www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Философия: Късчета суфийска мъдрост  
Автор: Admin
Публикуван: 14.07.2005
Прочетено: 2108 път(и)
Размер: 38.83 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

Идрис  Шах

 

ЧОВЕКЪТ

 

(из “Вълшебният манастир”)

 

            Един дервиш от братството Бекташи се приближил до един небезизвестен свещеник и му казал:

            - Чувал съм за един млад човек, който събирал тълпи народ като произнасял пламенни речи, подстрекаващи към нарушаване на законите. Той претендирал за свръхестествен произход, показвал “чудеса” и си противоречал сам на себе си.

            - Достатъчно! - възкликнал свещеникът. - Той ще бъде изправен пред съда и изобличен в богохулство и нарушаване на обществения ред. Ако не се покае, ще бъде екзекутиран като еретик и шарлатанин. Кажи ми само името му, а за останалото ще се погрижа аз.

            - Нямам думи, за да изразя, колко дълбоко съм възхитен от деловия ви подход, - отвърнал дервишът. - Името му е Иисус.

 

 

ОЦЕЛЯВАНЕ  С  ТРИ  СТОМАХА

 

(из “Вълшебният манастир”)

 

            Живяли някога на една планета три вида народи. Единият народ имал един стомах, другият - два, а третият - три.

            Отначало те не виждали различията помежду си. Живеели в различни области и всеки от тях употребявал храна и имал обичаи, съответствуващи по най-добрия начин на неговите стомашни особености.

            Но когато народонаселението нарастнало, различията започнали да служат като повод за раздори. Понякога надделявали едностомашните, друг път - двустомашните, а понякога - тристомашните.

            Най-накрая, като разгледали нещата трезво, ръководейки се от желанието за равенство, те всички решили да премахнат всички различия, основаващи се върху стомасите. Резултатът бил този, че с течение на времето всички преспокойно забравили, че между тях съществуват някакви анатомически различия. Сега те имали една унифицирана, напълно безразлична към този нюанс култура. Дори технологичните прибори, които те изнамирали, не отчитали стомашните различия.

            Но после в тази стройна система се прокраднали тови елементи. Едновременно с нарастването на количеството на храната, нейното качество падало (по неизвестни за нас причини), и едностомашните и двустомашните не можели да понесат новата диета и започнали да измират.

            Никой не можел да разреши възникналия проблем, защото древното табу върху знанието на каквото и да било, свързано със стомасите, по това време вече се било вкоренило на генетично ниво. И оцеляли само тристомашните.

 

 

ФАНТАЗИЯ

 

(из “Вълшебният манастир”)

 

            Професорът каза:

- Господа! Един от най-продуктивните аспекти на психоантропологията е анализът на митовете и легендите на примитивните народи. Едно такова изследване хвърля ярка светлина върху ограничеността на неразвития човек, също както и върху неговия механизъм за компенсация - как той си изобретява чудеса, магически “заместители” на онова, на което в действителност не е способен.

В качеството на пример ще разгледаме срещащата се в най-различни общности древна легенда за така наричания “фотоапарат”. Това бил един инструмент, предполагаемо способен да улавя в “замразен” вид наблюдаваните от зрителя събития и да ги възпроизвежда, когато си поискате. С други думи - даващ възможността по желание да бъдат възпроизвеждани те или техните подобия. Едва ли трябва да казвам, че самата идея за един подобен апарат произтича единствено от прословутото човешко желание да продължи моментите на положително възбуждане и удоволствие.

По-нататък. Съществува предание за произвеждането на една енергия от особен вид, наричана в редица езици “електричество”. Това “електричество” било способно по един наистина чудесен начин да изпълнява капризите на човека. Като свързвал източника на тази енергия към различен вид апарати, човекът уж ставал способен да създава топлина или студ, да убива или да връща живота, да изпраща човешкия глас на необятни разстояния и много други неща.

Трябва за съжаление да кажа, че и днес все още съществуват нещастници, които се заблуждават, въобразявайки си, че в тези легенди се съдържа това, което те наричат “зрънце истина”. Някои от тях дори отиват толкова далеч, че изказват обоснования, защо това трябвало да бъде истина. Но обясненията им винаги са твърде ексцентрични. Тези, които биха искали това да е било истина, са принудени да изобретяват свои собствени митове - понякога опирайки се на идеите, съдържащи се във вече съществуващите митове. Като пример може да се приведе отговорът на тези чудаци на въпроса: защо днес в света не съществуват фотоапарати или електрически приспособления? От всички повече или по-малко разумни обяснения те биха предпочели следното: защото в определен момент всички метали в света са били разпрашени на атоми, поради което сега ние не сме способни да произведем нищо, подобно на метала.

Тук вие виждате, как за поддържането на една фантазия се налага да се изобрети още една чудна субстанция - известната ни от легендите на редица племена под названието “метал”.

 

 

ВЪЛШЕБНАТА  КНИГА

 

(из “Вълшебният манастир”)

 

            Веднъж един английски историк открил, че сред купените от него книги била попаднала една, която съдържала магически заклинания.

            Той я оставил настрани. Но в един прекрасен ден внезапно му хрумнало:

            Разбира се, магията е абсолютна глупост. Но нима не би било забележително, ако историкът - разбира се, от най-добри подбуди - би могъл да се възползува от заклинанията, за да се прехвърли в миналото? Нима той не би извлякъл от това пътешествие едно реално знание за това, което е станало…”.

            И така нашият историк се озовал в Британия от времето на норманското завоевание, поживял там известно време и после произнесъл магическата дума, необходима за завръщане в собственото му време.

            Скоро той изнесъл лекция за Британия от норманските времена. След това бил лишен от длъжността си в университета - за това, че утвърждавал “уж фактически, но неподкрепени с цитиране на научни източници твърдения” и за голословното твърдение, че “всички общопризнати факти за норманска Британия са неверни”.

            Библиотеката му била продадена на търг и магическата книга по известен само на нея начин се оказала в Средния Изток.

            Там я купил един човек на име Мансур. Той, както и английският учен, бил заинтересуван от формулата за преместване във времето, и той се отправил във времета на превземането на Константинопол от султан Махмуд Завоевателя - просто така, от интерес.

            Следва да се каже, че в обществото, в което той живеел, практикуването на магия се считало за осъдително. Затова той не разказал на никого за своите приключения. Но бидейки все пак само обикновен човек, той не можал да удържи на напора на разкъсващата го нова информация. В един прекрасен ден той казал:

            - Интересно: мюсюлманите носят на главата си фес като признак на тяхната религия. А нали някога във Византия са го носели само християните. И емблемата във вид на полумесец и звезда е била емблема на християните, срещу които мюсюлманите са се сражавали.

            Духовните власти на страната незабавно го обявили за еретик и наложили забрана на общуването с него дотогава, докато той не се отрече от всяка своя дума - което той скоро направил.

            А книгата той изхвърлил през прозореца. Намерил я един бедняк и я продал за парче хляб на собственика на един книжен дюкян.

            Тъй като била написана на английски, още на следващата сутрин я купил за грошове един чужденец, който се връщал на Запад.

            И този човек - когото ще наречем Мартин - се оказал очарован от същото място в книгата, от което и неговите предшественици. Но, бидейки ревностен католик, той я занесъл на един кардинал, с който поддържал отдалечено познанство, и го попитал, какво мисли за това.

            Кардиналът казал:

            - Това е тежък грях, сине мой. Книгите като тази трябва да бъдат отвратителни за всички вярващи. Пази се от нея!

            Мартин му благодарил за наставлението по съответващ на случая начин и оставил книгата при кардинала.

            След известно време кардиналът, като си седял в кабинета, изведнъж си помислил:

            В края на краищата, един човек с моето положение е в състояние да се защити от негативното въздействие на отвъдните сили! Аз съм напълно способен да видя опасността, съдържаща се в едно пътешествие в миналото - аз зная, че нещата там не са такива, каквито ни ги представят днес. Затова ще употребя тази формула един-единствен път - просто в качеството на експеримент!”.

            И като премислил всичко още веднъж, той произнесъл заклинанието, позволяващо му да се върне назад, което звучало така:

            - Нека да се пренеса назад във времето и пространството в такова място, в което положението на нещата не ще противоречи на моята вяра.

            Той затворил очи, а когато отново ги отворил, открил, че се намира в пещера. Някъде наблизо отвън се чувал шум, издаван от голяма тъпла. Като изгладил гънките на разкошните си одежди, кардиналът се отправил към изхода. Пред пещерата в една малка долина се били разположили няколко групи мъже и жени с дълги сплъстени коси, омотани в кожи и с тояги в ръце. Като го видяли, те заръмжали и започнали да издават кресливи звуци - очевидно, приветствувайки го.

            - Приятели мои, - казал им кардиналът. - Не знам, къде съм попаднал, но виждам, че вие остро се нуждаете от наставление. Дошъл съм да поговоря с вас за най-важните неща, които изобщо съществуват в света.

            Но единственият отговор бил грухтене и крясък. В този момент той разбрал, че се е преместил стотици хиляди години назад; открил също, че е забравил думата, нужна му за завръщане в собственото му време.

            Книгата била продадена и отново тръгнала на път. Тя и днес стои на полицата на някой книжар, очаквайки следващия си купувач. За щастие, повечето хора считат такива книги за празна работа…

 

 

ВЪЛШЕБНАТА  ПРЪЧИЦА

 

(из “Вълшебният манастир”)

 

            В някои култури съществуват легенди, в които се извършват чудеса с помощта на махването с вълшебна пръчица или вълшебен жезъл. В други легенди те се правят от дух, затворен във вълшебен пръстен. Предметите варират - понякога това може да бъде например меч, друг път - чаша. И първоначално те са притежание на странни, свръхестествени създания, наричани по различен начин.

            Хората винаги са изпитвали интерес към подобни предмети и са се опитвали да ги търсят.

            А защо е толкова трудно да бъдат намерени? Защо изглежда невъзможно да се влезе в контакт със съществата, създаващи или използуващи такива чудесни предмети?

            Ще ви кажа. И можете да ми вярвате.

            Много-много отдавна, когато тези истории едва се били появили, мъдреците, които ги разказвали, казвали в открит текст, що за предмети са това и кои са тези същества.

            Но тази информация дотолкова не съответствувала на онова, което си въобразявали относно магическите предмети и могъщите създания хората, тя толкова унижавала тяхната гордост, че те се обърнали срещу разказвачите и мнозина били убити.

            Оттогава истинската природа на предметите се крие и знанията за тези същества се пазят в тайна, за да бъдат предпазени от примитивни интерпретации и да се подтикнат най-разрушително настроените хора да се присмеят на самата идея като примитивна, нелепа и лъжлива.

            Ако искате да запазите храната си от алчните, кажете им, че тя е отровена. А още по-добре - дайте им възможността да си мислят, че са толкова умни, че могат сами да открият за себе си нейната вредност или безполезност”.

 

 

 

Посланичеството от Китай

 

(по Идрис Шах, “Мислителите на Изтока”)

 

            Разказват, че китайският император изпатил посланичество при хакима Санаи.

            Отначало Санаи отказал “да изпрати своята мъдрост за получаване и изучаване от учените”.

            Но след дълги обсъждания той се съгласил да представи за разглеждане някои учения. Той изпратил на императора също и едно грижливо запечатано писмо. В него се съдържало обяснението на тези учения.

            Ученията се състояли от 12 твърдения, 6 тояги, 3 бродирани кепета и 1 гравиран камък.

            Императорът предал предметите на учените, като им дал три години, за да изследват посланието и да съставят отчет за откритото.

            Когато срокът изминал, станало ясно, че учените били написали по въпроса книги, критикувайки се един другиго, основали секти и школи за тълкуване и намерили на тези предмети най-разнообразни приложения - от предмети за украшение до средства за гадаене, от обекти на култ до оръдия за телесни наказания.

            Тогава императорът прочел писмото на хакима. В началото в него били описани всички станали събития. Сетне в него се разкривало истинското предназначение на тези предмети и твърдения.

            Накрая се казвало: “Но тъй като информацията за истинското значение на тези предмети бе предадена и не получена, то аудиторията не е подготвена за тях и, следователно, непременно ще ги използува неправилно - предаването плюс съгласието не е равно на разбиране.

            Така това писмо е отговор на първоначалния въпрос - защо изглеждаше, че се съпротивлявам да предам моите тайни на най-учените хора на земята. Аз не се съпротивлявах - аз не бях в състояние да го направя”.

 

 

 

 
Материалът е оценен на 10.00 (2 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание