www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум на Движението -> Знакът "Веди" на Щудград


  Reply to this topicStart new topic

> Знакът "Веди" на Щудград, една малка студия, чакана от мнозина
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 10 269
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Тази направена от мен съпоставка представя анализите на изследователите за развитието на най-често изписваният знак в писмената система на цивилизацията формирала се в басейна на река Инд. Аз съм го нарекъл „Веди” или „Веда”, защото като калиграфия, такъв е и знака от нашата Глаголица примерно https://spisanie8.bg/images/articles/5339/2...05240848581.jpg .
Според тези анализи (Вж. Фиг.1. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...rapa%20copy.jpg ) знакът постепенно изменя своята форма и добива зооморфен птичи израз превръщайки се именно квачка/кокошка или патица/гъска. Те са и едни от често изобразяваните зооморфни символи в култура „Харапа”.
Същевременно, обаче, самият знак „Веди” освен в култура „Харапа” е изобразен и на Щудград, като са налице и скални скулптури на Кокошка, Патица (или Гъска), като с последната е свързана и местна легенда за превземането на Щудград. Тук едва ли говорим за случайни съвпадения. Това е една от причините, които ми дават основание да търся взаимовръзките между този културен ареал на Севернородопската яка и цивилизацията по долината на река Инд. Още повече, че за произходът на загадъчната българска Глаголица, се знае в общи линии, не много повече от това, че е създадена от братята Кирил и Методий. Дори беглият поглед към харапските писмени системи и по-късният брахми веднага би хвърлил повече светлина върху тайната на нейният произход. (Вж.Фиг.2. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...E0%20copy~0.jpg ) Ако трябва да предложа хипотеза, Глаголицата е средновековният прочит на символите на праисторическите епохи в България – неолит, халколит, бронзова епоха и т.н., т.е. епохите, преди т. нар. „класическият период”, в които миграциите на древните българи от Балканите в различните посоки на света и в частност по долината на река Инд, поставят основите на познатите ни днес цивилизациони общности и култури.
Думата „Веда/Видя” в санскрита има значение на 1. Откровение; 2. Знание (божествено познание); 3. Наука. Същността на самият символ според мен се крие, не в точното му етимологизиране (какво означава), а в това, че показва как се получава знанието/познанието и какъв е неговият вид, а именно знание на откровението. То е различно от знанието, което се получава чрез образованието и в придобиването, на което активно участват физическите сетива на човека и сетивността на ума. В тоя ред на мисли, науката, която се е правила въз основа на него е имала своята емпирична основа, за да демонстрира истинността и обективността на откровението в обстоятелственият свят и даде правилата за приложението му. Приложението му е вече наука, но наука на откровението, чиято методика със сигурност е била различна, от науката, която се прави с ума.
В тоя ред на мисли, писменият знак „Веди/Видя”, изсечен в скалите на Щутград е символ и същевременно самият израз на откровението и неговата наука, така както руните на скандинавският Футарк са израз на същата тази „видия” на Один, саморазпънал се на дървото Игдразил. Това говори много за характера на самият Ситовски надпис и обяснява донякъде, неговата неповтаряемост в района, който изобилства от празни скални фризове, но без надписи върху тях. Защото не е достигнато откровението, което задвижва перото на Духа, и оставя своя отпечатък върху материята.
Оттук вече идват и изводите за жреческата дейност на светилището Щудград, една общност на творци и учени, чиято основна дейност е единението с Божественото вътре и вън, за се достигнат познанието над сетивността на ума и да се създаде от него наука, която да послужи за създаване на една цивилизационна общност. Ситовският надпис е свидетелство за нейните постижения и самото Откровение.
Тук вече могат да бъдат обяснени зооморфните символи на кокошка (водна), патица, гъска и т.н., в които знакът „Веди/Видя” се превъплъщава и започва да бива изписван, защото е в пряко съприкосновение и връзка с водата, но водата не като природно естество, а като елемент от Сътворението, като онази космическа бездна на мрака предшестващ светлината, онзи първичен митологичен хаос, в който съзнанието на твореца има свободата да работи с енергиите, които предшестват съзиданието и които трябва да бъдат комбинирани така, че да създадът и активират Проявлението. Затова патицата, гъската, водната кокошка, се ползват като символен израз, защото могат да плуват свободно в тази среда, но и да се гмуркат в нея.
Именно в образа на Патица в „Сказание на Чулман” , древнобългарската Умай (Турун Аби) участва в биенето на морето, където гмуркайки се събира топките мътилка на купчина, създавайки по този начин Първата Суша. Тук имаме ясно демонстрирана идеята за Водата като Утроба на Битието и Съществуването, на това как творческата идея чрез йерархирането, излиза от „абстракцията” на Живота и се конкретизира в конкретен образ, във форма, в битие.
В един от вариантите на египетският мит за сътворението, древната гъска снася едно яйце в тинята, от яйцето се излюпва Слънцето и появяването на Слънцето поставя началото на уреденият свят.*
Символ и превозно средство (вахана) на индуската богиня на Мъдростта Сарасвати е Ханса. Тази дума се превежда като „лебед”, но според някои уточнения (вж. Йога Енциклопедия, стр. 348) тя означава по-точно дивата гъска (Anser Indicus), чийто полет (вж. Щудград http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/P1040700.JPG ) в небето я превръща в символ на Слънцето, а по-късно и на трансцеденталният Аз. На тази богиня на Мъдростта ще се спрем малко по-подробно. Сарасвати, (според някои преводи - „тя, която тече”) във времената на Ведите е най-могъщата река и нейните брегове оформят централната област на Индо-Сарасватската цивилизация. Проблемът днес е, че не може да бъде открита в Индия и е в категорията „митична река”, не само като митологичен сюжет. Влиянието на реките за формирането на цивилизационните общности е общоизвестен факт, но все пак тук ще направим малък паралел с Щудград – животът в него и развитието му като култов център е детерминиран от триъгълника сключен от сливането на две реки („Две ряки”), вливащи се в една единствена, това са лилковската Елшица и ситовската Крива река, които продължават заедно надолу като Дормушевска река. Сведения на изследователи на пропастните тайни на светилището (село Бойково), говорят за трета, скрита, подземна река. Защо го казваме това? Защото тайната на Щудград е всъщност скрита в сливането на двете реки в северната му части в присъствието на тази трета, подземна река. За повечето местни хора, сливането на Две ряки, днес е просто една природна даденост. Но нашите изследвания за преселението на родопско (балканско) население , извършено в началният период на бронзовата епоха, доведоха до откритието за извършено такова в басейна на река Инд и показаха в процеса на по-нататъшните изследвания, че това не е така, т.е. за ситуирането на Щудград като светилище, сливането на двете реки в северната му част е от ключово значение. Това сливане не е просто една природна даденост. Ето защо можем да създадем хипотезата, че въпросното преселение е пренесло модела за създаването на Щудград в басейна на река Инд, където той е намерил благодатна почва за своето развитие и е бил впоследствие мултиплициран.
За какво иде реч в Индия? Иде реч пак за река Сарасвати, с която се асоциира и самата богиня и нейното пресъхване в 1900 г. пр. хр. Оттогава за нея се смята, че слиза в подземният свят и става невидимо присъстваща**, при сливането на две реки. Така водите при сливането стават тройно свещени. Самото сливане на двете физически реки се нарича сангам, а тройното им сливане, вследствие присъединяването на невидимата Сарасвати – Тривени Сангам. Точката на сливане е най-свещеното място за индусите. Едно от вярванията, свързани с това е, че къпането във водите на точката на сливане, изчиства всички грехове и освобождава от душата на човека от кръговрата на прераждането. То се прави на всеки 12 години. Често даван пример за Тривени Сангам е сливането на реките Ганг и Ямуна с невидимата Сарасвати при свещеният град Праяг (дн. Аллахабад). Тук трябва да отбележим, че вероятността произхода на тримодулната свастика – триквестер или трискел (трискелион) (вж. примерно https://bg.wikipedia.org/wiki/Трискелион ) да е въз основа на духовно-религиозната концепция Тривени Сангам.
Да видим по-нататък. Религиозният текст „Манусмати” (https://en.wikipedia.org/wiki/Manusmriti ) нарича земята заключена между сливането на реките Сарасвати и Дришадвати (неин приток) - Брахмаварта, със значение в различните преводи "свещена земя", "обиталище на боговете", „земята на Брахман” "място на сътворението".
Оттук вече картината на създаването на Щудград като светилище, става ясна, изясняват се духовно-религиозните причини за неговото възникване. Според „Манусмати”, Брахмаварта е мястото, където се раждат ”добрите хора”, като тук "добротата" зависи от местоположението, а не от поведението.
Чистотата на мястото и неговите жители намалява с отдалечаването от Брахмаварта. Затова Арийските (благородните) хора са смятали, че обитават "добрата" област, а процентът на Млечча (варварите) се е увеличавал в населението с отдалечаването от Брахмаварта. Така се създава кръг, чийто център (Брахмаварта) пулсира серия от концентрични кръгове с намаляваща чистота, с отдалечаването от него. (Затова и Лебедът – Ханса е вахана на Сарасвати).
Но най-важното от всичко е това, че Брахмаварта е мястото на създаването на ведическият санскрит, както и важните ведически писания, като началната част на Ригведа и няколко от Упанишадите.
Както се вижда, свещеността на мястото на сливането на две реки и духовността, което то излъчва са в основата на създаването на писменост и книжовна школа. Концепция, която напълно обяснява съществуването на Ситовският надпис при Щудград, както и развилата се там, писмена школа, чиито следи са безмилостно унищожавани през времената. Оттук е и връзката на богинята Сарасвати с писмеността.

Нека бъдем още по-убедителни в тези разглеждания и да представим и град Бхавани в Тамил Наду, Индия (Южният Тривени Сангам), където концепцията за сливането на двете реки Кавери и Бхавани заедно с третата невидима Сарасвати е изключително добре илюстрирана с построяването на храма Сангамешвари на северният бряг на срещата на реките, посветен на бог Шива и неговата съпруга Веданаяки (вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Bhavani,_Tami...ri-Sangamam.JPG ).
Пет храмове върху хълмове в този район - Санкари, Тирученгод, Падмагири, Мангалагири и Ведагири заобикалят този храм (Sankari, Tiruchengode, Padmagiri, Mangalagiri, Vedagiri).
Познавачите на свещеността на Щудград веднага ще се досетят, че подобна е и култовата схема на разположение на свещени обекти и селища около самият Щудград.

Оттук вече ясно можем да провидим значението на символиката на знака „Веди” изсечен на скалите на Щутград, и масово употребяван в цялата култура „Харапа”, именно като символизираща идеята за сливането на две реки с една трета невидима (подземна). Когато в средата на знака „Веди” (както е и на „Градището”, край село Долно Дряново и в култура Харапа) е сложен трети геометричен символ, то той е възможно да изразява свещената земя, заключена между сливането на двете реки с третата невидима, основаването на култов център там или друго събитие, свързано с проявите на духовността.

Фактът, че идеята за Мъдростта като богиня е свързана изначално с водният елемент, говори, за правотата на горните ни съждения, а иконографските изображения на гъската/лебедът като ездитно животно на Сарасвати ни връща към символът „Веди/Видя”, който в Харапа е представен чрез клоните на дърво (Бой Терек, Световното дърво), в центъра на което е трирогата Умай (вж. http://www.indianartcircle.com/arteducatio...ges/art23_b.jpg )
. Това идва да ни подскаже, че изписването (или изсичането върху скалата) на символът води до проявлението на богинята и обратно проявлението на богинята, води до създаването на символа. Той е част от онази теургичност и теофанност, с която богинята е призована или се появява. Затова Сарасвати е пряко свързана с писмеността в Индия и самият процес на писане, което отново ни връща към идеята за Ситовският надпис като акт на духовно прозрение и откровение. Честването на Сарасвати в празници и фестивали в различните части на Индия свежда този процес по хоризонталата, превръщайки просветлението в просвещение, т.е. в един своебразен образователен процес***. Изследванията, които проведохме в района на Щутград, ни наведоха към предположенията, че освен духовно-религиозен, Щудград е бил и културно-просветен център, формирал писмена школа, т.е. такъв образователен процес е съществувал и тук. Към този извод ни насочиха множеството скални знаци, надписи, съществували и съществуващи, както и достоверните сведения за наличие на писменост върху керамични плочки, унищожени при иманярски набег в миналото.

Гъската/Патицата е птичият символ и на скандинавската богиня Фриг (Фрига),жената на Воден (Один, Аудан), която е богиня на предсказанието, прозрението и мъдростта, тъкачка на Съдбата. Самата същност и характеристики на богинята ни дават възможност да видим връзката между знакът „Веди/Видя” изсечен на скалите на Щудград и скалноизсечените символи на гъска/патица в полет http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/P1040700.JPG , както и скулптурираните такива http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/PA180354.JPG .

Самата същност на Фриг изразена чрез въпросният птичи символ, пряко се вписва в единият от вариантите на легендата за превземането на Щудград, където патицата/гъската показва къде и как да бъде премината реката (Елшица, река Лилковска) , която тогава се явява естествен преграден щит в подстъпите към Щудград, откъм запад, където са днешните местности Старо село и Царева ливада. Ако този елемент от легендата бъде тълкуван в духовният му аспект, тук отново ще видим идеята за провиждането или прозрението, което направлява ума в пътя на неговото усъвършенстване или пък символа на въвеждането на богинята в култовият живот на Щудград. Това не е случайно, защото Фрига носи именно идеята за прехода от едно състояние към друго, на съзнанието и битието, на възможността Съдбовността да бъде преодоляна и променена. Затова именно начинът за преодоляването на река Елшица и превземането на Щудград е всъщност извършването на преход и промяна в живота на това укрепено селище и светилище, вследствие на една Съдбовност – консумирана или променена. Със сигурност тази промяна, историческа или духовна, води до редица житейски промени в живота на тогавашните му обитатели. Но в случая за нашите разглеждания можем да направим извода, че в района се е почитала, устойчиво в различните епохи, богинята на Мъдростта. Като остатъци в района на село Ситово от тази почит в елинистическият период са топоними като Бухльова дупка и старото име на днешната махала Брезовица – Палас (вж. Атина Палас https://en.wikipedia.org/wiki/Athena ). Фактически Атина Палас или Палада, това е елинистичната интерпретация на древнобългарската Умай/ Фрига и индийската Сарасвати, но както при случая с Фрига (Любимата, Възлюблената), така и името Атина Палас е просто прозвище на Силата (Шакти) на Небесното Божество, която в митологичната космогония, винаги се представя с женският принцип.
И ако трябва да се върнем и да обърнем малко внимание на военният аспект на богинята на Мъдростта, то в келтският и римският исторически периоди, тя е известна като Беда (вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Alaisiagae ) и нейният птичи символ пак е гъската или лебедът.
Най-интересното е, че лингвистични остатъци от това прозвище имат своето местно присъствие в района на Щудград и в Родопите. В района на Щудград, това е местността Беданица в землището на село Брезовица/Палас, а в Родопите, това е селището и крепостта Беаднос (вж. http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1871 ) край днешното село Беден. Тази топонимия, би могла да има както чисто местен произход, така и да се свърже с келтските нашествия в Тракия, след разгрома им при Делфи през 279 г. пр. н.е. За келтското нашествие в Тракия не се знаят големи подробности, но се предполага, че за да уседнат в района на Бизантион, те са преминали по пътя минаващ по долината на река Марица (вж. http://macedonia.kroraina.com/md2/md_2.htm ). Можем да предположим, че техен отряд се е отклонил и се е вклинил в дълбочина в Родопите именно срещу течението на реката, която днес наричаме Тъмръшка, разбивайки първите охранителни крепости на подстъпите към Щудград над село Сотир (Храбрино), преодолял е втората защитна линия при Ситурес кале (Дойлянова вода) на връх Средня и е превзел административният център Старо село застрашавайки фронтално Щудград откъм Запад. Възможно е, легендата за превземането на Щудград и свързана с това роля на водната птица – патица или гъска в единият от вариантите на легендата, да засяга исторически именно това нашествие. Но това е само предположение. Разбира се, когато разглежда топонима Беданица, в книгата си „Лилково – камъни, богове, руни” стр. 84, местният краевед, агрономът Ангел Личков търси и дава едно естествено местно тълкуване Бедан/ Bedan; От

Bed - = Bhend - и.е. "свързвам" /36/
an - = An (En) - име на древен местен бог, т.е. на върховния бог Ан
/Ен/, за когото се споменава и в Щутгарския надпис
-ica - топинимичната наставка /-ица /

Това тълкуване на авторът, може да бъде разширено и допълнено, както и изяснено напълно, ако се допусне хипотезата за силен келтски отряд атакувал и превзел Щудград след дълга обсада и преодоляване на естествената защитна стена, водната преграда на река Елшица, вероятно много по-дълбока и широка в древността. Тогава „Bhend” ще има смисъла не само на свързвам, а по –уточнено, на „събирам, свиквам”, защото богиня Беда в нейната правна функция е пряко свързана с дейността на народното събрание Тинг , което има законодателен, правен и военен характер (https://ru.wikipedia.org/wiki/Тинг ) , като разбира се тълкуванията на самата дума от изследователите варират от прото-келтското Bed-ā, със значение на "погребение" през протогерманското badwa- битка, до англо-саксонският глагол biddan „да заповядваш, да командваш". Оттук, ако се окаже достоверна келтската хипотеза, може да се направи изводът, че топонимът Беданица в землището на село Брезовица/Палас е място, на което се е състояла съдбоносна битка или е място, където е свиквано келтското народно събрание Тинг със съществувало предполагаемо келтско поселение след 278 г. пр. н.е. 4*
Не бива да забравяме, че такъв център на поклонение на Беда е град Битбург близо до германо-белгийската граница, който на латински е с името "Беда Виктус" със значение в келтският език - "село Беда". Оттук вече могат да бъдат търсени корените на произхода на топоними като Беаднос/Беден и Беданица в тази част на Родопите.
Преките последствия от превземането на Щудград са тези – овладяване на днешното село Брезовица, където се установява временно главното командване на келтският военен отряд и след това продължаващ военен рейд към сърцето на Родопите, който е бил спрян в района на днешното село Беден, в което основните сили на келтският отряд са се установили за постоянно, създавайки един своебразен анклав в Чернатишкият дял на Родопите, просъществувал заедно с келтското царство в Тракия и угаснал заедно с него, като най-вероятната последица за уседналото келтско население е смесване и претопяване в местното. За асимилационните възможности на местното население свидетелства и много по-късният исторически бит, сложил началото на немалко родове в района. Ако хипотезата за съществувал келтски анклав в севернородопската яка, след 278 г. пр. н.е. се окаже вярна, то историческото му ехо в бъдещето е известният ни вече „Тъмръшки клин” или „Тъмръшката република”.
Тук трябва да отбележим, че когато Ангел Личков тълкува топонимът Беданица, той го свързва с името на върховен бог Ан. Богинята Беда, като част от двете Алесиаги (Alaisiagae наистина е свързана с определен върховен бог, чието латинизирано наименование е Марс Тингсус/ Тиус (Mars Thingsus , вж. http://celto-germanic.blogspot.bg/2014/05/...-beda-and.html) или това е небесният бог Тир в скандинавският пантеон, чиято основна функция е военната. Той често е изобразяван, придружаван и символизиран с гъска (или лебед), пряко свързана с неговата същност като небесен бог на войната. 5*
Тази концепция кореспондира с варианта на легендата за водната птица(патицата/гъската), която показала на нападателите как да преодолеят водната преграда, преплувайки реката на точно определено място от бряг до бряг, както и на другият вариант на легендата, за стадото патици, които слизали всеки ден от крепостта до реката, за да плуват и да се къпят и по точно определен улей се завръщали обратно в нея, като по този начин показали на нападателите слабото място на крепостта.
В крайна сметка, обаче, остава отворен въпроса, защо голямото келтското нахлуване в Родопите е точно в тази нейна част и защо целта на завоеванията е Щудград. Можем само да предложим, че това не е случайно и вероятно е дълбоко свързано с корените на келтските племена. Интересното е, че в района на село Лилково съществува кратко сведение за цар с такова име Тир, който е управлявал там.


БЕЛЕЖКИ

*Елементи от подобен мит или сродно космогонично схващане е имало и на Щудград. Основание за това дава един малък мегалитен ансамбъл, включващ скални скулптури на пиле, кокошка и изсечено в скалата яйце, помежду които стои скалноизсечена утроба, както и вероятно схематирано изображение на плаващ лебед, снасящ яйцето си във водата. Самата композиция на мегалитният ансамбъл, вероятно кодира антропогенезисът на женският принцип, в граничната межда, когато раждането чрез яйце, постепенно се заменя с раждането чрез утробата. Основание за това дава изразността на самите компоненти. Докато Кокошката и Яйцето са видими и ясно изразени (кокошката е скално скулптурирана в позитив, яйцето е скалноизсечено в негатив), утробата е по-малка и от тях и скрита.
Пилето. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC09073-2.jpg

Кокошката http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../PA150135-2.jpg

Яйцето http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P9240182-2.jpg

Лебедът http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P1040752-1.jpg


** В слизането на река Сарасвати под земята, превръщането и в една невидима, подземна река, би трябвало да провидим корените на мита за открадването на Персефона от Хадес (https://bg.wikipedia.org/wiki/Персефона ). Затова храмът на Щудград (според сведенията) е скално-пропастен, изсечен по пътя на слизането, пропадането под земята, което завършва с подземна река.

*** Примери: 1. Фестивал Сарасвати Пуджа в Южна Индия. В Керала и Тамил Наду , последните три дни на фестивала в Наварат, т.е. Астами, Навами и Дашами, се празнуват като Сарасвати Пуджа. [40] Честванията започват с Пуджа Випу (Puja Vypu) - поставяне на книгите за поклонение (пуджа) в деня Астами. Това става или в собствената къща, местното детско заведение, управлявано от традиционните учители, или в местния храм. Книгите ще бъдат извадени за четене, след поклонението, само сутринта на третия ден, Видя Дашами (Vijaya Dashami).
В деня на Видя Дашами, в Керала се отпразнува Видярамбам ( Видя означава "знание", арамбам - "начало") или първият урок по писане за малките деца, преди да бъдат приети в детските градини (или училищата). Провежда се в храмове и къщи. За хиляди хора е обичайна практика да посещават храмове, за да инициират децата си в учене. То обикновено започва с написването на мантрата „Поздрави на Хари (Господ Вишну), Шри (богинята на просперитета) и Господ Ганапати” .
Първоначално мантрата е написана на пясък или подложка от оризови зърна от детето под ръководството на учител, който провежда церемонията (обикновено свещеник или гуру). След това господарят пише мантрата на езика на детето със злато. [5] Писането на пясък означава практика; писането на зърна означава придобиването на знание, което води до благоденствие; писането на езика със злато напомня за благодатта на богинята на ученето, чрез която човек достига богатството на истинското знание. Ритуалът включва и позоваване на господ Ганапати за благоприятно начало на учебния процес.
Днес церемонията на Видяарамбам се празнува от хора във всички касти и религии, с малки вариации в следваните ритуали.

2. Сарасвати в балийския хиндуизъм.
Споделя същите атрибути и иконопис като Сарасвати в индийската литература - и на двете места тя е богинята на знанието, творческото изкуство, мъдростта, езика, ученето и чистотата. В Бали тя се празнува в деня на Сарасвати, един от основните фестивали за индийци в Индонезия. [50] [51] Денят отбелязва края на 210-дневната година в календара Павукон. [52]
В деня на Сарасвати, хората правят приноси под формата на цветя и свещени текстове в храмовете. Денят след Сарасвата е Баня Пинрух , ден на очистване. На този ден, сутринта, индийците от Бали отиват в морето, свещени водопади или речни петна, молят се на Сарасвати, а след това се изкъпват във водите им.
4* Thinx е ломбардското име за "нещо"; "народно събрание", така че Thinxus (Thingsus) е прякорът на бога като ръководител на народните събрания. Под откритото небе или под закрилата на голямо свещено дърво, германските народи провеждали своите правни събрания, на които отивали въоръжени, което се считало за почетно.

Подобен обичай на общоселски събрания по правни и други въпроси, под свещеният бук (Букон) е съществувал в Лилково и е описан от Ангел Личков в книгата му „ Лилково – вихри, веди и влъхви”, стр. 461-463 )


5* Трябва да отбележим, че водноплаващите птици не са изцяло принадлежащи към женският божески принцип. В Египет, например, те са символ и на редица богове, като Амун (Скритият), който се превръща в крякащ гъсок, за да започне Сътворението и на Геб, който е изобразяван с патица над главата ( вж. http://phaistosgame.com/241GebWithGooseAndSnake.jpg ; http://www.landofpyramids.org/images/geb-hieroglyph.jpg )
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 10 269
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Добавки към студията:

1.Пресъхването на Сарасвати, превръщането и в подземна река, скриването й не са само физически процес, а и духовен процес, символизиращ прекъсването на пъпната връв на Сарасватската цивилизация с Културата-Майка инициирала нейното възникване. Нейните идейни и културни образци, минават в склада на подсъзнанието и стават основата, над която започва да се надстроява вече познатата ни днес индийска цивилизация. Затова новата свещена река става Ганг, а свещената точка е мястото на сливане на реките Ганг и Ямуна в присъствието на Сарасвати, която се присъединява към тях отново, но невидимо. Това е показател за написаното по-горе.

2. Марс Тингус и Богиня Беда са нищо повече от една антична интерпретация на военните функции на Тангра и неговата Сила - Майка Умай.
PMEmail Poster
Top
0 човека преглеждат тази тема сега (0 гости, 0 анонимни)

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
RacheleBen 10/12/2017
DwightShoc 10/12/2017
MilagroBal 10/12/2017
FESKimberl 10/12/2017
KaiOswalt 10/12/2017