www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Още за "плочката на Сабазий"от Беланташ


Страници: (2) [1] 2  ( последно съобщение ) Reply to this topicStart new topic

> Още за "плочката на Сабазий"от Беланташ
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



"В името на боговете, на смъртта се забранява да влиза тук"
(Надпис на входа на Асклепион)

В процесите на работа под други теми, неочаквано се намериха артефакти, чиято иконография се оказва сродна с изображението на т. нар. „Плочката на Сабазий” от скалното светилище Беланташ, край село Врата, Асеновградско. Това наложи да се преустанови работата по текущите теми и да се насочи вниманието към самата плочка, макар, вече да е утвърдена в науката с определена визия и идейност, по нея да са направени публикации и книги (примерно на Никола Боев от Асеновград) и да е утвърдена като „Плочката на Сабазий” и с това споровете, дебатите и научните търсения по нея, да са поне видимо приключили.
Новите артефакти, едната от които иконография на неизвестно божество от „Окуневската култура” (вж. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...D0%B2%D0%BE.jpg ) (наречена е така по името на местността Окунев улус в Южна Хакасия, Южен Сибир, началото на 2000 г. пр. хр.), сходна с тази от плочката от светилището Беланташ (виж ФИГ.1 ), говори, че не всичко около тази плочка е докрай разкрито и изяснено. Ходът на разглежданията и съпоставянията на иконографии на змийски богове и богини, при които змия или група от змии се издигат от краката към торса и главата им, от различни географски точки на планетата, ме наведе на мисълта, че е възможен общ матричен модел, възникнал някъде в края на ранната бронзова, началото на средната бронзова епоха, който да е бил интерпретиран от различните култури, според тяхната специфика и система от вярвания.
В новооткрития при проучвания на гроб, нов артефакт за археологическата наука от „Окуневската култура”, божеството е символично изобразено и схематирано с кръгла глава, от която излизат вместо коса, многобройни радиални лъчи, които образуват своебразен нимб или корона, а от земята към главата по цялата дължина на торса се изкачват множество змии (поне 4-ри на брой), които също са символно изобразени и схематирани. Иконографията на божеството ясно изразява слънчево-хтоничната му природа, такава, с каквато е описан и въпросният Сабазий от проф. Александър Фол. Тази слънчево-хтонична характеристика е представена, когато е правен анализ и на иконографското изображение на „Плочката на Сабазий”. Дотук, в този общ план, ние нямаме кой знае какви противоречия. Но когато сложим двата артефакта един до друг, за сходствата, започваме да говорим с разликите. Първото впечатление, което ни прави „плочката на Сабазий” е нейният голям динамизъм на изображенията, живост и доста наситена и богата конкретика, което свидетелства, че на нея, освен функции и характеристики е изразен и процес. На „плочката на Сабазий” имаме образ на конкретна реална личност с ясни личностни характеристики и в нея символността и схематичността, както е при Окуневският артефакт, липсват. За какво правим тогава това сравнение? За да добием нови познания за това, което не знаем относно артефакта от Беланташ. Първото впечатление е, че при „плочката на Сабазий”, ние не намираме ясно изразени соларни елементи, както е при Окуневският артефакт. Можем да допуснем, че те са символно загатнати, но не са ясно иконографски изразени. Затова въпреки, че Сабазий е представен по природа като соларно-хтоничен, при артефакта от Беланташ ние имаме един строго хтоничен образ. Соларността е иконографски изключена. Явно тук имаме изобразено хтонично божество, дори да продължим с допускането, че това е Сабазий.
Редица учени като Козинчев, Громов и Мойсеев, допускат хипотезата за антропологични връзки между Сибир и Американският континент в древността. Има ли, обаче същностна и иконографска връзка между стелата с божеството от Окуневската култура и божествата от Американският континет?. Тя се намира бързо. Такова божество е Кон Тики Виракоча (
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...5/Viracocha.jpg ), белият брадат старец, Творецът на света. Иконографията на соларно-хтоничните божества по вертикалната ос „горе-долу” идва да подчертае техният Вседържителен характер и Всеприсъствие, като Творци на Мирозданието. Но при Кон Тики Виракоча, въпреки символно-схематичното иконографско изобразяване имаме описание на конкретна личност „ висок брадат мъж, облечен в дълга бяла риза, достигаща до земята, опасан с препаска (колан) на кръста”. Той можел да променя географският облик – да превръща хълмовете в долини, долините във високи хълмове, да накара водата да извира от скалите. В Перу той донесъл медицината, металургията, земеделието, животновъдството, писмеността и сложната техника на строителство.
Има ли обаче иконографско описание или изображение на Кон Тики Виракоча, което да е сходно с това на „плочката на Сабазий” и стелата с божеството от „Окуневската култура”? Има разбира се и то никак случайно, свързано е точно с подземен храм на Кон Тики Виракоча, който Грейъм Хенкок посещава и описва в книгата си „Следите на боговете”. В главата от книгата си озаглавена „Подземният храм”, на стр. 111-113, Хенкок пише:

„Храмът", в който се издигаше колоната на Виракоча, бе открит към небето и се състоеше от голяма правоъгълна яма като басейн, дълбока метър и осемдесет под равнището на земята. Дъното й, дъл¬го дванадесет и широко девет метра, беше покрито с чакъл. Вертикалните й стени бяха оформени с прецизно изсечени блокове с раз¬лична големина и форма, наредени плътно един до друг без хоросан. В южната стена бе вградено стълбище, но което бях слязъл долу.
Имаше високо чело и големи кръгли очи. Носът му бе прав, тесен и с разширени ноздри. Устните му бяха пълни. Най-отличителната му черта обаче беше неговата стилна и внушителна брада, която правеше лицето му по-широко при челюстите, отколкото при слепоочията. Когато се вгледах по-внимателно, видях, че скулпторът го е изобразил обръснат около устните, така че мустаците му започваха високо на бузите, приблизително успоредно на върха на носа. Оттам те екстравагантно се спускаха към ъгълчетата на устата му и образуваха нещо като преувеличено катинарче, после следваха очер¬танията на долната челюст нагоре към ушите му.
Над и под ушите отстрани на главата бяха изобразени странни животни. А може би трябваше да кажа ...изображения на старинни животни", тъй като приличаха на големи, тромави праисторически бозайници с дебели опашки и крака като дънери.
Имаше още интересни неща. Например каменната фигура на Виракоча беше изваяна със скръстени една под друга ръце и с дълга, развяваща се роба. От двете й страни имаше змии, извиващи се нагоре от земята до равнището на раменете.”

Иконографското описание на изображението на Виракоча в подземният храм направено от Грейъм Хенкок, ясно показва иконографски сходства със стелата с божеството от „Окуневската култура” и „плочката на Сабазий” от Беланташ, потвърждава строго хтоничният характер на божеството от „плочката на Сабазий”, както и хтоничните характеристики на божеството от стелата от Окунев улус, Южен Сибир, тъй и тя е намерена в гроб подобен на цистовите гробове, които срещаме из територията на България (http://byslaikyr.livejournal.com/13940.html ), който със сигурност се е схващал като „подземен дом/къща” на мъртвият.
Тук можем да допуснем хипотезата, че и „плочката на Сабазий” е свързана с подземен храм на самото скално светилище Беланташ в България или с подземна част на храм, съществувал там. Втората, още по-дръзка хипотеза, която можем да допуснем е, че поради схематично-символният характер на артефактите от Южен Сибир и Перу, вероятно иконографията на божеството от „плочката на Сабазий” от Беланташ е техен архетипен модел. Безспорността, че тя изобразява конкретна личност, ме навежда на размисъла, че тя може да е играла и ролята на „цивилизатор”, и да е имала и учителско, мисийно шествие и по други географски точки на планетата, не само на Балканите. И според спецификата на различните култури, сред които е преподавала познанията си се е изграждал и съответният и специфичен образ, който е съхранявал основните й характеристики, но е и добавял нови, свързани с дейността и постиженията й на конкретното място, въздействието, което е имала върху съзнанието на съответното население. Само така, можем да си обясним, защо в иконографските образи на стелата от Окуневски улук и тази на Виракоча от подземният храм, змиите издигащи се от земята към главата са повече символно-схематирани, докато при плочката на Сабазий от Беланташ те са живи и динамични в общата иконографична картина, имат взаимосвъраност и отношения с божеството.
Фиг 1. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4%C8%C3%201.jpg и фиг 2. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4%C8%C3%202.jpg ни показват още сходни иконографии с божества и богини имащи змийски съпровод в иконографиите си, като една от богините (фиг. 1), богинята Йори от храма Белур, в Карнатака, Индия е наполовина змия, наполовина човек и от двете и страни от земята към торса и се издигат змии, като общото внушение е, че и самата тя се издига, заедно с тях, в един своеобразен танц. Разбира се, в “плочката на Сабазий” този момент не съществува, самият мъжки образ е чисто човешки, влизащ в определени отношения със змиите, които го съпровождат. Във фиг. 2. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4%C8%C3%202.jpg виждаме сходни иконографии с шумерският Нергал, бог на подземният свят и неговата съпруга Ерешкигал, който, обаче е и олицетворение на разрушителната сила на жаркото Слънце – Шамаш. Той е натоварен повече с отрицателни характеристики, но това, което трябва да отбележим, че е и бог на войната. В дясната си ръка той държи бойна брадва, а с лявата си е хванал дръжката на меча в ножницата. Точно този иконографски образ на Нергал, сякаш е дал основание на една част от нашите учени да сметнат, че атрибутът, който мъжът от плочката от Беланташ държи в дясната си ръка е боздуган, характерен за бронзовата епоха, друга част, че е кривак, трета, че е делва. По този начин на “божеството” се придава войнстващ характер и става по-лесно характеризуемо и усвоимо. Логиката на мисленето, наистина е тази, да се сведе един неизвестен образ до сходни нему модели, за да бъде най-малкото прилично обяснен. В случая, обаче, общото иконографско внушение от плочката от Белинташ, не е на войнстващ човек или божество. Докато тази на Нергал от Шумер, с издигащите се змии и оръжията, които държи, ясно дефинира, едно войнстващо божество.
Разликата се вижда. Дълго съзерцавах предмета, който е стиснал в лявата си ръка мъжът от “плочката на Сабазий” и не можех да избегна усещането, че той ми е силно познат. Затова се обърнах към Египет. И там го видях. Не ми трябваше много време. В Египет, това е така нареченият “скиптър Уадж” (виж. Фиг. 4. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4%C8%C3%204.jpg ), който е често срещан във формата и на амулет Уадж. Какво представлява Уадж като скиптър и амулет?
Представлява стилиризирано изображение на растението папирус (и колоната папирус) и е символ на свежестта, младостта, енергичността и удължава живота на своя носител.

"В йероглифната азбука на Египет, стилизираното стъбло на папирус се пише за думите" зелен"и "разцвет " (разцъфващ, процъфтяващ) (на египетски уадж/wadj), и знакът е бил използван като амулет, който е достатъчно важен, защото притежава собствена магическа сила, поради, което е носен както от живите, така и от мъртвите”.

Ако в случая приемем, тълкуването на нашите учени, че предметът от плочката е вид оръжие, то той наистина е особен вид “оръжие”, притежаващо необикновена сила*.
Нека се спрем на зеленият цвят, който също е отбелязан в описанието на “плочката на Сабазий” в интернет ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%...%B7%D0%B8%D0%B9 ) Там е казано: “Зеленият и белият (сребърен) цвят се приемат като сабазиеви (цветовете на Сабазий). Навярно затова и плочката е изработена от сребро”.
Нека погледнем и какво символизира зеленият цвят в Египет. Там за Асар/Озирис е казано: “Смятали го за бог на растителността (затова по онова време и подир това оцветявали изображението на тялото му със зелен цвят), на водите на Нил и въобще на напояването на земята”. Зеленият цвят в Египет е цветът на Живота. Явно е, че скиптърът/амулет в дясната ръка на божеството от “плочката на Сабазий” не е никак случаен. Пределинският образ на този бог като същност и функции е много по-близък до египетският Асар/Озирис и то именно в неговият хтоничен аспект. Дали те са едно божество, което на Балканите и Египет е добило свои регионални специфики или е един споделен общ култ, изповядан отново според регионалните особености на културната среда и тенденциите на развитието й, науката един ден трябва да даде отговор на този въпрос сама и достатъчно задълбочено. Не е достатъчно да се каже, че е доказана органическата връзка Озирис-Дионис, трябва да се търсят взаимовръзките тогава, когато култът не е бил още елинизиран, т.е. тайната на Сабазий-Асар.
Значенията на скиптъра-амулет Уадж в Египет като символ на свежестта, младостта, енергичността и жизнеността, показват защо той иконографически е изобразен в композиция със змиите, които символно също носят идеята за обновлението, прераждането, смяната на формата, а също и с разлистеният клон, държан с лявата ръка и преметнат през рамото, който свидетелства за реализацията и възпроизводството на цялата тази енергитичност във видимият природен план. Не е нужно да се казва, че мъжът от плочката е божество, което носи енергията, с която се осъществява целият планетарен и природен цикъл. Той е своеобразен вид планетарен Логос**. Затова композиционно е изразен този диагонал в иконографията представена в плочката - разлистеният клон, държан в лявата ръка, горе, и амулетът Уадж, който носи ядрената сила на това разлистване и развитие, в дясната ръка долу. Цветът и в двата случая е зелен. Но долу той е концентрат чиста енергия и потенция, а диагонално горе – реализирана форма. Динамиката на змиевидното движение в пространството между тези два атрибута, показва пътя на развръщане на енергията и нейните трансформации, но когато тази енергия, символизирана със змията, започне да се навива на клона горе, нейната енергия става възкресителна, събуждаща Живота в нова форма. Това пролетно пробуждане на природата за нов живот става през и чрез човека, тук той дори е основният планетарен фактор, който извършва това случване. Затова е неотделен от скалата, неотлъчен от растителният и животински свят. Посочена е разликата в културните визии на елинският свят и пределинският, древнобългарски такъв. Елинският свежда човека до един микрокосмос, който почва да живее сам за себе си със своите прищевки и недостатъци, заразявайки с човешкото дори боговете, докато древнобългарският такъв, го разглежда като макрокосмос, отговорен за случването на света. Разбира се, човекът не е изключен от обновлението на природата, защото неговата биология е част от клетъчната структура на целият планетен състав. Затова две от змиите докосват с главите си областта на пъпа и областта на сърцето, а третата символизирано от дясната страна, която не докосва тялото, но се издига над темето на главата и продължава самостоятелно нагоре, можем да допуснем, че работи за изграждането на едно ново съзнание. Така процесът на регенерация обхваща не само материалният, физически космос, но и душевно-духовният такъв.
Всичко това иконографически е представено, че се извършва в едно подхоризонталие, в една отвъдност и незримост. Дори самото божество, седнало на своя пещерен скален трон спи. Очите му са затворени. Повечето иконографии от сходен род показват божествата с отворени очи, “плочката от Сабазий” е уникална с това, че тук очите са загатнати, щрихирани, но не и отворени. Явно идеята за предсътворенският сън на Бога (Сънят на Вишну), в който случването на света става без видимата деятелност на Абсолютното, в неговото Върховно Самосъзерцание е била вътреприсъща на древнобългарската племенна и културна общност. В тоя ред на мисли, “плочката на Сабазий” е уникална с това, че представя микроплана, микроструктурата и отделните моменти на този процес***. В този ред на мисли е редно да предположим, че „плочката на Сабазий” не е била единствена, а е важна част от поредица от плочки, представящи ни мистериален цикъл, подобен на този от село Летница, Ловешко (http://gradcontent.com/lib/600x350/letnishkoto-sakroviste.jpeg )
Нека си припомним как “Единият” става “Двама” в книга Битие от Библията– на човека му се праща сън и от него е отделена жената (http://www.bible-archaeology.info/AdamandEveseal.jpg ). За да стане двама, той трябва да забрави за себе си, да пожертва предишният си творчески статус, за да може да стане на свой ред източник и начало на един нов бит. Всичко това, дава обяснение на хтоничната природа, която има божеството от плочката от Беланташ и защо светлината е иконографски изключена от него. Предсътворенският мрак е лоното, от което ще възшества Светлината. Изхождайки от всичко това, можем да кажем, че вероятно денят на празникът на божеството изобразено на плочката от Беланташ, мистериално честван на светилището е бил 21 декември, Българската нова година, където “Старият бог” умира, т.е. заспива и след 3 дни се ражда Млада Бога. Не бива да се изключва обаче, че то е било празнувано и на пролетното равноденствие (21-22 март).
Иконографската поза на седнало на своя скален трон и спящо божество носи същата идейност, каквато е тази на Асар/ Озирис в Дуат, където той въпреки, че е владетел на този свят е прекалено статичен в него; същата и като тази на Вишну, където той потънал в дълбок сън си почива върху хилядоглавият змей Шеша. Забележете идейната прилика, въпреки,че тук многобройните змии са събрани в образа на един хилядоглав змей. Най-важното в случая, обаче е че в този сън, в това Върховно Самосъзерцание от пъпа на Вишну пониква Лотосът (Сузана), а от самият Лотос (Сузана) се ражда Вторият, новото божество, бог Брахма. Идеята да пресътвориш своят Аз, да се изградиш и самосъздадеш отново, да разкриеш и развиеш една скрита в тебе нова потенция, да преоткриеш своите нови творчески възможности. Плочката от Беланташ ни представя визията за едно самосъзерцаващо се божество, което работи вътре в човека, и което пресъздавайки себе си, пресъздава и човека, пресъздавайки човека, пресъздава светът. Това е голямото мистериално тайнство на Беланташ.
Ясно е, че вярванията на жреците от това светилище са били близки или напълно еднакви с тези на монотеистичният Вайшнаваизъм (Вишнавизма).
В този ред на мисли, ако изобразеното божество на плочката приемем за Сабазий, то Сабазий е именно онзи Вишна Бога (алпът Мар/Нар в епосите на волжките българи), посочен във “Веда Словена” и в стихът за създаването на село Лилково.
Трябва да отбележим, че за разлика от иконографията на спящият Вишну върху Шеша, от чийто трети център (пъпна чакра), подобно от утроба излиза цветето лотос (растение) като пъпна връв и от него се ражда Брахма, то в иконографията на божеството от плочката от Беланташ е показан предшестващият това явление процес, когато змията-огън, Кундалини, отваря пъпната чакра и нагнетява в нея достатъчно количество жизнена сила, създавайки по този начин семето, зародиша, от който впоследствие ще се прояви Вторият. Митологичният образ на този процес в еладският свят е подсказан символно с идеята за превръщането на Зевс в змия, под чийто образ той обладава и опложда Персефона, акт, от който се ражда Загрей. В случая с плочката от Беланташ, пъпната чакра работи всмуквайки жизнената енергия отвън-навътре, а в съня на Вишну, пъпната чакра работи вече отвътре-навън, трансформирайки абсорбираната енергия и създавайки нова форма. Тук, змията е именно „пъпната връв”, която свързва божеството от плочката с Майката Земя, от която то самото абсорбира енергия в своят сън. Самото пълзене на змиите от краката към торса нагоре, от своя страна го асоциират с идеята за Световното дърво, по което в познатите ни иконографии се навива и върви нагоре змията. Символ добре подчертан и с разлистеният клон, по който пълзи и се навива една от змиите в иконографията на плочката. В индуизма това е идеята за вертикалният гръбначен стълб и централният канал Сушумна, по който тръгва да върви събудената Змия-Огън. По този начин, божеството от плочката от Беланташ е един особен посредник между иманентното и трансцедентното, между зримото и незримото, между тленното и вечното, между духа и материята.
„Плочката на Сабазий” от Беланташ ни представя едно съвсем друго схващане за „Сабазиевият сън”, за когото знаем информативно нещичко от „бащата на комедията” Аристофан, от своите произведения (Aristoph. Vespae 8-13), където самият Аристофан го описва като някаква налудност и спане с отворени очи, поведение, повече характерно за процесите предшестващи изпадането в екстаза. Иконографията от плочката от Беланташ ни показва нещо съвсем друго, тя показва едно божество, което в пълнота изразява близначеството между Танатос и Хипнос – Смъртта и Съня. Смъртта е Сън и като Сън, тя е преход от Зримото към Незримото, а нейната относителност предпоставена от близначеството със смъртта отново ни връща от Незримост към Зримост. Това е темелният камък в основата на мистериалният процес смърт- възкресение. Именно поради тази причина, един Зевс, макар и безсмъртен, неподвластен на Танатос е подвластен на Хипнос, който олицетворява неговата ограничена Вечност. Затова боговете имат Сън към Смърт, докато човекът има Смърт към Сън. Затова именно тук Асклепий овладявайки напълно тайните на медицината, прави вторият бунт срещу Зевс и Хадес, подобно баща си, Сабазий-Аполон и започва да възкресява човекът от мъртвите, нарушавайки по този начин, вертикалната ос на установеният от Зевс ред, за което е поразен от самият него със светкавица.
Връзката между Хипнос (Съня) и бог като Асклепий е ясно демонстрирана в светилището на Асклепий в Сикион, Южна Гърция (вж. Павзаний, Описание на Гърция 2. 10. 2 -3), където според описанието, когато се влиза в ограденото пространство на храма, вляво имало постройка с две стаи, в първата, от която лежи фигура на Хипнос (Съня), от която е оцеляла само главата. Сънят е основният метод на лечение прилаган в Асклепионите (свещените целебни храмове, посветени на Асклепий).
Но нека сега, отново се върнем към функциите на скиптъра-амулет „Уадж”, за който сме предположили, че държи божеството в дясната си ръка, от плочката в Белинташ. Една от много важните функции на този скиптър и амулет е, че той е дар на Тот (Хермес) и като такъв защитава крайниците и дава вечен живот на мъртвите. Това ясно е изобразено на самата иконография на плочката от Беланташ. Скиптърът Уадж се носи от божеството спуснат долу до десният му крак. При това положение той защитава цялата система от чакри, които се намират в долната половина на човешкото тяло, а именно чакрите на стъпалата, коленете и дланите, отнемайки отрицателната енергия от издигането на змиите от земята през десният крак към пъпната чакра и от земята през левият крак към сърдечната чакра. Така в тези чакри пристига положителен енергиен заряд, освободен от отрицателни вибрации на земният и подземен свят. Тук не става само въпрос за лечение на болести на опорно-двигателният апарат на човека или профилактиката им, а и за възможността душата на „мъртвия” да се движи свободно между световете ( да влиза и излиза) и пътува в отвъдното към Светлината на Деня. Тази египетска концепция, отново ни връща към идеята за Смъртта като Сън, за Смъртта като Инобитие, което в крайна сметка ни въвежда отново в Битие. „Книга на Мъртвите” на древните египтяни изобилства с идеята крайниците на „мъртвия” да бъдат подсилени, уякчени, защитени, за да вървят заедно с Ра : „Не може никой да скове ръцете ми,ни китките ми да обсеби - ни богове, ни духове свещени...»; «И силите на моите крака да се възстановят, та аз да мога да вървя...»; «Не ще съм аз покорен на властта на духовете зли палачи. Краката ми се подчиняват»; «Стъпалата ми на моите заповеди подчиняват се и крачките ми са широки, и крайниците ми са силни.»
Идеята душата да бъде защитена и да премине през опасностите на отвъдното, излизайки от всичко това невредима и достигайки Светлината на Деня е един отличен символ на идеята за планетарният цикъл на душите – прераждането и идеята за възкресението. Това ясно е отбелязано в „Книга на Мъртвите” : „Наистина не ще ме в плен държи небето,
нито земята би могла в утробата си да ме задържи.
Не ще съм аз покорен на властта на духовете зли палачи.
Краката ми се подчиняват.
Ето, отправям се към моя труп там на земята.» (92 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ ОТКРИЕ ЗА ДУШАТА И ЗА СЯНКАТА ДОСТЪПЪТ ДО ГРОБА
стр.86 )

Затова е важно да се разгледа по-детайлно движението на змиите в иконографията на плочката от Беланташ през левият и съответно през десният крак. През десният крак змията достига пъпната област, където е пъпната чакра (Манипура чакра), а през левият – сърдечната област (Анахита чакра).
Пъпната чакра (Манипура – колелото на скъпоценните камъни) е една от много важните в системата на човешката енергетика, и както видяхме по-горе в текста при «сънят на Вишну», тя има много важни макрокосмически измерения, които засягат не само микрокосмоса на земният човек. Когато, обаче я отнесем към микрокосмоса на човека, на физическо ниво тази чакра е свързана с храносмилателната система, далака, черния дроб, панкреаса, жлъчката произвеждаща и секретираща ензими, киселини и сокове, необходими за храносмилането и усвояването на хранителните вещества, надбъбречните жлези, които секретират адреналин в кръвта в най-различни житейски ситуации. На духовен план, тя е свързана със Слънцето и отговаря на елемента огън. Според Шат-чакра нирупана, има една триъгълна област (мандала) на огъня в тази чакра с управляващ центъра адепт Рудра. Именно тук, в тази триъгълна мандала на огъня, виждаме трикраките триъгълни керамични култови масички от праисторията на нашите земи, както и идеята за триножника на Сабазий-Аполон, като лечител и прорицател, чийто ведически образ е именно Рудра Пинака 4* (вж. Бележки) или Рудра Пинакин (форма на Шива) и като такъв (Паная, Панагия/с. Руен, изворът Панака/Панека, с. Павелско), той е имал изградени лечебни светилища по севернородопската яка на Чернатица и Долен Рупчос. Топонимът Панега (с. Златна Панега, Панег, с карстовият извор Глава Панега) е вероятното негово представителство в Северна България.

Не е случаен факта, че Пития в Сабазиево-Аполоновият храм е пророкувала в адитона, който (да подчертаем във връзка с нашето разглеждане) е именно подземната или скритата, недостъпна за външни лица част на Делфийският храм. Тя е седяла върху триножник намиращ се над цепнатина в земята, от която се издигали упойващи пари (цепнатините в земята, откъдето излизат и змиите ) и до който се намира каменният „омфалос” (пъпа на света). Прорицанията са били предшествани от пиене на вода и измиването на Пития на свещеният извор Касотис. Той бликал близо над храма и според Павзаний минавал под земята и се появявал отново в адитона. Тук нищо случайно няма. Конструкцията на Делфийският храм е физическа материализация на същността и елементите на Манипура чакра (пъпната чакра).
Какво, обаче става, когато змиевидната сила, достигне този център и го отвори?
Индуистките източници открояват три основни положения в този момент:
Йога сутра (3.29) казва, че чрез практикуването на “саняма” (концентрирана медитация) върху този енергиен център се добива познание за анатомията на тялото.
Това е когато чакрата е само възбудена (чрез докосването на змийската сила). Но трябва да отбележим, че това е едно от основните познания за лечението на човека. Ако нямаме познания за анатомията на човешкото тяло, няма как да извършим и самото лечение. Тук има и друг, вътрешен аспект, свързан със себепознанието 5*, хармонизирането със самият себе си, което от своя страна е своеобразна профилактика срещу болестите.
Вторият момент е посочен от Шива Самхита (5.81), в която се казва, че когато йогинът съзерцава тази чакра, той добива способността да изнамира лечебни средства и да побеждава болестите. Тук вече ясно е откроен вече вторият момент, когато е налице познанията за анатомията на тялото, вече имаме и налице познание за същността на самите болести и причините, които ги пораждат, както методите и средствата за тяхното лечение. Как обаче са се побеждавали болестите в древността?
Разговора между Сократ и тракийският лекар в диалога на Платон “Хармид” (Умереност), ясно свидетелствува: "Така както не трябва да се опитваме да лекуваме очите без да лекуваме главата или да лекуваме главата без да лекуваме тялото, така не трябва да се опитваме да лекуваме тялото без да лекуваме душата. И това, каза тракиецът, е причината лекът за много от болестите да е неизвестен на докторите в Елада, понеже те са незапознати с цялото, което трябва да се изучава също; тъй като частта не може никога да е добре ако цялото не е добре също".
Оттук ясно се вижда разликата между рационалната и профанна концепция на лечение на елинският свят и тази на нашите деди, която със сигурност е много по-близка до познанията, които имат индийските религиозни доктрини и течения. За съжаление, обаче съвременната медицина изцяло е изградена върху еладската концепция за лечението на човека, вследствие, на което болестите вместо да намаляват се увеличават, и често се случва лечението на една болест в дадена част на тялото да се прояви под формата на нова болест, чието лечение става дори по-трудно. Древността ясно казва, че потискането на симптомите на една болест, всъщност не е никакво лечение.
Именно това е отбелязано в разговора между Сократ и тракийският лекар в диалога на Платон “Хармид” (Умереност): И тракиецът, който ме посвети в това лечение и ми каза заклинанието, добави в същото време специална заръка:"Нека никой, каза той, не успее да те убеди да му лекуваш главата, преди първо да ти е дал душата си, за да бъде излекувана със заклинанието. Понеже това, каза той е най-голямата грешка на нашето време в лечението на човешкото тяло, че докторите разделят душата от тялото."

“И лекът, скъпи ми млади приятелю, трябва да бъде придружен със специални заклинания, и тези заклинания са думи с които в душата се насажда умереност, и където има умереност там здравето бързо бива възстановено не само за главата, но и цялото тяло.”
Изнамереното лечебно средство, с което се хармонизират душевните сили на човека и по този начин се постига лечение на цялото тяло в древността по нашите земи са заклинанията (свещеното магическо припяване) или това, което днес наричаме “наричане” и “баене”. Такава е и концепцията в Египет, където всяко лечение се съпровожда с конкретно магическо заклинание, като заклинанието се е произнасяло и над лекарството, с идеята да увеличи силата на неговото въздействие и по този начин да се извърши пълно и ефективно лечение (виж.М. Коростовцев. Религията на древен Египет, стр.47). Всяко едно от енергийните тела на човека, с които е облечена душата има своята нотирана ритмичност, чието нарушаване води до появата на заболяванията, а чрез магическото припяване, чрез заклинанието тази ритмичност бива възстановена и причините за болестта прекратени. Това със сигурност е била широко разпространена лекарска практика в лечебните храмове на Сабазий-Аполон, тъй като, като бог на лечението е наричан от Омир Пеан или Пейян (Paion (Paeon) – (Лекарят на Боговете), което най-вероятно е елинизираната българска дума “пея”, “припявам” , но тук не става въпрос за едно обикновено свирене на китара, а свещено припяване, свещен речетатив, чийто набор от свещени думи, в определен словоред и повторения води до премахване на причините за болестта. В Египет тези свещени думи се наричат “Слова на Силата”, а в Индия – Мантри. Трябва да отбележим, че Пеан или Пейон е наричан и Асклепий, най-вероятно като син на Сабазий-Аполон или по-скоро като негово божествено превъплъщение (аспект). С течение на времето елинският свят рационализирайки и профанизирайки същността на свещеното лечение, превръща свещеното заклинание и баене, магичното припяване просто в един химн за прослава (ласкателство) и умилостивяване на Сабазий-Аполон, с цел да не предизвиква неговият гняв и стрели, които носят нещастие и болест или в случаите като благодарност, че дадена защита от болести е направена от самият бог.
Какво обаче е значението на пророкуването в лечението на болестите? Едва ли случайно те са съчетани в епитета на Аполон “Ятромантис” – “лечител и ясновидец” Със сигурност можем да кажем, че то е служило и за своеобразна диагностика на болестите (и е било под формата на ясновидство, а в една по-висока степен и мислезрение), тъй като при лечение на душата е необходимо да се види, къде и в кое от финните тела на човека, са аритмиите, причинители на болестта. Затова в Делфийският храм, първо се отива при прорицателката Пития. Аристофан (Veastas, I, reg.28) назовава Пития - ventrilogua vates, т.е. „говореща с корема си прорицателка”. В „Набханедища”, химн втори, стих 4. се казва: „Слушайте внимателно, о, синове на боговете, този, който говори с пъпа си (набха), тъй като той ви приветства във вашите жилища”. Тук отново имаме свидетелство, че храма в Делфи материализира елементите на Манипура чакра (пъпната чакра) и дълбоко трябва да се усъмним в становището на гърците, че първоначалното име „Пито” на Делфи идва от гниенето на трупа на убития от Аполон Питон, чийто прах лежи погребан в ковчег в основите на светилището. Трябва да отбележим, че преди да стане светилище на Аполон, Пито е светилище на Маат/Темида – богинята на Божествената Истина, Ред и Справедливост, а пазител на свещеният извор и негов прорицател в това нейно светилище е именно убитият от Аполон, Питон! Убийството на Питон от Аполон, заради майка си Лето/Латона не само въпрос на защита или на отмъщение за това, че е пречел на раждането на самият Аполон и сестра му Артемида, това е символ за наличието на йерархии в прорицанието, при което една йерархия сменя друга. Светилището на Маат/Темида и нейният оракул сменило преди това светилището на Гея с нейният оракул, сега е сменено със светилище на Феб-Аполон и неговият оракул Пития. Защо? Защото са изчерпани възможностите на оракула на Маат/ Темида, Питон и неговите прорицания водят до нарушение на Божественият ред и истина: „, но и непрестанно разорявал околността, размътвал изворите, отвличал стада и селяни, опустошавал плодородната равнина на река Криса и плашел нимфите. Чудовището било излязло от Земята. Разказват, че Хера му била заповядала да преследва Лето, докато била бременна с Аполон и Артемида.”
Имаме една конфликтност в небесният и след това земен мир, която се разрешава чрез смяната на йерархиите в прорицанието. Тогава какво би трябвало да означава прозвището Пито-Питон-Пития? Най-вероятно това е ранга на жреците, които прорицават с различните степени на „пъпната чакра”(Манипура чакра). Потвърждаваща отпратка на това твърдение е най-древното наименование на Великденскят остров(Пасха) – „Те Пито о те Хенуа” или „Пъп на света”
(вж. http://krysy.blog.bg/hobi/2012/08/11/pypyt-na-zemiata.987326 ). Затова самото място, където е ситуиран храмът на Аполон в Делфи (утроба, живот) е Пито, сиреч „омфалос, пъп”. Нека обърнем внимание и на санскриткият термин “питха” 6* – “седеж”, който се е използвал и като синоним на асана. Едно от значенията на термина е “свещено място (тиртха) като храм или особено съсредоточие на духовна енергия (шакти) в тялото, съответстващо на някоя чакра(вж. Йога енциклопедия,Г. Фойерщайн,. стр.256-257). Този термин напълно описва изобразеното на плочката от Беланташ. Но това не е никак случайно, защото другото важно място, където този свещен топоним е запазен жив до наши дни е България, това е скалното светилище Питвото на рида Драганица, над село Врата. Учудваща е немощта на научната гилдия в България, на която й липсва не просто вътък, липсва и малкото – да събере 2 и 2. Самата близост на това велико прорицалище „Питвото” в древността до скалният масив Беланташ, само свидетелства, че те са един неделим комплекс, който в настоящето е разделян много неправилно. Най-вероятно Питвото е прорицателската част или ако мога така да се изразя адитона на Беланташ! Новите археологически разкопки, проведени на Беланташ отнесоха началото му в каменно-медната епоха, а единствените археологически сондажи на Питвото установиха засега два етапа в развитие на светилището, единият в къснобронзовата епоха (14-12 век), а другият – от началото на средната желязна епоха до началото на късната желязна епоха (8-6 век пр. хр.). (вж. Иван Христов. „Светилища на древните траки в Родопите”, стр. 60). Това разминаване в хронологията на култовата дейност на двата скални масива, не противоречи, а само показва етапите в развитието на светилището като култов комплекс. Най-важно от тези археологически сондажи на Питвото е датировката по керамиката, която напълно съответства на периодиката на развитието на прорицалището в Делфи, което е датирано също от къснобронзовата епоха , а разцвета му е именно в периода 8-6 век. И докато това в Делфи е разрушено през 381 г., археологическият материал на Питвото, показва, че то вероятно се е съхранило като прорицалище чак до късната античност (3-4 век сл. Хр.)във високата част на планината. Тук е добре да се оформят две работни хипотези. Едната е, че Питвото е ситуирано като прорицалище ведно с това в Делфи и втората, за мен, по-вероятната е, че Питво над село Врата е по-древното прорицалище, чийто идеен модел е пренесен след това в Делфи. Идеен модел, защото засега на скалният масив Питво не е открит сграден фонд, храмът е самата скала, самата природа, самият рид, самата планина. Този модел виждаме възкресен след това в християнството, където нравствените категори на християнството – Деветте Блаженства са изречени именно на планината Карн Хаттин (Палестина), а Преображението на Христос е направено именно на планината Тавор, (на югоизток от Назарет) наименование, което се превежда като „Пъп” (от иврит Табор,Табур - «пъп» вж. . http://krysy.blog.bg/hobi/2012/08/11/pypyt-na-zemiata.987326 ). И ако за юдеите Преображението е чудо, то за индуизма и зороастризма, това е просто даденост на посветените. В Индия се смята, че в пъпа на адептите има пламък, който осветява цялата тъмнина и разкрива духовният свят, т.е. това е светлината на Дикшит, светлината на посветените (вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Dikshit ). И за да направим един плавен обратен завой и да се върнем на същността на темата ни, трябва да знаем, че Преображението на Христос е предшественика на самото му Възкресение. Без Светлината на Преображението, което свидетелства за неговата непреходност и безсмъртие, ние не можем да видим след това Възкръсналият, няма да я има и Възкресенската светлина. Затова можем да счетем, че убийството на Питон от Аполон със стрелите е символ на преодоляването на болестите, които носят смърт, но и на самата смърт, т.е. на самата разрушителна енергийна вибрация в клетките на биологията на човека, която блокира възможността Духа да повиши нейният вибрационен капацитет. По този начин йерархията на проницанието, която донася Аполон, основавайки ново светилище или събуждайки в пълнота третият психодуховен център в човека е прорицание, което дава познанието за възкресението на мъртвите, разкрива знание за победа над смъртта, знанието, което със сигурност виждаме кодирано и в иконографията на плочката от Беланташ и което виждаме да бъде прилагано от неговият син (или аватар) Асклепий.

Третият момент също е посочен от Шива Самхита (5.81), в която се казва, че когато йогинът съзерцава тази чакра, той добива способността да побеждава смъртта. Това е пълното отваряне на пъпната чакра, при която се постига безсмъртие. Този момент представя вече пълзенето на змиите по тялото на мъжът от плочката от Беланташ не просто като обикновен процес на лечение от болест, а на такъв, при който се извършва възкресение. Тук пъпната чакра е представена като “вход”, през който душата се завръща в тялото. Змиите в плочката, могат да имат много тълкувания в различният контекст на разглежданията, но в случая, те не са просто аватар и символ на самият бог или богиня, те са и символ на самата душа на човека. Представите за змията като символ на душата са широко разпространени на Балканите в предантичната и антична епоха (вж. Българска народна митология, Иваничка Георгиева, стр. 124) В плочката от Беланташ е представено как душата под формата на змия напуска Хадес, пълзейки, за да се върне и оживотвори тялото. Черният дроб като физическият орган, който е под управлението на този център на съзнанието в областта на пъпа е домът, в който завръщайки се, душата първоначално се установява 7*. Оттук най-вероятно стартира процесът на оживяване на тялото. Затова според традиционната китайска медицина, черният дроб пази “небесната душа на човека”. Те наричат тази душа “хун”, сиреч “душа-дъх” и съществува обичай за нейното викане обратно в тялото, наречен “жао хун” (Zhao Hun). Такъв случай е ясно откроен и в християнството и е разказан в епизод от евангелието на Марко, където Иисус Христос възкресява мъртвата дъщеря на началника на синагогата Яир, като преди това казва на жалеещите за нея и невярващите във възкресението: “Детето не е мъртво, а спи” – “Тебе казвам, момиче, стани”. Черният дроб е един от най-важните органи в човешкото тяло и освен за пречистването и движението на кръвта, той отговаря за състоянието на ставите и сухожилията на крайниците, за да бъдат те здрави, силни и еластични.
Това, че плочката от Беланташ, (вероятно като част от поредица) иконографски ни показва процесът на възкресение на тялото чрез завръщане на небесната душа обратно в него, и в този процес играе важна роля системата от чакри, не бива да ни учудва. Сократ го свидетелства в “Хармид” на Платон, като казва, че учениците на Залмоксис можели да направят човека безсмъртен. Тайната на тяхното познание е записана на тази плочка от Беланташ, която неслучайно е скрита под скала. Върхът на познанието на древните ни лечители в областта на медицината не може да бъде дадено на всеки. И нека тук отново се върнем към това, което предположих, че държи божеството от плочката от Беланташ - скиптъра Уадж. Натрапчиво в съзнанието ми изникват иконографиите на египетските божества, които държат в спуснатата дясната ръка долу до десният си крак, кръстът Анкх, символ на Вечният Живот и безсмъртието. За да бъда коректен към бъдещите тълкуватели и в резон с идеята за възкресението, трябва да направя и допускането, че божеството от плочката от Беланташ, държи в дясната си ръка друг важен, но вече строго царски атрибут, а именно торбата “шедшед”, тясно свързана в Египет с фестивала Хеб Сед (под патронажа на бога-вълк Упуат), която символизира “царската плацента”, вероятно на богинята Нут (която ще го роди отново с изгрева като Хепри). Когато владетелят се загръщал с нея, постигал своята ритуална смърт и възкресение. Тази връзка ни извежда от кръга на еладският свят и ни връща към древнобългарските начала, върху които е надстроечно създадена египетската царска власт. Неслучайно тази “торба” е наричана също “булга/болга”(вж. „Етнонимът „Българи” от Европейска гледна точка”; Йордан Табов, Милош Сидоров), а плочката от Беланташ ни показва един съвършено различен свят от еладският.
Разглеждането на процеса на отваряне на Манипура чакра дотук оформи три основни етапа, които са били практикувани в лечебните светилища на Аполон Лечителят и след това в Асклепионите на самият Асклепий. Първият е обучение във външната страна на медицината, която включва важните познания за анатомията на човешкото тяло и органи, вторият – в самото лекуване на болестите, методика и свещени практики, а третият – голямата тайна на възкресението, в която е бил посветен и самият Асклепий от неговият учител, кентавърът Хирон. Тайна, която в крайна сметка му коства живота и въпреки, че след конфликта на Зевс с Аполон, той е възкресен от самият Зевс, повече му е забранено да възкресява. На човека отново не е позволено безсмъртие, то остава едно себично притежание на боговете.
Това може би обяснява факта защо в Асклепионите на по-късният класически период, змиите са използвани за лечение и вече не носят онзи „код на възкресението”, какъвто виждаме изобразен на плочката от Беланташ. Не е никак трудно да се види връзката между иконографираните движещи се змии по тялото на мъжа от плочката от Беланташ и въвеждането на лечението със змии в Асклепионите. Неотровен тип змии е използван в подземните лабиринти и спалните помещения на лечебните светилища, които са пускани да пълзят по телата на болните нощем, докосвайки ги и ближейки ги и по този начин лекувайки ги. Вярвало се е, че човек може да добие нов слух и зрение, ако ушите му и очите му се оближат от един такъв вид змии. Асклепионите използват змиите буквално, в техната физическа формула, въвеждайки ги в една биологична лечебна процедура, изоставяйки тайната на змията-огън и системата от чакри, каквато са ползвали нашите деди на Балканите в предантичността и индуизма на Изток.

***

«В деня, когато царствената мумия на Озирис се облича, намирам се до Хор
и извори - вода аз пускам да избликнат,
за да пречистят божеството със сърцето спряло.» (Книга на Мъртвите)

Змията пълзяща от земята през десният крак на мъжа от плочката, докосва с главата си гърдите му, в сърдечната област. И тук възможното на тълкуване тази иконографическа сцена е, че силата на змията-огън достига областта на сърцето. Енергията е представена като движеща се, отляво и отдясно на централният канал (вертикалният гръбнак) и в това свое спираловидно изкачване го пресича в точно определени места, които са пъпният център и сърдечният център.
Но това, на което трябва да обърнем внимание, преди да продължим разглеждането си е, че змиите от плочката от Беланташ не докосват с главите си самият централен канал Сушумна, а са разположени съответно малко вляво и вдясно от него. Това ме навежда на мисълта, че такова иконографско положение, едва ли е условно и просто символично, още повече, че всичко това е изобразено в предната, лицева част на тялото(страничните на Сушумна канали - Пингала и Ида са в задната част на тялото), където се намират два специални фини канала (нади), двойници на централният Сушумна, а именно Медха (Слънце) и Лакшми (Луна) нади. Визирането на тези две нади иконографски, още веднъж показва, че мъжът от плочката, по никакъв начин не е един обикновен човек или прадед. Медха нади (наричан още Будхи нади и Сиддхи нади) е каналът, който, когато е отворен, сексуалната енергия се трансформира в Прана (жизнена сила), преодолява се двойствената природа на ума и се постига интуитивната мъдрост, сиреч, постига се всичко онова, което е написано на входа на Делфийският храм: „Познай себе си и ще познаеш боговете и света”. В микросвета на биологията трансформацията на сексуалната енергия в Оджас („сила”, „мощ”, „жизненост”) е особено важен процес, тъй като той е оная фина сила, която се съдържа в седемте вида телесни тъкани, т.е. разпръсната е по цялото тяло и го подхранва непрестанно. Затова основната доктрина на брахмачаря е пестенето на сексуалната енергия, което води до повишаване запасите на Оджас и оттам добро здраве и извисяване на съзнанието. Ясно става, че не е никак случаен факта, че скиптъра Уадж (или ако приемем, че това е торбата шедшед) в дясната ръка на мъжът от плочката е изобразен именно в близост до Медха нади. Седемте вида телесни тъкани са наречени още „дхатус” („съставни елементи”) и според Таттва-вайшаради, те се наричат така, защото „събират, обединяват и свързват физическото тяло”. Този акцент е много важен, не само за да се разбере същността на силите, които поддържат физическото тяло, да се спре стареенето му или самото му биологично износване. Сексуалната енергия е прецизният творчески инструмент чрез който се гради клетъчният и органният състав на физическото тяло. Затова само Аст/Изида знае как като събере частите на физическото тяло на разкъсаният на парчета свой брат Асар/ Озирис, да ги съчлени отново в едно цяло тяло и да го оживи 8*. И чак след това да създаде наново ненамереният полов член на брат си, да се сноши с него, за да роди Хор. Какво прави впечатление? Половата сила първом се използва като жизнена енергия за изграждане на физическото тяло и чак след това за половото възпроизводство. Затова понякога с термина „дхату” се е означавал и основният съставен елемент на тялото, а именно „нектарът на безсмъртието”(амрита).
Иконографията на плочката ясно показва, че трансформацията на сексуалната енергия в прана има не само микрокосмическо значение за човека, но и изпълнява важна роля на макрокосмически план като опложда и зарежда с нова вегетативна сила Природата. За това вече говорихме по-горе в текста, когато разглеждахме взаимовръзката по диагонала между скиптъра Уадж и клонът със змията в лявата ръка, но тук ще го погледнем още веднъж в малко по-друг акцент. Общото внушение, което получаваме от иконографията, ако го отнесем към индуизма е за едно единение на Пуруша и Пракрити, на Шива и Шакти, на Асар и Аст, при което Пуруша е наистина „този, който почива в своя замък”, като от иконографията на плочката се вижда, че този „замък” (или „дом” на египетски) не е просто физическото тяло, а вид пещерен скален храм (Беланташ). Тук, наистина Пуруша е сякаш един пасивен съзерцател на всички процеси (подобно на Асар в Дуат), които протичат и същевременно е техен творец и подбудител. Явно е, че нашите деди, поне в иконографията на тази плочка, нямат намерение да прекратят единението им, какъвто е стремежът чрез Йога. Ако това стане, няма как семената посяти в тялото на Асар/Озирис, да покълнат за нов живот. Именно затова е и това задържане, тази блокада на движението на енергията в областта на сърцето и пъпа, за да може енергията да се задържа повече там и да захранва, освен вътрешното и външното планетарно битие. Шива-самхита смята, че нектарът на безсмъртието има две форми, едната, от които преминава през Ида нади/Медха нади и подхранва тялото, а другата, тече през централният път Сушумна нади и създава “луната” (чандра). Преминаването на Медха нади в областта на пъпа със сигурност дава възможност на част от „нектара на безсмъртието” слизащ надолу по тялото от психодуховната Луна (Чандра) да попада в областта на пъпната чакра и да бива „изяден от Слънцето (Суря)”. И докато в Йога този момент не се разбира като добър и техниките са за неговото прекратяване, то тук той е важен. По този начин енергията идваща от „нектара на безсмъртието” и трансформираща се в прана, вследствие абсорбцията от психодуховното Слънце се трансформира и чрез пъпната чакра отвътре-навън захранва целият планетарен организъм. Имаме циркулация на енергията отвън-навътре и обратно, която всъщност формира съществуването по оста „смърт-възкресение” , периодиката и цикличността на 6 месечното скриване в невидимото и 6 месечната проява и битие във видимото на редица митологични божества. Пуруша (мъжът) от плочката от Беланташ е своеобразен планетарен медиатор свързващ видимата и невидима природа, без която съществуването на единството и целостта на света е немислимо. Той е великият Скамбха (ствола на дървото и клоните). Движението на Кундалини и прана през левият канал Лакшми нади не е подробно описано, но е отбелязано, че този канал достига областта на духовното сърце (Хридая Падма – сърдечният лотос, Иб на египетски). Самото обвързване на надата с името на богинята Лакшми и областта на сърдечната чакра, ни дава основания да кажем, че тук е налице процеса на изграждане на новото безсмъртно тяло, вследствие трансформацията на сексуалната сила в нектар на безсмъртието (амрита). Лакшми се ражда именно от биенето на океана с планината Мандара, около която е увита змията Васуки. По подобен начин, обаче от пяната на океана се ражда и Афродита, чието раждане се предхожда от кастрацията на Уран от сина му Кронос, при което в морето пада отрязаният му полов член, капки кръв и семе. Налице е отново символа на трансформацията на сексуалната сила, която материализира едно ново безсмъртно, божеско тяло. Разбира се, в случаят с Афродита, това е чувственият астрал на човека, порядъчно стихиен, затова е сдържан от Хефест/Вулкан - огненият принцип на мисълта, който може да изсуши влагата на страстите. Факт е, че индуският вариант на Афродита е вече една възвишена чувственост, лишена от безумната стихийност на страстите. Неслучайно тя се ражда от биенето на океана, а не от падането (слизането на енергията) в него на божествените атрибути на Небето. В крайна сметка този процес може да бъде асоцииран с „капенето” на „нектара на безсмъртието” в коремната област, където бива погълнат от Слънцето (суря). Другото божество, което се ражда от биенето на океана от сурите и асурите е Лекарят на Боговете, създателят на Аюрведа, аватар на Вишну - Дханвантари. Той държи в ръцете си купата с амрита (Нектарът на безсмъртието). Излизането на Дханвантари и Лакшми от Млечното море, не се нуждае от кой знае какъв задълбочен анализ. Човешкият организъм притежава достатъчно скрити вътрешни сили, с които да обновява своят мисловен, чувствен и биологично-физически клетъчен свят. Необходимо е да се намери онази ритмична хармония, при която онзи Дханвантари, вътре у нас, вътрешният Пейан да извърши необходимите корекции, за да имаме една нова душевност и една обновлена биология, която да ни служи.




И така, движението на силата на змията-огън през десният крак е символ на движение в Медха нади, чието съответствие в задната част на тялото е Пингала нади (Слънчевата нади), разположен отдясно на централният канал Сушумна. Това води до загряване на тялото, т.е. до неговото оживяване и възбуждане на симпатиковата нервна система; движението на силата на змията-огън през левият крак, в предната част натялото е символ на движение в Лакшми нади, чието съответствие в задната част на тялото е Ида-Нади (лунната нади), който е разположен отляво на Централният Канал (Сушумна) и е наречен «каналът на облекчението», тъй като той като противоположност на Пингала-нади охлажда тялото, носи мисловната енергия и възбужда парасимпатиковата нервна система.
На иконографията, движението по двата канала в предната част на тялото (Медха и Лакшми) е представено хармонично, което е важно относно търсеният краен резултат. Интересното тук, обаче е, че движението на енергията по двата странични канала е представено свързано, съответно с пъпната чакра и сърдечната чакра. Не можем да избегнем от усещането, че въпреки тълкуванията, които правим в духа на източната доктрина за Кундалини и чакрите, иконографията на плочката от Беланташ ни показва и нещо повече от това. Това несъмнено е така. Иконографията ни свидетелства за представи, които обединяват идеята за Праната като Удана (Възходящ, издигащ се дъх; Дъхът на Живота, Дъхът на Космическият Пуруша), Кундалини-Шакти със системата от чакри и Питри-Яна (пътят на предците).
Тези представи са налице и в индуизма, където Кундалини е индивидуализираната форма на космическият женски принцип или неговата сила (шакти). И като такава тя се проявява под две форми – Кундалини и Прана. В иконографията на плочката тези две форми са буквално слети в една-единствена такава, която носи белезите на двете. Това е нещо подобно на Пранаямата, основната техника в Хатха йога, на която учи Бхагаван Шри Патанджали (ІІ в.пр.н.е.). При нея силата на змията-огън се насочва към централният канал (сушумна-нади) и започва нейното издигане към главата. В иконографията в плочката от Беланташ самото издигане на змията-огън към главата по тялото и над нея не е цялостно показан, но е подсказано, че точно това е целта на този процес и че той в крайна сметка, ще бъде завършен, именно със змията отделена от тялото и извисена иконографски встрани от тялото и над главата. Точно тези „непълноти” и странности в иконографията на плочката ни дават основание да допуснем наличието, на поне още няколко такива, които заедно да образуват мистериална поредица. Иконографски тук, изкачването на Змията-Огън е задържано в сърдечната област или чакра. Това не бива да ни учудва. В йога има техника наречена „прана-дхарана” (задържане на жизнената сила), при която жизнената сила се насочва към конкретен орган или част от тялото и се задържа там, за да го излекува. Три-шикхи-брахмана-упанишад, казва, че тази техника побеждава всички болести (рога) и умората (клама).
Ясно е, че процесът на обезсмъртяване и възкресение е съпътстван със своеобразен процес на пречистване, реконструкция и обновление на физическото тяло като органи и клетъчен състав, тъй, че то да бъде достатъчно пригодно за метаморфозите на преобразителният и възкресителен процес.
Питрияна, „пътят на предците”, пътя на връщането и прераждането е иконографски представен с издигащите се от земята змии (излизането на душата от Хадес). Той е ясно изразен на плочката. Идеята, с която той е представен тук, едва ли е просто, за да покаже един починал и прераждащ се прадед. Макар, че това не бива да бъде изключвано като възможност в научните изследвания. Идеята е, може би по-скоро да се подскажат аватарните превъплъщения и метаморфози на едно божество (което е Питар – родоначалник и предшественик на човека), при които то се преражда или възкръсва под един нов образ или лице. Такава е ситуацията в индуизма, където едно божество е аватар на другото, такава е и в Египет, където едното божество е душа (Ба) на другото. Такова е и вярването и при нас, до днес, по време на зимното слънцестоене, 21 срещу 22 декември, когато Стара Бога умира, за да се роди под формата на Млада Бога. Това е времето на най-дългата нощ и най-късият ден, точно както Питрияна (пътят на предците) е известен в Бхагавадгита (8.25) като „мракът” (кришна-гати), с тази разлика, че той се отнася за времето от 2 седмици, в които Луната намалява, а не за слънчевото греене, (и е Лунният път свързан със завръщане към земното битие, за разлика от „деваяна”). От същността на разглеждането, освен протичането на биологичните процеси, свързани с обезсмъртяването, не бива да се изключва протичането на един вътрешен духовен процес, който в индуизма води до Самадхи (екстаз, просветление и освобождение), при който имаме едно цялостно преминаване на съзнанието през миналото като съдба. Изживяването на всичките преобрази на съществуването е една своебразна сублимация на света на предците( т.е. на себе си като човечество), чрез която се освобождава допълнителна енергия, с която се извършват корекции в клетъчният състав на физическото тяло (усъвършенства се или се създава ново тяло) и се освобождава съзнанието от отрицателните тежнения на миналото като съдба, чието гравитационно привличане не би позволило на душата да има нов бит и следователно би компрометирало процесът на възкресението. Именно затова пътят на змиевидната сила минава първом през коленните чакри (чийто цвят е също тъй зелен, както на скиптъра Уадж и сърдечната Анахата чакра), преди да достигне областта на пъпа или сърцето.
И сега за миг отново да се върнем към момента, в който разглеждахме движението на енергията през Лакшми нади, която достигаше Хридая Падма (Сърдечният Лотос), да се върнем и към момента, в който, вследствие биенето на млечното море богинята Лакшми излиза от него, заедно с Лекарят на боговете, Данвантари. Какво прави тази новородена Лакшми? Възкачва се на върха на планината и сяда в скута на своя съпруг Вишну (енергията се завръща към първоизточника)

(вж.плочката от«Летнишкото съкровище», която мистериално онагледява този процес http://novini.cc/images/1iliya/20150213.dlczbqylbp.jpg. )
Нека видим как е отразен този процес в Египетската книга на Мъртвите. Там е речено:
«Стани, стани, о мъжко същество на Аменти!
Непоклатимо си в утробата на Нут, божествената твоя майка,
защото беше тя съединена с тебе
и в тебе тя излезе от своето небесно тяло,
тъй както с миналото, "Иб" сърцето ти
мери траенето на живота си чрез траенето на сърцето "Хати".
Ноздрите ти са пълни със сила, здраве и живот.
На Ра подобно ти младостта си подновяваш всеки ден.»

Става все по-явно, че процесът на трансформация, на възкръсване на божеството от плочката от Беланташ е един мистериален процес на преобратяване на «бащата» в «сина» чрез «майката».

Нека го прочетем още веднъж, в друг стих от Книгата на Мъртвите

«Понеже ей това сърце принадлежи на бог един -
на имената чудодейни господар,
словата му всесилни са в неговото тяло.
Насочил е сърцето си към своята утроба
и то пред боговете го е обновило.»

Това са процесите, които протичат, когато енергията през Лакшми нади, достигне духовното сърце Хридая падма или пък сърдечната (Анахата) чакра. Индуисткото разбиране за енергията като прана (универсална жизнена сила) е именно, когато тя е един възходящ дъх (удана) излизащ от пъпа или сърцето (включващ дишане и издишване), а е «апана», когато този дъх е свързан с долната половина на тялото, но в иконографията на плочката е ясно показано, че става въпрос за прана, под формата на удана (нанагорен, въздигащ се дъх). Трябва да отбележим също, че индивидуалната прана е отъждествявана с душата (джива, ханса) и обитава сърцето.
Затова, може би не е случаен факта, че Катха-упанишад, говори за Пуруша като «джуджето»(вамана), което обитава средата на тялото, т.е. в сърцето (образа на Малечко- Палечко) или това е Атманът 9 * (блестящият, светлият), трансцеденталният Аз, Богът в човека, който разпръсква не само мракът в съзнанието (читта), но и в макрокосмическият аспект – мракът на предсътворенската тъма 10* (Шива и Парвати). Това превъплъщение на „Бащата” в „Сина” в Хридая Падма, пак е изключително добре и ясно дадено в египетската „Книга на Мъртвите”:

«Ето че и самите богове ми носят дарове,
и ето че душата на сина до жертвеника приближава,
душа на бог,
която извършва своето превъплъщение
в гърдите на Озирис.»

По-горният и този стих от египетската Книга на Мъртвите директно ни отвеждат към мита за смъртта на Загрей (първи Дионис) и раждането му като Дионис. Загрей е разкъсан от титаните (първичните хаотични сили на Кроносовото начало) и само сърцето му бива спасено от богинята на мъдростта Атина Палада. Оттук сърцето на Загрей започва да играе основна роля в неговата метаморфоза/въплъщение и раждане като Дионис и митът започва да варира и да има своите версии. Едната свидетелства, че Зевс накарал Семела да погълне сърцето11* на Загрей, а във втората, самият Зевс го погълнал и се съединил с нея. Вторият вариант на мита, представя новият бог Дионис (Бромий) като вид метаморфоза на самият Зевс, като негов земен аватар и е в съответствие с по-горните текстове от египетската Книга на Мъртвите 12*. В тези две версии, ясно виждаме (след като е спасила сърцето му), че Атина Палада определя начина на поява на новият бог, да бъде същият, по който тя е родена от самият Зевс13*. По този начин тя става своего рода орисница и духовен настойник на бъдещият Дионис. В третата версия на мита, Атина Палада спасява сърцето на Загрей и го поставя на Небето да бъде Слънце 14*.
Тази версия на мита, напълно отговаря на идеите на индуизма за Атман в сърцето (светлият, блестящият) като една Небесност и Себето в неговата трансцедентност, както и на концепциите на Египет за «Ах-Ах» ( в които фараонът в неговото отвъдно пътуване получава едно ново духовно тяло и става част от звездното небе)15*.

Всичко тези идеи ни свидетелстват защо мистериалният процес на превръщането на „Бащата” в „Син”, в иконографията на плочката от Беланташ, не е изведен извън Времето, а е поставен да се извършва в него (чрез двете нади Медха и Лакшми), не е изваден извън Питри Яна (Пътят на Предците)16* (Вж.Брихадаранака упанишад), а взема сила от него. Брихадаранйак
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Брихадаранйака Упанишад 5:17, постулира:
«Затова обученият син, бива наречен „Притежаващ света”, затова го обучават. Когато знаещият това напуска този свят, той влиза в сина със своите прани. Ако той е направил нещо неправилно, синът го освобождава от всичко това. Затова се нарича Син(Путра). Чрез сина, той остава в света и в него влизат божествени, безсмъртни прани.” А Египетската книга на мъртвите го потвърждава:

„Аз Хор живеещ в сърцата съм,
в центъра на телата.
Живея аз чрез силата на моето слово.»

Трансформацията на „Бащата” в „Син”, освен един процес, който създава един нов аспект, един нов образ на Божеството и дори ново име, той дава и нови творчески възможности, нова творческа пулсация, ритмика и демиургични възможности, защото той е „владетелят на знанието свещено и на магическото слово» (Вж. Книга на Мъртвите»).
Управляващият сърдечният център (анахата чакра) отново е Рудра като Пинакин, а шестолъчката, символа на Шива, с която този център е символизиран е повече от недвусмислен. Силата да разрушава (триъгълник надолу) и силата да възкресява (триъгълник нагоре) са във властта на това божество.
И ако трябва да се попитаме тогава, кое е това божество, което се преобразява, метаморфозира, добива нов образ и нови творчески възможности, ясно вече можем и да си отговорим. Свидетели сме на процеса на тази метаморфоза, как от образа на Сабазий-Аполон Лечителят (Рудра Пинакин) се ражда идеята и образа на Асклепий Спасителя, как Лекарят на боговете се трансформира в лечител на хората. Може би точно това обяснява и факта, че след 6 век пр. н.е. култа към Сабазий-Аполон Лечителят, започва да се допълва и уплътнява с култа към Асклепий Лечител и Спасител и е налице масиран строеж на лечебните светилища «асклепиони» в целият античният свят.
Нека, обаче не спрем дотук, да продължим да разглеждаме какви тайни още ни носи Хрит Падма чакра ( Хри Да Йам), след като иконографски ни е представено, че енергията на Кундалини Шакти е блокирана умищлено в тази област.
Ако разгледаме внимателно и подробно в общ план общата иконография на плочката от Беланташ, ще видим, че освен божеството, което спи, седнало на своя скален трон, той е обрамчено, вписано в кошеровидна пещера, за която още по-горе в разглежданията, вече я упоменахме, като евентуален скален или вътрескален храм, съществуващ на Беланташ. Разбира се, в хода на разглежданията на процесите протичащи в духовното сърце, в сърдечната чакра, трябва да кажем, че това иконографско представяне е макроплан на идеята за Сърдечният Лотос като една Тайна Пещера (Хридая Гуха), в която се извършва тайнството на богораждането и съхранението на новият бог, докато той добие възможността да твори битието.
Именно Сърцето е онова Светилище, (съсредоточието на Живота, Мисълта и Словото), в което бог Пта замисля света и го създава със Словата на Силата. Светът е една мислимост в Божието Творчество, един Бог, който сам Себе Си създава и сам Себе Си претворява.
И точно тук, когато се говори за сърдечният център, Анахата чакра, се казва, че в него се намира дървото, което изпълнява желанията Париджата.
Разбира се, не всички виждания споделят тази концепция. Те смятат, че седалището на това дърво е обособено в една друга чакра, Хрид 17* чакра, която се намира малко по наляво под сърцето и непосредствено под Анахата чакра. Тя е с осем листенца, три области, две, от които представляват своебразен синтез на Слънцето и Луната, а в третата се намира самото Дърво на Желанията, Париджата. То е едно от вещите, които се появява при биенето на млечното море. Бог Индра посадил в своята градина в райският свят Индралока, на който той бил бог и господар. Кришна го открадва и започва борба за него между тях двамата. Човек трябва да се запита: защо им е на боговете амрита (шам-гобе в «Сказание за Чулман») след като те по сътворение са безсмъртни? Оказва се, обаче, че това не всякога е така. Боговете могат и да загубят безсмъртието си. Именно такава загуба на безсмъртие, преживяват сурите вследствие проклятието на мъдреца Дурваса Муни. Тогава техните сили отслабнали, те били нападнати от асурите и много от тях умрели завинаги и не могли отново да възкръснат. Така те стигат до идеята да бият Млечното море, за да си върнат, безсмъртието чрез въпросното питие, но получават и Дървото на Желанията, чиято тайна е голяма. Чрез него мисленото в сърцето на Твореца Битие, може да получи конкретен битиен физически образ и форма.



***

Знай, пречистих се аз във водите,
където в древни времена Озирис се пречисти,
където лодките "Сектет", "Манджит"
докарани бяха, когато от Ам-Урт излезе той
и под пилоните премина.
Намазан бях с масло, използувано по празници,
и обредната дреха "сешет" нося.
Пристигам със скиптър от дърво "бенбен" в ръка.
Духът на пилона отговаря: "Премини!
Ти чист си!


И ако погледнем иконографията на плочката и обърнем внимание на клона, който държи в лявата си ръка божеството, с навиващата се на него змия (или две змии), то това е клон откъснат от Дървото на Желанията, намиращо се в Хрид чакра. И тук отново имаме иконографско макропредставяне на елементи от духовното сърце (Иб) и Хридайам падма чакра. В този ред на мисли, разлистеният клон, носен на рамото с лявата ръка, с навиващи се на него, една или две змии, сам по себе си е един първообраз на магическите жречески и божески жезли в древността и първообраза на Асклепиевият жезъл, с който виждаме да бъде изобразяван самият Асклепий през античността. Иконографията на плочката ни показва неговото зараждане, което е само по себе си уникално от научна гледна точка. И ако вземем иконографията на божеството от «плочката на Сабазий» в общия план и я сравним с други иконографски изображения на Сабазий, в които се виждат много повече негови функции и атрибути, ще видим, че там наистина се срещат дървото и навитата на него змия (http://www.bulgarianassociation.co.uk/wp-content/uploads/2016/07/Sabazij2.jpg ), но в плочката от Белинташ, както казахме, е налице не цялото дърво, а само клон от него. Тогава е ясно, че въпросната плочка показва една изчистена концепция, със строго определена функция на Сабазий или направо да го кажем - един друг негов божествен аспект.


Изследването на иконографски представената идея, в която мъжът или божеството от плочката от Беланташ държи в лявата си ръка и носи на рамото си отрязан клон от дърво около който се навива змия, доведе до интересни резултати. Отрязан клон носен на лявото рамо с лявата ръка иконографски в античността са отбелязани две митологични персонажи, а именно самият бог Аполон и родът на кентаврите, сред които е и кентавърът Хирон (виж фиг.5. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4%C8%C3%205.jpg и фиг.6.http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/%D4%C8%C3%206.jpg ). На тях, обаче няма увиваща се змия. Такава се явява на клона на божеството от плочката от Беланташ и на античните изображения на тоягата на самият Асклепий. Митологично, кентавърът Хирон, Аполон и Асклепий са свързани 18*(вж. Бележки). Хирон отглежда малкият Асклепий и го обучава в тънкостите на медицинското изкуство до степен такава, че Асклепий научава тайната на възкресението, която е в прерогатива и божеските възможности на самият Зевс (Зевс-Асклепий). Може би, затова физиогномично иконографски той се изобразява да прилича на Зевс, макар да е син на Сабазий-Аполон. Самият акт, който прави Аполон да заведе малкият Асклепий на отглеждане и обучение при кентавърът Хирон, говори, че дори бог като Аполон е имал своето обучение при него. Многобройни са и митологичните герои, които той отглежда и дава обучение. В тоя ред на мисли, общността на кентаври като Хирон и Фол са изворните носители на човешките цивилизационни начала и науки, една, от която е и медицината. Ето защо е необходимо да предположим, че отсеченият клон, държан с лявата ръка 19*(вж. Бележки) на лявото рамо е своего рода символ на принадлежащите и обучените в школата на кентавърът Хирон. Разбира се, че такъв отсечен или отрязан клон, носи и самият Асклепий в иконография на каменна плоча, където е изобразен с дъщеря си Хигия (вж. Фиг.6. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4%C8%C3%206.jpg ). Към тях принадлежи и божеството от плочката от Беланташ, с тази разлика, че на неговият клон, започва да се увива змия, сигурен знак, че освен лечението, то владее и тайната на възкресението. Отделно от това можем да говорим за познанието и Мъдростта. Но е факт, че единствената фигура, свързана с кентаврите, школата на Хирон и обучението в медицина, довело до овладяване тайните на възкресението, (за каквито свидетелства Сократ, че са владели и дедите ни по нашите земи, в диалогът «Хармид» на Платон) е самият Асклепий. Още веднъж трябва да подчертаем, че плочката от Беланташ носи пределинската и предантична представа за него, която го роднее с баща му Сабазий-Аполон.(Вж. Фиг.3.http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/%D4%C8%C33.jpg Античната представа сваля този клон със змията от рамото му на земята и го превръща в тояга-жезъл, около която се увива змия, който държи или на който се подпира самият Асклепий. Налице е вече една съвсем друга представа за него и съвсем друг образ. Може би, свалянето на клонът от рамото, на земята, превръщането му в тояга-жезъл, не е случаен акт? Може би това е образът на възкресеният от Зевс, Асклепий, който може да лекува, но му е забранено да възкресява?!

Как в крайна сметка, клонът носен от обучените в школата на кентавърът Хирон се превръща в тояга-жезъл?
Отговор на този въпрос, може да ни даде произхода на известният Мойсеев жезъл. Според едни арабски автори произхода на този жезъл е от райското дърво смирна, което Адам взел със себе си, след изгонването му от Райската градина (Едем), според други, Мойсей го е отрязал от храста аусадж. В контекста на нашите разглеждания на Хрид падма чакра и свързаното с нея Дърво на Желанията Париджата, което Индра засажда в райският свят Индралока, ние виждаме, че твърденията на арабските автори за произхода на жезъла на Мойсей от райското дърво смирна 20*(вж. Бележки), взето от Адам от Рая, имат съвсем реално основание. Защото, когато си бог или посветен и «отсечеш» клон от Дървото на Желанията Париджата и го превърнеш в жезъл, например, би следвало да придобиеш способността да случваш в света, всичко, каквото си пожелал в сърцето си. Именно с жезълът от свещеният клон от райското Дърво на Желанията са се създавали и отваряли да текат свещените лечебни аязми, изключително важни, както за лечебните светилища на Сабазий-Аполон Лечител, така и за асклепионите на самият Асклепий. Неслучайно това е демонстрирано от Мойсей на скалата в Хорив, която той превръща с «Божията тояга» в извор. Посвещенческото начало на Мойсей ясно асоциира отрязаният клон превърнат в тояга-жезъл със змията и змията с тоягата-жезъл.(Втора Книга Мойсеева, гл.4:2-4). Тази асоциация е ясно изразена и в плочката от Беланташ, както и в античният образ на Асклепий, но не само с тоягата-жезъл, около която се навива змия като негов атрибут, а и с етимологията на името му, което според тълкуванията включва в основата си стара индоевропейска дума за «змия» или «риба» - ask/esk 21*(вж. Бележки). Още по-интересно е сведението, че при основаването на светилище (асклепион) на Асклепий в Атина, на западният склон под Акропола в 419 г. Пр. н.е. , свещеник на име Телемах, донася бога на мястото под формата на свещена змия. Този факт, ясно ни показва, че в античният свят, змията започва да символизира самият Асклепий и най-вероятно е била смятана за негово въплъщение. Факт е, че когато Рим приема култа към Асклепий, първом открадва свещената змия от светилището му в Епидавър и създава светилище на о-в Тибър. Асклепий е имал и своя зооморфен образ, (подобно редица египетски богини), чиято важна функция в античността е била основаването, изграждането и освещаване на неговият дом (храм) и вероятно покровителство над дадено селище или град.
Неслучайно в Тракия, Асклепий получава епитета Зюлмидренски (варианти: Zymdrenos, Zylmyzdrienos , Zymyzdrenos, Zylmizdrenos и т.н..), който според Вл. Георгиев може да се преведе именно като „воден змей” (или змия), от Zyml – „змей” , udrenos – „воден” udr – „вода”, но този епитет не е само във връзка със змията, която се увива около жезъла му, а и във връзка като стопан на свещеният извор (и свещената скала) (вж. и значението на Сабазий Арселенос), без който не може да съществува нито един асклепийон или лечително скално светилище. Тука ние виждаме една абсорбация, едно унаследяване на основните черти на убития от Сабазий-Аполон, Питон (стопан на свещеният извор в планината Парнас), при което имаме неговото възкресяване и дори антропоморфно превъплъщение в образа на самият Асклепий. Неговата отрицателна същност е трансформирана и той може да служи като змия увиваща се около пръчката, превръщайки я в жезъл на лечението и възкресението. В Шумер, такъв предшестващ образ е този на бог Ниназу, син на богинята на лечението Гула и с баща Пабилсаг. Една от неговите многобройни функции 22* е на бог-лечител, (която може да се сметне като унаследена от Гула), а в една от неговите характеристики е наречен «цар на змиите» и «божествената змия», но неговите лечебни функции, за разлика от тези на Асклепий са сведени повече в предпазването от ухапване от змии, каквито функции виждаме и при детето Хор в т.нар. «Метерних стела», която се е използвала за заклинания и магии свързани с лечението от отровата на най-различни отровни животни, включително и змии. Но никое от тези две божества, не виждаме ясно изразените лечебни функции, каквито имаме при кентавърът Хирон, Сабазий-Аполон и Асклепий.

На иконографията на плочката, има една особеност, която трябва да отбележим. Клонът, който държи божеството, не е цялостно ясно изразен, иконографски. Най-добре, той е подчертан в началото и зад гърба и главата на божеството, неговите очертания са повече внушени, отколкото ясно изразени. Но вляво змията, която е извън торса се насочва в горният край на този клон, а змията, отдясно се увива в началото на клона, до неговото първо чаталесто разклонение 23*, което е ясно изразено и продължава да се увива по дясната му клонка. Така двете змии извън торса на божеството, обхващат главата му в шпалир 24*, но над нея се движат вече в две различни посоки, но не насочват главите си една срещу друга. Те не се съвокупляват, нито се борят и конфликтират една с друга. Всяка има своята роля и място извън тялото на божеството. Това не само подчертава облика на божеството като техен владетел, но е и подсказ, че змиите вероятно са негов зооморфен символ и превъплъщение. Иконографски тук е представена, една различна идея от версиите на легендите за това как е създаден керикейона в еладският свят.
В концепциите за Хермесовият жезъл – керикейона имаме две борещи се, а в другата версия свързана със слепият прорицател Тирезий – съвокупляващи се змии. В крайна сметка при Хермес пръчката се явява умиротворител на конфликта и това я превръща в жезъл, който носи мир, а при Терезий – в жезъл, който стимулира плодородието. Сроден сюжет подобно този при Тирезий имаме при легендата за възникването на Асклепиевият жезъл, в която се разказва, че когато пред Асклепий на пътя се изпречила една змия, той я убил с пръчката, която носил. Тогава се появила втора змия, която носила в устата си трева, с която съживила първата 25*. Поради това, негов символ станала пръчката с увитата около него змия. Най-близко до тази легенда е изображението на клона, носен от божеството в плочката от Беланташ, при което част от тялото на змията, (вляво извън торса, над главата), пълзяща към горният край на клона е покрито с листната му маса. Асклепиевият жезъл носи обезсмъртяване и възкресение. В Четвърта книга Мойсеева, Числа, гл.21: 6-9 имаме точно такъв момент, в който Господ наказва евреите със смърт от отровни змии и след като мнозина умират от техните ухапвания, се разкайват. Тогава Господ дава инструкции на Мойсей, как да изработи един своего рода жезъл на обезсмъртяването и спасението:
8. И рече Господ на Мойсея: направи си медна ( в някои преводи – огнена) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия)ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.
9. И направи Мойсей медна (огнена) змия и я окачи на върлина, като знаме и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната (огнена) змия, оставаше жив.
Това описание на направа на жезъл от върлина със змия на него в Четвърта Книга Мойсеева, е много сродно с иконографски представеното в плочката от Беланташ и по-късната антична асклепиева тояга-жезъл с увита на него змия. Затова предположихме, че по Българските земи, (откъдето е и плочката от Беланташ), дървото, от което е отсечен клона, представен в иконографията на плочката е ясен или леска. Трябва, обаче да отбележим, че тоягата-жезъл 26* сама по себе си няма никаква сила, ако не е в ръката на посветеният.

В един от вариантите на мита за раждането на Хермес и открадването на кравите на Аполон, написан от Омир в неговият «Химн за Хермес», Аполон дава на Хермес, своят жезъл (златен с три клонки), а според написаното от Аполодор в неговата «Митологична библиотека» (стр.103), златната си пастирска тояга. Така според Омир и Аполодор носител на кадуцея преди Хермес е самият Аполон. Но много рядко ние сещаме иконографии или други изображения (едно от тях, монета с надпис Олбиополеи http://apollon.blog.bg/photos/27883/original/79999.jpg ), където Аполон да е изобразен с керикейона. Най-честите негови изображения са именно с клон в лявата ръка или дясна ръка
(http://www.theoi.com/image/T14.7Leto.jpg;http://www.theoi.com/image/K5.11Apollon.jpg), а при тази иконография, той е изобразен с чаталест клон Y (чиито два клона са насочени в противоположни посоки) в лявата ръка, заедно с Хермес, държащ керикейона си
( http://www.theoi.com/image/K45.2Bendis.jpg )

Ясно е, че, ако е имало предаване на божески жезъл,от Аполон на Хермес в знак на приятелство, така както пишат Омир и Аполодор, то той най-вероятно е бил под формата на клон (ясен, леска, лавър или маслина) - магическа пръчка или жезъл-тояга ( макар Омир и Аполодор да пишат за жезъла като завършен), която после самият Хермес трансформира в познатият ни вече керикейон с двете увиващи се змии, който когато се приложи към спяшите им праща буден сън, на умиращите дава лека смърт, а когато се приложи към мъртвите ги възкресява за нов живот (също като върлината със змията на Мойсей).
И ако търсим кой е междинният вариант между клона на божеството от плочката от Беланташ, около когото се увива змия и хермесовият жезъл, това несъмнено е доживялата наши дни сурвачка. Тя по същият начин, представлява отчупена или отсечена дрянова, лескова пръчка със срещуположно стоящи клонки (или от плодно дърво - черница, крупа, слива и т.н.), които се захващат една за друго и оформят 1,2 или 3 кръга, (подобно керикейона на Хермес),а ствола на пръчката се нашарва с плитка резба във вид на змиевидна спирала (символизираща навиващата се по него змия) (вж. Сурвачка. Българска митология. Енциклопедичен речник, стр.346-347). Пръчката може да завършва с 2 или 3 рогчета на върха. Самото описание на основната конструкция на сурвачката ясно показва, верността на нашата теза, че подареният от Аполон на Хермес жезъл е именно онзи свещен клон, който често той носи на рамото си или държи в лявата ръка и който Хермес впоследствие, трансформира в познатият ни вече керикейон, който също държи с лявата си ръка. За това свидетелства и следният артефакт, където керикейонът е изобразен в духа на настоящите ни разглеждания.
https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/d...da1754ee5d1.jpg.

За това ни свидетелства дори самото име на жезълът „керикейон”, което може да се изведе от keiris/kiris, с предполагаемо значение „гора”, „планина” (вж. Дуриданов „Езикът на траките”)
Клонът с навиващата се по него змия, на лявото рамо на божеството от плочката от Белинташ, можем да счетем именно като прототипът на сурвачката и въпросният керикейон на Хермес. Неговата антична иконография като изправена тояга с навиваща се на нея змия, представлява един от неговите аспекти, които не са отбелязани в намерената от Асен Караджов плочка от Беланташ, но вероятно е в наличност в ненамерената мистериална редица от сребърни плочки, съществувала вероятно в древността. В човека, тоягата на Асклепий символизира гръбначният му стълб, централната нади или канал Сушумна, който е с много тесен отвор, но в който, когато змията-огън Кундалини, «Царицата на Змиите» влезе и започне да се размотава, движейки се нагоре, към седмият център, хилядолистника Сахасрара и го достигне, тогава не само съзнанието, но и физическото тяло на човека се напоява с божественият нектар (кула-амрита), преобразява се, преосвещава се и се обезсмъртява, освобождавайки се от всички болести. А Асклепий, както знаем е знаел как да възкресява човека, т.е. да дава безсмъртие, не само да лекува. Както посочихме, по-горе в текста, плочката от Беланташ ни представя процеси на движението на Змията-Огън, в предната част на тялото по Медха нади и Лакшми нади, а с двете змии, иконографски сложени извън тялото на божеството ни свидетелства за движение по двата странични канала (в задната част на тялото) Пингала нади и Ида нади, като в лявата страна, където божеството държи клона, с навиващата се змия, освен движение по Ида нади, е налице и движение по други канали. Керикейона на Хермес, на който имаме две взаимнопреплитащи се змии, подобно двойната спирала ДНК, също изобразява двуполюсната динамика на Кундалини в двата странични канали Ида и Пингала нади. В тоягата на Асклепий, ние имаме изчистени всякакви странични клонки, сиреч движението е единствено в Сушумна нади и всички други странични канали са изключени.
Ако разгледаме въпроса планетарно, и го отнесем към тоягата-жезъл на Асклепий в иконографски аспект, ще видим, че тя е изобразявана или изправена с навиващата се змия или леко под наклон. В тоя аспект, тя вече е символ на наклона на земната ос, чиято промяна, може да бъде свързана със смяната на световните епохи - Златната със Сребърна, Сребърната с Медната и т.н. Ясно е, че при един точно определен наклон на земната ос, сме имали Златна епоха, времето на царстването на Кронос/Сатурн, когато болести не е имало. Ако бъде погледнато под този ъгъл този тип иконографско представяне на Асклепий е и вид послание към бъдещето. Защото ясно е, че Асклепий като син на Сабазий-Аполон или като негова антична интерпретация сублимира образа на Сабазий-Аполон като Космократор и Пантократор, но тази негова функция е антропоморфирана, насочена е повече към човека като микрокосмос. Към тази идея ни води в шумерската митология и бог Нингишзида, сина на бога на подземното царство Ниназу, който е наречен «Господарят на здравото (устойчивото) дърво». Предположението за този епитет на бога е, че идва от това, че корените, чрез които дърветата съществуват, растат в подземното царство. Но в контекста на нашето разглеждане, можем да счетем, че тук с идеята за доброто, здраво, устойчиво дърво е визирана една точно определена позиция на земната ос или един неин точно определен ъгъл. А. Дж. Фротингам в началото на двадесети век дава идеята, че прототипът на бог Хермес е неговият кадуцей е шумерският бог Нингишзида. Той посоча артефакт, изкопан от град Лагаш, който представлява ваза с изображение на две преплетени змии върху тояга на възраст 2100 г. пр.н.е.

http://drakenberg.weebly.com/uploads/6/7/4...7983272.jpg?625

На нея има надпис, посветен на бог Нингишзида от цар Гудея, управител на Лагаш, който гласи: "На бог Нингишзида, неговият бог Гудея, управител на Лагаш, за удължаването на живота му, е посветено това". Функцията на този божески жезъл, ясно е подсказана в надписа – подмладяването, регенерацията на мисълта, душевността и биологията, с което в крайна сметка статута на царя става божески, самият цар се схваща като жив бог, макар да няма вечността на боговете. Но когато описва вярванията на царете в Тракия, Херодот пише: „траките почитат от боговете само Арес, Дионис и Артемида. Отделно от народа, царете почитали Хермес повече от всички богове, кълнели се само в неговото име и изкарвали от него своя произход.”
Основание за това твърдението на Фротингам за произхода на Хермес от шумерският Нингишзида лесно може да бъде намерено, но все пак трябва да се има впредвид това, което казва Херодот в своята „История”, че елините приемат имената на боговете си ( а и самите богове) от пеласгите, сиреч от автохтонното население на Балканите, а те пък започват да именуват своите безименни богове с имената на египетските богове, така както им предава оракулът на Додона, вследствие тяхното запитване към него 27 * (вж. Бележки). Това няма как да стане, ако техните божески пантеони не са идентични и боговете в тях не си отговарят едни на други като същност и функции. Това препредаване на божески пантеони от египтяни на пеласги, сочено от Херодот, може да бъде обяснено само със сведението, което дава Джагфар Тарихи, че в 10 000 г. пр. хр. на териториите на Шумер, Иран, Египет и Балканите, което означава, че и територията на по-късният, обособил се самостоятелен Шумер, след разпада на империята Самар е участвала в този процес, сиреч под шапката на древнобългарската империя Самар тези територии са имали един единствен общ древнобългарски божески пантеон, който впоследствие се е сепарирал и донякъде изменил, за нуждите на нововъзникналите държави и населението в тях. Това означава, че не е задължително кадуцеят на Хермес и самият Хермес като божество да е непременно внос от Шумер, той със сигурност е съществувал и на Балканите в периода на средната бронзова епоха (2100 г. пр. хр.) и по-нататъшните находки със сигурност ще докажат това. Допускаме хипотезата, че този вид божески жезъл е един вид общосподеляна „ценност” във всички територии включени в древнобългарската Самар, 10 000 г. пр. хр. и е пряко свързан с царско-жреческата власт.
Как обаче възниква самият кадуцей? В легендите за това как Хермес сам създава кадуцея или слепият прорицател Тирезий го създава и дава на Хермес има една много важна подробност – първом са двете увиващи се една в други змии и след това е пръчката между тях. Това се потвърждава и от артефактите, открити досега. Най-важният от тях е от Чогха Миш, на днешната територия на Иран, която е част от територията на древнобългарската империя Самар , основана 10000 г. пр. хр. Изображението на две увиващи се змии във вертикал с две изправени пантери от двете им страни е датирано, че е от ранният неолит 6800 г. пр. хр., вж. http://www.enenuru.net/storage/chogha_mish_nin.jpg
и е уникална находка сама по себе си, изпреварваща тази на цар Гудея ( от кутиите) от Лагаш с цели 4700 години. Какво обаче представлява тя? Зооморфната интерпретация или модификация на древнобългарският символ I Y I. Говорим за зооморфен, защото при кадуцея са само змии, а тук имаме и две пантери. Разбира се, самостоятелно навиващи се змии, виждаме и в артефактите от град Лагаш, но и те са много по-късни, вж. https://classconnection.s3.amazonaws.com/84...21885890018.png с тази разлика, че този от град Лагаш, със самостоятелно оплитащите се змии, ясно ни показва, какво символизира оплитането на отделните фитили при направата на великденският козунак в наши дни.
Друг артефакт от този регион е една теракотена плочка на богиня Ашерах, (асоциирана със свещеното дърво или гора), датирана 2000 г. пр. хр. https://lh3.googleusercontent.com/-8oPhh_Xh...vre_AO12456.jpg . Тя държи в лявата си ръка именно същият керикейон, който виждаме изобразен и на вазата от град Лагаш, чиято форма е подчертано дървовидна. Тук не можем да не провидим мита за Аполон и нимфата Дафна, която бягайки от любовта на Аполон, за да се спаси, баща й Пеней я превръща в лаврово дърво, което става любимото на Аполон, чиито клонки са основни за ритуалите свързани с него, а неговите вечно зелени листа символизират идеята за безсмъртието. Именно затова и в плочката от Беланташ имаме иконографски загатнати листата, в клона, който носи божеството на лявото си рамо. Не можем да не допуснем , че тези листа със сигурност са лечебни, още повече, че предположихме, че тук клонът е от ясен или леска. Подобна идея е ясно изразена в описанието на новият Иерусалим, където посред главната му улица, от двете страни на реката, виждаме да стои именно свещеното дърво на живота, което дава всеки месец плод, а листата му служат за изцеление на народите (вж. Откр. Иоан, гл.22:2).
Началото на бронзовата епоха в Египет (стела на Нармер, 3100 г. пр. хр. https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/b...b08b9e117dd.jpg
и Шумер, Урук
https://petesfavouritethings.files.wordpres...uruk3000bce.jpg
(3000 г. пр. хр.), според откритите артефакти ни представя идеите за двете преплитащи се змии отновно в контекста на царският символизъм, но и в синкретизъм със съществата, които ги придружават в изображението от Чогха Миш в Иран от неолита. Още с първата си намотка те формират Гумното или центърът на държавността, първият кръг, изначалният „шен”, чиято идея е обединението на несъвместимостите чрез динамиката във вертикал, която дефинира една незрима вертикална ос и трансформира разрушителната конфликтна енергия между двете противопоположности в градяща скелето на държавността потенция (число 8). Стабилност и Вечност. И най-вече – горната част на жезълът керикейон (https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS59zV07-53kvnroqKJIxMjRix6X9A76KKwXDNPYxcwva7IJAcIEw ) Устрояването на Държавата следва неизбежността и ритмичността на установеният вселенски ред. Затова тук, в стелата на Нармер, в числото 8, освен 8-те ипостаси (лица) на бог Пта, можем да провидим и създаването на град Мемфис от Нармер (Менес).
Не бива и да се съмняваме, змиевидните шии на лъвовете в стелата на Нармер са първите символи на двете богини Некхбет и Уаджет под формата на змии (http://l7.alamy.com/zooms/b6df53fca98d43eb8b0bd1b3ee84e350/stela-with-two-snake-goddesses-egyptian-museum-egypt-dexper.jpg) и лъвове едновременно (при Уаджет формата на лъва се запазва), а тяхното оплитане една в друга, което формира изначалната форма на „шен” е и първото „небти” (обединение на Долен и Горен Египет). Затова символът „шен” виждаме да бъде споделян иконографски и при двете богини.
Нека обърнем внимание на Уаджет (Долен Египет, преддинастичен период). „Текстовете на Пирамидите”, че тя е възникнала от растението папирус в изначалното блато, затова и папирусът е хералдически символ на Долен Египет. Най-важното е, че именно такъв скиптър-папирус предположихме, че държи мъжът от плочката от Беланташ в дясната си ръка, долу близо до земята. Връщаме се отново към началото на нашите разглеждания, именно за да свържем скиптъра с богинята Уаджет, чието йероглифно изписване на името виждаме, че съдържа именно символа на папируса – скиптър, в чийто горен край започва да се навива змия, (самата Уаджет ) http://www.joanannlansberry.com/fotoart/la...adjet-glyph.png .
Навиването на Уаджет около папируса още по-ясно и отчетливо представено виждаме и на друга иконография http://www.whale.to/c/wadjet2.gif . Иконографиите на Уаджет, един от йероглифите на изписване на името й и иконографията на плочката на Беланташ явно ни показват два начина на създаването на известният в античността жезъл на Асклепий, като при плочката от Беланташ, скиптърът Уадж е налице, но змията не се навива около него, (както е при Уаджет в Египет), а по тялото на мъжа и клона, който носи с лявата ръка на рамото си. (В разглежданията си, по-горе в текста, ние вече обяснихме, смисълът на това.) Увиването на змията спираловидно около папируса-скиптър Уадж със сигурност усилва нейните регенеративни способности и лечителни сили, тъй като както обяснихме още в началото на нашите разглеждания, той самият е носител на тези сили.
И докато в тези два случая, познатият ни и разбира се, много по-късен асклепиев жезъл не е ясно изразен, а само ембрионално подсказан, то в следващата иконографска сцена, където са наредени в редица Уаджет/Буто, Тот, Изида с Хор, Амун и Некхбет, въпросният жезъл - пръчка около която се навива спираловидно змия е ясно иконографски посочен, на два пъти. Един път, такъв папирусен жезъл с увиваща се спираловидно по него змия, държи самата Уаджет/Буто (най-отляво с червената корона на Долен Египет), както и самата Некхбет (най-отдясно с бялата корона на Горен Египет). http://i476.photobucket.com/albums/rr122/l...Wadjet2-1-1.jpg
Възрастта на ранните изображения на Уаджет (змия-кобра), увиваща се около папирусно стълбо е определена от учените на 3100 г. пр. хр. т.е. в началото на бронзовата епоха, т.е. по времето на първият фараон Нармер (Менес), на чиято стела видяхме и върха на познатият ни керикейон. Това е 1000 г. по-рано от 2100 г. пр. хр., където за първи път имаме ясно изобразените иконографски тояга с две преплитащите се змии по нея от град Лагаш, Шумер. Подобна датировка, веднага би поставила произхода на асклепиевият жезъл в Египет, ако не бе разбира се, плочката от Белинташ, за която нямаме ясно посочена датировка и изследвания за възрастта й. (Вж. фиг.7. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4%C8%C3%207.jpg ) В крайна сметка, дори тя да се окаже късна или много по-късна, нейната иконография ни представя едно самобитно, местно, балканско и древнобългарско разбиране за свещеният жезъл, което обаче има своята свързаност и връзка с културата на Египет и точно това, откроих в началото на разглежданията си. Това се потвърждава и с асоциацията, която правят гърците на богиня Уаджет-Буто с богиня Лето (Латона), която е майка на Аполон и Артемида и е много повече с произход от Тракия, отколкото от Елада. Така атрибутът на Уаджет-Буто – тръстиковата пръчка с увиваща се по нея змия ще се „окаже” в ръцете на богинята Лето, и оттам по веригата през Аполон, можем да потърсим неговото препредаване към Асклепий и Хермес.
Името на богиня Лето, можем да изведем, възможно от днешният старобългарски с вероятно значение на „година”, синоним на времето и неговата цикличност и сезонност. Но, ако я свържем идейно с изворът Лета (трансформиран от неоплатониците в река) в Хадес, от който душите пият вода, за да забравят своите предишни животи, и започнат своят пореден земен живот, то етимологията на Лето е именно „забравено време” или „освободено минало”. Лето не трансформира цялото време, а само онази проживяна част, която създава гравитация и е котва за душите, лишавайки ги от възможността да имат своето настояще и бъдеще. Затова забравата е част от лечението на душата, защото я освобождава от отрицанието и стреса на преживяното (освобождавайки блокадите, пробивите и дисхармониите във фините енергийни тела на душата, в които тя е облечена). Затова и в асклепийоните имаме процедури на лечение с измиване в свещеният извор и сънят в храма.
Трябва да отбележим, че богинята Уаджет също има свое светилище с оракул в нейният град Пер-Уаджет (Per-Wadjet), Домът на Уаджет (или на Уто). В реда на нашите разглеждания на лечебните светилища, които направихме в студията, това не е никаква изненада. Самата Уаджет е олицетворявана с Окото на Ра и е поставяна като урей (заедно с Некхбет) на двойната корона (пшент) на фараона, на мястото, на което се намира Третото око или Аджня чакра, (каквато фараонът като въплъщение на Хор или Ра, трябва да има работеща). Това говори, че пророчествата извършвани от оракула на Уаджет в нейният храм, не са имали нужда от тълкуване от съответен жречески колегиум, какъвто е имало в храма на Аполон в Делфи, където се е пророкувало, предсказвало с третият център – Манипура. Те са от най-висше духовно равнище и качество. Тук трябва да споменем и Окото на Хор (Атшет или Всевиждащото), към който „двете господарки” имат отношение. То е наричано още Окото на изцелението 29*, символ на мъдростта и прозрението, лечението и възкресението след смъртта. (Виж и изображението, при което Уаджет увиваща се около жезъла, носи символа „шен”, а вляво от нея е Хор, държащ знака на живота „анкх” http://www.joanannlansberry.com/fotoart/me...zm/wassnake.png )
В заключение, трябва да добавим: божеството изобразено на плочката от Беланташ, носещо в лявата си ръка, опрян на лявото си рамо клон с навиваща се на ствола му змия и втора такава, в горният край на клона е буквалният образ на Змиеносеца. Като такъв Зевс поставя Асклепий след смъртта му и с който се асоциира 13-тото зодиакално съзвездие от звездният зодиак (други асоциации на съзвездието са с Аполон борещ се с Тифон и Лаоокон, жрецът на Троя).

Изследователят на въпросната плочка и светилището Беланташ, от гр. Асеновград, в книгата си «Белинташ – светилището на бесите», стр. 42, пише «Белинташ е скално светилище. Пропускам възможността да е било посветено на Асклепий». Това определено е грешка на изследователя, при все, че той разглежда редица лечебни светилища в тази част на Родопската яка и недвусмислено по този начин свързва или внушава връзката им както със сребърната плочка от Беланташ, така и със самият Белинташ. Белинташ не е само огромният скален масив,той е голям светилищен център, който образува около себе си голям светилищен комплекс, включващ в себе си редица скални светилища. Едно от тях е прорицалището Питво. Тогава съвсем резонно е да допуснем, че е възможно съществуването на лечебна част на светилището, вероятен асклепион, примерно, там, където е сега Курджиева махала, в близост до която е намерена и въпросната плочка. Самият Никола Боев, свидетелства за тази възможност, на стр, 82-ра от книгата си « Свещеният лес на бесите», в която ни информира, че когато откривателя на плочката Караджов, копаел основите на къщата си или правили други строежи в махалата, се натъквали на стари зидове, които имали формата на мостчета (сводчета),а също така на рудна шлака и керамика. Ето един красноречив пример за вероятно подобни «мостчета» или «сводчета» от пауталийският асклепион (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6d/Roman_thermae_complex_%28Kyustendil%29_17.JPG/1280px-Roman_thermae_complex_%28Kyustendil%29_17.JPG )
Беланташкият надпис (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/%C1%E5%EB%E0%ED%F2%E0%F8%EA%E8%FF%F2%20%ED%E0%E4%EF%E8%F1.jpg), който се намира в района на Курджиева махала, със змиевидните си символи в дясната си част, недвусмислено показва връзка със сребърната плочка от същата махала. Нещо повече, в него може да се провиди и пръчката, поставена между двете змии, които впоследствие, увивайки се около нея, формират известният ни керикейон и днешната ни сурвачка.

И така, ако трябва да отбележим древните свещените лечебни места и светилища по севернородопската яка в посока Изток към Запад (и към вътрешността на яката), подредбата е в общи линии до момента следната: Беланташ при село Врата с прорицалище и вероятен асклепион, С.Павелско (свещен извор),село/кв. Горни Воден (Асеновград), ман. Свети Кирик и Юлита село Руен, село Куклен с манастира св. Козма и Дамян, с. Гълъбово, св. Петка, с. Бойково, Божи врач, село Ситово, Аязмо св. Богородица и ман.Свети Петър и Павел (бивш свети безсребърници Козма и Дамян), Лилково – св. Атанас-Кукулек-Петелски баир. В западната посока от тази дъга се започва със асклепиона «Хайдушко кладенче» село Баткун, Пазарджишко и се стигне до Пауталия(Кюстендил), Германея (Сапарева баня) и през София (Сердика) до Пернишко. Списъкът с лечебните светилища по севернородопската яка със сигурност не е пълен и с времето в него, ще се появят и други имена.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



БЕЛЕЖКИ

* Можем да търсим известна връзка на скиптърът „Уадж” с легендата за Потопа, която съществува за Белинташ и скалната халка, която се сочи като свидетелство за достоверността й. Силата на този скиптър-амулет е пряко свързана в Египет с позитивите от наводненията, т.е. скиптърът Уадж притежава силата да трансформира унищожителните сили на водната стихия и да ги превръща в ползотворни за битието на човека и околната среда, с която той се осъществява. Именно това е посочено в един стих от египетската Книга на Мъртвите, гл.183:

Синът ти, Хор, тържествува пред съда на боговете. Господството на света му бе дарено
и още на Кеб престолът ще му бъде даден,
тъй както Тум реда оповести,
записан в свитъците
и издълбан върху желязна плочка,
според заповедите на баща ти, Птах-Танен,
седящ на своя царски трон...
Той своя брат повика, за да изправи Шу,
за да издигне той водите до върха на планините,
за да покълнат треви по хълмовете
и жито в долините,
да не престават земята и водата плодовете да множат... Ето небесните и земни богове
сина ти Хор към залата те придружават,
където той за техен господар и повелител е провъзгласен...
Можем да предположим, че божеството, изобразено на плочката от Беланташ има отношение именно към този процес на овладяване на разрушителното действие на потопа, за което легендата свидетелства, че е застигнал тоя район.

** „Книга на Мъртвите”, гл.130: Ето, един дух планетарен,
лицето му блести в съзвездието на Мечката голяма,
а погледът му върху мен се приковава,
защото името на Ра в сърцето ми живее
и моята духовна форма се ражда от устата ми.
Ето, когато аз говоря, Ра слуша словото ми на сила!...
Бъди прославен, Ра, ти властвуваш на хоризонта!
Пречистваш с пламъците твои на светлината съществата.
Ти имаш на небето власт върховна
в мига, когато враг се готви да напада.
Ето ме! Идвам аз реда космически отново да градя,
защото този небосвод стоманен, който
от злия дух Апопи пронизан беше!
Всред урагани и всред бури
там той прониква
и въпреки че бе отблъснат от бога всемогъщ с глава на лъв,
възстановяването на реда на световете от мен зависи!

*** Виж и Брихадараняка упанишад
Брахмана 3:9. Наистина, този пуруша има две места [на пребиваване] — в този и в другия свят; междинното, третото е в съня. Застанал на третото място, той вижда двете места — мястото в този и в другия свят. И какъвто е пътят към мястото в другия свят, като върви по този път, той вижда двете — злото и блаженството. Докато спи, той взема от този всеобхващащ свят вещество и сам разрушава, сам сътворява; със своя блясък, със своята светлина той спи; така този пуруша сам е своята светлина.



4* (Връзката Рудра Пинакин- Панакея/Панацея) Лъкът на Рудра се нарича Пинака и неговата далекобойност обхваща всички Небеса, огъвайки се по хода на Слънцето (символизира южната част на пътя на Слънцето). Затова се нарича още и Аджагава. Рудра (Шива) е Сарва, сиреч Стрелеца със символ Стрелата и прозвището му има тълкувателен смисъл като „унищожаващият силите на мрака” . От този фундамент се развива функцията му като Лечител под формите Вайдянатха Намаскарам – Божият Врач и Вайтхеесваран, на която е наречен и „Божият храм на Лечителите” (Vaitheeswaran Koil ) посветен нему, в Тамил Наду, Индия. Именно под формата Божият Врач, Лекарят на лекарите, повдигайки пелената на хилядолетията, можем да го видим почитан и в севернородопската яка, в село Бойково. Като стрелец и Божи Врач, чрез стрелите си, Рудра Пинака може да предизвиква болести, но и да ги лекува* (слънчевата радиация и радиацията на мисълта). Негови по специфични функции са защитата на децата и селата като цяло от болести. За разлика от важдрата/гърма на Зевс, стрелите на Пинака могат да бъдат асоциирани със слънчевите лъчи, а също и с мислите на човека. Тук виждаме едно ясно дадено познание за вредите и ползите от слънчевата активност и радиация, както за вредите, които може да донесе една материализирана негативна мисъл, както и ползите от една положително заредена такава (като например пророчеството, ясновидството и интуитивното въззрение).
• Абсолютно същите функции като Рудра Пинакин има и Аполон със своят лък и стрели, изработен му от Хефест и даден му, за да защити майка си Лето (Латона) от попълзновенията на Тифон. Така една от основните му функции е на „защитник от злото” и като такъв негови епитети в класическият период са Апотропейос ("apotropaios", от ἀποτρέπω, "да отклони", "възпре", "предотврати") и Алексикакос (от с. Ἀλέξω + п. κακόν, "защитава от злото") (Апотропей и Алекс по съвременно му). Той е Пеан – лекарят на боговете в Илиада, какъвто е и Рудра Пинакин в индуизма (Шива Пурана 7.1.32.36. „Руд” – „този, който разсейва страданието”
). Стрелите му носят както смърт и болест, така и лечение. В Махабхарата (12.318.3) е казано: „Телесната и психична болест пронизва тялото като островърха стрела, изстреляна от изкусен стрелец”. Това сравнение едва ли е случайно. Аполон Пеан като лечител на Боговете е вариант на Рудра Пинакин. В този ред на мисли, можем да предположим, че прозвището на Рудра(Шива) – Пинакин има в началото един общ индоевропейски контекст и името на една от дъщерите на Асклепий, от рода на Асклепиадите, носи съхранена тази обща индоевропейска основа, а именно Панакея,Панакия, Панацея (др.-греч. Πανάκεια «всеизцеляващата»). Това, едва ли е случайно съвпадение. Рудра Пинакин като Лечител (под формата Вайдянатра Ешварар) в лечебното светилище Ваитхеешваран има за съпруга, именно индуистката Панацея - богинята Таиялнаяки Деви. На нея в това светилище се посвещава с молитва лечебната свещена паста ( кал, свещена пепел и няколко капки вода от Аязмото на храма) и приемайки я, поклониците се излекуват от всякакви болести. Това е точно така, както Панакея/Панацея има своят свещен лечебен компрес („лапа”) или отвара, която приемайки се от болните поклоници, ги изцелява от всякакви болести. Това е най-вероятната причина, тя да бъде почитана заедно със Сабазий-Аполон като Лечител в някои от храмовете на елинският свят, както и в светилищата посветени нему в Севернородопската яка и Долен Рупчос. Не бива да ни учудва защо дъщеря на Асклепий е почитана с дядо си, Сабазий-Аполон в едно и също светилище. Елинският свят изключително вулгарно антропоморфизира взаимовръзките между божествата вкарвайки ги в човешките възприятия, норми и разбирания. Не така стоят нещата в индуизма. Там имаме идеята за аватарите, в които божествата са въплъщения или образи едно на друго. Ако пренесем тази идея в елинският свят, бихме могли да обясним Асклепий и родът на Асклепиадите като една множествена аспектарност на Сабазий-Аполон Лечителят. Примерно фактът, че един от епитетите на Аполон-Сабазий - Акесиус (като такъв е почитан в град Елис), буквално „Аполон Лекува”, а също така и Акестор (Лекарят/Лечителят) е и име на една от дъщерите на Асклепий, смятана за неговото женско въплъщение, а именно Акесо (богиня на лечебният процес) е също така и епитет на Телесфор, който в Епидавър е наречен също Акесис (или букв. „носещ завършек на лечението”). В индуизма това е явна аспектарност, която елинският свят пренася в човешкото разбиране за една семейно-родова обвързаност, в която йерархичността, строгата специализация и препредаване познанията на медицината, създава и профилира лекарската гилдия. Концепцията за панацеята в медицината, като вещество, което лекува всички болести, идва за подпомогне визиите за процеса на обезсмъртяване на човешката биология и нейното усъвършенстване в идеята за по-дълголетно земно присъствие за творчество на личността, но е излишна в случаите, когато дългият земен живот на човека е сведен единствено до удовлетворяване на ниските земни радости, страсти и удоволствия.

5* „Познай себе си и ще познаеш целият свят и Вселената и Боговете”. Надпис на Аполоновият храм в Делфи.

6* Шайвитският тантризъм използва термина “питха” за обозначаване на определен тип текстове (Агама), които са своего рода откровения на Шива. Под Агама се разбира и свидетелство или авторитетно знание, придобито чрез сетивни възприятия или прието от заслужаваща доверие личност. Това е едно от трите средства за достоверно познание (пранаяма), признати в класическата Йога. На санскрит, терминът “Агама” е със значения: 1. “извор на учението”; 2. “възлизам”.
Възможна връзка между термина, неговото разбиране в индуизма и по-късната келтска азбука Огам/Оgham, използвана от келтските племена в Уелс, Ирландия и Шотландия през 4–10 век.


7* Древните считали, че астралната душа на човека, или неговото самосъзнание, са разположени в областта на пъпа. Много от санскритските учени споделят мнението, че това вярване е едно от най-древните в Индия. Пъпът се разглеждал като „кръг на слънцето", местопребиваване на вът¬решната божествена светлина. (вж. Елена Блаватска. Разбулената Изида, стр. 46-47.)
Такова е и схващането на древните египтяни, посочено в „Книга на Мъртвите” (гл.42)
« Коремът и моят гръб са на богиня Сехмет.
И силите на окото на Хор дълбоко в моя кръст в кръг се движат
И краката ми на Нут краката са.
Стъпалата ми на Птах са стъпалата.
И пръстите ми пръсти са на двойния сокол божествен,
който във вечността живее.
Истина, частица от тялото ми няма,
която да не е божествена!
А колкото до Тот, той е закрилата на цялото ми тяло.
На Ра подобен, аз всеки ден се обновявам. «

Много техники от Хатха йога са пряко ангажирани със създаването на „божествено тяло” (дивя деха), което е абсолютно имунизирано към болестите.

8* Сходна е и ситуацията със Загрей, разкъсан от титаните (14 части), Атина Палада спасила сърцето му, а Аполон останалите седем части, които заровил под триножника си в Делфи, а по заповед на Зевс Деметра съединила частите и богът оживял.

Виж и „Египетската книга на мъртвите”(гл.151:12):
Ето го Кебхсеннуф. Той казва:
"Аз идвам тук да те закрилям.
Събрах аз костите и крайниците ти съединих.
Ето сърцето ти аз нося
и слагам го на неговото място
вътре в твоето тяло.
Аз правя силен и устойчив твоя дом!"



9* А-тма; А-тман – „противоположен на тъмнината” , т.е. „блестящ, светъл”. Прави впечатление, че и на санскрит и в старите форми на българският език, думата „тма”, означава едно и също нещо, а именно „тъмнина”

10* Брихадараняка упанишад; 4 глава-1 брахмана -7. „Нека чуем нещо от това, което са ти говорили.“ — Видагдха Шакаля ми е казвал: „Наистина, сърцето [хридая] е Брахма.“ — „Както би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Шакаля: «Наистина, сърцето е Брахма», защото какво би имал лишеният от сърце? Но говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?“ — „Не ми е говорил.“ — „Той наистина е на един крак,царю.“ — „Тогава ни говори, Яджнавалкя.“ — „Сърцето е обиталището, пространството — опората, трябва да се почита като стабилност [стхити]“ — „Какво е стабилността, Яджнавалкя?“ — „Това е сърцето“ — каза той. — „Наистина, царю,сърцето е опора на всички същества, защото на сърцето, царю, са опрени всички същества. Наистина, царю, сърцето е висшият Брахма. Сърцето не го напуска, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете — този, който така знае и почита него.“ — „Ще ти дам хиляда [крави] с бик като слон“ — каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: „Моят баща смяташе, че не трябва да се приема преди да се обучи.“

11* Неслучайно Шива (който под формата Пинакин е управител на Анахата чакра) има епитет Хриданаят (Hridayanath) или Хридаеш (Hridaesh), т.е. Господарят на Сърцето, а Парвати има епитет Хридаешвари (Hridayeswari) – Повелителка на Сърцето.


12*. Брихадараняка упанишада, Брахмана 9:22. — Кой е богът ти за западната посока? — Богът Варуна. — Коя е опората на този Варуна? — Водата. — Коя е опората на водата? — Семето. — Коя е опората на семето? — Сърцето — каза той — затова казват на сина, който прилича на баща си: „От сърцето е излязъл, като че ли от сърцето е създаден.“; сърцето е опората на семето. — Така е, Яджнавалкя.

13* Според по-късни митове Атина Палада е дъщеря е на Зевс и Метида, но не Метида ражда детето. Зевс се страхува, че съпругата му може да роди син, който да вземе властта на Олимп, и поглъща бременната си жена. Метида обаче родила дъщеря и почнала да кове в стомаха му шлем за нея. Зевс получил силно главоболие и повикал на помощ Хефест, който да разцепи главата му, за да го отърве от болката. Оттам излиза Атина с целия си блясък и с нов лъскав шлем. Родена от главата на Зевс[2], тя била най-мъдрата богиня и Гръмовержецът често се съветвал с нея.


14* Брихадараняка упанишад; Брахмана 9:24. — Кой е богът ти за зенита? — Богът Агни. — Коя е опората на този Агни? — Словото [вак]. — Коя е опората на словото? — Сърцето.


15* Книга на Мъртвите, гл.172:4.

Сърцето твое "Иб" е пак доволно.
Сърцето ти "Хати" от двете божества Сехем е съживено.
Личността ти цяла прославя духовете звездни,
защото вътрешният свят на съществото ти наистина
е безпределното небе.
Пътят ти е царството на мъртвите,
където светлина и мрак са в равновесие.


16* Брихадараняка упанишад; 4 глава; 4 брахмана.
Както златарят взема парче злато и му придава друга, по-нова, по-красива форма, така и този атма, след като отхвърли тялото, надмогнал незнанието, се превръща в друга, по-нова, по-красива форма — на дедите или на гандхарвите, или на боговете или на Праджапати, или на Брахма, или на други същества.

17* Не можем да не отбележим, че санскритската дума, отнасяща се за Сърцето като една психодуховна структура, а именно Хрид, Хридая, Хридайам се съдържа в думата Ахрида, Ахридос, която е името, с която е позната по-голяма част от Родопа планина, (според изследователите, още от ранното средновековие). В „Речник на Българският език”, съставен от Найден Геров, думата „Хрид, Хридове”, се разглежда в смисъл на „отделна височина, от едната страна стръмна: храт, хрътъ, ридина, ридъ, рътъ, хлъм, върхъ, могила, чюкан, баир; бугор, пригорок, холм, гора, пик. „изкачил се на Хрида”. Въз основа на него, нашата наука приема това значение на думата и се опитва да обясни произхода на името Ахрида. Такива разглеждания са направени и в книгата „Ахрида” на Борис Дерибеев (1986 г, изд. Христо Г. Данов, Пловдив). Там се приема, че думата „хрид, рид” е със славянски произход и е в смисъла на „планина” ( и оттам ахряне – планинци). Това мнение се затвърждава с времето и въпроса изглежда решен, докато човек не потъне в по-дълбоко в мистерията на това, което ни дава Родопа планина като артефакти. Именно изследванията на плочката от Беланташ ме доведоха до идеята за санскритският корен на термина Ахрида, а именно „Хрид” , под който, в санскрита и индийското духовно виждане, се разбира Сърцето не толкова като физически орган, а като съсредоточие на Духовност, като една духовно-душевна структура, подобно сърцето Иб в Египет, което и там е отличено от физическото сърце, наречено „Хати”. Момента е много тънък. Коренът „Хрид” се съдържа в името Ахрида и със сигурност предполага възможна връзка. Но трябва да внимаваме много тук. В санскрита имаме двоичен код, в които роля играе именно точно звукът „А”, за когото Л. Милетич, смята, че е една необяснима представка, която дава повод да се предлагат нови и несполучливи етимологии на думата „Ахрида” (вж. Ахрида, Дерибеев, стр.50-51). Това е така, ако се изхожда от съвременните форми на българският език, но не и от самоскрита, както Г. С. Раковски, нарича санскрита. Там нещата са по двойки, примерно синонимът на „хрид” - „чит” (съзнание) във духовното възприятие на индуизма има своята, тъй да се каже противоположност „ачит” (лишен от съзнание), тогава е съвсем естествено и думата „хрид” в санскрита да има своята противоположност в „ахрид” (оттук и Ахрида, Ахридос), сиреч „чит” – „ачит”; „химса” – „ахимса”, „хрид”-„ахрид”. В санскрита, обаче е странно - думата „ахрид”, сякаш липсва, има само понятието „хрид”. Тя сякаш остава „забравена” в Източната част на Родопите. Разбира се, неправилно би било буквално да преведем „ахрид” като „безсърдечен”, „лишен от сърце” и т.н., по-скоро бихме могли да го тълкуваме, че противоположното на духовното сърце (хрид) е физическото сърце (ахрид), което оживява физическото тяло. Тук можем да предположим връзка на термина „Ахрида” с мита за Загрей, в който той е разкъсан от титаните, а туптящото му сърце (ахрид) е спасено от Атина Палада и предадено на Зевс, който го погълнал и така Загрей се родил под формата на един нов бог – Дионис. В тоя ред на мисли, можем да счетем, че термина има много древен произход от смятаният от изследователите досега и че е с дълбоко духовно-мистериално значение, свързано с теогонията и визиращо Източните Родопи като място за създаване или раждане на нови богове.


18*Тази връзка между кентавърът Хирон, стрелометецът Аполон и Асклепий, можем да видим в образа на божеството Пабилсаг (съзвездието Стрелец) в Шумер. Този образ макар да влиза в синкретизъм с божества като Нинурта и Нергал ни дава вътрешните връзки на митологични персонажи като кентавърът Хирон, Аполон и Асклепий. Изобразяван е кентавър с опашка от скорпион, в момент на стрелба с лък (вж. https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/e...e79803ea27a.jpg ). Считан е за бог на войната и лова, но и за лечител, най-вероятно поради това, че богинята лечителка Гюла/Гула (Нинисинна) (Вж. Пабилсаг и Гула https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/0...2316ec3992.jpg) е негова съпруга (тя може да възкресява мъртвите с „чистата си ръка” и същевременно да наказва с неизлечими болести)(вж. Бау /Гула и синът и Даму – лекарите на боговете http://www.mesopotamiangods.com/wp-content...cal-doctors.gif ) Това, което е важно за нашите изследвания, които свързаха иконографията на божеството от плочката от Белинташ с „Пътя на предците” (Питри яна) е именно етимологията на шумерската дума „Пабил” (Pabil), която означава "прародител” или „роднина". „Саг” (sag) от своя страна означава "главен, най-първи, най-важен" или в превод „Пабилсаг” означава "Главен прародител" или "Предщественик". За нашите разглеждания е важен знакът „Па” (PA) в името му, който се изобразява графически с два клона с техните разклонения и е със значение на
"жезъл”, „скиптър” , но също може да се използва за да се напишат глаголите „удрям, бия” или „побеждавам”. (Именно Пабилсаг е отбелязаният в Откровението на Иоан, конник с бял кон при счупването на първият печат гл.6:2.). В тоя контекст, можем да провидим и връзката между кентавъра Хирон носещ отсечен клон на лявото си рамо и знакът „Па” в името Пабилсаг, със значение „жезъл, скиптър”, каквато роля играе и самият клон като атрибут впоследствие.

19* Важно е, да отбележим, че е възможна връзка между носенето на отсечен клон в лявата ръка на рамото в различните изображения на кентавърът Хирон ( а и на други кентаври) и самото негово име Хирон (Kheiron), чиято етимология се извежда от гръцката дума за ръка (Kheir) и има както символно, така и практично тълкуване. Символното е свързано с учителската и водаческата роля, която той има при наставлението и обучението на митологичните герои (сиреч „посвещаващата ръка”), практичното е свързано с лечебната дейност (kheirourgos - хирург")(сиреч „лекуващата ръка”).
Хирон е бил из¬вестен лекар и дори е практикувал хирургия. Когато като дете Ахил изгорил глезена си вследствие на магиите на майка си, Хирон заменил изгорената кост с кост от скелета на гигант.


20* Отсеченият клон в лявата ръка на божеството от плочката от Беланташ, най-вероятно е от ясен. Основанията за това ни дава факта, че в народният ни фолклор и до днес ясенът е смятан за райско и световно дърво (каквито са и вярванията на викингите и келтите). Друг факт, който ни насочва към това е, че кентавърът Хирон, (учителят на Асклепий), подарява като сватбен подарък на цар Пелей, бащата на Ахил, копие от ясен. Първите хора в скандинавската митология са създадени от дънера на ясена, при което е съвсем нормално асоциацията човек-дърво, която ни внушава иконографията на плочката от Беланташ да е в полза на ясеновото дърво.
В нашият фолклор с листата му се лекува ухапване от змия, а при келтите, вейките му се поставяли в кръг за защита от змии, а също така, което е по-важното, дървесината му се е използвала от друидите за направата на магически пръчки и копия. Нещо, което е ясно подсказано със символа на отрязаният клон носен в лявата ръка на лявото рамо в плочката от Беланташ. Именно затова кобилиците на момите и младите невести (които се носят на рамо) са се правели от ясен, за да ги предпазват от ревността на самодивите, юдите и любовта на змейовете, които се събират и играят край чешмите, кладенците и изворите. С такава кобилица жена близнакиня лекува на къщният праг болките в кръста наричани усад, усади или пресяка. От ясен са и понякога тоягите на русалиите, с помощта, на които те лекуват самодивската болест (урама, уграма). От храстовидната му разновидност – мъждряна ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8A%...%80%D1%8F%D0%BD ; http://www.standartnews.com/lifestyle-mist...iza-225246.html ) – коледарите правят най-яките тояги, овчарите – гегите си, а орачите – копралите.
Ясенът се използва за лекуване на рани, а от дървесината му се изработвали амулети за предпазване от задушаване.
Келтите са пренасяли децата си през клонките на ясена, за да ги предпази от злини и болести. Листата му се поставяли под възглавниците, за да предизвикват пророчески сънища, а също били накисвани във вода за пропъждане на болежки.
В древността се вярвало, че това дърво предразполага и подпомага ясновидството.Ясенът и днес продължава да ни лекува (вж. Лечебният ясен
( http://bven.blog.bg/poezia/2010/04/23/mana...r-pernik.533758 )
Тези съхранени вярвания и обичаи свързани с ясена в нашият фоклор, вярванията на келтите и тези на скандинавските народи, ясно показват, че отрязаният клон носен в лявата ръка, на лявото рамо с виеща се по него змия от божеството от плочката от Беланташ е вид магическа пръчка, която в античността на елинският свят виждаме като тоягата на Асклепий с виещата се по нея змия.


21* Виж древнобългарският епос Сказание за Чулман.

(23) Но не и позволила да умре Айрам-Умай:
възродила я за живот
в образа на прекрасната алп-бика Байгал
и я пуснала в реката Дулосу...

(24) Уловил я веднъж алпът Субан
и я обикнал, а и тя – него.
Заживяли те заедно
и тя му родила син.

(25) Излязъл той по чуден начин
от нейното ухо
в образа на змия
и получил името Иджик Алабуга.


22* Божество от подземния свят свързано със селското стопанство, войната и змиите; бог покровител на градовете Енеги (Enegi) и Ешнуна (Ešnunna)
23* Асклепиевата тояга-жезъл с увиващата се около нея змия е също изобразявана чаталеста; като такъв е засвидетелстван и мойсеевият жезъл, като се смята, че двете му разклонения символизират раздвоеният език на змията. Смята се, че от едната част на жезъла течало мляко, а от другата мед. Подобна идея много ни напомня идеята за двата канала Медха нади и Лакшми нади и циркулацията на нектара на безсмъртието (амрита) в човешкото тяло.


24* Подобно иконографическо представяне на двете змии извън торса на мъжът от плочката, обхващащи главата му в шпалир и извисяващи се над нея, може да се счете и за своего кодиран символ на главата на горгоната Медуза, както и на връхната част на жезъла керикейон.
Богинята Атина Палада дава на Асклепий кръв от вените на горгоната Медуза и той използвал кръвта от лявата вена, за да умъртвява хора, а тази от дясната вена – да ги лекува и възкресява. Тук ние виждаме кръвта от лявата и дясна вена като символна аналогия на стрелите на ведическият Рудра Пинакин и Аполон, които могат да спасяват и лекуват, но и да убиват.
Тук е нужно да споменем и едно сведение на изследователя на Белинташ, Никола Боев, който в книгата си „Свещеният лес на бесите”, стр. 64-65, описва лечебна процедура за лечение на психически болести и стрес в село Павелско, Долен Рупчос, която се извършва със смок поставен в реше (или сито), държан над главата на болния и обливан с изворна вода
„Слушал съм разкази за прилагане на змиелечение в с. Павелско. През 1956 г., в началото на лятото, с уредничката на Асеновградският историчекси музей Василка Чокойска и георги Ковачев – художник, гимназиален учител и член на музейният съвет проучвахме крепостта Зареница, близо до с. Павелско. От местни учители, запомних интересни разкази и предания за лечение със змии, практикувано от незапомнени времена. Спомням си някои подробности, които са ме впечатлили.Това е ставало около Еньовден, когато събирали лечебните билки. Предварително се търсил и улавял смок, за предпочитане, специална порода. Отровен! Запомних това, защото за такъв слушах първи път. Сега научавам, че това е вдлъбнаточелният смок. Наименованието си е получил от характерното устройство на главата. Надочните щичета са оформени като два високо изпъкнали ръба, създават впечатление за вдлъбнатост на челото. Змията достига до 1,5 м дължина. Тя е много предпазлива. Често изправя предната трета от тялото си и наблюдава околността за плачка и за опастност. Този смок е отровен, но отровопускащите зъби са много навътре в устата и практически не е опасен за хората и едрите животни. Лечебната процедура се е извършвала в началото на слънчев ден. Болният бил обливан с изворна вода, която е обмивала смока поставен в решето, държано над главата му. Така се лекували психически болести и стресови състояния. При безплодие и други случаи змията се провирала под ризите на лекуваните. Процедурата е забулена в мистика и сигурно произхожда от времето на траките.”


25* Легендата има и друг вариант. Аполодор. Митологическа библиотека, стр. 87-88.
На Девкалион се родили Идоменей и Крита, а от една друга жена – Молос.
А Главк, когато бил още невръстен, подгонил някаква мишка, паднал в един питос с мед и умрял. Като изчезнал, Минос дълго го търсил и накрая се допитал до куретите. Те отвърнали, че в стадата му има «трицветна» крава и този, който може най-добре да определи цвета й, ще му върне сина жив. Тогава Минос свикал гадателите и Полиид, синът на Койран, оприличил цвета на кравата на капинов плод. Той бил принуден да потърси детето и чрез някакво гадаене го открил. Но Минос казал, че трябва да върне детето живо, и го затворил заедно с трупа. Полиид бил в голяма безизходица. Тогава видял някаква змия да пропълзява към мъртвото дете. Той я убил с камък от страх да не загине самият той, ако трупът пострада и от змията. Ала дошла и друга змия. Щом видяла, че първата е мъртва, изчезнала за малко и после се върнала с някаква трева. Наложила я върху тялото на мъртвата и тя оживяла. Полиид видял това и се почудил – сетне донесъл от същата трева, сложил я върху тялото на Главк и той оживял. Минос си взел детето, но не пуснал Полиид да се върне в Аргос, преди да посвети Главк в гадателското изкуство.

26* Друг символ на Асклепий, (освен тоягата-жезъл с увиващата се змия) е чашата, обвита със змия ( смок мишкар, Coluber aesculapii). В този символ бихме могли да видим съда, с който дъщеря му Хигия е изобразявана иконографски да храни змия увиваща се около дърво, но ако трябва да търсим мистериалният и духовният смисъл на този символ, то тази Чаша можем да видим в потирът с амрита (питие на безсмъртието), който държи Лекарят на Боговете Деванагари, излизайки от Млечното море; „Чаша” е и наименованията на самият сърдечен център Хридая падма (Анахата чакра), а обвиването на змията около нея е символ на издигащата се Кундалини (змия-огън), която достига духовното сърце Хрид Падма. Идея, ясно иконографски отбелязана и подчертана в плочката от Беланташ.

27*ХЕРОДОТ “ИСТОРИЯ” „В древните времена, както разбрах в Додона, пеласгите правили жертвоприношения и молитви на боговете си, но не призовавали по имена отделните богове, защото не знаели още имената на боговете си. Наричали ги «богове», защото те създали световният ред и разпределили всички блага по волята си. Чак по-късно, след много време, те научили от Египет имената на всички богове (освен името Дионис, което те научли много по-късно). След това, те попитали за тези имена, оракула в Додона (тоа прорицалище се смятало за най-древно в Елада и в онова време било единствено). Когато пеласгите попитали оракула на Додона, трябва ли да приемат имената на боговете от варварите (египтяните, б. Пр.), оракулът дал утвърдителен отговор. Тогава пеласгите започнали при жертвоприношенията да призовават боговете с тези имена. От пеласгите, впоследствие те били приети от елините.”

„Бог вижда,Небето помни”, част II, Константин Каменов, стр. 33, Цитат 38; Григорий Богослов срещу Юлиан. „... А също – откъде ти е (способността) да учиш и да бъдеш научен и да служиш (на боговете), не от траките ли?”


28* И ако сега мислено доближим „двете господарки” с техните скиптри с увиващи се змии на тях и ги съединим, то ще получим отново познатият ни керикейон ( с две увиващи се змии) и то като символ на царската власт, защото в лицето на фараона, ние имаме и съединението на бялата и червена корона на Некхбет и Уаджет, на главата му. Тази концепция, изключително много ни напомня за усуканият един в друг бял и червен конец на нашата мартеница (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Sun_Disk_with_Uraei.jpg ) .

29* „Текстовете на Пирамидите” ( pyr 1040 a-d ), обаче придават на Окото на Хор разрушителните функции на Окото на Ра, говорейки за ужаса причинен от Окото на Хор при потушаване бунта на хората срещу бог Ра. По този начин Окото на Хор е своего рода аспект на Окото на Ра или божески атрибут, който се придава от по-старите поколения божества към новите. Неговата функция е да защитава фараона от враговете му и като такова, отделено от него (излъчено, еманирано) то се превръща в определена богиня Хатор, Мут, Сехмет (която е и богиня на изцелението), но аспекта, в който То е употребено, за унищожение на човешкият род и защита на самият Ра (който освен бог е и фараон), говори, че първата му форма е богинята Уаджет (Уджат), защото това Око е самият Уреус на фараона, сиреч неговото Трето око (Аджня чакра). Близките като историческо време духовни учения, споменават Третото око само в позитива на еволюционното съвършенство, и въобще не говорят за неговият разрушителен аспект. Но той е често споменаван в древността. Факт е, че хората създадени от сълзите на Ра (които също са форма на огъня и светлината) са почти унищожени от неговото Око, чието действие, за да бъде прекратено, трябва да бъде напоено с мнима кръв, под формата на алкохолна напитка (бира или вино), (т.е. приложен е отново принципа на Забравата). Няма и съмнение, че бунтът на хората срещу Ра е оценен от самият Ра като своего рода заболяване на божеският организъм, за което той прилага своевременно лечение. В древнобългарската епосност, подобна роля играе окото на алп Барис (Барс), (в „Сказание за дъщерята на Шан”, той е наречен „огненоок рис”); еднооки са също алп Кубар и Иджик. Тук също има сюжет, в който Барис е упоен, окото му е отнето от алп Куян, който не може, нито да го притежава, нито да си служи с него и то опустошава земята, превръщайки се в подземните дълбини на планетата в езеро от златен пясък. Единственият, който може да спре разрушителното и смъртоносно действие на окото на алп Барс са Бат Терек (световното дърво) с неговите клони.
Разрушителният аспект на Третото око не всякога е отрицателен. Чрез него Шива (Кубар) изгаря и превръща в пепел бог Кама (Ерос, Купидон), който се опитва да му вдъхне любов към Парвати, нарушавайки медитацията му. Неслучайно той е наречен с епитета „Милостивият”, защото чрез Третото си око може да трансформира нисшето Его и да освободи Аза в неговата трансцедетност като Атман.
Изображенията на кадуцея на Хермес във връхната му част с крила и кръг в средата между тях е символ именно на Аджня чакра http://oceansoul.truden.com/poza55-3.jpg
PMEmail Poster
Top
anti666
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 2 249
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06



QUOTE (Йордан_13)
Новите артефакти, едната от които иконография на неизвестно божество от „Окуневската култура” (вж. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...D0%B2%D0%BE.jpg ) (наречена е така по името на местността Окунев улус в Южна Хакасия, Южен Сибир, началото на 2000 г. пр. хр.), сходна с тази от плочката от светилището Беланташ (вж. фиг 1. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...4%C8%C3%201.jpg ), говори, че не всичко около тази плочка е докрай разкрито и изяснено

Случайно или не днес на една от снимката, която публикувах забелязах същото изображение като това от местността Окунев улус в Хакасия. Само че е на хиляди километри оттам, в земите на Волжка България. В момента е изложена в историческия музей в Москва в отдел "Волжка България". Надолу каменната стела е отчупена, но лицето е абсолютно аналогично с това от Хакасия. Там много ясно е изобразено третото око.
User posted image

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 11.2.2017, 17:53
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Артефакта е много важен. Той е като продължение на този от Хакасия и определено показва метаморфозите на едно и също божество .
Този от Волжка България, показва финалният завършек на тези метаморфози, тъй кто ясно са изобразени напълно работещ шести център (Аджня чакра, Трето око), но и реално работещ седми център, Сахасрара чакра, където вече огънят на Кундалини става "Светлина на Света", "Свободата, която се дава на всички", "Слънце и Луна няма да са нужни, защото сами ще си светим" (Откровение на Иоан).
Явно Тенгрианството не е толкова еднозначна Вера, както го смята Путин. Твърде богато и многопластово е То.
Еднооки са алп Кубар, Иджик алабуга, алпа Барис (Барс) и самият Аудан Дуло (Один). Интересното за Аудан/Один, което пише, примерно един Йожеф Роман в своите 'Митове", макар и лирично представено е следното:

"Один помислил, след това извадил едното си око и го подал на великана. След това вкусил от чудното питие на знанието и поезията и в душата му влязла такава обилна светлина, че слънцето побледняло пред нея. Той, обаче чувствал, че още не притежава напълно руните. Той вързал яко въже на един от клоните на вселенският ясен, обесил се на него и с щика пробол гърдите си. Цели 9 дни и 9 нощи той висял на клона на Игдрасил, шибан от дъжда и лизан от вятъра, з ада вземе знанието и изкуството за хората. И когато Один слязъл от мястото на страданията, той бил по-красив и по-млад, отколкото преди и на челото му блестяла светлината на знанието." (Стр. 458)

Хубаво е преразказан тоя момент в християнството, макар и с изменения.
PMEmail Poster
Top
Въло
Публикувано на: 22.2.2017, 18:48
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 55
Участник # 35 429
Дата на регистрация: 10-March 14



Според мен тайните на Беланташ тепърва предстоят да бъдат разкрити.Но за тази цел трябва да се разглежда като цяла светилищна система.Като започнем от пирамидлания върх Попа и околните пещери от Добростанския масив с култов характер, мине се през Питвото,Ин-кая,върховете Турската кула,Саит върх и Проглед, по-нататък Караджов камък,Кръстов връх и така кръга се затваря.И в центъра на този своеобразен кръг се намира Беланташ, главното Светилище,заобиколено от по-малки такива.
PM
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



QUOTE (Въло @ 22.2.2017, 20:48 )
Според мен тайните на Беланташ тепърва предстоят да бъдат разкрити.Но за тази цел трябва да се разглежда като цяла светилищна система.Като започнем от пирамидлания върх Попа и околните пещери от Добростанския масив с култов характер, мине се през Питвото,Ин-кая,върховете Турската кула,Саит върх и Проглед, по-нататък Караджов камък,Кръстов връх и така кръга се затваря.И в центъра на този своеобразен кръг се намира Беланташ, главното Светилище,заобиколено от по-малки такива.

Такъв обход е правен. Разбира се, останаха непосетени места по линията, която визираш и въпросителни по други, които явно, ще трябва да бъдат посетени втори път. Технически нещата се случват трудно, затова обходът е правен парче по парче. Иначе винаги съм мечтал за маниак, с който могат да се отнеса в подобни райони, примерно цяла седмица. Ден, два не са достатъчни. Затова стига да са налице чисти намерения по въпроса и изследователски интерес, аз съм готов да се завърна в района и да ръчкаме здраво.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 15.3.2017, 12:15
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Сказание за Чулман, в своята втора част, а именно "28. Атряч плава по моретата и стоварва келбирите на един остров" , внася доста яснота върху същността на древните предсказания, които били любими на Мар (Сабазий-Аполон). Текста всъщност описва символно и алегорично, атлански технологии, нещо подобно на днешните радио и телевизия. Прорицалището в Делфи на Аполон, всъщност се явява вид ретланслатор, според текста

(30) Камовете, след като снабдявали маджарите
с всичко необходимо,
пристъпвали към гаданията –
любимото си занимание.

(31) За целта те правели
от бели камъни
един огромен кръг
и сядали зад камъните.

(32) Никой от тях
по време на гаданията
не виждал другите –
резултатът узнавали заедно.

(33) Келбирите гадаели
съдбите на онези,
които им показвала
вълшебната чаша.

(34) Тя им била подарена от Мар,
който сам много обичал гаданията,
и тя показвала хората тогава,
когато наливали вода в нея.

(35) Резултатите от гадаенето
те записвали върху камъни
с особени знаци
и чакали какво ще се случи.

(36) Ако предсказанието на кама
не се сбъдвало,
то този келбир
бил разсичан на части.

(37) Чулман много обичал
тези гадания край кръга
и прокопал ход до него,
за да подслушва камовете.

(38) Този дорбун бил съединен
с други ходове
и затова гласовете на камовете
достигали до далечните пещери.

(39) Хората, които
откривали тази тайна,
тутакси заемали тези пещери
и се обявявали за оракули.

(40) В действителност
тези оракули
обявявали резултатите от гаданията
на камовете от Ат-Алан.

(41) А точно в средата на Камгар
растяла горичката от дървета Раубаз –
тези говорещи дървета запомнят
разговора на камовете.

(42) Клоните на това дърво
са много обичани от някои птици –
те долитат за тях
и бързо отлитат надалеч.

(43) Ако знаещите хора
виждат тези птици,
носещи клонки от Раубаз,
те стрелят по тях.

(44) Ако успеят
да улучат птицата,
те вземат клонките
и ги засаждат в земята.

(45) Клонките започват да растат
и с човешки глас
разказват за гаданията
на камовете от Ат-Алан...
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Има хипотеза, че Питиите са употребявали халюциногенни вещества, най-вероятно растителни, които са предизвиквали видения - канабис, опиум или блян. Според друга хипотеза, под триножника е имало земна пукнатина, от който са излизали опияняващи газове, които са предизвиквали състоянието на транс.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F
======================================================================

(37) Чулман много обичал
тези гадания край кръга
и прокопал ход до него,
за да подслушва камовете.

(38) Този дорбун бил съединен
с други ходове
и затова гласовете на камовете
достигали до далечните пещери.

(39) Хората, които
откривали тази тайна,
тутакси заемали тези пещери
и се обявявали за оракули.

(40) В действителност
тези оракули
обявявали резултатите от гаданията
на камовете от Ат-Алан.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



" За да бъда коректен към бъдещите тълкуватели и в резон с идеята за възкресението, трябва да направя и допускането, че божеството от плочката от Беланташ, държи в дясната си ръка друг важен, но вече строго царски атрибут, а именно торбата “шедшед”, тясно свързана в Египет с фестивала Хеб Сед (под патронажа на бога-вълк Упуат), която символизира “царската плацента”, вероятно на богинята Нут (която ще го роди отново с изгрева като Хепри). Когато владетелят се загръщал с нея, постигал своята ритуална смърт и възкресение. Тази връзка ни извежда от кръга на еладският свят и ни връща към древнобългарските начала, върху които е надстроечно създадена египетската царска власт. Неслучайно тази “торба” е наричана също “булга/болга”(вж. „Етнонимът „Българи” от Европейска гледна точка”; Йордан Табов, Милош Сидоров), а плочката от Беланташ ни показва един съвършено различен свят от еладският. " Тъй, "Сказание за Чулман", говори точно за тази торба и начинът й на употреба за възкресение при българите
===================================================================

31. Как Таргиз търсил и намерил Танъш

(91) Атряч, като видял онази,
която отдавна обичал
и тъй безуспешно търсел
по целия свят,

(92) изгубил съзнание
и заспал – нали той,
докато я търсел
не можел да заспи.

(93) Той напълно можел
и да не се събуди,
ако не била старата
гадателка Бай-Тимат.

(94) Тя умеела обаче
не само добре да гадае,
но и да лекува
множество тежки болести.

(95) Бай-Тимат била считана
за дъщеря на Чулман,
но нейни родители били
Алабуга-Аспарък и Кара-Тимат.

(96) Кара-Тимат, сестрата на Тиджа,
обичала лекия живот
и се занимавала само с гадаене
и съблазняване на мъже.
(106) Повикала Танъш,
развълнувана от припадъка на Атряч,
Бай-Тимат на помощ,
тъй като тя се оказала наблизо.

(107) Когато Танъш видяла
храбрия бахадир Укряч,
пламнали от смущение
моминските й страни.

(108) Влюбвайки се в Кимер,
тя много се изплашила за него;
за щастие, Бай-Тимат
тутакси се съгласила да помогне.

(112) Изплашената Танъш
и старата Бай-Тимат с Казан
пренесли Атряч
в къщурката на предсказателката.

(113) Когато хората на Таргиз поискали
да им попречат да направят това,
Бай-Тимат махнала
с дългия ръкав на роклята си –

(114) и всички воини на Укряч
на всичките му кораби
тутакси здраво заспали
до тяхното завръщане.

(115) В къщата Бай-Тимат наредила
да поставят Атряч на миндера
и помолила Танъш да го крепи,
за да не падне.

(116) На Казан старицата наредила
да изкове един гвоздей,
да вземе дърва
и да сгрее вода в котела.

(117) Учудила се Танъш –
никъде нямало дърва;
а Бай-Тимат й казва
за душата на бахадира:

(118) “Уморена и натежала е тя,
висяща на гвоздей,
в торбичка, в гърдите му –
и не е издържал гвоздеят: строшил се е.

(119) Тогава торбичката с душата му
е паднала в петите и се е скъсала.
Да се извади душата му оттам
не ще бъде лесно, но аз ще опитам.

(120) Сега ще ушия
нова торбичка за душата,
а краката на бахадира
ще сгреем в топла вода.

(121) Душата му ще стане лека
и ще почне да се вдига,
а аз ще я уловя
в тази торбичка.

(122) Сетне с този гвоздей
ще прикова торбичката на място
и твоят бахадир
веднага ще оживее, ще видиш!”.

(123) Казан взел котел с вода
и, като поставил под него тресчица,
запалил я със своето дихание –
и се захванал с гвоздея.

(124) Водата почнала бързо да загрява,
макар тресчицата едва да горяла –
това не била обикновена тресчица,
а късче от Бой-Терек.

(125) Докато водата се нагрявала,
Казан успял да изкове гвоздея,
а Бай-Тимат ушила
нова торбичка за душата.

(126) Когато водата в котела
се нагряла достатъчно,
тресчицата едва-едва
била овъглена откъм края.

(127) Казан я угасил
и казал на Бай-Тимат:
“Ще имаш дърва за горене още
за половин година, а може и за цяла!”.

(128) Бай-Тимат пъхнала
краката на Таргиз в котела
и хубавичко ги
запарила с брезово венче.

(129) След това тя
взела в ръце торбичката
и наредила на Танъш
за малко да се обърне.

(130) Когато след миг старицата
разрешила на момата отново да се обърне,
то всичко вече било направено –
и бахадирът отворил очи.

(131) Разказали му за това,
което се било случило с него –
и той горещо благодарил
на своите спасители.

(132) Сетне всички отишли
с него на пристана
и Бай-Тимат със същото движение
събудила неговите воини.

(133) Воините се втурнали от корабите
към своя цар
и почнали да го поздравяват
за чудното изцеление.
PMEmail Poster
Top
Въло
Публикувано на: 11.5.2017, 17:33
Quote Post


Участник
***

Група: Участници
Съобщения: 55
Участник # 35 429
Дата на регистрация: 10-March 14



QUOTE (Йордан_13 @ 6.3.2017, 14:04 )
QUOTE (Въло @ 22.2.2017, 20:48 )
Според мен тайните на Беланташ тепърва предстоят да бъдат разкрити.Но за тази цел трябва да се разглежда като цяла светилищна система.Като започнем от пирамидлания върх Попа и околните пещери от Добростанския масив с култов характер, мине се през Питвото,Ин-кая,върховете Турската кула,Саит върх и Проглед, по-нататък Караджов камък,Кръстов връх и така кръга се затваря.И в центъра на този своеобразен кръг се намира Беланташ, главното Светилище,заобиколено от по-малки такива.

Такъв обход е правен. Разбира се, останаха непосетени места по линията, която визираш и въпросителни по други, които явно, ще трябва да бъдат посетени втори път. Технически нещата се случват трудно, затова обходът е правен парче по парче. Иначе винаги съм мечтал за маниак, с който могат да се отнеса в подобни райони, примерно цяла седмица. Ден, два не са достатъчни. Затова стига да са налице чисти намерения по въпроса и изследователски интерес, аз съм готов да се завърна в района и да ръчкаме здраво.

Имам идея за обход, но немога да пращам лични съобщения.
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 23.9.2017, 15:31
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Веда Словена. (За Енюв ден, стр.151)

Върна са Друида завърна
Та си фафъ града утиде,
Фафъ града при царе,
Та му вели ютговори:
«Фъ гора самъ, царю, фафъ планина 35
Сега малу три месеца,
Я си фафъ гора ни дойде
Да си ма, царю, питашъ
Да си ма, царю, прашишъ
Що си фафъ гора чинамъ. 40
Дойдохъ ти, царю, фъ сарае,
Тимбихъ ти, царю, чинамъ:
Ду ниделе фафъ гора да дойдешъ,
Да дойдешъ, царю, съсъ първу любу;
Хемъ да си карашъ руди йовни 45
Руди йовни факли йовци,
Та ми ги курбанъ колешъ,
Язъ си та дарба даре
Другида вейка целнива—
Млада си враче, царю, станалъ, 50
Врачишъ, царю, и си лечишъ,
Та са пу земе фалишъ!


Малки хми моми малки Друиди,
Седналъ ми царе фъ сарае,
Друида му вейка на рока,
Чи си е станалъ млада враче,
Та си врачи и си лечи. 200
Дуръ са моми завърнали,
Малки са моми малки Друиди,
Малки са Друиди малки врачинки,
Та си фафъ града врачетъ.
Утъ тога са врачинки устанали, 205
Та си врачетъ и си целетъ.

Друида: била Богица, коя-то седела въ гора-та и лекувала секакви болести.
Вица: украшение на глава-та.


Къцна си Друида вейка утъ дъру
Та си ми царе дарба дарува,
Дарба дарува стара кмета: 155
Иди си, царю, фафъ града,
Седи ми, царю, фъ сарае,
Сега си, царю, млада враче,
Врачишъ, царю, и си лечишъ,
Фала ти, царю, пу земе!
PMEmail Poster
Top
Dennitsa
Публикувано на: 28.9.2017, 16:36
Quote Post


Новодошъл
*

Група: Участници
Съобщения: 3
Участник # 35 651
Дата на регистрация: 19-August 15



Днес се завърнах от петдневно пътуване из Източните Родопи. Тъжната равносметка от тези дни е че в този раион българинът е чужденец. Във всяка махала-джамия, всяка втора кола по пътя-с турска регистрация, по улиците и заведенията на Кърджали и по малките градове се говори турски, но затова пътищата към светилищата в раиона за мое учудване се оказаха нови и финансирани от ЕС проекти, като това към Орлови скали до Ардино, както и до бившата хижа Боровица на яз. Кърджали, която се оказа хотел, вероятно собственост на някои турчин. Опитът ми да посетя пещерата Утробата 2 дни поред се оказа безуспешен, първият ден се изля пороен дъжд, точно при пристигането ни, а на следващия -мъгла. Освен това от хора в хижата-хотел разбрах че самата еко-пътека е запустяла, което обаче не е пречка на някакъв “шаман“ с руско име и “неясен“ произход да се подвизава там, по справка от Интернет, вече 3 г.
Накратко -земите български фактически вече не са такива, а в светилищата са се самонастанили чужденци и се прави възможното български крак да не стъпва.
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 28.9.2017, 22:22
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



QUOTE (Dennitsa @ 28.9.2017, 19:36 )
Днес се завърнах от петдневно пътуване из Източните Родопи. Тъжната равносметка от тези дни е че в този раион българинът е чужденец. Във всяка махала-джамия, всяка втора кола по пътя-с турска регистрация, по улиците и заведенията на Кърджали и по малките градове се говори турски, но затова  пътищата към светилищата в раиона за мое учудване се оказаха нови и финансирани от ЕС проекти, като това към Орлови скали до Ардино, както и до бившата хижа Боровица на яз. Кърджали, която се оказа хотел, вероятно собственост на някои турчин. Опитът ми да посетя пещерата Утробата 2 дни поред се оказа безуспешен, първият ден се изля пороен дъжд, точно при пристигането ни, а на следващия -мъгла. Освен това от хора в хижата-хотел разбрах че самата еко-пътека е запустяла, което обаче не е пречка на някакъв “шаман“ с руско име и “неясен“ произход да се подвизава там, по справка от Интернет, вече 3 г.
Накратко -земите български фактически вече не са такива, а в светилищата са се самонастанили чужденци и се прави възможното български крак да не стъпва.

В Източните Родопи, отдавна е така и по принцип на мене не ми прави впечатление, отдавна когато ходим там. Североизтока около Провадийско в това отношение е още по-зле smil4334ad8a149e0.gif
Колкото до хижа Боровица, дано не греша, но мисля, че тя преди да бъде дадена на местните е стопанисвана от Пловдивският университет. Не е лошо място. Затова срещу нея, от другата страна на язовира е вилата на бившият ректор на ПУ, Огнян Сапарев.
Дъждът бе моя поръчка. Бях си поръчал в Пловдив около 100 л., кв. метър, падна 86. Просто ми писна от сушата и жегата.

Посетила си вече провалените светилища, понеже светилища, които стават масово посещаеми, за мен са вече провалени.
"Шаманът" там не е случаен, вероятно е агент на ГРУ, Русия. Иначе, един ден ще го махнем оттам, не му е бащиния.
Местните "български турци" ходят по светилищата, ако има "мара", иначе не са чак толкова надъхани, по тях.
Източните Родопи са Магия. Винаги искам да ходя там. Никога няма да ги дадем на Турция.
PMEmail Poster
Top
anti666
Публикувано на: 2.10.2017, 18:35
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 2 249
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06



QUOTE
Посетила си вече провалените светилища, понеже светилища, които стават масово посещаеми, за мен са вече провалени.

Колкото повече провалени светилища, толкова по-добре за режима. Новата стратегия на ГЕРБ;

Тиквата 29.09.2017, стенограма за Провадия;
"Сега само да стане готова новата концепция за туризма, ще привлечем действително нов тип туристи, които с една добра реклама, с показване…Казваш, че на солниците 1300 ученици са отишли – Вълчев, наблюдавай ги тези неща: да влизат в учебниците, да отиват да ги гледат децата.
Казвам ви: като го видиш с очите си, е съвсем различно от това да ти го разкажат. Не откривам някаква голяма тайна. Просто уникални неща има... Пет хиляди години преди новата ера! Точно Провадия, солниците, старият завод. Финансираме всяка година много активно, много помагаме. Това е проект, който се работи вече над 15 години, стигнал е ниво на социализация – вече да влизат хора, да разглеждат. Изключителен е“

Предишните преди ГРОБ си гледаха далаверите и не ги интересуваха много светилищата. Тогава концепцията на властта беше "какво им търсите на тия камънаци?". И пълна информационна завеса над опитите ни да открием на българите истинското им минало.

Групировката ГЕРБ обаче коренно измени тактиката си. Те надушиха, че по древните ни обекти може да изкарват пари, да пълнят кметовете им по места гуши и пуснаха говедата. Така да се каже "културен туризъм".
Резултатът - входни такси, увесени шалвари (Сборяново), икони, свещи и дървени кръстове (Мадара, Яйлата, Щутград). Преместени камъни (Беглик Таш) и бутафорни сгради (Плиска). Пълна катастрофа!

Идеята за тази вакханалия обаче не е на Тиквата, тя идва от по-високо място. От господарите му илюминати с техните кабалистични, езотерични практики. Те знаят, че ако не могат да победят истината, могат да я затулят с фалшификати! Те знаят каква сила представлява енергийно-информационното поле, какво представляват древните светилища и каква заплаха носят за тяхната система.
Поради това - дайте да унищожаваме, да прогоним природните енергии оттам, както и тия, които могат да ги активират и да разрушат статуквото им.
PM
Top

Topic OptionsСтраници: (2) [1] 2  Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020