www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> "Царюва къща" - село Златосел, Сърнена гора


  Reply to this topicStart new topic

> "Царюва къща" - село Златосел, Сърнена гора
Йордан_13
Публикувано на: 14.1.2018, 14:58
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Всички снимки от албума, тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=480


Разказът си, ще започна оттам, че благословеното от Небето откритие на мегалитът „Плочата” над село Златосел, породи сблъсък и обществена конфликтност, която центрира погледите на всички, единствено и само върху него. Наистина, откритието на този мегалит в полите на Сърнена гора, трябва да бъде честно и истинно записано със Златни Букви в историята на мегалитните паметници по българските земи. Той бе дар от Небето. Истински Дар, неподправен, безкористен. Хората, които искаха да се възползват, след това от него, се опитаха да навредят на тази Святост. Но не би. Това не им се удаде, защото, когато Небето го даде, даде го за Радост. Тръгвайки, заедно с Радостта и нейното Вдъхновение и отхвърляйки алчността на човешкият социум, ние продължихме изследванията си в района, на този мегалитен паметник.
За резултатите от тези продължили изследвания, идва реч в тази студия. Нека тя не се приема, като обида към никого. Тя дори не е саможертвен принос, защото на крилете на Вдъхновението, никой не търси сметка за даденото.
Именно, поради това искам да се върна към мегалитът „Плочата” , за да кажа, че той не е единствен в района. Тук става дума, не просто за един мегалит на север-североизточното чело на един планински връх, а за светилищен комплекс, който включва няколко мегалита, първият, от които се намира в южното подножие на връх „Плочата”, откъм страната на язовира.
Представлява две успоредни скали, образуващи силно наклонен надясно (източно) процеп, в горният край, на който е вклинен трети скален къс с капковидна форма (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_1508-1.jpg )
Тази мегалитна конструкция е често срещана в родопските скални светилища, но прехвърлила Тракийската низина и озовала се в подножието на Сърнена Средна гора, нейният модел като размери и идейност се доближава най-плътно до тази на подобни мегалитни конструкции в Западните Родопи (вж. напр. Славееви скали, Велинград (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/74/Slaveeva_skala.jpg ).
Изкачването нагоре преминава през скала, на която са изсечени няколко скални култови кладенчета, едно, от които е с формата на око ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_1526-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_1526-1.jpg</a> )
А, когато се достигне средината на билото срещаме един по-малък, но много симпатичен, одушевен мегалит, представляващ каменен къс, силно наподобяващ устремяващ се към върха козирог, поставен върху два по-малки скални къса.
(вж. <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_1728-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_1728-1.jpg</a> ).
Самото разположение на мегалитите по билният гръб на върха „Плочата”, ясно свидетелства за материализираната идейност на вертикалният строеж „долу-горе”, преодоляването на силата на гравитацията чрез Козирога и възлизането към Небето.
В тоя ред на мисли, мегалитът „Плочата”, не само, че не е самотен, а той е естественият завършек на този вертикал в идеята за Небесното Жилище, Небесният Дом/Храм.


„ЦАРЮВА КЪЩА”

( Виж. http://picbg.net/viewpic.php?u=15032XBGYt&i=869620 )

Откриването на „Царюва къща” бе следствие, от правилността на нашите търсения и изследвания, чиято насоченост, дори още в началото, бе да слезем от върха на „Плочата” и да се заемем със симпатичната, но много по-ниска скална грамада на изток/югоизток от него и билото ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6582-1.jpg ), което се спуща от нея на юг към асфалтовият път, осеяно със скални грамади. Екипът проявяваше някои колебания, за изследванията в тази посока, (понеже билото си изглеждаше все тъй диво), затова информацията, дошла откъм село Зелениково, че на този връх има градена с ломени камъни и хоросан „резиденция на Реметалк” ( https://bg.wikipedia.org/wiki/Реметалк_I) (по намерените от иманяри монети на Реметалк) премахна вече всички колебания, за правилността на избора ни.
Затова върхът бе специално щурмуван и поднесе един от най-приятните моменти в нашите изследвания, отваряйки портата към древното минало на село Златосел.
Забелязвайки руината „Царюва къща” на върха, още отдолу, откъм нивите ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6618-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6618-1.jpg</a> ), ние не подходихме веднага към нея. Ако го бяхме направили, щяхме да пропуснем, една от най-големите тайни.
Затова направихме правилното, подходихме откъм източното подножие на върха, където в гъсталака от драки, попаднахме на първите пресни иманярски изкопи, разкриващи основите на руините на съществувало селище. Навсякъде бе осеяно с огромно количество керамика от различни исторически периоди и почти много добре запазени покривните керемиди на къщите (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3100024-1.jpg ; http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3100038-1.jpg ) . „Царюва къща” не бе самотно здание на върха. Тук бе налице комплекс от здания и подпорни стени. По-нататъшният обход, показа, че селището е разположено подковообразно около върха, като откъм северната му страна, къщите са били разположени до самото дере (вж.http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSC_7182-1.jpg ) . Иманярските изкопи, красноречиво го демонстрираха. Древен, но храсталясал днес път идва към него, в посока откъм светилището Юнчал, което показва, че връзката между двете места, не само визуално, но и култово е била налице. Скален трон е изсечен вляво от пътя, е обърнат с лице към „Царюва къща” ( вж. <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_7218-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_7218-1.jpg</a> ) и с гръб към връх Юнчал, а преди него, над пътя, открихме разрушено скално корито или опит да бъде изсечено такова ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_7199-1.jpg ). На съседният на „Плочата” връх се вижда изящната скална фигура на кентавър ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...FA%F0%FA%F2.jpg ).
Трябва да отбележим, че селището освен, подковообразно, около върха е разположено и в източна посока, тъй като в орниците на нивите, и черният път, в подхода към върха, също се откри керамика и вероятно е достигало до местностите Голямата могила и Ресилева могила, за които можем да предположим, че са неговите гробища (некрополи), понеже са осеяни с могили.
Керамиката е ценен свидетел за давността на живота в него и не само. Освен, нейното изобилие, изненада бе, нейната давност, а именно, че се намираха големи количества керамични парчета от цялата периодика на желязната епоха – от ранната до късната, както и такава от античността. От ранната желязна епоха, тук ще видим познатите ни съдове с езичести дръжки ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...97-1%20copy.jpg ), от които се спущат косо релефни ленти с пръстови насечки ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3120047-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3120047-1.jpg</a> ) , както и съдове, с релефни ленти с пръстови насечки под устията или релефни ленти с насечки от метален инструмент (накатка) създаден специално за целта ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3120080-1.jpg ). Оригинално хрумване следващо традицията на късният неолит бе парче керамика с езичеста дръжка, която бе пробита вертикално и през нея може да се прокара много тънка пръчка или здраво тънко въженце ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3120112-1.jpg ). Съдът вероятно е бил окачван и е висял. Откри се още парче рудна шлака ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3120111-1.jpg ), каменен остатък от вероятен античен хромел ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6644-1.jpg ), както и едно парче керамика, което силно ми напомни за каменно-медната епоха. Друг важен белег е букелната (с рогчета) керамика, която маркира прехода от къснобронзовата към ранножелязната епоха (12-11 век пр. хр.) (вж. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3120102-1.jpg )
Всичко това свидетелства за бурният, богато наситен и разнообразен живот на праисторическо селище, продължил и през античността.
Това неочаквано за нас, разкритие, веднага обърна очите ни към праисторическата могила „Безистена” и положи основите на хипотезата за непрекъсваемостта на живота в село Златосел през различните исторически епохи. Селището при „Царюва къща” от желязната епоха и антична епоха и праисторическото селище от каменно-медната и бронзова епоха „Безистена” са две парчета от един на две строшен съд, които като слепиш, го получаваш целият.
Изкачвайки се от източното подножие на „Царюва къща” към самият връх, количеството керамика не намалява. В близост до върха се вижда плоска скала, чиято повърхност е осеяна с керамика ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6669-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6669-1.jpg</a> ). Но дали тя е от култова дейност или е хвърлена отгоре от иманярските изкопи, трябва да установят бъдещите археологически разкопки.
Върхът на скалистата грамада е увенчан със самите руини на „Царюва къща”( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6684-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6684-1.jpg</a> ). Още на първи поглед, поглеждайки руината, виждаме, че тя е строена с идеята за раждането, изникването от скалата, като едно своего рода антично продължение на скалното светилище на върха, чиито култови кладенчета, все още се виждат по някои от острите скални зъбери ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6699-1.jpg ; <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6697-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6697-1.jpg</a> ), както и с идеята да маркира източният хоризонт на изгрева, извисявайки се и господствайки над цялата Златоселска равнина на юг/югоизток( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_7228-1.jpg ). За целта скалният проход, вероятно процепвал скалният масив на върха в посока изток-запад е преграден в западната му (задна) част със стена от ломени камъни и хоросан ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6710-1.jpg ), която на повърхността на скалният масив продължава със каменни квадри, вероятно от останали от по-старият храм (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSC_6693-1.jpg ), а източната му (вероятно предна част) и по-широка част, с друга стена от камъни и хоросан, част, от която сега е рушната, като е пробит голям, кръгъл отвор, образува нещо като свод, чиято цел, вероятно е да обслужи съвременни иманярски разкопки ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6709-1.jpg ; <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6705-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6705-1.jpg</a> ). Така полученото стайно пространство от скали и стени от камъни и хоросан, не личи да е претърпявало допълнителна обработка, поне на пръв поглед.
На източната страна, вляво или вдясно, в зависимост от това, къде застанеш и погледнеш към помещението е изградена от дялани камъни и хоросан малка правоъгълна „щерна” или малко правоъгълно корито ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6721-1.jpg ; <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6722-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6722-1.jpg</a> ). На близките скали до помещението има изсечени скални легла, вероятно за дървени греди ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6725-1.jpg ). Това ни наведе на мисълта, че постройката е имала, като втори етаж, вероятна дървена конструкция с покрив (или само покрив). Пред източната стена има малка скална тераса.
Повърхността на върха е осеяна с керамични парчета. На задната западна стена, се намери на повърхността, това ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3120063-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P3120063-1.jpg</a> ) орнаментирано керамично парче.
Определено, постройката, по-скоро носи белезите на храм, отколкото на римска ловна вила на патриции, каквото мнение битува сред златоселчани, публикувано в публичната им група във Фейсбук. Нещо повече, разположението на конструктивните елементи – правоъгълна стая с вписана в нея по-малка правоъгълна конструкция (корито, щерна) в десният и източен край, доближават постройката до конструкцията на тенгрианските капища от времето на Първото българско царство. За възможността храмът да е играл ролята на вид капище, допринася и скалният стълб в западната част на върха, чийто наклон е на изток и по посока самата сграда ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6730-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6730-1.jpg</a> ).
Най-важното, което трябва да се отбележи е перфектната визуална връзка „Царюва къща” на северозапад с мегалитът „Плочата”( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6626-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6626-1.jpg</a> ), както и със скалната фигура на кентавърът. Помежду „Царюва къща” и „мегалитът „Плочата”, много по-близо до „Царюва къща” , на една поляна, на един от „спусъците” на рида, се намира разкопана от иманярите надгробна могила ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_7286-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_7286-1.jpg</a> ).
Разположението на различни мегалитни конструкции с вероятен култов характер около самият връх „Царюва къща” също накланя везните в полза на храмовият характер на постройката. Разбира се, нищо не пречи в началният период на римското завладяване на Тракия, тя да е била резиденция на последният владетел на Одриската държава и впоследствие да е овладяна и преизползвана от римляните, но в изследването си, търсим, каква е първоначалната идея, за нейното създаване. Като храм, постройката със сигурност е била дом на божество или богиня, чиято асоцииране с владетеля, въобще не бива да се изключва. Самото му доминиращо положение над Златосел и свързаната с него равнина, говори, че това е било божество покровител на селището с вероятен соларен характер или направо можем да говорим за храм на Слънцето каптирал и ретранслирал духовната енергия от Небето (източният хоризонт и връх „Плочата”, към земният и хтоничен свят (чрез могилата).
Това, разбира се е хипотеза, която тепърва трябва да бъде доказана.
Оттук нашите търсения се насочиха по билният спусък със скални грамади на юг от „Царюва къща”, слизащ към самият асфалтов път. На пътя ни са два големи валуна, единият разположен на „сгъвката” между „Царюва къща” и билото ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_7303-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_7303-1.jpg</a> ), а вторият, огромен валун е поставен на три скални крачета, по-натам по билото ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6776-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6776-1.jpg</a> ) . С понижението му, на юг към пътя, следва скален портал, образуван от събирането на два скални откоса, като горният от тях е от наредени в редица мегалити ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6791-1.jpg ; <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6796-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6796-1.jpg</a> ).

В една от най-ниските си точки, билото завършва на юг със стърчащ косо на скалата, скален фалос, сочещ „Плочата” и „Царюва къща” ( <a href='http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6857-1.jpg' target='_blank'>http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSC_6857-1.jpg</a> ).

„Царюва къща” е археологически обект от национално значение и поради силната местна иманярска инвазия към него, са необходими спешни спасителни разкопки. Те ще доведат до още повече познание за древното минало на село Златосел.
Ние ви го представяме така, както го виждаме през нашият поглед.

ПРАИСТОРИЧЕСКО СЕЛИЩЕ „БЕЗИСТЕНА”

Според сведенията селището, за първи път е посетено от професор Златарски, през 1905 г., който го констатира като укрепено тракийско селище. Разбира се, следващият археолог, посетил селището е пловдивският Петър Детев, който го констатира като селище, съществувало през каменно-медната и бронзовата епоха. Става въпрос за праисторическо селище, не просто за селище съществувало през периода, който науката визира като „тракийски” (от средата на бронзовата епоха до античността).
Както написах и по-горе, специално внимание към него ни обърна самата „Царюва къща”. Още на картата се вижда, че селището „Безистена”, разположено по левият бряг на река Златна (Златарска) е като родилна утроба за Златосел. Дори съвременното село сякаш се изтича, излива от него ( вж. http://picbg.net/viewpic.php?u=15032XBGYt&i=869620 ). Нашият обход, констатира огромно количестов керамика от каменно-медната епоха и едно парче, което е възможен късен неолит ( с нокътна техника) ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../P4230056-1.jpg ). Едни бъдещи разкопки, обаче, ще докажат, дали селището е възникнало през неолита и дали е било укрепено в края на късната каменно-медна епоха. Материалите от желязната епоха по повърхността му, бяха малко, но все пак ги имаше. На другият бряг на реката в нивите излиза керамика от късната желязна епоха и античността. Това ни навежда на мисълта, че древен Златосел, може би е бил с размери, много по-големи от сегашното село. Причините за възникването му край реката са предполагаеми, но едната от тях е, че реката е била златоносна (турското име на селото е Саръдемерджий, сиреч „жълто желязо”). Затова „Безистена” или праисторически Златосел е възможно възникнало през късният неолит (6000 г. пр. хр.) и началото на каменно-медната епоха (5000 г. пр. хр.) именно като промишлено селище, чийто древни рудари са се занимавали с добива и обработката на злато и мед. И ако трябва да търсим връзка със златната индустрия на праисторическите селища от бронзовата епоха разположени в Карловското поле и с. Дъбене ( http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/dabene.html ), то бъдещите разкопки, могат да докажат, не просто връзката между тях, но и хипотезата ни, за възможно предшествие и бащинство на тази индустрия в лицето на древните златоселски рудари.

Написа: Йордан Стайков, 14.01.2018 г.
PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020