ЗАЧАТИЕТО
Борис Балкх
Това е ехо, от учението на древните българи БАЛКХАРА и свещения им език БХАДЖА, в който са закодирани тайните от Балкхара. Ехо, от науките за полето – АСТРАВЕДА и за човека – КХУМАНА.
Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.
Полето в здравото човешко тяло, трябва да е в такова равновесие, че той да не усеща никой от своите телесни органи. Здравият човек не усеща и не осъзнава, че премигва през няколко секунди, че диша през няколко секунди, че сърцето му бие непрекъснато. Ако усеща функционирането на някой свой орган, дори и да няма болка, това означава че нещо в него не е наред.
Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе, с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя, без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.
Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Луната, от сезонните и метеорологични промени, от присъствието на много хора или отделни личности, животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.
Най-силно влияят тези промени на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че го е хванало УРУКХИ. А урукито, е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.
Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за това се използват други две думи: АУРА – в астрологията и ДХУНДЖА (Тунджа) – Душа, в религията.
Външното и вътрешното поле на човека са в непосредствена и постоянна връзка. Затова древните траки са казвали, че не можеш да излекуваш тялото, докато не си излекувал душата.
КХАМА, е обмена на сведения за стойността на полето, чувствителност, осезаемост, която поражда тежнения в биополето и желания в тялото.
Чувствата са известни на всеки, но въпреки това ще се спра на две от тях.
Първото – най-силното човешко чувство е страхът, ужасът. В екстремна ситуация човек изпада в шок. Тогава: го полазват – побиват тръпки, косата му настръхва, дъхът му спира, краката му омекват или стават тежки като от олово, той се вцепенява и често изпада в безсъзнание, а понякога става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо. Това е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени, върху вътрешното – телесното.
Но за щастие, не се случва често и е неприятен спомен. Затова ужасът не е издигнат в култ.
Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното. То е съотношението между платоническата любов и секса, от едната до другата крайност. Всъщност за мнозина любовта е сексът и неговата кулминация – оргазма.
Какво е оргазъм и за какво служи той?
Първо, той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим секс – единственият естествен начин за продължаване на рода. Природата ни е дала тази залъгалка, за да е сигурна че ще изпълняваме повелята – да създаваме потомство. Какво ли би станало ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.
Второ, той е локално, временно биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.
Повече за оргазма по-късно, а сега да погледнем, как стоят нещата в природата?
Звукът, за първите – най-малките самостоятелно съществуващи материални частици – начало на полето, в езика Бхадха е С. Звукът за полето, е А. А звукът за мисленето, самосъзнанието, Аза, е М. Така се образува думата САМ. Това са първите Азове – семената от които ще се изгради ефирната материя и материята въобще.
От това САМ, са съвременните български думи: сам, съм и семе.
Посяването на тези семена, на материята въобще, е САД.
От тава САД, са съвременните български думи: садя, разсад и техните производни. От тук е и руската дума сад – градина.
Когато четем стари текстове, с митологично или религиозно съдържание, за нас е странна тенденцията на авторите към възвеличаване, епичност до вселенски размери на повествованието, действието и героите от текста. Но за това си има причина, а тя е различието в мирогледа на древните и съвременни хора.
Ще дам пример, като се върна отново към оргазма.
Днес тенденцията в нашето общество, е същността на младите хора да се принизи до двете определения: мутри и блондинки. А за тях оргазмът е само „Кеф”.
При древните, нещата са доста по-различни. Момента, непосредствено преди оргазма и самият УРКХАСАМ – оргазъм се съдържат в понятието САММАДКХИ (самадхи), за което в Индия се казва: „Пълно съсредоточаване на разума, дълбока медитация. Концентрация на всички мисли, съзнателни и подсъзнателни, върху обекта (бъдещият плод). Състояние на духовна приповдигнатост, което предхожда ДХАНА – (спиране на дъха) покой, безмълвие.”
Но спирането на дъха, не се отнася само за гореописаното, а и за Диханието на Брахма. Когато бог Брахма вдишва, светът се унищожава, а когато издишва се създава всичко което ни заобикаля – светът в който живеем. За издишването на Брахма, в древността е казано: „Така диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог.” Това е САМСАРА – причинно следствената верига за развитието на материята. Там движението напред и нагоре е ДХАРМА. С две думи, всичко това е колелото, не на късмета, а на съдбата. Заедно със спирането на нашият дъх, спира и диханието на Брахма и Дхарма отсъжда всекиму това което е заслужил – докъдето е достигнал в еволюцията. Растението ще роди растение, животното – животно, а човекът – човек. Но, в новороденото винаги има и тенденция плюс или минус (според еволюцията в диханието на Брахма), а тя вече е НАШЕ ДЕЛО.
Ние сме двуполови същества и това е наложило разделно участие на всеки от двата пола при зачеването, изграждането, раждането и появата на новия човек.
Мъжът и жената са две противоположности, съответстващи на двете противоположности в действителността. Мъжът на Е, жената на И (От ЕН и ИН.).
Точно както е записано в Библията: И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие;…
За мъжа е отредено да дава и посява семената за духовното начало – МАД. Като добавим към МАД и звука за мъжкото начало Е, ще се получи думата МАДЕ – телесният орган на мъжа, където се изграждат семената за духовното начало на новия човек.
За жената е отредено, да изгражда – КХА тялото на новия човек. Звукосъчетанието КХ, в езика Бхаджа означава изграждане или разграждане на материята, творческото начало.
Желанието за любовна връзка и удоволствието от нея, в Бхаджа се нарича КХАМА. От тук е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло. Днес, името му се превежда – желание (плътско). Начините за постигане на удоволствие, при различните пози на телата на двамата партньори, мъж и жена – правещи любов, са описани в древна Индия, в книгата Кхама судра (Кама сутра). Но Кхама и Кама, означават само удоволствие, без зачатие.
За да се случи каквото и да е в материалното пространство, трябва да има промяна на напрегнатостта на полето. За да съществува нещо материално, е необходимо точно определена напрегнатост на полето. Последните научни експерименти показаха, че в космическото пространство не се получава зачатие. То се осъществява само върху земната повърхност, при определена стойност на полето. Звукът, за напрегнатостта на полето, в езика Бхаджа, е Р, РА.
За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост на полето. Тогава КХАМА, ще стане КХАРМА, а Кама – Карма. Това е зачатието. Това е печатът на полето върху новозаченатия плод, неговото духовно начало МАД – посято от мъжа в жената, което ще изгражда – КХА тялото си в майчината утроба, през деветмесечния си път от небитието към битието.
Телесният орган на жената, където това се случва, е МАДКХА.
Това разделение от природата, на материя и дух при човека, дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духът на плода, който изгражда собственото си тяло. Човек – това е неговият ум и затова всички ние сме различни. Когато се раждат деца, не се поддържа само популацията на рода, а се очаква и извършва еволюция – на тялото и на духа. Очаква се Новият човек – с променен ген, който ще направи още една крачка напред в еволюцията и ще ни изведе от застоя. Това се случва веднъж на хиляди години, но кога, никой не знае. Промените в климата дават основание за надежда. В тази лотария на съдбата, в която печелившият вариант е едно на милиарди, в България днес не са много участниците и възможността да ни споходи тази радост е нищожна.
През трите дни след раждането си, всеки човек получава първото майчино мляко – КХАЛАСТРА, коластра. КХАЛА, в Индия бог Кала, е Времето, а стра, означава съотношението у всеки от нас между С и Т, между духовното и материалното.
Първите девет дни след раждането, майката и детето трябва да прекарат в уединение. Там, в здрача, новороденото трябва да види това, което не се вижда с очи, в тишината да чуе това, което не се чува с уши, да усети топлината на майчиното тяло, която не се измерва в градуси, да долови уханието на живота, което не е козметика и да усети вкуса на кхаластрата, който не е насита за езика. По този начин, тези девет дни, означават за новородения човек „Добре дошъл”, което е предпоставка да премине през живота с лекота и увереност, но не винаги е така.
След раждането си и получаване на Кхаластра, новороденото ще получава и втора Кхарма, Карма – майчината кърма, в продължение на девет месеца, за доизграждане на тялото си в битието.
Написаното до тук показва само връзката човек – природа, но човекът е стадно животно и е важно мястото му в общежитието и връзките му с другите членове на обществото по време на неговата зрелост.
За морално и законно съжителстване между двама души – мъж и жена, има два термина в българския език. Първият е семейство. Тази дума произлиза от думата семе. Става въпрос за мъжкото семе. Ако има плодовито семе и плодородна леха, тогава има семейство. Но това е само акта на размножаването и е изпълнение само на природната повеля за продължение на рода.
Вторият термин е съпружество. Той се основава на думата – понятие от Бхаджа, ПРУГ. Тя буквално означава свиване на пространството от силата на гравитацията, гнет, усилие. Двама души – мъж и жена се събират да живеят заедно в съпружество, за да могат с общи усилия да преодолеят житейския гнет. Както казва народът: „Къща да струпат, челяд да отгледат”.
Съпружеството, е съвместно изпълнение на обществените задължения на мъжа и жената.
Ако двама души, мъж и жена живеят заедно – в съпружество, но поради вродени причини, заболяване или старост не могат да имат деца, те са пълноправни пред морала и закона.
Но днес, в обществото на САЩ и някои европейски страни, съществува сериозен морален и юридически проблем – легализирането на граждански бракове между еднополови човешки същества. Нещо което, доколкото ми е известно, официално никога и никъде по света не се е случвало, освен в библейските Содом и Гомор. Но както казва българската поговорка „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват”.
Еднополовото сближаване и съжителство, става единствено под диктата на КХАМА, а КХАМА, е само лично право. Общественото, обичайното право произтича от КХАРМА. |
