| QUOTE (anti666 @ 11.6.2010, 07:50 ) | Дори антигравитацията, бъдещия вид транспорт в българския Саракт, е базирана на принципа с торсионните завихряния. Във "Физика на Бога" от Палюшев мисля, че беше даден пример как работи. Две завихряния в различни посоки, както намотките на магнитен индуктор. В зависимост от силата им апаратът се издига, спуска или виси в безтегловност. Така както ако сте в окото на торнадото и завихрянето му нагоре е със същата сила като гравитационното поле (9.81 х масата), човек може да изпадне в безтегловност.
|
Като спомена за антигравитация - нека цитирам част от книгата на Владимир Терзийски:
" Летящите чинии на илюминатите."
| QUOTE |
ГЛАВА1:
МОЕТО "ОТКРИТИЕ" НА АНТИГРАВИТАЦИЯТА С ПОМОЩТА
НА ... KУЛТУРНАТА АНТРОПОЛОГИЯ НА МИТОВЕТЕ:
Корелации между антропологични "истории" за антигравитационни летящи
устройства от различни епохи, континенти и култури.
Причината, поради която поставих думата “откритие” в кавички е много проста: по мое мнение само в последните два века антигравитацията е била откривана на Земята десетки, може би стотици пъти от най-различни несвързани помежду си изобретатели. Била е “спонтанно” откривана и веднага след това ... “забравяна”, или по-вероятно и по-точно, била е светкавично потискана от тайните общества на нашата планета. Същите окултни общества, които ревностно пазят интересите на световните банкери, щедро финансиращи ги задкулисно вече много столетия. Ето защо това мое “откритие” е доста закъсняло да претендира за земното първооткривателство в областта на антигравитацията. Което и обяснява тези кавички. То не може да бъде нищо повече от откриването на антигравитацията за мен самия, за удовлетворението на моето научно любопитство като учен физик. To също така e и сбъдването на най-съкровената мечта на моята младост, тъй като още от най-ранна възраст сърцето ми, безрезервно отдадено на физиката, се стремеше да открие тази тайна, струваща ми се тъй непостижима.
Много скоро след началото на моите търсения на антигравитацията - тази най-голяма за мен енигма във физиката - аз разбрах, че бях закъснял не само по време, но и "по същество". Защото от огромната уфологична литература, с която се бях запознал разбрах, че преди мен безбройни изобретатели от милиарди планети, разпръснати сред необятната Вселена, бяха успели не само да открият антигравитацията, но по-важното - бяха успели да открият едно безкрайно разнообразие от най-различни и неповтарящи се уникални модели на антигравитационни двигатели.
Невъобразимата и безгранична комплексност и никога не изчерпващото се разнообразие на физическите закони и енергийните трансформации във Вселената могат да се приемат като отправна точка и като най-важния начален аргумент на нашата дискусия за многоликата същност на антигравитацията. Аз имах щастието да се докосна до тези висши откровения за Вселенската физика по време на моето дългогодишно запознаване с дневниците на много контактьори с извънземни раси, публикувани в САЩ. Такива са книгите, издадени от запасния полковник от авиацията Вендел Стивънс, като “НЛО - Контакт с планетата УММО” (Стивънс, В., 1985) или “НЛО - Контакт с планетата Ярга” (Стивънс, В., 1986).
Това са само два от над тридесетте тома от специализираната поредица, разказваща за контактьорски сведения, получени от различни напреднали цивилизации. От всичките извънземни материали обаче най-интересни за мен като откровения за комплексността на Вселенската физика бяха шестте хиляди страници на уникалните контактьорски дневници на Едуард Били Майер, публикувани от неговия духовен център в Швейцария (Майер, 75-95). Освен в тези извънземни източници, аз открих безценни сведения за антигравитационната космична физика в различни трактати-откровения - например в монументалните философски книги “Урантия” (1955) или “Оаспи” (1882), за които ще говорим по-късно в тази глава.
Всички тези източници могат да се използват в подкрепа на моето твърде фриволно първоначално предположение, че вероятно във Вселената са създадени безброй много различни и неповторими типове антигравитационни двигатели. Принципът им на действие почива на безкрайно много коренно различни фундаментални енергийни взаимодействия, на безброй разнообразни геометрични конструкции и на още по-безчетни възможни инженерни и хардуерни решения.
6
Твърде скоро след това мое волно предположение аз случайно открих в записките на Били Майер (1975), че неговите извънземни учители от звездния куп Плеяди вече са описали в бордовите си компютри около ... един милион и осемстотин хиляди различни интелигентни цивилизации, открити при изследователските им полети в нашата част на Вселената. Сред тях жителите на Плеядите са намерили и класифицирали над 1,600 различни и неповтарящи се типове на антигравитационни двигатели. Моето откритие потвърди първоначалното ми подозрение, че бях не само закъснял по време, но и по същество. Докато аз не бях открил и един единствен антигравитационен двигател, около мен Вселената гъмжеше от безброй много най-различни такива двигатели. Около това място някъде влиза илюстрация
U043: 32 УФО профили със следния текст:
Класификация на десетки различни модели на корпусите на НЛО, наблюдавани при стотици инциденти около света в последните 50 години и систематизирани от американски уфологичен клуб. Вижда се ясно общият знаменател на всички тези разнородни конструкции: тяхната ротационна симетрия около вертикалната ос.
Zzzzz
Ето защо в настоящата скромна книга ще се помъча да разгледам и обясня само най-простите и примитивни от антигравитационните двигатели. Това по мое мнение са жироскопните антигравитационни устройства, работещи на принципа на ротиращите маси, или полета, или и на двете заедно.
В събирането на информация и изследването на най-различни и несвързани съобщения за антигравитационни двигатели, винаги съм използвал единствено метода на културната антропология на митовете и легендите, който бях научил от лекциите по социална антропология, слушани през моите три години следване в магистърския курс на социологическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Този метод не е нищо повече от просто “филателистично” събиране на първоначално несвързани помежду си истории за моята любима тема - антигравитацията, без абсолютно никакво по-нататъшно редактиране, коригиране, натъкмяване или “полиране”.
След като 20 години събирах буквално от четирите краища на Земята тази огромна колекция от истории, митове и легенди за антигравитационни апарати, отхвърляни в същото време с лека ръка от академичните физически среди по света като “таблоидни басни и измислици”, един ден случайно се сетих за Хайнрих Шлиман и начина по който той беше открил Троя, базирайки се изцяло само на подобни “шизофренични слухове” за невероятните небивалици на древногръцките герои. Той беше открил фантастичната Троя на гръцките митове, след като прочел "Илиадата" и воден от своята непогрешима интуиция просто решил, че многобройните предания и легенди в нея отразяват действително съществували древни хора и реални събития, а не са рожба на развинтената фантазия на Омир, опиянена от хубавото гръцко вино. Както и Шлимановите идеи са били отхвърляни от историците и археолозите по неговото време като "налудничави видения" и "злостни подигравки" по адрес на техните академични позиции по въпроса, така по същия начин и планините от истории за антигравитационни устройства, които бях събрал през последните 20 години, винаги са били енергично осмивани и дискредитирани като “лунатична наука” от маститите корифеи на теоретичната и експериментална физика на този век.
Точно както Шлиман беше триумфално открил своята Троя напук на цялата академична общност, базирайки се в своите търсения на нищо повече от "съмнителна митология и непотвърдени слухове", точно по аналогия на неговия успех и аз се запитах един ден дали не би могло да има все пак някаква голяма истина, погребана и под тази планина от непотвърдени, полупотвърдени, или съмнително доказани “безотговорни измислици” за антигравитационни машини и експерименти, появили се в периферията на медиите и общественото съзнание през последните 150 години.
7
По същия начин един друг смел немски мечтател, основателят на Обществото за древните астронавти, Ancient Astronaut Society, - Ерик фон Деникен - събра през последните 40 години огромна колекция от исторически източници, която го наведе на предположението за многократни посещения на нашата планета в древността от многобройни извънземни цивилизации-учители. Деникен просто прие, че всички истории и митове за посещения на представители на различни космически цивилизации на Земята разкриват истинските факти, а не са фантазии, измислени от “болни примитивни мозъци”. Въоръжен с това смело предположение, той успя след време да открие десетки материални доказателства - произведения на изкуството, паметници и храмове по цялата планета, подкрепящи хипотезата му за посещенията на древните астронавти-учители във всички кътове на Земята.
По аналогия с пионерните открития на Шлиман и Деникен, аз също си зададох този най-важен въпрос: “Може ли да има някаква реална фактическа основа на изобилния митологичен материал за огнените колесници от древността, демонстриращи своя висш пилотаж пред нашите смаяни първобитни прародители? Може ли да има някаква доза истина в още по-обилния “фолклорен” материал за стотиците хиляди наблюдения на НЛО по Земята през XX век? Или в изобилните истории за обикновени самоуки механици, демонстриращи летящи антигравитационни устройства пред медиите и телевизията?”
U044: 48 УФО профили от ВВС учебник:
Систематизиране на 48 различни модела на НЛО, засечени и фотографирани от американските ВВС, и включени в секретния учебник на пилотите-курсанти от Военновъздушната академия в Колорадо Спрингс, въпреки "най-официалните" уверения на говорителите по печата на същите ВВС, че извънземните летящи чинии не са нищо повече от формации на диви патици, извършващи полети със ... свръхзвукова скорост.
zzzz
Оказа се, че може да се открие общ знаменател между това множество от съвършено несвързани помежду си древни истории за пилотирани огнедишащи бойни колесници и между огромния брой съвременни контакти с извънземни летателни апарати. Можем също така да открием и аналогии между летящите вимаани от митологичните предания и ... от най-съвременните разработки на тайнствени лещовидни летящи апарати-гравитолети в суперсекретните “черни” проекти на американските военни например. Проекти, за чието финансиране даже и конгреса на САЩ няма право да знае абсолютно нищо.
|
| QUOTE | 1.4. Тежкокалибрени академични потвърждения за физическото явление на
жироскопна антигравитация.
До тук разгледахме геометричните и физични сходства и общите знаменатели на многобройните истории за летящи чинии от моята колекция - като вертикалната ротационна симетрия, а после и въртенето около вертикалната ос по време на полет на не малка част от летящите чинии, или на техните антигравитационни двигатели. Тези прилики могат да бъдат обсъдени не само в светлината на публикации в "съмнителни и жълто-булевардни" (за академичните корифеи) таблоидни източници, или в още по-съмнителните откровенчески извори; но също така и в светлината на значително по-надеждни академични публикации. Някои от тези кратки съобщения са само малки мимолетни “надзъртания” в дългогодишните и често нелегални изследвания по антигравитация на учени-дисиденти от много страни по света. Нека да започнем хронологически от самото начало.
През 1974г. българското научнопопулярно списание "БТА Наука и техника" първо ми посочи пътя към академичната трактовка на физиката на въртящите се маси. Там бе публикувана контрабандно изнесена от Съюза статия за работата на преследвания и осмиван руски астрофизик проф. д-р Николай Козирев от Пулковската обсерватория на Академията на Науките на СССР край Ленинград. В нея се описваха аномалните явления на намаляване на теглото на въртящи се маси, жироскопиращи около вертикална ос. Споменаваше се също и за странните гравитационно-ентропийни взаимодействия, наблюдавани около въртящи се жироскопи. При тях интензитета на антигравитационния ефект на жироскопа се повишаваше, когато в непосредствена близост до него се
17
поставеше някакво ентропийно явление - някакъв физически процес, който е еднопосочен и необратим във времето.
Като например разтварянето на бучка захар в чаша силен руски чай, или разтапянето на кубче лед в термос с топла вода. Или, както ще видим по късно, горенето на авиационния керосин или на ракетното гориво в камерите на жироскопиращите двигатели на немските реактивни и ракетни чинии-жироскопи. Или пък разпадането на атомното ядро във въртящия се ядрен реактор на извънземната чиния, описана от руски контактьор - офицер от Червената армия. Този антигравитационен двигател ще бъде описан в следващия параграф. Става дума за десетки неоспорими експерименти, които професор Козирев е провеждал тайно през целия си живот.
VT6: Козирев везни
Вместо да му бъде присъдена голяма награда за тези епохални открития, охранените теоретици, борещи се за чистотата на пролетарската Съветска наука отсичат: “Да се уволни незабавно и да се прати по етапен ред в Сибир!” Големият съветски учен прекарва почти две петилетки в свирепите трудови лагери в Далечния Изток по време на Сталиновите чистки (Козирев, 1958, 74 и 91).
Независимо от проф. Козирев, британският професор Франк Клоуз от изследователските лаборатории Ръдърфорд Епълтън (британския еквивалент на националните лаборатории Лос Аламос или Сандия в САЩ) публикува в манчестърския ежедневник “Гардиън” същата хипотеза (Клоуз, 86). Той писа: "... така както въртящите се електрически товари “чувстват” магнитните сили, по същия начин и въртящите се маси ще чувстват магнитната антигравитация." В резултат на което ротиращите маси вероятно ще загубят теглото си, ще се издигнат във въздуха и ще отлетят в небето след преминаването на определени критични обороти, бих продължил аз.
А през 1987г. случайно чух след полунощ радиопредаване на радиостанцията KPFK в Холивуд за работата на дисидента-професор и изобретател на един от многото работещи вечни двигатели. Това беше проф. д-р Брус ДеПалма (1986), който имаше научни степени от Масачузетския технологичен институт и от Станфордския университет. Бил е също така преподавател по теория на електромагнетизма в първия от тях. Разбира се, докато се разчува по конференции с какво точно се е занимавал нелегално всичките тези години. След което тихомълком е уволнен и изгонен от МТИ.
Това радиопредаване окончателно затвърди убеждението ми, че съществуваше връзка между антигравитацията и жироскопирането около вертикална ос. Проф. ДеПалма експериментално доказваше, на базата на многобройни 20-годишни прецизни академични физични експерименти, че около ротиращи около вертикалната ос тела се променят, необяснимо защо, фундаменталните физически свойства на материята и на пространство-времето, включително и теглото им. Той бе експериментално и неоспоримо установил намаляването на теглото на телата при жироскопирането им около вертикалната ос.
VT7: ДеПалма сачми
Тъй като вече години наред професорът финансираше самостоятелно своята дейност и нямаше откъде повече да го изгонят, правителството набързо скалъпва срещу него дежурното обвинение за неплащане на данъците. За да не се окаже в затвора, като много свои дисиденти колеги, професорът тихомълком напусна Калифорния преди 4-5 години, и се пресели в Нова Зеландия, близо до своите нови частни спонсори. По-далече от костеливата ръка на данъчните и федералните власти в САЩ, послушно хващащи за гърлото всеки, който е дръзнал да се опълчи на партийната линия на Илюминати .
18
Българският учен-механик д-р Димитър Манев от гр. Казанлък първи в несекретната популярна литература извежда теоретично формулата на жироскопната антигравитация в своята книга (1992 и 96). В нея той доказва, че антигравитацията е пропорционална на произведението на ротационния инерчен момент на въртящото се тяло и на квадрата на неговата ъглова скорост (обороти в минута). "Българинът Васил Петров Манев (1988) също прави обяснение на ефекта на олекване на въртящ се маховик на базата на общата теория на относителността на Айнщайн" (Митев,92). Академик Алберт Вейник, член кор. на АН БССР, в своите трудове по антигравитация (1981) се опитва да обясни олекването на жироскопа при въртенето му около вертикална ос "на базата на единно хронално (или времево - б.а.) поле" (Митев, 92). Да не забравяме, че и Козирев търсеше обяснението за олекването на жироскопа в следствие на "изменение на хода на времето" (1958). Проф. д-р Брус ДеПалма (1986) експериментално показа, че обикновен електронен ръчен часовник изостава над 10 пъти повече (отколкото е неговия заводски толеранс), когато е оставен да работи в непосредствена близост до въртящ се масивен жироскоп. В други негови експерименти пък механичното махало забавя своите колебания, а акустическия камертон понижава своята честота на трептене, когато са поставени в непосредствена близост до въртящ се масивен жироскоп. Това показва, че времето започва да тече по-бавно. Както ще видим в следващия том, д-р Хайнрих Шуман в Германия първи успя експериментално да оползотвори ефекта на промяна на хода на времето около въртящия се жироскоп при създаването на своята трижироскопна контраротираща машина на времето за тайното общество Врил, построена още в 1921 г. в заводите на Месершмит край г. Аугсбург (Ратхофер, 93).
Накрая нека да разгледаме най-важното и официално публикувано доказателство на жироскопната антигравитация в най-тежката академична преса. Това бе статията от 18 декември 1989г. на двамата японски учени от Сендайския университет - на професорите Хаясака и Такеучи – в най-престижното в света физическо списание “Физикъл ревю летърз”, “Списание Физическо Ревю”, най-тежкото официално, “политически коректно”, т.е. партийно-линейно академично физическо списание в света. Тя бе озаглавена "Аномално намаление на теглото на тяло, жироскопиращо около вертикалната ос...". Още веднъж и по независим начин те потвърдиха антигравитационното поведение на въртящите се маси. При тях се наблюдава намаляване на теглото, което е пропорционално на произведението на масата на ротиращото тяло и на неговата ъгловата скорост на въртене (Хаясака, 1989). Не е ли точно това и “формулата” за генериране на антигравитацията, която е дадена и на страниците на книгата-откровение “Урантия”, публикувана още през 1955г. в САЩ. Или цели 34 години преди това съобщение, през които нито един физик по света не й обърна никакво внимание.
U059 “Физикъл Ривю летърз"
За мен статията на двамата японци беше последния пирон в ковчега на невъзможността да се създаде антигравитационен ефект във и около въртящи се маси. Четири години по-късно посетих професор Такеучи по неговата лична покана в лабораторията му в Сендайския университет. Той ми показа своята стара експериментална установка, а също и новата и още по-модерна такава. След това проведохме половин ден в особено оживена дискусия по взаимно интересуващите ни въпроси. Пред професора и неговите колеги изнесох моя семинар за жироскопната антигравитация, който е отразен в съкратен вид в настоящата глава.
За десерт накрая бих разказал за може би най-простия, евтиния и същевременно най-ефектния в демонстративно отношение експеримент по антигравитация, проведен от виден академичен учен. През 1975г. проф. Ерик Лейтуейт, шеф на Катедрата по електроинженерство в Имперския колеж по наука и технология в Лондон, измисли и
19
демонстрира този експеримент, като че напук, точно под носа на Илюминати и на тяхната глобална лондонска щабквартира. “В този експеримент се овладява центробежната сила на жироскопа и тя се използува, за да задвижи една антигравитационна машина”. Професорът бе вече световно известен със своите по-раншни разработки за магнитно-левитирани и задвижвани влакове, които се изпробваха в Япония и Германия (Павлики, 1990).
Новото откритие на професора беше един двуосен 10 килограмов жироскоп, който се въртеше едновременно по две оси. Главната вертикална ос преминаваше през тялото на стоящия прав и въртящия се на място в кръг около себе си професор. Ролята на хоризонталната ос беше играна от оста на жироскопа, хваната от протегнатата ръка на професора, като ракета за тенис. Това е фактически точно половината от двуосното дву-жироскопно устройство, изобретено от инж. Санди Кид (разгледано в параграф 1.3. на тази глава), но това не му пречеше да работи също толкова добре.
Един студент развърташе до няколкостотин об/мин диска-жироскоп на края на оста с помощта на фрикцион и ръчна бормашина. След това професорът се завърташе в кръг, на място около себе си, въртейки с ръка в хоризонталната равнина, като тенис ракета, оста на тежкия 10 килограмов ротиращ диск. Странно защо, но масивния двойно-ротиращ жироскоп олекваше толкова много, че повечето от теглото му изчезваше. Професорът можеше леко да го върти около себе си като ракета за тенис, държейки обаче края на оста му само с ... кутрето на ръката си. Олекналият 10-килограмов диск тежеше не повече от килограм - два на пръста му.
През 1993г аз повторих и демонстрирах същия експеримент пред японската телевизия, като използвах двойно по-тежък жироскоп – 20 килограмов маховик от бракуван двигател за кола. Аз го развъртях първо около хоризонталната ос с помощта на ъглошлайф, с директно предаване на оборотите в отношение от 1:1, с около 5-6 хиляди об/мин - значително по-високи от употребените от проф. Лейтуейт само няколкостотин об/мин. След това го завъртях с ръка и около втората - вертикалната ос, преминаваща през моето изправено тяло. Развъртях го на място около себе си, като ракета за тенис, с не повече от 30 об/мин.
И о-о-о небеса, от 20-те килограма тегло на тежкия маховик, в ръката ми останаха да натискат надолу не повече от 3-4 килограма. Останалата част от теглото на едновременно ротиращия по двете оси жироскоп беше мистериозно изчезнала. Най-интересното беше, че в опънатата ми ръка валът на свистящия жироскоп се беше вдигнал нагоре под ъгъл от 50 градуса спрямо хоризонталната равнина на въртене. Като че ли тежкият 20 кг жироскоп на края на това дълго почти метър рамо се дърпаше нагоре като балон пълен с хелий. Аз леко го удържах само на кутрето и на безименния пръст на едната си протегната хоризонтално напред ръка.
|
--------------------
????? ????????? ????, ????? ? ???????????! |
