Просто си откъсвам определени абзаци от "Историята на Нариман", които са значими и интересни и си ги превеждам. В този абзац е описана историята на урусите доста важна за нас, защото ни засяга пряко исторически. Има доста интересни факти, относно чумбасите, езика, погребалните обичаи, етноними като белоруси и малоруси,понятието "хазар" доста актуални към днешна дата, както и връзката на понятието "Урус" с името на алпът Урус Бабай Кубар - "Гръмовержецът", свети Илия за кряшените (ристиените) и т.н..
(Из "История на НАриман" част 5, свободен превод от руски Йордан Стайков)
...Иджимданите (иседоните) са бивши българи-илаки [яикски българи], избягали от Йолъг Катраг [императорът на българите от началото на X век. пр. н.е.] и отишли на река Иджим [Ишим], която те започнали да наричат Иджим-Идел. Опасявайки се от Катраг, илаките временно се подчинили на хон-българите, които тогава нашите българи наричали по-често „яремчепи“ [„луксозни“, „теснооки“; оттук - "аримаспи"]. Сред иджимданите (иседоните) винаги имало много българи-джуграи [угри], които живеейки с тях, възприели трек-българският [,, тюрко-български “] и сагдакски или фарси [древноирански] диалекти на иджимданите. Тези джуграи започнаха да се наричат „иштяк“. По-късно самите наши иджимдани често бяха наричани и иштяки, и яримчепиани(яримчепийци). Също така, нашите българи [европейските] често наричат иджимданите - ярмати или „сармади“ [„сармати44], въпреки че в началото всички българи от Акбаш [Азия] са били наричани така ... И така, салите, научили много (вземайки много неща) от иджимданите-сармади, станали племето кундури. Някои хора неправилно наричат кундурите - „хазари“, 44 което създава фалшиво впечатление, че има народ или племе хазари. Междувременно никога не е имало хазарско племе или народ и думата „хазар44“ е дългогодишен псевдоним за всички българи в Джуреш [Дагестан]. Сега „хазари“ понякога се наричат част от базините [адиги], приели кряшенизма [християнството] и дори иджами [българи-библисти,които по-късно започнали да се наричат „караими44]. За щастие самите те имат достатъчно разум, за да не се наричат „хазари“, иначе всичко щеше да бъде напълно объркано ... Скоро след като Катраг напуснал Акбаш, иджимданите се отделили от хоните, които пък от своя срана ги наричали „хонтаи44“ или „кантаи44“. А всички останали българи наричат хон-българите „ямак” или „джамак” ... Кундурите , първи от българите, забравили един от седемте български езици - сагдак [староирански] или фарси и започнали да използват само трек-българският език. А кундурите са много справедливи българи, които обаче се опитват да бъдат независими във всичко ...
Когато дошли чулакците [тюркутите], кундурите побързаха да се присъединят към тях. Те обаче не участвали в разгрома на субата [владението, държавата] Улуг Булгар [Велика България] или Агарджа и помогнали на съседите-барсили да избегнат отмъщението на чулакците ... Затова другите български племена не упрекнали кундурите, че подпомагат чулакците [тюркутите] ...
Както знаем, братовчедът на последния чулакски хакан, Булан, прие учението на Иджам [библейство], а Иджам обяви него и неговите потомци за свои багове [владетели]. Той се отличава при превземането на Ар-Табил [Тбилиси] и смята, че е станал герой, но войната срещу картлиите [грузинците], които се смятат за сродни на българите или дори чисто българско племе, настройва мнозинството българи срещу него. Когато Булан убива своя братовчед хакан, обвинявайки го в присвояване на властта от баща му, кундурите се отправят на територията на съвременна Осетия, Ингушетия и Чечения. (Курмиш Тухчи,моят прадядо е основател на първата династия на Хазар-Булгар 630-813 г.) Виждайки несигурността на положението си, Булан предпочел да се подчини на Курмиш - но при условието, че българите няма да изколят чулакците [тюркутите] като отмъщение за разгромът на Улуг Булгар. Останките от чулакците били приети в съставът на кундурите и иджамите [българи-библисти], а Курмиш беше провъзгласен за субаг на бейлика [владение] Алан-Хазар.
Този бейлик, при сина на Курмиш, Кир-Багил, започва да се нарича просто Хазар и да обединява под своето управление почти всички булгарски земи ... Кундурите, които се превръщат във второто по важност българско племе в Хазар, след самите тухчи-българи, получили като наследство от салите, страхът от мъртвите, затова живите прострелвали труповете на мъртвите със стрели, за да не им навредят след погребението. Духовете предци също били изобразявани сакати: без крака, без ръце и прочие. Същият страх бил предаден и на смелите уруси, които също са потомци на салосите/салите. Урусите обаче предпочитали да не обезобразяват труповете, а да ги изгарят. Когато част от урусите приеха кряшенизма [християнството], те вече не можели да изгарят мъртвите. Тогава урус-българите започнаха да правят това: след християнското погребение, изкопавали гробът и забивали в мъртвият трепетликов кол. Урусите, които приели исляма, понякога изкопавали мъртвите няколко дни след погребението и ги изгоряли. Всъщност единственото нещо, от което се страхували урусите, са мъртвите.
Бедните уруси, които са имали само една жена, не убивали тези съпруги
след смъртта на съпрузите им. Тези вдовици обаче, в знак на скръб към починалите си съпрузи, трябвало да си режат лицата и ръцете, а от жени с такива белези, мъжете, след това се страхували и ги избягвали ... Ако вдовицата имала малко пари и все пак можела да се омъжи, тогава тя наемала за тези пари много бедни хора и по-възрастни жени, за да изиграят ролята на съпругата на починалия и да се обезобразят те, вместо истинската вдовица.
Салите, страхувайки се от мъртвите, винаги слагали „бети“ върху гробовете - стълбове, дървени или каменни с издълбани на тях имената на мъртвите. Техните „ками“ (шамани) пазели спомена за навиците на починалия и ако се случило нещастие и подозрението паднело върху починалите, тогава камът определял кой от починалите е могъл да причини това нещастие. По негово указание хората бързо намерали гробът на заподозрения починал, разкъсвали го и изгаряли всичко, което се намирало в гроба ...
Пряките потомци на българите-сали - урусите и кундурите, също слагат „бета/бети“ и от тях този обичай сега се е възприел и от други български племена, особено бързо от българите-буляри или кулани, сред които се заселват много кундур-мюсюлмани ...
... По трьокски [по тракийски] сега косата си заплитат в плитка, само част от урусите, част от ак-българите и бурджаните [кавказките и дунавските българи], а по-голямата част от българите или носи чирмъш плитки [големи плитки, висящи отзад], или не си бръсне главата. В древните времена всички ак-българи или иделски българи [волжски българи] са си обръсвали главите и са носили плитка от чумбас, поради което са били наричани по саклакски [на агилски] „аргианци“ [„аргипеи“], тоест „плешиви“, или на трьок [ тюрко-български] „буртаси“, тоест „плешиви българи“. В края на краищата тогава думата Булгар съществуваше във формите „бан“ (‚бун“) „бар” („бур”) и „бал” („бул”).,. В древни времена в град Улуг-Булгар [„Великият Булгар“ на Волга], който тогава е бил наричан и Бан, и Руян или Ружан-Булгар, Халджей или Калатом и Чукандин, т.е. „Свещеният град14“, имаха право да влизат в светите му места само българите с косата „чумбас“.
Следователно урусите вярват, че техните предци са от Улуг-Булгар и постоянно ходят до него, за да се покланят в неговите светилища [представители на руската царска династия на Романови са се смятали за потомци на древните български царе, а град Улуг-Булгар е бил главната светиня на русите и династията Романови: този удивителен факт е внимателно скриван от руските казионни историци]. И тъй като този град, най-старият в Идел [Поволжието], е основан 2047 години преди ерата на Буртас,[т.е през 2700 г. пр. н. е.] от баг-ът [владетел] Аскал, то урусите го смятат за своят първи владетел и с удоволствие дават името му на децата си ...
Когато сармадската [сарматска] династия дошла на власт в Булгар или Аскип/Аскъп [„Скития“] [в началото на II век. пр. н. е.], тогава агаджирските [европейски] българи започват да се наричат по-често „ямак” или „джамак”, отколкото „българи” - в чест на Карт-Джам [древен български цар]. И досеха хон-българите (хуните) или киргизите наричат западните (европейските) българи "ямаки", а Балинджар [Европейска България] - Ямакзай ["Янцай" от китайски източници]. И някои от урусите и досега ги назовават като „чумак“...
Субата [владението] Улуг Булгар [Велика България] е основана от великия български чичан [,, разказвач на истории]] Кубан Боян и това неговото дело не по-малко значимо от творението му „Дулман Толгау “. Използвайки влиянието си върху владетелите на династията Булгар Сармад [[Сармат]], той получил разрешение да създаде субата Улуг Булгар и я създал през 499 г. от ерата на Буртас [154 пр. н. е.] включваща Джалда [Крим] , Енегур [Източен Причерноморски район от устието на Днепър до устието на Дон], Йочи или Джеремел [земята между Днепър и Дон] и Утиг [Западно Чивказ]. Тази суба съществувала 42 години и е официално премахната от джабгусирът [император] на Булгар Алан [през 112 г. пр. н. е.] след неуспешната война на Улуг Булгар с Тарвил [Понт]. За това царят на Тарвил започна да плаща на Аскип [Булгар, „Скития“] вторият по-големина данък след този на Улуг Булгар.
Царството Улуг Булгар е възстановено като част от Българската империя Аскип [„Скития“] от джабгусир [император] Барин, син на джабгусирът Кумук Дуло. Баба му, принцеса на рода Кашан Дуло, го отгледала в почит към алп-биката Умай Аби. И един ден, когато той обсадил град Кряшен [Херсон], самата Умай му се явила в съня под формата на Аби [Майка Кошута; Еленовата Майка ] и му казала: „Кряшен е моят град, не му навреждай. Освен това възстанови субата Улуг Булгар, за да го защитиш, като обкръжиш с нея Кряшен от всички страни! " Барин, като се събудил, се нарекъл (взел името) Аби-Тукал [„ Еленът на Майката Кошута или Синът на Еленовата Майка-бел.ред. "] и изпълнил заповедта - вдигнал обсадата на Кряшен и през 728 г. от ерата на Буртас [75] възстановил субата Улуг Булгар. Този път тя съществувала 300 години, докато не дошла на власт Втората хонска династия [375] ...
Урусите казват, че тогава градовете им в Улуг Булгар са процъфтявали: Аспарък или по уруски, „Аспар“ [„Избор“], както обичат да наричат Урус, Арджан [„Сребро“] на брега на Урус-Балин [руски залив на Таманският полуостров], откъдето урусите плуват до българите в Кимер [Киликия] за сребро, Балус,„ Булгарският Змей“, по уруски [„ Полоз “], на кубанския канал Булгар, откъдето идва известният уруски род Балус или Булус , Билишкой [„селище в плитчините“] в устието на река Маджлик [Бейсуг], Балуба близо до устието на река Сал [приток на Дон], където са заселени първите кимакски (кипчакски) заселници, поради което урусите започнат да ги наричат „балуба “[,, половци“]. А "Балуба" означава и "България", и "българскии народ", и "Булгар" ...
В Джалда [Крим] има особено много уруси по бреговете на Бер-Балин или Зиябаш [Сиваш], където в устието на реките Шангир или Сангир [Салгир] се намира техният град Бер-Балин [„Заливът на Бер, тоест Драконът, тоест Алпа на Чулман “], в близост до Агарджа [Керч]. В устието на Шангир, урусите принасят жертва на Алп Чулман, (който е дълбоко почитан), красиви девици - "Шан-Кизи" или "Шан-Хири", защо това място и реката са получили прозвището Шангир [от "Шан-Хири"] ... На запад и на юг от Агарджа урус-българите имат крайморски езера, където крият своите кораби. Ако е необходимо, урусите могат бързо да прехвърлят тези свои кораби от езерата в морето...
Банджа е наричан и с третото име на канала „Българ“ - „Сан-Узян“, което означава и „Българският канал “- в края на краищата думата„ сан “или„ шан “в Бурджан някога е означавала, а сред аряците [арменците] тя все още означава „ Българи ”... Понякога и целият бейлик се наричаше Улуг Булгар ...
А Тухчи-Барис много обичаше урусите и се обграждаше с тях, така че те също го смятат за свой баг [владетел] и в памет на него наричат синовете си „Барис“ ...
Обаче от времето на Агарджи обредът за поставяне на Улуг Булгар на трона се провежда не в Банджа, а в свещения град Улуг-Булгар на Идел [Волга] ...Шумбутите (пралитовците) и худците (скандинавците) също потвърждават, че техните предци са преселници от Чукандин-Булгар, затова мнозина ги смятат за клон на урус-българите. Бих искал да отбележа, че нито шумбутите, нито худците отричат родството си с урусите. Шумбутите и худите обичат да дават на синовете си българските имена Аскал, Ментаук, Булгар, Булгардак [Олгерд] ... И шумбутите, и урусите обичат да наричат Идел, град Булгар и себе си „Бурус“, тоест „река Булгар“, подчертавайки съвървеният им български произход. Чулман [скандинавските] худисти не остават от тях и обичат да се наричат „Буриак“ [„варяги“] - тоест „българи“ ... Подобно на иделийските българи, урусите запазват две форми на произношение на думата „бал“, тоест „ българи “:„ бал “и„ мал “. Северните уруси, подобно на северните ак-българи, казват „бал“, а южните уруси, като южните ак-българи, казват „мал“. По този начин северните уруси се наричат „бал-урус“, а южните уруси се наричат „мал-урус“, и двете имена означават едно нещо: „Български уруси [оттук„ белорус“ и „малорус“] ... Урусите-българи се наричат просто „уруси“ много рядко - и почти винаги в разговори с врагове.
Те вярват - и с право, че след няколко от техните гръмки победи името им съвпада с името на алпът Урус-Бабай [алп Бабай - духът на гръмотевицата и войната],и те го наричат главно „биргун“, което означава просто „ идол “... Дори урусите-християни по време на бури и силни гръмотевични мълнии искат прошка от Биргун-Бабай [алп Бабай] ...
Урусите не обичат да запомнят точните дати, предпочитат да отчитат времето във векове. Основният момент от тяхното отчитане на времето е „векът на Турджан“ - тоест бият на Урус Турджан [II в. пр. н. е.], при което, както твърдят, че техните български предци - салите са преселени в Урус Суба [владение или област Урус] от Кашан [българската част от Централна Азия, земята от Аралско море до Алтай]. Например, когато урусите трябва да разкажат за времето на Туки Атила [Атила], те казват: „седмият век на Турджан [тоест бият на Урус]“ ... Те много обичат да си спомнят за дядото Атила, Халиб-бий или Алип-бий, който се нарича Халиб “[Глеб] и считат, подобно на Атила, за свой баг [владетел]. В края на краищата, булгарската армия на Алип-бий, победила урумските [римски] орди при Кан-Дере [Адрианопол], се е състояла главно от българи-уруси и урусите смятат тази битка [378 г] за най-славната си битка. Атила, урусите най-често наричат Иляс [Иля] и Урус и вярват, че именно в негова чест те се наричат „Уруси“ [Рус] ... Останалите българи-уруси често се наричат „саклани“ [скити, славяни] и те обичат да казват, че идват от Урус, а други българи - „от брата на Урус, Саклан [скит, словенец]“ ...
Само за ак-българите урусите правят изключение и ги наричат „мурома“, което на техен диалект означава „съседи-българи“ ... Те са мили и гостоприемни в мирно време, но много жестоки по време на война, като почти всички българи-алани, ак-българите почти винаги наричат урусите „уруси“, но понякога - аз самият съм чувал - „барчук“ или „байчук“, което се обяснява като „горделив“. Както виждате, ак-българите, които често са и самонадеяни, не толерират чуждата гордост ...
Преместили се в Балинджар [Източна Европа], урусите много скоро забравили фарси [древния ирански език] и започнали да говорят само на трек-булгарски [тюрко-Булгар] език .
Но когато Агарджа преселва една трета от урусите, предимно брадати мъже до границата на худските [готски] и улуг-булгарските бейлици на България, то тези уруси много бързо възприели сакланската [праславянска] реч на карасакланите или кара-улчиите [праславяните], донесени в Бербат [Беларус и Украйна без Черноморския регион] от худците. Трябва да се каже, че половината от самите худи - а именно, сургутите [остготи] приели своят саклански диалект от кара-сакланите. Обяснявам това с факта, че тези уруси и сургути (остготи) много често са се женили за караулчийки [праславянки] и те са предавали родният си език на децата си ... Въпреки това, за разлика от сургутите, които почти напълно са забравили езика си, урусите не са забравили трек-българският език - в края на краищата те смятат трек-българския език за основен признак за техния висш бунтарски произход ...
Урусите повече от всеки друг не харесват и се отнасят зле с караулчиите, потомците на сарбиите [праславяни], въпреки че те говорят на саклано-български диалект [праславянски]. Неведнъж съм бил свидетел на това и дори си спомням как урусите казваха на кара-улчиите: „Ние сме Булярите, тоест българите, а вие сте тумарите [„ блатни подутини “]. Думата „Буляр” означава сред русите „истински булгар” и „благороден булгар” и те обичат да ги наричат Буляри. Дори и сега сред благородните хора на Искел [Киевска Рус] няма нито един небългарин. Мисля, че тази неприязън към урусите към кара-улчиите [славяните] е причинена от сблъсъците между урусите и худите в миналото - в края на краищата по-голямата част от войниците на худите [готите] са сарбийци [праславяни] ...
От неразбираемата за мнозина неприязън на урус-българите към кара-улчиите произтича жестокостта на урус-българите от Искел [Рус] към собствения им [общ] народ, състоящ се предимно от караулчии ... Но за ак-българите караулчиите [славяните ] са същите българи като тях ...
Урусите все още се наричат със старото самоназвание на българите - „балинци“ [поляни, полянци], което неопровержимо доказва, че са родени българи ... След разделянето на България през 1013 г. на две държави - Искел [Рус] и Ак-Булгар [ Волжка България], урусите на Искел започват да наричат ак-българите „балаузи” [половци], тоест „българи- огузи [туркмени] 44, тъй като в армията на ак-българите е имало много узи [огузи, туркмени]. Но сега името е „балауз“ [половец] искелските уруси прехвърлят на хонските българи - кумани [„половци“ от руските хроники], а ак-българите се наричат„ българи“, тълкувайки това име като „бели джуграи“ [бели угри]. Затова много уруски багове [владетели] се смятат за потомци на джуграите [угрите, унгарците]. Само уруският баг Булимер [Владимир Мономах] и няколко негови непознати смятат думата „Булгар“ за кермекска [немска] и на тази основа твърдят за кермекският [германски] произход на урус-българите и него самия ...
Сега една трета от урусите живеят в Ак-Булгар, другата трета - в Искел [Рус], а третата - в Кара-Бурджан [Дунавска България] и Бирман [част от Черноморския регион, сключен между реките Дунав и Днепър], ставайки наемници ту на Ак- Булгар, ту на Искел, ту на Маджар [Унгария], ту на Урум [Ромея, „Византия“], ту на Байлак [Полша] ... Урус напуснал военното съсловие, се нарича тама, тамя или тамта ...
Една трета от ак-булгарските уруси живеят в Ечке-Булгар [„Вътрешна България“4, Средноволжско], а втората третина - в Тамя-Бурджан [Западно Предкавказие)
а третата в Джалда [Таврия, Крим]. Най-големите им градове са Асли или Бургас на Идел [Волга], Урус, Камир-Агарджа [Керч], Тухчин на Чулман и Калган [Казан]. В Улуг-Булгар тамяните обитават два от седемте балика [области] - Ибрахим и Кизил - и съставляват почти половината от населението ...
Няколко пъти враговете превземаха Тамя-Тархан [Тмута-ракак], но благодарение на несравнимата смелост и отдаденост на урусите, този град отново беше върнат под управлението на Ак-Булгар. Неведнъж урусите са спасявали от враговете градове като Хин-Керман [Саркел], Саксин-Булгар, Алтин-Булгар [Феодосия], Левбад, Хон-Булгар, Барсил-Тарасдаг, Сал или Мангишлак и други. През 1032 г. 500 уруски кораба наведнъж се втурнаха към Самар Булгар [в устието на Волга] продължавайки към Левбад в устието на Джайк [Урал], Хон-Булгар в устието на Джам [Емба], Барсил-Тарасдаг [близо до Сариташ на Мангишлак] и Сала или Мангишлак [близо до крепостта Шевченко на Мангишлак], който бил обсаден от непокорните байларци и тарасци или тарбийци. Бунтовниците били победени и важният път от Мангишлак до Курасан [Хорасан] отново бил отворен. Урусите, влизайки в Сале и Барсил, плакали - в края на краищата те смятали тези градове за родина на своите предци ... Неведнъж царете на Ак-Булгар [Волга-Булгар] канили на своите съвещания [Меджилис] уруските сардари (предводители) , подчертавайки по този начин, голямо значение на урусите за Ак-Булгар [Волжка България] ...
Ако урусите бяха по-хладнокръвни и по-малко емоционални по време на война, щяха да бъдат непобедими ...
От древни времена урусите са живели на големи семейства в големи юрти - „сала“, откъдето, според някои писатели, е и прозвището им „сала“. Средното семейство на Урус се състои от около 100 души и дава 10 войници, поради което техните семейства се наричат "десетки". Няколко юрти - „сала“ от такива семейства в техните села оформяха „краища“, които се наричаха „стотици“ ... Впоследствие вместо юрти за сто човека, урусите започнали да строят големи къщи от дърво и камък за сто души, наречени „тами“, откъдето идва и прякорът им „тамяни“. По-голямата част от уруските къщи в Улуг-Булгар [Велики Булгар] са двуетажни ...
Сега в Ак-Булгар има около 600 хиляди уруси и те са най-голямото българско племе тук. Дори българите-сабаи са по-малко - около 500 хиляди, а куляните или буларите - около 400 хиляди. В Искел [Киевска Рус] има малко по-малко уруси - около 550 хиляди. Но този брой беше достигнат, защото Булимер [Владимир Мономах или Владимир I] заповяда да се включат худите [скандинавците], шумбутите [литовците] и няколко други български групи в съставът на урусите. В Саксин, главно по бреговете на Урта-Булгар дингез [Азовско море] и Шир [Дон], живеят 300 хиляди уруси, а в останалата част на Ак-Булгар - същото количество ... Приблизително 100 хиляди уруси от град Тухчин и други места на Чулман [Кама] наречете ги облигации ... Урусите преживяват най-голямата трагедия през 583 г., когато чулакците [тюркутите] нахлуват в Улуг Булгар и започват да се движат към Банджа [в Кубан]. Тогава 150 хиляди уруси - не само мъже, но и жени, заедно с 200 хиляди бурджански българи-караджайци се биха и дадоха отпор на 500 хилядната армия на чулакците. Врагът изгори Банджа и уби 200 хиляди уруси и 100 хиляди караджайци. Обаче 75 хиляди от оцелелите уруси смело нападнаха чулакците, които бяха заети с ограбването на околностите на Банджа и позорно ги изгониха от бейлика Улуг-Булгар [Велика България]. |
Ами, ето вземат някоя от историите на волжките или черните българи, превеждате ги и там всичко си пише, бе хора, няма нужда от доказване!) Е, сега, некои хора искат да станат учени, да станат известни, да издадат книги, а не просто да бъдат едни преводачи на съмнителни "истории" 
Макар, че са ги чели де, сигурен съм