Защо отивам там. Въпрос, най-малкото на дълг. Не можеш да отидеш в този район и да пропуснеш Мадара. А Мадара не е само платото, той включва и близките околности, които крият много приятни изненади.
Моята задача е по универсална и не е свързана само с едно определено светилище, макар, че като подхванах темата за "Великия Щутград", много хора се подлъгаха по тази уловка, търсейки ми слабите места, да ме чукнат оттук, оттам.
Докато при теб, доколкото схващам, съзнанието ти е свързано с това светилище, твоята задача определено е регионална и трябва да я изпълниш.
Добре е времето да спре за теб, да познаеш безвремието и пустотата.
Подобно на твоето преживяване е описано в стихотворението "Миг" на Дебелянов. Неслучайно той се падна на тазгодишните изпити.
Няма какво да се изненадваме в случая, идва времето, когато твоите преживявания, ще станат нещо обикновено за много хора и тогава няма да те обхваща безпокойството, че си сама с тях и усещане за отклонение в нормата.
А змия в този ми живот не ме е хапала. Змията е посвещението, през, което ти трябва да минеш, днес.

Когато ходя, първото нещо е почитта, която отдавам към онези Сили формирали ни като народ, след това изваждам от турситическата формула тези места и ги представям в светлината, в която трябва да бъдат видени.
Енергитичността за мене е толкова важна, колкото дали светилището е активно, т.е. работи в момента или е замразено за един бъдещ етап. Повече не се занимавам с нея, не че не мога, на определени места съм активирал определени сили, но това е много отговорна задача, а тя не ми е предназначение на този етап.
Това, че не улавяш излъчвания, не значи, че ги няма, просто нямаш сетива за този диапазон от вибрации.

Това вече го разбрах - за Мадара и околностите, усетих го втория път. Първият път дойдох от Шумен на стоп и още не знаех къде се намирам, после пътувах във влака и минах през Провадия - дивно е, дощя ми се да слезна и да хукна пеша, да обикалям и да не спирам, да се покатеря навсякъде. Целия район е едно цяло. Но все пак ще ми е нужен и гид, просто за присъствие
А за змията те иронизирах, като те попитах "хапала ли те е", лека по - лека се укротих и аз и те. Все пак ти благодаря, че ме изслуша търпеливо и ми вдъхна кураж. Казваш, че е въпрос на дълг! Ти войн ли си или си шаман? Аз не обичам и бягам от дълга защото е обвързващ, но отивам там с любов! За мен тя е по - важна и определяща. И вече определено ми липсва
Бях на Вулвата, преди няколко дена, като приказка е, буквално и вътре в нея и навън. Нежно, чисто и красиво е, но се усетих приета, малко преди тръгване, сякаш мястото се затваря и само решава, кога да се отвари и кога не. Знам че съм поканена отново, даже ще остана да спя там, но не в пещерата.
Знаеш ли, горе на Мадара се случиха още някой неща, но за тях друг път , че окъснях!