www.VoiniNaTangra.org
Движение "Воини на Тангра"
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Меню

Материали

Приятели

Идеология: Алтом  
Автор: Eлтимир
Публикувано: 13 Oct 2005
Прочетено 5240 път(и)
Размер 542.70 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

АЛТОМЪ

/Книга на отговорите/

или прекрачване в Отвъдчовешкото

            1. Тълпите тънат в невежество. Но не те определят облика на Епохата. Постиженията на малцина издигнати тласкат времето напред, ускоряват неговия ход. Останалите се подчиняват.

            Равнявайте се по вървящите пред вас.

            2. Мълния, затворена в кристал. Светлина в тъмен капан. Енергия, окована в метални вериги, наметната с материална мантия. Движение, обречено на неподвижност.

            Но Огънят пламти!

            Светлоносещият говори на Своите възвестители.

            3. Тъмното неравенство предполага стремеж към еднаквост. Светлината дарява различни качества и способности. Отърсете се от Тъмното начало. Приемете различността като житейска норма. Не бъдете нито по-добри, нито по-лоши. Бъдете различни!

        И няма да има за вас неравенство.

            4. Съзерцанието като самоцел е погубващо. Все едно дали обектът е любимо същество, красива вещ, материална придобивка или духовно постижение. Все едно дали съзерцаваш себе си или Бога. Устремът е, който води към Вечността. Статичността дърпа назад. В блаженството на нейната сянка е скрита дебнеща гибел.

         5. Вихри

            Земният вихър. Двойната спирала. Изворът на живота. Пределът на Тъмнината.

            Водният вихър. Водовъртежите. Свързващите центрове. Изворът на ума. Със Светла помощ материята се самоосъзнава.

            Въздушният вихър. Предстои огласяване. Изворът на любовта. Възвисяване. Мост към следващо Стъпало.

            Огненият вихър. Извивките на Нишката. Искрата преминава в ритъм на единодействие със Създателя. Видимост на Абсолюта. При днешното ниво на знания не съумяваме да сътворим думи за онова, което ще се случи след включване на поредния по сложност вихър в кръга на познатите реалности. Себеовладяване. Начало на нова достижимост.

            7. Не питайте кога, на коя дата, в кой ден и час ще настъпи новата Епоха. Няма да има дата. нито ден, нито час. Никой нищо няма да забележи, макар че всичко ще стане друго.

        Но друго ще е и Времето.

            8. Определящо е не едно или друго мнение, а реалната последица от извършеното. Не се покорявайте, изхвърлете робскатата психологическа структура, която обществото иска да проектира във вас. Предстоящото ще бъде неочаквано за неочакващите. Очакващите се интересуват. Научават. Подготвят се. Не всички тръгнали ще успеят да преминат, но от примирените никой няма да се спаси.

            Стремете се към маскимална реалност на преценките.

         9. Проумяване

            Да проумееш, че си се сблъскал с нещо, което не е по силите ти да проумееш, също е вид проумяване. Повечето хора не стигат и до тази истина. Вие сте малцина, вероятността да оцелеете не е голяма, но я има. Все пак я има.

            Неразумните превръщат правото в задължение, обичта в обичай. А после се оплакват, че не могат да намерят щастието. Проумейте тяхната заблуда. Оскотените се отнасят към радостите на ума бездушно, твърдят, че дареното им се полага по право. Наскърбяват Дарителя, а после се възмущават, че Той се е отвърнал от тях. Не се отказвайте да отгатнете извивките на Съдбата, опитвайте отново и отново. Ще стигнете до разбиране на неразбираемото, откъдето ще видите кой край на Спиралата е възходящ. За да тръгнете Нагоре.

            13. Ако ви се случи да минавате по тънък лед, не вземайте със себе си тежък камък. Ледът ще се счупи. Дълбините ще ви погубят. Студът ще ви вцепени. Движението ви ще бъде спряно навеки.

            Камъкът е миналото, вашето лично и цялото общочовешко минало. То е къс руда. Очистете я от ненужното, вземете само зрънцата, достойни за извличане. Между Епохите ледът е тънък. Побързайте преди Огънят съвсем да го е разстопил. Хвърлете тежкия товар и тръгнете.

         Иначе... Бог да пази света от вас! И Той ще го запази!

            14. Не казвайте "естествен човек". Всичко е естествено, щом го има. Всичко видимо и невидимо е от естеството на нещата. Правилната дума е "масов човек". Човек, изграден по законите на всеобщото моделиране. Но знайте, че волята, инспирирала самото моделиране не е естествена за света, от който произлизаме ние.

            15. Реката умираше. Затръбиха тревога. Откриха подписка за събиране на помощи. Нужни бяха огромни средства за нейното спасяване. Населението се отзова. Реката беше живот за хората. Всеки даде каквото можа. Средствата бяха събрани. Свикаха международна комисия, която трябваше да прецизира методите за оздравяване екологичното състояние на реката. Средствата отидоха за издръжка на комисията. Реката умря.

         16. Безсловесно

            Милиарди горещи импулси от низки страсти се устремяват към космоса. Но Злото се разпространява във всички посоки. Засегнато е човекозакрилящото Място. Ледовете на тавана са започнали да се топят. Защитата няма дълго да издържи. Ще рухне пещерният свод. С него - цялата Планина. После Бог ще премахне страданието. То ще е непоносимо и за Него. И няма да има страдащи. Бог ще ги премахне до един.

            17. В художествените произведения има толкова много закодирана информация. Защо е закодирана? Защо авторите не говорят направо? Защо знаещите не признават, че Знаят?

            Знаещите са зрящи, а "... в страната на слепите зрящият бива ослепен". Така е, според Хърбърт Уелс. Уелс е бил зрящ. Знаел е какво казва.

            Но приближава часът, в който слепите ще прогледнат. Повечето от тях - твърде късно.

         19. Чистота

            Духовната чистота предотвратява отлаганията на отрицателна енергия по стените на жилището. Физическата чистота спомага за премахване на вече натрупаните отлагания.

            Приемайте хигиената като фрагмент от чистотата. Осъзнайте многопластовото съдържание на думата "хигиена". Тя може да бъде духовна, нарваствена, идейна, расова... Разглеждайте хигиената като необходима предпоставка за постигане на Чистота.

         20. Утре нещо ще се случи

            Заклинание, пораждащо допустимостта на Промяната. "Утре нещо ще се случи! " И ти допускаш, че ще се случи; приемаш, че ще се случи; вярваш, че е в реда на нещата да се случи; проклинаш, ако не се случи. Вярата, че ще се случи довежда случая.

            Механизъм: заклинание - създава се реалност за допустимостта - допустимостта инспирира реалност във физическия свят.

            Мислиш, че знаеш, докато не се случи това, което знаеш.

            Знанието създава вяра, но и вярата твори знание. Причинно-следствените връзки понякога разменят местата, обявени от нас за законни.

            Наистина ли си въобразяваме, че познаваме всичките закони на Тангра?

                21. Който убива - убиват го. Който щади - не бива пощадяван. Търсете нови решения. И нека никакви ограничения не ви спират. Ограниченията създават ограничени хора.

            Инките прилагали наказания не само към престъпника, но и към съседите му, към близките му, към цялото му село. Такива им били законите на древните инки. Каква поука да вземем?

            Не се доближавай до престъпник. Не позволявай на живеещия редом с теб да се превърне в престъпник. Когато си безразличен към престъплението, ти всъщност му съдействаш. Безразличният е съучастник. Равнодушният е злодей.

            Не ви подсказвам решение. Припомням ви крайните мерки. Сигурно сте слушали за стотиците невинни заложници, умъртвявани от болшевиките по повод смъртта на един червен комисар. Посочвам ви крайната фаза на злото. Правилното решение е отвъд нея.

            22. Небето е преизпълнено от знаци. Небивала активност. Всички виждат. Малцина забелязват. Няма интерес, няма повишено внимание. В небето се създават зони. Никаква реакция, никакво отразяване от страна на информационните средства. Трудността не е в регистрирането, не е в доказването по експериментален път, не е в доказуемостта. Има заповед.

            Кой може да издаде такава заповед?

            23. Християнството бе умъртвено от неговото институционализиране и професионализиране. Формата погреба същината. Но други знаят, че Христос е /и/ Отварящият доброто. Подобреният човек ще се изобрази вътре в нас, и това ще е Второто пришествие на Христа. Тогава ще избухне Звездата и Слънцето ще е с прекършени лъчи.

            Иисус обеща и ще дойде пак. Не се молете за Неговото идване. Работете! И той ще дойде, за да ви призове. Зов ще замени молитвата. Не се кайте, не удряйте чела в пода. Изграждайте в себе си Неговото съвършенство. Озарение ще ви се даде вместо прошка. Иисус обеща. И ще дойде. Ускорете Неговото Пришествие!

            24. Духовното е огледален образ на материалното. Досега обаче никой не е успял да формулира правилно Закона на Огледалото.

            Това е, защото никой не разбира същността и на обикновеното огледало, ползвано от нас във всекидневието. Няма кой да ти каже всичко, но чуй: онзи, който виждаш срещу себе си, това не си ти.

         25. Утрешните думи като думи на Утрото

            Утрото. Каквото го създадем - такова ще бъде. Такъв ще е утрешният ни свят. Накъдето насочим човеците - натам ще тръгнат. Колкото успеем да насочим - такова ще е числото на потеглилите. А светът около нас постоянно, безсирно бърбори...

            Ето защо е задължително да преосмислим цялата използвана терминология. Да изведем всички мислими и немислими значения на думите. Съвпадения, тоналност, вибрации - всичко е реално и оказва съответното въздействие. Върху живота ни. Върху мислите. Влияе върху поведението. Влияе върху обкръжаващата ни реалност.

            Казват, че думите са вятър работа. Да, съгласен съм. Те са Южнякът, който топи снегове и ледове, те са вечерният бриз, който разхлажда след горещия летен ден, те са урагана, който събаря и руши.

            Никога и никого не задължавайте. Винаги мислете за последиците. Мислете за промените върху Реалността. Ако, разбира се искате тя да си остане ваша. Иначе рискувате да се окажете в една друга, чужда, непозната, насилническа, неваша реалност. Рискувате да се озовете там малко преди да умрете, когато няма да ви е останало място за връщане.

            Рискувате да умрете завинаги.

            "Задължително" означава "за дълга". Сочи длъжността, породена от дълга. Задължавайки някого, вие му предавате част от вашия дълг, предоставяте му част от онова, което Тангра е възложил на вас, единствено на вас. Във времето на двупосочно променяща се реалност, дългът непрестанно се мени. Съсредоточете се върху промените на дълга. И нищо няма да ви изглежда задължително. Задължителността ще се замени с неизбежност. Каквато е дишането.

            Ако сте ме разбрали, вие вече съзнавате каква промяна в поведението ви може да предизвика осмислянето на една-единствена дума. А думите са толкова много...

            26. Белязването не е белота. Белязването е нарушаване на белотата.

            Ще си пожелаете ли добруване?

            27. Ако обичаш една жена, ти искаш да я имаш само за себе си. Ако обичаш Свободата - искаш тя да бъде за всички. Ето частен случай от Закона за Огледалото.

            Но бихте ли формулирали закона, бихте ли го преди всичко разбрали, ако не знаехте, че самите вие сте огледала? И че човечеството е калейдоскоп?

         28. Безсловесно II

            Излизам от пещерата. Малко по-долу вдясно има плато, сякаш изкуствено. Като отрязан връх от планина. Поне впечатлението е такова. Вляво - стръмни островръхи белезникави скали. Извисяват се малко над платото. Върху тях - паметник от дърво или метал. Не е от камък, линиите са прекалено тънки. Не виждам добре изображението. Наподобява конник, но очертанията се размиват, разфокусират се, разднояват се, разтрояват се... Върху равната част от платото личат руини от древен строеж. Зад планината се издига кървавочервена /?!/ гъба на ядрен взрив.

            Връщам се. Там, защитен от дебелата скална броня, под пещерния свод се намира Дискът, върху който всичко важно е записано. Златистокафявият Диск с радиално разположени фигури. Самата сплав е показателна за произхода му. Зная без да разбирам. Зная с онова знание, с онази непоколебима увереност на безименната Безсловесност. Дискът ще убеди всекиго и съмнение сред хората няма да има... ако го открият. Ако ли не - взривът ще заличи Пътя.

            Ще се открие нов път, но той ще е за други. Не за нас.

         29. Спомен от много далечно бъдеще

            Огненият човек стигна вратата на Черното. Натисна дръжката на бравата. Беше заключено. Намръщи се. Прекрачи и влезе. От другата страна беше тъмно-метално-сиво.

            30. Заменящият Мъдростта с хитрост се самоотстранява от принадлежността си към разумните светове.

            Един, който твърдеше, че е от нашите поиска да построи храм. Не успя дори да започне. Не му дадоха пари за строеж. Не му отделиха земя, върху която да строи. Не му помогнаха. Изглеждаше безкрайно огорчен. Обясних му, че за духовната същност материалното изражение не е задължително. Не, той искаше непременно храм, въплътен в конкретна сграда. Предложих му: "Ти имаш голям и просторен дом. Отдели една от стаите. Всяко място може да се превърне в храм, ако много силно пожелаеш". Не се съгласи. Той искаше да види постройката с очите си, защото не чувстваше Храма вътре в своето сърце.

         31. Сън

С натрапчива настойчивост да бъде записано:

            "Теримах извърши грешка.

            Грешката тръгна по света.

            Взеха магия от изток, от запад, от север и от юг.

            Да поправят грешката на Теримах.

            Грешката се движеше бързо, но често спираше.

            Магията вървеше без почивка.

            Магията ще развали грешката."

            Не зная какво значи. Един каза, че знае. Не му повярвах. Той каза и други неща.

         Сън

            Стоях върху неголямо възвишение. Видях долината пред мен и малкото по брой отдалечени една от друга къщи. Виждах езерото, гората, залива, морето и островите в него. Ясно забелязвах континента отвъд морската шир. Пейзажът се разстилаше много стотици километри напред.

            Един ме попита дали пейзажът е бил земен. Който пита, той вече се е упътил към възможността да научи. Не, такава отдалеченост от хоризонта не може да бъде земна.

         32. Свръхсъсредоточаване

            Разумът поставя под свой контрол мозъчната дейност. Явлението и другояче е обяснено:

            "- Не мога да спра да мисля. Бях в онова състояние. Така го наричам. Това е един много задълбочен мисловен процес."

из "Еон" на Грег Беър

            Само преживелите могат да го разберат. Единствено усетилите могат да потвърдят. Понякога фантастиката разказва онова, което науката не успява да обясни.

         33. Забранителен знак по пътя

            Погледнах извиващия се по височината път и много ми се прииска да бъдат там, на високото, под сянката на дърветата. Пространството затрептя, сякаш подчинявайки се на моментното ми желание. Трептението замря внезапно, както бе започнало. Не успях да изпитам разочарование, нямах време. С огромна скорост нагоре по пътя се люшна нещо черно, квадратно, с големината на автобус. Доколкото можех да преценя оттук, разбира се.

            Никой път не е безопасен. Бъдете наясно с правилата, с останалите участници в движението, научете рисковите отсечки. Не сте ли готови - по-добре не тръгвайте.

         34. Дори водата в блатото се обновява и подменя, а животът е река. Ако не се самообразоваш, ако не запълваш непрестанно празнотите в своето знание, ти обричаш себе си на самооглупяване. Разумът не познава явлението неподвижност. Не го ли тласкаш нагоре - той започва да слиза.

            Научете се да отличавате нивата на реалност от илюзиите. Несъществуващото не подлежи на опознаване. То бива сътворявано.

         35. Шангрила

            Какво ли значи? Чух го изговорено без думи. Запитах, но нямаше кой да ми отговори. Никой не знаеше. Отговора намерих случайно. Шангрила или Шангри - Ла е домът на Боговете. Шангрила е свято място.

            Четирите посоки спират за отдих в България, тук те се уравновесяват взаимно - признават даже злонамерените към нас евреи. А според елинския историк Херодот, днешната ни земя е Родината на Боговете. Мястото, където те се раждат и живеят.

            Шангрила... Намираме се сред нея, а все питаме къде е.

         36. Древен спомен за предстоящото

            Знанията, засягащи бъдещето идат при нас от много, много далечното минало. Те ни казват, че задача на настъпващия Ден е да определи кой ще е Господар на земята. До настъпването на Изгрева, господарите ще са много. Задачата не може да бъде решена сега. Такава задача не бива да се решава та Тъмно.

            37. Върху една и съща тема

            I. Ръцете и краката ти се струват чудовищно дебели. Не можеш да се движиш. Главата ти е скована, мозъкът мисли, сърцето се свива, крйниците не се подчиняват. Чувстваш, че нещо не е наред, но не знаеш точно какво. Обхваща те ужас, но и да петрепериш не ти е възможно.

            Вместо кожата, усещаш най-горния слой от аурното тяло, без да си подготвен.

            II. "Овладяване на вродената аурна чувствителност - степен на усъвършенстване. Приравняване към физически усещания - загуба на контрол - болезнени усещания. Нужда от нови сетива, изградени върху енергийната /извинете за неточния превод, но засега липсва по-подходяща дума/ основа на разума. Сливане на разум и емоции. Ново качество. Като съчетание между мед и калай. Съвършено нова сплав - бронз. Съвършено ново усещане - липсват думи. Думите описват не по-ярко или по-бледо, а различно. Липсват думи, термини. създайте."

            Съобщението не бе предназначено за мен. Получих го, благодарение на грешка. Кой и защо бе предизвикал грешката?

            III. "Старите ценности експлодират под напора на новите явления" - пише акад. Божидар Палюшев. Но съществуват явления, унищожаващи намеренията на разрушителите, премахващи последиците от разрушителната дейност. Някой е решил да даде възможност и на нас.

            38. "И в шеметния бяг не забелязваме, че редом с нас вече няма приятели." - Владимир Висоцки

            Изпреварвашият времето преживява много и тежки раздели, но осъществява немислими за неразбиращия срещи. Кое е по-добро?

            Не можете да властвате над бъдещата Епоха, ако не научите как се държат юздите на бясно препускащото Време.

            39. Глупав ум. Може ли умът да е глупав?

            Само в съизмеримост.

            Децата на Огнения разум ще повишат своята степен на информационна мощ. Ще овладеят умения, недостъпни за поклонниците на механичния разум. Винаги едни умове ще изглеждат глупави в сравнение с други.

         40. Апокалипсис

            Възвестеното неочаквано, което всички чакат. Знаят ли те какво чакат? Пророкуваното всеобщо падение се осъществява. Старите свещени писания единодушно обещават развръзка. Как ще бъде поразено Злото?

            Пространството се преизпълва с енергия. Критичната точка е близо. Ще се извърши като с наелектризирани облаци по време на буря. Мълния от пренебрегвана енергия ще порази Земята.

            И мнозина от вас. Най-смешното е, че енергията я създадохте и натрупахте вие.

            41. "Тласък - мимолетно пърхане на криле. Завоевания. Сантименталност, основана върху лъжливи данни."

            Всеки скок е един вид кратък полет, но скачането не е летене. Не сравнявайте жабата с орела. И все пак помнете, че орелът не умее да плува под вода.

            Невежеството поражда надменност.

            42. Стремежът не значи умение. Но умение без стремеж не се придобива. Ничия помощ няма да ви въведе в новите реалности, ако на самите вас ви липсва увереност.

            43. Най-тъмният период е отпреди Словото. Не говорете за него. Пазете в тайна знанията за Тъмата. Не я призовавайте. Тя не бива да се връща.

            44. Трудно Труд, ... но нещо не е така, както би трябвало да бъде. Затова е трудно.

            Адски талантливи Талантите на Ада, надареност, водеща към Преизподнята.

         Ужасно красиво Красотата на Ужаса, радостта на Омразата.

            Колко често, без да се замисляме призоваваме Злите сили, а после се оплакваме, че злото е повсеместно. И още - човешкият глас притежава потенциалната възможност да възпроизвежда влияещи върху мозъка честоти. Учете се да говорите.

         45. "Всички болки ще изчезнат!"

            Болката е предупредител. Сигнал за нарушено равновесие, излъчващ на подсъзнателно ниво. С разширяване на съзнанието се поражда онова, което днес бихме нарекли "Свръхсъзнание". Периметърът на подсъзнателността се намалява. Съзнанието самичко поема функцията на предупреждението. Болка може и да няма. Вероято е да няма болка, още повече като помислим, че така е обещано. По всичко изглежда, че наистина няма да има болка.

            Но никъде не е казано, че съдбата ни ще стане по-лека. Обратно! Все по-трудно и по-трудно ще става. Така е предопределено, такъв е замисълът.

            Къде отиде мечтата за щастие?

         46. Непостижима същност...

            Уж могъщите сме ние - непокорните, непокорените, непокоримите. Защо живеем така зле? Защо така добре е устроен живота на покорените?

            - Ние оспорваме властта на Тъмните Властелини. покорните се задоволяват с участта на слуги. Бихте ли заменили съдбата си за тяхната, бихте ли се присъединили към стадото? Живеем зле, но сме свободни. Засега - духом. Живеем зле, но сме господари. Засега - на собствената си воля. Живеем зле днес, но се подготвяме да владеем света утре. Живеем зле, но с действията си творим себеподобни, набираме армия, готвим се за щурм към непостижимото.

            Същноста ни била непостижима... Ами нали за тази цел сме създадени - да постигнем Непостигнатото. И да го надвишим. Не, съвсем не е на дребно Играта.

            47. Следвайте своето Светло начало. Приемете индивидуалния път като висше Водачество. Следвайте повика на вътрешната си Божествена същност. Тя е най-съкровеното от вас. По това ще я познаете. Себепознаването ще ви изведе до знанието за Целта. Писано е, че ще заповядва този, който е отвикнал да се покорява.

            Човече, покорявай се единствено на себе си. Иначе други ще ти нареждат какво да вършиш. А то ще е добре за тях, не за теб.

            Търсете себеподобни. Издирвайте хора, притежаващи потенциалната възможност да станат подобни на вас в неповторимостта. След като ги намерите, нека взаимопомощта бъде един от главните белези във вашите взаимоотношения. Старайте се да засилвате Новото могъщество и влиянието си върху умиращия Стар свят. Завземайте територии и не отстъпвайте завоюваното. Нека те бъдат само ваши, нека принадлежат единствено на вашата новосъздаваща се общност.

            Не се стремете да спечелите благоразположението на влиятелни хора. Сами спечелете влияние и го дайте на принадлежащите към вашия кръг. Винаги мислете за Утре.

            49. Всичко е написано, всичко е казано, всичко е възпято... с помощта на символи и метафори. Ние правим своите последни крачки в земята на Стария свят. Преминавайки в новия, ще изречем и запишем замъглените знания с ясни и разбираеми за всекиго думи.

            Милиони са чели, че "сътворци дири Творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали". Сега аз ви казвам: сътворците са тук и сега. Не са сбрани на едно място, но всеки от тях работи усилено върху новите скрижали, изписва новите думи, изрича новите истини. Скоро сътвореното ще види бял свят. И светът ще види новото. Кръстопътят ще изплува от Реката на Времето.

            Ако някой и тогава не разбира, той вече ще е мъртъв.

            50. Пренастройването на организма е дълъг, мъчителен и не всякога възможен процес. Ообено, ако се извършва на стари години. Джиду Кришнамурти казва: "Мутацията може да се състои само там, където се произвежда тотална експлозия във вътрешността на неизследваните зони на съзнанието". "Агни Йога" допълва: "Експлозия в самия корен на обусловеността". С натрупването на годините човек затлачва своето подсъзнание. Обусловеноста губи своята гъвкавост, втвърдява се, става крехка и чуплива. Новият свят ще принадлежи на новите хора, започнали да еволюират още през първия ден след раждането си. Нашата задача е да им помогнем.

            Ето защо ние творим напътствията, определяни от незапознатите като Учение. Справедливостта изисква да предупредя:

            Усвояването на нашето Учение не бива да се превръща в самоцел. Същинската Промяна не засяга толкова начина на живот, колкото отношението към усещаните реалности. Не постъпката е важна, а предивикалите я мотиви. Естествено е напътствията да окажат влияние върху човешките постъпки. Но правилната формула е: "Живот съобразно Новите правила, а не заради тях".

            Когато човек се окаже нужен за бъдното, стабилизационната програма върху неговия организъм се осъществява сякаш от само себе си. Може понякога да "чуете своята диагноза, изречена с полуразбираеми за вас думи, когато сте болен. Лечението се извършва, посланието е за лично успокоение и като знак, че организмът ви върви към подобрение. И като предупреждение срещу допускането на евентуално чуждо противодействие.

Ами ако човек бърза?

            Предлагам две недокрай осъзнати, неизползвани досега възможности: разширяване на времето и разширяване на осезаемото пространство. Осъществете възможностите и научете подобните на вас да ги осъществяват.

            Подготовката за новата Епоха е започнала през първия ден на Старата. От миналото до нас е дошла думата "подвижник", обозначаваща отдадените в предана служба на Небето човеци. Подвижни, променящи се хора, тласкащи простолюдието към движение, носещи Промяна в себе си. Не се уморявайте от подвижничеството, защото много смърт ще има, когато новото вземе превес. Смърт в името и заради Живота. Животът - това е съзиждащото Ново. Смъртта - стремящото се да спре всеобщото разложение Старо. Не ходете към новото. Тичайте!

         51. Предсказания и пророчества

            Правят ги, за да ни подчинят посредством демонстрация на предначертаната Съдба и нейната неотменимост. А може би... за да ни подтикнат към нарушаване на предначертаното, към съкрушаване на безнадеждността, към промяна в хода на събитията и предотвратяване на пророкуваната неизбежност. Защото нищо не е непроменимо. Дори Реалността.

            Ходът на събитията нито е праволинеен, нито е логичен. Причината да мислим, че събитията са естествени, е че миналото се променя. Законът на двуострата Стрела е цялостното обяснение. Дали времето не тече едновременно в две посоки, като потоците взаимно си влияят? Във всеки случай миналото не е статично. То е също толкова променливо, колкото и бъдещето. Съществува обаче факт, оставащ извън досегашните обяснения - не всички хора са подвластни на времевата промяна. Иначе как щях да забележа, че настъпват промени? И как други ще потвърдят, че са забелязали същото?

            52. В стремежа към показване значимостта на собствената си личност, човек губи значителна част от енергията, нужна за реализиране на личностните възможности. Не сред гърмежи и фанфари по-лесно се върви, а в тишина. "Най-тихите думи са тези, които докарват буря. Мисли, които долитат с крачка на гълъб, управляват света." - пише в "Тъй рече Заратустра".

            Измервайте своята значимост по вътрешната потребност от самота.

            53. Ускореното време е физическа реалност. Вгледайте се във Времето. То наистина се променя. Не само ситуациите и условията в обкръжаващия ви свят - самото Време се променя. Потопете се във Времето, вгледайте се във времената, сравнете и ще видите. Това е поради необходимостта от бързо преминаване на преходната отсечка от Пътя.

            54. 17 юли 1991 г.1 1, 25 ч.

            Небето се озаряваше от светкавици, чуваха се гръмотевици, като при това небето си оставаше ясно и безоблачно. Звездите се виждаха в промеждутъците здрач между присветкванията на мълниите. Радиото реагираше с леко пращене.

            Обяснение доскоро нямах.

            55. В небето се явяват знаци. Много знаци. Толкова много, че сякаш място за други явления не остава. Всичко вече е тук. Всичко е готово. Армиите са строени.

            Великата Битка ще се разрази през зимата. Няма да е много студено. Капчуците ще капят. После ще се случи онова, за което хората са чели, но са мислели, че е алегория. Дърветата ще горят. Черният човешки властелин ще се крие и от собствените си слуги, но ще наднича иззад металните щори на прозореца. Тогава ще са първите Огнени езици. Същинската вълна ще връхлети малко по-късно.

            Твърде мокри ръце поднасяха Огнените дарове. Затова никой не успя да разпали пречистващата Клада. Но Слънцето изгрява. Кладата съхне. Подготовката завършва. Пределът на Тъмното насищане ще настъпи скоро. След него ще се извърши Експлозията.

            А ние? Готови ли сме ние? Достатъчно ли сме подготвени за предстоящото? Ще бъдем ли и Утре тук?

         56. Отправна точка към разбиране на азиатската душевност

към "Шримад Бхагаватам"

            I. I. 31. "След сътворяването на материалната субстанция, Бог се разширява и влиза в нея. И макар, че се намира в проявленията на материалната природа и изглежда като едно от сътворените същества, в трансцеденталното Си положение Той винаги и напълно съзнава всичко."

            Ограниченията на недопустимостта влизат в противоречие с предвременното знание. Вземете знанието, но отхвърлете тълкуванията. Допустимото подлежи на разширение. Отдалечаващите се параметри се естествено състояние за сътворените. За Абсолюта допустимото е абсолютно.

            I. I. 25. "След това, на границата на двете Юги /Епохи/, Господарят на творението ще се роди като инкарнацията Калки и ще бъде син на Вишну Йаша. Тогава управниците на Земята ще се бъдат изродили в обикновени грабители. Ще дойде от селото Шамбхала."

            забележка 1: село - поселище - селение - страна - държава - общност. В дадения случай думата предполага всяко едно от изброените смислови значения. Многомислието има за цел да ни подтикне към търсене на мястото Шамбхала. Вместо това, ние питаме какво е Шамбхала?

            забележка 2: Отхвърлете внушенията за непреходната свещеност на имената. Имената сами по себе си нищо няма да значат. Нека ви интересува вложеното в тях вътрешно знание. Последиците от предвидените звукови въздействия скоро няма да са същите.

            съвет: пазете се от Източния път. Той е сам по себе си и само за себе си. Изучавайте Източните текстове, проучвайте ги внимателно. Трябва да сте наясно с клопките. И не забравяйте, че значителна част от цялостното Знание можете да откриете едиствено на Изток.

            57. "Безчувствието към Действителността е една от най-ужасните епидемии."

"Огнен свят" II. 334

            Епидемията е особено заразна болест. Тъкмо затова тя успява да засегне толкова много хора. Стойте настрана от безчувствените, пазете се от тях, както се пазите от чумави и прокажени.

            Стремете се да изтласкате заразата и нейните носители извън пространството, обитавано от вас. Ако някой ви вреди - не го допускайте близо до себе си. Не го слушайте, когато той се оплаква, че така нарушавате човешките му права. Вие също имате права. Борбата може да бъде и между справедливости. Помнете за кърлежа, у когото е вложена естествената потребност да се впие в тялото ви. Когато го отлепвате от своята кожа, вие нарушавате правата му. Това смущава ли ви? Не забравяйте, че оздравителният процес в човешкия организъм представлява смъртоносна болест за вирусите и микробите. В Битката ще победи по-съвършеният.

59. Заблудата е страдание, а страданието пречи да вървим. Ние не сме въодушевени от заобикалящия ни свят, но обстоятелствата са ни принудили да живеем в него. Вместо да променим обстоятелствата /съзнаваме, че е непосилно засега!/, ние като истински глупаци сме се заели да изграждаме поносима за живот мисловна среда. Тя замества годната за обитаване действителност привидно. Копието не замества оригинала.

            Достигнатият комфорт е илюзиорен. Няма усещане за справедливост и безопасност. Натрупва се омраза. Наближава пределът, след който тя ще стане неудържима. Как ще живеем по-нататък? Насилието ни обкръжава, притиска ни. Живеем създаден и ръководен от други начин на живот. Постъпваме съобразно идващи отвъд нашия свят заповеди. Става ни страшно и започваме да се крием в измислиците. Докога ще издържаме?

            Разсейването на заблудите е първата крачка. След като мъглата се вдигне, ще видим голо поле. Ще е дошло времето да набележим пътеки. И да ги утъпчем. Страданието ще се отдръпне, когато заживеем по предназначение и съобразно Предназначението.

            60. Много хиляди години човешкото дърво растеше. Настъпи периодът за разклоняване. Старото дърво вече не е същото. Не само клонките - върховете са повече. Коренни разлики няма, коренът е един. Разликите са във възможностите за върхови постижения. Но клоните се готвят да воюват помежду си.

            Дори да се самоизтребим, да отмрем като биологичен вид, от нашата гибел все пак полза ще има. Ние ще бъдем лошият пример за това, как не бива да се развива една Раса. Ще посочим един от погрешните пътища на разума. Ще бележим една опасна пътека. За кого ще е ползата? За нас ще бъде ли полезен такъв завършек? А ние уж все ползата търсехме...

            Стремежът към полза е лицето на нашия човешкия егоизъм. Завистта е опаката й страна. Виждайки как ползата ни се изплъзва, от завист ние се готвим да се самоунищожим. И то така, та никой да не научи за нашето преминаване през Времето и Пространството.

            Такава е гледната точка на човека. Тангра не твърди същото. Ще бъде, каквото Той е предопределил.

            61. "Винаги се движех... Палестина, Македония... Година след година. Накрая винаги им предлагах оръжие. И те винаги го вземаха. След това изчезвах..."

Дяволът от филма "Необходими вещи" по романа на Стивън Кинг

            ... А на стълбищната площадка в дяволския дом Орелът бе разперил криле в застинал лъжеполет. Съживете Орела. Нека полети. Истински! В противен случай животът ни ще продължи да бъде лъжеживот. Според законите на Дявола.

            Палестина. Четиридесетте евреи, заклели се да не вкусят храна, докато не убият всичките апостоли на Иисус. Четиридесетте дяволски оръжия, сразени от новото време. Македония. Отново се протягат нечисти ръце, отново дяволът поднася своя проклет дар. Как ще запазим Орела?

            Истинското, достижимо сега изкуство се състои не в отдалечаването на неизбежностите, а в тяхното премахване. За да сразите новата Враждебност, осъзнайте нейното реално съществуване. Отваряйки очи, вие не виждате заобикалящата ви действителност. Вие виждате картината, която обществото изобразява вътре във вас.Всеки вижда това, което мисли, че трябва да види.

            Мислете за летящия в Отворените Небеса Орел. И Той ще полети!

            62. Няма нищо неизвестно. Всичко се възвестява. Извършеното със самото си извършване. Предстоящото - със спомена за него. Вселената не спира да говори. Въпросът е как да чуем.

            Не се молете на Бога да ви яви Своите знаци. Изграждайте у себе си възприемчивост към изпращаните от възвестителите послания. Учете се сами да улавяте безспирния Божествен шепот.

         63. Съвпадения

            Ако последната буква от името Атанас стане първа, а първата отиде на нейно място, името ще бъде "Сатана". Върху първите сателитни антени видях да пише "Sat - An". Уж съкращение, но Сатан, все пак...

            Съвпадения или реално присъствие на Сатаната?

            Коя е границата, след която съвпаденията се превръщат в закономерност? Кога съвпаденията се преобразяват в съвместни падения?

            Вгледайте се в частта, изграждаща цялото.

            64. Духовното и материалното се намират в процес на непрекъснато взаимодействие.Всяка същност е проникната от другата. Коя от тях е водеща? Съдете по резултатите.

            Поставени при едни и същи условия, духовно извисените човеци устройват живота си по-добре от оскотените полухора. В дома на скромния мъдрец е по-уютно, отколкото в къщата на злодея. Добрият човек разпръсква около себе си чувство за приятност. Чистите сърца въздействат здравословно.

            Мога да изпиша стотици страници с примери. Мога до утре да изброявам закономерности. Все едно, че нищо не съм казал. Не е достатъчно да знаете кое и кога се случва. Научете защо се случва така, а не иначе. Възпитавайте в себе си активно отношение към всичко съществуващо.

            65. Когато човек се улови в мисъл за собствената си значимост, той е завършил личностното си изкачване и е започнал да слиза. Само незабавната корекция ще отстрани злото. Значимостта е в сътворяване на значими резултати, а не в самонаслаждение от постигнатото. Но най-лошо от всичко е, ако непрестанно се вглеждате в останалите хора, съпоставяйки резултатите си с техните. Не се домогвайте до чужди оценки.

            Никой не е огледало на другия. Никой не бива да допуска превръщането си в  нечие огледало. Всички ние и всеки един от нас е огледало на Вселената, на Светлината, на Бога. Едни огледала са бистри, ясни. Други са помътнели. Едни отразяват цялата попаднала върху тях Небесна Светлина, прибавяйки искренето на собствения си Огън. При други - Светлите лъчи гаснат. Но нещата не опират единствено до яркостта.

            Човешките огледала имат свойството да пречупват образите, за да ги видоизменят, за да предизвикат макар и незначителни промени. Вътрешната призма е различна за всекиго. Подражателството не е просто изкривяване. То е умъртвяване на блясъка.

            Вървете. Не спирайте по пътя към Отключените Небеса. Не позволявайте почимката да ви свари в Тъмните низини.

            66. Ако си попаднал в задънена улица, излазът ще дойде след завръщане в изходната точка. Но при зиг-загът се хаби нужна за друго действие нерегия. Едва на завършека разбираш гибелното въздействие на лутането.

         67. Хиляда и първият живот

            Спомен от друг, нетвой живот не означава непременно, че си се преродил. Как ще обясниш спомените от няколко различни същестувания, разположени в един и същ времеви отрязък? Освен наши, собствени, спомените могат да бъдат и чужди. Реални или въображаеми. Спомените са твърде несигурна материя, за да търсим опора в тях. Паметта е склад, всеки притежаващ ключ може да остави стоката си там. Най-старите души усещат най-много младост в себе си.

            Съвършенството е стръмнина с невидим връх. Койгато някой си въобрази, че е изкачил Планината, за него Пътят свършва. Стълбата има край, но хиляда живота трябват за нейното изкачване. Защо мислиш, че живееш хиляда и първият?

            Когато се умориш да постигаш, ти започваш да се вглеждаш в постигнатото. Дошло е време за почивка.

         68. Коледа 1993

            Злото не е зло за Злото. Доброто е добро за Доброто. Зло е срутването, пропадането, връщането. Но посоките са условни. Твоето "горе" е "долу" за друг. Зло е срещуположният, срещулежащият знак. Зло е, което противостои на твоята цел. И макар много да зависи от местоположението, то не е всичко. Търсете зависимостите.

            Голяма подготовка в Космоса. Същества, боравещи с непознати за нас енергии. От другата страна - земни хора. Помагат им две или три фигури, на които се виждат само млечнобелите полупрозрачни контури. Злите /спрямо нас/ са на планета, чийто хоризонт е по-близък от земния. Към Земята пращат могъщ залп енергия. Ще бъдат засегнати човешки космически инсталации. Тежка битка. Необходимост от единодействие между съперничещите си човеци. Стремеж към запазване на събитието в тайна от обществото.

            69. Обективният свят съществува извън съзнанието, но мисълта внася промени в него. Не можете да постигнете саизмеримостта, без да намерите отправните точки на измеренията. Учете се да откривате новоявяващите се реалности. И да ги съвместявате с познатите. Мислете върху единната Абсолютна Реалност.

            70. При хората Силата се основава върху многократното повторение на еднакви качества. При новите Разумни - върху взаимното допълване. Но и това не е всичко. Бъдещото човечество ще има пред себе си несравнимо по-трудни за решаване задачи. Моралното общество, общността на сърцата е с по-устойчива структура от групата, сплотена около принципа на взаимната изгода. Налагането на морлната общност ще осигури по-добри условия за справяне с бъдещите трудности. Сегашното тържество на механичния разум е само подготвителен етап, усилена тренировка за справяне с истински трудното. Вие сте длъжни да оставате хора, докато това е възможно. Едва после ще разберете какво всъщност съм искал да ви кажа.

         71. Да сътворим мечта за вървящите след нас!

            Много, прекалено много хора бягат от реалността. Те ненавиждат зримата действителност. И с пълно право! Ние ще им дадем мечтаното, ще ги обградим с най-съкровените техни блянове. "Искам" ще бъде равностойно на "получавам".

            Пространството ще е без граници, океанът ще е без брегове, времето ще е без предел. Но това ще е накрая. Осъществените начални желания ще са ванс срещу задължението към труд. Същинската Награда предстои.

            72. I. Кръгът на хванатите ръце. Единна аура, единен ореол. Използвано е винаги. Свръхаура, свръхореол. Неочаквано големи възможности. Изучете!

            Изпънати ръце. Пръсти допират слепоочията. Приемане на чужда воля. Налагане на безволие. Учете се да се предпазвате.

            Изпънати ръце. Протегнати към Небето. Благославят и приемат благослов. Учете се да различавате.

            Изпънати ръце. Стотици, хиляди... Стотици хиляди, милиони... Една протегната към тях ръка. Кръговрат на енергиите. Уеднаквяване като водата в скачени съдове. Учете се да разбирате.

            II. Решените да тръгнат са длъжни без чужда помощ да открият себеподобни. Те ще бъдат подпомагани и насочвани, но деликатно, непряко. Груба намеса в техния избор не е предвидена. Бруталните действия навреждат на самоизбора. Учете се да внимавате.

            III. Вашите плодове са вече зрели. Узрейте и вие за плодовете си. Учете се на Зрялост.

            73. Говорете така, че всички да ви чуят, но не забравяйте, че говорите само на онези, които искат да чуят. Крясъци не са нужни. Плашещите призиви вредят. Писано е, че росата пада по тревата, когато нощта е най-безмълвна.

            Научете езика на Мълчанието.

            74. "Но промяната в духовете у младото поколение е освежаваща."

Ерих фон Деникен

            Всеки от своя наблюдателен ъгъл забелязва Промяната. По-важно е, че въобще забелязва, отколкото ако е сляп за нея. Смисълът сам ще се наложи.

            Човешката Раса или е спряла да се развива или не е. В първия случай е възможен внезапен скок, като при внезапно отпусната пружина. Но както и да разглеждаме проявите на развитие, следва да ги приемаме като напълно естествени. Нека проумеем, че с всеки изминат час ставаме все по-различни един от друг.

            75. Старият свят изтича като пясък от пясъчен часовник и жалки са усилията на някои да задържат падащите песъчинки. Няма да спасим гангренясалото Старо, но сме длъжни да запазим познанията за него. То ще послужи и на нас, и на идващите поколения за поука. Такива събития са се извършвали и друг път. Даже тук, на Земята. Но каква полза, щом ние сме забравили?

            Странни спомени. Спомени от нашите странствания. Спомени от чужди странствания. Спомени, сплели се на топка. Спомени с форма на кълбо, прелетяло тук от един непознат, забравен свят. Не се плашете, свиквайте със спомените. Откъдето и да идват, те сега са ваши.

                76. Старите господари лежат повалени в прахта, а новите още не са дошли на власт.

            Старият светоглед е опорочен, а новият още не е завършен.

            Старата Вяра е мъртва, а новата още не се е родила.

            Епоха на велики междуцарствия. Или велика епоха на междуцарствия. Епохата ли е велика или междуцарствията? Размислете над функцията на мостовете. Ще съзрете преодоляваната днес Преграда.

         77. Противомагическо

                        Наричат виртуалната реалност “илюзиорна”, нереална. Оспорвам. Изображенията съществуват физически като записана картина. Тяхното проектиране върху човешкия мозък предизвиква реални промени в него. Преживените видения променят поведението на индивида, влияят върху мислите и постъпките му. Оттам - промененият човек сам пренася промените сред обкръжаващата го среда. По сходен начин наркотичните халюцинации са реалност, излизаща извън съзнанието на наркомана.

            Ето как магът може да сътвори цял един свят, ако му предоставите място.

            Досегашната реалност беше магическа. върховенството на магията бе неуловимо, но осезаемо. Магията бе реална достижимост. Предстои промяна в условията, позволяващи на мисловната енергия да влияе върху физическата материя. Предстои промяна в методиките, обявени за магически. Досегашните можеха да бъдат овладявани и използвани от стоящи  на твърде ниско духовно стъпало хора. Ние сме призвани да премахнем ритуалната магия. Да премахнем заклинанията и упойващите средства. Ще ги заменим с аурно влияние на квантово ниво. Ще ги поставим върху градивния синтез на вплетените в съюз човешки същности. Единствено Огнените способи ще са възможни, но те ще са недостъпни за недостойните. "Не бива!" ще е равностойно на "Не може!". Тъмната приспособимост, наричана сега "естествена" ще бъде заменена с Небесна. За естествено ще се приема друго.

            Деца на Огнения Разум, сътворете света на вашите мечти! Творете заедно и неразделно, всеки със своя приоритет. Ценете различията на сътворения продукт. Бранете се от проникването на душевна нечистоплътност. Някой може да е запазил своята индивидуалност, но ако е допуснал тя да се замърси, все едно нищо не е успял. Пътят на Разума трябва да се слее с пътя на Сърцето.

            Премахването на досегашната магия ще открие просторите на една чудесна действителност. Чудеса ще има и занапред. Но те ще се извършват така, че никой няма да мисли за чудото като за чудо. Изравненият с Реалността човек ще приема за естествено и нормално извършващото се. Това ще е краят на магиите.

            78. След провала на старите религии и съвременни утопии, остана ли нещо, върху което да се опреш?

            Докато всички те мамят, докато всичко около теб е пропито с лъжа, остана ли нещо, на което да повярваш?

            Щом всички ти нанасят удари, щом всеки гледа да ти причини зло, остана ли някой, който да ти помогне?

            Да, самият ти!

            Приеми вчовечаването като адресирано лично до теб. Не мисли дали другите ще го приемат. Не мисли за другите. Не мисли за надчовешкото като за чужда достижимост. Тръгни към себеовладяване, към себерпревъзмогване, към себенадвишаване. Овладей човека в теб, за да го изпревариш. Овладей първото стъпало и тръгни към следващите.

            Тръгни! Но накъде?

            Обратно, към Първоизточника, към Бога?

или

            Напред, към осъществяване на Божествените намерения?

            Кое е по-правилно? Коя е истинската Сила? В Обичта на Тангра или в Неговата Воля? Сравни своите стремежи с целите на Нирваната. Тя действително е сливане с Абсолюта, но егоистично сливане. Достигналият Нирвана спасява единствено себе си, а теб Всевишният те е дарил с потомци.

            Правилно е да тръгнеш от личното, но неизбежно пътят ти ще премине през общото.

            79. Всеки символ е една схема. Ако я накараме да заработи, схемата поражда сила. Употребявайте символите само, ако познавате скритата им вътрешна същност. Иначе въздействията им могат да се неутрализират взаимно. Дали някой се замисля,, когато желае да дари ласка, използвайки буква с форма на двуостра бойна брадва?

            80. Иде време човекът да узнае истината. Тогава Намръщеният ще се усмихне и човечеството ще загуби смисъла на своето съществуване.

            На новото човечество ще бъде даден нов Смисъл. След Нощната врява ще настъпи Утринна тишина. А после лъчите на изгрялото Слънце ще огреят целите на новата Достижимост.

         82. Това не е прието!

            - Казват някои и останалите бързат да се съгласят.

            Кога не е прието? От кого не е прието? Защо, по какви причини не е прието? Въпросите не се задават. Щом не е прието, значи следва да се приеме. Или най-малкото да се обсъдят възможностите за приемане. Не се бойте, че ще ви вземат за вулгарни. "Вулгарен" произлиза от гръцката дума за "българин". Отхвърлете обвиненията в противобожие. Те неизбежно ще възникнат след като разобличите Тъмния Узурпатор или след като демонстрирате недоверието си към него. Ако доказвате фалша на някое измамно божество, това не значи, че отхвърляте Божествеността въобще. Помнете, че "за стремежите няма граници, нито препятствия, хора на Тингри".

            83. Човечеството е осъдено реално да изживее своите кошмарни видения. Кошмарите ги довежда Повелителят на този свят. Той осигурява тяхното реализиране. Помислете: човешката цивилизация е безкрайно море от страдания. Наистина ли Доброто е победило? Наистина ли Злото е низвергнато и оковано? На английски език "кошмар" е "найтмар", Мар на Нощта. В митологиите на Евразия Мара е предводителят на Тъмното воинство. Мара е азиатският Йехова. Време е да прогоним Мара от неговия трон, време е за раздяла с кошмарите.

            Запалете Светлината в своите души, кошмарите сами ще побегнат. Отхвърлете Злото, ако искате Доброто да се настани във вашия свят.

         84. Сънища и реалност

            Сънувам, че се удрям. Или, че ме удрят. На сутринта - синини по удареното място. Сънувам, че ми обясняват как да пренеса материален предмет през съня си. Мъчително чувство прогонва знанието от паметта ми. Чувство, сранимо с клаустрофобия. Иде ти да късаш, да рушиш, да викаш, да крещиш... Желанието да изхвърлиш непозволеното знание е огромно, непреодолимо. Но следи от сънища, реални следи от онова, което приемаме за нереално ми се е случвало да виждам често.

            Сънувам, че спя. Над мен се е надвесила слаба, висока фигура на мъж и ме дърпа да стана.

            - Махай се! - рекох. - Остави ме да спя!

            Въпреки настойчивите уверения, че стрябва да стана, да се събудя, аз невъзмутимо се обърнах на другата страна. С едната си ръка непознатият ме хвана за рамото, извъртя ме, а с другата ми удари шамар. Скочих с намерението да отвърна и видях пламъци. Стаята гореше. В съня си неволно съм отхвърлил одеалото, и то е паднало върху електрическата печка. Отървах се леко.

             Не така беше следващият път, няколко години по-късно. От същата стая останаха само стените. Получих тежки обгаряния, но останах жив.

            Седем месеца след пожара. Точно седем месеца. Живеех на ново място, близо до болницата. Внезапно се яви нужда от спешна операция. беше въпрос не на часове, а на минути дали ще оцелея. Следователно, ако не е бил пожарът, със сигурност щях да съм мъртъв. Подпалвачът на дома ми бе поискал да ме убие, но вместо това ми бе спасил живота.

            А първото запалване? Какъв бе смисълът от него?

            То ми даде опит. Научи ме как да действам при втория, при големия пожар. Има и нещо друго, но сега думата ми беше за сънищата.

            86. Вървящи по Огнения път

                        И Тангра ще бъде тяхната реалност. Най-истинската от всички реалности.

         87. Смъртно

            Мнозина изтръпват пред мисълта за предстоящата смърт. Аз ная кога ще умра. Зная годината и месеца. Посочиха ми къде да прочета точната дата. Мога да пресметна точния час, даже точната минута, точната секунда, но не го правя. Гледам на живота като на гурбет, като на боен поход. Дошъл съм на този свят, за да свърша определена работа и после да се завърна. У дома. Има ли смисъл да изчислявам с най-голяма точност мига на Завръщането? Отношението ми към задачата, която трябва да изпълня с нищо няма да се промени.

            Всеки знае, че ще умре, но малцина знаят са наясно точно кога ще се случи. Всеки знае, че е смъртен, но единици са, които вярват. Всеки знае, че има смърт, но никой не я познава лично. Ето кое плаши!

            - Не вярвайте в смъртта и няма да умрете. Не сте ли слушали, че умирането е това, което се случва на другите? Ще се промени ли вашият живот, ако повярвате, че той ще продължи вечно?

            Продължителността на житейския път се определя от изпълнението или неизпълнението на индивидуалната Мисия. Само особено прозорливите проумяват коя е тя, само особено издигнатите разбират нейната същност.

            Изчисленията са безмислени. Напоследък все повече хора умират преди да им е дошло времето. Ако искате да живеете по-дълго, по-пълноценно - прибавете нови елементи към своята Мисия. Предизвикайте прибавяне към вече възложеното. Научете се да го правите, и го направете.

            Но щом успеете, ще усетите, че ви е обхванало безразличие към деня на вашата смърт. Събитието просто няма повече да ви интересува. Вие ще сте се научили как да преодолеете Гибелта.

            88. "И никой не трябва да забравя, че нашата планета прекосяваше космическото пространство милиарди години, без да бъде обитавана. И един ден ще поеме същия курс по същия начин, ако хората забравят, че дължат своето свръхсъществуване /суперекзистенция/ не на малкото безумни политици, а на изучаването и безусловното прилагане на природните закони." - бе рекъл някога Опълчилият се срещу Тъмната Орис.

            Подмяната на реални с илюзиорни ценности заплашва да превърне самите нас в илюзия.

            89. "Душата на знаещия продължава, следвайки лъчите на Слънцето."

Брахма - Сутра IV. 2. 18.

            Има ли продължение и завършек без начало? Не може без да се започне. А който цени вече извършеното - той ще продължи. Но "лъчите се загубват в дълбините на безразличието" - предупреждава Иван Коев. Само Мисъл и Знание не са достатъчни. Необходимо е и Сърце. Как ще отделим доброто от злото, ако не ги различавамме едно от друго? Душата на знаещия продължава, следвайки свещения зов на Сърцето. Избързалият напред ще бъде наметнат с мантията на новата Власт.

            За да заповядваш върху едно ниво, ти трябва да си изкачил следващото, стоящото над него.

         90. Вретено от трептящ Мрак

            Пристигнал е посланикът на Мрака, врагът на бъдещия свят. Най-враждебният Враг, облечен с одежди от възможно най-черния плат, във възможно най-черния цвят. По-тъмен от най-тъмната Тъмнина. Когато го видим, ще знаем, че Утрото е настъпило, и той е дошъл да се срази с нас. Друг, по-слаб на негово място не би имал и най-малката надежда за справяне.

            Утрото ще е настъпило, но само за почувствалите Светлината. Останалите, слепите ще се озоват в кланица, където добичетата, приготвени за клане ще са самите те. Къде отиде справедливостта на Огнения Ден?

            Щом човеците доброволно се превръщат в скотове, никой не бива да се възмущава, че някой е решил да превърне света в скотобойна. Но заплахата ще е отправена и към воините на Светлината. Човечеството ще почувства нужда от Съюзник.

            Малко по размер, бледочервено мътно слънце. Ограмна тъмносива морска вълна раздробява бреговата ивица. Картината е дневна, но на нас ни изглежда като нощна. Планетата е преживяла ужасявяща катастрофа. Но върху нея са останали още живи. Немногобройни групи, остатъци от могъща някога Раса. Нашите бъдещи съюзници! Ще ги призовем, ще ги поканим, ще ги извикаме. И те ще дойдат. Земята ще им се стори безгрижен рай. Отначало ще се заселят в Азия, но няма да се спогодят с азиатците. Първите си постоянни селища ще построят някъде много на север. Или много на юг. Някъде, където е много студено. На тях студът ще им хареса. Наши сънародници ще ни упрекнат, че сме ги допуснали и оставили върху планетата. Едва по-късно ще осъзнаят, че сме постъпили правилно.

            "Щом този свят е невъзможен, навярно е възможен друг!" - написа Поетът. Другият свят ще сътворим едва, след като Мракът направи невъзможен този. Поддържайте своята готовност, не унивайте, чародеи на Неизвестното!

            91. Лесно се дават съвети, но как ще ги изпълните? Нали това ме питате?

            Не е дотатъчно да задавате въпроси. Учете се. Не бъдете равнодушни. Питайте и не се усмихвайте снизходително, ако получените оттговори не винаги са разбираеми. Не презирайте своя събеседник, когато той ви говори сериозни, но непознати за вас неща. Не повтаряйте чужди истини. Търсете своята, разрешете загадката по свой начин. Това е ваша, само ваша работа. Както и Изборът е ваш.

            Поетът упрекна Рибаря, че не е научил бедните как сами да ловят риба. А те нима са поискали от него да ги научи? Нима с поведението си или по друг начин са показали, че искат да бъдат научени? На готованците никой страничен не им е виновен. Нашата задача е да разлюлеем спящите. Наш е първичният тласък, същинкото пробуждане си е тяхно дело. Те сами трябва да станат, да се изправят на крака. Такъв е замисълът. Ако пък някой не се събуди - ще падне, ще се претрепе. Какво, пък? И това е предвидено.

         92. Ясновидските видения като спомен от Миналото

            Отпърво чувах началните звуци на мелодията секунди, преди тя да е зазвучала по радиото.  После започнах да предусещам телевизионните предавания. Знаех репликите на артистите преди те да са ги изрекли. Дори в предавания на живо. Често изумявах околните, като изричах някоя фраза и радиото я повтаряше. Или като "заставях" филмовите герои да изпълняват нарежданията ми.

            Много се забавлявах, докато не установих, че започна да ми става скучно. Вече не ми се гледаше каквото и да било. Просто знаех какво следва. Тази вечер се случи нещо странно. Филмът имаше друг край.

            А моето видение? То бе спомен от чуждо време. То бе изживяна реалност от друг, немой, несегашен живот. То бе от миналия път. Нима някой се заблуждава, че ще се случва все едно и също всеки път?

         94. Няма време

            Наистина ли няма? Субективното време на мисълта може да се увеличава, да се удължава, да се разстяга безкрайно от гледна точка на индивидите с недоразвито съзнание. "Времената и половината време" тепърва ще заговорят. Горко на неспособните да чуят техния глас!

            95. Не се тревожете, че броят ви не е голям. Две хиляди години бях нужни, за да достигнете сегашното съчетание на знания и качества. Неунищожими сте. Нима още ви се струва малко?

            Знайте, че не самата численост е първоопределяща, а пълнотата на спектъра и равномерната плътност на вашата свръхаура, изградена от сплетените ви индивидулни аури. Тя е, която изгражда основата и предопределя успеха. Вие сте влезлите в себе си. Ще се провалите, ако ви обхване съмнение в реалността на предизвиканите от намесата ви Сили. Безверието е Тъма, там ориентири не светят. Винаги, във всеки миг осъзнавайте своето превъзходство. Никога, при никакви обстоятелства не демонстрирайте превъзходството си пред външни хора. Новите методи на въздействие изключват оставянето на веществени следи. "Росата пада по тревата, когато нощта е най-безмълвна."

            Ще успеете с мълчалива увереност.

            Ще ви рекат: "Никой досега не е успявал".

            Да, досега! Което съвсем не значи, че и отсега няма да успее. "Досега" е оправдание за слабоумни. Помнете какво е речено за най-непростимото у вас: "Вие имате власт, а не искате да бъдете господари!".

            96. Всеки от нас притежава частица Съвършенство. Никой не е и няма да бъде Съвършен, докато си остава частица. "Сътворете Цялото!" - е новият Зов.

            Отчитайте невероятното многообразие на света. Нищо поотделно не може да замени свързаното Всичко. Еднакво негодни са "Всичко е любов!" и "Всичко е пари!". Бъдете нужната частица от Всичкото. Бъдете онези, които връзват и развързват.

            Поетът заплита и разплита възелчета. Плете ласо за Ловеца. кой ще метне ласото? Кой ще улови Времето?

         97. Епохални символи

            Кали - Юга, Железен век - преплитане на Светлина и Тъмнина. Властва народът, чийто символ олицетворява времето - преплетените триъгълници на двете Сили. Добро и зло биват еднакво почитани.

            Сатия - Юга, Огненият век, Единният свят, единство между Светло и Тъмно, надмощие на Озарението. Трептенията ще са други, различни, непознати.

            Ромб ще замени триъгълника.

            Свещеният Знак на Тангра съдържа в себе си ромб. Нашите Богове ги има, те не са мъртви, те живеят докато е останал поне един, който да ги почита. И ако не ги виждаме сред нас, то е, защото още спят. Единението принадлежи на бъдещето, а не на днешния ден. Не подценявайте възможностите на божественото благоволение. помислете защо Тъмните властелини толкова ценят своето владичество.

            Не казвайте, че сме слаби. Ние сме тук и нетук. Има ни и ни няма. Не сме напускали границите на нашата ненаша държава, но живеем другаде, държавата други я държат. Затова домът ни изглежда мъртъв. Отишли сме си и на наше място са дошли погромът и разрухата. Чернота е покрила белосаните ни стаи. Но скоро ще се завърнем истински и спящата Българска Къща ще оживее!

         98. Междурасово Братство

            Съществуват ли извънземни раси? Врагове ли са или приятели?

            Академик Казначеев твърди, че съществува небелтъчнонуклеинова форма на живот. Много по-древна и технологично по-развита от нашата. Доказателства: фотографиране в невидимата част от електромагнитния диапазон. Потвърждава се наличието на ефирно-полева /във физическия смисъл на думата/ форма на живот. Голото отрицание не премахва реалността на ефирните и дълбинни жители. Кои са те, какви са?

            Това са Първосътворените. Живеят в първоначалната, недостъпна за нас среда. Цивилизацията им не е механистична като нашата. расата им е анаеробна, даже ДЗИАН го твърди. Естествено! Само, че ние сме твърде неестествени, за да го разберем. Не е ли по-разумно да направим поне опит за попадане в тяхното Братство?

            Братство може да съществува единствено между господари. На кого е господар човекът?

            ДЗИАН говори за сътворените от самата Земя "водни хора". По-късните Раси били продукт на външна намеса. Твърдението на Елена Блаватска, че стародавните са унищожени е погрешно, то е тласкане в неправилна посока. Кому е неизгодно да тръгнем по вярната следа? Кой външен разум контролира нашия начин на мислене? Може ли Контролиращият да стане наш брат?

            Допълнение: "Какво правят НЛО сред нас?" Може би е по-правилно да запитаме: какво правим ние сред тях? Убеждението, че всеки по-разумен от нас е космически пришълец е израз на човешкия ни комплекс за непълноценност. Човекът също притежава своите превъзходства. Иначе не би го имало.

            " - Защо не обичаш Стародавните?

              - А те нима горят от обич към мен?"

            Трудно е да съзрем земните си съседи, а напираме към израсналите в Космоса Раси. Вратата към Безкрая е отворена, на само чисти хора ще преминат през нейната незамърсеност. Звездите се интересуват от нас, но само интерес не е достатъчен. Трябва ни помощ, а помощта винаги е двупосочна. Как ще бъдем братя на Господарите, щом не смеем да разкъсаме робските си вериги?

            99. Следчовешки хора, подобрени хора, свръххора, надхора, ново човечество, нова раса... Не зная кой от термините е правилен. Може би е съдено първо да се извърши Разделянето, пък едва после да търсим думи, с които да разкажем какво всъщност се е случило.

            "Новата култура" провокира на безсъзнателно ниво тенденции, водещи до усилване темпото на живот. На едни ще се отнеме възможността за духовно уединение. Ще им се отнеме времето, което те нормално са посвещавали на собствената си личност. Тези са неприспособимите. Хора със забавени реакции, живи автомати, унифицирано общество, съставено от еднакво мислещи, от шаблонно действащи индивиди, загубили своята индивидуалност. Бързо губещи духовните си качества послушни марионетки, бързо приближаващи се, сливащи се непрестанно със света на животните.

            Други ще овладеят контрола над индивидуалното си време. Движеща сила в техните биологични часовници ще бъде Светлината, животът им ще е Огнен. И никаква заетост няма да вземе надмощие над боготърсещото им стремление.

            Паралелно с деградацията на първите ще расте могъществото на вторите. И трети ще се появят като обособена група, а отделни самотници, опитващи различни възможности, ще са безбройни. Разделението ще се извърши от самите нас, като всеки доброволно, сам, по собствен подтик или убеждение заеме мястото, което си е избрал и определил.

            И все пак, какво ще се случи?

            Еволюционен скок? Но това е еволюционна революция! Или революционна еволюция? Нали разликите бяха в бързината на процесите. Като при горенето и гниенето. Тъмни изрази от Тъмна Епоха...

            Досегашните изрази са негодни. Няма думи за непознатото. Не чертайте таблици, не градете изкуствени словосъчетания, не затъвайте в тресавището на понятията. По-добре уловете същността.

            Ти, който пишеш за утрешния ден - чуй! Ако не съумееш да подпишеш написаното със своя дух, все едно нищо не си написал. По-добре не пиши, отколкото да редиш мъртвородени, никому ненужни слова. Не описвай Светлината. Направи Я видима!

            100. Хората свикнаха да си кривят душите. Затова толкова много сенки с посивяла аура и помътняло съзнание бродят по улиците. Скитат изкривените души, не знаят накъде вървят, като призраци са, и няма кой да им помогне. Много са глупаците сред тях, но и много умни има. Защото не сред слабите умове, а сред угасналите сърца се набира воинството на Злото.

            Сами са си го сторили, по своя воля. За да получат наготово са кривяли душите си, докато изкривяването е станало постоянно. Изгодата се заплаща.

            101. Седмопръста ръка. Повишена степен на ловкост. Джебчиите умишлено режат своите палци, за да реализират по-добре престъпните си умения. Седмопръстата ръка е с два палеца. Ловкостта на джебчиите е друга, Тъмна. Седмопръстата е Светла. Въпрос на приоритети.

            Днес творим причините. Последиците после ще се явят.

         102. Сърце

            "Промяната ще дойде от сърцето" - казва Маитрейя. Хората с погубена емоционалност не могат да се наредят между променените.

            "Пуснете децата да дойдат при Мене" - зове Христос. Скъсалите с детското не ще съумеят да отидат при Него.

            Послушайте сърцето си. То говори в съзвучие с Бога!

            103. Човешките добри мисли са по-ценни от човешката кръв. И по-рядко срещани. Защо хората се боят толкова много от вампирите, смучещи кръв, а се отнасят с лекомислено безразличие, с пренебрежение към пиявиците, поглъщащи ненаситно всяка добра енергия? "Не ни боли, когато лешоядите ръфат нашата плът. А трябва!" - рече веднъж Поетът.

            Да, наистина трябва! И потребните изпитват болка. Защо другите не ги боли? Защото те не ценят рушащата се сърдечност. Ето как ще различите потребни от непотребни: почитаните ценности са показателни за принадлежността.

         104. Новите разумни са сред нас. Стеснявайте кръга на търсене.

            Но как може да стесните един кръг, ако въобще не сте го създали? Всичко си остава само на думи, докато не се превърне в начин на мислене и в стил на поведение.

            105. Бог не е нагръдно украшение, нито е екзотична думичка. Бог не е храмово великолепие, нито парадни свещенически одежди. Бог не е църква и църквата не е Бог. Сградата с вградена Божественост не се определя по своята архитектура. Святостта на мястото се поражда не от названието, а от преобладаващите енергии. Бог не е във формата на преметите. Той е във вас.

            Бог е в нашата вяра. Във верността ни към Заветите. В готовността ни да ги отстояваме. Бог е в нашата чест. В решимостта ни да постигнем Богосътвореността. Във волята ни да бъдем достойни носители на Божествената Искра.

            Папската тиара прилича ли ви на трънен венец? Ами попската калимявка? Нима под всяко жълто расо се крие Буда? Знайте, че необходимостта от церемониално облекло отпада. Великолепието на аурното сияние ще замени жреческата роба. И няма да съществува опасност, че някой може да облече дреха, която не е заслужил.

            106. Пространството е без начало и граница, но има край. Времето има граница, има и начало, но е без край. Те са правопропорционални, но с обратнопропорционални, противоположни свойства. Енергията има само граница.

            Гравитацията не е само Сила, тя е и закон на Баланса. Допълнение към квантовата нелокалност. Вижте как всеки допълва другия. Ето ви някои отправни точки за сливането на доверието към науката с предаността към древната Вяра. Даже част от учените постепенно преодоляват отклонението. Епохата завършва своя Кръг.

            107. Многообразието увеличава броя на възможните съчетания. Радвайте се на многообразието. Съхранението на собствената самоличност е повеля на тангра. Защитата на дома - също. Винаги помнете разликите между гост и стопанин. Винаги стойте на вашето си място, помагайте и на останалите, и те да стъпят на своето. Уеднаквяването вреди.

         108. "На Тайна се държи Вселената!"

            Има ли материя в отвъдвселенската Пустота? Има ли Мракът своя тъмнина? Как се измерват безпространствените простори?

         Тайна!

         109. Устойчивост на Небесните стълбове

            Ако Мракът има своя тъмнина, то Светла или Тъмна ще е тя за нас? Дали Мракът не приема собствената си Обител за Вселена, а нашата Вселена за Пустота?

         Тайна!

            110. Обречените на Оракула, отдадените в служба на Оракула, посочените от Оракула... Те държат с две ръце знаците пред ствоите гърди и чакат. Никой поотделно не може да използва силата на Знака в нейната пълнота. Никой сам не може да осъществи целостта на Силата. Но стражниците знаят защо и какво чакат. Не е без смисъл тяхното чакане. Иде ред за хармонизираните общности.

            При толкова лъжепророци как да отличим истинските носители на знания и умения? Когато всеки сочи към някого, как да издирим посочените от пръста на Съдбата?

            Измамниците се саморазкриват. Ще ги пазнаете по тяхното невежество. Те носят знаците окачени на шия. От глупост обезсилват свещеното влияние.

            Същото е с претенциите за принадлежност към Бялото Братство. Толкова много Бели Братства! Гъмжило от бели братя! По тяхната логика /Все с бели одежди се навличат, сякаш цветът на облеклото е от значение!/ най-бялото братство е Ку - Клукс - Клан. В Клана черни не членуват. Всъщност още не е изречено определението, изразяващо същността на истинското Братство.

            Знайте, че идейният кадър на Доброто не се покрива с поклонниците на "Доброто слово".

            Те бяха посочени в миналото. За в бъдеще се предвиждат промени. Отличителен знак се поставяше при оспорване на дадена принадлежност. Избранниците изработваха символи от нежива материя, за да покажат на себеподобните си кои са те. И за да задвижат механизма на Незримото.

            Не е необходимо хората да виждат кои са обречените на свещено Служене. Външните им отличителни белези са неосезаеми за човешката тълпа. За Избранниците е опасно, ако бъдат разпознати.

            Значките, медалите, униформите, пагоните, документите - всичко подлежи на подправяне, на фалшификация. И бива подправяно, фалшифицирано. Измамният човек изпълва с измама пространството около себе си. Но символите на Новото време никой не е в състояние да имитира. Те са изградени от Огън. Характерните особености на енергийната обвивка, на аурата, могат да бъдат регистрирани, но не и наподобени. А свещените знаци? Тези от хладен метал. Колко лесно е да бъдат произведени други като тях!

            Въздействието се проявява само при изпълнението на всички условия. Как ще имитирате устойчивост, ако краката ви се подгъват?

            Обречените, отдадените в служба... Малцина знаят кои са те. Защо никой не пита за самия Оракул?

         111. Ние няма да ви натрапваме нашата вяра.

         Ще я творим заедно с вас!

            ... "и веригата на безкрайните фантазии тогава ще стане внезапна реалност." /Ай Цин/

            Но множество обединени усилия трябват за цялостното Творение. Ето, аз изписвам рецепти за лечението на човешкия свят. Уморен съм, болен съм, тежат ми навиците от миналото, спъва ме споменът за изживените страдания. Не мога да извърша онова, което зная, не мога да го приложа на дело. Но поне го изписвам. Предназначавам го за следващите, които ще могат. Пиша, но от болката ръката ми трепери, почеркът ми става нечетлив, трудно разбираем. Кой ще разчете моите рецепти? Кой ще продължи започнатото, кой ще излекува болния свят? За да не се прекъсне веригата, и фантазиите да се преобразят в реалност...

            Кой?

         112. Ние сме това, което сме. Ако успеем да уловим пламъка на своята Искра, да изявим вътрешната си Божественост, това не бива да ни прави високомерни. Напротив - трябва да сме благодарни, че ни е дадена възможност за самореализиране.

            Единствено съумелият истински да се възвиси умее да гледа надолу без да му се завива свят. И при това да вижда!

         Учението е в самота, но и в съзвучие!

            когато общуваме с други хора, стремящи се към знание, трябва да сме благодарни, че ни търсят. Всеки притежава макар частица Знания, която я няма у останалите. Контактите със себеподобни обогатяват.

            Обменът за Знания и Устрем е общополезен. Духовното обогатяване е обратнопропорционално на материалното. Валиден е законът на Огледалото. Помагайки на своите приятели да приближат духовността си към тангра, ние самите пристъпваме все по-близко към него.

            113. "Който намира прелест в самотата, той трябва да бъде или звяр или Бог."

Аристотел

            Но за постигане на Съвършенството е нужно сътрудничество.

            114. Персийската Сибила твърди, че "Вторият потоп ще бъде с огън". Според "Огнен свят" /III. 126/ "Именно с огън и меч се очиства планетата. Иначе как ще се събуди съзнанието?"

            Всяка Епоха разчиства своя път с присъщите си средства. Но Старото още е тук. Сатанинските вълни още ни заливат. Заливат ни мисловните Тъмни вълни, заливат нашите мисли. Единственото, което не могат да залеят е сърцето, ако то не е угаснало. Огънят е най-сигурното средство срещу Тъмнината. А от Огнения вихър как да се предпазим, как да го накараме да изгори злото, а самите нас да остави незасегнати?

            Знайте, че за да не ви навреди Огънят, трябва вие самите да станете Огън. Само не възразявайте, не казвайте, че не е възможно.

"Мисълта за невъзможното вече е от тъмното начало."

"Огнен свят" II. 343.

            115. "Искри - началото на тласъка за всеки, заел се с великото Деяние."

Умберто Еко

            Осезаема реалност, а не метафора. Потвърждавана многократно и от мнозина. Искрите се явяват и на предупредени, и на непредупредени. Знаеш или не - реалността не се променя. Това, което се нуждае от промяна е нашето отношение към непознатото.

         117. Неандертал

            Расата, наричана от нас "неандерталска" се възгордяла. Движението й замряло, упадъкът бил естествен. Защо се самозабравили неандерталците?

            създаването на техника, командвана посредством биоенергия стимулира внушението, че техникът е господар на самата материя. Властелин на духа. Повелител на света и на неговия създател. Всъщност техникът е обитател на хотелска стая, вживял се в ролята на собственик. Той си въобразява, че може да се разпорежда безконтролно с всичко, само защото портиерът го е поздравил учтиво.

            Не е ли тръгнала по същия път и част от човешката Раса?

         118. Живот и неживот

            И зомбитата, и вампирите попадат в категорията "неживи". Ако включим изпадналите под въздействието на дълготрайна хипноза, намиращите се под властта на различни упойващи средства..., обладаните от спортна или подобна на нея обсебваща съзнанието запалянковщина, ще установим, че твърде малко хора живеят на този свят.

            Едни съзнателно, доброволно отказват да живеят. На други условията не им позволяват. Към трети е употребена груба принуда. Различната степен на виновност изисква различен подход.

            "По-добър живот" още нищо не значи. По-добри условия за реализиране на личностните възможности. По-подходящи условия за пораждане на положителни емоции. Ранно определяне на вярната посока. И още толкова много неща...

            Как да призовем живите?

            Като обявим война на мъртвите. "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!" - прочетох някога върху една врата. И разбрах, че кошмарът на войната е нищо пред ужаса на безкрайната агония в мир.

            119. Умрял знаменит палач. Изложили тялото за поклонение. На сутринта хората видели, че около ковчега били наредени множество малки ковчеджета.

            Умъртвените от палача били дошли да го посрещнат.

            Смъртта рядко е това, което би трябвало да бъде. Ненапразно Поетът написа, че "Сега дори не можеш да умреш тъй както ти се иска, по човешки". Защото "след теб ще крачи траурен кортеж, а след кортежа - вицове и смешки".

            Нищо чудно. След нас върви нашето минало.

         120. Лечение и нелечение

            При лечението от астрален тип трябва да се вземе под внимание не само баланса на енергия - положителна и отрицателна. Лечителят е длъжен да познава границите на своята сила, както и степента на издръжливост у пациента. Иначе ще наблюдаваме как се разпределят равномерно огромни товари върху малка лодчица, неспособна да издържи подобна тежест. Слава Богу, ние нямаме толкова могъщи лечители. Ами ако имахме? Какви ли уроди щяха да раждат "излекуваните"?

            "Новият световен ред предизвика агония на морала" - писа академик Божидар Палюшев. Агонията предшества смъртта, но още не е смърт. Човешкият морал все още е жив. Какво лечение би помогнало? Кои ще са лечителите?

            Лечебните средства срещу болестта "Нов световен ред" са хирургични. А лечителите...? Ако знаехте колко много ги търсят, нямаше да питате кои са те.

            121. Стивън Хокинг не само допуска съществуването на Мястото. Според него или Вселената е сътворена от Бог, или Бог е сътворил Вселената.

            Напредък има.

            Припомням заслугата на Алберт Айнщайн. Тя е в преработване на подадената му теория. Айнщайн я допълнил по начин, че да може сам да повярва в нея. Допълнението се оказало невярно и погрешно. Областта на логиката е само затънтена провинция от Империята на Реалността.

            Но науката продължава да бъде развивана. Осъществяването на напредъка не спира.

            122. Върху релефите на древността Орелът често е с корона. Още не е намерен каменен релеф на коронован лъв. Наистина ли лъвът е Лъв? Защо Конникът убива лъва?

            Големият релеф говори...

            "Нима оспорваш?" - питат. Да, оспорвам. Оспорването е добро. Чрез него се проявява неоспоримостта.

            123. Догматичните учебни школи лишават човека от правото сам да подбере уникалния, свойствен само нему комплекс от знания. Догматичните школи вредят.

            Мислите идват бързо. Започваш да ги формулираш - смисълът се променя. И най-прецизните формули обхващат едва чост от същината, превръщайки истината в полуистина. А някои още вярват в догми.

         124. "Място, където няма Тъмнина и Мрак." - Джодрж Оруел

            Обителта на Бога. Хилядолетия се говори за това Място. А за другото? За Мястото, където няма нито Тъмнина, нито Светлина, нито време, нито пространство: какво Друго има там освен Мрак? Чия Обител е онова Място?

            Ще рекат, че Оруел фантазира. Какво е фантастиката? Наивистична белетристика. Копира неумело, но взема своите образи от Реалността.

            Човешката научна мисъл достигна до нивото на фантастичното допускане. Допустимото стана вероятно. Ред е да издигнем поредна допустимост. Ред е да си поставим поредна цел, изискваща приложение на цялата ни сила. Време е да потърсим Не-Мястото.

         125. Катаклизми

            Резултатите от естествената за човека приспособимост се заличават периодично. Условията за живот на човека се менят. Иначе би ли се променил самият човек?

            10 април 1995 година по християнското летоброене.

            Климатът. Не е нормално. Откъм Северния полюс точно върху България се спускат вълни студен въздух. Навсякъде около нас е по-топло. В Москва - с пет градуса. полюсът е започнал да се топи. В хилядолетните ледове се появяват пукнатини. Но защо именно България, а не някоя друга страна е прицелната точка на полярния мраз? Чужди телевизионни програми показват спътникови снимки, но и те не коментират изключителния феномен. Анализи, както и при всяко друго сериозно събитие липсват. Кой ще се заеме да анализира хаоса?

            Природната стихия не е хаос. Тя е корегиращ елемент в динамиката на неилюзиорната подреденост. Катаклизмите не са болест, а планетарно лечение. Можем ли да ги предотвратим?

            Можем да премахнем катастрофите като поддържаме здравето на нашата Земя. Но ако спрем дотук, отново ще има земетресения и природни аномалии. Човекът също има нужда от катаклизми. И ако иска да ги отстрани, то ще му се наложи да ги замени с нещо друго. По-добро, по-поносимо ли ще е другото? Възможностите са много. разсъждавай усилено, човеко!

         126. Слава

            Славата не създава величие. Славата убива величието. Истинското величие не е да те признаят за велик, да те провъзгласят за велик, а ти сам да сътвориш нещо велико. Известността предизвиква излишен шум, създава суматоха, пречи ти да твориш. Отклонява твоето внимание. Остави творението да триумфира, нека творецът да остане в сянка. Не е добре за него самоличността му да се открива пред тълпата.

            Б. Травен. кой е той? Писател. Не какъв, а КОЙ? Кое е неговото истинско име? Къде е роден, къде е живял, коя е неговата националност? Не знаем. от нашето незнание славата на Травен не намалява.

            Аз-ът е раним. Много лесно раним. Всеки допир причинява неизлечими рани, незаздравяващи, кървящи. Не изтиквайте Аз-а напред. Пазете го от болест и от смърт. Не се бойте, ако около вас не се шуми, радвайте се! Казано е: "Росата пада по тревата, когато нощта е най-безмълвна".

            Явявайки пред човешката сбирщина величието на нашия труд, ние желаем да получим признание. Но не за самия плод на труда, а лично за себе си. Грешим. Славата е духовно понятие. Творецът - физическа личност. Ето как понякога смесваме категориите, без да познаваме законите на смесването.

         127. Подчинение

            За да се превърне в зомби, в подчинен разум, човек първо трябва да умре духовно и неговата Искра да го напусне. Искрата е дарена със свобода на волята. Искрата е част от Бога. Бог не може да бъде подчинен. Искрата пречи на подчинението. Кой притежава по-висок чин от Божествената частица? Искрата прави зомбизацията невъзможна.

            въпрос: Може ли Искрата да напусне физическото тяло, а то самостоятелно, без нея да продължи физическия си живот? Може ли да се прескочи фазата на смъртта?

            въпрос: Щом Бог е дарен със свобода на волята, кой тогава е Дарителят?

            въпрос: Съществува ли Воля, годна да подчини Тангра?

         128. Апокалипсис

            Думата означава "откровение свише". Нейният смисъл се изопачава. Внушават ни неправилно разбиране и за онова, което има да се извърши.

            Гигантски взрив от дълго нарупвани енергии. Като последица - масови вълнения в световен мащаб. Отрицателният заряд ще достигне максимална плътност на насищане съвсем скоро. В исторически план, естествено. Политиците напразно ще търсят рационално от тяхна гледна точка обяснение. Те няма да открият първопричинната същина. Това ще е краят на старото общество.

            Не светът ще рухне, а разбирането за него. Съобразяване ще замени подчинението. Къде са днешните апокалипсиси, кой днес изрича откровения?

            Откровенията се изричат от откровени хора. Само Поетът може да каже, че ще се пробудим за Бъдния свят в мига, в който разберем, че сме го загубили. Но подивялото в гонитба на еднаквости и пари множество не се вслушва в гласа на поетите. Горко на множеството! Денят на Апокалипсиса наближава!

         129. Факт

            1991 г. по Грегорианския календар. Стайният ми термометър в спалнята показва непрекъснато -150С. Не е развален. При допир с ръка показва нормалната температура на ръката. Не е и пробит. Но независимо дали в добре затоплената стая или навън, в студа, където и да го занеса - показва все -150.

            Какво всъщност показва термометърът? Вярна температура, само че другаде? Или пък различна, не съвсем физическа температура? Не зная.

            1994 г. Опит за тълкуване

            През тази зима, когато навън е било -150С, в стаята, където стаеше термометърът тогава, температурата беше същата. Стаята вече нямаше прозорци, нямаше таван, нямаше какво да спира студа. Колко често нашите малки, скромни домашни вещи се опитват да ни предупреждават за предстоящите нещастия? И колко рядко ние се вслушваме в предупрежденията?

            Предложение: Преди да заспите, кажете "Лека нощ!" на заобикалящите ви предмети. На сън те ще ви съобщят онова, което "наяве" не могат. Издирете нови форми на сътрудничество със света. Изработете методики за тяхното приложение. Ще се убедите, че животът ви ще стане по-лек, по-приятен, по-жив.

         130.Чакри и мантри

            Не е ли заблуждаваща Източната теория за физическо свръхвъздействие върху частицата Дух Божий у човека? На санскрит "чакрам" значи "водовъртеж". И наистина, като всепоглъщащи въртопи за нашите души са непривичните звукови съчетания. Вибрациите, пораждани при тяхното изговаряне предизвикват ефект, за който нищо не ни е известно. Защо източните проповедници толкова държат на правилното произношение? Защо вместо да я заместят с преводна, както е нормално, те държат да ползват непременно оригиналната терминология? Защо вместо върху духа, те въздействат върху тялото, и по-точно върху определени негови точки?

            Практиката на въздействие върху чакрите вреди. Те служат за цели, до чието разбиране още не сме достигнали. Намесата предизвиква димни завеси, затулващи Огъня на Искрата. Намесата отваря врати, и ние изобщо не знаем кой минава през тях. Пазете се от източните религии и техниките им. Те за други са създадени, не за вас. Но не горете на клади източните книги. Ще изгорите и трошиците празнание. А то тепърва ще ви трябва.

            припомням: Текст 8 от глава 3 на Песен II /"Шримад Бхагаватам"/ съветва хитрост, признаване и служене както на добрите, така и на злите сили. Служене на Богове, на полубогове, но и на противобогове.

            Изтръгнете знанието, без негова помощ няма да опознаете вашите противници, няма да ги победите. Вземете знанието, но не заставайте в една редица с противниците на Тангра.

            въпрос: Щом един съществен аспект от дадено учение вреди и заблуждава, то не следва ли да поставим под забрана цялото учение?

            Никоя вяра не може да завладее човека, ако той не се страхува от отправяните в нея заплахи.

            съветвам: Безкритичното приемане и крайното отрицание са еднакво вредни. Вземете знанията. След това проверете тяхната достоверност. Винаги нещо остава. И помнете, че колкото и да е могъщо едно Зло, неподчиненият, свободният Дух не е подвластен на неговото влияние.

         131. Територии на духовното

            Светлина. Тъмнина. Мрак. И Нещо друго.

            Зло ли е То, Другото или е добро? Добро ли е за нас това, което е зло за Мрака? Винаги ли врагът на нашия Враг е наш приятел?

            Отстоявайте своята територия. В посоката на чуждата немаса ще откриете търсеното: дали е приятелство или е враждебност.

            132. "И яростно пред времената нови, пред прага им една река тече" - написа Поетът. Той усети. Той Видя!

            Реката са вихрите, долетели през Пространството от Място, където няма Тъмнина и Мрак. Светлите вихри на Обновата. И сега пред нас стои задача: да стъпим отвъд прага, да се умием в реката, да усвоил мепозната Сила. Иначе как ще продължим?

            Но идиот е, който се заблуждава, че ние искаме да научим всички хора как да стъпят в Реката, как да овладеят Силата. Подбираме най-годните, отсяваме най-искрените. Останалите - на тях защо им е Сила?

         133. Нострадамус

            Той говори за жълтите, които ще завладеят света. Глупавите неразумни хора се боят от китайци и японци. А жълтият народ всъщност вече ни владее.

            Народът на жълтата звезда - повелителят на жълтия метал. Народът, от който пожълтяхме. Богоотреченият народ. Той затъва в жълтите пясъци на времето и ще остане навеки в миналото. Човеци, не тръгвайте след жълтите, не им се подчинявайте, не им вярвайте. Те бяха, но повече няма да бъдат.

            Много религии, в това число и тяхната твърдят, че първият Спасител на зараждащото се човечество била Луната. Добре, нека приемем, че е така. Но ще припомня, че макар календарът на жълтозвездните да не е лунен, лунен е техният Бог. Подчинителите се кланят на Спасителя от миналото. У старите българи на почит бил Юпитер. Той стана Спасител сега, но предците ни са го боготворели преди много години. Народът на Тангра вярвал в Спасителя от още неосъщественото бъдеще.

            Опората на богоотречените е в миналото. Защото само то е тяхно. А ние се опираме на Бъдното. И то ще ни принадлежи!

            134. Работиш за Бъдното. До изнемога. Работиш дълго и упорито. Отдал си всичките си сили. Още миг - и ще рухнеш. Тогава организмът ти минава на друг работен режим. Отново си бодър, отново чувстваш сили в себе си. Но това е непозната сила, влята отвън бодрост. Кой ти я дарява?

            Нищо не ти е дарено. "Даром" е дума от Епохата. Даром никому нио не се дава, всичко се заплаща. Или се връща обратно. Даже времето. "Даром" е измамна дума. Ще бъде измамна, докато някой не успее да я превърне в правдива. И "даром" ще е дума от бъдната Вечност.

            Сега разбирате ли цената на непознатата бодрост?

            135. "Фохат е кон, а мисълта - конник." - ДЗИАН, станса V

            Налага се корекция на старото тълкуване. Символът на възседнатия кон трябва да се възприема: "Устремена по предначертания от Тангра път човешка мисъл".

            Докато върху Скалата личи Фигурата, надеждата за оцеляване ще е жива. Но след това...

            ... Камъкът вече се рони. Очаквайте неотменима присъда.

         136. Промяна в изразите

            Колко хора бъркат Дух с душа? Не е ли по-добре обяснявайки достигнатото разбиране за троичността на човека, да казваме "Божествена Искра" /вместо Дух/, "Разум" /вместо душа/ и "тяло". Послeдната дума остава същата. Детайлно сме опознали единствено нейното значение.

            А иначе: Пет горящи стълба горят поотделно. После огньовете се сливат. Получава се нормална човешка аура. Дали е рано за разширяване на познанията? Според тибетските будисти, петте човешки съвокупности са: Тяло, Възприятие, Усещане, Мисъл, Съзнание. Същият ръкопис трактува Усещането като Чувство, а Мисълта - като Воля. Дава се свобода на тълкуването. Тогава наистина е било рано.

         137. Библейско I

            "И ще предам синовете ви и дъщерите ви в ръцете на синовете Иудини, и те ще ги предадат на савейци, народ далечен; тъй е казал Господ." - Иоил 3:8

            Ако господ е позволил на едни хора, ако им е заповядал да продават като добитък други хора, то питам: този Господ Бог ли е? Търговията с роби добро ли е? Робството добро ли е? Ако не - как да назовем Оня, който го поощрява?

            Колкото и силен да е Той!

         138. Библейско II

            "Прековете ралата си на мечове и сърповете си - на копия; слабият нека казва силен съм." - Иоил 3:10

            Нали уж беше казано мечовете си на рала да прековем? Къде отиде Божието милосърдие? Свещена ли е Книгата, приписваща на Бога чудовищна човеконенавист?

         139. Библейско III

            "Горко на ония, които желаят деня Господен! Защо ви е тоя ден Господен? Той е тъма, а не светлина." - Амос 5:18

            "Нима денят Господен не е мрак, а светлина? Той е тъма и няма в него блясък." - Амос 5:20

            Как още се нарича Довеждащият Мрака? Кой е в действителност Онзи, в Когото няма Светлина?

         140. "Шалом, Тъмнина!"

            "Шалом, Израел!" - пееха облечени с женски дрехи, начервени, гримирани противоестествени мъже. "Шалом, Израел!" - пее Саваот. "Шалом, Израел!" - пеят Йехова и Яхве. Но Богът на противоестествените не е Бог на естествените. Богът на едни е Звяр и Сатана за други. Както и обратно - Богът на Доброто е Враг за Мрака. Всеки сам избира чия същност ще признае за Божествена.

            Бог не е с иудеите. На тях Той най-често напомня, че Го има. Те най-често забравят, че има Бог. Иудеите имат най-голяма нужда от Бог, защото Той липсва в сърцата им.

            В облачен стълб слиза Криещият се от Светлината!

            Но Светлите лъчи огряват. Зора е!

            141. "Реалността се съдържа само в себе си и остава това, което е... Човекът е преходен, затова той е нереален." - Хермес Трисмегист.

            Сякаш е вярно. Реалността не се променя. Но Хермес /умишлено?/ пропуска факта, че промените са част, фрагмент от Реалността. Затова ще кажа, че всичко е реално. Твърдението е идентично с предишното - "нищо не е реално". На практика е все същото.

         Приемете Реалността като процес,

а не като статично състояние. За нас реалността е подвижна. За нас неподвижността не съществува. Когато тя дойде - нас няма да ни има. Или по-точно ние ще бъдем част от нея.

            Свръхсложно, нали? Не - свръхпросто. Или и двете заедно. Кой както разбира. Или кой както иска да разбере.

         142. Думи

            Две думи за едно и също нещо няма. Всяка думи притежава своето единствено значение. Не изговаряй и не изписвай напразно думите. Ако пък за нещо липсва дума - създай. Не смей да покриваш непознатото с познати фрази.

            Човечеството е ограничено от съществуването на една-единствена дума "любов", свеждана до желанията на божеството Ерос. Често самата тя отъждествявана с думата "желание". Но в българския език има не само "любов". Има и "обич". Някога са знаели и трета, забравена днес дума. Кой ще ни я припомни?

            Въвеждайте различни думи, когато фактическата функция на изпълняващи формално една и съща дейност обекти е различна. Пример могат да бъдат "присъстващ" и "присъственик". Първият взема участие, а вторият само буди такова впечатление.

         143. "Всичко спечелих, но всички загубих."

         "Зейват празнини. С какво ще ги запълним?"

            Осъзнаването е крачка към превъзмогването. Тогава Триъгълникът се явява без своята основа. Допуска се възможността преплитането да образува Ромб, следваща по сложност Фигура. Всяка смърт е живот. Всяко раждане е погребение. Построявайки сграда, ние оковаваме намиращата се под нея земя. Рушейки сградата - освобождаваме място.

            Знае ли някой кое наистина е по-добро?

            Ето подтик към решение: когато си в съня, "реалният" свят ти изглежда несъществен, несериозен. Когато си в реалността, спомняш си едва незначителна част от сънуваното. Коя действителност е по-истинска? Как да пробудим цялата си памет? Как да слеем двата свята? Как да прекъснем взаимовръзката между световете? Въпроси... Има и още...

         144. Интелект

            "Вдигна слушалката с дясната си ръка. С показалеца на лявата започна да набира желания номер. Не успя да набере докрай. Телефонът му иззвъня."

            Качеството на интелекта само по себе си не е първоопределящо. Истински важното е, той да служи като качествен инструмент на Искрата. Ителектът не бива да се превръща в самоцел. Иначе ще полудеете, когато вашият изскубнат от кабелите телефон звънне, и глас на мъртъв отдавна човек забърбори весело.

            Ето два вида интелект: машина, която работи без да произвежда. Машина, която просто работи. Безспирно, безупречно. Безцелно. Грижливо създадена, от най-качествени материали, добре поддържана... и толкова. И друга една машина - кърпена, поправяна десетки пъти, износена, често разваляща се, плачеща за основен ремонт, но бълваща нужни продукт. Коя от двете машини бихте предпочели да работи за вас?

            "Бледоозерни срещу неспящи. Ще победят появилите се първи."

            Ще ви помогне ли интелектът да разгадаете написаното?

         145. Измислица

            "Измислен" значи "из мисълта". Из чия мисъл? Но значи още: "само от мисълта, без аналог в реалното".

            Мисълта не е ли реална? Нима мисълта не твори реалност? Нереално ли е измисленото? Думите променят своите значения. Вижте как някои си измислят постижения дотогава, докато излязлото из мисълта не се реализира във физическия свят.

            Разглеждайте измислицата като неосъществена до днес реалност. Но не забравяйте, че иде Утре.

            146. Кучета

            Те заслужават няколко специални думи. В англосаксонската митология кучето е противопоставено на Бога. "God" обърнато се чете като "dog".

            В реалния всекидневен живот ползата от кучето като защитник или пазач е неизмеримо по-малка от вредата, изразяваща се в увеличаване склонността към насилие. "Агни Йога" пък разглежда кучето като посредник на Тъмните сили, като техен мост към нашия свят. В естественото екологично равновесие кучето не участва. Но малцина имат смелостта да кажат истината докрай - то никога не е участвало!

         Кучето не е естествено животно!

            Знаието е скрито в мита за душите на самоубийците, които се прераждат в кучета. Кое животно самичко посяга на живота си?

            Статистически е доказано увеличаване на агресивността у хора, отглеждащи кучета. Преценете вашите собствени познати и ще се убедите. Като пример за ползата от дистанция между човека и кучето мога да приведа ниския процент на престъпността в Рейкявик. Там отглеждането на кучета е забранено. Временното отменяне на закона предизвикало силно обществено негодувание. Властите били принудени отново да го въведат. Престъпленията отново намалели.

            Неволно /кучето не притежава своя собствена воля/ това животно е проводник на Злото. Размислете над съществуването на думите "пес" и "псе". Ще се ужасите, когато разберете какви същества допускате до собствените си домове. И може би ще послушате Поета, който припомня: "Престъпление пред нас и пред децата ни е, ако позволяваме на всеки да седне на масата ни. Не всеки, дошъл при нас е гост".

            Изгонете натрапниците! Иначе как ще влезе очакваният Гост?

            147. Скитането, чиято единствена цел е намирането на храна не може да бъде определено като Път.

            И Тъмнината има своите идеали. Открийте изпълнителите на Тъмните повели. Жизненоважно е. Ще ви кажа какво ни се подготвя: Видях сърцевината на Окото, оцветена тъмновиолетово. Огромна, зловещо огромна миша муцуна надничаше към нашия свят. Знаете ли какво са мишките? А плъховете?

         148. Мъкнене          

            Да мъкнеш не значи просто да носиш. Да мъкнеш значи да носиш непосилен за теб товар. Да влачиш, да теглиш, да падаш под тежестта на товара. А после да се изправяш и да започваш отначало. Мъкнещият е Сизиф. Мъкненето е вредно. Дори когато носи някаква полза, тя е многократно по-малка от вредата.

            Затова "мъкнене" идва от "мъка". Все мъченици ли ще сме?

         149. Наистина, ти жив ли си още, щом не отправяш своя зов към всички хора? Ти викаш избраните. Но знаеш ли кои са избрани? И от кого? Кой ги е избрал, та да бъдат те избрани? Как ще познаеш избраниците на Новия свят? Новият свят ще бъде не за избрани, а за успели. За успели да се променят. Всеки сам твори новото в себе си, всеки сам се упътва към Избора. Или се отрича от него.

            151. "В междинното състояние /на сън/ се твори реално." - "Брахма - Сутра" III. 2. 1.

            Сами решете с какви мисли е полезно да заспивате.

            На сън се "връщаме към себе си". Сами научете в кое Време се намира вашият Дом. И помнете, че понякога човекът се прощава с паметта за миналото, но и надеждата за бъдещето.

            Научете се да връзвате и да развързвате. Казано е: "Ако не го държим здраво, времето ще избяга от нас. Защото сме зли. И алчни. И неблагодарни". Бързайте, хора!

            152. "На кладите глупак не е горял. Все умните горяха като факли." Отричането е поради незнание. Невежеството ражда омраза. У хората е заложен стремеж към човешкото. Заблудата ги тласка по пътя към зверовете.

            Огромното мнозинство от хората приема за естествен масовия човек. Той е като тях, разбираем е, предвидим е. В действителност най-естествени са изпреварилите своето време личности. Те са най-близо до Естеството на нещата.

            Разберете естествената същност на различието. Различен си дори с това, че си ти, а не е някой друг. Какво по-естествено? И не забравяйте, че скоро "Човешкото у вас ще оцелее, останалото - с нас ще изгори".

            153. Дълг на човека е да се отнася към човека с детска доверчивост" - Тиаго де Мело

            Но как ще отличим човеците от човешките подобия? Размислете над идеята за Технокрация. Какво е тя? Власт на Техниката над Разума. Власт на Простото над Сложното. Не ни ли омръзна все Невежество да ни управлява?

            154. Човешките подобия наподобяват човека външно, без да са достигнали духовното му ниво. Но и надвишилите нивото, допустимо за човека. "Хуманоид" значи "човекоподобен". Внушенията за враждебността на хуманоидите разглеждайте като реакция на инстинкта за самосъхранение у старата, залязваща човешка Раса.  Рефлекс, сътворен по времето на нейния Изгрев.

            Но не смесвайте духовното ниво с обема на познания. Ето обяснението на акадамеик Божидар Палюшев: "... понижаване възможностите за синтез в системата на мисленето на консуматора на информацията. Явление, познато още като постоянно намаляване знанието за нещата в условията на изобилие на фактическа информация. Това явление е известно като "парадокс на Оруел". /.../ ... "проблем на Платон". Той е свързан със загадкана на синтетичното мислене, което въз основа на твърде оскъдна информация поражда необичайно богата система на знание".

            Информацията нищо не значи, ако го няма човекът. Но какво е човекът без Бога?

         155. Победно I

            При спор, битка или друг сблъсък, еднакво важно е да победиш противника и същевременно да предпазиш себе си от поражение. Има ли смисъл да вбесиш своя опонент, щом самият ти трепериш от яд? Ще бъдеш ли доволен, че си повалил врага, ако и твоята кръв изтича?

            Погледнете как средствата могат да обезмислят целта.

            Преди сражение внимавай на чия страна ще застанеш. Какъв ще бъдеш: освободител или поробител? Знаеш, че се въстава срещу гнет. Против справедливостта се кроят заговори, организират се метежи. Нима ще се чувстваш победител, ако победена се окаже твоята Мечта?

            Нека опора на твоите действия бъде Огънят. Винаги, навсякъде и във всичко. Кой ще срази самата Непобедимост?

         156. Победно II

            Побеждавай винаги! Учи се на изкуството да бъдеш победител. Не се грижи как ще изглеждаш в очите на чуждите. Неразумно е до подменяш истината с илюзия за истина. Колкото и реалистична да е тя, миражът се стопява, щом се доближиш до него. Не само не демонстрирай отрицателни емоции. Самообладанието не е всичко. Много по-важно е да не изпитваш злоба. Нито страх, нито ярост, нито омраза, нито неувереност. Битката е най-победна, когато е завършила с възможно най-малко зло.

            Щом злото е повече от необходимото, победители няма. Има повече и по-малко победени.

         157. Иманярска история

            Разкопал той една могилка, откривайки иззидана с камъни древна гробница. Вътре имало само керамични съдове, някакви "стомнета и панички". Изтърсил прахта от тях, и като не намерил злато, започнал да ги налага с кирката, докато и те не станали на прах. Щеше да получи удар, научавайки колко е струвала унищожената керамика.

            Кагото търсим злато, само злато, когато го търсим на всяка цена, ние лишаваме себе си от възможността да наподобим златото, да пренесем върху себе си част от златните свойства. Златото има способонстта да се самоочиства от всякакви налепи. Змията сваля старата си кожа. Човекът също трябва да изгради у себе си умението да се отърсва от вредните наслоения. Иначе ще се превърне в купчинка ръжда. Образно казано.

            Запитах Ваклуш кое е най-вредното човешко качество. "Алчността" - отговори той. Алчността задържа, препятства обновата. Отхвърлете алчността. Нека сърцата ви, а не ръцете ви бъдат пълни със злато. Иначе как ще прекрачите в новия Златен век?

            158. "Само в крайни случаи е допустимо да се употребява Волята по отношение на живи същества." - "Агни Йога"

            Заниманията с Отвъдна духовност са най-опасни за незрящите. Ти ли овладяваш Силата или тя овладява теб? Допуска се непознати разумни структури да подчинят човешкото съзнание. Допуска се поради незнание. Допуска се поради безчувственост. Доброволното съгласие за контакт е задължително условие за проникването на Злото.

            Но човекът също може да подчини на своята воля чуждите. Кой на кого служи? Липсват критерии. Още не сме се научили да различаваме. Неумеещият да плува се страхува да нагази в дълбокия вир. Как необученият не разбира, че му е още рано за контакт?

            159. Мощна компютърна мрежа опасва Земята. Неразумни горделивци опитват да създадат изкуствен всеобщ Свръхразум, побрал в електронните си чипове паметта на цялото човечество. Ще ни измести ли мъртвият Свръхинтелект, ще ни замести ли?

            Знаме и знамение - две свързани понятия. Знамето сме ние. За нас е предназначено знамението. То повежда нашата мисъл. Нима сме отвикнали да Гледаме? Но трябва винаги да сме наясно накъде ни води Знакът. Знамения биват пращани отвсякъде. След чие знаме ще тръгнем? В редиците на чия армия ще се сражаваме?

            Няма да повредим компютърната мрежа. Няма да използваме техните методи на действие. Ще разработваме свои, по-действени, по-ефикасни. Методи, непознати за тях. Най-трудно е да намериш противодействие на оръжие, което не познаваш. Най-трудно е да обориш принцип, за който не ти е минавало и през ум, че може да съществува.

            160. Елена Блаватска говори за тъждественост между Светлина и Тъмнина. Не е правилно. Материалът е един, изходната точка е една, но свойствата са различни. Различна е и степента на организираност. Всяка от двете Сили се стреми в разума да преобладава нейната същност. Търсете разликите.

            Недоосветеният свят ти дава всичко. Тъмнината ти се подчинява. Доволен си, живееш пълноценно, нищо не ти липсва. Едва след като прекрачиш Отвъд, разбираш какво всъщност си загубил, от какво си се лишавал. Едва след като умреш разбираш разликите.

            Учете се да съвместявате несъвместимото.

            161. "Справедлива система за означаване на числата." - Клифърд Саймък

            Боравенето с числа е характерно единствено за човека. Други същности мислят по друг начин. Има групи, всяка от които е със своите особености. И всяка група си има име. Или пък двоичното смятане. За нас то е чуждо, неестествено. За други не е. Или пък цветовото преливане. Вижте и привнесената 12-степенна система, неуспяла да се наложи поради своята отчужденост от реалностите на човешкия свят. Съществуват и други методи, за които нито знаем, нито подозираме. Ще намерим ли справедливостта и къде?

            В отношението към числата, справедлива е всяка самовъзникнала естественост.

         162. Приспособители I

            "Адепт" значи "приспособител". Към какво приспособява? Към вчерашния, към днешния или към утрешния ден? Отличавайте адептите на отминаващото съвремие от Адептите на раждащото се Утре.

            Адаптация към променящите се условия на живот върху Земята. Адаптация към условията в Космоса. Непрекъснати адаптации към нещо. Непрекъснати пренастройки. Непрекъснато "вкарване в правия път".

            Но питам ви, правоверни: кой е Творецът на вашата вяра? Откъде е дошъл? Накъде ви води? Казвате "няма съмнение...". Наистина ли няма? Ако нямаше съмнение, как щеше да има прогрес? Дадени ви били закони. Аз пък ви казвам: Закон няма да има. Ще ви се даде Многозаконие.

         163. Приспособители II

            Твърдят, че са Адепти. Пишат книги. Издават ги. Продават ги. Печелят. Забогатяват. Законно. Според човешките закони.

            Дареното не се продава. Продаденият Дар носи проклятие. Приспособителите и приспособителството изживяха своето време. Днес имаме нужда от Придружители.

            Иде първата Утринна Светлина. Светъ се разделя на два зрими и един незрим несъвместими светове. Непознато досега знание се проявява в действителността. Достигаме степен, при която необичайното се превръща в обичайно. Каква е посоката на промяна за всеки един от нас? И трябва ли да живеем само и единствено, за да се променим?

            За огромното множество хора Братството бе призрачно. Призракът получи право на плът. Посветеният вече казва: "Не съм Водач. Ние сме заедно". Посветеният вече не води, не дърпа, не тласка, не посочва. Той придружава и подпомага. Някога не бе така, но условията бяха други. Един бе писал, че започва своето пътешествие "в нощта". Днешните Пътешественици твърдят, че Слънцето скоро ще изгрее. На Зазоряване сме. Ученичеството бива заменено от съ-ученичество. Учителите - от взаимоучители. Приспособителите стоят на едно място. А Пътят изисква да вървиш по него.

            164. Събитията имат своя миризма. Иначе защо ще казваме: "Мирише ми на нещо лошо?". Само лошото ли мирише? Само Злото ли въздейства върху обонянието? Като свързано с Черния цвят... Или да търсим отглас от предстоящото сливане на сетивата? Но как химическата природа на миризмите се съчетава с нейното пренасяне на квантово ниво през телевизионните екрани?

            Замислете се над безкрайната огромност на микрокосмоса.

            165. Нали миналото е долу, а бъдещето - горе. Защо произходът, чийто корени потъват дълбоко в древността да е висок? Не е ли по-правилно да говорим за дълбок произход?

            Колкото корените са по-дълбоки, толокова по-високо израства дървото.

                166. С огън и меч дойде този свят. Огън и меч ще предизвика върху себе си.

            Знаеш, че си в залата, а не виждаш нейните стени. Пред теб е Събеседникът с благородната осанка и насядалите около него. Предупреждението ви извежда всички извън сградата, а думите - макар  и нечути, ви предпазват от страха. Не се плашиш, когато скелето се разклаща, рухва, а после се свлича и онова, което го е придържало. Останалите също не се страхуват. Побягвате, но не панически. Сега вие знаеге, че трябва да бързате, много да бързате. Да тичате към целта.

            Далеч сте, в безопасност сте. Строителното скеле отдавна е на прах. Но защо никой така и не можа да зърне строителите?

         167. Корекция на заблудите

            Човекът ще се заблуждава, докато не се слее с Бога, докато самият той не стане Бог. Но всяко следващо стъпало в Йерархията изисква корекции за степента на заблуждение. Неизбежни ли са заблудите и защо?

            - Да се приеме Истината е невъзможно. Непрекъснатите поправки на Пътя, съобразно новите знания изглеждат само на тълпата като непоследователност.

            168. Надбягвах се с времето. Изпреварих го. Сега чакам. Ще го пресрещна.

            Толкова дълго живеем с времето, че станахме част от същността му. Но времето е нещо различно от нас. Как да схванем разликите, без да сме се отделили от тях? Законът на Двуострата Стрела гласи: "Всяко деяние поражда двупосочни промени.". Не само в бъдещето, но и в миналото. Когато вървим, прахта от нашите сандали се селе и назад по пътеката. Но щом всичко е толкова объркано, щом хаосът е навсякъде, защо да учим, защо да знаем?

            Законите са инструменти. Нека се научим да си служим с тях. Тогава реката на времето няма да ни отнесе. Но знайте, че Умът е само начало. Сърцето е, което заповядва над света. Даже учените признаха, че обичта засилва процесите на квантова нелокалност. Което от своя страна води до нарушаване на законите, смятани за природни. Природата също не е винаги една и съща. Тя е такава, каквато я сътворим ние.

            169. Степени на подчинение

            Древните по-добре от нас са ги познавали. В закаляването на стоманата, например те използвали свойствата на усещащите безформия. Степента на организираност определя и степента на подчинение. Естественото състояние е Йерархия. Проумейте нейната същност. И вие ще владеете света.

            Човече, покорявай се на себе си и с действията си твори себеподобни. Казано ти е кой е най-потребен от всички. Този, който заповядва великото. Нека величието те обземе и нищожеството никога няма да стигне до теб.

            170. "За да видиш истинската Светлина, трябва ти сам да станеш истинска Светлина." - Силезиус Ангелус /1624 - 1677/

            По-новите учения съветват: Работете върху повишаване на възприемчивостта. Издигането ще обослуви проникване във вътрешния център, а оттам - до неговата промяна. Как ще разберете нещо, ако не почувствате вътрешната му същност? Не се страхувайте. Даже Тангра не е самостоятелно съществуващо Битие. Нали ни има и нас - Неговите творения?

            171. Реалността не е постоянна, а изменчива величина. Реалност няма и всичко е реалност. Без правилно разбиране на реалността не може да се пристъпи към нейното овладяване. Овладяването на Вселенската реалност е задача, с която човек трябва непременно да се справи. Защо мислите, че е вложено у нас чувството за собственост? Ами замисляли ли сте се над значението на думата "действителност"?

            Нека поне опитаме да овладеем процесите. Иначе как ще спрем разпада на Съществуването?

         172. Свръхвъздействие

            Най-често е емоционално: "Това е правилно, а това - не; това е добро, а това - лошо". Приливи на симпатия и отвращение. Свръхвъздействието говори с езика на Сърцето.

            "Сред този хаос див, сами останали снежинките се мятат като луди." - забеляза Поетът.

            Снежинките ще са сами, докато са студени. Разпалете сърцата си и Свръхпомощта ще се яви. За да ви изведе от хаоса. Стоплете душите си, хора!

            173. Ерих фон Деникен разказва за квадрат /!/ на смъртта, намиращ се в джунглата на Кирибати. Вътре, в площтта, оградена от тези 5 - 10 метра не расте нищо. Липсва каквато и да е растителност. Ще отбележа, че подобни "смъртни" заграждения има и в Сибир. Версията за подземни отровни газове или за друга природна причина е явно несъстоятелна. В природата зоната не би била квадратна. Но академичните умове спорят. Дърдорят, бръщолевят. Гласовете им вдигат невъобразим шум, врявата им пречи да чуят отговора на загадката.

            Необясними остават и отпечатъците на боси човешки крака върху скали. Свързвам наличните факти с нходката от Трансваал. И с по-късните легенди за човекоподобни богове. Но каква телесна структура са имали същества, способни да издържат температура от няколко хиляди градуси? Кой е оставил шестопръстите отпечатъци от стъпки в Кирибати?

            Хората питат. Не спират да питат. Не млъкват, и затова не могат да чуят отговора. Трайно решение? Трайте тогава! Трайното се твори в тишина.

            174. В "Община" пише за съкращаването на думите. Това е повик за опълчване срещу многословието. Съвет как с малко думи да изразяваме много. А не както сега многознайковците тълкуват. Те прибягват към безмислени, нищо не значещи съкращения, но замислят ли се над въздействието? Абревиатури на духовно мъртвия. Транскрибции на невежия. От "гепеу" /ГПУ, Госсударственое политическое управление/ е останала думата "гепи", равностойна на "краде". Незаслужаващо уважение наследство.

            Творете с мисъл за трайността на сътвореното. Не забравяйте, че дори парарелигиозните масони признават: "Няма по-голям духовен учител от този, който се явява без личност и без глас".

            175. Деспотът се усмихна широко и ме погледна със своите пронизващо студени очи. Змията изсъска любезно.

            Речта облича грозните мисли с красиви фрази и прикачва грозни прозвища на прекрасните чувства. Речта крие контурите на човешката мисъл. Речта е омайна измама, заблуда. Речта е принудителна лъжа.

            Във всеки миг осъзнавайте реалното присъствие на принудата. Иначе как ще се освободите от нея?

            176. Когато съм човек, аз съм по-силен от заобикалящата ме обстановка. Владея себе си и положението. По-добър съм от околните, чувствам своето превъзходство и умея да го използвам. Но когато съм Аз, увереността ми се изпарява. Сякаш съм дете, загубило се в тъмна непозната джунгла, пълна със спотаени опасности. Кой е по-добре да бъда, какъв е по-добре да бъда? Какво е по-добре да бъда? И защо все предпочитам трудното, защо все се стремя да бъда Аз?

            Заличаващият /заменящ/ индивидуалността инплантиран индивидуален код. Последният окоп на Общия разум V. Приобщаване към Братството на миналото. Опит за унищожение на Бъдното. Напред води само пътят на Искрата, а за всекиго тя е различна. Не освобождаване, а подчинение на енергиите. Тъмнитата трябва да се покори на Огъня. Или ще се случи обратно. Само, че как тогава ще бъдеш Ти?

            177. На чисто няма да започнем. Всичкото място е замълрсено. Но върху мръсно не можем да положим Началото. Изходът е - Огън. Изгаряне на нечистото. Не достига място: ще отворим. Нека първо започнем с изпепеляване на насъбралата се в душите ни смет.

            Празник. Празен ден. Защо? От какво е празен празникът?

            Отварянето на празнини в ритъма на нашите действия е оздравително. То способства за прочистване на съзнанието от вредните злоносещи наслоения. Празнувайте, хора!

            Откакто човек се помни, празници винаги е имало. Човекът не е достигнал сам до мисълта за необходимост от премахване на затлачванията. Знанието му е дарено. Ето - Богинята Тхалатх, на гръцки Тхаласа, което означава "море". /"Антропогенезис"/ Допълвам с името на бога Тлалок и нашата дума "тлака". Дългите коридори на вековете са осеяни с безброй врати. Ние можем да ги открием и отворим. В наша власт е. Както и собственото ни освобождение от Злото е наше дело. Освобождавайте се, хора!

            178. Няма ли кой да сложи на мястото им тези дърдорковци, та да спрат да се врат в политиката?

            Няма. Част от тях не притежават друго място. За нищо не ги бива. Те нищо не умеят. Неможещи, заели се да поучават неразумни. Други пък са поставени. За навалица. За суматоха. За да няма откъде да влязат истиннски способните. Какво е политиката? Безспирна борба за безопасно съществуване. Война, водена без прекъсване вече 40 000 години. Нима разумната страна не може да излъчи пълководци?

            Досега политиците използваха вярата за постигането на свои временнополитически цели. Дойде време Посветени да си служат с инструмента "политика". Дойде време за всеобщо посвещение. Главните пътища Е - 10, Е - 20 и Е - 30 са нанесени на картите. Наслагването на множество случайности увеличава ролята на Случайността. Ключът вече не е единствен. Множество ключове сме изработили. Някой случайно ще намери поне един и после...

            ... "Незаспиващите ще заспят единствения възможен за тях сън." ...

         179. Спирка по пътя

            - Защо пратениците на Бог ни навестяват за толкова кратко време?

            - Защото и те изпитват нужда да се нахранят, а тук все още няма с какво. Синовете Божии не ядат месо. Умъртвяването и смъртта са непоносими за тях. Но и растенията смятат непригодни за ядене. Нали те също са живот? Пратениците са тук като на боен поход. След похода спират. За отдих. Тогава отсядат в определения за тях Оазис и събират сили. Лутащите се в безпътица никога не намират Оазиса. За оскотените полухора мястото е забранено. Продължителите на Делото го делят с отдъхващите Пратеници. Отдихът се дава, не се взема.

            Не е страшно, че пратениците идват тук за кратко. Страшното е, когато те си тръгват, а ние не сме успяли да запомним думите им. Нито да ги разберем. А е толкова лесно...

                "Поведохме хората с обещание за Светлина и Слънце. Те ни повярваха и тръгнаха след нас. С очакване да видят подобие на пламтящия Ненаситник, около когото кръжи планетата им. Хората заочакваха да съзрат нещо като слънцета, обикалащо техния свят. И светли лъчи, еднакви с електрическия блясък. Краят бе лесен за предвиждане. Никой нищо не видя.

                Кой сгреши? С какво? Способността ли за човешко възприемане не дооценихме? Нима очакванията ни надминаваха качествата на човешкия ум? Друго се бе случило. Ние излъгахме човечеството. С искрената вяра, че говорим Истина, ние изрекохме лъжа. Как?

                Чувайки "хляб", един вижда пресна погача. Друг - тънка франзела. Трети - житно поле. Арменският хляб не е еднакъв с японския. Същото е с водата. Тя може да е химическо съединение или морска шир. Чешмяна, кладенчова, минерална, тежка. Според случая. Винаги ли ние постъпвахме в съгласие със случая?

                Не какво, а кому сме говорили. Не какво, а как сме го рекли. Не какво, а на какъв език. Защото и Кръстът у различните народи е различен. Буквалният превод нерядко умъртвява вложеното съдържание. Ето, сега ние изричаме:

                - Обещаваме ви Светлина и   всеогряваща яркост в душите. Обещаваме ви стоплящо Слънце в сърцата. Поискайте, силно пожелайте нашите обещания да се сбъднат. Помолете Силата, признавана от вас за Бог да изпълни онова, което ние обещахме. И то ще се случи! Но помнете, че всеки ще види изображението, което мисли, че трябва, че е редно да види. Всеки ще усети в цялата й пълнота картината, в която е повярвал.

            - Хора, ние ви обещаваме Огън!"

            180. "Градеж" и "грабеж" се различават по една чертичка. При градежа тя сочи надолу, а при грабежа - нагоре. Законът на Огледалото ли се е намесил? Или е злоумишлено изобразяване? Или е знак на объркаността на нашия свят, в който посоките са разменени?

            Почитайте същността. Нека обвивката няма значение за вас.

         181. Разделение

            Разделението не е закон. Не е наказание. Не е проява на нечия чужда воля. Разделението е самоизбор.

            Земните властници постоянно ни напомнят за правото са самоопределение. Но едновременно ни подсказват как е правилно да се "самоопределим". Земните властници знаят, че наличието на различни етноси в една затворена обществена система, каквато е държавата, са източник на деструктивни отношения. "Разделяй и владей!" е рецепта на Тъмно управление. Но истински правилната посока никой няма да ни покаже. Отмина времето, когато се отклоняваха от своя собствен път, за да помагат.

            Новите структури трябва да са устойчиви, еднородни. Ако ти не изпитваш нуждата да се включиш в тях - значи си чужд. А когато настъпи мигът - обяснението самичко ще дойде при теб. Ако пък лутането ти е омръзнало - запитай сърцето си. То ще ти покаже вярната посока.

         182. Мъгла

            Мъглата не размива очертанията. Мъглата крие част от реалната картина. Нейното присъствие заставя съзнанието да увеличава размерите на видимото. До чудовищност. Мъглата променя перспективите посредством отнемането на елементи. Редно ли е да говорим за информационна мъгла?

            Да.

            Но дори нищо да не е скрито, умственото знание неизбежно бива ограничено. То бива свеждано до опростени понятия. Следващата степен е Огненото, свръхумственото знание. В сравнение с него и най-пълноценната човешка информираност е мисловна мъгла.

            183. Има хора, обикновени наглед, но при фотографирането им се проявява една странна особеност. Около лицето, дрехите, около целия силует се очертава тънка светла ивица. Сякаш снимката е монтаж, при това не съвсем умел. Бях няколко години фотограф. Снимал съм хиляди хора. Този беше един. Но всички негови снимки бяха такива. Пазех неготивите в своята фотолаборатория. Тя изгоря. Следите от необикновени явления обикновено се заличават.

            Така е, когато някой иска да има Знанието само за себе си.

            184. Орган, който не се използва - закърнява. Разум, който не се усъвършенства - подивява. Законът на Огледалото не е ли в сила, или пък разумът не е съвсем духовно понятие?

            Разумът е онова, което е взело превес в него. Разумът е съд, вместилище. А то с всичко може да бъде запълнено.

            185. Всичко е движение, всичко е процес. Движението никога не е по абсолютно права линия. Процесът е спирала. Това, което човекът трябва да помни е, че спиралата има два края.

            "... се допуска съществуването на звезди, по-възрастни от Вселената." /акад. Б. Палюшев "Информационното общество"/ Допуска се процес на вечно развитие. Допуска се предотвратяване на Свиването. Допуска се Спиралата да бъде само с един край.

         187. Престъпване

            Съхраненият човек не се подчинява. Нито на догми, нито на правила. Нито на закони. Човекът е престъпник по природа. За да извърши най-голямото престъпление е сътворен човека. Ето - затова вярвам, че той ще замени пророкуваната реална гибел със символична. От известието за Смъртта, човекът ще създаде Живот.

            Ще разрушим догмите, ще разкъсаме въжетата на запазващата обвързаност. Колата се е обърнала, не върви по пътя, а се свлича по нанадолнището, търкаля се по сипея. Не можем да я напуснем. Не можем да изпълзим навън. Стегнали са ни предпазните колани. Омотани сме целите, не успяваме да направим и най-малкото движение. А пламъците докосват резервоара...

            Кой ще отстрани пречките към нашето спасение?

            "Нестабилните състояния на мозъка никога не водят до самоорганизация на системата в по-висши форми на порядък. Освен в много редките случаи на гениалността." - пише Б. Палюшев. "Никога... освен." /!/ Човек никога няма да успее да се издигне над нивото на затъпяващата посредственост, освен ако не се превърне в онова, за което е предназначен. В човек! Осъзнавайки и приемайки човека за Божествено творение, ще разберете, че човекоотстъпничеството е отстъпление от Божественото.

            Какво липсва на мъртвите учения? Приложимост и цел. Реално приложение във всекидневния живот и цел, изискваща влагане на всичките налични сили. Без откъсване от живота, без прекъсване на Живота. Досегашните не съумяват да предложат разбираемост, зримост на перспективите, осъществима достъпност за всекиго. Още ли се боите да не изпаднете от преобъщащата се кола на човешката цивилизация, все така ли ще се вкопчвате стръвно във веригите на измамните култове? Уж все за човека говорят, а какво му дават? С какво подпомагат неговото израстване?

            Религиите умряха. "Религия" значи "съхранение", "запазване". Дошло е време за развитие. Усъвършенствайки своите човешки качества, всеки от нас работи за бъдещето по начина, смятан от него за най-добър. Човешката ни пътека е осъзнатият път към Тангра.

         188. Тибетски символи и знаци

            Септември 1992-ра. Работех в голям промишлен обект. Работата беше изключително опасна, рискована. Физически тежка. Вредна за здравето. Убийствено груба. Място за духовност нямаше. Нямаше и време за размисъл извън кръга на преките професионални задължения. Затова всеки път се удивлявах, зървайки изписаните незнайно от кого с тебешир по стените тибетски знаци и символи. Познавах ги поне като графични изображения, не бе възможно да греша.

            Март 1994-та. Улична чешма от черен мрамор. Върху нея - изписани тибетски знаци. Отново с тебешир.

            Април 1994-та. Знаци върху уличния асфалт. Същите знаци. Един ми каза: "Те са, за да предпазват от нещастия. И са нужни особено сега, в годината на големия мор". Да вярвам ли? Нали винаги се намира някой, който нещо да каже. Но макар да се съмнявам, мое обяснение не успях да изградя.

            Май 1994-та. Откъснат лист от старо списание. Фрагмент от разказ за германска печатница по време на Втората световна война. Печатали са всякакви книги. На всякакви езици. Като илюстрация - снимка на страница с тибетски знаци. Същите.

            Януари 1996-та. Отново същите позабравени знаци. И нови в добавка. Какъв е смисълът?

            - Освобождаване на блокиралите еволюционни механизми. Зараждане на ред в безредието. Начало на нова справедливост.

            189. Състрадание. Съпричастност в страданието. Нима нашите собствени страдания не са достатъчни, та да поемаме върху себе си и страданията на другите?

            Само приелият доброволно мъката ще бъде приет да сподели и радостта.

            Днес един ме запита: "Кога ще влезем в Новия свят?" Отговорих му: "Няма да влезем. Нито ти, нито аз. И двамата ще умрем, когато Новото се възцари." Но някои ще умрат завинаги. Защото и душите им ще умрат. Ако пък останат хора с непогубени души - те отново ще получат живот. И нови тела за него. Това ще е награда за чистите усилия. Едно от тези усилия е състраданието.

         190. Неочевидност

            Тя е необходимо условие, както и непредсказуемостта. "Да видиш отвъд подсъзнанието" - съветва българинът Делян. Очите ти да видят неочевидното.

            Искри. Звезди. Светли ивици. Проблясване. Обширни светли полета.

            С разширяване на съзнанието се увеличава и площта на светлините. Йерархията се издига да невъобразими висоти. Според Пураните съществуват 49 вида Огън. Синовете на Агни са 49. Колко от тях знаем ние, колко можем да забележим?

            Точки. Притъмняване. Фигури в Мрак. Световъртеж. Чувство за опасност.

            Звярът на Хаоса носи в себе си Ужас. Изкушението да се опълчи срещу съпротивителните сили на Светлото човечество е огромно. Звярът обича изкушенията.

            Мрак. Два вибриращи цилиндъра. Изправени успоредно. Горните им краища са съединени посредством тънка тъмна нишка. Очертава се фигура, наподобяваща буквата "П". Нов етап в Битката? Издигане на по-горно ниво в Йерархията?

            Нашето разсъмване е здрач за Черните сили. Ние се пробуждаме, а те се сбират за вечеря преди сън.

            191. Какъв ще е Свръхчовекът, Следчовекът? Как да си го представим? "Може ли маймуната да си представи човека?" - пита Гордън Диксън.

            Когато тичаш по равното, ти си стъпил върху едно стъпало и се движиш по него. Как да разбереш дали се изкачваш? Как да изчислиш къде си?

            Гледа се навсякъде, но се вижда само по посока на Светлината. Ориентирайте се по слънцето.

            192. Двупосочност

            "Знанието е сила, и веднъж поел по пътя на знанието, човек е отговорен за това, което може да се случи на влезлите в контакт с него." - предупреждава Карлос Кастанеда. Най-напред бъдете добронамерени. Рационалността поставяйте на по-задно място. Значимостта на Сърцето е по-голяма от допусканата досега.

            Бяхме просто познати. Казвахме си по едно "Здрасти!" и нищо повече. Веднъж се оплака, че си порязал палеца на ръката и на третия ден раната още кървяла, та се наложило да отиде до болницата. Изказах му своите съчувствия, а на ум си помислих: "Гледай го ти! Женчо! За едно дребно порязване ще ходи на болница!" Още същия ден се порязах. Кървенето спря на четвъртия ден. Неприятно е да си порежеш палеца.

            Знаещият пръв понася последиците от своите постъпки.

            193. Единоначалие

            То е вложено в човешкия организъм. Когато клетките имат по едно ядро, тялото функционира нормално. Ако ядрата в една клетка се увеличат, ако все повече клетки започнат да имат по две, три и т. н . ядра, поражда се болестта, позната под името "Рак".

            Многоначалието е рак и за човешкото общество. Отделните човеци образуват организма на Расата, но всяка клетка трябва да има по едно ядро, да върви след един Водач. Двойнственост, двуличие, лицемерие, преструвка, примирение... Те са смъртоносна болест за душата ти, човеко. Намери своята единствена същност и нека друга за теб да няма.

            Многоначалието не е естествено състояние за човека. То се предизвиква изкуствено. Но обсегът на влиянието и манипулациите, на лъжите и заблудите не е безкраен. Поелият по пътя към Безпределността сам плете ризницата на своята неуязвимост.

         194. Насилие

            Непряк метод на внушение: Когато във филм показват килия, това става през очите на надзирателя. От мястото, където той гледа. Камерата взема отношение. Мисълта бива тласкана в посока на гибелно за нея отклонение.

            "Те сеят бедност и несправедливост, страдание и гняв. Те полагат семената на тлението и разрухата. Лошото е, че ние сме, които ще жънем."

            Предизвикайте мутация на посятото зърно.

            Есен е. Посятото е в земята. Предопределено е то да убие онова, което вие обичате. Не унивайте. Постигнете мечтаното бъдеще посредством разрушаване на омразното настояще. Учете се да работите със силата на Врага. И ще бъдете непобедими.

                195. Старата крепост. Място на древна бран. Най-мирното място на този свят.

            Днешните властници не се грижат за своите владения. Те се стремят да вземат колкото може повече, без да се интересуват дали нещо ще остане. Без да мислят дали следващия път ще има какво да вземат. Властниците се готвят да отпътуват.

            Във всички случаи над мястото ще цари мир. Но дали руини или оцеляла крепост ще обитаваме?

            196. В световната литература словата, с вложено в тях чувство се наричали "огнени". Не само днес, винаги така са се наричали. Колко изрази и думи крият познание за нещо, чието време още не е настъпило?

            Заровите ли се в словата, без да обръщате внимание на нищо наоколо, вие ще изпаднете под властта на словесната магия. Ще  видите света в един цвят. А той е толкова пъстър! Вземаъйте знания отвсякъде. Та дори камъните могат да служат като вместилища на информация! Това им свойство се е знаело винаги.

            Наред с овладяването на новите умения - припомняйте си старите.

         197. Гробища

            Не се страхувайте от тях. В гробищата няма смърт. Там рядко умират хора. По-рядко, отколкото в къщите по вашата улица или на шосето край града. Не се оглеждайте за призраци в гробищата. Там обикновено полагат мъртви, а призраците се творят от живи. Не се озъртайте за духове. Гробищните обитатели в повечето случаи са отишли там, след като духът ги е напуснал.

            Не казвайте, че гробищата ви подтикват към размисъл. По-добре мислете над делата и творенията. А те само от живи се извършват. Според Хермес Трисмегист човекът се състои от седем човека. В гробищата лежи само един от тях.

            Мисля за гробищата като за място на почит към материята, служила на човеци да проявят себе си. В гробищата размислям за умението да проявиш себе си и за неумението да подчиниш онова, което на теб трябва да е подчинено.

            199. Илюстрация от книга. Странно нелепи тяло и лице. Плод на нечия зловеща фантазия. Рисунка на неестествено, злокобно, страшно, но никога несъществувало чудовище. Човек. Персонаж от стара, полузабравена митология.

            Остатък от живяло някога съзнание? Неволно приемане на чужди мисли? Игра на подсъзнанието? Въпросите са много, но отговорът е само един.

            200. Ще речете: "И преди е имало духовни стражи".

            - Да, но те били отделни воини. Сега настъпва авангардът на редовната армия. Какво ще предприеме Врагът?

            Един заговор би имал успех, едва след като обществото бъде обзето от неустойчивост. Тогава организирано ще предизвикат появата на побеснели тълпи. За масовите убийства трябва да има повод. Какво пропуска Врагът?

            Светът се превръща в Паноптикум. Защо не в Зверилник? "Паноптикум" означава "с очи навсякъде, по цялото тяло". Разпознавате ли скрития смисъл в думите на Врага? Но той забравя спонтанността като фактор в развитието на историческите процеси. А този фактор е в ръцете единстевно на Тангра.

            Стражниците наблюдават и сигнализират. Армията разгромява Злото.

         201. Бунт

            Бунтът е крайна мярка, предизвикана от безкрайна безизходица. Той се ражда в средите на старото. И ражда ново.

            "Желязото ще се разбунтува. Ще има бунт на Желязото." - твърдят племената на Нощта.

            Родени през една Епоха, част от хората ще поискат да прекрачат в Нова. Всяко време носи със себе си своите закони. Съзнателното им прекрачване е или престъпление или бунт. Или и двете заедно. Според обстоятелствата и гледната точка. Бунтът дава надежда и смисъл. Извършването на престъпление спира движението на времето за престъпника. Целите на бунта винаги биват постигани, но горко на бунтовниците. И слава!

            Отказът от постигане на смисъла превръща живота в неживот. Вампиризмът е бъдеще за твърде голяма част от човечеството. Те ще поискат да не умрат, като престанат да живеят. И ще си въобразяват, че това е истинският живот. И ще се присмиват над останалите. Гибелта им е неотменима.

            Няма нищо неотменимо. Но има степени на усъвършенстване, при които отменянето става възможно и достижимо. Непосилно е за нас да отменим редуването на Епохите. Можем обаче да изберем: прекрачване или оставане?

            Моделите на света биват импулсивни и волеви. Нашата действителност досега бе импулсивна. Настъпва времето на волевия модел, на самоизграждането. Импулсът ще иде отвътре, от нас самите. Това ще е бунт срещу наложените от Тангра закони. И бунтът ще бъде успешен, защото такава е волята на Тангра.

            202. "Боговете на нашите бащи са наши дяволи." - гласи една азиатска пословица. Но откъде да получим помощ, щом изоставихме своите изначални спътници, своите помощници, своите прадревни богове?

            Кръстът е фигура, разрушаваща монопола на Триъгълника и проправяща път на Ромба. Помислете!

            Учете се да съвместявате Устрема с Верността.

            203. Странни, създадени не от Тангра щамове странстват по света и служат за постигането на противобожествени цели. Има ли нещо непредвидено?

            Сравнявайте значенията: щам - срейн - странен, странник... Разсъкдете за причините, накарали средновековния ясновидец да нарече ХХ век "най-странният от всички векове". Вярваме след като видим. Затова разбираме едва след като усетим. За да бъде проумяна древната мъдрост, само проницателност не стига. Нужна е и проницаемост.

            204. Теософите наричат своята школа "Трансхималайска", т. е. "презхималайска". Хималаите биват разглеждани като посредник на Знанието. Кой е Първоизточникът? Нанесете пътя на Огъня върху земна географска карта. Начертайте графика на пътя във времето. Сравнете. Ще откриете, че Изворът не етам, където съхраняват водата в златни съдове.

            Презхималайските учения претендират за всеобхватност, за пълнота на знанията. Колко често те демонстрират познание за всички земни религии и вярвания. Наистина ли на всички? Хималаите се намират в Азия. Защо в теософските учения Го няма Тангра? Или поне Тенгри? Защо Го няма Онзи, комуто всички в Азия се кланяли от незапомнени времена? Защо Огненото учение крие Огнения Извор?

         205. Един от многото способи

            "Алтеративна музика - алтернативна нация."

            Умишлена неточност в израза. "Раса" се заменя с "нация". Също както някога бе сторено обратното. А вероятно и поради това. Създава се музика, убийствена /в прекия смисъл/ за части от Старата Раса, от познатото човечество. Друга част е възприемчива. Привличане на едни и отблъскване на други. Това беше. Всекиму се даде да избере своето Божество. Времето на отблъскване и привличане отминава. Пристъпва се към пряко елеминиране. Но хвърлят ли се толкова много средства само за една цел? Земните управници знаят за съществуването на звуков код, призоваващ нашите космически приятели. "Зов към Съюзника" - така го наричат. Знаят, че кодът е мелодичен. Възможно е да имат някаква бегла, най-обща представа за вибрационните му характеристики. Затова те поощряват създаването на определен род музика и съдействат за нейното излъчване от спътници, обикалящи около планетата.

            Може ли една стрела да порази две цели едновременно, ако те се намират в противоположни посоки?

            206. "Според Ашмаратхя, от гледна точка на проявлението, за Бог се казва, че е пространствено ограничен." - "Брахма - Сутра" I. 2. 29.

            В Безпределността се раждат и умират безброй Вселени. Всяка от тях има свой Бог, и всяка от тях сама по себе си е Бог. Всеки Бог мисли, че Той е единствен. А ако се осъществи контакт? Среща ли ще бъде или сблъсък? Радост или гняв ще породи у Безстрастните? Дори за Бога има ограничения? Кой ги налага? Всяко ниво в Йерархията приема за Бог стоящите над Него. Кой може да определи докъде стига обхватът на нашия поглед? Кой е Богът на нашия Бог?

         207. "Под Луната ще броди Звяр!"

            Луната е закрилник на зверовете. Затова толкова често съзираме звяр там, където би трябвало да седи човек.

            Днес Агни - Дика, Огненият Престол е в Индия. Но престолът се превръща в просто кресло, щом в него седне шут. И обратно - грубата скамейка става трон в присъствието на Владетел. "Бог влиза само в чист и светъл Храм" - написа Поетът. Но и всяко място се преобразява в Храм, щом бъде осветено от присъствието на Тангра.

            Не посягайте към Трона. Търсете Наследника.

            208. Нашата Етуген в Китай е Гуан - Ин, Изида в Египет. Туммо на тибетските лами при нас е нестинарство. Но грешите, ако мислите, че различните думи обозначават едно и също, еднакво във всичко явление. Дори нашата ръка престава да бъде наша, щом ни заплита в гибелните мрежи на алчността и злобата.

            Търсете разликите, породени от различния изговор. Търсете нови думи за предмета с променено съдържание.

            209. Синестезия - когато сетивата се смесят. Научен термин. Непознат, неразбираем за мнозина. Звучащ претенциозно, неестествено. Неволя. Не-Воля. Не по своя воля. Дума, обозначаваща явление. Телмин. Научен.

            Учете се на мъдростта от отминалите векове.

            Слънцето изгрява и във вътрешните стаи на вашето жилище става по-тъмно. Тази е възприеманата от вас очевидност. Реалността е друга - по-светло е в дома ви. Но вие вече сравнявате. Нека в душите ви има повече светлина, отколкото в света около вас. И Тъмнината няма да ви обземе.

            210. Даже Искрите не могат да преминат през Тунела, ако са сами. Но неосезаемостта на Придружителите подлъгва. Помнете, че Пустотата не е белег на нашия свят. Не отричайте своите съседи, когато не ги виждате. Потърсете причината в своите собствени очи.

            212. Древните променяли вибрационните характеристики на думите, посредством размяната на гласни. Примерите не могат да се преброят.

            Из диалекта на Ботевградския край: "Заборави - забовари" и "реве - варека". Из магическата практика в Ботевградския край: Лекуване на инфекциозна болест, заушка с помощта на записан /без да бъде четен на глас/ магически текст.

            Не позволявайте на преднаучните знания да потънат в забравата на миналото. Изведете ги в ново битие. Ще придобиете неподозирана мощ. Но във всички случаи помнете: Ритъмът и неговият тембър могат да управляват физическото тяло. В състояние са да въздействат върху астралното. Душата е полуподвластна на материята. Но всичките магически умения са безсилни пред Искрата. Засилвайки проявите на Огъня, вие ставате неуязвими, неподатливи за злоносещите енергии.

            213. Трансхималайските учения разглеждат планетите като богове. Според тях Венера е обител на Луцифер, глава на Земята. Защо планетите били наречени по имената на стари езически божества? Всички ли имена трябва да научим, трябва ли непрекъснато да ги съпоставяме, да изучаваме закономерностите, да сравняваме...?

            Дали законът е Закон, само защото носи нечие име? Нужно ли е единствено заради авторитета да се подчиняваме? Полезно ли е винаги във всичко да вярваме?

            Не персонифицирайте законите. Или искате никой да не е в безопасност?

            214. Новата духовна Основа ще бъде създадена не само в България, не само от Българи, но и български методи. Най-българският метод е вграждането.

            Идеите, също като сенките биват вграждани, за да останат вечно живи. Но еднакво безполезни са бездушната сянка и бездушната идея. Духът е свързващият елемент, спойката. Готовността за вграждане по своята същност е саможертва.

            Затова горко на вградените. И слава!

            215. "Човешкото у нас ще оцелее, останалото - с нас ще изгори."

            Сърцето на Злото, властващо над днешния ден е идеята за градивното насилие. Винаги и всякога помнете, че насилието е рушене и няма в него съграждане.

            - Но как без да сме разрушили, ще съградим? - питат.

            - Първо разрушете, после съграждайте. Но не поставяйте на едно място разруха и съзидание. Едно без друго не могат, но са с различни свойства. Смесването им е нечисто.

            217. Веска Ковачева от Пловдив видяла откъснати и натопени във ваза рози да се движат. Видяла и аура около тях. Реалността на явлението била потвърдена от нейна братовчедка. Случаят бил съпроводен от превъртането на ключ в бравата на входната врата. Изведнъж, без подготовка, без преход те видели невидимото. Видели онова, което вече били готови да видят.

            Поетът пише за предстоящата невидима Битка. И за мъртвите, по-живи от мнозина живи днес, върнали се да помагат на Зрящите. И за новия Меч, който ще бъде изкован не от желязо, а от Огнената ни мисъл. Не извръщайте надменно глави, не се смейте. Мислете за времето, когато реално и нереално ще разменят своите места.

            Днес бях сред събрание на реалисти. Всеки говореше, но никой не чуваше какво казва другият. Празните им безизразни очи гледаха сякаш в движещи се огледала. Виждаха само себе си, само своите лица. Реално погледнато - имаше ли въобще събрание?

            218. "Посветеният отрича това, което знае, отрича, че го знае, лъже, за да скрие тайната." - Умберто Еко

            Които твърдят, че са посветени - лъжат. Истински посветените пък лъжат, че не са такива. Защо хората слушат? Защо търсят лъжата, защо искат да повярват в нея? хората търсят надежда. Искат да вярват. Мечтаят за истина. Хората обличат с одеждите на своите желания случайно намерени стъкълца, приемайки ги за диаманти. Не бива да ги виним. Нека ги научим как да търсят и да намират своята единствена истина.

            219. Една от особеностите на Искрата е възможността за създаване на идеи. Хората със затулена Искра не умеят да творят, не са годни да създадат нищо ново. Те могат само да вземат, било със сила, било с измама плодовете на чуждото творчество. Ето кое обуславя неизбежния им провал. Кали Юга си отива, а заедно с нея господството на звероидите, черпещи могъщество от Тъмнината.

            Не мразете звероидите. Мислете за тях като за чужди. Омразата ви отслабва, а на вас ви трябват сили. Не ги обичайте. Те ще злоупотребят с обичта ви. Дръжте се към тях просто като към чужди. Тъмнината е обречена, тя умира, смъртно болна е. И не вие ще предизвикате смъртта й. Предстои обаче да се сразите с по-могъщ враг - Мракът. затова ви е нужно новото могъщество.

            220. Духове на мъртви има навсякъде, но Огуни - само в Бразилия. Открийте разликите.

            Духът въздейства на материята, но и материята въздейства върху Духа. Ако не сте щастливи там, където живеете - другаде отидете. Открийте място, където ще се чувствате добре. Или пък изберете по-трудното: изпълнете обитаваното от вас пространство с щастие. Само в хармония с докосваната от ръцете ви материя ще осъществите близост със света, приеман досега за Отвъден.

            221. "Човече, не оставай човек. Ставай Бог - само тогава ти ще извършиш със себе си това, което трябва." - Силезиус Ангелус /1624 - 1677/

            Всеки човек усеща двойнственост в себе си. Във всекиго живеят и звярът, и Богът. Но малцина овладяват съзнателно двойнствеността. Човешките създания ценят звяра, славят го, угаждат му, не проумяват неговата незначителност. Оттук - липсата на стремеж към Богопостигане. Кое у човека е от звяра и кое - от Бога? Всички уж разбират, уж знаят, но я ги попитайте за конкретните проявления на едната и на другата същност? Опре ли въпросът до тяхната собствена личност - правдив отговор от хората няма да получите. Но "ако не успеем да намерим себе си - какво ще стане с Нас"? Наистина, какво?

            Посочена ни бе пътека. Тръгнахме. Но се завъртяхме в кръг. Кой ще разкъса кръга, кой ще поведе останалите? Кой ще избере трудната Божествена Мисия пред безметежното човешко живуркане? Нима ще живеем в свят без богове?

            222. "Има само аз и Ти. Ако нямаше нас двамата, то не би имало нищо на света." - Силезиус Ангелус /1624 - 1677/

            Човек е от Бога и заради Бога е на този свят.

            Вгледайте се във величието на човешката Мисия.

         223. Съдбовно

            Децата често плащат заради греховете на своите родители. Но и самите извършители понякога получават възмездие заради сторени неправди. Нима Съдбата наистина е сляпа?

            - Не. Нейният ответен удар се стоварва върху най-слабото място.

            Абсолютната предопределеност на Съдбата е валидна за животните. Издигналите се над определено стъпало хора могат да променят Ориста, могат да я направят зависима от постъпките и волята. Могат, но рядко го правят. Защо?

            - Ако участта от неизбежност се превърне в продукт, то кого ще винят хората за собствените си несполуки?

            Вървящи по Огнения път - не забравяйте Смлелостта!

            224. "Човек, наблюдавайки едно явление, на практика вижда в него онова, за което е подготвен от теорията." - думи, приписвани на Алберт Айнщайн

            Не одобрявам, че сме тук, в най-неподходящия от всички светове. Не бива да е така. Оцеляваме благодарение на условията, а приемаме дареното за даденост. Спасявайки живота на нежизнеспособен, ти го натоварваш с допълнителна способност. Заслужава ли той товара, ще го понесе ли?

            Бог обръща гръб на хората. Престава да се интересува от тях. Хората стават все по-безинтересни за Бога. Дали обитаваният свят ще бъде и в бъдеще все така годен за обитаване? Условията ще се променят. Условията вече се променят. Човеците могат да обърнат посоката на промените в своя полза, предизвиквайки интереса на Бога. Но те не осъзнават необходимостта. Нямат знания за тази необходимост. Нова теория е нужна, нова обосновка трябва да се даде. Иначе ще гледат едно, ще виждат друго, а ще разбират трето.

            Старите теории са авторитети. Не се позовавайте на авторитети. По-добре ще е, ако позоваването на вас бъде анторитетно. Посочете новата истинност така, че всички да я забележат. покажете смъртта на старата очевидност. Накарайте своите себеподобни да проумеят, че нищо не е завинаги. Даже в реалността - процес, сред безспирните промени. И движението не е вечно, защото се обръща.

            Възможностите на обитаемия свят са по-големи от възможностите на индивида - обитател. Но Старият свят вече е на изчерпване, а Искрата крие неподозирани резерви. Има случаи, при които частта е по-голяма от цялото. Вдъхнете живот на новата теория и ще видите явленията на истинския свят.

            225. Породеният от злорадство стремеж към знание не е любопитство, а злобопитство. Ако пък някой високопоставен иска да ви унижи, обърнете се към него не с "уважаеми", а с "унижаеми". Назовете нещата с истинските им имена и ще ги видите такива, каквито са. Творете възможности за изразяване. Новата действителност изисква нови средства за общуване.

            "Светът, в който живеем е обречен" - написа поетът. И добави: "Слава Богу, че е така. Иначе всичко се обезмисля. Не е възможно да се живее повече в този Ад, за който дори Данте не е имал реална представа. Нека рухне всичко. Нужен ни е нов свят". Но как да вдърхнем плът на Новото, ако завършеният му вид не е в душите, в умовете, в сърцата ни? Как да взривим съборетината, ако не сме готови да започнем нов строеж? Нали все някъде трябва да живеем?

            Смелостта не е всичко. Без предвидливост няма да минем. Научихме ли се да виждаме? Предстои ни лудешко пътешествие. Достатъчно ли сме тренирани? Рушенето е започнало. Всеки камък, вложен в основите на Новата сграда е отнет от зидовете на Старата. Всяко наше ново умение е неумение за тях. Не бързайте с пълното унищожение на Врага. Той сам ще избяга, когато се изправим Ние. Нека нашите Светли слова бъдат неразбираеми за Черните сили. Непредвидимостта на действията ни разкраща вярата на противника в способностите му за преценка, а от там - удря по качествата на неговия разум. Усъвършенствайте свойствата на "предопределената другост". Новата война няма да се води по стари правила. При тях водачът, Предводителят, той е най-отпред, от него най-много зависи. Нашата посока бива определяна от стоящия най-отзад Направляващ. Тяхната сила е с тях, нашата - у нас. В разликата е скрито съкрушителното ни предимство.

            226. "Както Бог ми е нужен, така и аз съм нужен на Бога." - Силезиус Ангелус /1624 - 1677/

            Всичко, което Бог е създал Му е нужно. Унищожителите на Божиите творения летят върху крилете на чернокрилия полет, макар невинаги да го съзнават. Богоотречените няма да видят триумфа на своята победа, колкото и близко да са до нея. Те воюват не само с всички народи на Земята, но и с целия планетен биологичен резерв. В името на Бога премахват сътвореното от Него. Какво ще е възмездието?

            Бяха роби заради Тасили. Втори път станаха роби заради богоборството. Отново ги поробиха заради богоотрицанието. Разпилени бяха заради противобожието. Как не проумяха поуката? Техният меч няма да получи Светло име. Черни ще си останат неизброимите им богатства. Сребърната масичка не е намалила своята стойност, магията й е същата. Следовниците на Лунния Повелител очакват мига на победния вик, но вместо него ще чуят собствените си безпътни писъци.  Ще им се разреши да довършат своя замисъл. Новата Вавилонска кула ще бъде построена. Но на нейния връх няма да се развее знаме. В постройката ще влезе непознат Стопанин и ще засвидетелствува, че е негодна. Горко на строителите. И вечно проклятие!

            Хора! Човеци! Тангра ни е сътворил да бъдем свободни. Отстоявайте свободата. Не позволявайте на чужда воля да измести собствената ви безсмъртна душа. Не допускайте вода да угаси Искрата ви. С Искрата Тангра живее във вас. А знаете, че Бог поругаван не бива. Малко време остана. Колцина ще се окажат нужни за Тангра? Кои няма да коленичат пред Злото? Колко ще са преминалите през последните изпитания? Земята се тресе в конвулсии. Богопротивните мислят, че победата е в ръцете им. Въобразяват си, че Светлият Бог е мъртъв, готвят се да посрещнат Тъмния си Повелител. Ликуват, предвкусват радостта, която никога няма да вкусят. Не знаят, че вече са мъртви - без надежда за възкресение.

            Страданията ви преизпълват, но няма да е за дълго. Поколението, което сега расте няма да остарее, когато ще се извърши Предначертаното. Още ДЗИАН пише за лунните синове като за смъртни. Днешните млади ще видят дългоочакваната им смърт. Те ще дочакат мига, когато Възвестителят ще възвести отново. Бъдете със своя Бог през трудните времена на изпитание, за да бъде Той с вас в деня на Радостта!

            227. ДЗИАН подтиква към размисъл за връзка между "водните" и "лунните" обитатели с тела от тънка материя. Може и така да е. Но няма от какво да се плашим. Същата книга сочи човека като властелин на Пламъка.

            Сбъдна се, но не съвсем. Предсказание за съдбата на България. Вградено в художествено произведение. Един чужд, най-чуждият измежду всички земни народи направи филм, за да изпъкне по-ярко предсказанието. похарчени бяха големи средства, но и въздействието бе голямо. Даже приликата с лицата в сянка бе впечатляваща. Филмът бе направен така, че да остане като класика. Пари се дадоха и за насочване на реалните събития в посока към предсказаното. Всичко започна както бе обявено...

            ... До един момент. До кой момент? Месецът, денят, часът? А може би минутата и секундата? какво се извърши в този момент? Кой го извърши? Защо, как? Отсрочка ли ни бе дадена или получихме спасение?

            "Дали ще се спасим? Ще се спасим! - защото в нас са Слънцето и Светлината." /Иван Коев, 28 януари 1994 г./

            Какво се случи? Кога се случи? Защо се случи? Не питайте математиците. Запитайте Поетите. Единствено те виждат могъществото на преобразяващия човешки Пламък и посоката на Божествените стреления. Защото Бог е Добро, а Доброто говори чрез сърцата.

            229. Някога реших, че е време да се напише всичко. Казали ми бяха, че забраните са отпаднали. Да, така е. Няма забрани от наша страна. Но остана опасността от противодействащите сили. Те все още владеят този свят. И обричат на гибел всеки, дръзнал да им се противопостави. Рано е да нашием всичко. Пречи ни този свят. Когато следващият дойде, ще бъде пък прекалено късно. Какво е правилното решение?

            Различните хора живеят в различни времена. Ще пишем своите послания така, че да са ясни и разбираеми единствено за живеещите Утре. Когато чуете "или - или", знайте, че съществува и трета възможност. Търсете я.

            230. Настъпи време Посланията да се получават по естествен път. Никакви трансове, никакви безсъзнателни бръщолевения, никаква химия, никакво подтискане на волята. Човек просто изведнъж разбира, знае. И толкова. Нормална комуникация. Само, че е нужно ниво. Непостигналите го се самоприравняват към зверовете. Обричат се на зверска участ. Според ненарушимия Закон на Светлината и Движението. А после се оплакват, че не живеят като хора. Нивото на съзнанието определя и мощта на съзидателния /или съзидаващ/ лъч. С усъвършенстване става възможно постепенно да се натрупат сили, годни да пробудят спящите досега енергии. А когато аурата заблести с нов блясък, нови струи Светлина ще я облеят.

            Подобното привлича подобно.

            231. Наистина, новите формули не се откриват. Открива се нещо, ако вече го е имало. Новите формули се съставят. Но за нас ново е Непознатото.

            Говориха ми за обратнопропорционалната взаимовръзка между обществените сервомеханизми и личната човешка свобода.  Вярната формула се основаше върху твърдо установени правила. Но бе още много рано за нея. Всяка формула си има своето време.

            232. Разни историци пишат, че древните българи боготворяли кучетата. Затова им разпаряли коремите и виждали бъдещето в тяхните черва. Кой ще се осмели да разпори корема на своя Бог? Кой ще посмее да посегне на онова, което смята за Божествено? Наистина ли прадедите ни са боготворяли кучетата? Но такъв обичай наистина е имало. Тогава? Не са нужни сложни разсъждения. Истината е като слънчева светлина. Не я виждат само слепите, макар и те нещо да усещат.

            За миналото ви говорят какво ли не. Дърдорят ви всякакви глупости. Имали сме познание, после сме го загубили, а сега вместо да го търсят - измислят си. Включват в Познанието онова, което на тях е угодно. Да търсим ли неподправената истина? Защо да я търсим?

            Предстои Надпревара. Никой няма да бъде лишен от участие. "Недалеч от тук, във властта на едно друго Време" ни очаква Изпитание. Представители на живелите преди се сбират, готвят се да ни изпреварят. Как ще ги победим, ако нямаме познание за тях? Знаем ли цената на поражението? Димящата измама, пушека на Сатаната обвива нашия свят, пречи ни да гледаме, не позволява да виждаме. "Изправяме се в очакване на Пролетта, а ни засипва сняг. Ще се превием ли под тежестта му?" Ще се справим ли с поставената ни задача? И как?

            Нека сърцата ви отсъдят, нека те отсеят ненужното. Но в диалог с другите разумни същности. При участието на разума и мисълта. В непрекъснат процес на двустранна връзка с Искрата. И нека преследването, смъртната заплаха ви сплоти за единодействие.

         233. Закон на Възмездието

            Бог наказва твоя враг заради сторената неправда, едва след като ти си му простил в сърцето си.

            Разбирате ли защо децата плащат заради греховете на родителите си? И защо възмездието е толкова по-разтегнато във времето, колкото престъплението е по-голямо? Докато има макар и зрънце омраза, докато яростта и злобата пречат - Справедливостта не идва. Искате ли да накажете злото? Махнете се от него. Изхвърлете го от чувствата си, от помислите си. Изолирайте го от себе си. Ответният удар няма да закъснее.

            234. Изричайки "ако", ти вече си създал една възможност. Или поне допустимост за нея. Разглеждам допускането като начална точка на реалността.

            235. "Преди влагаха много емоции, а сега вече разумът взе връх." Което ще рече: "Преди влагаха сърце в работата си, а сега вече всичко е само хладна пресметливост". От вида и характера на ласкателството съдете за принадлежността на ласкателя. Врагът също може да хвали.

            240. Пако Рабан твърди, че модата става неосъзнат предвестник на бъдещи събития. Твърдението е подкрепено с примери. Но ако няма мода? Или ако всичко е мода? Дошло е времето на Хаоса. Дошло е време за промени.

            Все по-често, при все повече хора се обръщат процентите на Предначертание и Свобода. Ако досега /грубо казано/ е било 85 - 90 към 10 - 15 в полза на Неизбежното, то скоро ще е обратно. Но тук Хаосът не е първоопределящ. Предопределението е продукт от нашите собствени действия в съчетание с Божествените закони. Ето, деянията ни предизвикаха достатъчно промени в обитаваното от нас пространство. Възниква нуждата от въвеждане на нови закони. Рима и Византия не са имали правила за въздушен трафик, нали? Още ли вашето вайкане ще съпътства Промяната?

            Чакаме Онова, което очаква нас. Чакаме предизвестеното Унищожение. Защо да не кривнем встрани, където То няма да ни срещне? А колкото до видимия Хаос мислете за него като за корегиращ елемент, предвиден в плана на Създателя.

         237. Разговор

            Той твърди, че имало бърза светлина. Четири пъти по-бърза от "обичайната". Светлина, излъчвана от квазарите. Или от пулсарите. Не запомних точно, пък и не съм много вещ в астрономията. Но бързата светлина била факт, потвърден от много учени. нека да е така. Получава се възможност за деформации в пространствено-времевия континиум. Допуска се разрушаване на неговата естествена структура. Не е ли тази Възможността?

            Трансформиране на енергия в материя. На енергия във време. На време в енергия... Странно за нашите представи. Естествено за Всемира.

            Абсолютната нула е абсолютен покой. Градусите над нея се изразяват с реални числа. Прилагайки възможностите на имагинерните, ние ще получим отрицателно движение. Какво друго биха били 3730 под абсолютната нула? Явление, не по-малко странно от предишното. Странно и за нас, и за Всемира.

            "Имагинерен" значи "само мисловно възможен", от "имаго", - "образ". Нека не забравяме, че ако в нашата мисъл се появи един образ, това само по себе си е пораждане на допустимост, начална точка на реалността. Дали Всемирът вече не превръща странното в обичайно? Когато разкриеш нейното съдържание, Съдбата престава да има власт над теб. Тогава самата тя се превръща във власт. Затова мислете за Невъзможното. И то ще се преобрази във Възможно.

            Дали разговорът бе плодотворен? дали сме на прав път? Ще отсъдим по срещаната съпротива.

         238. Форми

            "Те усещат когато бъдат забелязани и тогава променят формата си."

            Говорехме за необяснимите от природна гледна точка форми, навестяващи нашия свят. Изискването на определени дейности изисква съответния облик. Формата се явява като задължение. Но още не знаем кога, защо и при какви условия над мимикрията се налагат забрани.

            241. Защо толкова вярвате на всичко?

            "Предричат ни потопи, гибел, смърт. Педричат ни деца осиротели.

            Не вярваме.

            И друго ни предричат: Хармония, Звезди и Златна шир - че хората след нас ще се обичат, че Злото ще си иде най-подир.

            Не вярваме."

            Не вярваме когато трябва и вярваме, когато не трябва.

            Внушенията за ненужност на човешката Раса се извършват от онези, които биха изпълнявали нашата Мисия, ако нас ни нямаше. Вярно е, първоначално човекът не бил определен за изпълнител на Свръхзадачата. Своето включване в Триадата дължим на неуспеха, сполетял по-късните живи творения. Те се оказали неподходящи, и така ние сме останали. За да ни има, за да пребъдем, за да успеем. Допълнителната задача, с която сме били натоварени поражда допълнителни възможности. Затова е малко да кажем, че ще оцелеем. По-ни подхожда Свръхоцеляване. Не се поддавайте на думите, изричани от завистливите "екскурзианти", не слушайте злобните им внушения. Запитайте ги: "Защо нас ни има, защо сме тук, защо сме разумни и сме живи? Защо властваме над останалите видове на своята планета? Нали всичко се извършва по целесъобразност?". И те ще млъкнат. Мигът на тяхното мълчание ще покаже кога е полезно да вярвате, и кога - не.

         242. Поправка

            При контакт се предават не емоции, а емоционални състояния. Предава се целият спектър, а не едно или друго изолирано чувство. И още: не се плашете, ако вместо яснота, Контактът внесе обърканост у вас. Мъглата често е предвестник на слънчев ден. Незнанието и неопитността са преодолими. Плашете се от безчувствеността. Стремете се към метаморфоза на вътрешната си Индивидуалност.

            243. Забелязвам съзнателно провеждани скрити сегрегационни процеси. Процеси на отсейване. Скрита, неназована общност от човешки същества ни насочва към занимания, отклоняващи нашето внимание. Разсейва ни, пречи да мислим за бъдещото си оцеляване. Съкращава бъдещата агония на неприспособимите, но и намалява броя на способните да се подготвят за спасение.

            "Не виждаме Пътеката пред нас, защото във душите ни я няма." Защо я няма Пътеката? Всяко наше деяние е въздействие върху Пътя. Можем да го изличим или да го направим по-малко видим. Но наша ли е отговорността, когато ни сочат пътеки-миражи, а ние с цялата си наивност се подвеждаме? Чия е отговорността в този случай?

            На вървящите най-отпред, нали по тях се равнявате? Чуйте ги, те казват: "Уморихме се от промени, от преодоляване на съпротивата срещу промените. Уморихме се от дългия път и от неблагодарността на тълпата. Но ако умората надделее и ние заспим - как ще стигнем до Укритието, когато Гневът се стовари върху неподозиращите? Дали ще бъде достатъчен нашият брой, когато стигнем?"

         244. Вечното противоборство

            Историята е борба между раси, а не расова взаимопомощ. Шестият свят, чийто контури все по-ясно се очертават също няма да е монолитен. Противопоставяне и тогава ще има. Едните ще се съюзят със себеподобни, а други - със своите творения от нежива материя. Първите ще образуват общности. Вторите - симбиозни модели. И трети ще има, но е твърде рано да говоря.

            Децата-цветя мечтаеха за любов. Пееха за любов. Искаха да обичат и да бъдат обичани. Приласкаха ги. Направиха ги част от своя, от стария свят. Унищожиха светлия им копнеж. От името на Бога и на разума, разбира се. Възпиращ фактор пред човешкото развитие са обществените лидери, нелоялни към издигналите ги общества. Продажният човек лесно се оставя да го купят. Но знайте, че не чудно, а чудоподобно е Тъмното проявление. Дори Свръхпроявлението на Тъмнината е вторично, защото е наподобяващо. Пазете се да не повторите грешките на децата-цветя.

            Грозните деца непрекъснато повтарят колко обичат да бъдат мразени. Стремят се да предизвикат ненавист. Защо? Те бягат от тресавището, а попадат в блатото. Оправдано е да унищожиш своя враг, ако знаеш, че той също се стреми да предизвика твоята гибел. Не забравяйте, че историята е борба между раси. Грозните деца не знаят тази истина, но други, техните духовни бащи я знаят. Грешката на децата-цветя няма да бъде повторена. Всеки греши по своему. Нанизът на събитията не спира да се преподрежда. Повелителят на Тъмнината ще им отправи Зов, и те ще се съберат по Новолуние. Но когато пристигнат, ще видят уродливо, грозно джудже, вместо сияен Воин. Подобното е призовало подобно. Адептите на грозотата не искат да вярват, че Князът на този свят губи закрилата на властта си след изтичане на Епохата Кали Юга. И че когато следващият Княз пристигне, над властта Му ще се извиси Закрила.

            Чудесата се превръщат в норма. Реалността ни принуждава да разширяваме способностите за възприятие. Какво предстои да осъзнаем? В стремежа си да получат оправдателна присъда, грозните деца служат за генерирането на омраза. Какво ще е отношението на Небето и Неговите закони? Ами отношението на живеещите редом с нас Разумни? Прякото боравене ще направи световете им видими за нас. Какво ще си кажем? Ами опасността отвън? Също и външната помощ. Ще преживеем ли връхлитащото върху сетивата ни Ново без помощта на Тангра? Ако ли не - то защо гоним Светлината с омраза?

            Новият свят неизбежно ще бъде изграден. Срокът, през който ни е дадено право на обитаване изтича. С друга скорост ще гори Огънят в нас, макар същността му да е еднаква. Грозните деца творят своята животинска участ. Но кой ще има нужда от такива животни? Не една или две сили тласкат развитието. Натискът е многопосочен. Но ние определяме дали с обич или омраза ще дойде Новото. Ние решаваме към коя Сила да се присъединим. И оправдания няма да има, защото...

            "Оправдано е да не знаеш същината на източника. Нямало е кой да ти каже. Оправдан си. Ще умреш невинен."

         245. Веществото на Живота

            В спора дали има или няма задгробен живот забравихме най-важното - колко време живее човек след смъртта на физическото си тяло?

            Голяма част от мъртвите са извън сегашната ни сетивна реалност, но са тук, вътре в нашия свят, макар и неосезаеми. По-добре е да изучим фактите, вместо да ги отричаме. Това, което днес наричаме "медицина" ще се промени да неузнаваемост. В наша полза. Панацеята не е мит. Приложимостта е едната страна на въпроса. Няма нищо недостижимо, но кога ще стигнем до него?

            246. Съществуват много степени на материално превъплъщение. По отношение на следващите нива пред нас стои необозримост. Биополе, астрално тяло, ментална обвивка... Толкова е примитивно, а ние го приемаме за Висше! Вие го приемате за Висше! Последното, до което Ние успяхме да стигнем бе Светът, наречен от нас условно "Импулсно-енергиен". Но как да опишем неназовимото? И все пак, ще дойдат години, когато човекът ще види...

            След първоначалното стъписване човешките потомци ще открият, че са по-издръжливи от метала. Невероятно изглежда, но ще се случи след малко повече от сто години. Енергиите, командващи металните чудовища ще са безсилни пред енергийната мощ на преобразения човек. Ще стане ясно защо Импулсно-енергийният свят толкова прилича на разтопен метал. Човекът ще е разбрал и ще знае.

            Задвижването на апаратите ще става с помощта на все по-слаби, все по-фини енергии. Докато започне да се борави единствено със съзнателно- волеви мисловни импулси. Какъв шанс ще имат самооскотилите се звероиди? Как ще им помогне тяхната прехвалена мускулна сила? Ще задвижат ли машина, която няма нито ръчно, нито дистанционно управление? А машините ще разчистват пространства...

            Гледайте на мисленето като на сетиво, изучете свойствата му. Ускорете бързината на възприятията. Помнете, че ускореният живот не е идентичен с живота в ускорено време. Запазвайте доминиращото си предимство над ентропийните създания. Преминете към съзнателна синтропия, към енергосъзидание. "Активизирайте се осъзнато!" Учете се да побеждавате и винаги бъдете победители!

            Година 6762 по Българския свещен календар. Помогнах на група хора. Те се оказаха неспособни да използват победата, извоювана за тях. Загубиха. Бъдете готови за всички аспекти на бъдещето. Помагат ни, но и от нас се иска много.

            Година 6762 по Българското свещено летоброене. Необяснимо лятно застудяване. Поройни дъждове. Те отмиха значителна част от наслоените отрицателни натрупвания. Пак Някой ни бе извоювал отсрочка. Но докога? И на каква цена?

            Година 6762 по календара на Тангра. Към нас се приближава Нашественик. С апарат, удивително напомнящ скулптура от народа Майя. Носи шлем с червеноогнени /не огненочервени, нарочно употребих думата/ антени. Но не прави, а с чупки, като свързани една към друга цифри, като навързани във вертикален ред букви от еврейската азбука. Ще слезе, възседне реактивен двигател. Примитивното древно свръхтенитизирано зло иде.  Ще го сразим ли? И как?

            Мисълта има предел на постиженията. След определен момент възходът ще е невъзможен. Изкачването по-нагоре ще се осъществява с помощта на Огън. Добре е да сте интелигентни, умни, схватливи. Но помнете, че истинската Мъдрост е недостъпна за безчувствените мислещи механизми.

            Хора, ценете своите сърца! В тях е Силата!

            247. Познаваме част от Метаморфозите. Редно е да пристъпим към тяхното приложение. Колко време би продължило едно пътуване, ако то се извършва встрани от Стрелата на Времето?

            Смайваща е невежественото статичност на видимия свят и тъпотата на неговите повелители. Опасали са златните рудници с бодлива тел. Разположили са зли кучета и въоръжени разбойници-пазачи. Но почитаното от тях злато не им стига. Изгребват хамбарите ни, грабят плодовете на нашата земя, изземват с хитрост или с груба сила резултатите от непосилния ни труд. Но едно не са се сетили...

            Запитайте ги: "Как ще ни отнемете ресурса "време"? И къде ще го складирате?"

         248. Страх, решимост и съдба

            "Те всички се плашат от бледата сянка на Предизвестието. Как искаш да не се боят от самия Предизвестител?" Ще добавя: и от короната на неговото Име.

            Хуан Хосе Бенитес разказва, че първата молитва в човешката история била произнесена от Оногур. Добавям: представител на същия народ ще изрече новия Зов, който ще замени молитвите. Време е да го стори. Хората се молят не само за здраве и радост. Молят се за болести и смърт. Молят се за беди и нещастия. Молитвата е престанала да бъде добро. Най-вече искрената. Защото искрено е преливащото от омраза сърце, молещо се за разрушения и погибел.

             Според една легенда баянът /става дума за музикалния инструмент/ изплаква тъгата, съхранява паметта и възвестява надеждата. Толкова знаят росияните, толкова са успели да откраднат. Втълпено им било, че думите се отнасят до мандолината, и те така я нарекли - "баян". А легендата е за трите Баяна.

            Първият бе олицетворение на тъгата по съсипаната Родина. Наричаха го Бат Баян. Вторият бе пазител на знания. Казваха му Боян Магът. Третият още не е дошъл. Отредено му е да върне надеждата, а заедно с нея и Славата. Дали Третият ще дойде?

            "Наклонен Божи Кръст. Комета. Светъл бял път и птица Феникс. Полуразпален Факел, но и предателства, интриги и измама. Също и много пречки. Но и подкрепа, и вярност." Предсказанието пропуска най-важното: необясним, неистов страх от Възвестителя. Той носи ново, а те се държат като удавници за старото. Затова са пречките, предателствата и интригите, затова факелът е полуразпален. Но Реката им два бряга. Дали не забравихме нещо?

            Решимостта! Без нея започнатото Дело няма да бъде доведено докрай. Но откъде да се вземе решимост, ако няма кой да вдъхне малко увереност? Какво да речем ние на Предизвестителя?

            Ти беше! Ти си! Ти трябва, и ще бъдеш!

            249. "Докога от извор друг ще пием? Няма други - Изворът сме ние."

            Уникалността се превръща в могъщество само, ако осъзнаеш нейната същина и осъществиш овладяването й. Ето защо Поетът пита: "Ако не успеем да намерим себе си - какво ще стане с нас?"

            250. "Аз сгреших. Ти Си Бог на Злото! Или Твоите очи съвсем ги закри дима от кадилниците на храма, а Твоите уши престанаха да чуват нещо друго, освен тръбните звуци на първосвещениците? Ти не Си всемогъщ Бог. Ти Си черен Бог. Проклинам Те, Боже на разбойниците, техен покровител и душа!" - Михаил Булгаков - "Майсторът и Маргарита"

            Лица от Новия завет срещу текстове от Стария. Нека съберем разпилените знания. А после да отсъдим!

            666 - Шестстотин шестдесет и шест. Още едно тълкуване: шестолъчната звезда на Давид, шестолъчката.

            Първа шестица - шест лъча;

            Втора шестица - шестте триъгълника на лъчите;

            Трета шестица - шестте страни на хексаграма в центъра.

            "Да се говори истината е леко и приятно" - казва Йешуа - Иисус, наричан още Ха - Ноцри в същата книга на Булгаков. Но вижте и друго: двете лъжепротивопоставени държави, свръхсилите САЩ и СССР. Пентагон срещу петолъчка. Петостенна фигура срещу петовърха звезда. Анализите не се огласяват. Те са за притежателите на шестия елемент.

            "Кой вади нож? И на кого мъсти?" - ето същинският въпрос. Кой наистина страда? Страдат неучастващите в противоборството.

            Уверяват ни, че трите шестици символизират Луцифер. В гръцката митология негов аналог е Прометей. В митологията на Кечуа - известният Кон - Тики Виракоча. Засипват ни със заблуди и изискват от нас безусловна вяра. Толкова е трудно да победим лъжата! Как да обясним на хората всяка дребна подоробност? Как например да им кажем, че Плутон е Цвете, а не Преизподня? Ей така, с две думи. Ще ни повярват ли? Какво ще речем на желаещите да ни се доверят?

            Мислете за същината. Силите са много и различни, но ако Силата не е добра, тя не е Бог. Колкото и да е могъща!

         251. Доволните роби

            Племето на транса. Народът, чийто вътрешен импулс е заменен от машинна заповед. Една от новоформиращите се Раси. Робите на логическия механизъм, съществата с премерени стъпки, предсказуемите разумни. Голямо ще е могъществото им, но няма да е тяхно, няма да е лично. Ще бъдат всичко друго, но не и отделни личности. Ще са Сила, но ще им липсва индивидуалност.

            Грешка е, ако някой мисли, че обемът на неговите знания е по-голям от този на дивака. Разликите са в нивото и в броя посоки на мислене. Всяко, дори най-примитивното умение съдържа възможност за надмощие при оптимални за него условия. Овладяването на нови умения не бива да е съпътствано от загърбване на старите. Ето защо племето ще е доволно, щастливо, ще притежава сила и мощ, но ще е съставено от роби. Свръхавтоматизацията ще изтласка и последната искрица духовност, тлееща у тях. А нали именно душата прави човека свободен?

            Как ще различим зародиша им? В "Бунтът на Луцифер" Х. Бенитес казва: "И аз те питам: познаваш ли човешко същество, което е наистина Разумно, което при това да е и високомерно, тщеславно, и често гневливо? Интелигентните същества, носители на ум, разум, схватливост и опит са винаги най-скромните..." По горделивостта им ще ги познаете.

            А вие - устремените към свръхчовешкото - пазете се от участта на не-хора. Към расата на Новите Разумни води друг път - вътрешният. Пътят на Светлата Искра. Посоката ще ви покажат не вашите творения от метал, а по-висшите енергии, бликащи от сърцата ви. На тях повярвайте!

            252. "Трансформирайки пространството в енергия, ти го "изяждаш" и се движиш през него."

            За участника изглежда като безпреходно движение. Като внезапна смяна на мащабите. Лесно е за осъществяване, но скоро няма да го открием. Не е безразлично кой прекосява пространствата. Ето защо са пречките. Още много "паяци" ще бъдат закривани... Докато човекът се превърне в Човек.

         253. Подменен текст

            Тук трябваше да разкажа за един от нас. Един, когото оцениха и му предложиха съответната цена. Той прие. Нима мога да вложа нещо, което вече е продадено и принадлежи другиму? Отправям предупреждение към следващите.

            Някой усетил в себе си развити способности. Различни. Нови способности. Тълпата разбрала и му предложила пари, за да работи той в нейна изгода. Човекът бил наясно, че Новото няма да се постави в услуга на Старото, че ако приеме - ще му струва Дарбата. Знаел, но престъпил забраната. "Е, какво пък!" - рекъл си. Цял живот бил беден. Ще поспечели известна сума, старините му ще бъдат осигурени.

            Да, ще спечели. Неголямо количество материални средства. Нищожно малко, ако го съизмерим с всичките земни богатства. Въобразявал си човекът, че е спечелил, но знае ли всъщност какво е загубил?

            Материалният човек е продажен по природа. Същинският въпрос е как и с какво ние да го купим? Възможно ли е някаква промяна в начина на живот да замени парите? Или да потърсим път към отмяна на продажността въобще?

         254. Отклонение

            От какво е породено Отклонението?

            Посветените казват: "От разделянето на неразделните".

            Лъжат посветените! Разделянето е предвидено. Многократно е описвано. Втъкано е в съдбата ни. При осъществяването му е използван подтик. И едно неизтриваемо име е свързано с него. Спомнете си "звездата, наречена "Пелин".

            От какво наистина е породено Отклонението?

            Един каза: "От събирането на разделените".

            Разделянето нарушава Баланса. /нека така да е!/ Събирането въстановява Баланса. А какво е "отклонение"?

            Предопределението бе нарушено. Нещо се случи. Все повече предсказания не получават потвърждение. И Мишел дьо Нострадамус се нареди измежду провалилите се. Защо? Движехме се по предначертан път. Изведнъж предначертаните данни се оказаха неверни. Какво се случи? Кой го извърши?

            Намеренията на притежаващия силата се осъществяват винаги. Но той не знае предварително как те ще се осъществят. Ето един от новите, несъществували преди закони. Кому са нужни новите правила? Как се руши едно старо Правило и как се сътворява Ново? Притежаващият Силата е Преобразител. Няма Преображение без Неизвестност. Затова много въпроси ще останат без отговор. Не питайте. Заслушайте се в Беззвучието. То мълви:

         "Завръщането в Пътя е отклонение от пътеката."

            255. Във времето, наричано от нас "древно" имало знания, смятани от тогавашните хора за древни. Имало древни строежи и древни умения. Основата на Партенона. Или на храма в Баалбек. Те и сега са невъзможни. Но ги има. Египетският лабиринт. В него хората са се загубвали, а и той им е помагал да се загубят. Нали затова е Лабиринт - символ на загубената ориентация. А някои се чудят защо още не могат да го намерят. Старателно, много старателно, нечовешки старателно било унищожено всичко, свързано с потъналата Атлантида. И също толкова старателно били положени грижи споменът за Атлантида да не изчезне. Защо? Ако питате човеци, отговор няма да получите. Логиката на постъпките не е човешка.

            Насочване:

            Освен логика, има и Закони. Ненарушими, непроменими. Вечни. /доколкото е вечна и самата Вечност/ Все пак, законите са ориентир. Нищо не е загубено, ако знаеш как да търсиш. Но помислете и за инструментите, които ще използвате при своето търсене. Като начало признайте, че досегашните се оказаха негодни.

         256. Смърт и безсмъртие

            Материалистите не бива да твърдят, че човекът е смъртен. Дори за тях човешкото безсмъртие трябва да е установен факт. Човек продължава да живее посредством гените на своите деца. Генетичната информация на първите човеци е жива в най-прекия, във физическия смисъл на думата. Човек продължава да живее посредством своите творения. Те остават да съществуват в познатия ни материален свят. Човек продължава да живее, защото онова, от което е съставен не прекратява своето съществуване. Нали именно материалистите твърдят, че в Природата нищо не се губи?

            "Науката твърди, че хората са смъртни."

            Науката нищо не може да твърди. Науката не е личност, не е субект. Науката е понятие, идея. Твърденията принадлежат на учените, на лицата, занимаващи се с наука. Или с онова, което те мислят, че е наука. Казват ни: "Ето, този е завършил химия, а този - физика". Нима съществува поне един напълно завършен дял от науката? Не е ли проява на глупаво лековерие да възприемем нещо, съдържащо в себе си толкова много противоречия? По-добре размислете над Мандалата. Изграждат я с цел да я разрушат веднага, щом тя бъде готова. Така наречените "учени" ще осъзнаят реалността на безсмъртието едва след извеждане на всеобщия закон на Разпада. Материалистите ще повярват в безсмъртието. Заедно с това те ще научат, че човек може да бъде и смъртен. Защото има и Светлинен разпад.

            257. Глупавият портиер седеше и явно скучаеше. По едно време бръкна в чекмеджето, извади лист хартия, молив и започна да пише. Върху хартията се появиха странни знаци, непознати фигури, извечни символи и загатнати полукартини. Влезе големият умен началник. Погледна написаното и запита:

            - Какво е това?

            - А, това ли? Нищо! Драскам си - сепна се портиерът.

            - Един неграмотник освен с дивотии, с какво друго може да се занимава! - самодоволно изрече големият интелигентен свръхерудиран шеф.

            Портиерът наведе глава и тихо, много тихо промълви:

            - Каквото и да разправят, каквито и аргументи да изтъкват, старото писмо съдържаше толкова много красота!

         258. Кармичен спомен

            Гледах филма "Малкият Буда". Показаха манастир в Тибет. Вътре, дълбоко в съзнанието ми се завъртяха думите "Пади Ом Мани". Обхвана ме мъчително чувство за раздяла с нещо много близко и родно. Омраза и страх предизвикват елинските воински шлемове. Желание за мъст - римските доспехи. Предусещане за уют и топлина - степните дървени къщи.

            За да ме отвърнеш от моето съвремие ли ми пращаш цялата отминала древност, Тангра? ... Или да ми напомниш за величественото достойнство на Египет...?

         259. Тъмната страна на вярата

            Един младеж умрял. Стигнал до Преддверието. покойният му баща го върнал обратно, отпратил го. Но в самия Тунел младежът чул глас: "Аз съм Сатаната и ти ще ми служиш!". Вероятно думите били изречени от някой отчаян воин на Тъмата, от нещастно, гнусно ентропийно създанийце. Но младежът искрено повярвал, че с него е разговарял самият повелител на Злото. Минали години. Момичето, в което бил влюбен го напуснало. Отишъл на врачка. "Направена ти е лоша магия!" - му рекла тя. И определила цена, непосилна за финансовите възможности на клиента. Младежът дойде при мен.

            Магия нямаше. Причините за раздялата бяха естествени и закономерни. Но така е устроен човекът. Той търси навън онова, което е вътре в него.

            - Тогава ти направи магия, за да я върнеш при мен! - помоли ме той.

            - Магията е зло. Тя поразява всички. И тези при които е пратена; и онзи, който я е пратил. Наказание получават и хората, поръчали направата на магия - бе отговорът ми.

            Последва разказ за Тунела и страшния глас. От разказа лъхаше убеждение, че щом Сатаната го е определил за свой служител, нищо лошо не може да го стигне.

            Хората не се интересуват от Знака, а от степента на неговата сила. Но ето ключ за умеещите да различават:

            - Могъществото на Злините - Тъмна и Мрачна се крие в преклонението пред изживяните и отречени от Светлината същности. Следете градацията на духовните критерии.

         260. Власт и господство

            Вселенските зависимости са двуизмерни. Същото е и с властта. Тя е двупосочно изпитание. Намерете път, по който сами да стигнете до тази мисъл и ще разберете какво всъщност искам да ви кажа.

            Военните притежават най-голямата груба сила - армията. Но къде военните са на власт? И за колко време удържат властта? Не силата, не физическата мощ притежава властта, не тя господства над планетата. Същото е с най-богатите. Ако стигнат до разбирането, че властта е изпитание, а не привилегия - задържат се на върха. Ако ли не - сгромолясването им е неизбежно. И болезнено. А колко пъти Съдбата произвежда диктатори от средите на бедняци? Те господстват над цели народи и полагат своя отпечатък върху епохите. Нима материалното богатство наистина е първоопределящо?

            Давам ви загадка за размишление. Разгледайте доевропейска Австралия като експеримент на идеята за властта. Там никога не са се водили войни за територии. Помислете какви може да са причините за изолираността на експеримента. Защо опитът не се е разпрострял върху целия човешки свят? Макар за кратко. Нима експериментът не се е оказал успешен? С какво точно е бил неуспешен? Защо, по какви причини? Давам ви и ключ: "Зеницата му беше на резки, сякаш вътре в нея бяха поставени решетки. Махнете решетките от своите зеници. И ще бъдете свободни! И никакво чуждо господство няма да се разпростре над вас!"   И един древен завет: "Стая. Нейният таван е дъно на река. Стая. Място, където глутницата се събира."

            Нима умът и интелектът управляват? Академията на науките ли създава държавните закони? Професори ли командват правителствата? Силата на една власт идва от доверието, оказвано й от нейните подвластни. Лъжците ли държат кормилото на властта? Защото Епохата ни е такава, измамна, защото на заблудата днес най-много се вярва? Защото управляваните не поставят на везните доверието, дадено от тях по време на избори и не го съизмерват с получената отплата? Ами защо е писано, че на Луната и на Венера им е дадена власт? Въпросите са много, а не всички отговори са намерени... Какво да направим, за да господстваме над Утрешния ден?

            - Никакви партии и организации, никакви официални наименования, никаква обявеност, никаква регистрация, никаква парадност. Творете и поднасяйте сътвореното към стълбовете на Бъдното. Всеки да работи с каквото може и да се готви. Работете, хора! Трудете се с мисъл и устрем към настъпващото.

         261. Ще назовем нещата с нови имена

            Промяната е досътворение, съпричастие в процеса на Сътворението. Всичко се мени, и осъзнавайки необходимата реалност, вие ще разберете как най-близкият се преобразява в най-далечен.

            Новите усещания са основа на разбирането с кого не бива да общува човек. Досегашните нормални хора полагат в земята разлагащите се трупове на умрелите. На физически мъртвите, на телесно разлагащите се. Разлагащото се съзнание също вони. От него се разнася непоносима смрад. За Новите разумни ще е невъзможно да съжителстват с духовни покойници. Също както вие не можете да държите в дома си мъртвец, колкото и да сте го обичали през времето на неговия живот, колкото и скъп да ви е той. По непоносимостта ще познаете Новите.

            Светът е разкапана империя, която само чака да пристигнат някакви варвари и да я завладеят. Светът не мисли за варварите, но ги очаква. Целият свят ги очаква. И Те идат! Достигнали сме ниво на неудържиммост, облечени сме в доспехите на неудържимостта. Станете като тях и ги посрещнете, хора! Иначе варварската вълна ще ви помете.

         262. Добро и Зло

            I. Приемайки безалтернативността на Доброто, ние ставаме добри. Добротата ни прави беззащитни пред Злото. Обрича ни на страдания. Нима Доброто е зло?

            Погрешна посока на мислене. Зло е самият контакт със Злото. Нужно е съхранението и развитието на Доброто да се съчетае с активност при предотвратяване на страданията. Схемата е: недопускане на Злото, а не опълчване срещу него. Но Злото е навсякъде около нас, та дори и в нас самите. Как можем да не го допуснем, щом то вече е тук? Не е ли по-правилно да го прогоним?

            Ако приемем Доброто като върховна повеля, Злото ще изостави атаките си отвътре и ще започне да апада отвън. Ето кой е маментът то да не бъде допускано. Предупреждавам: състраданието към гърчещото се в мъки Зло ви наврежда. Добрите чувства "към" са отваряне на бронята, присъединяване на другия обект към обхвата на твоята закрила. Дали неговата броня ще охранява теб? Само изключителни в своята извисеност личности съумяват да предизвикат еволюиране на Злото, превръщайки го в Добро. Не сте ли уверени в своята мощ - по-добре не опитвайте.

            II. Въпросът реално погледнато не е да елиминираш напълно Злото. Всички ние в една или друга степен сме заразени от него. Затова всички ще пострадаме. Истинският въпрос е: в каква степен сме заразени? Колко ще пострадаме? Ще можем ли да оцелеем, да се спасим, за да дадем живот на едно наистина ново поколение, което не ще бъде подвластно на Тъмнината и ще изпитва непоносимост към Мрака? Ще бъдем ли мост към Новия свят, ще бъде ли населен той от нашите потомци или други ще го обитават след нас? Плавното преминаване ли е по-добро или резкият преход към Огнената Епоха?

            Планета няма да загине, но кой ще живее върху нея?

         263. Извънземни

            "Опасността не се повишава. Увеличават се нашите познания за нея. А значи - и шансовете ни за оцеляване."

            Не мислете за тези екскурзианти. Не се страхувайте, че ще ни завладеят. Има кой да попречи. Опасността идва единствено от коленопреклонното ни отношение към тях. Защото интересите ни не съвпадат, и ще е пагубно, ако се вслушаме в съветите им.

            Върху повърхността на Земята, под и над нея ще се състои Битка. От изхода зависи дали Предначертанието ще бъде разрушено или не. Продължението на човешкото съществуване посредством трансформация в следчовешко означава край за нечий друг живот. И другият страхливо надзърта в нашия свят, опитвайки се да наклони везните в спасителната за него посока. Тези са заинтересованите. Но всички пътешественици не са от една и съща категория. И не пристигат с едни и същи мисли. Странно - човеците най-много се боят от най-смешните, от тъпчещите на едно място.

            След векове, когато извършим със себе си това, което трябва, ние ще посетим техните скучни мухлясали планети. Ще се убедим, че не заслужават особено внимание. Обратно - обитателите им идват тук, за да научат нещо ново от нас. Идват и си отиват без да ни повлияят. Та какво ли биха могли да ни кажат! Интересните сме ние, а не те. Не помагайте на безинтересните, не служете за постигане на користните им цели. Не отклонявайте човешкото си внимание за дреболии, когато то ще ви трябва да постигнете истински високата Цел.

            Но между извънземните има и опасни. Това са пратениците на Мрака, пристигналите по Черния път не-гости. Сега за тях няма да говорим. И приятели има, и съюзници. Но когато те пристигнат - вие и без обяснения ще научите, че са именно такива. Днес се замислете само над едно - как да ги различавате?

         264. Сбъднато предсказание

            "Християнството ще прояви своята мощ, своето превъзходство над Исляма в битката за Черната нива."

            Дълго не знаехме какво значи това. Узнахме след като се случи. Карабах. В превод - "черна нива". Сред обкръжението на многократно по-големия по численост враг, арменците - християни победиха. Но защо бе отправено предсказанието? Само за да се сбъдне ли?

            - Не. Предсказанието цели утвърждаване вярата в непоклатимостта на предизвестеното. Сега ни предизвестяват гибел. Ще се свием ли в покорство или ще се опълчим срещу гибелта? Отговорът отново се крие в предсказанията. Щом така упорито се опитват да ни втълпят, че не можем - значи се страхуват, че ние всъщност можем. А можем ли - ще успеем!

         265. Извънземни послания от Земята

            "Истината се ражда в прозрение."

            В миг на прозрение човек намира пътя към истината. А прозрението осенява най-вече поетите. Така стана и този път. Иван Коев рече: "Те може да са от Сириус, и пак да се обаждат от Земята". Отхвърлих мисълта като абсурдна, но после размислих. Възможността е реална. От самия Сириус /по-правилно е "от самите"/ никой не може да се обади. От изгорените му планети - също. Но потомците на Бледата Лисица могат. Може би откъм свещения храм на Догоните до нас достига зов, а ние се преструваме на глухи.

            Небе, помогни ни да се избавим от нашата човешка глухота!

         266. Данък към Злото

            Побеждавайки Злото, измествайки го, Доброто му плаща данък. Защо? Ако превъзхождащата сила остане единствена цена за новозавладената територия, то Доброто би царувало с помощта на насилие. И самичко в Зло би се превърнало. За да отстои и територията, и своята същност, то трябва да плати.

            Нима Доброто и Злото не могат да постигнат примирие? Могат. Не само това. Те могат да бъдат и съюзници. Ако Доброто е наистина добро, то няма да влезе в сражение със Злото. В боя ще влезе другото, необходимото Зло.

            "Всяко дърво, което не дава добър плод отсичат и хвърлят в огън." - Евангелие от Матея 7:19

            За дърветата Дърварят е зло, но за гората е добро. Коя е истината и зависи ли тя от гледната точка? Коя е истинската истина?

            "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земата; не мир дойдох да донеса, а меч." - Евангелие от Матея 10:34

            От Иисус са изречени думите. Той сам за себе Си ги е изрекъл. Като признание за необходимостта от съвместяване на различните същности. Но само Богочовек е в състояние да насочи в желаната посока съвместяването. Не унивайте, хора, не всички могат да бъдат царе. Затова плащайте съвестно данъка, определен ви от Царя.

            267. Когато успееш да разбиеш стената с глава озоваваш се в съседната килия. Така е, вярно е. Но ще се откажем ли от опитите си да излезем на свобода? Всички стени ли трябва да съборим? Не стените, прозореца трябва да изкъртим. Та макар през него да влиза мъничкото късче небе, на което толкова много се радваме. Изкъртете прозореца! Небосводът ще се разшири!

            Хората се доверяват на твърдения, като отхвърлят фактите. Страхуват се да не оскърбят авторитета, стоящ зад твърденията - догми. Хората не се интересуват от нивото и съдържанието на изреченото. Интересува ги кой го е изрекъл. Не се осмеляват да пренебрегнат утвърдения от тяхното общество авторитет. Не броят краката на паяка, не вземат подадената им от градинаря къртица, за да проверят има ли тя очи. Хората презират неизвестните вестители на Новото. Хората възприемат утвърденото и пренебрегват истинността. Без никога да попитат кой е Утвърдителят. Но истината ще умъртви всички авторитети. Утвърдителите ще останат при лъжата.

         268. Варианти на Бъдното

            Картина от не толкова далечното бъдеще. Стрелкащи се метеорити. Дъжд от болиди. Ярки, разноцветни, пъстри, идващи от всички /!/ посоки. Множество хора излезли пред къщите и гледат. Красиво зрелище. Зловещо красиво! Като екзекуция на цяла една Раса. И чувство за неминуема опасност. И мисълта, че вече нещо се е случило, че летящият град никога няма да бъде построен. Понякога мечтите умират заедно с мечтателите.

            Това ще е последното събитие, довело до рухването на Мечтата. Съдбоносните явления ще са три. Ето второто: Зарево като от пожар. После старите сгради рухват под напора на могъща ударна вълна. Така ще започне войната в Европа. На високия хълм в града личи стар замък или може би крепост. Не се наемам да го опиша напълно точно, за твърде кратко време се мярна. Малко след като пламъците го обвият, в Тунела на Смъртта ще нахлуе тяло от изкуствен произход, напълнено с взривна сила. Гибелта ще навлезе във фаза на необратимост.

            А първото събитие кое е? Дали се е изпълнило или сме го предотвратили? Каквото и да се е случило, помнете: вариантите на бъдещето ги извайваме днес. Каквито и непознати сили да участват, главните ваятели си оставаме ние.

            Не е късно, хора. Още не е късно!

         269. Събиране на разпиляното

            Светът имаше нужда от Буда. И Буда се яви. Светът имаше нужда от Христос. И Той бе пратен. Светът изпита нужда от Мохамед. И Мохамед побърза да пристигне.

            Светът сега е друг. Други са нуждите. Няма да дойде Буда. Нито Христос, нито Мохамед. Нов водач не е предвиден. Ще пристигне Онзи, Който в началото на човешките времена донесе на човеците знание, раздели го на допълващи се късове и го разпрати във всички посоки. Замисълът бе хората да се заемат със слепване на късовете знание и така да постигнат междучовешкото Братство. От прекалена алчност хората извършиха обратното. Всеки грабна своето късче и го обяви за единствена и завършена Цялост. "Венецът на Творението" се запокланя на Иисус, който разчупи хляба, но не проумя Иисусовия урок. Човекът не си направи труда да събере разпилените трошици. Мнозина останаха ненахранени.

            Съзирам същината на новата Мисия. Никому поотделно няма да бъде поверено Знанието. Но и от ничии очи няма да бъде затулено. Ще бъде разхвърлено като шепа пясък над морската бездна. Нека хората търсят, нека събират неуморно безценните песъчинки. Нека човеците поглъщат намереното, нека растат, докато се превърнат в следчовеци.

            Търсещият ще намери. И търсещите ще намерят. Но кога? В края на Огнената Епоха.

            Ето, така ще бъде разпилено новото Знание.

         270. Пряко насочване I

            19 август 1994 г. "Така е трябвало" не е достатъчно. Кому е трябвало, та го е предизвикал? Защо му е трябвало? Полезно ли е за нас онова, което трябва на други?

            Бях призован. Той - също. Никой от нас не е знаел предварително. И двамата научихме преди да се случи. "Отначало помислих, че играеш. Внимателният прочит на текстовете ми показа, че няма никаква игра. Ти наистина си се докоснал до Лъча. Лъчът се е плъзнал по теб, но е било за малко. Може би Той така е поискал. Има предел на издръжливост." Почивката я бях поискал аз. Трябваше ми време за приспособяване. В началото преходите са кратки. И двамата с моя събеседник плашим притежателите на "свръхспособности". Но един от друг не се страхуваме. Еднаквите действия предизвикват различен ефект при различните структури. Интензивният поток Светлина разрушава непълната аура, но заздравява аурата, в чийто спектър не липсва нито един цвят. В присъствието на енергийни вампири усещам ненаситна лакомия; при себеподобни - стремеж към постигане на Небесните тайни. За мен влиянието е добро. За мен аурното въздействие е стимулиращо.

            - Пратен си да разчиташ Знаци, но внимавай самият ти да не се превърнеш в Знак. Това ще е краят ти.

            - Пет са центровете. Три са известни и вече са под контрол. Останали сме два.

            - Не, повече са, и все повече стават. Ставаме повече! Трябва да сме много, за да пребъдем. Трябва да сме достатъчно, за да ни има.

            - Погледът ти е насочен отвътре навън. При хората е обратно. - въпросът с принадлежността бе изяснен.

         271. Пряко насочване II

            Въпроси... Трябва да задаваме въпроси. Иначе как ще получим отговорите?

            - Мнозина търсят универсални отговори. А дали задават универсалните въпроси? Който трябва - ще научи. Нужните сами ще дойдат. Другите са излишни.

            Съществуването на Знанието трябва да се обяви, за да се упътят нужните към него. Има смисъл в усилията. Абсолютизирането на предопределението влияе пагубно върху волята, разрушава я. Ако от нас не се изискваха усилия, нямаше да сме тук и да страдаме в този нещастен свят.

            - Всеобхватен поглед има само от Центъра, но съществува и друго място. Всичко е движение, но за да видиш Движението, трябва да си извън него. Намери Мястото.

            Кой може да стигне обителта на Бога, без самият той да се е превърнал в Бог?

            Враждебността на отмиращите бе създала множество затруднения, водещи до блокировка на продуктивното сътворителство. Макар да не съзнават естеството на Заплахата, звероидите все пак чувстват нейното присъствие. И съответно реагират. По тяхному. Като поставят пречки, без да съзнават, че така усилват нашите съпротивителни сили. След разговора блокировката се разпадна. Помогнаха ми да се справя. Следващият път щях да го сторя сам.

            Светлоносещият се грижи за Своите възвестители.

         272. Потвърждение

            Каква е причината за Отклонението?

            "Изместване на енергийния Център."

            Противоречие с 254 няма. Подобните мислят подобно. На тях се дава различно знание, но крайният резултат е еднакъв. Сравняването на резултатите е проверка за истинността. Различните подходи служат за разработването на различни методи, пораждат различни умения. потвърждаването е нужно на извършителите. Не само с вдъхване на допълнителна увереност. Нали искаме да сме различни и никой от нас да не прилича на никого.

         273. Преодоляване

            Досега се започваше отново, отначало. Строеше се върху чист терен. Вече няма място.

            Новото изпитва непоносимост, вложена омраза към старото. Отсега ще е различно. Омразата вреди и на своя носител. Ненавистта мърси. Преодолявайте неготивните емоции. Горете злобата с Огъня на вашите сърца. Дори от ненужното можете да вземете нужна опитност.

            Започващото се утвърждава чрез вяра. Предишната вяра беше в доверието към предопределената участ, в недопускането на допустимостта. Предишната вяра вреди. Отнема от решимостта, намалява годността за съпротива. Внушава безнадеждност. Вярата на Миналото е негодна за Бъдното. Но и без вяра не може. Кой ще ни я даде и каква ще бъде тя?

            Религията на идващия Ден ще изградим ние. Наготово нищо няма да ни се даде. Ще има Помощ, но нашето лично участие е задължително. Ще повярваме, но първо трябва да научим. Ще имаме свой Храм, но той ще е поставен върху Знание и Разбиране. Ще умъртвим старото, ще го раздробим на късове, но останките няма да изхвърлим. Ще застелем с тях пътеката към новото. Следващото не се интересува от мнението на предишното. Мнението е отминаващо понятие. Но без познание на мнението няма да се справим. Как иначе ще извършим съвместяването? Съществуват етапи, през които отмиращото още е потребно.

            В самото начало Новото се осъществява със стари средства. Подменяйте методите постепенно.

         274. Значимост

            Тръгналите овладяват непознати досега умения. Стремежът да покажат пред света новоовладяната значимост ги връща от Пътя. Не мислете за значимостта. Постигайте я. Надценяващият своята лична значимост се стреми към слава. Непрестанно изразходва време, за да демонстрира себе си. Той не разбира, че единствено славата в Устрем е Сила. Статичността е измама. Неподвижността на славата я обезсилва. Показността е отклонение от набелязаната цел.

            Славата е натрупване. Ти прибавяш, а времето отнема. Какво ще остане, ако спреш?

         276. Звезден фрагмент

            Малката звезда е насърчител и помощник. Причина за нейното присъствие си ти. Ако тя изчезне - у теб ще е вината. Размисли над своите мисли и постъпки. С какво си станал недостоен за Звездата? За присъствието на малката звезда е определящо единствено осъществяването на критериите. Неуместно е да говорим за разкаяние, прошка, желание, стремеж към власт, заслуги или други подобни, почитани от хората деяния. В случая е важна целта, а не пътят към нея. Докато виждаш звездата - от нищо не се страхувай. Тя и при теб, за да те пази.

            Бдете над  присъствието на малката Звезда!

         277. Прераждане

            Освен всичко друго, прераждането е и доказване на потребността. Наивна заблуда е, ако непотребният вярва, че пак ще се прероди, че отново ще му се даде възможност да живее. Прераждането е проверка на инструментите /каквито са въплътените човеци/ и на средствата за тяхното използване. Прераждането е награда, а не право; постижение, а не закон. Не казвайте на непотребните: "Вие сте животни", не ги корете, не ги унижавайте. Не им обяснявайте защо отказвате да ги запознаете с Учението. Просто им заявете: "Това не се отнася до вас!". И ги оставете да умрат. Но не само отделните човеци се прераждат. Световете също възкръсват за нов живот.

            "Когато Земята бере душа, тежко и горко на нашите души!" - писа Иван Коев. Това е, защото тогава на потребните им е най-трудно да направят потребен своя свят. За да се прероди той отново.

         278. Врата към Вярата

            "Не отнемай вярата на живите! Остави им надежда!" - шепнат привързаните към предишното си битие обитатели на астрала. Ето нашият отговор:

            - Вярата е знание. Давайки знание, ние творим вяра. Вярата е истинност, а не успокояваща лъжа. Показвайки истинността, ние пораждаме вяра. Вярата е болка, а не удоволствие. Също както творчеството е болка. Както е болка и всяко раждане. Усетилите болката, те ще са сподвижниците на новата вяра. Защото те трябва да я родят.

            Даваме не начало, а посока на Тласъка. Не аргументираме, а показваме някои от отправните точки на аргументацията. Не превеждаме през вратата, а само сочим към нея.

            Новосъздаващият се културен модел променя обичайното съдържание на познатите стари изрази. Привързаните към досегашното няма да разберат какво казваме. Ние с нищо не застрашаваме тяхната вяра. Дори тази, която те вече загубиха. Нашето дело никога няма да бъде чуждо. Пред Вратата лежи непреодолима за звероидите Бариера.

            Човек получава нови възможности с помощта на новите знания. Как именно ще ги използва - решава самият той. Но повечето хора по природа са зли. Това обяснява преобладаващите начини за използване на Силата. Обяснява и наличието на Бариерата.

            Дали обитателите на астрала правят разлика между живи и неживи?

         279. Пластовете на реалността

            Изисква се непрекъснато сравняване на познатата досегашна реалност с новооткриващата се. Рояци лъжи съпровождат неподправените знания. Но всеки сам трябва да отличи едното от другото. Всеки поотделно и по различен път ще стигне до Новото. Самостоятелното търсене е едно от главните условия за овладяването на Силата.

            Не всички са в състояние да възприемат Новото. За повечето хора то ще е недостъпно. Но елитарността не може да бъде купена. Тя ще е според личните достижения и годността. В новото никой няма да повярва. То ще бъде видяно. От поискалите да го видят, от положилите усилия да го видят. Останалите, принизените, ленивите, незаинтересованите, равнодушните, високомерните - те ще отмрат заедно със своя надменен Принизител. Нека не мислим за тях. Когато започнем да наричаме нощите с имената на звезди, образът на негодните отдавна ще е изтрит от пластовете на новата реалност.

         280. Власт и Воля

            Волята за власт е стремеж към изпитание. Но никое стъпало не приема без изпит стъпилите върху него. Затова волята за власт е благородна. Учете се да отличавате воля от желание. Волята е осъзнат стремеж. Желанието е импулс от материален произход. Как да приложите Волята? Как да постигнете Властта?

            Поставяйте постоянно променящи се стимули, за които съзнанието да се залавя. Възниква движение, успоредно на стимулите. Увеличавайте скоростта, докато цялото ви същество се превърне в чиста воля. Тогава ще получите своя Меч. Той ще е във вашите ръце, но не прекъсвайте с него веригата на събитията. Само остържете полипите. Веригата ще заблести, и това ще е знак, че сте издържали изпитанието на Властта. После блясъкът ще освети творенията, извайвани от материята на вашето съзнание. Ще ги видите и ще се научите да ги виждате... Но сега говорех само за властта и за волята.

         281. Самотност

            Сочат ни с пръст: "Не спазвате законите! Не играете по правилата!"

            За какви правила става дума? Та ние не играем игра! Воюваме, сражаваме се, водим война. Страмим се да съхраним своя живот и неговото свръхпродължение. Как искате да се подчиним на някакви си правила? Съвременните механизми за обществено устройство притежават достатъчно надеждни саморегулиращи се системи. Онова, върху което въздействаме ние, е самият човек. Дали ще допуснем нашите привърженици да се подчиняват на чужди закони?

            Нужно ни е ново решение. Нужно ни е средство, с което да променим човешката природа. Нужна ни е Божествена мощ. Нека станем богове! Иначе едва ли ще успеем. Предотвратяване на поредното Свиване може да постигне само един чист свят. Не изчистен, а именно чист. Неомърсяван никога. Всяко омърсяване е вид разкъсване на тъканта. Всяко изчистване - вид кръпка. Мантията на триумфатора и наметката на дрипльото не бива да изглеждат еднакво. Новот решение ще бъде постигнато едва от Семата Раса, но нейното идване е твърде далече, за да се тревожим.

            Шестата човешка Раса ще е продължител на старата Традиция: да бъде свързващо звено между материите и същностите; между Земята и Огъня, между Водата и Въздуха. Обитателите на Шестия свят също като предишните ще отдават дължимото на Тъмнината. Но ще го правят тайно, в самота. /Става дума за неща, вършени от хората понякога с големи церемонии. Като храненето, например./ Децата на Огнения Разум ще се грижат за своите материални тела, но няма да се гордеят с грижите. Ще гледат на тях както подобава на всяко неизбежно малко зло. Стихията на Огъня ще ги привлича повече от застиналия неподвижен ред на Земята. По периодите на усамотение ще познаете обитателите на Бъдната във все още смесения наш общ свят.

            Скоро милиарди животи ще бъдат прекършени. Малцина ще останат да населяват Земята. Воини на Бъдното - учете се да бъдете самотни.

         282. Гъмжило

            Малката Звезда вече не е сама. Множество звезди присветкват в облачната нощ. Но и тъмни нишки притреперват като разлюлени струни. Някой Невидим отчетливо ги дърпа. Стелка се откъсната нишка. Трептят и се движат безформия. Невидимият свят се появява бавно, постепенно. Проявява се както се явява образ върху фотохартия. Синът погибелен расте.

            Облак с формата на куб. Плува бързо и независимо от посоката на вятъра. Минава ниско, приближавайки се плътно до земята. Тогава става тъмно, и от Тъмнината възникват двойници на мъртви. Освен външния вид, двойниците нямат нищо общо с първообразите. Обликът е илюзия. нека я разрушим. Нека поработим върху разобличението на илюзията. Почивката свърши. Различавайте живите хора от техните подобия. Не допускайте мъртъвци да нахлуват в живота ви. Помогнете на живите да не умрат. Помогнете им да запазят Огъня разпален. Когато Искрата угасне, мястото остава празно и там се настанява Нещо друго. Врагът нахлува в нас, превземайки собствените ни тела. Когато ви е трудно, призовете Небесната Светлина, взрете се в нея. И Мракът ще побегне.

         283. Затъмнение

            Притъмнява и става трудно. Няма приток на сили. Прибягваме до натрупаните запаси. Обстановката се мени. Кристалната тъмница започва да пулсира, пукнатините се свиват. Чертите на Бъдното се разтварят. Светлоносещият отправя зов за помощ, а ние не можем...

            Бъдеще, помогни ни да Те създадем! Светлина, позволи на Волята да махне печатите от запечатаните стаи! Небе, отвори се! И нека над нас останат единствено облаци от водни пари!

            След притъмняването следва Блясък. Затъмнението ще бъде кратко. Светлоносещият се свива в мълчание. Решил е да прости. Готов е да се прости с веригите. Дошло е време Поробеният да тръгне към Своята и към нашата свобода.

         284. Водачи на нови времена

            Ако моят свят е място за наказание, то неговата участ може да се промени, като Наказаният се превърне в триумфиращ победител. Но сам той не може да извърши Преображението. Кой ще доведе новите времена?

            Не кой, а кои. Водачът няма да е един. Отново на едно място ще се съберат колобърите. Разпилените стрели от Колчана пак ще бъдат заедно. В името на Небето! В името на общия им прадревен Бог! "Редът е разбунтувал се Хаос." Погледнат от тази гледна точка, бунтът на ангелите бива видян по друг начин. Но нека сега осветлим бъдещето, а не миналото. Преображение е самото излизане от Хаоса. Който пръв го е постигнал, той е бил най-годен да го стори. "Само който е произлязъл направо от Хаоса може да бъде Преобразител." Кое е племето, излязло първо като Нация от хаоса на човешките племена?

            Хуан Хосе Бенитес, авторът на лъжливото Възвестяване посочва червеното и черното като цветове на Бунтовниците. Чие знаме е това? Знамето на Българска Македония. Предназначението на Българите е вплетено в самото им име. Вземете за пример Оногури и Утигури. Ще стигнете до причината, подтикнала Маджарите да изберат Българско име за държавата си. Но може ли камшикът да стане меч, само защото сме го нарекли "меч"?

            Но сега ще говоря само за малката групичка същински водачи. За разлика от по-късните следовници, те няма да последват Небесния Огън. Огънят ще ги привлече и те ще станат част от него. Всички източници с упорито единодушие сочат, че главната отговорност ще се стовари върху Този, който ще тръгне без да знае и без да помни. После паметта му ще се върне. Осъзнавайки себе си като Зло, той ще осъзнае и какво точно зло е: единствената Сила, годна да се опълчи срещу всички други злини на света. Накарая на Престола ще седне друг. Тези ще са предтечите на Расата. Приемете новите форми на равновесие, които те ще сътворят.

         285. Радостта да даряваш радост

            Огънят струи най-ярко в хлад. Горещината пречи. Затова древните казвали, че в Ада е горещо. Огънят се разгаря най-бързо в тишина. Тъмнината вдига непоносим шум. Мракът е Тих, но без него шумът щеше да е по-слаб. Огънят ще гори, докато има стремеж към добро. Запомнете - стремежът е важен, резултатите са вторични. И не обръщайте внимание, когато ви казват, че пътят към Ада е постлан с добри намерения. Те не правят разлика между Добро и насилствено премахване на Злото.

         286. Смъртта на парите

            “Те губят, защото играта им не е почтена.” Думите се отнасят до лидерите на световната финансова система. До международните паразити. Хората усещат влошаващите се условия на живот, те искат кърлежите да се провалят, но все още питат “как?”. Казвам ви: почтено е всичко, което ти и околните смятате за почтено. Значи - те губят, защото хората няма да приемат за почтена тяхната игра. Нашата задача е да променим човешките възгледи. А с какво ще заменим парите? С онова, с което ще купим човека.

            За пари хората могат да живеят при непоносими условия, да страдат, да се трудят до пълно изнемощение. Но малцина са, които решават да умрат за пари. Хората умират за вярата си, за любовта си, за бъдещето на своите деца. В днешния жесток свят има огромен дефицит на вяра, на любов и на бъдеще. Ние ще запълним дефицита с наши методи и средства. Сплавта между онова, за което хората са готови да загинат ще замести парите.  Но и то няма да е всичко. За нашите следовници, за воините на Тангра е предвидено още нещо.

            След положените усилия се полага награда. Съвременните властници използват запалянковския метод: запалянковците подкрепят отбора; отборът печели състезанието /или го купува/; състезателите получават пари и медали; запалянковците нищо не получават, но и те се радват, защото е спечелил техния отбор. А защо отборът да е техен?

            За нас, в сегашния отчайващо труден момент ни са нужни не просто подкрепа и съчувствие в битката. Нужно е съучастие в усилията. Затова сме предвидили и съответния дял от Наградата. А тя не е малка - целият бъдещ свят!

            Нещо материално, освен естественото ликуване. Нали все още сме и материални? Нещо осезаемо за телесните ни сетива, освен радостта. Начин на живот, какъвто всеки си избере. Свобода и неограниченост в достиженията. Път към нови светове и братство с други разумни форми... Изброяването може да продължи дълго. Кое ни кара да мислим за Наградата?

            Опасността от обезмисляне на мотивацията за полагане на индивидуални усилия Глупаво е просто да кажем "Тръгнете!". Длъжни сме да обясним какво ни очаква в края на нашия път.

         287. Спокойствие

            При определени условия следствието може да стане наподвластно на породилата го причина. Ето коя е истинската неуправляемост. Именно тя се нарича Бунт.

            Булото на забравата се разстила двупосочно. Образът на промените е двупосочен. Имало е дълги, тихи периоди, но ние навсякъде виждаме само размирици и проливане на кръв. Така е, защото живеем във време на Бунт и разнородни стихии се вият и се блъскат около нас. Бунтът ще завърши и отново ще настъпи спокойствие. Помня мраморните колони, стъпалата, есенните листа по тях и Реката. Тихата, бавна, неудържимо величествена Река. Нейните вълни се плискаха мързеливо по мрамора, носейки приятна прохлада. Помня огромната къща, спомена за уют и спокойствие, за обезпеченост и сигурност... и никакъв спомен за пари.

            Небе, помогни на Твоите воини да прекършат владичеството на Тъмната Сянка! Воля, подкрепи Бунта, за да бъде той успешен! Смърт, изтрий спомена за неосъщественото бъдеще, ако се провалим!

            288. "Самата пръст съдържа ключа към нашето бъдеще."

            Ключът е отпечатан върху пръст, върху кал, върху глина. Отпечатан е по времето, когато жреците на Христос тръгнаха из нашите земи. На нас ни бе завещано да го пазим до времето, когато те си тръгнат оттук. Само от нас зависи дали той отново ще бъде отлят. Нима човешката злоба ще ни разубеди да отключим вратата към Бъдното?

         289. Зелената мъглявина

            Забелязахме я и потърсихме обяснение за нейното присъствие в астралния околочовешки свят. Мъглявината кръжеше все около човека, по неговата периферия. Но не навлизаше в сферата му на влияние. Зелената мъглявина е Проводникът, който ще ни заведе до Вътрешния път. Веднъж стъпили на пътя, сами ще открием недостъпните убежища. Местата, отредени за сътворяване на нови Чертози. Мъглявината се вясва през разкъсания воал на междуепохалното време, явява се пред погледите на подготвените и им сочи накъде да се упътят. Забележите ли я - ще знаете за какво ви говоря. Но щом това се случи, знайте и още нещо - вие вече сте пред Прага.

            - А можем ли да не тръгнем? Можем ли тук да си останем?

            - Да, можете. Всяка метаморфоза може да бъде спряна. Но начинът е един - смърт. Необратима и безвъзвратна.

            - Плашим се. Слаби сме и сме неопитни. Не сме готови.

            - Слаби сте, защото забравихте кои сте. Спомнете си, и Силата отново ще се върне при вас. Отново ще бъдете господари. Тогава ще дойде опитността и страхът ще побегне.

         290. Безжертвеност

            Никой не бива да бъде пожертван. Жертвоприношенията ще бъдат отменени. Оцелявай и помогни на другите да оцелеят. Постигай Целостта в нейното непрестанно поддържане. Помни, че не всяка единица е годна да бъде част от Множеството.

            Войната е без правила. Няма закони, има степени на необходимост. Постъпвай според нуждата на момента. Умей да предвиждаш къде ще се стовари ударът, за да се преместиш навреме. Не се страхувай от количественото превъзходство на Тъмните. Количеството не е Сила. Силата е степен на организираност. И не забравяй, че тук думата "степен" значи нещо съвсем различно. Нещо, което само ти ще разбереш. Сътворявай средства, можещи да предизвикват резултати. И бъди решен да ги използваш.

            Не се тревожи, че околните не вярват в теб. Нали ти вярваш в тях? Изхвърли от сърцето си всяка омраза, всяка ненавист, всяка боязън, всяка плахост. Запрати ги там - край границите на територията, обитавана от теб. Тя, прокудената разрушителна енергия ще бъде твоят Страж.

            И Зримото ще се промени!

         291. Вероломство

            То е метод за сломяване на противниковата вяра. Не се поддавайте на вероломството. Съхранете своята вяра. Бъдете вероломни към противника. Обезверяването му е триумф за вас. Но съединете средствата в един общ подход. Иначе ще разедините собственото си вътрешно състояние. А двойнствената душевност винаги е устремена в няколко посоки. Значи - посока няма. Учете се съвместявате несъвместимото.

            "... усилва проявлението на собственото "Аз". Едни се развеселяват, други се разплакват." Попаднала в различна среда, Силата се изявява различно. Създайте условия, при които неприятелят да отслабва, а вашата мощ да расте. Тогава думата "вероломство" ще придобие изначалния си смисъл.

         292. Повторяемост

            "И животните възприемат. На Земята ги има много във вид на човеци." - Димитър Делян

            Спиранията предизвикват повторения. След всяка почивка или принудително прекъсване, фазите на развитие се повтарят. Повторението може да е забавено или забързано. Еднакво в повечето или в повечето различно. И не е толкова важно на кое стъпало сте спряли, а какви промени са настъпили по време на спирането.

            И животните възприемат, но животинският им нрав се запазва. Деца на Отключеното Небе, пристъпете към създаването на противостаден инстинкт. Отърсете се от чуждите за вашата Вяра нрави. Или се пригответе за страданията, които ще ви се наложи да преживеете отново.

            Един поискал да се превърне в змия, та и когато върви, пак да си лежи. "Бъдете мъдри като змии" - съветва Христос.

            Не е ли най-добро да погледнем към древната мъдрост с новопридобитите си очи?

         293. Проверяемост

            Окултните формули могат да се прилагат в живота. Така се проверява дали формата е изпълнена със съдържание. Неприложимата езотерика в действителност е непотребна екзотика. Същността на отделните житейски епизоди може да се изразява с помощта на мистични формулировки. Така разпознаваме кога с живота си разполагаме ние, и кога - някой друг. Ето как се проверява същинската реалност на религиите.

            "Реално мислене" означава "въплатило в себе си стремеж към обема на възприеманата реалност". Реалното мислене е възход, а не застой. Динамика, а не статичност. Стъпете върху предната линия на Реалността, воини на Тангра!

            294. Всепосвещение

            Знанието, давано някога на малцина, днес се предоставя за всеобщо ползване. Получават го всички, годни и готови да го получат. Те ще се въоръжат с него. И ще стане ясно за всички, че оръжие е това, което сломява противника.

            Бъдещият свят дотолкова ще е непознат, че на досегашните хора ще им изглежда като джунгла. В джунглата невъоръжените загиват. Но за препусналите напред чиготи, Новият свят ще е дом, защото те първи ще са утъпкали пътеките му. Ами правителствата, световните организации и цялата официалност? Те не ни интересуват. Когато даден нашественик иска да разруши една държава, той съсредоточава усилията си върху институциите. Нашата цел е светът. Обектът, върху който насочваме своето въздействие е самият човек. Ще го променим, а той сам ще промени създадения от него свят.

         295. Траур

            Тъгуващият се огражда от влиянието на света. Светската радост не бива да разсейва тъгата.

            Тъгуващият предпазва света от себе си. Никой не бива да страда от досега с чуждата тъга. Нито да черпи радост от нея.

            Ето го смисълът на траура.

         296. Взаимоосвобождение

            Истината ще ни направи свободни. А кой ще освободи нея? И къде е тя, къде да я търсим, как да я открием?

            Истината започва там, където свършва лъжата. Лъжата е ограничител, поробител, подтисник на истината.Изтласквайки лъжата от нейните територии, ние освобождаваме истината. Вие я освобождавате. Вие, пробудените! А как ще я познаете?

            Истината първо докосва сърцето. Ако това не се случи, то или истината на е Истина, или сърцето е престанало да бъде Сърце.

            В истината е скрита тайната на вашата непобедимост. Извърнете лица от истиноподобието. И никоя измежду родените на Земята власти няма да ви устои!

            297. "Пазителите на Свободата ще се събудят, за да разсекат Змийския пръстен."

            Когато нашата Общност достигне до степен на цивилизация, но обособена и завършена култура, ще е дошло време за последното сражение с Досегашното. Още отсега подгответе разпада му. Учете се да направлявате взаимодействията. За да предвидите последиците, за да предизвикате желаното от вас, трябва да знаете какво се случва при сблъсък на различни цивилизации. Изучавайте расовите взаимоотношения. Зависимостите между различните типове организми са като между квадрата и куба. Винаги един стои по-високо от другия. Дори ако са стъпили върху скали с еднаква височина.

            Умейте да улавяте градацията.

         298. Цената на сбъдването

            Да поискаш нещо и то да се сбъдне, е като да вземеш стока от рафта в магазина. На изхода винаги се плаща. Помислете за хората, спорещи дали Съдният ден е абсурд или не. Те ще продължат да спорят до мига, когато Абсурдът вземе материален облик. Спомнете си молитвите на страдащите, упреците им към закъсняващата Справедливост. И не питайте защо човечеството ще получи Заповед: "Умри!".

         299. Участие

            Невинни вече няма. Всички сме участници в процесите, предизвикани от човечеството. Всеки от нас е застанал към някоя от Страните и се сражава. Вина са всичките ни действия не непротивопоставяне, на покорство пред Злото. Съзнателно или не - без значение.

            "Дори само частица от теб да командват, значи имат сила върху тебе целия." Стремежът към чистота няма да е достатъчен, ако липсва готовност за пречистване. Във всеки един миг бъде готов да прогониш нахлулия враг. Неговото присъствие, макар и в нищожни количество служи като огледало за Светлината. Отблъсква я, отразява я, и тя не успява да проникне в човека. Тогава Искрата престава да бъде част от Огъня. Твоето безучастно отношение към всеобщото загниване е гибелно. Разложение ще обземе колебаещия се. Помни, че дали искаш или не - все едно, ти участваш!

         300. Обнова

            Живеем в изкривена реалност. Изродиха се представите ни за света. Самите ние се деформирахме. Изгубихме своята жизнерадостност, забравихме за добротата, наситихме пространството с подозрителност и недоверие. Затова животът ни е така труден. Какво да променим? И как?

            Всичко се нуждае от обнова. Животът, природата, нашите мисли, планетата... всичко! Обновата е като поправка на стар и разнебитен дом. Майсторът трябва да е наясно какво се нуждае от закърпване, какво - от цялостна подмяна, и какво не бива изобщо да се пипа. Човекът ще съумее ли да осъществи Промяната съзнателно или ще принуди със своето бездействие Тангра да извърши неизбежното?

            301. "Някакви просторни помещения, лабиринт от помещения, които всъщност не са никакви помещения, а са част от гигентски механизъм. човекът там не живее, а пулсира в синхрон с машината."

            Такъв ще е утрешният ви свят, ако продължавате да се страхувате, че сте малко. Вярвайте в Успеха и той ще дойде!

         302. Неповторимост

            Векове наред събирахме семена. После ги посадихме. Зачакахме. Сега стоим и гледаме какво покълва. Наглеждаме, унищожаваме и насърчаваме. Грижим се за своя Посев.

            Наблюдавайте присъствието на Промяната, но не питайте в какво се изразява тя. Нейното въздействие е индивидуално. Различно при различните хора. Та нали даже стръковете трева са неповторими! И няма да намерите два съвсем еднакви листа, откъснати от едно и също дърво.

            Съществуват изменения, предизвикани от външните условия и такива, настъпили вследствие вътрешните взаимодействия. Управляеми и неуправляеми, осъзнати и неосъзнани. Не всичко е даденост. Външните условия и човешката воля се намират в състояние на равнопоставеност. Бъдете наблюдателни, ускорители на времето!

            Човечеството умря в своята изкривеност. Тръгна надолу, затъна, сля се с гнилостта в блатото на Тъмнината. Но сред талазите на всеобхватното разложение светят Искрици. Едва мъждукат, но ги има, живи са! Израстват, насочват се към Слънцето, стремят се да достигнат твърда почва, откъдето да започнат новия си живот. Бъдете част от тях, пазители на Бъдното. Бъдете частици от утрешния обитаем свят.

         303. Царства

            Владенията на Мрака са там, където няма Съществуване. Нека измамната му сила не ви подмамва. Не търсете доказателства за могъществото на Мрака. Не надничайте отвъд Отвъдното, не търсете свобода в робството. Не тръгвайте по пътя към Не-Вселената, не позволявайте на Безформието да ви обземе. Не използвайте властта на Мрака за целите на справедливата си мъст. Преди да унищожи враговете ви, тя ще порази вас.

            Виждам огньовете на новото Царство. Тук, в Сегашното, само смъртта беше безкрайна. Там - безкраен ще бъде животът. Две отдалечаващи се, откъсващи се една от друга Безкрайности. В Светлото Царство място за Мрак няма да има. Преобразените хора ще издебнат кога Безформието ще приеме съответната форма, и ще го премахнат.

            Епохата на Междуцарстие завърши. Изберете своята обител, притежатели на мъдростта. Изберете по-скоро! Времето за размисъл изтича.

         304. Сетнина

            "Нам се възлага името и духът ни да преживеят векове и да пренесат Светлината, дошла от звездите в идните времена." - Димитър Делян

            Сетнина е, което идва сетне. Сетне има винаги. И тук, върху тази многострадална земя ще се определи посоката на Сетнината.

            Човечеството бе сключило договор, осигуряващ му живот. Животът върви напред по Стрелата на Времето. А Стрелата лети към гибел. Дори ако срокът на договора се ростираше до края на времената, смъртта на всичко живо пак е неизбежна. Но истината е още по-неприятна, краят на безопасността дойде, договорът се приближава към своя завършек. Кой ще спаси човешката Раса?

            Очакваме Този, Който е извън условията, Този, за Когото правилата не са задължителни, Този, за Когото уговорките не са в сила. Ще Го познаете по новите закони, които Той ще ви донесе.

            Радост в състояние на неотделимост. Усещане за съучастие. Безспирно разпростиране на Безпределността. Ето ги белезите на Небесната вяра, на учението за Вселенското Единство.

            Очаквайте възвестяването на Небесната Сетнина!

         305. Съвест

            Кой ще поведе Похода? По-добре чуйте кой няма да вземе участие:

            Изродените хора, приравнили човешкото до животинско; злобните, преливащите от омраза; проводниците на кресливата глупост; бесните от алчност; жадните за лъжа; подтисниците на Разума; палачите на Мисълта; преклонените пред насилието; покорените, оскотели полухора... Те ще останат тук, когато вашият Поход започне и няма да са редом с вас. Ще останат тук, при своето зло. Ще останат, за да се превърнат в мъртва пръст. И ще е справедливо. Оставащите не са имали съвест, която да ги води.

            Тръгналите на Път вземат със себе си пазач на съвести. Иначе и цялото разстояние да извървят, Портите пак няма да се отворят пред тях, ако не носят съвест. Или ако не са я опазили, и тя е загрубяла, потъмняла, превърната в далечно избирателно подобие на себе си.

        Мислете за съвестта като за ключ към бъдещето!

 

      306. Зовъ

         Разум, спомни си Началото; Сияние, завладей Пространството!

         Искри, слейте се в Пламък; Звезди, преобразете се в Слънца!

         Тъмнина, превърни се в помощник на Доброто; Скръб, върни се, откъдето си дошла!

         Могъщество, влей радост в душите ни!

         Живот, дай смисъл на Времето!

         Знание, повери ни власт над Епохата!

         Воля, разруши преградите!

         Порти, разтворете се пред Устрема!

         Огън, извикай ни да Те разпалим!

         Светлина, помогни ни да Те освободим!

         Небе, позволи ни да Те отключим!

         Тангра, разреши ни да Те призовем!

летъ 6764 соморъ твиремъ по календара на Тангра

или

 април 1996 година по Грегорианския календар

писа Елтимиръ боила колобъръ

 
Материалът е оценен: 8.67 (12 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание





• Платформа: XOOPS2 © 2001 - 2008 •