www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Материали

Разкази : Кръгове на нашата отбрана  
Автор: Admin
Публикуван: 31.12.1992
Прочетено: 2011 път(и)
Размер: 8.45 KB
Формат за принтиране Кажи на приятел
 

Кръгове на нашата отбрана

            Hякога Българинът тачел своя род. В него той намирал опора през дни на изпитания. Родът бил най-вътрешния кръг на отбраната срещу външната враждебност. Племето било вторият кръг. Третият бил Сарактът, Държавата. Някога Българинът боготворял своята Държава. Племената имали различни имена и когато някое от тях създавало държавица, то й давало своето племенно име. Но при обединението на повече племена, отделните имена били изоставяни и всички започвали да се наричат с общото име Българи.

                В началото на II век била изпробвана друга, нова обединителна формула - Хун - Ну или Хунор, Хора от една кръв. Формулата излязла толкова успешна, че 200 години по-късно наблюдаваме картина, която още тревожи съня на нашите врагове, която те напразно опитват да забравят, но тя отново ги стряска, щом се чуе името “Българи”. Тогава, през далечния IV век в Европа имало три Държави. Имам предвид истински Държави, а не временни подвижни обединения. Едната била Западната Римска Империя; другата - Източната, приела името Византия. Третата Държава била могъщият Саракт на Кан Атила. Първите две плащали данък на Атила. Грандиозният успех настъпил, защото кръговете на нашата отбрана били свещени, здрави и непробиваеми. Защото Българинът знаел, че Тангра иска от него той да тачи своя род, своето племе, своя народ и всички хора от своята кръв, всички, които живеят неговия начин на живот. Българинът умеел да намира общото и да изгражда от него поредния кръг на своята отбрана.Къде отидоха нашите Кръгове?

            Родовете се разпаднаха, от племената не остана и следа, народът ни е пред измиране, а хората от една кръв се изродиха в хора, които се гледат на кръв. Вече никой не ни плаща данъци, ние плащаме на другите. Нима това е Пътят на България?

                Родовете могат и трябва да бъдат възстановени. Глупави са кавгите заради имот или по политически причини. Вуйчото или чичото могат да членуват в някоя от омразните ви партии, но вие направете от братовчеда ваш съмишленик. Истинският воин на Тангра трябва да сплотява хората от своя род. Племената ги няма, но се появиха географски обусловените общности. Какво друго, освен нови племена са шопи, граовци или македонци? Здравият местен патриотизъм не противоречи на общия български национализъм, а го допълва. Воинът на Тангра трябва да милее за своето родно място, неговата дейност трябва да носи полза за населението от неговия край.

            Личност, семейство, род, племе, нация - ето ги древните, свещени за Тенгрианина кръгове. Наш дълг е да ги съживим, да ги изпълним със съдържание. Трудно е и ще стане бавно, обаче това е единствена възможност да преодолеем националното разделение и да станем отново могъщ, уважаван и богат народ.

                Остана прилагането на формулата Хун - Ну или Хунор. Нека повторя: някога обединителен елемент била общата кръв. Но и общият начин на живот. Обединителят на днешния ден са интересите. Но интересите твърде бързо и твърде лесно се променят. Затова все не успяваме истински да се обединим. Нима древният Завет  е безнадеждно остарял? Налага се да припомня още една полузабравена истина.

Novus ordu seclorum - новият ред на вековете;

 или Ордата на новите векове!

                Учеха ни, че Ордата била сбиротък от полудиви хора, че там винаги царяло безредие. Защо тогава латинската и немската думи за ред имат еднакъв корен с "орда"? Адолф Хитлер говореше за Нов ред /Neues Ordnung/, днешните антифашисти, предимно от еврейски и англосаксонски произход, заклети врагове на Хитлер упорито повтарят същата фраза. Случайност? Не! Всички те са предизвестени за Новата Орда, която ще пристигне и ще помете Тъмното божество на Златния Телец.

                Ние, колобърите, багатурите и багаините на възроденото Тенгрианство мислихме дълго. В обсъждането се включиха нашите боили и таркани, всеки даде своя принос към намирането на верния път. Ето какво представлява обобщеното заключение от мненията:

                Нашият нов обединителен, свързващ елемент е способността ни да прекрачим отвъд, в утрешния ден, в утрешната Епоха, в Бъдещето. Нашият елит са хора, които могат. Те трябва да демонстрират своето можене по начин, който да предизвика уплашеното за утрешния си ден множество да ги последва. За тази цел ние ще създадем и обявим нова потребност - потребността от оцеляване в променящите се условия на живот. Ще подтикнем хората да поискат и те да могат, ще ги превърнем в част от нас. Ще се заемем с моралното оздравяване на обитаваните от нас територии. Нашите закони и гаранциите за спазването им ще превърнат морала от нравствена категория във фактор на оцеляването. Тук не бива да забравяме реалността на Небесната Хармония. С връщане на старата Слънчева Божественост се връщат и старите взаимоотношения на човека с Космоса. На определен вид действия отговарят съответните противодействия. И тези закони на духа действат безотказно като физическите. Кой би нарушил един закон, ако знае, че ще го съди самият Тангра?

                Но за морала ще говорим и друг път, а сега нека продължим с Кръговете. Когато заздравим родовете, когато сплотим народа и го обединим около нашия Български идеал, когато укрепим разпадащата се Държава, тогава ще дойде ред и на външните Българи, на отломките от великата сила, поставила някога на колене цяла Европа. Не става дума само за Вардарска Македония, Западните покрайнини или Молдова. Ще отидем в Кавказ при Балкарците, ще отидем при Волжките Българи, ще отидем при всички наши братя, ще им подадем ръка и ще им кажем:

Ние сме от една кръв!

                Падналото Българско величие ще се изправи, достойнството ни ще се върне и ние отново ще заживеем така, както са живели дедите ни - щастливи, свободни и горди хора - Българи. И тогава не Европа ще ни учи как да подреждаме собствената си страна, а ние на нея ще даваме заповеди. И тя ще ни се подчинява. Правили сме го и пак ще го правим.

Защото ние сме Българите, народът на Тангра, господарският народ!

Ангел Грънчаров, 1993 г.

 
Материалът е оценен на 8.20 (5 гласа)
Оцени материала
Назад към раздела | Съдържание