www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум на Движението -> село Текето-м. Плоската скала-Големият Хисар


  Reply to this topicStart new topic

> село Текето-м. Плоската скала-Големият Хисар
Йордан_13
Quote Post


Администратор
*******

Група: Админ
Съобщения: 10 515
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06




Албумът, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=478

с. ТЕКЕТО, ХАСКОВСКО, М. ПЛОСКАТА СКАЛА

Могилата над с. Текето, Хасковско, има нужда от спасителни разкопки. Археолозите, подавам ви сигнал, или ако не го сакате, самосезирайте сеsmil4334ad8a149e0.gif Да ви даде Батман пари за керемидките и действайте. В тази далечна 1967 г., могилата е описана като надгробна, но на място, според мене това е храм, вероятно античен с пристройки. Понеже имаше много парчета от подова глина или такава от стените. Местните чаршафи, вече са напънали булдозера към нея да прави път, а вероятно почти цялото село участва в разкопките. Цялата е като сирене пробита, първо отгоре са почнали и като не са успели да достигнат желаното от тях, са ударили странично, като са копали вертикални шахти, по 6 м и след това атакуват фронтално. Получава се проход, нещо като обърнато "Г". Когато отидохме, чаршафите казаха, че не са те, на което нема кой да им поверва, защото могилата е на билото на 200 метра от първите къщи западно.

ГОЛЕМИЯТ ХИСАР

Това е значимо историческо място, с дълбоки исторически напластявания и с много добре запазени руини, т.е. налице е добра подложка да бъде туристическа дестинация, ако руините бъдат разчистени, но и консервирани подходящо. Иначе, нема фючър, по-добре да си остане така. Това, което е описано като резервоар за вода, може да се окаже и гробница от римският период.
Най-същественото за нас е, че можем да прибавим и допълним написаното. Големият Хисар възниква през каменно-медната епоха, най-вероятно късната, понеже за нея са характерни строежите на труднодостъпни селища, по хълмове и върхове, т.е. укрепеното селище от каменно-медната епоха е предпоставило, развитието на това място като крепост и в много по-късните времена. Парчетата керамика от каменно-медната епоха бяха в пръстта от пресните иманярски изкопи. Тези изкопи, на този етап, не вършат лоша работа, понеже вадят на показ сградният фонд и праисторията. "Малката кръгла шарапана" описана по-долу, всъщност двуказанен, двуделен скален лин, но ние предварително знаехме, за него, че е такъв, а не просто шарапана и го търсехме.
Открихме го след много голям късмет, понеже селището открихме, но лина, не, и се въртяхме като изоглави около него. Римляните не са ползвали такива съоръжения, така, че селището е било "тракийско", вероятно завладяно от римляните или жителите му се били римлянизирани/ромеизирани, както част от днешните турцизирани.
Селището, разбира се е обърнато с хастара наобратно, защото гладът Боков е голям.
Крепост Голям Хасар
Крепост Голям Хасар
Върхът е достъпен откъм с. Гълъбец. На югоизточната страна, в подножието на крепостта, на около 20 м от върха има вкопано в земята елипсовидно помещение, стените на което постепенно извиват навътре и го стесняват нагоре. Те са градени от бели, плочести камъни, споени с бял хоросан, нарядко примесен с късчета от счукани тухли. В долната част на помещението и на места по пода е запазена мазилка от червен хоросан, с гладка повърхност, дебела от 3 до 5 см. Помещението има размери долу 2,30 на 1,70 м, горе - 1,80 на 1,50 м и дълбочина З м. Стените му са дебели 0,45 м. Може би някога е било резервоар за вода.
На самия връх са разхвърляни голямо количество камъни, а на няколко места се виждат пресни иманярски дупки, в които има ранновизантийска (V-VIв.) и средновековна (IХ-ХIIв.) керамика, както и човешки кости от разрушени гробове.
Крепостните стени минават по заравнена тераса на около 30 м под върха. Крепостта огражда хълма почти в елипсовидна форма, следвайки естествените очертания на терена. Заграденото от крепостните стени пространство е значително по-голямо от това на повечето крепости по течението на Харманлийска река - над 5 дка. На източната страна от иманярите е разкрита кула с вътрешни размери 3,20 на 5 м, която не е издадена навън от крепостната стена. Крепостните съоръжения са градени от бели плочести камъни, споени с хоросан, примесен с късчета от тухли. Те са били измазвани с мазилка от същия хоросан.
В северната страна на хълма личи ров, който слиза от върха през стената и продължава надолу. Вероятно е срутен подземен ходник. По горните части на северните склонове на Големия Хасар има малко фрагменти от ранна тракийска (нач. на I хил.пр.н.е.), римска (II-III в.), късноантична (IV-VI в.) и средновековна (IХ-ХIIв.) керамика. На Големия Хасар са намерени железни ножчета, средновековни токички и коланни обковки.
В крепостта е намерена бронзова монета на Пауталия от император Гета (209-212 г.). Спущайки се надолу по посока на реката и с. Тракиец, в долната по-слабо наклонена част на Големия Хасар е запазена малка кръгла шарапана с диаметър 0,80 м и дълбочина 0,28 м. Още по-надолу в равнината има селище; по повърхността се открива керамика от римската епоха (II-IIIв.)
PMEmail Poster
Top
0 човека преглеждат тази тема сега (0 гости, 0 анонимни)

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
AlfredMere 17/1/2018
Florene028 17/1/2018
MeaganMull 17/1/2018
JoesphRawl 16/1/2018
TeddyWater 16/1/2018