www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум -> Из "Гергьовден в Ситово"-Канродай (работначернова)


  Reply to this topicStart new topicStart Poll

> Из "Гергьовден в Ситово"-Канродай (работначернова)
Йордан_13
Публикувано на: 19.5.2018, 16:22
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



В хода на тези разглеждания на многобройните тайни на Гергьовден, нека обърнем поглед и към нещо, на пръв поглед различно. Това е религията Тенрикьо (нео-Тенгрианство) в Япония, дадена от Мики Накаяма, през 1838 г. Според нея, мястото на създаване на човешките същества се нарича Джиба и е отбелязано с с шестоъгълна дървена колона, наречена Канродай (букв. „стълбът на сладката/небесната роса”) (вж. http://en.tenrikyo-resource.com/mw/images/...ba-Kanrodai.jpg ). На върха на стълба се поставя плосък съд и се смятало, че, когато сърцата на хората се пречистят достатъчно чрез изпълнението на Службата, тогава небесната роса ще падне върху Джиба. Когато събраната в плоският съд роса, на върха на стълба се смесвала с ечемично брашно, то тази смес се превръща в магическа храна, чието поемане давало възможност на хората да живеят до 115 годишна възраст в отлично здраве и с ясно съзнание(вид шам-гобе, амрита, амброзия. )
Именно това е липсващият или по-скоро загубеният елемент в достигналите до нас, народни традиции свързани с Гергьовден, който обяснява смисълът на обредите свързани с гергьовденската роса, като хващането на квас и заквасването на млякото с нея.
Не е случаен факта, че египетската велика майка, богинята Хатхор в нейната седмична форма – Седемте Хатори (Плеядите) е представена като седем крави, от чието мляко духовете на мъртвите сучат, поглъщайки по този начин вечният живот. Идея, която не само ни връща към образа на Сканда-Картикея, но и ни отвежда към концепцията за биенето на Млечният Океан в индийската митология, първият дар, от което е Майката на Живите, чудната крава Сураби и след много други дарове, най-накрая се получава търсенето - амритата, питието на безсмъртието.
Описаната митологична сцена е всъщност кодиран идеен план за машина, със струнен двигател, имаща необходимите допълнителни и обезопасителни механизми. Работата на тази машина замалко не измества оста на планетата и причинява гибел, но в процеса на работата й, тя е непрекъснато доосъвършенствана от боговете, докато накрая се получава необходимият резултат.
В най-бщи линии двигателят на тази машина се основава на една отворена свръхструна (змията Васуки), закрепена в своите два края от две супермембрани (сури и асури); (примерно https://physicstime.com/sites/default/files...pen_tachyon.gif ) , които обаче не бива да се разбират като два статични полюса, защото те индуцират трептенето (модът) на свръхструната, чрез нейното напрягане. И както е описано, получената по този начин резонансна честота на свръхструната проектира тежка частица(планината Мандара), чийто „спин” (степен на вътрешна свобода/въртене) е такова, че енергитизира времепространството/вакуумът (Млечното море). Проблемът, при първите конструкти на двигателят е, че тази проектирана тежка частица, имала такава степен на вътрешна свобода (спин), че това водило до нейната нестабилност и разпад. Затова първите усилия в тази посока са били да се създаде стабилност на самата „частица”, така, че степените на вътрешна свобода, които може да има, да не водят до нейният разпад. За целта е създадена вид охладителна система (дъждът на Индра), която да отнема произведената огромно количество енергия, вследствие бързото й въртене (спин), т.е. тази „охладителна система” е с цел да ограничи или премахне онези произволни проекции на вътрешна свобода, които водят до разпада й на по-леки частици, т.е. променя се и се фиксира спектъра на трепение на самата струна, да бъде такъв, че да визуализира и поддържа стабилна точно този тип частица. Можем само да предположим, въз основа на митологичното описание, че това е нуклон с половин изоспин. Радостта от успехът е кратък, по нататъшното напрягане на струната, води до проекцията на вътрешна степен на свобода, която не заплашва с разпад самата „частица”, но заплашва да „пробие земята”, т.е. да разруши планетата, т.е. страничните ефекти от по-нататъшната работа на двигателя на машината, не са на микрониво, а на макрониво. По описанието на мита, можем да съдим, че изоспинът на частицата е станал цял (1) и „частицата” е добила ориентация (проектирана вътрешна свобода) напречно на посоката на движение. Това е нежелан ефект. И довежда до необходимостта машината да бъде усъвършенствана отново, за да може работата и да не предизвика планетен разпад. Това води до преосмисляне на цялостната концепция на работа и тогава се решава корекциите, които трябва да премахнат проектираната вътрешна свобода напречно на посоката на движение, да се извършат чрез превръщането на отворената струна в затворена, чрез поставянето на супермембрана (три-брана), която да действа като ограничителен филтър (Вишну в образа на костенурка) и да обира всички възможни проекции на вътрешна свобода (спин), водещи до напречно на посоката на опъване на суперструната, движение на „частицата”, което води до рязко свиване на пространство-времето в определена точка и увеличаване силата на гравитацията до сингулярност такава, че да отвори „черна дупка”(гравитин/супергравитация). Затова текста говори, че „Властта на Вишну е безгранична”. Той е едновременно и горе и долу. Горе е на върха на „планината Мандара” и наблюдавал работата на боговете и асурите (система за контрол и мониторинг), окуражавал краля на змиите Васуки (суперструната) (система за контрол и мониторинг на суперструната) и същевременно е и отдолу в образа на костенурка, която с корубата си „подпира” „планината Мандара”. Ясно е, че двете едновременни положения на Вишну фиксират вертикална ос, чрез която се контролират и обират възможните нежелани проекции на вътрешна свобода (спин/изоспин) на „частицата” и създават една затворена суперструна. Да видим, имали го във физиката? Има го „ ...Например, ако вземем една сфера с единадесет измерения и свием едно от тях, сферата ще колапсира и екваторът й ще се превърне в затворена струна. „ (https://chitanka.info/text/24866/9 )
След като тази изключително важна реконструкция е направена, би трябвало машината да работи съвършено и да доведе до желаният резултат, но не би.
Новият проблем идва от това, че спектърът на резонансната честота на суперструната (Васуки), поражда „буря от нежелани частици”, които коагулират в крупни материално-енергийни съединения. Това е символизирано с „отровата на Васуки”, която заплашва да унищожи всичко. Вероятно става въпрос за частици антиматерия, като страничен резултат от работата на машината в режим на затворена струна. Това налага създаването на нещо като „клапанна-дестилационна система” – Вишну вика на помощ Шива, който изпива змийската отрова, въпреки, че тя „изгорила гърлото му” и му създала син белег на врата. Този акт можем да сравним в нашите земни понятия с дестилацията на ракията или алкохола въобще. С една дума, антиматерията е изведена от триизмерността и четириизмерноста, чрез отваряне на пространствено-времеви коридор/черна дупка и складирането и в друго измерение на време-пространството. По този начин митът ни дава обяснение, защо „материята е надделяла и днес светът ни е изграден предимно от нея.” (вж. http://vselenata.blogspot.co.ke/2007/11/blog-post_03.html ). Това е последната пречка, машината започва да работи безотказно, постига се търсената „изоспинова симетрия” и „биенето на Млечното море” води до проявата на безброй „дарове”, последният, от които е питието на безсмъртието. Какво представляват кравата Сураби, богинята на виното Варунани, чудното дърво Париджата, Луната, богинята на щастието Лакщми, лекарят на боговете Данвантари...?
От физична гледна точка те са изоспинни трансформации, т.е. различните проекции на вътрешна степен на свобода на „Частицата”, пораждат други по-тежки частици и техните съедннения, които са нищо повече от различни състояния (енергийни проекции) на тази частица. А различните състояния на тази частица са всъщност различните модове (спектър от собствени трептения) на суперструната (змията Васуки).
В случаят, мита ни представя не две, а цели седем проекции на вътрешна свобода на частицата, т.е. 7 основни модове (трептения на суперструната). Седмият, от които е питието на безсмъртието (амброзия, амрита, шам-гобе и т.н.). Затова в новозавърналото се Тенгрианство в Япония, стълбът Канродай е шестъглова колона ( с прибавено седмоизмерение – времето), а мястото, на което е побит той се нарича Джиба и всеки там е посрещан с „Добре дошъл у Дома”.
Имаме ли го, някъде кодиран символа на този модел, при българите. Имаме го. Това е Седмолъчната Розета от Плиска...

PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 13.6.2018, 16:10
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Преминаването на Билгамес/Билгамеш по "Пътя на Слънцето", за да достигне единствнеият оцелял от Потопа, Утнапищим и да узнае от него, тайната на безсмъртието е класическо описание на отваряне и преминаване през пространствено-времеви коридор, червеева дупка, чието начало е тъмно(черна дупка) , а в края започва да просветлява (бяла дупка). "Пътя на Слънцето", обаче е по-скоро, един устойчив пространствено-времеви канал, който свързва световете. Но, разбира се, днешната българска дума "шупла", в Месопотамия - "шуплу", (което е и вероятно нейната древнобългарска форма на изговор) преведена като "дълбочина", по-скоро е технически термин, отнасящ се за състоянието на пространствено-времевите канали, описвайки тяхната същност като неустойчиво изменение в структурата на време-пространството. С една дума "шупла" е неустойчив, т.е. рисков за преминаване пространствено-времеви канал, който е нестабилен. По него може да се премине все пак, но риска той да рухне е много голям.
=================================================================
"Разбирам писмената форма mu-ú-tú (obv. 17) като генитив, въпреки неяснотата на края на израза. 119 "Водите на смъртта" ( mê mūti ) силно напомнят за океана, който само слънцето досега е преминало, който Гилгамеш трябвало да прекоси в своето пътуване по "Пътя на Слънцето" (ḫarrān Šamši) към Ūta-napišti (Таблици IX и X). 120 Тук коментаторът вероятно е упражнявал известна волност, предавайки "астрален" прочит на повествованието на Гилгамеш, представяйки този така наречен "Път на Слънцето" по начини, които не са много различни от нашата собствена представа за еклиптиката, така че "Водите на Смъртта "обозначава небесно място, чиято дълбочина „е дълбочината на небето ".
Всъщност, като технически термин в астрономията, šuplu (" дълбочина ") означава" минимална (т.е. крайно отрицателна, extreme negative) ширина " sv šuplu s. 2). 121 Докато съвременните съзвездия на Скорпион и Стрелец лежат по-далеч на юг от Козирога, коментаторът вероятно се е позовал на най-южната позиция на слънцето по време на зимното слънцестоене в зодиакалния знак Козирог. Писания от началото на III век пр.н.е., например Berossos, споменава лятното и зимно слънцестоене, като отбелязва, че "средата на лятото сега се носи от бившия (Рак), средата на зимата от по-късния (Козирог). Те са зодиакални знаци с велика сила, виждайки, че те са определящите влияния в двете големи промени на годината "( Babyloniaca , I § 3 ). "
PMEmail Poster
Top
Йордан_13
Публикувано на: 13.6.2018, 16:56
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 16 031
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Тук дори няма нужда от тълкуване. Символно, Слънчевият Бог е представен като създател на пространствено-времеви канали, необходими за неговото движение, със съответното техническо средство. Бихме могли да направим връзка с алпа Субан и сцената с "разрушаването на Стената на Дивовете", сложена в началото на "Сказание за Чулман".

" Терминът zīmu може да означава "сиянието" на звездите (CAD Z s.v. zīmu s. 2). Това, което се има впредвид тук, обаче не е просто яркостта на слънчевия бог Шамаш, а проникващите качества на лъчите, „чиято яркост разрушава каменна стена". Характерният блясък на Шамаш се приписва на Мардук от коментатора. Вместо само обща справка за появата на слънцето от планините на изток от Месопотамия, коментаторът би могъл да има предвид конкретна повтаряща се тропа (~метафора) в сцени от цилиндрични печати: там Шамаш се изкачва иззад каменните планини, които понякога изглеждат разцепени на две половини от двете му страни, докато държи своя отличителен знак, триона- šaššāru, очевидно като инструмент за проправяне на пътя му. "


Да направим сензацията smil4334ad8a149e0.gif и да отидем много по-далече от Айнщайн и Хокингsmil3dbd4e5e7563a.gif 2012-та се чакаше появата на Нибиру като планета. Както се вижда от текста, звездата Брод (Нибиру), не е планета, но не може да се каже, че със сигурност е звезда;))) Оттук, нататък, тълкуването на Сичин, че Анунаките идват от някаква планета, обикаляща в границите на Слънчевата система е проблематично.
Нибиру не е нито планета, нито звезда, това е сиянието на Бялата дупка (която изхвърля материя/енергия, оттук и "сияние" и алюзията със звезда), отвореният към нас край на пространствено-времевият канал, по който анунаките влизат в нашият свят.
==================================================

" Аргументът на коментатора е построен върху от различните значения на понятието "сърце" (ŠÀ): първо, като център на пространствени отношения, а след това - като център на познанието. Тъй като Мардук в неговия аспект като Бел е "сърцето" (т.е. средата) на звездите, така той е притежател на "разбиране" (ḫasīsu). Това централно положение сред звездите може да бъде интерпретирано буквално, когато става въпрос за звездата на Брода (Nēberu), която носи също и името "Звездата на Мардук".Enūma eliš описва нейната централност от перспективата на погледа към източния хоризонт. От една страна, Брод стои в средата на Пътя на Ану, за да провери границите на северния Път на Енлил и южния Път на Еа, поставяйки "силни bolts=ключалки/мълнии/сита/лостове??? отляво (т.е. на север) и отдясно ( т.е. на юг). " 190
От друга страна, Мардук в качеството си на Неберу държи мястото на пресичане на Небето и Подземния свят, те не трябва да пресичат над или под него, а да го чакат191 Astrolabe B и 30- Звездният Каталог говорят за "червената звезда, която при издигането на южния вятър, след като боговете на нощта са свършили, преполовява небето и стои (в средата); тази звезда е Бродът, богът Мардук "192 Всъщност, според Хоровиц," звездата на Мардук Неберу може да бъде представена като разделяща звездите на отиващата си стара година от тези на идващата нова година ", изпълнявайки ролята си на Брод, не само пространствено, но и времево.
Звездата Брод ( Nēberu ) се отнася до Мардук, който е създаден за себе си. (Syllabic еквивалентът на Nēberu ) d Ní-bi 7 - rú се анализира като (шумерската частица) ra, което означава, че / who + (шумерската частица) ra означава чрез + bi 7 (същия знак като UMUŠ ) означава намерение + rú (същият знак като логограмата DÙ ), означаващ да създаде + (логограмата), КОЕТО означава своето.(Така) звездата Брод (Nēberu) означава dNí-bi7-rú (т.е. този, който е създаден с намерението си) "(обр. 12'-14). 195
Точното естество на звездата Брод е проблематично. Нейното описание като "единична огромна звезда" може да я разграничи от съзвездията, съдържащи групи от звезди, а епитетът "Звездата на Мардук" със сигурност допринася за популярната й идентификация като планетата на Мардук – Юпитер. В допълнение към горните твърдения за Nēberu "разполовяваща небето", един астрологически доклад от Nabû-mušēṣi изглежда дава ясна дефиниция: "Звездата на Мардук при появата й е Šulpae; когато се издига с един двоен час, това е Сагмегар; когато стои в средата на небето ( ina MURUB4 AN-e), това е Nēberu "( K 120A, obv. 7–rev. 1). Както посочват Хангър и Пингри обаче, описанието на "разполовяването, разделянето наполовина (MAŠ или BAR) на небето" е използвано също и за вътрешните планети Венера и Меркурий, както и за полумесеца на Новолуние, така че не може да се отнася до планета при меридиана.


PMEmail Poster
Top

Topic Options Reply to this topicStart new topicStart Poll

 

Нови участници
trened 7/9/2023
ддт 5/2/2022
mita43c 5/12/2021
Krum 20/9/2020
Lucienne71 21/4/2020