Движение 'Воини на Тангра'
Бакарната книга


Йордан_13 17.1.2010, 23:29
Българинът по лош навик е свикнал повече да се прехласва по чуждото, по далечното, по това, което има у съседа, но не и по това, което има като ценност у себе си. Той страда от особен вид късогледство, което го въвежда в невежество по отношение самия него и в поклонение пред чуждото. Тази вътрешна, духовна немарливост, лишава от достоен стопанин богатствата, които са оставили дедите му. А те не са само материални, те са и духовни, те са и културни богатства. Едно от тях е богатството на писмеността.
Тази безстопанственост създава крадците, които идват в една тиха и светла нощ и му вземат всичко, заграбват го и го обявяват за свое. Българинът остава гол и въпреки това продължава да се прехласва по чуждото, все едно е негово. Парадоксът на кражбата, обаче е такъв, че в един момент чуждото наистина се оказва неговото собствено неприпознато наследство.
Това е съдбата на спящия, това е съдбата на слепия, който ще се пробуди, за да прогледне.
Такъв е случаят и с един много ценен исторически факт, който по ведоми пътища, които се наричат "иманярски прекупвачески мрежи" се озовават в ръцете на човек живеещ в южната част на днешната Република Македония, в края на осемдесетте, началото на деветдесетте години, и който македонските власти наричат "Бакарната книга".
Македонските власти се опитват да откупят книгата, но не успяват, защото гражданинът им, непрекъснато надува цената.
Те я заснемат, анализират и оттук насетне почват опитите за пригаждането й към "македонизма" като историческа доктрина. Според тях това е писменост от времето на Александър Македонски и е свидетелство, че македонците са първите жители на Балканския полуостров. Това твърдение е верно, само, ако македонците са наследници на древните и впоследствие Куберовите българи. Тогава ние можем наистина да кажем, че книгата съставена от медни листа отразява древномакедонска, т.е. древнобългарска писменост. Експертното мнение на техните учени е, че това е древномакедонска писменост, примесена с малко гръцки и римски букви. Друг учен, дава становище, че тя е на повече от 3000 години. Така в опити да я пригодят и след това разчетат, те дълго се блъскат върху това чудо и накрая в безсилието си, решават, че то няма научна стойност. Още повече ги разколебава факта, че днешния притежател на книгата, посочва, три места на територията на България, където тя е намерена, а не на територията на днешната република Македония. Едно от тези места е в Родопите, където казва, че му я е продал някакъв "поп".
От страна на българската историческа наука и дръжава, реакцията е никаква. Вече 17-18 години. Може би причината за това мълчание е твърде проста. Може би тя нарушава догмата за безпросветието на древните българи, поддържана от мастити титулувани учени. Затова те не надигат глас и мълчаливо дават съгласие, тя да бъде експлоатирана от македонизма в своя полза. Така вълкът е сит, и агнето цяло.

trak 17.1.2010, 23:37
Изключително интересни са писменните знаци в тази т нар "Бакарна книга" и разбира се мнимата македонска писменост.

Йордан_13 17.1.2010, 23:47
Моето изумление беше голямо, когато, а и радостта ми голяма, когато ми пратиха линка с филмчето за тази книга

http://www.youtube.com/watch?v=J8BBvt71L0A&feature=related

защото много преди това бях я видял в книгата на Ангел Личков "Лилково - камъни, богове, руни" и там тя бе представена като медна плочка, намерена в околностите на село Лилково. Личков, след това я дешифрира и смята, че това е "задгробния паспорт", на Тарзос, дионисиев жрец от Лилковска община, един от водачите, заедно с Динис и Турезис на въстаналите древни Българи срещу римското господство през 26 г. от н.е., с думите: "искаме от римляните да се отнасят с нас като равни с равни, защото в противен случай, ако искат да ни натрапят робство като на победени, ние имаме млади хора, оръжие и дух да защитим свободата си или да умрем", като едновременно с това те напомняли за своите вкопани в скалите укрепления и заплашвали с трудна, тежка и кръвопролитна война.

Аз се заинтересувах от това как е открита и къде е открита, отговор не получих, но един ден, пътувайки в рейса, Слав Кашедаров, от село Лилково ми разказа за нея, като сподели, че тя е намерена в могила, в местността Топ Кория, край махалата Брезовица, между селата Ситово и Лилково.
Сравнихме ксерокопието, което Личков е публикувал в книгата си с това, което "македонците", показват във филма си и сме на мнение, че те напълно съвпадат, с тази разлика, че на Личков му е било дадено ксерокопие, само на част от книгата, а не всичките и страници.
Тогава е напълно ясно, че македонският й днес притежател не лъже. Книгата, вероятно е изровена при иманярски набег в Северните Родопи, в местността Топ кория край махалата Брезовица, където вероятно е бил погребан Тарзос, след потувашаването на възстанието от римляните.

Йордан_13 17.1.2010, 23:53
Ето какво казва самия Личков за нея, в книгата си

========================================================

"Аз - роденият в Лалку община -Тарзос, на Дионисий жрец съм..."

Това е фрагмент от надгробен надпис, издълбан върху медна плоча, както ми беше заявено. На този надпис била направена фотографска снимка и после -ксерокопие от тази снимка, което ми беше предоставено от непознат посетител на 28.07.2001 г.
От посетителя разбрах, че той и негови приятели "туристи" намерили въпросната медна плоча, която била захвърлена от иманяри край разкопана могила в района на Лилково. И като знаели, че събирам всякакви материали за Лилково, решили да ми предоставят това копие, за
да ползвам непознатите знаци като документален материал при написване на историята на селото.
Друго от преносителя на ксерокопието не успях да науча, но тъй като виждах, че това ксерокопие ще ми свърши много работа за доизясняване миналото на Лилково, приех го с благодарност от "туриста-природолюбител", за какъвто се представи и с когото повече не се видях никога /220/.
Веднага се заех с дешифровката на текстовата част и символите. Бързо разбрах, че тук става дума за царско погребение, извършено някога в района на Лилково и че погребаният се е казвал - Тарзос, един от водачите на въстаналите през 26 г. от н.е. местни траки и че е роден в Лалку-община, разположена в землището на днешното Лилково.
И така, селищното име Лалку, за което вече стана дума, за пръв път го срещаме тук в писмен вид. Изписването по такъв начин на селищното име се явява в пълна подкрепа на казаното в преданието за произхода на Лилково, в което съвсем ясно е посочено името на неговия основател - Лалку.
Този път, при тълкуването на споменатото название - Лалку, представяме го като двуосновно съчетание, но въпреки това пак стигаме до познатия ни смисъл, а именно: LALKOU (Lal-kou)
Lal(l)a - много разпространена индоевропейска теофорна основа /39/.
Относителното редуване /а: е/, което е характерно за езика на траките /39/, а защо не и редуване /и:е:а/, каквото се забелязва в корена: Lal-ku:Lel-ku и оттук следват вариантите: Lil-kou:Lelkou:Lalkou, което ни дава обяснение за възникващите, по едно или друго време, промени в селищното име.

И така - ред е на загадъчните знаци:
Положих големи усилия за разчитането на предоставеното ми ксерокопие, за което вече стана дума. Самонасърчих се още повече щом видях на долния десен край в текстовата част допълнително отбелязано името на Лилково върху ксерокопието. Това ме накара да мисля, че надгробния надпис е действително от района на Лилково.

За улеснение на превода изготвих схема на основните части, съставящи надписа

ПРЕВОД: 1.

1.1. Към царството на Дракона и погребалната камера, Хермес е повел
поразеният от меча на съдбата. С молба към подземния господар и към
небесния покровител: Четиринадесет на Патрос холокаусти принасяме.
И нека подземните божества от границата между земното и подземното
и далеч от Бездната - към третото небе да го насочат.

1.2. Подземните богове в Геената 50000 години грешника държат, но падат
бариерите и идва краят на мъките му в огъня, когато Хермес поиска с
Небето да го свърже. Патрос - синът на Зевс, силата на Змея с
енергията си поразява. Той - с небесната си сила, Хефест и слугите му
в Ада отстранява и при Сатурн Душата на починалия изпраща. И там -
при Душата блажена на: Древния Александър император-под закрилата
на Патрос и Зевс - при душите на възкръсналите, Тя остава.

2.1. Патрос - божественият, природата оплодотворява. Светлината и благо
денствието земно - от него са. Тайната на скритото и заклетото, връзка
та между небесното и земното, между неблагополучието и кутията на
Пандора - под негов контрол са.

2.2. Аз - роденият в Лалку община - Тарзос, на Дионисий жрец съм.
Той и богинята на съдбата към победи ме направляваха. От делата ми ползи и добрини произтичаха. Сега - под знака на осмицата, при Еак с пътна диодрахма и благословен с Лодкаря потеглям, и от там - при Бог.

3.1. Най-Първият от царете О, Богове - войника на Марс - приемете!
И ти - Велик Черен Дух - отровител и умъртвител-подкрепи го!! О, Манибус - богове подземни, и ти - Бона Деа, затворете входа към погребания! О, Дис Манибус - пазете: 1000 + 5000 + 10000 /= 16000/-заровени аси, от които
3.2. 50+50+50 /= 150/ - динари, защитени от Великия Душегубец - отровител
и умъртвител, поставяме тук по време на Плеядите, 5 + 9 + 90 + 50 /=
154/ - драхми, 50 +500+10+4 /= 564/ - драхми.
3.3. Хермес и Венера, те двамата закрила от боговете подземни молят.
Молби от светилището жреците изпращат, възхваляват те нощния
Дионис и с послания молитвени към боговете се обръщат - в царството
на блажените душата на починалия да приемат.
3.4. Погребаният тук цар на свободните беси и заровените му либри - под
закрилата на силите на Ада, на принесените холокаусти и на Горския
Дух са.

Тези сили по време на Идите и особено на 13.VI и 13.IV, противоположно на Небето действат. Понтифексът в сражение падна и въплъти той в скалата на каменното убежище силата си, след края на 12-годишното си царуване.

Харпията - хищна и зловеща, умъртвява бързо на входа на подземния свят и всичко гълта, и тя тук бди.
3.5. При Хадес и Хефес, по време на Плеядите, Хермес през май с Душата
премина бариерата тайна.
И на Бакхус - Нощния, а също и на Плеядите, небесната защита на Душата в Ада предостави!
3.6. Дарява той събраното: от такси-90 + 1000 + 5000 /= 6090/ - за
предизвестия, и още: 1000 виктории - за предсказания.
Това - от него припечеленото-за достъп до Боговете: "do ut des", и за приемането му при Орфей!

Йордан_13 18.1.2010, 0:08

Ксерокопието, предоставено на Ангел Личков

User posted image

И самата "Бакарна книга" изследвана от македонските историци

User posted image


User posted image


Тук съм публикувал всичко, до което съм се докопал за нея

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=lastup

Йордан_13 18.1.2010, 0:18
Най-интересното е, все пак, че македонските историци, четат "между редовете" и не виждат очеизвадното, а тое написано тук - "Тракия"

User posted image

Йордан_13 18.1.2010, 0:31
Снетите от македонските учени символи и знаци от книгата

User posted image

anti666 18.1.2010, 0:58
Аз съм просто изумен от наглостта на макетата. Нямам и думи да го опиша. Който разбира малко повече от този идиотски български диалект, нека да преведе най-важното и да го напише тук. Най-наглото е, че самият собственик, който се пазарил през 1991-92г за 60 бона дойче марки казва, че е намерена в България. Вижте кадрите от 4.42 до 5.15 минута. Там водещата със съжаление установява, че и трите посочени места са в България, едно от които даже в Родопите. Най-вероятно иманярът я е купил от поп-ристиенин. Артефактът е бил захвърлен в някой сандък зад амвона в църквата му и в гладните луканови години го продал на макето за немски марки. Обикновено, в миналото разни пастири и обикновени селяни, като намерят някой артефакт като този го предавали на "учените" глави, селския поп. Оттам, понеже нема нищо ристиенско в книгата, я захвърля в сандъка.
Безумие е да твърдят, че намерената в Родопите Медна книга, на която ясно пише "Тракия" (виж кадъра на 6.38 мин) била с "македонска писменост". То е подсилено и с изцепката за Златната книга, дето била намерена в Македония, ама сега стояла на рафта на софийски музей (ако някой се сеща за какво говори макето да казва). Виж кадъра на 2.15 минута.
Некакъв пък професор обяснява, че написаното било "мешавина" от "протомакедонски" smil4334aa44c7e89.gif , латински, гръцки, румънски (българския не е споменат). Само да припомим на уважаемия професор, че до 19 век, румънците са използвали българската кирилица.
Всъщност тази мешавина показва приемствеността на древнобългарската азбука. В книгата наистина се забелязват всичките древнобългарски символи, използвани от дълбока древност до наши дни

anti666 18.1.2010, 1:06
Преписа от символите в клипчето най-добре можем да видим от 4.42 до 5.15 минута. Там както Данчо е посочил в таблицата се виждат по-голямата част от руническия куниг на древните българи. Руната Кен също я има, ранораменния кръг, символа на Тангра, Троицата с точката в средата. Там е и Азът от глаголицата. Просто са уникални символи.
На 6.27 минута можете да видите стилизираната руна Ж на Умай, същата като от съкровището при Сент Миглош (Свети Николай). На 6.38 минута, надписа със по-новата азбука Тракия от самата Медна книга.
Прави впечатление и пълната простория на македонстката водеща. На едно място, виж 5.16 минута ученият и обяснява, че книгата е дописвана около 3000 години, а в 5.37 минута патицата се чуди как така е писана цели 3 века. smil3dbd4e5e7563a.gif
Уникални кадри и уникална простотия и наглост.

Йордан_13 18.1.2010, 1:17
Те говорят за " румънски", защото веднага някои от знаците натрапват аналогии с тези от плочката от Тартария. Но те съвсем забравят, че върху тези земи, държавата Румъния е образувана много късно, и че в древността и античността, това са наши земи. Да не говорим, че по времето на цар Симеон, те пак са си част от България


User posted image


User posted image



anti666 18.1.2010, 1:24
Ама няма румънски! Аз съм говорил неколкократно с хора, учили дори в Румъния. До средата на 19и век те използват нашата азбука. Като бях в северната част на унгароговорящата Румъния, там има едни солени мини, копани от времето на Кан Крум. Сега ги използват за лечение на астматици. Там имаше един музей и бяха открили корито (съд за свещенодействие с вода, нещо подобно, което поповете позлват за водосвет). На самият съд имаше абсолютно същия куниг като Ситовксия надпис. Дори те си признават най-откровено, че е български и че самата галерия е строена от българите. Същото нещо е с Тарт-Ария.
Аман вече!

Йордан_13 18.1.2010, 1:37
Според мене книгата е изключителен исторически документ, който показва еволюцията на писмеността - показва как се е загубила и трансформирала, нашата изначално древна писмена система. Вижда се, че тя е претърпявала еволюция през хилядолетията, когато е била самобитна, т.е. лишена от външни влияние. Тук в така наречената "Бакарна книга", обаче, освен това е и показан процесът на гърцизация и романизация, които са се засилвали по нашите земи вследствие усилването на могъществото на Римската империя и толерацията от нейна страна на еладската, за сметка на нашата култура, за да могат да ни победят и след това асимилират. Затова в книгата, има включени букви и цели фрази от гръцката и латинската азбуки. Този същия момент се повтаря по-късно при падането ни под турско робство. Там Османската империя също така толерира гръцкото духовенство и го насочва срещу нас, за да започне процес на гърцизация.
Днес процесът е отново същия, само че, този път острието е англо-саксонската култура, преди това беше пък руската. В езика ни навлязоха русизми, а сега англицизми. Някои вече пишат и говорят по-добре на тези езици, отколкото на родния си.
Всичко това, преводът на Ангел Личков, ако е достоверен, добавя, още по-голяма дълбочина в разбирането на самите себе си, защото самият превод описва част от нашата самобитна култура, каква е била тогава, какви са били обичаите, вярванията и автоматически превръща тази книга в своего рода древнобългарската "Книга на мъртвите" или писание от този род.

Същественото, което трябва да се отбележи е, ромбът с кръг в средата. Знаците са разположени, както в самия него, така и вън от него. Ромбът, се разбира като "ден", "светлина", а кръгът в средата, като неин Източник, от който радиално излизат нейните лъчи. Този кръг, състоящ се от два или три пояса, ще го срещнем в гробниците в "Долината на царете". Доколкото си помням това нещос е срещаше в "Оструша" или "Голямата косматка" или в "Шушманец". Трябва да проверя.

Йордан_13 20.1.2010, 15:23
То е подсилено и с изцепката за Златната книга, дето била намерена в Македония, ама сега стояла на рафта на софийски музей (ако някой се сеща за какво говори макето да казва).
========================================================

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/Zlatna%20orficheska%20kniga.jpg


Излела ми стара майка
Излела ми утъ сарае,
Фъ десна хи рока ясна борница
Ясна борница ясенъ огънь,
Фъ лева хи рока бела книга 5
Бела книга царну писму,
Рукнала са подрукнала,
Гласумъ рука песна пее
Песна пее бела книга
Бела книга царну писму...



men 27.1.2010, 13:03
Действително в НИМ в София има ЗЛАТНА ТРАКИЙСКА КНИГА, но е обявена за „ЕТРУСКА” тъй като за нашите учени Траките са безписмен народ и си нямат азбука!
И това, че ТРАКИТЕ-ФРИГИ имат азбука и писменост преди елините, пак никой не казва!
Книгата е намерена от Българин в тракийска гробница по долината на река Струма в земи населени с траки.
А какво прави златна „етруска” книга в царска тракийска гробница не се споменава……явно това са „малки” подробности.
Ето и малко информация:

„В Националния исторически музей в София е изложена древна книга, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени.
……………….
Вие спокойно можете да я поместите върху дланта си. Мистериозната книга, която се състои от шест пластини, направени от 23.82 карата злато с размер само 4.5 на 5 см. Рисунки на кон, конник, лира и войни могат да се "прочетат" на страниците й. Двама експерти потвърдиха, че реликвата датира от 5 или 4 век преди н.е.
В просторния и почти безлюден национален исторически музей, разположен в официалната държавна резиденция в Бояна в покрайнините на София, книгата е поставена върху малка поставка до тракийска фреска, която изобразява войн с шлем.
Това е първата напълно съхранена книга от този род, достъпна както за специалисти така и за широката публика. По света има около 30 страници от такива етруски "книги", смята Елка Пенкова, която оглавява археологичния отдел на музея.
Обикновено златните пластини са били слагани върху гърдите на починалите, за да представляват "пътна карта" за душата в нейното пътешествие във вечността, в търсенето на божествата. Счита се, че книгата в София е била използвана за погребението на етруски аристократ, който е владеел Учението на легендарния тракийски магьосник и певец Орфей.
Философът Питагор е разпространил учението на Орфей в гръцките градове в Южна Италия. В крайна сметка идеите на Орфей са достигнали до съседните етруски племена, които са били известни с артистичното си майсторство. Учените се надяват, че книгата в София може да помогне за разкриване на загадката на етруската писменост, която още не е разчетена.
Друга мистерия представлява начина, по който книгата е попаднала в националния исторически музей. Тя е била предадена на изкуствоведите от 87-годишен мъж, който е казал, че я намерил преди 60 години, когато е бил войник. По време на строежа на път покрай река Струма на юг, той се е натъкнал на тракийска гробница и е намерил златната книга. Той е съхранявал съкровището заедно с фреска от гробницата.”

………………………..

„Размисли на един небезразличен посетител
До д-р Божидар Димитров,
директор на НИМ

Драги господин Димитров,
……….
Най-шокиращ за мен обаче е начинът, по който е изложена златната орфическа книга. Поставката й е в коридор, сбутана между две по-големи, извън всякакъв обозрим контекст, което я прави незабележима. Тази находка, която би трябвало да заема централно място и да е обградена от обяснителни материали, носи енигматичния етикет "Златна орфическа книга, дарена от родолюбив българин..." Няма дори приблизителна датировка. Няма и помен от обяснение какво е вероятното й предназначение или дори какво изобразяват 6-те й златни листа. Намирам това за скандално. В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума.
……..
С уважение,

Мария Спирова

Магистър по Криминология и Криминално право (Оксфорд) „

Йордан_13 31.1.2010, 22:48
Няма и помен от обяснение какво е вероятното й предназначение или дори какво изобразяват 6-те й златни листа. Намирам това за скандално. В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума.
========================================================
Подкрепям написаното от Мария Спирова. Сбутването на тази книга е неудобство от Истината. Обикновено така се процедира. Още повече, че Златната книга има "археологически паспорт". Мисля, че мъжът, който я е предал е указал и точното място на намирането. Бях го чел някъде.
Фотоси от нея в интернет почти няма, мисля,че тези дето сме публикували, са първите два. Информация за нея няма. Още повече, не знаем какво точно е съдържанието на 6-те листа. Никой не ги е заснел и представил пред нас. Нека отговорните институции не излизат с твърденията, че сега се "изучава от специалистите", все едно, че ние сме говеда и не можем да преценим, това, което виждаме и сами.
Искаме да видим съдържанието й!
Защото безотговорно и престъпно е да се поставят квалификации "етруска", без това да бъде обяснено и разработено аргументирано в една студия, придружена със съответния онагледяващ фотосен материал, за да видим кое е "етруското". Макар, че самия етноним "етруски", не е обиден за нас, ние пак можем да си го прочетем като "древнобългарски". Въпроса е принципен.


Йордан_13 1.2.2010, 10:59
Тук се постарах да сканирам "Бакарната книга" в едно доста по-четливо изображение. Сега знаците се виждат доста по-добре и по ясно.
"Бакарната книга", също както Златната има своя "археологически паспорт". Това е местността "Топ могила" край махалата Брезовица, между селата Ситово и Лилково. По волята на Българския Бог, който стече събитията така, на българската история бе предоставена златната възможност да разбере за още един величав свой паметник на писмеността. Сега са на ред "българското правителство" и ДС, да си върнат отново книгата на територията на България, за да не се изпозлва тя, за македонистични цели.
Защото аз съм абсолютно убеден, че разкопаването на Топ могила край Брезовица не е станало без помощта на действащата и днес ДС и нейния подопечен Бош-ков.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/BAKARNATA%20KNIGA_LICHKOV.jpg

anti666 3.2.2010, 13:27
Сканиранито копие на Лилков е категорично същата Медна книга, която са я откраднали в Македония. Казвам откраднали, защото забрана за изнасяне на ценни артефакти от България си я има отдавна. И едва ли макето е получил сертификат за износ.
А за защо Златната книга е захвърлена с непубликувани страници е повече от ясно. По нея ще има древнобългарски куниг и символика, по нея ще има кирилица и глаголица далеч преди Кирил и Методи. И ще обърне цялата им старателно строена лъжа наопаки. Затова и я наричат "етруска", да се презастраховат.

Йордан_13 3.2.2010, 13:59
В Родопите съществуват определени "гнезда на писмеността", които аз наричам накратко "школи на писмеността". Логично е, след като съществува Надпис върху камък, в много по-късни времена, записването да е пренесено върху книга, пък била тя от медни или златни листа. Проблемът е, че тези книги много по-лесно се унищожават от надписа върху камък.
Като ми показаха, това нещо от Македония, щях да припадна от радост, веднага я познах. Оцеляла е. Това е добре.

Йордан_13 18.5.2010, 23:56
И така, дами и господа! Намерихме я! Това е могилата, по-скоро фамилната гробница, от която е извадена "Бакарната книга". Това е местността "Топ кория", край местността "Старо село", край днешната махала Брезовица, където на една от нейните поляни в самия и край е тази могила-гробница. Кво да ви кажа, от снимките се вижда, могилата е изтърбушена на кръст, каквито ми бяха и сведенията за нейното състояние, а самата гробница изградена от тикли (каменни плочи) и е тотално разрушена от иманярския набег. Ровили са като луди. Подобни гробници от каменни плочи, са характерни за Северните Родопи. Могилите тук, не са много високи, което е нормално, но това, което можем да кажем за Топ кория, е, именно, че това е "свещената гора на древните царе", т.е. тук е местото за тяхното погребение, местото, от което се възкачват към Небето, което означава, че могилите в района не са само една, но повече няма да кажа. Важното е, че сега "археологическият паспорт" на Бакарната книга е пълен. Уточнено е и точното географско местоположение на могилата, от която е открадната Книгата.
Не очаквам много от "правителството Борисов", но след установяване на Саракта, ако съм жив, ще насоча значителни археологически сили към този район;)))
Тук почивал Тарзос или Тарзопс, чието седалище е било Щутград. Изгледът от Топ Кория към Щут е уникален, не само като визия, но и като духовна кореспонденция.
Това, което сподели спътникът ми, чрез, когото откриването на тази могила стана факт е, че "Старо село" е било важен школски административен център през 6 век преди Христа, т.е. в него се са обучавали административните и властови кадри, нужни за управлението на Щутград и района като цяло, т.е. това, което днес наричаме "държавен апарат".
Огромно впечатление ми направи това, защото нашите деди са обучавали хората необходими за дадена област от живота в специални селища, вероятно играещи ролята на школи. А днес, ги избираме, не ги обучаваме. Усетете разликата и ше разберем защо нямаме държава днес. Не е случаен и факта, че след християнизирането на района е построен параклис на "Свети Георги Победоносец". За него говорихме, както, че е в пряка връзка с отвъдността, така и с политико-административния апарат.

User posted image


User posted image


User posted image


User posted image

Йордан_13 19.5.2010, 13:26
Изгледът към Западната страна на Щутград откъм Топ Кория. Само оттук може да се види тази неподражаема и уникална гледка, сякаш си кацнал на върха на цялото му скално плато.


User posted image




Параклисът "Свети Георги", преди представлявал купчина камъни, а сега възстановен напълно - граничната линия на Топ Кория със Старо село.

User posted image


Цистов гроб от Старо село. Почти напълно разрушен от иманярските набези. Преди година покривната му плоча е стояла отгоре, а днес и тя е паднала в разширения от вероятен повторен иманярски набег гроб.

User posted image


Цистовите гробове, поне за мен, представляват еднокамерни долмени, вкопани в земята, изградени от 4 или повече каменни плочи, често с покривна плоча отгоре. Така дедите ни са доразвивали част от традицията на долменостроителството, като вкопавайки еднокамарния долмен са му придавали по-голяма устойчивост и защитеност във времето от разрушения на природните сили и човешки набези. Особено трудно би оцелял такъв долмен изграден на повърхността на над 1500 метра надморска височина, където бурите често събарят дърветата, а скалите се рушат от температурните колебания. ИСтинско щастие е да намериш нещо добре запазено при тези условия.

А това е еднокамерен долмен от село Димини, днес Гърция, а преди територия на дедите ни.

User posted image

А това са цистовите гробове от местността "Пропада", край Малко Търново.

User posted image
User posted image

iss 4.6.2010, 6:04
QUOTE (Йордан_13 @ 3.2.2010, 12:59 )
В Родопите съществуват определени "гнезда на писмеността", които аз наричам накратко "школи на писмеността". Логично е, след като съществува Надпис върху камък, в много по-късни времена, записването да е пренесено върху книга, пък била тя от медни или златни листа. Проблемът е, че тези книги много по-лесно се унищожават от надписа върху камък.
Като ми показаха, това нещо от Македония, щях да припадна от радост, веднага я познах. Оцеляла е. Това е добре.

Преди време бях пуснала една тема за Клуцохорската книга муска,но така и не се разви.Клуцохор е квартал в Сливен и от приятели разбрах,че все още има читалище там,в което се съхраняват навярно доста интересни неща.Добре би било ако някой има възможност да го посети.
http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=1700

--------------------
????-???? ?? ?? ??????? ? ???-??? ?? ?? ????????!

iss 4.6.2010, 6:59
QUOTE (Йордан_13 @ 17.1.2010, 22:47 )
защото много преди това бях я видял в книгата на Ангел Личков "Лилково - камъни, богове, руни" и там тя бе представена като медна плочка, намерена в околностите на село Лилково. Личков, след това я дешифрира и смята, че това е "задгробния паспорт", на Тарзос, дионисиев жрец от Лилковска община, един от водачите, заедно с Динис и Турезис на въстаналите древни Българи срещу римското господство през 26 г. от н.е., с думите: "искаме от римляните  да се отнасят с нас като равни с равни, защото в противен случай, ако  искат да ни натрапят робство като на победени, ние имаме млади хора, оръжие и дух да защитим свободата си или да умрем", като едновременно с това те напомняли за своите вкопани в скалите укрепления и заплашвали с трудна, тежка и кръвопролитна война.


http://www.bulgariaforum.com/cities/sliven.html
Ето превода на статията:
QUOTE
Сливен е град в Югоизточна България и е признат като административен център на Област Сливен.  Това е осмата най-големият български град по отношение на населението с около 115 000 жители. Сливен е разположен на 300 км източно от столицата на България София, на 100 км от Бургас, на страната най-големият търговско пристанище, 130 километра от границата с Гърция, и на 130 км от границата с Турция. То се намира в непосредствена близост до град Ямбол и Нова Загора. Keep reading Дръжте четене

Най-старите населени места, които характеризират територията на датата Сливен до около 6000 г. пр.н.е. на неолита. Сливен е златна мина за древни артефакти, които дават значителна историческа информация за страната култура на архитектурата и търговията на ниво от около пет на трети век пр.н.е. Траки, една група от индоевропейски племена, окупира града, оставяйки следи от тяхната култура през посочения период.  Доказателство за тракийски селища и керамика е бил открит в района на Hisarlanka, един малък хълм в Сливен. Елинистическата монети също са били намерени в посочения хълма.  Древните племена Асти, Kabileti и Сети също окупира земите на Сливен. По време на Филип II и Александър Велики Македонски, независимостта на тези племена е разпусната, когато армиите на двете исторически фигури ги завладява.

Сливен не избяга от полето на римското владичество през второто хилядолетие пр.н.е., тъй като е част от Североизточна Тракия.  През 72-71 г. пр.н.е., Сливен, заедно с Кабиле и Аполония, са завладени, и тези градове станаха част от тракийските провинции на Римската империя.

Първите писмени данни за постигане на споразумение в града датират от четвърта на втора в. пр. н. е. Това име селище бе Туида, изписването на което е различно за някои сметки.  Понякога той се нарича Suida или Tsuiada.  Въпреки, че името е най-вероятно от тракийски произход, етимологията не е напълно изяснен.  Той е един санджак център на първо eyalet Румелия, след Silistre (наричани още "Özi) eyalet, Одрин вилает, най-накрая Източна Румелия вилает в Османската империя като" İslimye ", преди да бъдат включени като част от Княжество България през 1885 година.

Български Haiduts (престъпници и борци за свобода) населени Сливен по време на деветнадесети век. Тези борци за свобода воюва срещу властта на османските турци и те са останали в традиционен стил символ на хората в града и част от тяхната идентичност. В центъра на града, голяма гладка листна бряст, наречен Stariya Бряст или "Старият бряст" смята, че е на хиляда години, все още стои. Той е бил използван по време на Османската занимание за изпълнението на революционерите, тъй като те са били обесени с nooses, свързани с бранша.  Днес, градът запазва дърво жив с добавяне на цимент в основата си за подкрепа. Така че е голяма икона значение на дървото, че то е било вложено в палтото на града на оръжие.

Много от града стари исторически наследства са запазени като Сливен една от най-значимите културни центрове на България.  културно наследство Сливен е един от бенефициентите на Българското възраждане, период на социално-икономическите и националните интеграция, където за съхраняването на идентичността на страната е приоритет. . Това създава много граждани и туристи много възможности не само за да зърнат история на България и хората, а да се опита история.

Сливен също е дом на много от страните видни исторически личности.  Хаджи Димитър, който е важен войвода или военна цяло, участвали в Освобождението на България от османско владичество по време на Руско-турската война от 1877-78. Това доведе до създаването на българската държава и в крайна сметка пълното ратифициране на независимостта на България на 22 септември 1908. В Хаджи Димитър Къщата-музей е посветена на тази национална икона. Заедно с Димитър, Добри Чинтулов също е роден в Сливен. Чинтулов е поет и учител, който подкрепи българското Възраждане, в противен случай, наречен българското Възраждане.  В Добри Чинтулов Паметник Къща музей се намира на север от града.  Сливен също работи като родното място на други участници в просветление като Евгений Чапкънов и Иван Селимински. . Антон Pann, композитор / и на румънския национален химн, а Добри Желязков, който създава първата фабрика в българските земи в града през 1834 г., също са били граждани на Сливен.
Промишленост е била във фокуса на икономиката Сливен от началото на деветнайсети век.  Сливен играе много важна роля като един от промишлените центрове на България, защото на дългогодишни традиции в изработката. Тези сектори, включени местни текстилното производство, машиностроене, стъкло на решения, химическо производство, и производството на храни.  Те не само поддържа икономиката на страната, но и културното развитие по време на българското Възраждане. През 1944 г. комунистическото управление в България започва и много от индустрията са национализирани. Промишлени сгради са били изградени и за развитие на страната също ускориха. Въпреки това, след падането на комунизма, много от големите промишлени предприятия в застой и много от заводи и фабрики, установени са били принудени да закрият. . Развитие бяха забавени, а икономиката забави.

В съвременната пъти, обаче, Сливен постепенно имало нарастване на икономиката с увеличаване на инвестициите и банкови клонове, както нови индустрии започнаха да се появяват. Minessotta Минно-Manufacturing Company и 3M, американски мултинационални конгломерат, инвестирани в Сливен едно растение, което произвежда машини, използвани за намаляване на метали.  Градът също така произвежда електрически светлини и електрически машини.  Лека промишленост, които виреят в Сливен са най-вече тези на храните и текстилни изделия с много компании като вълна дрехи и чорапи.  Минали промишленост в производството на храни, като млечната индустрия, която отдавна е присъствал, продължават да растат и да процъфтяват. . Винарската промишленост, с компании като "Винпром и Вини Сливен и около десетина други, продължава да просперира като грозде се отглеждат лесно, дължащи се на климатичните условия.Географски Сливен също е интерес за инвеститорите.Леката промишленост в момента се проучва възможността за използване на известния местен вятър, Бора, за производство на електроенергия.

Освен съществуващите производства, Сливенска климатичните условия и природни ресурси го превръщат в предпочитано от много дестинация.  На западния район на града лежат големи овощни градини праскови и района е известен като Прасковата долина. Известният скални масива, "Сините камъни" и "Сините камъни", и свързаните с национален парк с чистия си въздух и минерални извори, предлагат разнообразни възможности за отдих и туризъм.  Минерални бани са и атракция в Сливен, тъй като техните вода се смята за лечение на заболявания на черния дроб и нервната система усложнения.

В центъра на града, на хора от Сливен се е посветил на едно място за сценични изкуства ", Драматичния театър на Сливен, който е кръстен на Стефан Киров, роден в Сливен, който нарасна до славата като един виден актьор и режисьор.  Много от сградите в града са построени през Възраждането архитектурен стил. В "Хаджи Димитър" Къща-музей, една от сградите, проектирани в посочения архитектурен стил, се намира в югозападна част на града.  Заедно с музей, стар традиционен хан за посетители и родния дом паметник се намира в същия район.
За да получите добър изглед на града, повечето посетители отидете на Karandilla, един хълм 1 050 метра над морското равнище. Местоположението му съответства голяма панорамна гледка и живописната природа на града за посетители. Скално образувание, наречено Hulkata или "The Ring", който излиза от хълма, е доста особен мит. Тя се нарича "пръстен" поради наличието на дупка в центъра на скалното образувание.  Според легендата, един ще се промени между половете при преминаване през дупка.По-високо на хълма е връх Българка, 1181 метра над морското равнище.


--------------------
????-???? ?? ?? ??????? ? ???-??? ?? ?? ????????!

iss 4.6.2010, 7:42
Ако се чудите защо вмъквам всичко това в темата,може би не бих могла в момента да дам кратък и задоволителен отговор...не знам дали някога ще го оформя като материал,но не мога и да го премълча ,заради тези,които търсят и умеят да откриват.Всички тези книги имат предназначение...Книгите-муски като Клуцохорската и Абагара са пълни с закодирани данни...Защо "муски"?Защото така никога няма да изчезнат...преписват се ...разпространяват се ...както и авторите на тези книги са доста интересни личности...Сега докато пиша напрягам паметта си къде прочетох за така наречените "преносители" на тайни...Много от тях са съвсем обикновенни хора...мисля че се сещам и ще проверя... smil4334ad1724132.gif

--------------------
????-???? ?? ?? ??????? ? ???-??? ?? ?? ????????!

Йордан_13 12.7.2010, 23:33
User posted image

User posted image



В Мадара, пътят ни ни срещна с един човек, който много настоя да видим една книга, списвана от един невероятен човек, която щяла да ни бъде полезна. Тази книга беше по своему уникална, но още по уникален бе духа, с който бе правена.
Та, в тази книга, като гръм ме порази снимката на една икона от Арбанаси, защото там видях християнския вариант на Медната книга от района на махалата Брезовица. Тук нямаше писменост, но има символика, която напълно разкрива предназначението на Книгата, сложена в гроба на напия древен кан.

Zbelsrud 8.8.2011, 19:20
http://www.marica.bg/show.php?id=37540 попаднах на старичка новина, в която се споменава за намерени в иманяри страници от метална антична книга. Интересното е,че иманярите са от с.Устина,в подножието на същата част на Родопите.

Йордан_13 8.8.2011, 19:50
QUOTE (Zbelsrud @ 8.8.2011, 21:20 )
http://www.marica.bg/show.php?id=37540 попаднах на старичка новина, в която се споменава за намерени в иманяри страници от метална антична книга. Интересното е,че иманярите са от с.Устина,в подножието на същата част на Родопите.

Хайде, от мен да мине. Преди време мислех да публикувам и нея, но се спрях, но ти върна темата към живот;)))

Най-вероятно металната антична книга е от местността "Волги" (наименование свързано с Плеядите и Вологез) или "Бобище", над Устина.



DIVITAE - "богатство, добруване"; EMBLEMA - "Знак, Символ"
Или "Знак за богатство, добруване", но това не означава непременно богатство, в смисъла на съкровище, а на Знанието, което е записано в тази книга, защото науката е най-голямото богатство. Емблемата с четирите патешки глави или е символ на Рим или е символ на Сувар ("Сказание за Чулман"

User posted image


User posted image

User posted image

User posted image

Определено и безспорно, това са глаголическите М, Щ и Л, но Л-то е с една прибавка отгоре, която не мога още да разбера
User posted image


Ключът на Знанието и Змията, която дава Мъдрост! Същата тази змия е била изсечена на св. Димитър на Щут (уточних мястото) с един знак, който местните наричат "ножицата" или отново имаме явно глаголически знак


User posted image


Teden (S), на "старославянски", значело "седмица" или числото 7

User posted image


Приемам всякакви други разчитания и тълкувания. Ще съм благодарен, ако някой напълно разчете всичко написано на заглаваната корица. Това е предната корица на книгата. Вътре листата ги гледах как ги разлистват НСБОП на един клип и тайно си мечтаех да имам тази писменост, поне на читави снимки!
Ясно е, че и тази книга ще потъне като всички други и ще бъде разчетена само за тесен кръг хора.

Zbelsrud 8.8.2011, 20:18
Намерих и друга http://www.novglas.com/bg/news/read/5524, в която пише,че същата книга била според учените фалшификат. Уф, не знам. Може някой да се гъбарка,а може и писмената да са взети от някъде, кой знае. Аз поне ако тръгнех да правя подобен фалшификат щях да си измисля някакви неразгадаеми,но повтарящи се символи. Нямаше да слагам латински надписи,които лесно биха могли да бъдат датирани по формите на думите и бувите...

Йордан_13 8.8.2011, 20:49
QUOTE (Zbelsrud @ 8.8.2011, 22:18 )
Намерих и друга http://www.novglas.com/bg/news/read/5524, в която пише,че същата книга била според учените фалшификат. Уф, не знам. Може някой да се гъбарка,а може и писмената да са взети от някъде, кой знае. Аз поне ако тръгнех да правя подобен фалшификат щях да си измисля някакви неразгадаеми,но повтарящи се символи. Нямаше да слагам латински надписи,които лесно биха могли да бъдат датирани по формите на думите и бувите...

Е-хехехехее, ми нали знаеш, на кое викат "фалшификат"? На артефакт, който е много ценен и съдържанието му, стойността му променят научно установената догма. Погледни внимателно тази книга. Кой ще тръгне да ти прави толкова сложен фалшификат? Пет страници, изписани с древни езици и символи, кой начетен човек, който трябва да познава перфектно да чете и най-вече да пише на древни езици, да има уникална калиграфия, ще се впрегне да го прави и за какво? Погледни и вида на корицата - едва ли е състарявана и преправяна.
Просто тази, Бакарната и Златната книга, бъркат в гръкляна и червата на днешната юдео-комуноидна научна гмеж. Нашите "учени" са гмеж. На пръсти се броят тези, дето стават за нещо.

Йордан_13 8.8.2011, 21:51
Тук искам да направя още едно уточнение за местото дето е намерена Бакарната книга.Това не е показаната могила на снимката, която публикувахме преди, по-горе. Публикуваната могила е поредната изтърбушена в района на Старо село и съдържанието й иззето.
Успяхме да уточним и намерим могилата, от която е изкопана Медната книга, благодарение на Георги Вангелов, който уточни нейното местонахождение и отбеляза, че тя преди 1989 г., се е водила "историческа могила" и копането там е било забранено. Както се вижда, веднага след 1989 г., могилата е била зверски изтърбушена и съдържанието й иззето.

Ето я, това представлява тя днес


User posted image


Георги Вангелов си спомня от младежките години, че височината и е била около 15 метра, но ние я заварихме с 6 метра височина и огромен иманярски трап, дълбок повече от 2 метра, направен накръст. Проникването в гробницата е станало, вероятно от нейния таван, т.е. целта и е била не просто нейното ограбване, а тотално унищожение.
След това върху нея са се засадили борове, следствие разкопаването и се е получила днешната нелицеприятна гледка.
Затова, че е потънала в гората, се наложи да я обиколя и снимам от всички посоки. Тук е снимана от източната посока.

User posted image


Откъм Север.

User posted image

Откъм Запад

User posted image


Откъм Юг.

User posted image

Тук се вижда началото на иманярския изкоп, който е направен кръстовидно и напълно е разрушил гробницата. От архитектурата й просто няма помен, сякаш цялата е изнесена.

User posted image

User posted image

От зверския набег, дори триангулачната точка от могилата е паднала в центъра на изкопа, което означава, че пробиват не е бил право отгоре надолу, а под ъгъл, някъде от средата на могилния насип. Поне така мисля.

User posted image


User posted image



Йордан_13 8.8.2011, 22:00
Вероятната предистория, довела до възникването на царската могила на Топ Кория, ознаменуваща героичната борба и въстание на дедите ни срещу Римската империя - борба до последен дъх, но никога на колене. Личков от Лилково предполага, че тази последна битка, описана в тази книга се е състояла на Дур кале (Сидермус кале), съществувало в района на Пангарлийца и Средня (Чернатишки дял на Родопите), и включващо в себе си административния тогава център, наречен днес "Старо село", а не в Стара Планина (Хем).




User posted image


User posted image


User posted image

anti666 13.8.2011, 8:17
Нека някой ако има време и желание да го преведе на новобългарски и да го качи тук като материал. Сведенията за падането на тракобългарите под римска власт идват от самата Римска империя и макар тенденциозни, са неизвестни за обикновения българин. Доскоро въобще историята на България започваше от лето 681-о според заповедите на Щуката (разбирай комуноидните манипулатори)

Канатица 13.8.2011, 14:15
QUOTE
2. Въстанието на койлалетите, одрисите и диите
III. 38... Цезар упрекнал съдиите задето оправдали Антисий Ветера, един от македонските първенци, обвинен в прелюбодейство, и повикал последния на съд за обида на особата, като човек буен и замесен в плановете на Рескупорид във времето когато последния убил брат си Котис и замислял война против нас. Подсъдимият бил осъден на заточение, като било прибавено да е задържан на остров, който не е нито близо до Македония, нито до Тракия. След като Тракия била разделена между Реметалк II и децата на Котис, на които поради малолетие им бил настойник Требелен Руф, несвикналата още с нашата власт (Тракия), се бунтувала, обвинявайки Требелен, пък не по-малко и Реметалк, че оставя неотмъстени обидите, които търпи народът. Койлалетите (една част от това тракийско племе живеела в Родопите, по поречието на р. Арда, друга в полите на Стара планина, южно от Троянския проход), одрисите и диите, силни племена, се заловили за оръжие под предводителството на разни началници, но еднакви по своята незнатност. Това била причината, поради която не могли всички да се обединят за страшна война. Едни от въстаналите бунели местното население, други преминали планината Хемъ, за да разбунтуват и отдалечените племена; най-многобройните и добре подготвени от тях обсадали царя и град Филипопол, основан от царя Филип.
39. Като узнал това П. Велей (пропретор на Мизия) – той командвал най-близката армия – изпратил съюзическа конница и лека пехота против тия, които се скитали, за да грабят или да търсят помощни войски, а самия той повежда ядката на пехотата (легиона) си, за да освободи града от обсада. Всичко било извършено едновременно с успех: грабителите били избити, между обсадените се появили разпри, царят (Реметалк) направил пробива, тъкмо когато дошъл легиона. Тук не би трябвало да се говори за боен строй или сражение, където полувъоръжени и разпръснати неприятели били избивани без жертви от наша страна.
3. Последните войни на тракийците с Рим
IV 46. В консулството на Лентула Гетулика и Г. Калвизий (26г. сл. Хр.) били дадени триумфални почести за Попея Сабина, понеже съсипал тракийските племена, които живяли по планините без култура и затова били много упорити. Повод за въстанието, освен техния нрав, било нежеланието да допускат набор и да дават на нашата войска най-здравите си хора. Те дори били навикнали и на царете си да се подчинавят, когато им скимнело. Дори когато пращали помощни войски, назначавали свои предводители и воювали само със съседните народи. Сега обаче се появил слуха, че ще ги разпръснат и ще ги влачат по разни страни, смесени с други племена. Но преди да се заловят за оръжие, пратили посланици, които да напомнят за приятелството и покорността им, и да заявят че тези неща ще си останат така и за напред, ако не ги натоварват с ново бреме. А ако искат да им налагат робство като на победени, то у тях има желязо, младежи и решителност да защитават свободата си или да умрат. Същевременно те разчитали на своите крепости, съградени върху скалите, и на прибраните там свои жени и родители, и заплашвали със заплетена, тежка и кръвопролитна война.
47. Сабина, докато не си събрал войската им давал уклончиви отговори. Но когато пристигнал Помпоний Лебеон с един легион от Мизия и цар Реметалк с помощни войски от туземците, които ни останали верни, Лебеон присъединил тия отреди към наличната войска и побързал към неприятеля, който бил вече заел гористите планински теснини. Една част от неприятелите, които били по-смели се показвали вече по откритите хълмове. Римският военачалник се приближил и лесно ги изтикал оттам, без да пролее много варварска кръв, понеже убежищата им били наблизо. След това той укрепил на това място своя стан и завзел със силен отряд една планинска верига, която се простирала на еднаква височина с близката крепост, заета от голям брой въоръжени и невъоръжени защитници. Същевременно изпратил отряд стрелци срещу най-смелите, които скачали пред окопите с песни и хора по обичая на своя народ.  Докато стрелците пущали стрели отдалеч, безнаказано ранили мнозина неприятели. Ала когато се приближили били стъписани от неочаквано излезлите неприятели, но били защитени от една сутамбрийска (Сутамби, германско племе, от левия бряг на долен Рейн) кохорта, която била храбра в опасности и не по-малко страшна с песните и дрънкането на оръжията си и била разположена от римляните там наблизо.
48. След това приближил своя стан до неприятеля, а в предишните укрепления оставил тракийците, които както казахме ни дошли на помощ. Там било позволено да опустошават, да горят, да влачат плячка, стига само опустошението да траяло през деня, а нощта да прекарват в стана  в безопасност и бдителност. Отначало постъпвали така, а после, като се предали на разкош и забогатели от плячка, почнали да изоставят заставите, да правят разпуснати пиршества и да се излежават сънливи и пияни. Неприятелите като узнали безгрижността им, приготвили два отряда, от които единия трябвало да нападне грабителите, а другигия да удари римския лагер, и то не с надежда да го превземе, ами да не чуят римляните шума от другото сражение, бидейски залисани с викове, стрели и със своята собствена безопасност. Освен това, за да бъде по-голям страха избрали нощно време. Тия, които нападнали окопа на легионския стан лесно били прогонени. Тракийските помощни войски, уплашени от ненадейното нападение, понеже една част лежала покрай укрепленията, а повечето се скитали извън тях били избити с толкова голямо ожесточение, обвинявайки ги за бегълци и предатели, които носят оръжие за свое и отечествено поробване.
49. На следващия ден Сабин изкарал войската си на равно място, за да види дали варварите одързостени от нощния успех, няма да се осмелят да се сражават, но понеже те не излизали от крепостта и съседните хълмове, той почнал обсадата чрез редути, които почнал да строи още по-рано. След това ги свързал с окопи, та обхванал едно пространство четири мили (6,4км) в окръжност. После постепенно стеснявали обсадната линия и описвали все по-тесен кръг, за да отреже неприятеля от водата и храната за добитъка. Издигнал също един насип, за да хвърлят оттам камъни, копия и запалки върху близкия вече неприятел. Но нищо не мъчело последните толкова колкото жаждата, понеже голямото множество войници и невъоръжени хора се ползвало само от единия извор, който им останал. При това конете и стадата им, затворени по варварски обичай заедно с тях, измирали поради липса на храна. До тях лежали трупове на човеци, загинали от рани и жажда. Всичко било омърсено със загнила кръв, воня и зараза. Към тази неволя се присъединило и последното зло – раздорите - едни искали да се предадат, други да умрат чрез взаимни удари. Имало и такива, които съветвали да не умират без отмъщение, а да направят опит да пробият обсадата.
50. И не само простите били на различни мнения. Дори един от водачите, Динис, човек стар и с дълъг опит, запознат с римката сила и милосърдие, доказвал, че трябва да се сложи оръжието и че това е единственото спасение за нещастните, и пръв заедно с жена си и децата си се предал на победителя. Последвали го всички слаби по години и по пол, които жадували повече за живота, отколкото за слава. Но младежда последвала отчасти Тарс, отчасти Турес. И двамата били решили да умрат със свободата. Но Тарс казвал, че трябва да се ускори края и да се прекрати както надеждата тъй и страха, и дал пример като забил меча в гърдите си. Не лиспвали и други, които потърсили смъртта по същия начин. Турес със своя отряд очаквал нощта, което узнал и нашия военачалник, затова стражевите постове били усилени с повече войници. Настъпила нощта, страшна с проливен дъжд и неприятеля ту с боен вик, ту с гробно мълчание, възбуждали недоумение у обсадителите. Ала Сабин обикалял войниците и ги подканял да не се смущават нито от съмнителния шум, нито от привидната тишина, та да не позволят на неприятеля да ги измами, и всеки да изпълнява своята длъжност, да не се мести (да не побягва?) и да не хвърля стрелите напразно.
51. Между това варварите притичвали на тълпи, хвърляли в окопите речни камъни, обгорени накрая колове, отсечени дъбови дървета и пълнели рововете с храсталаци, прътища и трупове. Някои хвърляли по-рано приготвени мостове и стълби върху предните укрепления, залавяли ги, смъквали ги и се биели отблизо с противниците си. Римските войници ги отпъждали със стрели, тласкали ги с гърба на щита, хвърляли копия и събаряли отгоре им натрупания каменен материал. Римляните били одързостени за близката вече победа и от още по-голямия срам в случай на отстъпление. А варварите – че това е послената надежда за спасение и от плача на майките и жените им, които придружавали повечето от тях. Нощта на едни придавала смелост, на други – страх. Ударите се нанасяли на слука, а раните се получавали неочаквано. Свои и врагове не се разпознавали, гласовете на които отеквали из планинските кривини и ехтяли като че ли изотзад, докарали такава бъркотия, че римляните напуснали някои от укрепленията като загубени. При все това малцина от неприятелите успели да се промъкнат. Останалите след като били избити или ранени, а най-храбрите били изтикани чак на разсъмване в най-високата част на крепостта, където били принудени да се предадат. И най-близката околност доброволно се покорила. Настъпилата рано сурова зима в планината Хемъ объркала намеренията да бъдат покорени и останалите със сила или обсада.


--------------------
"?????? ???? ???????, ?? ???????? ???? - ??? ????? ?? ???? ?? ? ???????"

Йордан_13 3.9.2014, 18:25
User posted image

Снимка на корицата на Медната книга от царската могила в местността Топ Кория, махала Брезовица между селата Ситово и Лилково. Копната от иманярски форум. Снимката е правена в домашния условия с изключително добро качество, поради, което се вижда уникалните й писмени знаци, кото са инстински рай за лингвистите. Ако се направи съпоставка на знаците от неолита и каменно-медната епоха, с тези в началото на римското владичество на Балканите, ще се открие не просто "писмеността на траките", но и древните извори на Българският език. Само вижте в долния десен ъгъл как е изписана думата "богатство" - на родопският диалект, от което се вижда, че той почти не е търпял промени хилядолетия! "Богатство" е написано на чиста кирилица(!) като "богутоство". Днес дори се е запазило в Родопите село с такова име Богутево!
Заглавната страница на книгата, обаче носи нови изненади. Ангел Личков, краведът от Лилково е скрил част от надписите и не ги е посочил в книгата си 'Камъни, богове, руни". В левият ъгъл на книгата е написано "Антика (предмет) на Александър Базилевс (Василевс)"... Хоп, спираме дотук. Каква е връзката на Александър Македонски с превода на Личков " Аз Тарзос, от Лалку село, на Дионосий жрец съм..."? Връзката сочи къде е търсеното светилище на Дионис в Родопите. Книгата вероятно е била поднесена като подарък от Александър Македонски на светилището и е била съхранявана като ценен дар от жреците, като е била препредавана. Това лято, Господ ни даде възможност съвсем малко да ходим, многобройните лични проблеми и иманярски набези на важни светини ни възпрепятсваха. Въпреки това, обаче, едно от големите според мен разултати бе откриването на основите на кръглата сграда на светилишето на Дионис, описана от различни антични автори. Вероятно бъдещите изследвания ще докажат нашата правдивост, но засега приемаме, че точното място на светилището на Дионис е коригирано и доуточнено и то не е далече от мястото, на което преди предполагахме, че е. Ако има интерес от научните среди, лично ще ме търсите и аз ще реша, кой учен заслужава да го посети. Искам да не е от известните и наложили своите виждания. Искам да е учен от младите, дори от "ъндърграунда", ако така мога да се изразя. Не смятам, че "старите лъвове" трябва да се окичват с незаслужена слава от телевизионните екрани. Те и предната си "слава" е съмнително, че я заслужават.

Йордан_13 3.9.2014, 18:28
Впрочем участниците в иманярският форум твърдят, че тая книга била обратно в България и била закупена от Васил Божков Черепа, който и търсел едни милиони лева пара smil4334ad8a149e0.gif Впрочем те твърдят, че тази книга е била тиражирана в древността и че има не един екземпляр от нея.

Йордан_13 3.9.2014, 18:47
Искам да се обърна и към осиковци във връзка с тарашуването им из планинските върхове. Стига, холан, видяхме следите на мулето ви, айде стига, от глад не сте умрели! За да не си разваляме добрите отношения, да оставите старините там (знаете къде) на мира. Там няма имане! Тарашували сте, видели сте, хайде стига толкоз, холан, нека оставим нещо читаво за бъдещето на децата ни!

Йордан_13 4.9.2014, 21:04
User posted image

Тук съм направил малка сборка от снимки на могилата при Топ кория, Меремус (Старо село) при махала Брезовица, от която е взета Медната книга. Според А. Личков, това е царската гробница на Тарзос - един от водачите на дедите ни, родопчани, въстанали срещу римските нашественици. В горния десен ъгъл се вижда, как могилата е разрязана на кръст в 2-3 метра дълбочина и триангулачната точка, която е била върху могилата е паднала в центъра на кръста. Другите снимки показват какво представлява могилата от всички посоки на света. Там вече няма нищо. Архитектурата на гробницата, която е била от камъни и тикли е напълно разрушена, изгребана и разпиляна. Това най-вероятно е станало с багер. По време на социализъма, тази могила е отбелязана на картите като важна историческа могила и по сведения на човек от рода Вангелови от махала Брезовица, там е било забранено тогава да се копае. Веднага след настъпването на демокрацията могилата е атакувана и ограбена, като по сведения в този погром са участвали и хора от село Лилково. Това мисля, че трябва да се знае за бъдещите поколения. Ако по време на соца, археологическата наука имаше правилното отношение към тази могила, сега Медната книга щеше да е в НИМ. Но то човек не знае, кое е добро, кое зло, в случая.

Ванина 7.9.2014, 20:54
"Богутоство" Бог-атство. За Дедите ни види се че да си богатъ, не е означавало притежание на хартийки кои въ планината може да послужатъ само за мигновенно стопляне на пръстите. Не е означавало притежание отъ каквото и да е естество. Означавало е БОГЪ... Вероятно Боговъплъщение.

artemis 14.4.2016, 10:43
QUOTE (Йордан_13 @ 3.9.2014, 19:25 )
User posted image

Снимка на корицата на Медната книга от царската могила в местността Топ Кория, махала Брезовица между селата Ситово и Лилково. Копната от иманярски форум. Снимката е правена в домашния условия с изключително добро качество, поради, което се вижда уникалните й писмени знаци, кото са инстински рай за лингвистите. Ако се направи съпоставка на знаците от неолита и каменно-медната епоха, с тези в началото на римското владичество на Балканите, ще се открие не просто "писмеността на траките", но и древните извори на Българският език. Само вижте в долния десен ъгъл как е изписана думата "богатство" - на родопският диалект, от което се вижда, че той почти не е търпял промени хилядолетия! "Богатство" е написано на чиста кирилица(!) като "богутоство". Днес дори се е запазило в Родопите село с такова име Богутево!
Заглавната страница на книгата, обаче носи нови изненади. Ангел Личков, краведът от Лилково е скрил част от надписите и не ги е посочил в книгата си 'Камъни, богове, руни". В левият ъгъл на книгата е написано "Антика (предмет) на Александър Базилевс (Василевс)"... Хоп, спираме дотук. Каква е връзката на Александър Македонски с превода на Личков " Аз Тарзос, от Лалку село, на Дионосий жрец съм..."? Връзката сочи къде е търсеното светилище на Дионис в Родопите. Книгата вероятно е била поднесена като подарък от Александър Македонски на светилището и е била съхранявана като ценен дар от жреците, като е била препредавана. Това лято, Господ ни даде възможност съвсем малко да ходим, многобройните лични проблеми и иманярски набези на важни светини ни възпрепятсваха. Въпреки това, обаче, едно от големите според мен разултати бе откриването на основите на кръглата сграда на светилишето на Дионис, описана от различни антични автори. Вероятно бъдещите изследвания ще докажат нашата правдивост, но засега приемаме, че точното място на светилището на Дионис е коригирано и доуточнено и то не е далече от мястото, на което преди предполагахме, че е. Ако има интерес от научните среди, лично ще ме търсите и аз ще реша, кой учен заслужава да го посети. Искам да не е от известните и наложили своите виждания. Искам да е учен от младите, дори от "ъндърграунда", ако така мога да се изразя. Не смятам, че "старите лъвове" трябва да се окичват с незаслужена слава от телевизионните екрани. Те и предната си "слава" е съмнително, че я заслужават.

Здравейте!
Страницата от книгата я публикувах аз в иманярския форум. Според мен книгата има доста добри показатели да е автентична.
Когато видях автора кой е онемях ...... Разбрах че си заслужава да се изследва и го направих като сравних всичко писано от стари източници и сведения от археологически разкопки. Най- интересното е че от този автор всичко е загубено, а той се посочва от старите автори като хроникьора на Александър.

В книгата има схема на могила ,описана е областта в която е , македoнския герб..........,слънце с 12 лъча и т.н.


Йордан_13 15.4.2016, 22:15
Ще се радваме, ако споделиш изследванията си с нас, както съществено би било да се запознаем с останалата част от книгата. За мен тя си е автентична, още повече че е свързана и с миналото на района, който обитавам.

artemis 18.4.2016, 10:34
QUOTE (Йордан_13 @ 15.4.2016, 23:15 )
Ще се радваме, ако споделиш изследванията си с нас, както съществено би било да се запознаем с останалата част от книгата. За мен тя си е автентична, още повече че е свързана и с миналото на района, който обитавам.

Не мисля че е редно тази книга да се разпространява ,но на драго сърце ще ви споделя за какво става на въпрос.
Авторът е .......

http://www.img-share.eu/main/image_view/2JPG9xzFjOs.jpg.htm

За тези които не знаят кой е малко информация.


https://en.wikipedia.org/wiki/Cleitarchus

По темата мога да кажа че се описва местоположението на могила която е в колония Бизалтия която e срещу Тракия .Написан е и град който според нашите археолози се намира около Петрич.
Има описание на нещо като мазе или подземие.Интересно е че има няколко думи писани с кирилски букви на български език.
Според мен книгата е писана от човек с отлични познания за древната история или е преписана от по-стара което според мен е по-вероятното.
Народният латински и присъстващите български думи с кирилски букви ме карат да мисля,че книгата е преведена , преписана заедно с оригиналните текстове ,или към нея е прибавен превод на vulgaro, някъде около четвърти век .

Също по темата ........,превода който видях от краеведа ,няма нищо общо с бакарната книга която обсъждаме.

Йордан_13 18.4.2016, 17:27
Тя книгата вече е известна, така да се каже, в Македония има публикации за нея, само при нас, в останалата България нещата винаги са доста спечени, когато стане въпрос за писменост преди установената и посочената от официоза дата smil4334ad1724132.gif Ангел Личков, кареведа от Лилково е публикувал, както си разбрал ксерокопието на заглаванта й страница в книгата си "Лилково - камъни, богове, руни". Катои гледам ксерокопието и твоята снимка, става въпрос за една и съща книга, но Личков е притежавал само ксерокопие на заглавната страница. Но защо е направил такъв превод, не мога да ти кажа, може да не е верен, да е натаменен към местните условия smil4334ad8a149e0.gif Но става въпрос за една и съща книга, или поне една и съща заглавна страница, но то няма логика, книгата да е различна.
Относно могилата, такава срещу Тракия е и могилата на Топ кория/Старо село, откъдето се твърди, че е изровена. Второ, това град с подземие ми звучи много познато, от региона на Ситово и Лилково.
Според теб, защо археролозите смятат, че града е около Петрич и как се казва той? Защото казваш "Назован е град".
Тук също имаме град с подземие, по-скоро подземен храм, който местните наричат "Стаята с момичето". Неслучайно, най-вероятно става въпрос за храм на Сито/Деметра/Изида свързан с Елевзинските мистерии. Така, че написаното в тази книга за подземие или мазе, (най-вероятно храм) е верно и за тукашните условия. Подочувам, че помашки иманярски бригади се скъсват вече 2 години да го търсят.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cleitarchus Е, значи загубеният му труд е намерен smil4334ad1724132.gif Възможно хипотеза е книгата да е преписвана от оригинала с добавки от преписвача.

artemis 21.4.2016, 14:14
QUOTE (Йордан_13 @ 18.4.2016, 18:27 )
Тя книгата вече е известна, така да се каже, в Македония има публикации за нея, само при нас, в останалата България нещата винаги са  доста спечени, когато стане въпрос за писменост преди установената и посочената от официоза дата smil4334ad1724132.gif  Ангел Личков, кареведа от Лилково е публикувал, както си разбрал ксерокопието на заглаванта й страница в книгата си "Лилково - камъни, богове, руни". Катои гледам ксерокопието и твоята снимка, става въпрос за една и съща книга, но Личков е притежавал само ксерокопие на заглавната страница. Но защо е направил такъв превод, не мога да ти кажа, може да не е верен, да е натаменен към местните условия  smil4334ad8a149e0.gif Но става въпрос за една и съща книга, или поне една и съща заглавна страница, но то няма логика, книгата да е различна.
Относно могилата, такава срещу Тракия е и могилата на Топ кория/Старо село, откъдето се твърди, че е изровена. Второ, това град с подземие ми звучи много познато, от региона на Ситово и Лилково.
Според теб, защо археролозите смятат, че града е около Петрич и как се казва той? Защото казваш "Назован е град".
Тук също имаме град с подземие, по-скоро подземен храм, който местните наричат "Стаята с момичето". Неслучайно, най-вероятно става въпрос за храм на Сито/Деметра/Изида свързан с Елевзинските мистерии. Така, че написаното в тази книга за подземие или мазе, (най-вероятно храм) е верно и за тукашните условия. Подочувам, че помашки иманярски бригади се скъсват вече 2 години да го търсят.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cleitarchus Е, значи загубеният му труд е намерен smil4334ad1724132.gif  Възможно хипотеза е книгата да е преписвана от оригинала с добавки от преписвача.

Разбирате,че не е добра идея да назовавам града. Това за "Стаята с момичето" и аз го мислих много ,защото има и други тайни книги в които се говори за това момиче,но не е това.За съжаление се говори за град който е в Гърция

Интересно ми стана и това, което ме накара да си задам и други въпроси и да търся отговорите им.Кои сме,какъв е бил езикът ни и кога сме започнали да пишем с кирилските букви?

http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=viu1461234524o.JPG

Йордан_13 29.4.2016, 14:17
QUOTE (Йордан_13 @ 8.8.2011, 20:50 )
Хайде, от мен да мине. Преди време мислех да публикувам и нея, но се спрях, но ти върна темата към живот;)))

Най-вероятно металната антична книга е от местността "Волги" (наименование свързано с Плеядите и Вологез) или "Бобище", над Устина.



DIVITAE - "богатство, добруване"; EMBLEMA - "Знак, Символ"
Или "Знак за богатство, добруване", но това не означава непременно богатство, в смисъла на съкровище, а на Знанието, което е записано в тази книга, защото науката е най-голямото богатство. Емблемата с четирите патешки глави или е символ на Рим или е символ на Сувар ("Сказание за Чулман"

User posted image


User posted image

User posted image

User posted image

Определено и безспорно, това са глаголическите М, Щ и Л, но Л-то е с една прибавка отгоре, която не мога още да разбера
User posted image


Ключът на Знанието и Змията, която дава Мъдрост! Същата тази змия е била изсечена на св. Димитър на Щут (уточних мястото) с един знак, който местните наричат "ножицата" или отново имаме явно глаголически знак


User posted image


Teden (S), на "старославянски", значело "седмица" или числото 7

User posted image


Приемам всякакви други разчитания и тълкувания. Ще съм благодарен, ако някой напълно разчете всичко написано на заглаваната корица. Това е предната корица на книгата. Вътре листата ги гледах как ги разлистват НСБОП на един клип и тайно си мечтаех да имам тази писменост, поне на читави снимки!
Ясно е, че и тази книга ще потъне като всички други и ще бъде разчетена само за тесен кръг хора.

Понеже файловете бяха изфирясали, сега ги публикувах вече в Галерията на Форума - Метална антична книга, с. Устина

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=448

Йордан_13 29.4.2016, 14:21
QUOTE (artemis @ 21.4.2016, 15:14 )
Разбирате,че не е добра идея да назовавам града. Това за "Стаята с момичето" и аз го мислих много ,защото има и други тайни книги в които се говори за това момиче,но не е това.За съжаление се говори за град който е в Гърция

Интересно ми стана и това, което ме накара да си задам и други въпроси и да търся отговорите им.Кои сме,какъв е бил езикът ни и кога сме започнали да пишем с кирилските букви?

http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=viu1461234524o.JPG

Въпросните кирилски букви, намираме по съдове още от неолита, т.,е. писането им или изобразяването им е откакто се помним, друг е въпроса вече, кога са се превърнали в система, т.е. в азбука, която е ползвана. Определено това е много преди Кирил и Методий. Успоредно с това, обаче на наша територия са развивани и други системи от буквени знаци, т.е. тук е нещо като древен писмен център, от който после всеки си взема за да оформи своя национална идентичност. Находки, колкото и оскъдни да са, именно това показват.