Форум на Движението | Помощ Участници Календар |
Щудград и Щудер, статията е една малка изненада
Йордан_13 |
Публикувано на: 8.12.2017, 0:08
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 033 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Тази малка статия е една малка изненада за всички вас!
Страничните изследвания на топонима Щуд/Щут, доведоха до неочакваното за нас откритие, че съществува още един планински връх с това име. Това е връх Щудер (Щюдер) ( https://bg.wikipedia.org/wiki/Щудер ), в Егейска Македония, намираща се днес в територията на Гърция, за наше огромно съжаление. Върхът е висок 1768 м и е по-висок от ситовският Щуд/Щудград (някъде около 1320 м в най-връхната си част). На топографските карти, той не е означен като Щудер, а като връх Сиври (острият, заостреният, вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...5%F0%20copy.jpg ). Гърците го наричат Айос Павлос или Свети Павел, защото на върху му има построен параклис на Свети Павел. Скалната му порода е варовикова. Това, което ни прави впечатление при него е, уникалната водна система, при която имаме не само сангам (сливане на две реки), но и Тривени Сангам (сливане на три реки), при което концепцията за „невимата река”, която се присъединява при сливането на другите две (както е в Индия), тук е и един физически видим, природно демонстриран процес. За какво иде реч? В северното подножие на връх Щудер отново се съединяват две реки Елишката (Зърновска река и река Пещерник) и Долно-Бродската, които текат заедно като една река 50-100 метра и се спущат право в 5 метрова висока пещера, с триъгълен отвор, влизайки в земята, под планината (Калапотска планина). Преминавайки под връх Щудер, реката го пробива по цялата дължина и излиза в южното му подножие отново през пещера, наречена Маара при село Нови Калапот (Ангитис) (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/Маара ), продължавайки пътя си като река Панега, десен приток на река Драматица (Ангитис). И понеже Панега смятана от гърците за основната река, нейното име на гръцки също е Ангитис, като такова е и името на гръцки на пещерата (Маарата) от която тя излиза в южното подножие на връх Щудер – „изворите на река Ангитис”. Както виждаме налице един колосален и уникален „Тривени Сангам”, пред който този на Щудград в село Ситово, Родопите е доста по-скромен, но пък е същевременно негов огледален образ. Това, което е важно за нашите разглеждания е археологията открита в пещера Маарата. Близо до входа й са извършени археологически разкопки, при което са намерени палеонтологични и палеолитни находки на възраст повече от 30 000 г пр. хр (Среден палеолит). Проследяването на част от суровината на палеолитните сечива, показва,че тя е добивана от скалите в Североизточните Родопи ( вж. http://fhw.gr/chronos/01/en/pl/housing/aggitis.html ). Изследванията проведени през 1992 г., локализират наличието на праисторическо селище в пещерата с два пласта – от късният неолит (6000 г. пр. хр.) и ранната бронзова епоха (3200/3000 г. пр. хр.) (вж. https://drama.travelfind.gr/en/info/spot/aggitis-cave ) Резултатите от тези археологически разкопки в пещерата Маарата, чийто вход се явява изход/извор на река Панега ясно подсказват, че връх Щудер и заобикалящите го върхове са били вероятно обект на култова дейност. За самият Щудер подсказ за това е и построяването на параклис „Свети Павел” на самият връх. Малък, бегъл поглед върху топографската карта, изобилства с топоними, които на днешната територия на България са свързани с култова дейност. На запад от него, връх „Свети Петър”, който ясно показва, желанието да се християнизира района, с първоапостолите на християнската вяра „св. Петър и Павел”, единият апостол свързан с покръстването на юдеите, а другият – на езичниците. На северозапад от Щудер е връх Магур. Топоним, който в България не се нуждае от обяснение, на югозапад от него е Яс тепе, топоним близък до наименованията на три праисторически селища „Ясъ тепе” в Пловдив и едно от близките села. Наличието на два почти еднакви топонима Щуд и Щудер в територията на българското землище, (част, от което днес се намира в територията на Гърция), ми дава основание да предположа, че топонимът Щуд е пряко свързан със сливането на две реки и възникналата и развита около тях култова дейност. Другият важен белег, който обединява и пряко характеризира топонимите Щуд и Щудер е възникнала около тях рударска дейност. Тук трябва да предположа, че именно животът и поселението в района на връх Щудер през ранно-бронзовата епоха е положил началото на рударството в района. Същият белег го имаме и на ситовският Щуд /Щудград, като рударската дейност тук, както и в района на връх Щудер е развита в близките и околни села. За територията на днешна България, това са селата Ситово, Лилково, Бойково, Осиково, Лясково/Забърдо, а за района на връх Щудер в Егейска Македония, днешна Гърция са селата Долно Броди, Старчище, Калапот, Руждене и т.н. или това е районът на т. нар. мърваци, чийто основен поминък е рударството и железодобива (https://bg.wikipedia.org/wiki/Мървашко ; https://bg.wikipedia.org/wiki/Мърваци ). Според тълкуването, думата мървак, мърваци, произлиза от диалектното „мърва” – ситният прах от дървени въглища и първоначално бил прозвище на въглищарите, а по-късно на всички, които се занимават с железодобив. В тая посока на разглежданията относно това наименование, ще спомена нещо любопитно, засвидетелствувано от древнобългарският епос „Сказание за Чулман”, където хората, помагащи на алпа Хурса в коваческата му дейност са наречени „турбийци” и са описани в епоса така: (59) Страната наричали и Кибет - понеже там имало много негови ковачници. Черният дим от тях опушил там всичко наоколо. (60) Тамошните хора - турбийците - също станали черни като сажда - тъй като те помагали на Хурса: изнасяли шлаката от ковачниците му. Най-накрая ще обърнем внимание на термина Щуд/ Щюд; Щут/Щют, тъй като статията за Щудер в интернет му дава следното пояснение „Името на планината е производно на старобългарското штюдъ, образ, форма, вид, образувано като зъб-ер или по-вероятно от старобългарското штоудъ, штоудовинъ, щюдовинъ.[3] В Гърция Щудер се приема за западен дял на Боздаг.[4]” Изследванията, които правих върху топонима Щуд/Щюд; Щут/Щют при работата ми върху студията „Щудград – столицата на царство Йотунхайм”, която не е публикувана, защото е в процес на работа, показаха още нещо „ В "Речник на древния славянски език”,(съставен по “Остромировото евангелие” на Ф.Миклошич и др. от 1899), думата ”штоуд/штоут” се дава със значение “чутовен, великански”; в “Старобългаризми и църковнославянизми в лексиката на руският литературен език, от Пенка Филкова, СУ “Климент Охридски”, 1986 г. думата “Щуд” отново е дадена със значение на “великан, исполин, чудовище” и в своите форми като “щудовин” и прилаг. щудовски, щудски – “великан, исполин”; щутовит – “исполински”. (Из „Щутград – столицата на царство Йотунхеймр”). Трябва да отбележа също, че Щудер се среща като швейцарска фамилия и до днес, а Щута е битувало като лично име в Родопите, по времето на турското робство (Щута кехая). Написа: Йордан Стайков, 7.12.2017 г. |