www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Форум на Движението -> Сказание за Чулман - лични впечатления, мисли и


  Reply to this topicStart new topic

> Сказание за Чулман - лични впечатления, мисли и, бележки след прочитането му
Йордан_13
Публикувано на: 4.12.2018, 21:22
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 526
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



Как го казват това днес, хахахахахахаха, "опъване бръчките на лицето" ;))) Само, че Умай Биче го прави със специално направен сок/отвара, която регенерира клетките и няма нужда от механична намеса. Човечеството, тепърва допъпля, до това, което ние сме имали и сме преживели. Небесните ябълки, това са Ябълките на Хесперидите;)))

(117) Той решил сам
да погребе Анъш –
никого не искал да вижда
от голямата си мъка.
(118) Взел той от сандъка
на сестра си Сютен една кана
с приготвен от нея сок –
и измил тялото на Анъш.
(119) А това не бил сок
за измиване на тялото –
Сютен била наляла в каната сока,
подарен й от Умай.
(120) Умай била за Сютен
като най-добра приятелка –
и веднъж тя казала
на Умай като на приятелка:
(121) “Казват, че се запазва
красотата на девойката за кратко,
а после увяхва,
без да оставя и следа.
(122) И аз се боя,
че ще помръкне красотата ми
още преди аз
да срещна своята любов!”.
(123) Засмяла се за себе си Умай
на нейните страхове,
но й дала този сок,
казвайки й при това:
(124) “Пий този сок
от Небесни Ябълки
всяка вечер
преди сън –
(125) и ще се събуждаш
всяко утро
същата такава,
каквато и вчера!”.
(126) За да не би Кубан, който
обичал да се рови
в нейните вещи,
да изпие случайно нейния сок,
(127) тя му казала,
че пази в тази кана
сок за измиване –
и Кубан й повярвал.
(128) А в този сок имало
могъща сила -
и обляната с него Анъш
изведнъж оживяла.
(129) Втрещил се Кубан,
а Анъш, смущавайки се,
се покрила с неговото наметало,
върху което лежала.
(130) Не ще пея за това,
което станало по-нататък:
вие, приятели, и тъй сте разбрали,
че и двамата станали щастливи.


***

Тези стихове разкриват институтът на народните ни певци и т. нар. днес "народен фолклор". Всъщност, можем да счетем, че това са тогавашните историци;))) Затова народният певец, винаги е добре облечен, в народна носия и негово задължение е да свири, влизайки заедно с воините в битката. Този древнобългарски обичай, виждаме запазен дори по времето на Балканската война, имаше го до някаква степен и в БНА. За какво е служил народният певец?! Определено, не е за да ласкае властимащият! Ласкателството на властимащият, казва Сказанието прави народа беден - и духовно и материално!

(41) След погребението приятелите
устроили помен на Ат
и си спомнили, как той, управлявайки,
заздравил обичая в Аскъп.
(42) При неговото управление непознаването
и непочитането на обичаите
се считало за позор,
както и бягството от бойното поле.
(43) Всеки празник, всеки кинеш
Атай откривал
със състезания на хайджиите
от всички бейлици и суби.
(44) На онези бийове, които
не представяли свой хайджи,
гледали като на воини,
неподготвени за война.
(45) По негово време именно
българите почнали да казват:
“В аула може да няма кам,
но трябва да има хайджи”.
(46) Всеки аул, познавайки любовта
на великия цар към пеенето,
се снабдявал със свой хайджи
за случаите на пристигане на царя.
(47) Защото в един аул Ат
дори не изслушал хората,
казвайки: “За какво да говоря с вас,
ако си нямате хайджи!”.
(48) То накарал дори бийовете
да познават всички герои с това,
че въвел правилото
да се изброяват героите при наздравиците.
(49) За най-добри наздравици при него
се считали тези, в които
изкуството на словото се съчетавало
с познаването на живота на героите.
(50) За невежите бийове
царят обявявал на кинешите.
Той казвал: “Еди-кой си бий
не познава и не тачи героите!”.
(51) Позорът от незнанието
падал тогава и върху всички
жители на бейлика на невежия,
и за тях казвали:
(52) “Те са от бейлика
на онзи бий, който
не познава нашите герои –
какво да очакваме от неговите хора!”.
(53) Онези бийове, които
не изоставяли невежеството,
царят преставал да приема
и кани на пирове.
(54) Ат накарал бийовете
да уважават хайджиите,
а хайджиите – да пеят
само правдиви песни.
(55) Веднъж, като видял на един прием
един хайджи в окъсан тун,
той заповядал да му дадат
царски тун от подаръците на бия.
(56) Затова почнали да казват:
“Бият отначало трябва
да облече и нахрани хайджията,
а едва сетне да дава дарове на царя!”.
(57) В друга суба Ат,
като видял окъсан хайджи,
казал на хората: “Аз считам
хайджията за равен на бия.
(58) Бият пък счита иначе –
тогава нека той опита
да стане хайджи, а хайджията – бий:
нека видим кой е по-добър!”.
(59) Бият не могъл да стане хайджи –
и го прогонили с позор;
а хайджията, като станал бий,
облекчил живота на земляците си.
(60) В още един батавъл, където Ат
видял окъсан хайджи,
той попитал джурата Майкъ –
своя любимец:
(61) “Този батавъл се нарича
Къзъл Тун;
как мислиш, дали това име
му подобава?”.
(62) “Не, царю! – отвърнал Майкъ. –
Аз бих нарекъл този батавъл
“Скъсаната Шуба”, защото в такава
ходи хайджията тук!”.
(63) Оттогава този батавъл
наричали именно така –
и всички бийове почнали тутакси
да се грижат за хайджиите.
(64) А веднъж, в един бейлик,
на приема при царя,
един хайджи в песните
много похвалили бия.
(65) А Атай, като видял,
че тамошният народ
в действителност мизерствува,
попитал Майкъ-Муйтен:
(66) “Знаем поговорката:
“Хубаво е в онази суба,
където бият е опора на царя,
а хайджията – опора на народа”.
(67) Кажи: как е според теб,
в този бейлик
бият и хайджията такива ли са,
както в тази поговорка?”.
(68) А Майкъ отговаря:
“В този бейлик видях
двама бия наведнъж: единият говореше,
а вторият чуруликаше като славей.
(69) А хайджи пък тук
не видях –
значи, може да се каже,
че бейликът е много лош!
(70) Сам отсъди: как може
народът да живее добре,
ако вместо един бий
си има цели два!”.
(71) В друг бейлик,
където хайджията също
прекомерно хвалел бия,
царят отново попитал Майкъ:
(72) “Е, а тук, приятелю,
има ли хайджи?”.
А Майкъ му отговаря:
“Тук някой дрънчи, чух.
(73) Но да съчинява стихове
той явно не може –
затова всички думи
е взел от речта на бия.
(74) Излиза, че той просто
е подиграл бия –
значи тук също няма
истински хайджи!”.
(75) И тук, и там народът
се надсмял над ласкателите –
и другите хайджии
почнали да се боят да пеят неистини...

***

Ама вие си мислите, че народните събори, надпяванията на тях, събори като този на Рожен или някъде другаде са привилегия на близките 500 или 1000 години? Жестоко се лъжете;)))...
Любовта е в стихията на битките, и стихията на битките ражда Любовта;))) Нима има другаде такъв народ? Любов към Държавата и народа, те прави Кан, но любовта към жената те прави Кам;)))Затова, може би, Индия си има бог Кама;))) Съдбата е пълна с обрати; като кривулиците на змията и реката е тя! Затова никога не губете Надежда. Но за всяко ново начало, трябва да пожертваш предишното. Любовта е Жертва.

(124) “Благодаря ти, старице,
за твоята помощ –
и ти подарявам
една барджийска кърпа”.
(125) Свалила Аймак кърпата си,
за да премери подаръка;
видял лицето й Арбат –
и паднал безчувствен от коня.
(126) Изплашила се Аймак – помислила,
че раната му се е отворила;
когато той отворил очи,
тя му казала:
(127) “Мислех, че си се излекувал,
а сега виждам, че не си.
Остани още при нас –
нека раната ти зарастне!”.
(128) А Арбат й отговаря:
“Онази рана се затвори,
но аз отново съм ранен
от копията на твоите очи!
(129) Цял живот съм търсил
такава като теб:
омъжи се за мен
и искай, каквото пожелаеш!”.
(130) Но Аймак му отказала:
“Не искам да се омъжвам:
обичам само
да се занимавам с магия!”.
(131) Отишъл Арбат при Белек
и почнал да моли баща й
да й повлияе,
но той с тъга казал:
(132) “Бих се радвал да помогна –
семействата ни са в дружба,
но при масгутите жените
решават за кого да се омъжат!”.
(133) Стиснал зъби Арбат
и потеглил за вкъщи;
мислел си: “Може би
ще я забравя!”.
(134) Но той не само не можел
да я забрави,
а почнал с всеки ден
все по-силно да тъгува за нея.
(135) Беда е любовната рана:
никак не се заздравява;
нейната непоносима болка
побърква бахадирите.
(136) Накрая Арбат изпаднал
в такова отчаяние,
че отишъл при биркама
за отрова – искал да се отрови.
(137) Старият биркам Аспар,
като изслушал молбата на Арбат,
му казал: “Аз те обичам
като собствен син.
(138) И затуй помисли:
как мога аз
да ти дам отрова?
Кой баща би направил това?!
(139) Но аз мога
да те посъветвам друго:
очаровай Аймак
с помощта на магия.
(140) Стани мой ученик
и аз ще те науча
на няколко начина
да влюбваш девойките”.
(141) Зарадвал се Арбат:
станал прилежен ученик
на стария Аспар –
и се научил на много неща.
(142) Отишъл той отново
в Чъбък – уж да се види
с баща си, който
гостувал у Белек.
(143) Белек толкова обичал
свиренето на Таргиз,
че устройвал в негова чест
състезания за тамърджии.
(144) Събирали се на тези състезания
хайджии от цялата Земя
и за да послушат пеенето им
се събирали хиляди хора.
(145) Всички тях много дни
хранел и поял Белек:
тези състезания били
за него най-хубавия празник...
(146) Но в действителност Арбат
се стремял да види Аймак.
Като се срещнал с нея,
той я влюбил в себе си.
(147) Забравила тя за всичко
и се омъжила
за цар Арбат –
и станала щастлива.
(148) А пък щастието,
което изпитал Арбат
дори не можем да опишем –
толкова голямо било...
(149) Когато им се родил син,
то, по думата на Таргиз,
те го нарекли Белек –
в чест на бащата на Аймак.
(150) Но злобният бий Джумрак
узнал за това,
че Арбат е станал кам –
и обявил за това на всички.
(151) Тутакси събрали кинеш,
на който багълите
заявили на царя:
“Ти трябва да абдикираш!
(152) Нали, както гласи обичаят,
кам не може
да застава начело
на Българската държава!”.
(153) Арбат без съжаление
се отрекъл от властта,
защото и без това бил забравил за нея,
като се оженил за Аймак.
(154) Но по негово предложение
багълите избрали за цар
могъщия Кубар –
субага на Джеремел.


***

Няма откъде другаде, Българина да почерпи познание за големите Тайни на Тенгрианството, за Пътя на Душите! За Тайната на Душите! Западните автори?;))) Норбеков?;))) Кой ни ги дава, когато камовете са останали в древността, когато кановете ни, дори не се славят чрез буквите в учебниците по история? Кой ни го дава, когато Огнището, отдавна е изгаснало? Когато Обичаят сякаш е загубен завинаги? Студен и мъртъв е Домът на Българите! Защо? Защото е продал своят Кут за долари! Да, но не всички го направиха, затова Обичаят не е мъртъв завинаги!

(78) Изплашени от това,
че той напуснал властта,
бийовете престанали да се препират –
и държавата отново укрепнала.
(79) Но царуването на Арбат
също приключило неочаквано:
веднъж Арбат се влюбил
в масгутката Аймак.
(80) Тя била по-прекрасна
от всички жени на Земята.
Всички, които я описвали,
губели чувството за мяра.
(81) Нейният лунен лик,
излъчващ сияние,
бил заобиколен от златисти
вълнисти коси.
(82) Онези, които срещали
добрия поглед
на сивите й очи –
завинаги изгубвали покой...
(83) Баща й – Чъбък Белек –
бил син на Атрак,
а Атрак бил син
на първия във всичко Алем.
(84) Алем вземал пример
от своя баща –
схватливия Джамъртек,
сина на Газан Бирулъ...
(85) За такива като Джамъртек
казват: “На добрия юнак
и 7 професии са му малко!”, -
как да не му подражаваш!
(86) Знаел Джамъртек тайните
на много камъни и превръщания –
затова подобните нему
народът почнал да нарича “джамъртеки”.
(87) Аймак била се метнала на Джамъртек:
знаела дори как да извади
и скрие душата-кут на онези,
които се бояли да не изгубят своя кут.
(88) Нали навсякъде нечистите се стараели
да купят или откраднат кута,
за да поробят човека
и да станат по-силни.
(89) Духът на човека без душата
не се издигал до Небето на Тангра,
където Джавъшдар решавал
какво да прави с починалите.
(90) Духът на простите хора,
съхранили своя кут,
бил издиган от Чокър
и неговите братя-алпи.
(91) А на духовете на великите хора
се разрешавало да се издигат
към Небето на Тангра
със своите коне.
(92) Този Небесет Път можел
да бъде много опасен –
защото към него можели да проникнат
злите и метежни дивове...
(93) Ако умирал човек,
чийто кут е бил скрит,
Аймак връщала
душата вътре в духа...
(94) Харесвало й на Аймак да бъде кам-бика –
и не искала да се омъжва;
живеела в имението на баща си Чъбък
и се занимавала с магия.

***

Обичаят не е жесток, жесток е продалият Българското, защото е убил бъдещето на неродените!

(65) С помощта на Бирхазар –
възпитаникът на Сунар,
предижния субаг на Идел, -
Таргиз разбил враговете.
(66) Иберците били прогонени,
а пленените изменници –
Зардаг, Иштяк и останалите –
били екзекутирани от царя.
(67) Върху платформа, закрепена
върху четири плуга,
ги разсекли на части:
не се въздигай, Низост!
(68) Семействата на изменниците
Таргиз преселили
от сития Джеремел
в разорения Идел.
(69) Царят казал на преселниците:
“Вие живеехте далеч
от пострадалата Халджа
и не познавахте тегобите на разорението.
(70) Затова вашите воини
с лекота преминаха
от моята войска
на страната на врага.
(71) Аз екзекутирах изменниците,
защото такъв е обичаят,
а вас преселвам
в опустошената Халджа.
(72) Там ще разберете
какво представлява разорението –
и ще научите децата си
да се бият за земята си до смърт!”.
(73) Една част от багълите на кинеша
го обвинила в жестокост,
а той им казал: “Нима
обичаят е жестокост?
(74) Аз ги екзекутирах според обичая,
нали и Ат е казал: “По-добре
изобщо да нямаш поданици, отколкото
да имаш поданици-изменници””.

***

СЛАВА НА КАНА ТЕНГИР АТАЙ ! Затова аз държа и служа на Обичая, всеки ден Му служа. Идват и казват: "Заведи ме там и там, за да вземем златото;))). Ето ви пещерата, намерете си го, аз оставам отвън;)))
" Аз съм Служител на Умай Биче, Служител на Обичая! Обичаят е Златото на Българите, Капиталът на Бъдещето!


(98) А пък Аламир се устремил
към воински успехи и плячка –
и забравил за задължението
да съхранява обичая.
(99) Заслепен от разказите
за съкровищата на пещерите на Мар,
той, седейки на рамото на Салум,
се устремил към Барджил.
(100) Като се възползувал от това, че Кай
все още спял,
Аламир разбил Джартъ-Дагрий
и завладял Барджил.
(101) Там, с помощта
на дивовете-изменници
Аламир намерил и ограбил
златните пещери на Мар.
(102) Не знаел Аламир,
че златото на дивовете
донася на хората нещастие –
и го взел със себе си.
(103) Поставил той това злато
в своя нов дворец,
който построил посред
Барджийската земя.
(104) Обичал той често
да идва в хранилището
и да се любува на своята
златна плячка.
(105) Но от златото произлизала
една страшна болест –
затова Аламир
бързо повехнал и умрял.
(106) Неговите джури след това
почнали да делят златото –
и, заслепени от алчността,
се изпобили помежду си.
(107) Тогава се събудил Кай; най-напред
той избил метежните дивове
и наел на служба
бурджанските българи.
(108) С тях той нападнал
сардарите на Аламир,
биещи се помежду си –
и ги разбил един след друг.
(109) На потомъка на Къзъл-Муйтен –
доблестния Арджак –
той заповядал да царува
над Барджил и Аряк.
(110) Арджак успял да събере
и върне в пещерите на Мар
всички онези съкровища,
които откраднал Аламир...
(111) Нито един макиданец
не се завърнал от Барджил
в своята родна земя –
всички те загинали там.
(112) А в самия Макидан
бийовете почнали да делят властта –
и също започнали с кавга,
а завършили с клане.
(113) Не ги възпрял обичаят –
нали те го били забравили –
и загинало величието
на макиданските българи.
(114) Но пък българите от Аскъп
благодарение на Атай
не забравили името и обичая –
и запазили могъществото си.
(115) За това българите ще бъдат
вечно благодарни на Атай –
великия наследник
на Маджи и Раудеб...
(116) След смъртта на Ат
българите в негова памет
почнали да наричат целия Аскъп
с неговото име – Атил.
(117) А край каменното
тяло на Ташлък,
което Ат оставил,
недостигайки до Сулдан,
(118) Кряш-Улят устроил в чест на Ат
големия карамадж Маджар –
защото той вярвал в това,
че Ат е станал мумин на маджарите...


***

А,а, а, а, а... Тц, тц, тц... Серафимов, Серафимов, само тези редове на "Измислицата" са доволно достатъчни, за да видят хората, колко са вредни твоите писания, за некви траки. Уникално! Уникален е "Сказание за Чулман"!
Какво казваха траколозите, когато цитираха античните автори, как се гадаело на светилището на Дионис? "...огънят се издигнал много високо, това означавало, че Александър Макето, щял да стане владетел на света" ;))) Ето ви, какво означава издигането на пламъкът на огъня в огнището Аратеб, без възлияния! Без възлияния!

(82) При Ат всички се приучили
да уважават името “българи” –
нали от всички названия на азаките
той обичал именно това.
(83) На един от приемите,
седейки до Раубаза,
заобиколен от биргюните
на великите алпове,
(84) Ат попитал хората,
които били дошли при него
и свалили шапки пред него:
“Кажете, кои сте вие?”.
(85) Хората почнали да казват:
“Бърбатци, джеремелци,
сънджакци, караджими,
иделци, биракци...”.
(86) Като чул това, царят попитал
своя джура Майкъ:
“Кажи ми, приятелю,
а аз чий цар съм?”.
(87) Майкъ тутакси отговаря:
“Разбира се, цар на българите!”.
“Тогава днес прием не ще има, -
казва Атай на хората. –
(88) Нали сред дошлите
никой не се нарече българин
и всички тях нека
да ги приемат техните царе!”.
(89) Хората се втрещили,
но оттогава всички
почнали да се наричат
с гордото име българи...
(90) Когато духът на Атай
препускал към Касма
след двубоя с Балдиу,
той отново се срещнал с Иджик.
(91) “Кажи ми, Атай, -
попитал го Алабуга. –
Кой свой успех ти
цениш повече от другите?”.
(92) На това Ат отвърнал тъй:
“Повече от всичко се радвам на това,
че върнах уважението на българите
към тяхното име и обичаи!”.
(93) “Ами твоите победи
в многото войни?” –
учудил се Алабуга,
а Атай казал:
(94) “Да се спечелят тези победи
беше много по-лесно,
отколкото да се убеди народа
да обича своите обичаи и име!”.
(95) Когато Ат убедил българите
да обичат своето име и обичай,
високо се издигнал в Небето
пламъкът на Аратеб:
(96) нали пламъкът на Аратеб
образува огъня на душите на българите,
които почитат своето име,
обичай, предци и земя;
(97) и колкото повече българи
почитат своето име и обичай,
толкова по-висок е пламъкът
на огнището на Аратеб...

Това е най-тежката и най-голяма битка на Българите, която водим и до днес! (93) “Ами твоите победи
в многото войни?” –
учудил се Алабуга,
а Атай казал:

(94) “Да се спечелят тези победи
беше много по-лесно,
отколкото да се убеди народа
да обича своите обичаи и име!”.


***

Аполон взема частите на Загрей, заравя ги при триножника в Делфи,а Зевс заповядва на Деметра да ги съедини и Загрей възкръсва като Дионис; Аст/Изида събира частите на своят брат Асар и го възкресява... В "Сказанието" не за първи път Майка Умай събира частите на човек, за да го възкреси, но тук липсва сърцето... И въпреки това има вариант, бахадирът да възкръсне, в друго тяло, за да изпълни мисията си на земята в защита на България. Умай Биче, не за първи път в "Сказанието" реконструира човешкото тяло, но в първите глави, го прави с помощта на ковача Хурса, който всъщност е и първият на земята, хирург и анатом, който сам поправя себе си, сменяйки слабите си по рождение крака, с нови, железни! Ето това, за което писах, преди дни - човешкото тяло, напълно ще се конструира и монтира, точно, както сега правим частите на колите си и духът ще се вика за въплъщение. Не се безпокойте, ние, тогава ще ги виждаме, душите! Някои и сега ги виждат, затова сме приятели!


(126) казал той на Умай
и тя тутакси се съгласила да помогне
и накарала синовете си
да помогнат на приятелите.
(127) Намерили те всички заедно
още няколко части от тялото;
когато ги събрали,
те видяли:
(128) намерено било всичко,
освен сърцето на Ат,
което било изкълвано
от един орел...
(129) Нито един звяр,
нито една птица
не докоснали останките,
но онзи орел бил сляп...
(130) Междувременно Балдиу разбрал,
че Майкъ го примамва,
и, като проследил приятелите,
отново ги обкръжил.
(131) Нямало в това място
укрития и дурбуни:
в открито поле
обкръжили враговете приятелите.
(132) Почнали Майкъ и Нар като лъвове
да се хвърлят върху аратсъзите,
опитвайки се да пробият в редиците им
поне някаква цепнатина.
(133) Но на помощ на врага
дошли още 200 хиляди
барджийци на Джартъ-Дагрий
и кермекци на Уджал.
(134) Искал Чулман да помогне
на нашите приятели –
но не можел да приближи:
онова поле било безводно...
(135) Бият се един ден приятелите,
втори ден, трети –
и почнали да падат
от жажда и умора.
(136) И тогава Нарджи казал:
“Дошло е, изглежда, времето ни да умрем:
тогава нека умрем със слава,
както са умирали нашите предци!”.
(137) Вдигнал тогава Нар
любимия си червен флаг –
и, хвърляйки се в атака,
почнал да се бие безразсъдно.
(138) Видяла това Умай-биче
и също, разярена на Балдиу,
отново наредила на Кубар и Субан
да помогнат на приятелите.
(139) Когато Кубар почнал да удря
по враговете със Саръджа-та,
а Субан – със своята тояга, –
злодеите тутакси се разбягали.
(140) А когато враговете
пребягали покрай водите,
тогава вече самият Чулман
ги провалял под земята.
(141) Прострелял Майкъ отново
злобния Уджал –
този път стрелата му
убила злобния кам.
(142) Разстроили се джулахците –
и, като видяли, че Майкъ
се е отдалечил от приятелите,
го заобиколили.
(143) Нар се втурнал
на помощ на приятеля си,
но не успял
да се добере до него.
(144) А великите алпове
вече били далеч:
чакали ги
неотложни дела...
(145) В жестокия бой
Майкъ бил ранен
и паднали мнозина българи,
но още повече врагове.
(146) “Жалко, - казал Майкъ, -
докато кръвта му изтичала, -
че не мога да видя
преди смъртта си своята любима!”.
(147) Едва го изрекъл – и видял
как неговата Гулаим
препуска на помощ
с войска от масгути.
(148) Върнала й Умай
любовта към Майкъ – и тя,
узнавайки за боевете край Кубар,
тръгнала да го спасява.
(149) Край Сулдан тя узнала,
че Майкъ се бие вече в Бирак –
и се втурнала нататък,
боейки се да не закъснее...
(150) Побягнали джулахците –
и Майкъ и Гулаим
най-сетне се срещнали
като двама влюбени.
(151) Прегърнали се те
и заридали и двамата...
Гулаим била знахарка –
и излекувала раните на Майкъ.
(152) Много песни после
съчинили муйтените,
победили в сражението,
за срещата на своя бий с девойката...
(153) Но победата над врага
не могла да помогне на Ат –
и тогава Еваба
вложила в него своето сърце.
(154) Казала на приятелите: “Нека
да се възроди духът му –
ще се срещнем в Тунай...”,
въздъхнала – и умряла.
(155) Заридали тогава на глас
всичките наши приятели...
Взела тогава Умай –
и вложила нещо в Еваба.
(156) Тутакси оживяла Еваба,
а Умай й казала:
“Аз вложих в теб
частица от своето сърце.
(157) От днес ти си
за мен родна сестра.
Не искаш ли
да дойдеш да ми служиш?”.
(158) С радост се съгласила
храбрата Еваба:
станала храбра умайджанка,
а по-късно и тяхна предводителка...
(159) А духът на Атай
най-сетне се възродил –
и той потеглил към Касма
през целия Аскъп.
(160) Край хълма, където стоял
каменният Ташлък,
духът на Ат срещнал
благородния Аспарък.
(161) Веднага щял да дойде
Иджик на помощ на приятелите,
но самият той бил ранен –
и едва сега се изправял на крака.
(162) Синът на злия Джартъ-Дагрий
опустошавал земята,
убивайки на лов
всичко живо.
(163) Ранил го алпът при сблъсък
в дясната ръка,
за да не може онзи
повече да стреля точно.
(164) Но и охраната на княза
наранила Аспарък...
Излекувала го Бай-Тимат –
и той забързал на помощ на приятелите.
(165) Но край Буричай узнал,
че битката вече е свършщила –
и продължил нататък
вече по своите си работи.
(166) Вижда Апсатъ, че духът
на бахадира Атай
пътува тъжен –
и го пита:
(167) “Защо, Атай
пътуваш тъжен?
Нали всичко за теб
завърши добре!”.
(168) А духът на Ат отвърнал:
“Още е жив моят враг Балдиу –
заплаха за Булгар – и аз искам
да се разправя с него:
(169) нали ще поседи злодеят
в своето планинско убежище –
и отново ще тръгне срещу българите
със своите аратсъзи.
(170) Съжалявам за това,
че не мога да прекратя
неговите злодейства – нали
моят дух няма тяло.
(171) старото тяло вече
не става за мен:
не ще го възроди –
никой не може това!”.
(172) “Тогава вземи тялото на Ташлък, -
посъветвал го Аспарък. –
То, макар и каменно,
е още живо:
(173) напусна го
обиденият дух на Ташлък –
но тялото остана да живее:
колко дълго те чака!
(174) Кажи на тялото само:
“Аз съм твоят внук,
помогни ми!” –
и ще влезеш в него.
(175) Ще можеш да останеш
в каменното тяло един ден –
после той съвсем
ще изстине!”.
(176) Като казал това,
Аспарък се сбогувал
и забързал по своите
много важни дела.
(177) А зарадваният дух на Ат,
като казал заклинанието,
тутакси влязъл
в каменното тяло на Ташлък.
(178) Оживял отново Ат,
като почувствувал силата,
но си спомнил, че до Макидан
трябва да пътува много дни.
(179) А как да се пренесе
за половин ден
от Аскъп до Макидан,
за да накаже Балдиу?!
(180) Отново се разстроил Ат –
и изведнъж дочул тропот.
Гледа – а към него тича
кончето Тулпар и казва:
(181) “Качи се на мен, Ат –
ще ти услужа
една последна служба:
за миг ще те отнеса където трябва!”.
(182) Качил се веднага Атай
на могъщия Тулпар –
и той с един скок
го пренесъл в Макидан.
(183) А там Балдиу
край своя замък
се канил да обеси
внука на Ат – Кряш-Улят.
(184) Когато свършила битката
на приятелите с Балдиу,
Кряш-Улят решил да отмъсти
на избягалия Балдиу.
(185) Но край замъка на злодея
внукът попаднал в засада:
хората му избили,
а самия него – пленили.
(186) Но когато злодеите
искали да обесят Кряш-Улят,
връхлетял върху тях Ат
и освободил внука си.
(187) Като му наредил
да отиде на безопасно място,
Ат извикал на Балдиу,
който се бил скрил в замъка:
(188) “Хей, Балдиу,
излез на бой с мен!
Не ще се скриеш от мен
и зад каменни стени!”.
(189) “Да вървим да го довършим! –
казал Яга на Балдиу. –
Не се бой, - аз ще сторя тъй,
че той да не те вижда!”.
(190) Видял Ат, че Балдиу
излязъл от замъка
и се хвърлил към него,
но това не бил Балдиу:
(191) Яга придал
вида на Балдиу
на един негов джура –
и върху него връхлетял Ат.
(192) Когато Яр-Атай почнал
да се бие с джурата,
Балдиу се приближил отзад
и ударил Ат с копието си.
(193) Но копието не пробило
каменното тяло.
Обърнал се Ат –
и разсякъл Балдиу на две.
(194) Тогава се приближил Аламир
със своите хора –
той също искал
да отмъсти на Балдиу за майка си.
(195) Веднага преминали макиданците
на страната на Аламир –
а на всички аратсъзи
се наложило да бягат...
(196) Като завършил последния си бой,
духът на Ат потеглил
към шатрата на Тангра – и по пътя
оставил изстиналото тяло.
(197) Сега духът на бахадира
бил спокоен –
нищо вече не заплашвало
родния Булгар.


(140) А когато враговете
пребягали покрай водите,
тогава вече самият Чулман
ги провалял под земята.

Винаги ми е правила впечатление тази военна тактика на Българите, още, когато учихме история в училище, да натикват ромейската войска в блатата. Странно ми беше още тогава, но учителят по история обясняваше, че илив блатата чакали скрити славяните, или пък че тежкото въоръжение на ромеите ги карало затъват там и по-лесно били избивани. "Сказанието" дава съвсем друга Истина за тази военна тактика на Българите. Но, кой тогава ще ти говори за богове, за онова единство на Българина с боговете, с планетарните божествени сили на Тангра?


***

А-аааааааааааааааааааааааааааааа, ХУР БУРАТ! СМЪРТ НА ГЪРЦИТЕ!

(48) Мерзкият цар на Барджил
по прозвище Джартъ-Джаграй,
подчинил се на Улят,
решил да завладее целия свят.
(49) Дошъл той при кряшците –
и те, като му се подчинили,
го отвели
до брега Биджан.
(50) В ярост изгорил той тук
хиляда уръни на българите,
хиляда карамаджи на българите
и хиляда кораби на българите.
(51) Злобно казал той при това
на своите багъли:
“Ей така ще изгоря
и целия Български Дом.
(52) Стар е вече Ат
и не ще вдигне меча;
няма той наследници –
аз ще взема всичко негово!
(53) Ще превзема хилядата
негови прекрасни градове,
ще превзема хилядата
негови прекрасни реки.
(54) Ще превзема хилядата
негови цветущи степи,
ще взема хилядата
негови млади жени.
(55) Нито една от тях
не е родила от него –
мъртъв е той вече
като изгнило дърво!
(56) Ще раздам аз красавиците
на своите хиляда синове:
всички те са бахадири
и те ще родят от тях!”.
(57) Чул всичко това
младият син на Кадъш,
родил се тогава, когато
Ат и Кадъш превзели Биджан.
(58) Затова му дал
самият Ат, като дядо,
името Кряш-Улят –
гордеело се с това момчето.
(59) Взели го барджийците
в плен в Биджан,
но никой от българите
не го издал.
(60) Пасял той овцете
и барджийците решили,
че той е бедняк
и не го пазели особено.
(61) Но Кадъш, както и Ат – Кадъш,
от 5 години обучавал
своя син
на воинско изкуство.
(62) На 5 години Кряш-Улят
станал най-добрия ездач,
отстъпвайки в Бирак
само на своя баща.
(63) На 6 години Кряш-Улят
станал най-добрия стрелец,
на 7 – най-добрия рибар,
на 8 – най-добрия плувец.
(64) На 9 той станал
най-добрия ловец в Бирак,
на 10 – най-добрия копиеносец,
учудвайки и баща си, и Ат.
(65) Издебвайки мига,
когато пазачът му
оправял пояса си
и бил оставил копието,
(66) Кряш-Улят грабнал копието
и, като ударил пазача
с копието по краката,
скочил на неговия кон.
(67) Конят, като почувствувал
опитен ездач,
радостно зацвилил
и се изправил на задни крака.
(68) Пришпорило го момчето
към вратите на барджийския стан –
и конят стремително го изнесъл
от лагера.
(69) Успял Кряш-Улят
да се добере до Джилан,
където пирували приятелите –
и им разказал всичко.
(70) Гневът изправил
привилия се от беди
гръб на Ат – и той
свикал всички на поход.
(71) Когато скочил Ат
на буйния си кон,
хората не познали Ат:
той сякаш се подмладил.
(72) След царя,
бързайки да се изпреварят
един друг,
скочили на седлата бахадирите.
(73) “Хур Бурат!” –
извикал Ат –
и след него
извикала цялата войска.
(74) От вика на българите
затреперала земята,
а самият Джартъ-Дагрий
дори паднал от коня.
(75) За един ден се прехвърлили
100-те хиляди българи
през широкия Сулдан –
и се устремили към врага.
(76) Не успели враговете
дори да разберат
какво идва срещу тях –
смерч или войска?
(77) Като страшна вълна
българската лава
връхлетяла върху тях
и ги превърнала в прах...
(78) Само самият Джартъ-Дагрий
с един кряшец отплавал с кораб
и един конник избягал,
а останалите врагове загинали...
(79) Голяма плячка завладяли
българските бахадири:
кряшски и барджийски
дрехи, килими, украшения...
(80) Но те я хвърлили в калта
под краката на българските коне,
за да не измърсят те
своите копита:
(81) защото презирали
всички воини на Ат
всички богатства на света –
ценяли само победата.
(82) В Биджан се изяснило,
че на барджийците
освен кряшците
помагали и макиданците.

***

Българство! Каква хубава дума!

(52) Взел Раудеб своя дял
и пред очите на народа
го поставил на клада
и безжалостно го изгорил.
(53) “Защо направи това?” –
учудили се приятелите му.
А Раудеб им отвърнал:
“Разбрах, че богатството е зло!
(54) Разяжда това зло хората
като ръждата – желязото,
тласкайки ги към кражба
и към други престъпления.
(55) Мислеха си българите:
“Като утихне враждата,
ще заживеем щастливо...” –
но дойде тази беда.
(56) Оказа се злото на богатството
най-голямата беда;
порази тя мнозина –
и те станаха безродни.
(57) Защото богатството поражда
алчност, а тя погасява
у хората огъня на Аратеб –
и те изгубват българството.

***'
При всяко основаване на град от Българите, първом се прави Свещеното Огнище - Аратеб, покровител, на което е Умай Биче Артимас като Теб Биче (Хестия). Така е било и с град Пловдив, за който вече, осланяйки се на написаното в "Сказанието", със сигурност, можем да кажем, че е основан на Небет тепе, като български град. Но, ние това си го знаехме, интуитивно си го знаехме;))) Там е свещеният Раудеб ( на тракийски). Ето, в този абзац, "Сказанието", много ясно ви свидетелства за всичко, относно историята на Българите на Балканите. Вие, ако искайте се наричайте траки и троянци, ако ви е по-удобно. Иначе, за Огнената Умай като Теб биче, може да научите от "Сказание за Чулман" и от презряната тюркска митология;)))

(53) “Кажи ми, татко, защо
ме наричат Раудеб,
и какво означава
това име?”.
(54) Обяснил му Джумантай:
“Това означава “Чисто Огнище”,
и означава огнището Аратеб,
на биракски – Раудеб.
(55) Преди много-много години
нашият български предтеча Бира
покорил тази земя
и оглавил тукашния народ.
(56) После Атряч Таргиз –
другият ни праотец –
взел за жена девойка
от рода на Бира.
(57) Тъй се образувал нашият род;
а целия ни народ
почнали да наричат “биракци”
или “атрячци”.
(58) Поразвалил се е оттогава
нашият български език,
защото ни се наложило
да изучим и езика на тукашните хора...
(59) Но не сме изгубили ние
нашите български обичаи:
по-скъпи са ни те
от нашия живот!
(60) Един от тези обичаи
е почитането на Аратеб.
В знак на нашата вярност към обичая
ти получи името Раудеб”.
(61) Помолил Раудеб баща си
да го обучат на обичаите.
Джумантай покани мен,
за да му попея за тях.
(62) Почнах аз да пея – и пях една седмица.
И цялата седмица Раудеб,
без да мига, слушаше
нашите български песни.
(63) Особено внимателно
той слушаше песните за това,
как алповете-нарджии
идват край Аратеб:
(64) “Чулман обича да поглежда
Раудеб от извора –
неспокоен е животът му,
а пламъкът го успокоява...
(65) Кубар понякога поглежда
огнището от облаците –
за него са издигнали
уба с меч на върха.
(66) И Субан, случва се, да сяда
край огнището, като пастир...
За него оставят хората
наметало и различен добитък.
(67) Готви Субаш на огъня
вкусно месо –
и угощава с него братята си –
Чулман и Кубар...”.


Свещеният Раудеб на Небет тепе. Ако изходим от чисто Българското, той е създаден при основаването на Пловдив като град.
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 5.12.2018, 16:02
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 526
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



В тези последни части от "Сказанието", на първи план, ми се открояват поне 3 интересни, лични имена/термини - Йерми, Телесби и Талия. Тук отново имаме идеята за ремонт на части от човешкото тяло, както при алпа-ковач Хурса, който си създава крака от желязо. И тук, поправката на човешкото тяло (и лечението) са свързани пряко с рударството и металургията;))) (създаването на желязна ръка) Мангуш явно е вид кибернетичен организъм, машина, робот. Интересното е, че Вълкът Ак-Бури, учил българите именно на рударство и грънчарство сега бива силно засегнат от неговото развитие. "Няма ненаказано добро". А силното развитие на металургията започва да изяжда децата си! Талия я срещаме в "древногръцката митология" и като "мома Талиана" във "Веда Словена". Но за нея, после;)))

VII. Песен за потомците на Атай. 85. Кубан и приятелите му по призива на Ер-Сар потеглят срещу Ирджиган

(34) А Белек, като изпотупал
всичките слуги, взел вълчето
и си отишъл от Бури
у дома си в Джеремел.

(35) Порастнало вълчето –
и почнало да помага на Белек
да пасе овцете
на великия Субан...

(36) Когато Белек умрял,
Ак-Бури изчезнал;
търсили го мнозина,
но тъй и не го намерили.

(37) А Йерми завещал на сина си
да убие Ак-Бури.
Веднъж Мангуш проследил
Ак-Бури с помощта на Яга.

(38) Бягал Ак-Бури с плячка;
към своето леговище –
да нахрани вълчицата
и белите си кутрета...

(39) Прокраднал се след него Мангуш:
и, когато Ак-Бури отново тръгнал,
убил вълчицата, всички вълчета –
и почнал да причаква Ак-Бури.

(40) Не знаел злодеят, че едно,
най-силното от вълчетата,
винаги посрещало баща си
надалеч от леговището.

(41) Когато Ак-Бури се връщал,
той не видял кутрето –
и разбрал,
че се е случила беда.

(42) Прокраднал се той към Мангуш
и се хвърлил върху него;
не знаел Ак-Бури, че онзи
бил само от желязо.

(43) Строшил си Ак-Бури в него
няколко зъба –
и бързо се скрил: не му бил
според зъбите Мангуш...

(44) Веднъж Чирби, като искала
да поправи сакатостта на Йерми,
чула, че Телесби
може да прави части на тялото.

(45) Намерила я тя
в една глуха клисура
и помолила господарката на рудата
да направи на сина й ръка.

(46) Телесби, страшилището на рударите,
й казала: “Нека Ерми
да ми послужи – и аз
ще му направя ръка!”.

(47) Изпратила Чирби сина си
при Телесби – дъщерята на Шурале –
и Йерми почнал вярно
да служи на алп-биката на рудите.

(48) Тя била много алчна
и не искала да дава
на рударите нито трошичка
от рудата – телес.

(49) По нейно задание
Йерми проследявал рударите,
а Телесби безжалостно
ги затрупвала с камъни.

(50) Радвал се Йерми
на убийствата на хора,
а Телесби била доволна
от неговата служба.

(51) Дала му тя
не само ръка от желязо:
обиквайки го, тя
родила от него Мангуш.

(52) Телесби била от желязо,
затова и Мангуш
се родил железен
и почнал да върши зло.

(53) Убил той всички рудари
и сам почнал
да продава извънредно скъпо
рудата от владенията на майка си.

(54) Той вземал руда от нея
уж за собствени нужди
и разменял рудата
срещу скъпи дрънкулки...

(55) А дъщерята на убитите от Мангуш
абай на рударите и една рударка,
която наричали Талия,
обикнал Ер-Сар.


***

СЛАВА НА ТАНГРА! Искате ли още Пламката Пасков да ви дудне или ще допуснете Величието на Сказанието да ви обърне отново в Българи?!
Талия е изкусна рударка, затова в Родопите имаме Рупчос! Няма по-пряко потвърждение за великите древни познания на българите в рударството, от тези строфи, които описват унищожението на робота Мангуш.
Ако описаното не се е случило в Рупчос;))), па си на;)))
Иначе, Талия е елинизирана като музата Талия.( https://bg.wikipedia.org/…/%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(… Но това е на първи план. Талия има и втори план.

(55) А дъщерята на убитите от Мангуш
абай на рударите и една рударка,
която наричали Талия,
обикнал Ер-Сар.

(56) Когато той й казал
за своята любов,
тя му отвърнала:
“И аз те обикнах!

(57) Но съм дала клетва,
че докато не отмъстя
за убитите си родители,
не ще се омъжа”.

(58) Едва я убедил Ер-Сар
поне да не
отмъщава сама –
нали Мангуш бил железен.

(59) Той обещал да й
помогне да отмъсти
на Мангуш, който често
разбойничел в Булгар-Суба.

(60) Но не било лесно да се отмъсти:
имал, наистина, Ер-Сар
вълшебната брадва на Кувъш,
която наследил от баща си, -

(61) но не можел Иберът
да навреди на Мангуш:
и двамата били
от едно желязо.

(62) Но ето че веднъж идва
при него любимата му Талия
и казва: “Измислих
как да накажем мерзкия Мангуш.

(63) Намерих една
дълбока клисура,
продухвана от ветровете
като готова топилня.

(64) По склоновете на планините,
заобикалящи клисурата,
расте гора –
гориво за топенето.

(65) Ще примамим Мангуш там,
ще затрупаме изходите,
ще съборим гората върху него –
и ще го разтопим!”.

(66) Тъкмо казала това –
и пристигнал пратеник на Ет-Ермек
и съобщил на Ер-Сар думите му:
“Ирджиган вдигна метеж.

(67) Към него се присъедини
мерзкият Мангуш –
и по заповед на Ирджиган
уби царя Леуген-Ор.

(68) Опитаха се пазачите
да спрат Мангуш,
но той ги уби –
и посече Леуген-Ор.

(69) След това Мангуш
предаде града Кермен-Ас
и гостуващата у баща му Наджия
в ръцете на злодея Ирджиган.

(70) А самият той, според думата
на мерзкия Ирджиган,
потегли срещу теб,
към град Маджар.

(71) Аз изпратих пратеник
със съобщение в Събан,
но оттам ще дойде помощ
едва след три месеца.

(72) Аз потеглих срещу Ирджиган,
а ти спри Мангуш.
Като се оправя, ще се върна
и ще ти помогна!”.

(73) Наредил Ер-Сар на Талия,
на народа и повечето воини
да отидат в Тамта-Илат,
а сам решил да остане.

(74) Обяснил той на Талия:
“Ще се побия малко привидно
за града, а после
ще отстъпя в онази клисура.

(75) Ако тръгне след мен
мерзкият Мангуш,
то, съгласно твоя план,
аз ще го разтопя там!”.

(76) Но Талия му казала:
“Не ще тръгне след теб
мерзкият Мангуш,
а ще тръгне след мен:

(77) нали вече отдавна той
се заглеждаше по мен
и ми предлагаше
да се омъжа за него.

(78) Затова ще остана
в Маджар с теб
и заедно с теб
ще отида в клисурата!”.

(79) Съгласил се Ер-Сар с нея:
нямало какво
да й възрази –
трябвало да мисли за работата.

(80) Отишли хората в Илат,
затрупвайки рова с гора,
а когато приближил Мангуш,
Ер-Сар подпалил тази гора.

(81) Но Мангуш спокойно
преминал през този пламък –
и на защитниците се наложило
да се измъкнат през дурбуна.

(82) Узнали хората на Мангуш
накъде побягнали влюбените –
и той се втурнал след тях:
не искал да изгуби Талия.

(83) Когато влязъл в клисурата,
заедно със своята войска,
джурите на Ер-Сар с въжета
издигнали младите на върховете.

(84) По сигнала на Ер-Сар
джурите затрупали с камъни
входа и изхода от клисурата,
а Иберът повалил долу дърветата.

(85) Талия изстреляла по дърветата
една огнена стрела –
и ветровете тутакси с вой
издигнали пламъка до Небесата.

(86) Клисурата се превърнала
в огромна топилня –
и в горещия пламък
Мангуш се разтопил.

(87) Изгоряла с него
и разбойническата му войска –
и младите потеглили
на помощ на Ет-Ермек.

***
Ама вие си мислите, че модерната стоматология е нещо ново? Дълбоко грешите, тя е просто едно върнато забравено познание! "Сказанието" ясно показва, че днешното техническо развитие на човечеството, не е иновация, то е просто регенерация, върнат спомен! Излиза, че човечеството, реално не създава нищо ново,
просто регенерира забравени стари познания. Това обяснява дълбокият материализъм и консуматорското общество, днес, логичен израз на общочовешката творческа импотентност

(106) Той се завръщал от Идел,
където Хурса по негова молба
му направил желязни зъби
на мястото на счупените:

(107) защото Ак-Бури помагал на Хурса
да търси руда в планините;
той се бил научил на това
от своята майка.

***


85. Кубан и приятелите му по призива на Ер-Сар потеглят срещу Ирджиган

85 хай от последната 7-ма глава на „Чулман Толгау” почти изцяло разказва историята на древните българи, като първите рудари и металурзи и ролята на Ак-Бури – Белият Вълк като техен Учител и свързаните с това събития. Тук отново виждаме щедростта на Сказанието, неговата дълбочина и проникновеност. Древната металургия, Българите развиват в два лъча – единият, сега наричаме „научно-технически прогрес”, т.е. в създават много сложни технологии, които биха били трудни за изпълнение, дори днес. Вторият лъч е медицинският. Той е много важен, защото макар, в началото, той пряко да е обвързан с развитието на металургията, и с изработването на железни части за поправка на биологията на човека, впоследствие, го виждаме в сферата на митичното и магичното, в което Белият Вълк може да се превръща от човек във вълк и обратно, един подсказ за „вълчият произход на Българите”. Голямо впечатление прави наименованието на рудата, а именно „телес”, както и Телесби (най-вероятно Телес Бий), господарката на рудата, страшилище за рударите. Тя е представена в негативен контекст в Сказнаие, като дъщеря на Шурале, именно защото пречи на дейността на рударите и ги убива в техните рудници. Този контекст е негативен от наша гледна точка и то от гледна точка на разбирането ни за „научно-техническият прогрес”, но трябва да знаем, че планетата Земя е конструирана с механизми за защита на планетарната хармония, а рудодобива е една от дейностите, която го нарушава. В тоя ред на мисли, Телесби трябва да се схваща като сила и механизъм, която я възстановява, прекратявайки рудодобива в невралгични за нарушавнаето на парламентарната хармония точки. Съшият проблем имат и асите на Один, но както ще разберете един ден от Сказанието, тези Аси на Один са едно от имената на древните българи. Важното, което трябва да отбележим за Телесби е познанията и способностите и да създава най-различни части на човешкото тяло. Тя създава нова, желязна ръка на Йерми и го взема за съпруг, създавайки един кибернетично за днешните ни разбирания, същество наречено Мангуш – железен човек, вид робот. Нещо подобно на терминаторите във поредицата „Терминатор”. Научната фантастика, са просто върнати модели на нещо вече съществувало в историята на човечеството. И проблема е, че човечеството не прави иновации, а само регенерира, връща спомени от древното си минало, които днес превторява в „научно-технически постижения”. Мангуш като едно достижение на металургията на древните българи се обръща срещу самите тях и използвайки се като военно средство, започва унищожението на Българският Саракт. Тогава обществото (колегиумът) на рударите ражда Талия , която унишожава това направление на „научно-техническият прогрес”. В Сказанието един път тя е представена като Талия, а след това Талиите стават три. Във Веда Словена тя е мома Талиана. Реално така усвоява нейният образ, елинският свят, и го окарикатурява превръшайки я в муза на комедията и леката поезия, но като жена на Зевс я праща в недрата на земята, раждайки там демоничните същества-близнаци, паликите! Ясен подсказ, че този образ в древногръцката митология е привнесен, че елините не разбират тайните на рударството и металургията! (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%...eXeWEi8PquaKCgM ) Втори път те усвояват трите Талии от Сказанието като трите харити, отново в един олекотен, окарикатурен контекст! (вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%...%B8%D1%82%D0%B8 )

Защо , обаче се спирам на наименованието на рудата „телес” и Телесби? За да хвърля поглед върху връзката металургия – лечение. Има едно божество в античността сочено като „син на Акслепий”, и свързано с дейността на Асклепионите. Не е ясен произхода на това божество, келтско ли е, гръцко ли е, откъде се е появило, защо е „сина на Асклепий” и каква въобще е ролята му в лечебният процес на асклепионите в античността. Женският му еквивалент е Акесо. Изхождайки от даденото ни в този 85 хай на „Сказание за Чулман”, можем вече да предположим, че Телесфор (вж. http://www.theoi.com/Ouranios/AsklepiadesTelesphoros.html ) , като носещ „завършек, пълнота на лечебният процес” е вид хирург, свързан с лечението на органите на физическото тяло в асклепиона. С него бихме могли да свържем и наличието на вотивите в тях.


(108) Майка му била
дъщеря на страшния Кубар
и обичала да си играе в Балкан
с небесни камъчета.

(109) Веднъж едно камъче
изпаднало от ръцете й
и паднало на Земята –
а то й било много скъпо.

(110) Тръгнала тя да го търси
на Земята – и там
срещнала царя на вълците,
който й предложил:

(111) “Поживей с мен,
роди ми кутрета –
и аз ще ти покажа
къде е твоят камък!”.

(112) Съгласила се тя –
и родила от него кутрета.
Когато ги откърмила,
царят дошъл да ги види.

(113) Като отделил силните кутрета,
той ги взел и си тръгнал,
а слабия Ак-Бури
оставил на майка му.

(114) Отначало той искал
просто да го разкъса
но по нейна молба
й го оставил.

(115) Върнал й царят камъка –
и тя, щастлива,
като взела със себе си Ак-Бури,
си тръгнала към Балкан.

(116) Но по пътя тя
срещнала един красавец-рудар
и, влюбвайки се в него,
останала с него.

(117) Тя можела бързо
да намира руда –
и помагала на мъжа си
да я търси.

(118) Родила тя на рударя
красавица дъщеря,
който той нарекъл
с нейното име – Талия.

(119) Научила Старата Талия
и Ак-Бури, и дъщеря си на това,
как да търсят руда – и почнали
те да помагат на рударите.

(120) Втората Талия също
се омъжила за рудар –
и родила от него
Третата Талия.

(121) Втората Талия била
много близка
със своя брат Ак-Бури:
те били винаги заедно.

(122) Но тя растяла,
а Ак-Бури
все си оставал същото
малко кутре.

(123) Това огорчавало Ак-Бури
и Втората Талия узнала,
че за растежа му трябва
една особена трева.

(124) Почнал оттогава Ак-Бури
през цялото време да търси тази трева,
много рядка,
и престанал да ходи в планините.

(125) И ето, че веднъж
той се върнал у дома,
след търсенето на тревата –
и узнал за гибелта на майка си.

(126) Затрупала Телесби
и Старата Талия,
и нейния мъж, оцеляла
само Втората Талия.

(127) Взела я при себе си
лелята на Втората Талия,
а тя била слугиня
в дома на Тулуш.

(128) Вмъкнал се Ак-Бури
в двора на Тулуш,
но едва се измъкнал жив
от кучетата в полето.

(129) Там го намерил Тулуш,
съжалил го и го приютил;
после Тулуш подарил
Ак-Бури на Белек...

(130) А Втората Талия
израстнала в дома на Тулуш
и, като се омъжила да рударя,
родила на мъжа си Третата Талия.

(131) И двамата й родители работели;
нямало на кого
да оставят дъщеря си – и те я дали
на същата тази слугиня.

(132) Когато за старата слугиня
станало трудно да работи,
то Третата Талия
почнала да й помага...

(133) Ер-Сар се влюбил в нея
и искал да се ожени за нея,
но мерзкият Мангуш
попречил на това:

(134) Проследил злодеят
родителите на Третата Талия
и жестоко ги убил,
блъскайки ги в топилнята...

(135) Ак-Бури рядко
посещавал Третата Талия;
по-често не можел:
нали бил вълк.

(136) Намерил той в Джеремел
онази трева – и я изял;
веднага станал
могъщ вълк...

(137) Веднъж, като си играл с вълчицата,
той три пъти
се претъркулил по земята –
и се превърнал изведнъж във витяз.

(138) Когато той отново три пъти
се претъркулил по земята,
той отново станал вълк,
успокоявайки вълчицата.

(139) В образа на витяз
му станало по-лесно
да посещава своята племенница –
прекрасната Трета Талия.

(140) Сприятелил се той с Ер-Сар
и с неговите приятели – Леуген-Ор,
Кубан и Чъбък-Маджи,
Ет-Ермек и Урусман.

(141) Ак-Бури им се представил
като шудски бий – и всички вярвали.
А и как да не повярваш –
голям е Аскъп!
PM
Top
Йордан_13
Публикувано на: 12.12.2018, 14:17
Quote Post


Админ
*******

Група: Админ
Съобщения: 11 526
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06



II. Илат ъръ или Песен за Илат

36. Анджа, Бел и Раджил Авар
Продължавам да я чепкам, защото си е уникална. В нея иде реч и за познатите ни "мирмидонци" - българите на Ахила. В Уикипедията, те са посочени като "митично ахейско племе" от остров Егина (вж. https://bg.wikipedia.org/…/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8%D… ), а според "Сказание за Чулман" те са наследници на тракийските българи - биракците. Сведенията за тяхното възникване в "Сказание за Чулман" почти напълно съвпадат с един от гръцките митове за тяхното възникване: остров Егина бил опустошен от страшна чума и тогава Еак, помолил Зевс да му осигури поданици. Тогава Зевс, превърнал мравките в хора. Така е и в "Сказание за Чулман". Голяма епидемия опустошила Тракия (Бирак) и Кана Егил Ас (Еак) останал без поданици. Тогава той, подчертавайки принципа на ненасилието и своята морална чистота, отправил молитва към Тангра, жертвопринасяйки цялото си богатство. Тогава сядайки до един мравуняк до жертвеният огън, той провидял мравките като свои поданици. Тогава половината мравки в царството се превърнали в хора. Така се създали българите-чирмъши-мирмидонци, отличаващи се със своето трудолюбие. Слава на Кана Агил Ас (Еак) ! Уникално е Сказание за Чулман. Гребете с пълни шепи от неизчерпаемото историческо богатство на Сказанието, па макар то, било и митично. Тое Българската Жива вода! Какъв е изводът от тази случка? Обикновено, когато трябва да се премине към едно друго качество на народността, когато тя, трябва да се промени, този процес е съпътстван с демографска катастрофа, която е един вид катарзис/пречистване. Старите Българи, ще си отидат, за да може от Света на Предците (мравуняка с мравките, който е под формата на могила и Първичният хълм) да се преродят души, притежаващи качества, по-различни от тези на предците си. Дали тези качества ще са по-добри или по-лоши е въпрос на еволюция и историческа съдба. Но, обикновено, те идват, за да отговорят адекватно на предизвикателствата на историческата епоха. Другият голям урок, ни го дава самият Агил-Ас: Капиталът на една държава са хората, а не натрупаното богатство в хазната!

(159) След една епидемия
биракците останали
толкова малко, че Агил-Ас
написал молба към Тангра:

(160) “О, Всемогъщи,
аз останах без поданици,
но не искам
да покорявам нови със сила.

(161) Ако, о, Всемогъщи,
аз съм бил добър цар,
то дари ми, о, Милостиви,
нови поданици.

(162) А ако съм бил лош,
тогава веднага
ме убий
и изпепели дома ми!”.

(163) Като написал това върху дърво,
Раджил излязъл на двора,
където принесъл в жертва на Небесата
всичките си богатства.

(164) Когато жертвеният огън
се разгорял изцяло,
Авар седнал до него –
и изведнъж видял един мравуняк.

(165) “Мислех си, че съм изгубил всичко,
а все още са ми останали
хиляди мравки – чирмъши!”, -
помислил той.

(166) В следващия миг
половината от мравките в царството
се превърнали в хора –
трудолюбиви като мравки.

(167) От онова време
българите почнали да наричат
своя народ
с името на мравките – чирмъши...
PM
Top
1 човека преглеждат тази тема сега (1 гости, 0 анонимни)

Topic Options Reply to this topicStart new topic

 

Нови участници
NoeliaGile 9/12/2018
VonRasco35 9/12/2018
BonnyKersh 9/12/2018
ShastaSchi 9/12/2018
AmberBound 9/12/2018