www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Българският Саракт: " До Чикаго и назад"


  Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Българският Саракт: " До Чикаго и назад", развлекателно и не чак дотам...
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 033
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Малякия 2017. Първи вчепатления: към маляшкото ни Черноморие, пътувайки из селата по трасета, не се вижда нито един бял човек; още със слизането надолу под Бургас, цената на газа, от 85 ст. , скача на 1,05, а само 10 км по-надолу, вече е 1,08 лв. "Лукойл" нема конкуренция, мафията тука е навсякъде. Самата маляшка колония, си е ГЕРБ, та дрънка. Гербаджията съй засилил да бъде еуропец и е нахакал на един от морските носове една голяма статуя на крито-микенската богиня. Кът гледам, направо я е копнал от интернет:))) Самият кмет, все едно са си плюли с Ванката от Пловдив в устите, че и по дупките може да са си бъркале, но това е отделна тема. Един и същ бичим, преустройство на града, едно и същ бичим подрязване на храсталака, "германската школа", почва да си личи отсейде, явно плана, който е спуснат е един и се изпълнява чинно по места. Абе, кът свирнеш и имаш чувстгвото, че всичко шъ почна а марширува:раз-два, раз-два... Нема ви казвам, че смокиновите дървета са намалели драстично, в дворовете почват да се виждат засяти палми. В някои дворове - и по две. Колко познато! Само дет Пловдив нема море, но един ден ни обещават Бяло море да дойде до Родопите. Алилуя, бейби;)))

Ден втори в колониите: Градски плаж - чорба-гьол, пълен с плуващи фидета, остатъци от зеленчуци и тук-таме, по някоя сварена скумрия, гарнирана със силни източни подправки, за да е що годе, годна за консумиране. Мирише, та се не трае. Отгоре на туй, Слънцето, немилостиво пече, но... спри сърце… Врътвам един тигел потънал до топките в блудкавият пикантен бульон и излизам... Паркер под чадъра, сербез кааве и кириз бедър... Пред мене дефилира цялата младост, безплатно... Това няма къде другаде да се види, и още повече, че и тя, да е доволна от това. Около мен е само русо, макар и чуждестранно. И въпреки това е като сбъдната мечта, отдясно - русо, отляво русо, зад мене една перла брюнетка, а пред мене море, къде русото, пак е на дефиле, хахахахахаха. Гледам, слушам и потъвам в мисли... Чешкият го разбирам на 50-60%, ама и те май разбират какво говоря, за сърбите и макетата, не говорим. Работата е ясна, няма смисъл, народи, които си разбират едни на други говора, да живеят в отделни държави ;))) Българският Саракт, много бързо може да прерасне в Империя, защото дайте да не се лъжем, Империи, най-много сме градили ние, не руснаците... Замислям се дали да не влезна във водата за втори път, но съм изпреварен от Маалата, която с крясъци и като стадо диви бизони се буфна в горещият химичен бульон. Сега супата доби и пикантно-екзотичен вкус, понеже към нея се добавят две-три шепи препечени горски печурки, а бульона й достига своята върло-люта точка на врене и кипене... Още повече, че една от печурките си изплакна зъбите от снощното едене и пиене... Разбира се, ясно е, че аз, тук повече пръст нема да топна;))) Свиваме чадъра и пълзим към сладоледа;))) И все пак има изненада... на брега група самодиви по бански вият кръшно хоро. Чулмане, ще бъдеш доволен от тази гледка. В твоя чест е!


Ден шести в колонията: Жега, плаж, море, на плажа - коне, пасат изгорялата трева, а едно магаренце, малко по-нагоре тъй в един сокак, ме гледа с влажните си очи и тежко пръхти. Може би, последното магаре в колонията. След малко идва един възрастен от Маалата с един малък наръч клони с листа от лъжлив орех и почва да го рани. Поглежда ме и занарежда: отиде си нашата България, отиде си... 45 години трудов стаж и ей го на с 245 лв., пенсия. Така ме нареди Иван Костов. Преди всичко си имахме и апартаменти и деца отгледах, а сега, с тия две стари ръце, трябва някак да преживявам. А виж ги тия..., сочи недостроени и полупостроени баровски къщи и комплекси... Ей го и тоя, софиянец... Сума ти апартаменти в София, още собственост къде ли не и тука почна, ма на, недострои. Стърчи това сега и го продава. Ама ни ток има, ни канализация, ни вода. Виж, как временно е прокарал ток, по-зле от нашите хора в Маалата… (На нещо кът колове за домати е подпрян електрически кабел).
Оставяме циганина с мъката за държавата, за която би трябвало да плачат Българите. Но те не плачат. Защото Българите ги няма. Тъжно е, че циганина тук е останал единственият Българин с престарялото си магаренце. Това е тъжно. Тогава в съзнанието ми изплува фразата "Циганите са Бъдещето на България", тази демократска седесерска концепция от едни местни избори си е истинна тук. И се засмях от сърце на самият себе си… Свиреп кучешки лай на поредният мутрохотел "Крепостта" бе отговорът на моят смях. Погледнах източника на лаенето и ръмженето. Зад високата ограда имаше огромно като магарето на циганина куче, което ме гледаше лошо. Огледах се, дали има хора в хотела. Нямаше никой. Е, как да има, при такова куче? То ги е изяло всичките...

Ден осми в колонията: Слънце грее, но силен вятър духа и не е за плаж. Затова предаваме рептилската си природа, да се изтягаме като змии и гущери по песъка и се преквалифицираме в нагли гларуси, които прелитат от залив на залив, пощят крайбрежието и сегиз-тогиз отлетят с врясък копнали някоя плячка. Всъщност, това е една много уморителна дейност, както и лежането на самият плаж съпроводено с регулярно обиране смокините на "маляките". Всъщност търсейки си белята по тази линия и след дълъг скок-подскок по скалите на крайбрежието, решаваме да приключим деня на една детска площадка, където чува се, българската реч е солидно примесена с руска. Там очото бързо фаща едно младо мамче-рускинче, чиито дечурлига напористо се катерят по люшките и кататся по пързалките. Етот "крутая девочка" се опитва срамежливо да се скрие от нашите погледи, усмихвайкис е сегиз-тогиз, ма то, как да спреш да я гледаш;))) Всичко свършва до момента, тъй бързо, както е започнало, когда ее малчик сразу подумал: "Курица не птица..." Това, подейства като чук върху съзнанието ми и некак си ме разкрепости, да я заговоря: " Ну, как ето бьiло: Курица не птица, Болгария не заграница...", след което и двамата избухнахме в общ смях...

12-ти ден ( и 13-ти ден) в колонията.
Ден последен, ден за плаж последен. Палим джугито, за да се придвижим още по на юг и да поплажуваме с приятели. Той горкия, паяжина фана 12-сет деня, а за да му обръщаме и известно внимание, „Маалата” често му спадаше едната гума и следваше редовният фитнес - припомпване с една малка ръчна помпа. Гумата не бе спукана, да не си помислите нещо. Понеже, за да докажем правотата си я заведохме на гумаджията от другата Маала – Морската;))), който също беше от „Маалата”, както всички останали работници. Това създаваше известно неудобство, защото трудно се виждаха между гумите и само мърдането им ги издаваше. Почерпили ги по тоя начин с една 5-рка, даваме „газ за Бургас”, (дозавивайки единият болт ръчно, защото видях как нарочно не го завинти докрай) но на юг. Винаги трябва да имате едно наум в град, в който име като Десислава или накратко Деси е всъщност побългареното Деспина;))) Е, още по-на юг, (където става и по-диво), това е море и това е плаж;))) Дълъг и широк с доста по-чиста вода, през която се вижда дъното. Най-накрая влязох и поплувах в него, цели 2 пъти;))), но преди това, „пляс, пляс педалите, пляс, пляс педалите, водно колело...”, чиято техническа изправност бе много по-лоша от това на джугито, което въпреки всичките му проблеми, ни закара, където поискахме и след това ни върна обратно у дома. По пътя, отново имаше множество закъсали западни автомобили, чиито водачи, бяха вдигнали предните капаци и човъркаха двигателите им в адската жега. Чулмане, щастлив, съм, че ме опази от това!;)))
В деня на тръгване, (13-тият ден) жегата не си поплюваше. Денят започна адски кофти, първом защото трябваше да ставаме рано и да издаваме бараката, както в казармата, едно време, а след това полусънени, успяхме и да заклещим джугито странично в стоманеният кол на летният гараж, който се заклини в малката броня и ни напред, ни назад... Дорде се усетим, какво точно сме направили, джуганя потъна в гъст и задушлив дим и ни усмърди на прегорял съединител. Нема се плашите, машината е руска и след миризмата, пак върви – пушка;))) Развивай клеясали болтове, сваляй брони, но вие си знаете, как става това, гато сте „сови” и ви вдигнат рано-рано за изгрева, барбар с кокошките.
Към Тракия, на джуганя, сякаш му пораснаха крила. Кофти е в кофти ден, да минаваш покрай Бургас, тва онуй менгеме между езерата, многобройни кръгове и газ към Аетос по първокласния. Баце, навсейде е поставил табели, които ни упътват към оня ми ти обор, магистрала „Тракия”. Това е много досадно, все едно Лиляна ти дудне пред очите... Ние сме антигербери и антиевропци, на магистрала не стъпяме. Магистралата, това е Бойко и Лиляна, а те за нас, са смърт. Ние сме свободни, волни хора, които обичат, понякога и да мислят, за разлика от първият ни главен и държавен ръководител в демократската ни республика. Първокласният път, сторен през соца, те кара да мислиш и това помага, най-малко да не заспиш и да ти е интересно, има природа и уютни местенца за скатаване и почивка, докато магистралата е един улей, в който овцете се пускат - юруш към кланицата. Ето ви пресен пример (https://news.bg/…/tezhka-katastrofa-zatvori-am-trakiya-v-po… ).
Него ден, макар и 36 градуса, вероятно имаше и магнитна буря и само като преминахме Карнобат, влиянието на морският бриз, стигна 0 и жегата ни премаза, превръщайки купето във вряща скороварка, въпреки напълно отворените прозорци. Дручко щеше да е, ако беше – 36;))) Джуганя обича тези температури;))) Въпреки това, с мръсна газ, бързо се озовахме в Нова Загора и я подминахме, спирайки до едно заведение с горичка и сенки, което сега се падаше вляво от пътя, до паметника, дето са отбелязани сраженията от Септемврийското въстание.. Тук беше първата ни изненада, поднесена от Бат Боце или накратко Бащицата. Седнахме да поръчаме по нещо, а сервитьорката ни рече, че повече не приемала поръчки, щото щяла да затваря заведението. Добре, ама след тоз отказ, има-няма две-три минути и на съседната маса седна друго семейство, капитулирало от жегата и бе обслужено начаса. Попитахме сервитьорката, каква е причината за отказа й, да ни обслужи, а тя ни рече: „Вие идвате вече трети път и трябва да сте се досетили защо”. Но и казваме: „Не, нямаме представа госпожице, бихте ли ни осветлили”, но отговорът й беше още по-загадъчен: „Еми щом не може да се досетите, аз не мога да ви помогна...” Ааааааа, ми така кажи, ясно – „Заповед на Щуката”;))) Бърза справка, впоследствие, показа, че заведението е на бивш полицай, поето след туй от неговият син, а както знаем в паяжината на Системата, бивши паяци няма. Паякът може да слезе, от горният край на паяжината в долният, но си остава винаги паяк.
Въпреки това, ние малко си понагляхме, просто извадихме стъкленото шише с кока-кола, купено още в колонията, взехме горещата вода от тубата, солидно се нагряла в краката ни от двигателя на джугито, трес едно пакетче кафе 3 в 1 и се самообслужихме.
Оттам газ за Старата Изгора, за да си починем малко от денят, жегав и гневен. Дето отседнахме, отседнахме, но кофтито ден бързо се смени с една вълшебна нощ, в която загърмя, малко заваля и задуха хладен вятър. Дъждът, вятърът и хладът, това е поезия, затова тази нощ валяха стихове. Много стихове, но от тях, заспивайки, улових в мрежата на съзнанието си, само два. Уморен, поетичното вдъхновение преля в съня.
Стара Изгора... Какво лошо да кажа за нея? Нищо, лошо не мога да кажа. Кипящ хилядолетен живот и за разлика от Пловдив, тук за древната ни история е направено много повече. Стара Загора в сравнение с Пловдив е град със съзнание за историчност. Тук то не е загубено. Историята не е просто съхранена, тя е трансформирана в Историчност. Нещо, за което се иска много дълбока култура. Неслучайно тук, ноща, кога е бременна с утрото, ражда стихове. Бих се върнал пак. Искам да преживея отново онзи триумф на утрото, в пазвите на падащата нощ. Неслучайно тук сме живели в детството. Затова искахме и поколението ни да отпие от тази атмосфера, да легне като пласт в съзнанието му. «Аязмото»... Легендите свързани с този свещен хълм над Стара Загора е, че тук кана субиги Барыс (алпа Барс) е станал княз Борис Михаил. Това за мене лично е началото на трагедията за Българската Държавност, но християните са с друго разбиране. Интересното, тук, обаче е нещо друго: В публикация от февруари 1944 г., озаглавена „Легенда за Аязмото“, четем: „В този храм приел Христовата вяра и Св. Цар Борис. Отдалеч дошъл той чак зад Балкана. Защото там (в Плиска) бил обграден от езичници–боляри и князе, безмилостни врагове на християнството. Затова дошъл той тук, в българския християнски град Верея. Тук дошъл с радост и възторг, сред християни да приеме своето кръщение. Затова е толкова свято това място“.
Ако се опрем на тази легенда и я приемем за достоверно сведение, става ясно, че и в ония времена Южна България е продължавала да бъде под силно ромейско и елинистично влияние. Тенгриянството е било най-ясно и отчетливо изразено в Североизтока на Българското Канство. Затова и проникването на Българската държавност на юг под Стара планина е твърде бавно и мъчително, тъй като най-
вероятно е срещало отпора на силно ромеизирани и елинизирани прослойки население. Неслучайно все пак говорим и за Аугуста Траяна;)))
И ако допуснем, че на “Аязмото” над Стара Загора, канът Барыс, се е превърнал в едно незначително князче, но с това е превърнал мястото в един отличителен и значим християнски център, то с това можем да обясним, някои необясними неща в по-новата история на Стара Загора, като например жестокостта, с която Соломон паша избива местното население и разрушава напълно града. Разбира се, от всичко казано дотук, поне в едно мога да бъда сигурен, че тук е станало покръстването на местното население в древността и че най-вероятно тогавашната Стара Загора е подкрепяла намеренията на кана Барыс да стане ристиенин и да християнизира държавата. Възможно е това дори да не е просто подкрепа, а и политика, която е довела до религиозна конфронтация между севера и юга в държавата. В тоя ред на мисли култовият център “Аязмото” над Стара Загора, може да се окаже ключов за разбирането и уточняването на определени неясноти и неуточнени подробности в нашата средновековна история.
И докато християнската трактовка на “Аязмото” като свещен център, да е обяснима в днешно време, то разхождайки се и подритвайки многобройните парчета средновековна керамика по повърхността на “парка” ми попадна едно, което ми напомня много на тези от каменно-медната. За мен, лично, няма съмнение, че това място е древен праисторически център, както и други места из града. А с тези 4-ри селищни могили (вероятно с “Аязмото” – 5) на близки разстояния в рамките на самият град, Стара Загора много прилича на самият Пловдив, но това е може би, отличителен белег на всички големи системи от праисторически поселища по поречието на река Марица.
Изоставяме “Аязмото” и се насочваме към другият, много важен култов център в близкото Старозагорски минерални бани – “Богородична стъпка”. Това място дълго време ме дърпаше, поради наличието на рудодобив и термални лечебни извори и развилото се около тях селище от каменно-медната епоха със съответното скално светилище, християнизирано като “Богородична стъпка”.
Хубаво е, че самото село, което отстои на 14 км от старозагорският квартал “Железник” беше вече опустяло. Не така стояха нещата, обаче със самата “Богородична стъпка”. Там вече ни чакаха;))) Един полицейски сержант със стажантката, която играеше ролята на “гадже” се бяха чучнали на камъка и любезно ни чакаха. Полицейска варда на камъните, наистина за първи път виждам;))) РПУ-то варди Камъка, не е истина просто;))) Но това, аз вече го очаквах, след случката в Нова Загора;))) Наясно бях, че следят движението ни по цялото трасе. Това го усетих, още с пристигането ни в колонията. Действията създават определени явления, които в този свят оставят своите знаци и ако ги виждаш, можеш да предугадиш. Разбира се, тез двамката бяха голям куриоз, понеже стажантката-заралийка, бързаше да ни обясни, как сме дошли на точното място, хахахахахаха и какво трябва да направим като чинни поклоници, да се умием три пъти с водата, да си напишем листчето с желания, да го пъхнем в неква цепнатина в скалата и след туй “гитти”, дор не сме битти, но пък аз нямах такова намерение, нито пък да ползвам светилището като “Стена на Плача”. Аман от юдаизъм на тая планета. Отсякох, че това място, нема много общо с християнството, след което преминахме т. нар. “промушвачка” и като същински японски туристи досадно почнахме да си правим снимки върху скалата. Това наше туткане там, определено им доскуча и стажанката, започна да чопли пъпките по лицето на сержанта. Уфффф, истинска досада... Затова аз фанах нагоре към билото в дивотията и оставих полицейският сержант сам с половинката си и широко отвореният параклис, на произвола на съдбата. Те естествено не издържаха и си тръгнаха. Тогава попържайки ги ядно, си направих снимките и огледах по добре мястото. Класическо древно скално светилище, най-вероятно създадено от живеещите през каменно-медната епоха, жители на селото. Легендата за него ми се стори доста “изсмукана от пръстите” и сведенията, които ни дава, говорят повече за съпротива срещу християнизацията на мястото, отколкото за неговият християнски характер, и за това, че светилището е действащо и това негово действие е демонстрирано чрез проявленията на Великата Майка.
Похристиянчването му е на доста по-късен етап. Всъщност, тук говорим за опити за похристиянчване съпроводено с неистово побиване на кръстове в скалата, изграждане на параклис и т.н.. Не, че ще вляза в него, но определено това светилище целево е християнизирано, поради честата му посещаемост. Затова, не се учудих на факта, че след полицейският сержант дойде един особняк, който изигра ролята на “местен специалист”, който разбира се, работил с археолози от София. Той първом се опита да ме заглавичка на тема “фотоапарати”, но тук не сполучи. Не съм маниак на техниката. За мене тя е просто средство и ако мога да мина без него, толкова по-добре. После започна да коментира светилището, на което разбира се са правени разкопки и в разговора, помежду другото имаше някои интересни информации. Може би, човека искаше да изкопчи някакво инфо защо съм тук или да ми поакже чрез информациите, които подаваше, че тук няма нищо, което да ме заинтересува. Но той, няма как да знае, мен какво ме интересува, защото каквото ме интересува, си го намирам, сам. Факт е, обаче, че “специалиста” се оказа от ония християнски ястреби, които кога видят скално светилище, веднага отърчават да му забият по един кръст, икона или да му инсталират някакви други християнски инсигнии. Както разбрах, той направил подобно изстъпление на някакво скално светилище над Мъглиж. Много ми заприлича на днешните ПП ГЕРБ - християнизатори. Явно тук става въпрос за нарочна целева политика на христиен-фундаменталите. Тъй, че братя българи, не проявявайте твърде голям и масов интерес към определени свещени места, защото веднага след вас идват “християнизаторите” им. Така стана с Беланташ, така се случии със Ситовското Аязмо.
Тоя цирк, вече бяхме го виждали, писна ни от тоя ПП ГЕРБ, затуй си бихме шута, запалихме джуганя и отлетяхме към Пловдив. Но ще се върнем пак в този район. Може и да е скоро.


PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 033
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Следморско (Стара Загора, 3 срещу 4 септември 2017)

Не търси в огледалото отминали образи,
На морския пясък, вълните изтрили са спомена
младостта е отминала с прибоя на времето,
тревата е восъчна, а нощите хладни са.

Не търси утеха в очите на другите,
Презирай всяко едно утешение,
Всеки залез мъдро нашепва за утрото
И прошарва водите в нежни отенъци.

Красотата на днешният ден е отминала,
В красотата на изгрева, преоткривай пак себе си!

-----------------------------------------------------------------

С искрата на сърцето ти запалих огън
За да изгоря на клада жадни страсти,
а пепелта натрупала се след дима и пламъка,
е лек за всички нелечими болки.

Чистият чрез огъня е недостижим за казните!
PMEmail Poster
Top
anti666
Публикувано на: 13.9.2017, 21:59
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 2 249
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06



QUOTE
Факт е, обаче, че “специалиста” се оказа от ония християнски ястреби, които кога видят скално светилище, веднага отърчават да му забият по един кръст, икона или да му инсталират някакви други християнски инсигнии. Както разбрах, той направил подобно изстъпление на някакво скално светилище над Мъглиж. Много ми заприлича на днешните ПП ГЕРБ - християнизатори. Явно тук става въпрос за нарочна целева политика на христиен-фундаменталите. Тъй, че братя българи, не проявявайте твърде голям и масов интерес към определени свещени места, защото веднага след вас идват “християнизаторите” им. Така стана с Беланташ, така се случии със Ситовското Аязмо.

Мога да го потвърдя и аз от северното черноморие. Не бях ходил на Яйлата от 2-3 години. Там пещерата преди беше скрита от обрасли храсталаци и въобще нямаше пътека. Сега не можах да я позная - коренно променено всичко. Направена и утъпкана пътека, храстите изчистени и указателен надпис сложен както му е реда. Пещерата е тотално променена от фундаменталите. Навсякъде насложени икони, стотинки натикани по всеки ъгъл и свещи! Много свещи като даже уточнено в коя ниша е за мъртви и в коя за здраве. Аз не мога да разбера, толкова ли няма църкви за тая работа. Като капак на всичко на входа, точно под свещения знак на Саракта са домъкнали дървен триметров кръст, който дори не е български. Най-вероятно от руските фундаментални тетки със забрадките.
PM
Top
anti666
Публикувано на: 13.9.2017, 22:08
Quote Post


Отдаден
*******

Група: Участници
Съобщения: 2 249
Участник # 700
Дата на регистрация: 22-September 06



За ристиен фундаменталите - знакът IYI въобще не е християнски! Това е символът на Небесното, Божието Царство, знакът на Саракта. На Българската държава, унищожена точно от такъв фанариот.

Колобърите, нарисували на входа на пещерата в Яйлата този древен символ не са били християни. Дори и последващите богомили-исихасти, обитаващи я след X век, са били преследвани и гонени точно от официалната православната църква. 1000 години пещерата е била запазена такава, за да се намери накрая гербаджийска пасмина да я преобразува.
User posted image
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 13.9.2017, 22:13
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 033
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Никой не им влиза в църквите, затова smil3dbd4e5e7563a.gif Но масово започнаха да ходят като изоглавени по скалните светилища, и това се превърна в мода, а в близките години, поради ревността, на една траколожка, и в някакъв състезателен спорт. А христиен-фундаменталите, четат и ходят след тях. Хитри са много. Ще християнизират всичко, де. Така, вече щът не щът, всички ще ходят на църква.
ГЕРБ няма да забрани самоволното побиване на кръстове и християнски инсигнии, даже напротив, поощрява го, тайно и явно. Те сега, дори отиват още по-далеч

ГЕРБ иска закон за великите ни стари столици
Ще търсят подкрепа и от другите парламентарни групи

http://www.dnes.bg/politika/2017/09/13/ger...#comment-newest
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020