www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

История: Ситово (Щутград) – геоложка характеристика  
Автор: Йордан_13
Публикуван: 24.12.2015
Прочетено: 746 път(и)
Размер: 4.80 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 
В геоложко отношение районът, в който е разположен „Ситовския надпис” (фиг. 1, обзорна карта), попада в обхвата на скалите от най-стария, докамбрийски етап от развитието на нашата територия (фиг. 2, геол.карта). Разкриващата се в изучаваната площ скална асоциация е описана като Ситовска група (Ситовски метаморфен комплекс) и е представена от гнайсошисти, шисти, двуслюдени и биотитови гнайси, амфиболити и др.(Обясн. записка към геол. карта на Б-я, М 1:100000, к. л. Чепеларе – Д. Кожухаров и др.).
При извършеното изследване се установява, че в района на „Ситовския надпис” се разкриват тънки двуслюдени гнайсошисти. Скалите са напукани и се очертават три системи от пукнатини – двете са вертикални и имат съответно ориентировка N-S (по-добре изразена) и E-W. Третата е успоредна на нашистяването. Тази пукнатинна система обуславя и блоковия строеж на района. Пробата, взета непосредствено под надписа е от тънки двуслюдени (мусковит-биотитови) шисти с присъствие в тях на дребни зърна от кварц и фелдшпати. Сред шистите има гнезда с различна форма и размери (до 50-60 cm в диаметър) и секущи на наслояването жили от сиви до белезникави и млечнобели кварцити.
„Ситовският надпис” е разположен под естествено образувана козирка от гнайсошисти. Той е издълбан върху изкуствено обработена гладка повърхнина на скалите. Широчината на тази повърхнина е 25-30 cm. Ориентирана е точно в E-W посока и е с наклон 70о нагоре. Това вероятно е направено с оглед на по-доброто съхранение на надписа и предпазване от продължителното въздействие на стичащата (просмукващата) се отгоре вода. При внимателно изследване на тази повърхнина се установяват, особено в долната и част, на добре запазени реликти от червено-кафява замазка. Вероятно тя е положена след изработването на надписа, което се доказва чрез наличните следи от нея в каналчетата на йероглифите.
Микросондовият и сканиращо-електронно микроскопският (СЕМ) анализ посредством апарат JEOL -6010 PLUS/LA на две проби от замазката показват, че във всички изследвани точки присъства над 5% FeO (фиг. 3 и 4 ). Това обстоятелство се обяснява с наличието на червен пигмент от хематит. Единствено в т. 3 (фиг. 4) се доказва само SiO2, което показва, че изследваното зърно е от кварц. От останалите анализи следва да се предположи наличието на фелдшпати (фиг. 3, т. 2, 4, 6), биотит (фиг. 3, т. 5) и мусковит (фиг. 3, т. 1). Интересен е анализът от т. 3 (фиг. 3), при който се открива наличието на P2O5, SO3, Cl и Na2O. Този резултат дава основание да се предположи, че като свързвател в замазката е използвано органично вещество (яйчен белтък, възможно животинска кръв и др.). Високото количество на SiO2 (73,44%) показва, че червенокафявата замазка (FeO – 5,46%) с малко глина в нея (Al2O3 и K2O) е положена върху кварцово зърно. Обобщавайки тези резултати за химичния състав на двете проби, следва да се направи извода, че замазката представлява смес от хематитов пигмент, с малко глина и органичен свързвател, към която е прибавян прахообразен материал от кварц, фелдшати и слюда, получен при стриването на разкриващите се в близката околност гнайсошисти.
При теренното изучаване на скалите и изследването на проби от масива „Щутград”, при църквата на „Св. Димитър” се установява, че те са подобни на описаните в района на „Ситовския надпис”. Те също имат тънка шистозна текстура, но в тях се увеличава съдържанието на мусковита (бялата слюда). Освен това редуването на гнайсошистите с тънкоивичестите гнайси е по-отчетливо.
При извършени маршрутни проучвания често се попада на фрагментирана битова керамика и на следи от древна рудодобивна дейност. Шлаката, която се среща в някои части от района е получена при добиването на желязо. Като суровина (руда) за тази дейност е използван разсипен магнетит (Fe3O4), който е получаван при промиване на пясък от речните корита в района. Това твърдение се потвърждава и от извършения микросондов анализ на къс от шлака. На СЕМ – фотографията (фиг. 5) се наблюдава капковидното разпределение на желязото (светло) сред силикатната стопилка (сива). От химичните анализи се установява, че получаваното при този процес желязо е много чисто (фиг. 5, т. 1,2,3). Присъствието на примеси само от TiO2 (около 1%) и MnO, потвърждават идеята за преработка в древността на разсипен магнетит. Двата анализа на стопиката (т. 4,5) показват, че тя има силикатен състав и е получена от примесите от пясък (предимно от кварц и фелдшпати, възможно и апатит- P2O5), в също зърнестия руднен магнетитов компонент.
В заключение следва да се отбележи, че „Ситовския надпис” представлява древно човешко творение, като за целта умело са използвани природните дадености (напуканост, ерозия, физични свойства, минерален състав) на скалите. Освен това наличието на фрагменти от битова керамика, на шлака от древен добив на желязо и други артефакти, говорят за еволюцията във времето на човешката дейност в района

 
Сваляне за История: Ситово (Щутград) – геоложка характеристика
Sitovo-geolojki analiz.doc
downloads Файлово описание:
Няма описание на файла.

downloads 97  Размер на файла 1.11 MB  Файлов Mimetypeapplication/mswordКачено: 24.12.2015
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание