www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Цитат
Тангра, това е Небето;
Тангра - това е Земята;
Тангра - това сме ти и аз!
--от "Книгата на Завета"

Още цитати...

за Саракта : Какво е информацията?
Публикувано от anti666 на 8.07.16 (969 прочита)


От "Разгромът" - Елтимир
Нещо старо, нещо неразбрано или недокрай разбрано. Нещо, което е задължително да се припомни именно сега. Заради малцината Разбиращи, които ще осъществят Завета.

Напоследък от все повече хора и все по-остро се поставя въпросът какво представлява Движение "Воини на Тангра". Дали е партия като многоименната БСП или многопосочната СДС; дали е "движение" от типа на "Гергьовден", "Дъждовден", "Гошо Тъпото" и подобните им лигавщини; дали е търговско-ченгеджийско дружество като МВРО; дали прилича на жълтеникавото Царско НКВД? Или е поредният приют за малоумници, подобно на безкрайния сериал БЗНС? Гаданията са напразни. Движение "Воини на Тангра" не прилича на нищо познато. Трябва специално да отбележим, че през последните десетилетия обединенията в нашата страна /организационни и тайни/ възникваха главно или вследствие на вътрешни предателства, външни подражания или след намеса от Запада по линията на масонерията. Тук влизат партиите и организациите не само от прозападен, но и от просъветски тип. Дори една такава кампания като т. нар. "Възродителен процес" бе извършена по внушение на Франц Йозеф Щраус, а не на Михаил Сергеевич Горбачов, примерно. Първата ни грижа като Българи и Тенгриани винаги е била как да останем извън юдомасонското влияние.

По силата на крайната необходимост видът, типът и формата на създаваното днес Тенгрианско обединение се определят от същността на враговете ни. И от възможностите за тяхното разгромяване. Затова този въпрос ще го решаваме, вземайки под внимание точното и безусловно разбиране на Врага. За удобство, говорейки по адрес на този Враг, ще го наричаме "ТЕ", "ТЯХ". Вие, нашите съидейници знаете кого и защо наричаме така. /В Русия, например ги наричат "Анкури", описвайки нечовешката им същност./ ТЕ не са човеци в истинския смисъл на думата. В ТЯХ всичко е друго. Цялото им същество, целите и задачите на тяхното съществуване, отношението им към Живота. ТЕ фактически са извънжизнени енергетични същности на Нищото, нахлуло в пределите на нашия земен живот. Те не са нито народ, нито религиозна секта, нито изобщо биологични човеци. Те са свръхорганизация на хуманоиди, човекоподобни същества, преследващи в Слънчевата система свои собствени цели, несъвпадащи с целите на земните хора. Притежаваме огромно количество доказателства, че и ТЕ разглеждат себе си като нещо особено, различно от хората. Разбира се, при ТЯХ нещата са обърнати. В писанията им се твърди, че хора са само ТЕ, а ние - милиардите двукраки земни жители сме полуразумни, осъдени на смърт или в най-добрия случай на вечно робство животни, същества по-низши от ТЯХ. ТЕ обаче не умеят нищо, без което ние да не можем. Само ще спечелим, ако ги изолираме от себе си. Въпросът за изолацията не е дали, а как да я извършим. Крайната цел е разгромът на вездесъщите рушители. Оттук нататък думата "РАЗГРОМ" ще бъде наша парола.

И съвсем не е нужно непрекъснато да доказваме реалността на Конспирацията. Всеки непредубеден човек е в състояние да забележи дългата ъ ръка. Понякога дори облагодетелстваните от световния Заговор комунисти го признават: "Твърде много общо има между всичко, което споменавах като застрашителни примери, и онова, което ни сполетя, за да си позволя да припиша всичко на случайността." - /Иван Стамболич "Път към безпътицата"/ нашата задача е да провалим Заговора.

Човечеството етически е напълно свободно пред всеобщия Враг по същия начин, както пред разните паразити, болестотворни бактерии и вируси. Коренът на злото е в самото Зло. Злото не подлежи нито на "поправяне", нито на облагородяване. Или ние ще го унищожим, или то ще унищожи нас. Нашите врагове са "… доброволни дарители на чужда кръв" Тази кръв е нашата кръв. Ще продължим ли доброволно да им даваме кръвта си?

Имат ли Паразитите слабо място и кое е то? За наша радост, враговете ни, както никоя от земните Жизнени форми, панически се боят от смъртта заради специфичното им отношение към нея. Когато ТЕ умират, то е завинаги. И нищо не може да ги върне към Живота, тъй като всичко в този Живот им е чуждо и противоестествено. В Тенгрианското безстрашие е една от големите ни надежди за победа. И тази надежда ТЕ не могат да ни отнемат:

Никоя атака, колкото и свирепа да е, няма да ни повали. Всеки удар по Тенгрианската общност е последван от разпалване на ново Огнище. Из необятните Евразийски простори засиява безсмъртния Огнен Знак. Колелото на Епохите се завъртя. Нашият вълк вече вие!

Враговете на човешкия род действат на планетата в друг времеви ритъм, различен от човешкия ритъм на дейност. ТЕ използват предимно забавено темпо, за да не може човешкото съзнание да забележи и регистрира процесите на Тяхната дейност. "Съзнанието за кризата върви по-бавно от нейните съсипващи резултати." Хората накрая виждат крайния резултат от хищническия, напълно нечовешки начин на мислене, но обикновено прозрението идва твърде късно, безнадеждно късно: "През тези няколко години станахме свидетели на толкова много задкулисни игри, на мътилка, лъжи, злоупотреби… че на човек му се струва, че истините никога няма да изплуват на дневна светлина. Какво мислите, ще може ли някой да влезе в дирите им? Страхувам се, че на повечето няма да им влезем в дирите, защото предоставихме мира на генералите, ограбването си на банкерите, свободите на поповете и стражарите, властта и държавата на семейни двойки, а истините на политиците и журналистите." - /Иван Стамболич "Път към безпътицата"/ Възниква още един любопитен въпрос: кой по дяволите нарежда на кого каква власт да бъде дадена?

Ние загубихме способността да Различаваме и тази е истинската причина да търпим поражение след поражение от страна на световната Конспирация. И най-главното - престанахме да разбираме самата реалност на онова, което се случва. ТЕ създадоха изкуствена картина на света и въвлякоха Човечеството в нея. Създадоха илюзорна система на познание, един вид псевдомагия. Създадоха лъжлива възпитателна система, лъжливо образование, лъжливо здравеопазване. Погледнете даже селското стопанство - и там се настаниха генетично манипулираните видове, водещи до израждане на човешкия род. Остана ли някой извън всеобщата съсипия? Китайският културогенен регион от планетата с едномилиардното си население, създал своя собствена оригинална култура, и той не се чувства защитен срещу Тяхната намеса. Китайците не съумяха да развият пълноценно същността на самобитните си постижения и бяха принудени да ги скрият в нишите на Пустотата, до която ТЕ нямат достъп, поради неизбежната анахилация на жизнените им форми, ако проникнат там. Но "скритото от огън е подложено на гниене, ако стои прекалено дълго скрито". Не ви ли се струва отвратително, когато китаец с костюм и вратовръзка седи пред телевизора и зяпа футболен мач?

Нека отново се обърнем към класиците: "Предложената от някого формула "не отивай там, където се защитават, а там, където атакуват" именно може да бъде приета от групата хора от друг тип - последователите на Традицията, за които става на дума. Това означава, че би било по-добре да бутнем онова, което вече се клати и принадлежи на вчерашния свят, отколкото да се опитваме изкуствено да удължим неговото съществуване.” – /Юлиус Евола/ Стените на стария ни Дом са целите напукани, гредите му са прогнили и проядени от мушика, основите поддадоха - как да го ремонтираме? Ние излизаме от рухващата сграда преди зидовете да ни погребат и изграждаме ново Жилище! Нашите методи за преодоляване на Злото, са методи на бъдещето, ние не подражаваме сляпо на миналото, а вземаме само полезното.

Този, който си въобразява, че за борба с ТЯХ са достатъчни правилни убеждения и други положителни качества, греши. На борба с ТЯХ могат да излязат само Воините на духовния път, способни да освобождават със своята духовност цялото заложено многообразие от човешки сили. Но за да станеш Воин, трябва да си извършил нужната подготовка. С обикновено съзнание никой нищо не може да постигне, освен да се получи безкрайна месомелачка. Несъвършеният човек, встъпвайки в Сражението, неизбежно загива. И към безкрайните жертви се прибавя още една. Именно в този връзка разглеждаме нашето отношение към дисциплината. За нас тя не е безпрекословно подчинение, не е покорност, не е сляпо изпълнение на нечии глупави заповеди.

Дори на това ниво истински мислещите хора разбират, че трябва да се създават тайни обединения от типа на ордени, братства, воински системи и т. н., но в никакъв случай не организации. Нито формални, нито неформални. Организациите са аристократически или демократически, но във всички случаи - йерархични. В основата на нашето обединение трябва да стои делократичната система, където никой не ръководи, а общото дело се разпределя между изпълнителите. Всеки знае своето място в сражението, всеки познава своята работа, владее метода за нейното изпълнение и средствата за постигането й, усеща момента за изпълнение на личния си Дълг. Така ние избягваме клопката на йерархията, в която ТЕ умеят да се вмъкват като никой друг. Само ще напомним за дрипавите крадливи племена Чандала, чиито старейшини при навлизането им в Европа се представяли за графове и барони и били приемани за такива, докато европейските благородници не усетили измамата. А колко по-ловки са ТЕ от Чандала!, ние не можем да се мерим с ТЯХ в мошеническото изкуство.

Нека се върнем за малко към йерархичните системи. Всъщност ние нямаме нищо против йерархията като такава. Само че днешните йерархии са фалшиви, поради което категорично ги отхвърляме. Този фалш е усетен и описан отдавна: " Тук отново запазват актуалността си думите на Заратустра: "Паплач отгоре и паплач отдолу? Какво означават в наши дни "бедните" и "богатите"? Аз отказвам да различавам едните от другите". Единствените реални йерархии са тези от техническо естество - това са специалистите, служещи на материалните блага, потребностите (в по-голямата си част изкуствени) и "развлеченията" на човекоподобните животни - в тези йерархии няма място за онези, които притежават вътрешно превъзходство.” – /Юлиус Евола/ Ето какво е йерархията днес: "Демократичният централизъм, тоест задължителното йерархично послушание, е най-унищожителното оръжие в ръцете на партийната бюрокрация." Старата йерархия и старата аристокрация умряха. Прилагайки свещените древни принципи, ние ще изградим нова йерархия и нова аристокрация. Но как можем да започнем Градежа, преди да е разчистено мястото. Награди се раздават след битката, а не преди нея. Воинът се отпуска за почивка едва след като Врагът е разгромен.

Предстоящата борба ще премине изключително на ниво духовни проявления, които ще запратят лъжеживота в Нищото, в Небитието. И в тази борба трябва да помним, че със силата на обикновените оръжия няма да постигнем победа над Врага, явяващ се под хиляди най-разнообразни форми. Класическата война няма да ни помогне. Нито Първата, нито Втората световна война не постигнаха поставените цели, след всяка от тях Врагът се изправяше все по-силен. Забравете за войните. На Земята не избухват войни, а се извършват жертвоприношения. И тероризмът е дело на нечовешкото Зло, и то е акт на човешко жертвоприношение. ТЕ не могат физически да съществуват без жертвоприношения. Всяка война, всяка насилствена смърт увеличава Тяхната сила, а нашата сила отслабва. Как тогава да воюваме?

Неочакван съюзник, когото представяме посредством буквите ДЕД, както той сам пожела, формулира интересно и заслужаващо внимание предложение:

"Ето, на Земята в някоя точка от пространството възниква напрежение от един или друг характер, изискващо намесата на високосъзнати хора. В опреде-леното време хората се събират на даденото място, извършват своето Дело, изпълняват своя Дълг и се завръщат в своите предели на обитаване. Върху пепелта от огньовете на тези хора идват нови хора, и на тази, вече поставена основа създават нови системи на мислене, нови философии, религии и начини на земно съществуване.

Обединителната система за борба с Врага, е от изключително тайнствен характер. Само не бъркайте с понятието секретност. Секретът може да се открадне, да се купи, да се отнеме насила, а Тайната е онова, което се постига и затова няма нужда се крие. Ние сме тайнствено явление, като порив на вятъра, появил се неизвестно откъде, извършил своето дело и се разсеял в пространството."

Запомнете: ние нямаме тайни, а постигаме тайнства!

ДЕД също предлага "… създаване на паралелно държавно управление…". Държава в държавата и цивилизация в сянка! - препоръчахме още преди години ние. Но не чакайте готови рецепти и точни формули. Не може преждевременно да бъде изразено онова, което не подлежи на изразяване. /Нали помните: Кои сме ние, къде сме колко сме, какви сме? - безсмислени въпроси./ "Ето, ние сме навсякъде, и в същото време никой не може да ни открие, да ни намери, ако не е измежду нашите. До нас не може да се достигне, до нас може само да се дорасте." Все повече са, които стигат до нашите изводи и започват да мислят като нас.

"Въпрос: Правилно ли е да допуснем, че хаосът, ентропията, съответно материята, се отъждествяват със злото, а редът, съответно духовното, се отъждествяват с доброто във Вселената? Вие казахте, че Бог е информация, а информацията е подредена, тя изисква ред.

Отговор: Тя изисква чистота, защото и злото може да има своя ред, докато чистотата е качество над реда. Тя е прозрачност, тя е трептение, тя е ефирен мирис, тя е живот, който сътворява и който няма тъмна окраска, тя е само светлина. А в светлината няма ред и номерация. " - /Елисавета Логинова, Владимир Зарев "Колелото на съдбата”, София, 2000 г./

Вече трябва да е ясно защо сме Движение без командни и подчинени структури, а не партия, съюз или друга официално регистрирана организация. Защо сме Воини също трябва да е ясно. А защо именно "Воини на Тангра"? Защото без осъзнаване на Небесните реалности не можем да стигнем до разбиране и на земните. Всеки човек, навлизайки в материалната фаза от своето Битие поначало приема свой личен Дълг, дългът на тукашното му съществуване. И този дълг винаги се намира в общия Дълг на неговия народ. Човек трябва да открие своя Дълг, да определи насочеността на личните си творчески възможности. Трябва да отбележим, че под творчество ние не разбираме съвкупността от изкуства, а онази дейност, която определя Битието на нацията. Изкуствата са ръкоделие. Творчеството изразява силите на духа, проектира пътя на човечеството.

Лишена от творчество, идеята за Нов световен ред и Сив глобален свят е мъртвородена. Пред световните финансови паразити не се разстила пътят на Историята, под краката им зее пропастта на скорошното им унищожение. Как да се при-мирим с тях и доброволно да навлезем във вихъра на Унищожението? И нека не се стряскаме, че днес те са силни. Измамна е силата им. Ето ви достоен пример, от който можете да се поучите: Из интервю на Леон Дегрел за сп. "Елементи": "Погледнете какъв свят построиха победителите, нашите врагове. Царство на пари, насилие, безпорядъчно смесване, израждане, свят на низки животински инстинкти. Всичко около нас е долно, продажно и материално. Няма висша Идея. А ние се сражавахме за нещо велико. И, знаете ли, духовно ние не загубихме. У тях липсва едно - Вяра, тя е само у нас. Ние, като истински европейци се сражавахме за Красотата, Хармонията, Духовността, Справедливостта. Това бе война на идеалистите и романтиците против двата типа материализъм - капиталистическия и марксисткия. Те могат да отнемат нашия живот, но не могат да отнемат нашата Вяра." Кой може да отнеме вярата на българина - Тенгрианин? Ние няма да изоставим своята сигурна, изпитана хилядолетна пътека, за да тръгнем по асфалтирания път към Гибелта.

Също така е погрешно да тръгваме по доказал своята непригодност път. Конкретно имаме предвид пътя на Третия Райх, по когото се увличат някои измежду нашите приятели. И Райхът воюваше срещу Паразитизма, и Райхът се бореше срещу влиянието на юдеизираната Църква, като на нейно място строеше свой Храм. Само че Райхът се провали. Тук няма да разглеждаме всички аспекти на неговия провал, а само ще посочим една от многобройните основни грешки: във фундамента на новия тевтонски Храм бил заложен монолита на аксиомата за превъзходството на арийците. Така бил изграден храм, в който се заселили жреците, а не боговете. Основата на нашия Храм е поставена от Тангра. Ние, Тенгрианите изпълняваме Неговата воля, а не прищевките на който и да било измежду смъртните човеци. Защо да вземаме пример от разложената мултиетническа Европа, когато нашият модел е по-древен, по-устойчив, по-приложим към нашия народ и в днешно време. При това нашият модел не разединява останалите народи, не ги отблъсква, а ги привлича.

Ние извършихме невъзможното, сътворихме алтернатива на финансовия паразитен глобализъм: Отпадането на един народ, на една култура посредством геноцид или асимилация е равносилна на загубата на дете за едно семейство. Идеологията на глобалния национализъм разглежда Земята като огромен дом, а нациите - като членове на семейството, населяващо дома. Защо тогава сме против мултиетническите и мултикултурни общества? Ами именно защото разглеждаме народите като братя - кой нормален човек спи в леглото на брат си? При съвместното съжителство на две или повече култури, една от тях неизбежно взема връх и започва да доминира. Останалите неизбежно загиват.

"Европейският културогенен фактор не се състоя. Той бе заменен от създаване на техника, наука и технология." Или както е казано: без хляб не може, но само с хляб не се живее. Това, че някой иска да живее само и единствено с хляб си е негова работа. Лошото е, че той, използвайки своето временно надмощие иска да накара и нас да живеем като него. Демокретенизираните европейци забелязват същото и го признават: "Централният проблем на нашето време, от който основно произтичат останалите, е предизвикан от изоставането на политическата теория във века на научно-техническия прогрес. И извънредно сложна машинария се оказва в ръцете на политици, чиито идеи датират от времето на конската тяга." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Става ясен пълният смисъл на израза "Тези, които твърдят, че ни управляват”. Има ли някой, който да не е наясно, че официалните управници са кукли на конци, чучела, пълни със слама, мъртви изображения, направлявани от стоящи в сянка Разпоредители. Ето защо отказваме да вярваме в демократично-консервативно-либералните басни. Тяхната игра не е нищо друго, освен игра на съвременни гладиатори - модерен смъртен танц.

Техните системи са негодни. Със силата на своя разум, с благослова на Тангра, с ласката на Умай, с помощта на Улген и напътствията на Ериг ние творим нови форми, нови системи, променяме самото Съществуване! Всички организационни системи, използвани в съвременното общество вкупом се оказаха неприемливи. В днешно време не съществува нито една тайна или явна система за човешко обединение, която да е свободна от Тъмното влияние. Всички човешки обединения леко по-падат под Техния контрол. В използването на колективният фактор Врагът доминира. В колективното е неговата сила и нашата слабост. Тази причина е една от основните да се откажем от пропагандата, вербовката, примамването на последователи, които в крайна сметка се оказват шайка мошеници, домогващи се до материална изгода. Глупаво, неразумно и дори вредно е да се стремим към превъзпитаване на хората. Хората /с нищожно малки изключения/ не могат да бъдат превъзпитани. Много по-важно е да спрем настъплението на йеховизираната субкултура, като попречим растящите поколения да бъдат извратявани.

Заели сме се с гигантска, исполинска задача. Тя изисква обединените усилия на цялото Човечество, включване на целия човешки потенциал. А сме толкова самотни! Времето не достига. Разполагаме още с около 20 години, за да се преобразу-ваме във Воини на духовния път, в носители на Мисията, в деца на Тангра. Ще срещнем ли съюзници? И къде да ги търсим?

За тези, чието съзнание е обременено от предразсъдъците на посткомунизма, следващото твърдение ще изглежда скандално, дори идиотско. Но ние сме убедени в правотата си. Може да е нелогично, парадоксално, но е факт: най-свободната страна по отношение на идеите и възможностите за тяхното изразяване е Русия. В Русия се извършват най-многобройни и най-разнообразни действия за преодоляване на меж-дународното Зло. Предсказанията говорят също в този смисъл, те потвърждават изводите от многобройните ни наблюдения.

Из Пророчествата на Стареца Иерсихимонах Серафим Вирицки: "…много страни ще се опълчат тогава срещу Русия, но тя ще устои. Тази война, за която пише Свещеното писание и пророците, ще стане причина за обединението на човечеството. Хората ще изберат единно правителство - това ще бъде преддверието на възцаряването на Антихриста. След това в тези страни ще настъпи гонение срещу християните и тогава оттам ще тръгнат ешелони към Русия, трябва да успеят да попаднат между първите, тъй като много от тези, които останат ще загинат.” /"Душеполезно четене”, 1912, ч. 2, стр. 493 /

И нещо по-скорошно. Или поне открито по-скоро.

Из Пророчества на Василий Блаженни, публикувани в руското списание "Оракул” през 1994 и 1995 г.: "И не може руския народ да живее без камшик. Уж толкова е страшен моят приятел и кръвопиец Ивашка Грозни, уж толкова проклятия се стовариха на неговата глава като пепел от изгорените души, а ще го почитат като велик самодържец… След Ивашка Грозни ще има много царе, но един от тях, богатир с котешки мустаци, злодей и богохулник, отново ще укрепи руската държава, макар по пътя към заветните сини морета ще положи третината от руския народ като трупи под колелата на каруцата… И дълго ще управлява третият душегуб. И заради страшния порядък във великата държава, този мустакат цар от дивите планинци, ще положи на ешафода всичките свои другари, и най-верните, и хиляди хиляди мъже и жени…”

Това пророчество явно се отнася до минали времена. /мустакатият цар по всяка вероятност е Петър І, бел. прев./ Следват отнасящите се до настоящето и бъдещето:

"И ще живее Русия цял век без цар и ще пролее реки от своя кръв. И после ще сложат на престола незрял юноша, но скоро, заедно със свитата му ще ги обявят за самозванци и ще ги прогонят извън руските предели. Ще изгорят малки и големи храмове. И после пак ще ги построят. Но Бог няма да се върне в тях, защото в но-вите храмове няма да служат Нему, а на златото. И тогава бедният народ отново ще се отврати от нашите църкви… Дълго ще продължава в царството великия смут, докато не го спре велик воин, призован от целия наш народ… На самия юг на черното арапско царство ще възникне вожд със синя чалма. Ще мята той страшни мълнии и много страни ще превърне в пепел. Но велика Рус ще се събере и ще уни-щожи този вожд. И ще дойде четвърти господар, когото ще нарекат великия Конник. Ще бъде той в душата и в помислите си чист и ще стовари своя меч върху разбойниците и крадците. Нито един негодник няма да избегне разправата или позора. Ще възликува народа руски, но ще се намерят злодеи, които ще убият великия Конник. И ще има в Русия плач велик… И когато минат страшните войни, обръ-щайки в различни страни всичко живо на прах и пепел, ще се възцари на престола през 2009 година от Рождество Христово истински велик Господар, на когото е съдено дълго и блажено управление, а многострадалната наша Русия ще встъпи в своя златен век…”

Да вярваме или да не вярваме в разказа на Сергей Аверкиев и в истинността на "Книгата на пророчествата”? Изразът "през 2009 г. от Рождество Христово” ни заставя да се усъмним. Преди календарната реформа на Петър І в 1699 г. летоброе-нето в Русия се водело не от Рождество Христово, а от "сътворението на света”, така че би следвало да очакваме в книгата да бъде 7517, а не 2009 година. Но от друга страна самият Аверкиев, с чието име е подписана статията в "Оракул”, съобщава: "Аз започнах да преписвам куките на устава, превеждайки ги на съвременен език. Бързах да препиша повече…” Въпросът остава открит…

В днешна Русия духовното пробуждане е факт, осъзнаването е факт. И в това пробуждане и осъзнаване е надеждата за човешкото оцеляване. Освободената от комунизма Русия е достатъчно голяма и достатъчно мощна, за да се превърне в център на световната съпротива срещу Злото. Но какво е Русия без България, след като самите руски корени са български? В пределите на Русия живеят милионите Волжски българи, там са Кавказките българи. Каквото и да предприемат руснаците, колкото и добро да е, то в крайна сметка ще се окаже недостатъчно, ако го предприемат са-мички. Макар сега те да ни гледат с надменност и да не ни забелязват. Нека нашите заболели от високомерие братя си спомнят старата приказка за лъва и мишката. Малката, слаба мишка се отблагодарила на могъщия лъв, като прегризала въжетата, с които той бил вързан и така го спасила от позорен плен.

Трябва да признаем, че ние също носим вина за влошените си отношения с Русия. В стремежа си да откъснат България от нейния естествен съюзник, криминал-демократите събраха в едно антисъветизма и русофобията. Налага се отново да свързваме разкъсаните връзки. Вина носят и нашите руски братя. Те, полувещите полу-невежи стъпват върху малък отрязък от Историята, завземат го и от тази тяхна опора започват своето настъпление. Заетият отрязък е изучен старателно, проучен е, наизустен е, но е кратък. По това разпознаваме новаците. Ние сме ветерани, стъпваме върху опорни точки, разположени по цялото протежение на Вечността. За нас дори самата човешка История е твърде кратка. Някакви си 40 000 години, а преди тях на-селяваната от Разум Земя направи близо три милиарда обиколки около Слънцето.

"Дунавският българин днес моли като просяк Европа да го приеме. Но ето, ще дойде българинът - барсил като воин. И ще тръгне по стъпките на Атила, и в много островръхи катедрали ще зазвучат химните на Тангра." - писано е не за да се сбъдне или предотврати, а за да ни вдъхне надежда и увереност.

Ние, Българите получихме Висшите права за реализация на Новата следчовешка култура. Дали ще ги осъществим или ще поверим осъществяването им на следващи носители, зависи единствено от нас!

Новата култура се основава на ново Слово, тя е нов образец на Съществуване. Като последна земна Култура, тя е длъжна да разреши всички задачи, поставени както пред първите четири разумни Раси, така и пред човешката Раса. Новата култура трябва да установи нови взаимодействия с Тангра Неговите пратеници и проявления. Епохата на жертвоприношенията, поклоненията и молитвите свърши. Нашите отношения с Тангра са непосредствени, времето на посредниците изтече.

Движение "Воини на Тангра" е предният отряд на новата Орда. То е звукът на тръбата, свиреща сбор. Отрядът може да оцелее в битката, може и да загине. Но призовани от Небесната Вяра, от спомена и надеждата, все повече Воини изравят скритото си оръжие и тръгват. Канартикинът се облича в одеждите на Кан. Врагът ще бъде разгромен!

Оценка: 9.00 (5 гласа) - Оцени -
Принтирай или свали в Word


Други новини
4.01.18 - ИНТЕРВЮ НА ЕЛТИМИР С ПРОФ. НИКОЛА НИКОЛОВ
25.11.17 - Kъде са воините на Тангра?
18.11.17 - Кокаиновият бос
30.10.17 - България - първа по тикви и кратуни
13.10.17 - Закон и Наредба за предучилищното и училищно образование (извлечения)
2.09.17 - Меркел говори на майчиния си език
9.07.17 - Хунтата ще ви подслушва в реално време
30.06.17 - Химически следи отблизо
9.05.17 - Психотрониката срещу проф. Наплатанов
4.04.17 - От Елтимир


Изпращач Коментар
Петър.
Публикуван на: 9/7/2016 13:30  Обновен на: 9/7/2016 13:30
Регистиран: 29/3/2013
От:
Публикации: 327
 Отг.: Какво е информацията?
Неописуема възторженост ме обзвема,когато чета неща на Елтимир боила колобър светла му памет!
Той беше задвижващата част,ядрото на Движението.И още е!С наследството,което остави.А то е безценно!Той е големият Будител на нашето време!Ние сме Пазителите,които ще осъществим това,което той оповести!
Вход
Потребителско име:

Парола:

Запомни името
Анонимно

Защитен вход
Забравена парола?

Регистрирайте се!

Подкрепeте ни!
ЦКБ АД-клон СЛИВЕН BIC: CECBBGSF; IBAN : BG56CECB979010C6607000 Георги Йорданов Георгиев. Валута:ЛЕВ
за повече информация...