Движение 'Воини на Тангра'
Чачак - Празникът на Цветята


Йордан_13 25.5.2021, 12:18

(свободен превод от руски: Йордан Стайков)

Този български празник също е от много дълбока древност. Най-близък до него е индоарийският априлски празник на червената роза. Но, ако на юг, наистина е възможно да се намерят рози още през април, то на север, това е почти невъзможно . Затова в България „Чачак Бейреме” - „Празникът на цветята” се празнуваше приблизително в средата на май през периода на цъфтеж на черемухата (шомърт) (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D1%91%D0%BC%D1%83%D1%85%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%8B%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F ).
Героинята на празника беше алп биката Гюлджихан или Ашна (Ашнан) - съпругата на Самар-Гюлджимеш (Джимчак), която е духът на растителността и затова често се изобразява под формата на цвете.
Кул Гали е записал и запазил за нас, прекрасният мит за тази алп-бика. Тази легенда разказва, че когато Самар отишъл да се бие с Кувиш-Шурале, той строго заповядал на съпругата си да не напуска къщата им и да не отваря вратата на никого, докато не се върне. Тази забрана се обяснявала с изключителната ревност на Самар. Но след като победил Шурале, Самар пил отровена вода и заспал. След като научила за съдбата на съпруга си с помощта на гадаене, Ашна не издържала и отишла да го спаси, но по пътя беше отвлечена от злият див Аждаха - братът на господаря на подземния свят, Тама Тарханът Албасти.
Аждаха повел алп-биката през седемте порти до неговото подземие и поискал незабавно да я обладае, но Всевишният направил така, че в продължение на седем дни дивът трябвало да сваля амулетите-бижута от нея, по един амулет на ден. Аудан, синът на Самар и Ашна, видял отвличането на майка си насън, съживил баща си с жива вода и му разкаал за отвличането, но Самар отказал да спаси жена си, казвайки: „Тя се осмели да наруши заповедта ми и напусна къщата - това, не мога да й простя. "
Тогава самият Аудан сам тръгнал да спасява своята майка Ашна. Героят успял да победи Аждаха, навреме и да освободи Гюлджихан, но когато, тя научила за поведението на съпруга си, се ядосала и рекла: „Самар, този сабан (овчар), унищожител на растителността (символ на тревопасните животни), пожела смъртта ми, за да стане, той, покровител на растенията, но, аз няма да позволя това и ще му дам добър урок! " Алп-биката на растенията помолила Алп Барис-Бури да превърне съпруга й в камък с погледа си. Тангра не позволил смъртта на Самар. Аудан, по волята на Всевишния, успя да предупреди баща си и той оставил козле (според други версии - овен) в къщата си и се скрил. На този ден, единственото око на Барис било с подут клепач, след като го ужилила пчела (ужилването се случило по волята на Всевишния) и, за да не покаже слабостта си, той просто изял козлето, оставяйки на негово място обикновен камък. Ашна взела камъка и го сложила в двора с думите: „Нека дори каменен, седем дни да те мъчи студеният дъжд, да те простудява леденият вятър, така както аз седем дни бях в мразовитото мрачно подземие“.
Но много скоро гневът на Гулджихан отминал и тя отново се обърна за помощ към Бури. Този път Барис трябвало да върне превърне камъкът отново в Самар, по същият магически начин. Смутеният Бури отначало се опита да прехвърли вината за изяждането на Самар върху Албасти, но след това, все пак казал на Гюлджихан цялата истина. Ашна била обзета от мъка. Решила да последва съпругът си в другият свят и заповядала да направят пещера от дърво за нея. Когато пещерата или по-просто казано, голямата кутия била готова, тя влезла в нея с запас от храна и заповяда да я затворят плътно и да закачат кутията на три стълба на недостъпно и уединено място.
Аудан, след като разбрал за случилото се, разказал го на баща си. Първоначално Самар се радвал, че се е отървал от гневът на съпругата си, но след това му омръзнало да е сам и побързал да я намери. Само седем дни по-късно с помощта на алпът Карга, той намерил кутията, скрита в гъсталака, и я отворил. Отначало Самар Гюлджимеш помислил, че жена му вече е мъртва и започнал да я оплаква. Но се оказало, че Ашна просто спи и още първите ридания на съпруга й я събудили. Съпрузите отново били щастливи, а растенията, изсъхнали по време на кавгата им, отново се съживили.

Пресъздаването на този мит е основният момент в Празникът на Цветята (или на розата)
Празникът започва с игри, песни, танци и тържества от момчетата и момичетата в гората. След като се навеселят и наиграят, започва сакралната част на празникът – пресъздавенето на мита. Един от младежите с радост избра най-красивото момиче, което ще играе ролята на Ашна Гюлджихан, избира се и разказвач на митът, под чиито обяснителни песни и стихове се разгръща основното игрово действие на празника - търсенето на Ашна.
За девойката, избраната да бъде Ашна Гюлджихан, момичетата изтъкават корона - венец от цветя, на която завързват многоцветни панделки - символи на желанието да имат деца. След това, участниците в играта се групират по двойки, пресъздавайки портата, през която Ашна преминава в подземния свят. След преминаването през „седемте порти“, героинята на празника изчезва. Момичетата я скриват в горската "пещера", а момчетата, тръгват да търсят покровителката на растенията. "
По време на търсенията се инсценирало настъпването на нощта и джигитите с думите: “Издигни се, изгрей, звезда Олкер! Нека по-скоро бикът да влезе във водата!” запалвали седем факли (символизиращи Самар в облика на Алабуга или Олкер – Бикът с шестте петна) и търсенията продължавали под светлината на огньовете и с викове “Аудан! Аудан!”

И накрая, не без помощта на самите момичета, едно от момчетата (избрано да играе ролята на „Аудан“), наистина намира Ашна Гюлджихан. Играта завършва с душ на брега на Re

И накрая, не без помощта на самите момичета, едно от момчетата (той, разбира се, беше "Одан") наистина намери Гулджихан. Играта завършвала с окъпване с вода на брега на реката и хвърляне на цветната корона на Ашна (заедно с панделките) във водата.
Този празник, от който до революцията от 1917 г. останаха само обикновени майски празници, игри, някои песни и танци в гората (освен това сред мюсюлманските българи от края на 16 - 19 век момчетата и момичетата се забавляваха отделно) в миналото на българите е трябвало да осигури добро начало, успешен растеж и развитие на растенията. Но в същото време Празникът на Цветята (Чачак Байрами) носи ярко изразените черти на младежко тържество.
Венецът с панделки на Гюлджихан се превърнал в празнична шапка, потомци на кара-българите - украински момичета. А сред жените от Идел-Урал Булгар, ислямските традиции им позволявали да оставят панделки и цветя само под формата на бродерия върху женски шапка - калфак.
Изглежда, че този празник не е могъл да бъде забравен, въпреки забраните на болшевиките за провеждането му. Защо да не възстановим изцяло неговите обреди?
И разбира се, напълно е уместно именно на това тържество да почетат най-красивата девойка на аула или града, която изпълнявала ролята на Гюлджихан. Тя не носи чуждата титла «мис красота.... », а така и се нарича: Гюлджихан на аула, на града, Булгар иле...

Йордан_13 9.4.2023, 23:43
Отново да напомним, че Цветница е изконно-древен български празник, нямащ нищо общо с влизането на Христос в Йерусалим, нито с възкресението на Лазар;))) От мистично-обредните игри на този ден, елините крадат един фрагмент и си измислят мита за Персефона, която брала цветя край пещерата и я откраднал Хадес;))) Ашна, Ашнан или още Сито/ Сита е не само алп бика, жена на третият алп в тенгриянската троица, алпа Самар (Мардукан и Кубар), но и първата българска царица, според редица източници, и като такава, тя е жена на Иджик, първия български цар на Идел (около 15 000 г. пр. хр.) Затова, момичетата носят корона от цветя. В нашите празници, духовният пласт винаги се е преплитал с държавническия, защото Българите са първия държавотворен народ на планетата, Държавата е тяхно изобретение. Иначе, Джон Ленън ги смята за зло държавите, днес;))), но те са били огромна необходимост тогава в идеята да напрайш "от хаоса - ред", т.е. да решиш проблемите на митологичното живеене. На този проблем и проблеми, ние, тогава сме намерили простичко решение - създали сме Държавата от 7 племена.
Разбира се, този празник е пряко свързан с Науруз -Българския Великден (усещате ли, как християнството лесно си е нагласило нещата) и саможертвата на Субан карга и Чак Чак! Субан ще възкръсне след 40 дни (от 21 март) и тогава ще честваме Шиллък (Спасовден), т.е. на 29 април! И затова следващия месец, (днешния месец май) е на древнобългарски, месец сабан (Сабан ай), месеца на пастирите и т.н.

М. Н. : Наслагвайки информациите от Шан кизи дъстан, тарихите и Сказанието съм убеден че Самар, Карга и Субан Суваш са един и същ алп което най-вероятно означава че Ашна е просто различен аватар на Байгал Чак-чак 🙂 В Сказанието, Самар е жена на Иджик (най-вероятно е кръстена на Самар Субан) и дъщеря на Урус Бабай(брат му), а също в него Гюлджимеш директно е посочен че е Сабан.

Й. С./М. Н.: Така е. Именно въз основа на тази аватарност на българските алпи, която идва да обслужи различни техни функции на различни нива, Овидий пише в Деберджай своите "Метаморфози". Тази аватарност влиза и в божествата на индуизма и там един Вишну, анпример връти по 8-9 аватара, гьотере smil4334ad8a149e0.gif