвратил се от собственият си език и азбука и се погърчил - аресал гръцкото писмо. Със сигурност е имало разлики между писмата на тирците и нашето (това на балканските българи), нищо че тирците са го окрали. После се чудим защо днес е налице дебата - кирилица или латиница... Нищо ново няма под Слънцето и трябва много да внимават, особено екземплярите с атеистичен и материалистичен подход към живота. Вие, не знаете, кой сега се е преродил в България - не само спасители се прераждат, но и нейните най-върли врагове! Те не ви мислят доброто, въпреки прекрасните обещания за "светло бъдеще".
PMEmail Poster
Top
anti666
Публикувано на: 27.1.2016, 20:29
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 2 255
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06



Първият том на Летописите на Джагфар за първи път в България е преведен и публикуван тук от Зент-Буржан

Джагфар Тарихи - първи том

Оттук може да си изтеглите другите непреведени два тома на руски;

Дагфар Tарихи - втори том
Дагфар Tарихи - трети том

Ако иска някой да помогне за превода, да пише
PM
Top
anti666
Публикувано на: 28.1.2016, 10:53
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 2 255
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06



Особено 3-и том на Джагфар Тарихи ни дава уникална информация за истинската история на Дунавска България. Неслучайно не е преведен - по заповед на щуката. Още при СССР просто няма как да позволят да бъде преведен, а сега същите тия, дето ни учат за "османско съжителство" обявявиха този грандиозен труд за фалшификат. Ето някои по-важни неща от него, само от беглото му прочитане;

На стр. 107 в том III пише за древнобългарския (колобърски) календар. В него разбираме, че основателят на съвременната Дунавска България, кан Еспериг (Аспарух) е роден през 634г. в годината на Коня в Ялта (Крим).

На стр. 161 пък си пише едно към едно, че траките са съхранили своята българска култура до 7-и век, когато новата преселническа освободителна, б.р. вълна на българите, възглавявана от Аспарух достига Балканите.
Най-знаменитият трак Себертек (Спартак), попада в робство в Римската империя, но вдига грандиозно въстание, което едва не унищожава империята.
От булгарското име "ИДЕЛ" идва Италия.

Когато Аспарух чувства, че ще умира, помоли да го преместят от Плиска в главното светилище Торна-Уба (Жеравното светилище - Трапезица), където помолил духовете на предците си за прошка, че имира от старост, а не на бойното поле. Пред смъртта си, Аспарух, както и Кубрат и Котраг и Бат-Боян казали думите "Един е Тангра" ("Бир Тангра"). Това ми разказа Арслан Тертер (Гази-Баба) обратно на твърденията на нашите ристиени, че Кубрат приел ромеохристиянството
стр.167

Рано или късно Летописа на Джагфар ще бъде публикуван в пълния си вид в началната ни страница на български.
PM
Top
anti666
Публикувано на: 28.1.2016, 11:03
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 2 255
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06



Още за кан Аспарух. Той е кръстен на своя прадядо Атила, като по всичко се стараел да прилича на него и поразявал със своята енергия, амбициозност и размах, за което бил кръстен "Атил-кьосе" (Безбрадия Атила). В отговор на разпространението на това прозвище, той също се наричал Маджар (Самоотверженият).
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 28.1.2016, 11:59
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 036
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Корените на българската държавност, са много по-древни. Те се измерват, както сочи Джагфар Тарихи, десетки хиляди години пр. хр. Сега виждам усмивките по лицата на официоза и как го напушва смях. Ако ще се вкарва това в учебниците, за да е малко по-достоверно, трябва да се формулира така: корените на античната българска държавност под Дунав са още от 2 век пр. хр. Има разлика, защото поддунавската част на България е упомената в Джагфар Тарихи, като държавна територия още със създаването на държавата Самар (10 000 г. пр. хр.). Тогава е нямало траки;))) И въобще, Джагфар Тарихи като история съставена единствено от древнобългарски източници, разглежда Дунавска България като част от териториалната и духовна империя на Българите - Идел. Тук са и корените на съвременната руска политика към Балканите (ама кой да ги види). С една дума, волжките българи имат различно схващане за Дунавска България. И трябва да се помисли, дали акта на признаване на Българската държава под Дунав, независимо от военното поражение, не е ли силен дипломатически ход на Източната Римска империя за разрушаване на единството на Българската държавност във формата Идел. И точно това се получава като тенденция в бъдещето. Една Дунавска България, като самостоятелна държава, може да бъде победена с времето (както и става), когато бъде откъсната от общото държавно и етнично ядро - Идел. Нищо ново под Слънцето: "разделяй и владей". Нахранваш егото на един владетел, че е велик, че е достоен сам да бъде кан и създаваш в етничното и държавно ядро мощни центробежни сили. Оставяме настрана проблема с хазарите. Българската държавност тогава под формата Идел (Велика България) не е само териториален, но и културно-духовен субстрат.

Проф. Пламен Павлов: Кръвен данък не се дава при съжителство, а в робство
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5262037
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020