www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Статии: Краят на хитлеризма  
Автор: Admin
Публикуван: 1.01.1998
Прочетено: 4086 път(и)
Размер: 24.81 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

КРАЯТ НА ХИТЛЕРИЗМА

         Oт 12 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в победената Германия се провежда т. нар. "Нюрнбергски процес". На смърт били осъдени 12 от ръководителите на Третия Райх. Адолф Хитлер не бил сред осъдените. "Да, защото той се е самоубил преди това!" - чувам. Ами защо тогава били осъдени мъртвите Гьобелс и Гьоринг? Само че дали по време на процеса Хитлер наистина е бил мъртъв? Известно е, че Мартин Борман и д-р Йозеф Менгеле успяха да се скрият и да избягат. Кога в действителност умира този, с когото "антифашистите" оправдават своите безумни деяния вече половин век?

         "Лондон, 9 юни /Ройтер/ Маршал Жуков казва на съюзническите дописници в главната си квартира в Берлин днес: "Два дни преди падането на Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун, филмова артистка." За изчезването на Хитлер, маршал Жуков каза: "Това е много загадъчно и аз не мога да кажа нищо определено за неговата съдба. Ние не сме намерили никакъв труп, който може да бъде установен като трупа на Хитлер. Той е могъл да избяга в последната минута, защото летището бе на негово разположение." Генерал - полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин каза: "Ние намерихме няколко трупа, един от които би могъл да бъде на Хитлер, но не можем да установим още, че той е умрял. Моето мнение е, че Хитлер се е укрил и е някъде в Европа, може би при генерал Франко."

         И едно съвсем мъничко, скромничко, срамежливичко съобщенийце близо месец по-късно: "Лондон, 6 юли /Ройтер/ От 21-ва армейска група се съобщава, че Хитлер е бил намерен. Почернелото му и обгорено тяло е било едно от четирите тела, намерени в развалините на укрепените подземия под Райхсканцлерството в Берлин, твърди Джозеф Григ, дописник на съюзническия печат, придружил генерал Айзенхауер в германската столица. И четирите тела са отговаряли почти напълно на външните белези на Хитлер. Те са били много обгорени от огнепръскачките, използвани за прочистването на укрепеното скривалище."

         Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Но да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС /Телеграфна агенция на Съветския Съюз/? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло - от "четири туби бензин" или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.

         Беше някъде през лятото на 1986 година. Намирах се в дома на мой познат от затвора. Позволете ми да му спестя името. За разлика от друг път, той не беше разговорлив. Все гледаше да си намери някаква работа и да остане сам.

         - Не му се сърди - каза неговата съпруга - Хитлер е умрял, затова е така разстроен.

         Аз вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ /"Orbital transport und raketen AG"/ в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва - помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички... Да вземем един Борис Велчев - член на ЦК на БКП - "другарите" прекрасно съзнавали кой е той - защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? - я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове - къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа - защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам "Църковен вестник" от 26 февруари 1943 г.:

         "Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света /подчертаното мое, б. а./, при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята."  От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: "NSDAP - jetzt!"/НСДП - сега!/, а също "Wir sind wieder da!" /Ние пак сме тук!/. Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник "Дума" издигна за свой лозунг същата фраза "Ние пак сме тук!". Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка - "Промени - сега!" Така е - историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.

         През следващата, 1997 г. във в-к "Литературная газета" се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос - Айрес, озаглавена "Зачем оживляют Фюрера?" /Защо съживяват Фюрера?/. Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: "Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.

         - Моят шеф Макс Грегоривич притежава сензационно досие и документи. Знаете ли, че Хитлер не се е самоубил на 30 април 1945 година, а е избягал от Берлин заедно с Ева Браун и е живял през всичките тези години в Северна Аржентина, възпитавайки своите осиновени деца. Той умря само преди четири месеца.

         Бизнесменът посъветвал г-н Агилера да си търси глупаци на друго място. Той така и направил. След два месеца намерил "лековерни" /защо ли думата е поставена в кавички? - б. а./: английската фирма "Визнюс", снабдяваща с новини международни телевизионни агенции. За 50 секунди интервю Макс Грегоривич съобщил, че е готов да продаде на заинтересованите лица цялата информация за житието на Адолф Хитлер и Ева Браун в Аржентина, заедно със снимки и рисувани от Хитлер картини. Който купи информацията ще научи къде е погребан Хитлер и къде до ден-днешен живее Ева Браун...

         - Колко искате за пакета? - попитали Грегоривич.

         - 500 милиона долара. Ако купувачът докаже, че документите не са оригинални, ние ще върнем парите..."

         По-нататък следват скучни разсъждения в типично комунистически стил, затова ще ги спестя. Пък и животът твърде скоро опроверга прогнозите на болшевишкото журналистче. Само след две седмици същият автор публикува нова статия със заглавие "Кадиллак без хазяина" /Кадилак без стопанин/, в която пееше вече друга песен. Ето извадки и от нея: "Преди две седмици аз писах за това, как публикувайки фалшива история за житието на Адолф Хитлер в Аржентина, западните информационни агенции започнаха мръсна антиаржентинска кампания /"ЛГ", 4 март/. Всичко вървеше към това, че лъжата, макар и очевидна, ще живее дълго на страниците на пресата. Но изведнъж, надутият от пресата сапунен мехур се спука... Неочаквано за всички, притежателят на "пакета информация", човекът, разчитал да получи половин милиард долара за историята Хитлер в Аржентина изчезна. Макс Грегоривич, или както сега го наричат Грегорчик - пропадна вдън земя. Неговият шикозен, единствен в Мендоса "Кадилак" бил намерен на три километра от града. Неговата многоетажна кантора е затворена, а телефоните не отговарят. Може би това е краят на обикновена латиноамериканска история? Грегорчик сега се крие някъде в Парагвай с куфарче, пълно с долари. На следващия ден след неговото изчезване от Ню Йорк в Буенос - Айрес пристигна жената на Грегорчик. Тя е вицепрезидент на неговата компания. Полицията задържа жената и засега не се кани да я пуска. Могъл ли е Григорчик да напусне своята жена и своето петмесечно бебе и да избяга? Вероятно. Но в Мендоса смятат, че са го изплашили."

         Нататък става доста безинтересно. Авторът отново се оплита в своите антиимпериалистически разсъждения, а истината отново е съвсем обикновена, съвсем простичка. Пакетът с доказателства за следвоенният живот на Адолф Хитлер би разклатил из основи съвременната демо/но/крация, би я унищожил. Как ционските властелини ще позволят това да се случи? Нали ще рухне цялата им, грижливо изграждана със столетия фасада! На Григорчик му била обещана исканата сума, били му дадени доказателства, че сумата е налице, и когато той отишъл да си прибере плячката, те прибрали него.

         Говорехме за края, а сега искам да кажа няколко думи за началото на хитлеровата кариера. Тя е не по-малко загадъчна. След опита за преврат, заради който Хитлер лежи в затвора, вестниците пишат за "Делото Лудендорф", макар че именно за Хитлер прокурорът искал най-висока присъда - осем години. Кой, кога и защо решава именно Адолф Хитлер да стане бъдещият Водач на Райха? Защо погледите на задкулисните разпоредители се спрели точно на този невзрачен художник - емигрант? Кой решава каква да бъде хитлеристката символика? Защото и в момента, когато е писал “Моята борба”, Хитлер не е знаел какво означава Свастиката. Нещо повече - той не е даже подозирал, че се отнася до символ съвсем различен от християнските, различен от всичко познато, та я нарича “мотиковиден кръст”. Покойният Никола М. Николов веднъж ми разказа как с еврейски пари никому неизвестният ефрейтор от запаса се превръща в Райхканцлер. Пък и по-късно фактическото състояние е различно от втълпяваните ни лъжи. "Хитлер наистина беше поел върховното командване на армията, но не го упражняваше." - /Алберт Шпеер "Спомени"/ Истината май ще се окаже противоположна на онази, която ни втълпяват.

         Както по-горе споменах, още в началото на 80-те години притежавах неизвестни за широката публика знания, засягащи Третия Райх. Част от тях бяха потвърдени. Галериите на SS в София се превърнаха в места за събиране на наркомани и всякаква измет. Затова страната е наводнена от евтини /десетки пъти по-евтини, отколкото в самата Германия!/ кортици, значки, знамена и какви ли не предмети, принадлежали на бившите есесовци. Част от тях можете да видите по стадионите на футболни мачове, а веднъж ми се случи да отседна в заведение, цялото декорирано с такива знамена. За "летящите чинии на Хитлер" писаха не един и два вестника. Само където забравиха да споменат OTRAG, но то е поради опасността при прекаленото задълбаване на темата. А съюзът между хитлеристи /бивши!/ и комунисти /бивши!/ е неоспорим факт. Потвърди се и договореното ликвидиране на комунистическата система, предвидено да се извърши през годините 1985 - 1995. Защо тогава, по дяволите всички продължават да заклеймяват хитлеризма?

         Защото Хитлеризмът им е нужен! Защото те без него не могат. Защото и комуняги и пишмандемократи намират в хитлеризма оправдание за собственото си съществуване. Защото без Хитлер и без хитлеризма, цялата картонена кула от лъжи и заблуди би се разпаднала веднага! Не вярвате ли? Ето още малко факти:

         През есента на 1998 година в България бе създадено Движението "Воини на Тангра". Една от неговите задачи бе да откъсне младежите, попаднали в орбитата на хитлеризма и да ги поведе по пътя на градивния български национализъм. Как мислите, че реагираха властите? Арестуваха водачите и активистите на Движението! Вместо да ги наградят и да им създадат условия за нормална работа, те ги арестуваха и започнаха срещу тях следствие по чл. 108 от Наказателния кодекс за "проповядване на фашистка идеология"! После следствието бе прекратено, тъй като работите тръгнаха в крайно неудобна за властите посока, обаче преследванията не спряха. В същото време на други, наистина екстремистки групировки им бяха отпуснати средства за пропагандиране на откровено нацистки идеи. Така например Антон Рачев получи 100 DM от отец Тотю Петров, за да отиде в Германия по покана на обществото THULLE Официално се каза, че Антон е поканен на някакъв монархически конгрес, но аз с очите си видях поканите. Всъщност самият Антон Рачев е на доста ниско интелектуално ниво и ако не бяха неговите покровители, той нищо нямаше да постигне. През 2000 г. съвместно с поета Атанас Ганчев от Русе издадоха сборника “Термити”, където Антон се бе представил с моя статия, чийто първоначален вариант бе публикуван още през 1991 г. Споменах за антоновото плагиатство на Тотю, който беше дал парите за книжката. “Остави момчето да расте” - бе великодушният отговор. Да, момчето трябва да расте, и такова е не само мнението на отец Тотю. Момчето трябва да порасне, за да проваля още в зародиш всички изявени и честни български националисти, като ги въвлече в орбитата на германския националсоциализъм. Такава е директивата на братското ЦРУ и както виждаме, тя се изпълнява много успешно. Опитах се да говоря с Антон, опитах се да го убедя, че хитлеризмът ни вреди. Казах му: Докато ние се държим за Адолф Хитлер, Държавна сигурност ще ни държи в ръцете си. Той не пожела и да чуе. Изпадна в истерия, започна да ръкомаха, да вдига изпъната напред ръка, да крещи, че никога няма да се откаже от хитлеризма. Аз пък си мисля, че Антон Рачев поиска да ме заблуди. Той наистина няма да се откаже, но не от хитлеризма, а от доходоносната операция по дискредитирането на българските родолюбци. А че операцията съществува и е в ход - доказателствата са предостатъчно. Вече са известни и подробности. Оперативната работа се ръководеше /и все още се ръководи/ от генералите Бриго /Бригадир/ Аспарухов и С/Атанас С/Атанасов. Ето няколко от разпространяваните официално в  “Internet” снимки на организацията “Кръв и чест”, пък вие съдете сами:

Каква е голямата цел на тази сложна игра? Страната ни е вкарана в претопителния котел на т. нар. "Нов световен ред". /И тук срещаме познатата хитлеристка терминология!/ На мнимата безалтернативност, която изповядват привържениците на глобалния свят се противопоставя идеята на глобалния национализъм. Идеята, че всяка нация трябва да има своя собствена суверенна държава. Идеята, че всеки народ трябва да получи възможността сам да се разпорежда със съдбата си. Срещу тази могъща идея ционистите не могат да намерят разумни доводи. Все някога унищожаваните ще осъзнаят, че вместо глобализация, юдеоамериканският модел им носи гробаризация. Тогава на помощ на заговорниците идва плашилото, наречено "Хитлеризъм".

         Аз вярвам, че един ден народите ще осъзнаят реалностите, ще видят, че страшното плашило всъщност е една мъртва кукла, напълнена с мръсни парцали. Но защо ние, които знаем нещичко не помогнем за отваряне на човешките очи още днес? Доколкото мога да преценя, измежду хората, получили опасните знания в края на 70-те и началото на 80-те години, аз останах единственият жив и в България. Останалите или са мъртви, или са в чужбина. Трябва, длъжен съм да кажа каквото зная, защото друг след мен няма да има. Аз реших да проговоря, каквото и да ми струва това! Е, хората все един ден ще открият истината, но защо е необходимо преоткриването на велосипеда?

 

Ангел Грънчаров, 1998 година

 

 

 
Материалът е оценен на 8.40 (10 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание