1. През 922 г., както съобщава Гали, друг булгарски принц, братовчед на цар Алмиш Джафар - Угър Лачин (по-късен руски летопис от XII в. преиначава името му в "Игор Рюрикович") основава отделна от Булгария украинска държава Рус със столица Киев. Впоследствие от Украинска Рус се отделя Суздалското княжество. Още по-късно Суздалското княжество започва да се нарича Московия (Московско-Руска държава, Русия). Но и в Украинската, и в Московската държава управляват все същите потомци на Угър Лачин - иРюриковичите". Неслучайно национален символ на Украйна става гербът на българския род Дуло - ("тризъбец"), а столица Московия - град Мосха, основан от булгарския цар Ахад Мосха през 1088 г. (по данни на Гали) получил неговото име (в Суздалшчина названието Мосха получава формата Москва, а вече от "Москва" произлиза названието на Московската държава).
2. Раковски публикува през 1865 г. в Букурещ, в книгата си "Българска старина" текст преписан от летопис донесен от манастир в Атон: "Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ, където се умножиха и още преди Александър Македонски дойдоха първи в тази страна." ( стр 200).
С тези изначални думи от история славно-българска “Джагфар Тарихи” и “Българска старина” на Г. С. Раковски, Българският Саракт започва своето слово относно ситуацията в Украйна и Крим.
Небето иска да изкаже своята Воля поради нефелната и подражателна позиция на управляващите республиката, поради разнопосочните сигнали идващи от отделни политически личности и институции, и най-вече поради това, че огромна част от териториите, върху които е създадена днешната държава Русия са древнобългарски.
Почитта към предците и животът на сънародниците ни, обитаващи тези територии днес, извиква на живот това Изявление.
Липсата на пробългарска политическа позиция по въпроса за случващото се в Украйна и Крим от днешната Българска държава се дължи на един създаден прецедент в следосвобожденска България, а именно малцинственото наличие на Българофилството. Отхвърлянето на собствената си национална идентичност от страна на българина и съпровождащата го самобитна държавна структура, която той не припознава като своя, довежда до възможността ‘Великите Сили”, зад които стои юдейският Синедрион да създадът противопоставящия се и пагубен поляритет в нашата душевна и социална битност, а именно русофобството и русофилството. Това двуполюсно противопоставяне разпилява енергията на участващите в него и разкъсва целостта на националният ни дух, вследствие, на което Българското държавно и политическо устройство се изгражда или постулира върху модела на господстващата идеология във взелата надмощие “Велика Сила” в даден исторически момент, която захранва двуполюсният конфликт в българската народност, а именно русофоби срещу русофили. Тя определя за един исторически период, както самото функциониране на държавата, така и нейната икономика, социология, психология, вътрешна и външна политика. Този изкуствено създаден конфликт – русофоби срещу русофили не идва само от загубата на национална идентичност през турското робство, гърцизацията и ислямизацията, той идва и от невъзможността и нежеланието на българина да потърси и познае себе си, да стъпи върху своята собствена идентичност и държавност и да започне сам да гради своето бъдеще. Тези процеси са откровена заплаха за възраждането на Българският Саракт. Вижда се как при всяка смяна на поляритета, когато единият блок от “Велики Сили” започва да губи своето влияние, веднага започват да текат процеси на преминаване към опеката и влиянието на другият блок от “Велики Сили”. Тогава в България настъпва изостряне на конфликта между русофоби и русофили, като едните отслабват за сметка на въздигането на другите. Имаме едно непрекъснато люлеене на махалото от единият полюс към другия и вечни “преходи”, които днес напълно ликвидират българската народност, защото са улица без изход. В този ред на мисли, колкото и Консултативни съвети по национална сигурност да се проведат от Президентството в България, България никога няма да има собствена, пробългарска национална позиция по всеки косвено или пряко засягащ я въпрос, понеже и липсва Национална Идея и Национален Идеал, който да определя приоритетите във вътрешната и външната й политика. Сегашната позиция на България момента зависи от това, коя от колоните на чуждо влияние в България – западна и източна ще вземат превес. И съответното посолство – американското или руското дават нарежданията, какво да бъде в България.
Изходът е само един – Българският Саракт, който е тотална, жизнеутвърждаваща и просперираща в развитието си Българоцентричност и Българофилство! В него не могат да съществуват русофобство и русофилство. Тези полюси и тяхното противопоставяне се изхвърлят от националният бит, социология, икономика, общество и политика на Българите. Не може да се казва, че русофобите били националисти, защото били за ЕС и против Русия и че русофилите били националисти, защото били за Евразийският съюз, в който основна доминанта е Русия и против ЕС. Можем да им признаем, че те наистина са националисти, но не български! Българският националист е брутален Българофил, той следва Българският Път. А той не е път към Европа, нито към Русия, нито към Азия, нито към Америка, той е Път към самите нас!
Трябва да отбележим, че пътят на Путин към властта в Русия започва именно с темата за националният въпрос. Той чертае своето визионерство, така: “Историческа Русия е възникнала като многонационална държава, в която са протекли процеси на взаимно привикване, проникване, смесване на народите на семейна, дружеско и служебно равнище. “; “Самоопределението на руският народ, това е една полиетническа цивилизация, скрепена от руското културно ядро и този свой избор руският народ е потвърждавал неведнъж , не с референдуми и допитвания, а с кръвта си”.
Както виждаме тук са корените на случващото се в Украйна и Крим, както и бъдещото превръщане на Русия в господстваща империя. Затова не е случаен факта, че колоната на Русия в България – русофилите ускорено и масирано прокламират и проповядват Евразийският съюз (така както русофобите – ЕС ). Самият факт, че във визията за самата себе си, Русия се възприема, не като еднонационална, а като полиетническа държава, говори за това, че тя е готова да асимилира всички народи, които са и необходими, за да се превърне в глобална империя. Това означава, че тя може да води и завоевателни войни, за да си осигури тази полиетничност. И макар Путин да се опитва да сложи раздел между “демокрацията на котела” на имперските САЩ и това, което той смята да създаде като империя, разлика между двете имперски системи практически няма, защото тази полиетническа държава Русия е с доминация на руското културно ядро.
Тази доминация на руското културно ядро, не води до нищо друго, освен до русизация и последващо претопяване идентитета на народите включени насила или доброволно влезли в руският имперски проект. Това се забелязва днес с живеещите ни сънародници в Украйна и Крим, които говорят българският с руски акцент и вкупом гласуваха за присъединяването на Крим към Русия. Точно срещу този процес на асимилация на българското население отвлечено в Русия през двете й войни на с Турция, възнегодува Георги Сава Раковски в своя труд “Българска старина” издаден през 1865 г., когато нарича този процес “порусяване”.
Така, че изказаното от Иван Илин (виж. филма на Валентин Фъртунов “Путин и задкулисието”) становище, че целта на Руската империя е “не да изкорени, не да подтисне, не да пороби или задуши другите народи и религии, а да даде на всички велико дихание и Родина. Всички да запази, да примири, на всички да даде възможност да се молят, и най-добрите от всякъде да бъдат въвлечени в държавното и културно строителство “, няма своето историческо основание, но и е едно голямо лицемерие, защото ние още помним как княз Светослав от Киевска Рус бе купен от Източната римска империя, нападна в гръб и разори цялата Източна България в лето 968-969, вследствие, на което Българското царство бе разрушено и поднесено на тепсия на империята и България два века бе под ромейска власт. Така, че Руско-турската война през 1877-78 г., ние можем да я приемем като един вид дан-изкупление на Руската държава за стореното в 968-969 г. Тогава, благодарение на Киевска Рус, България пада под ромейско владичество. Това нека не се забравя, когато се ползват идеологеми от рода: “да даде на всички велико дихание и Родина”. Всеки народ има своята Родина и тя не може да му бъде отнемана, за да бъде бъде той приет в един или друг геополитически съюз или да направи нещо против волята си.
Затова, когато сега се заговори за Евразийска България, такава може да съществува, но не и под река Дунав. Дунавска България е съгласна да съществува Евразийска България като географско име, понятие и държава, но на мястото на днешна Русия. Защото Българският Саракт не е полинационална, а еднонационална държава,. Държава на Българите и тя помни кои са историческите Начала дали дихание и Родина, както на Киевска Рус, така и на Московска Рус. Историческите начала на тези държави са Български, поради, което Крим демографски днес е руски, но исторически Крим е Български, поради, което Българският Саракт изисква от Русия и Путин да се допитва до България, когато анексира определени територии в региона, исторически принадлежали на България, независимо дали тя се е наричала Кимерия, Велика България, Волжка България, Казанско царство и т.н. Това се отнася и до това, когато едно население иска да се самоопределя като Българи, а републиката, в която живее да се нарича България, Русия да не възпрепятства този процес. Тя трябва да се съобразява с историческата истина и да изчисти от речника си изрази като “Крим е руски”. Само тогава, България може да има добри отношения с Московска Рус. А добрите отношения се основават и на това, да не бъде поощрявана от Русия, експанзивната и агресивна политика на Турция към България, съпроводена и допълнително уплътнена с процес на изкупуване от руски граждани с жидовски капитали на цялото ни Черноморие. Стратегия, която цели да създаде прецедент, чрез който Русия да има лостове за намеса във вътрешните работи на България, допирни точки за конфликт с Турция и да постави развитието ни в посока на осъществяване на своят геостратегически интерес да владее Проливите.
Ясно е тогава, че позицията на България днес, по ситуацията в Украйна не е нищо повече от вземане на страна в геополитически конфликт, подражателно следване на по-големия и по-силния и изключителна слепота по отношение тънкостите на българският национален въпрос. Към това трябва да прибавим и кризата с идентичността, задавана често с въпроса: “Трябва да се определим към кого принадлежим към ЕС или към Русия”. България принадлежи единствено на себе си. На нея не и е нужно по-голямо патриархално семейство, в което тя да бъде винаги малкото немирно дете, което да бъде вечно наказвано и обвинявано за белите на по-големите батковци. Затова правилният политически въпрос е: “Трябва да определим каква позиция да заемем спрямо българският национален интерес”. И тук вече идва отправната точка, спрямо какво ще бъде определяна позицията: според националното достойнство или според икономическият интерес. Често тя бива определяна от това, икономическите ползи да не станат икономически загуби, като националното достойнство, обикновено отива винаги на боклука. А трябва да бъде обратното. Затова Българският Саракт поставя отправната точка при определяне позиицията на външната ни политика на националното дойстойнство, т.е., ако действията на някоя страна нарушават българският национален интерес, България трябва да реагира съобразно този интерес. Той понякога може да не съвпада с европейският, американският, турският или руският, но и когато съвпада, защитата или реализирането му не бива да работи за осъществяването на чуждия интерес, независимо, че той е идентичен с нашия, т.е. налице е взаимна полза. Тук трябва много да се внимава. Националният интерес не може да се реализира на принципа на търговската сделка – ти на мене това, аз на тебе – другото, защото често в тези ситуации по-силният партньор в сделката обира лъвският пай и унижава по-малкият.
В 21 век Украйна стана арена на геополитическият сблъсък между двата големи юдейски клана управляващи ресурсите на планетата. Изчерпването им, поради интензивното и безогледно използване от едната страна доведе до световна икономическа криза, понеже социално-икономическите отношения се крепяха ( и се крепят) върху благоденствието, което те даваха. С една дума, западният и източният модел на обществено-икономически отношения се развива върху базата на тези суровини и ресурси и по-дълголетен и устойчив е тоя модел, който може да ги използва най-ефективно и рационално. Оказа се, че западният модел, чиято основна линия на развитие е безогледното консуматорство изчерпа по-бързо своите ресурси, вследствие, на което се налага, той да води завоевателна политика и да присвоява ресурсите на държавите, имащи друг модел на развитие. Така се създаде глобализма, чрез когото западният модел експанзира, заграбвайки необходимите му територии и ресурси и започна своето разширяване на Изток, неминуемо сблъсквайки се с Източният модел, който, освен, че бе съхранил ресурсите си, ги е превърнал в стратегическо оръжие за експанзия и влияние, което в последните години, изкристализира в идеята за Евразийският Съюз. Така двата големи юдейски клана, този на сефарадите и този на ешкеназите, направиха своето вътрешно преструктуриране и преминаха в открито противопоставяне помежду си, в резултат, на което ешкеназите от Източният модел, много по-умело се възползваха от ситуацията и чрез Путин успяха да преодолеят Елциновото наследство, което даваше възможност на Западният блок, чрез своите нефтени и газови юдейски олигарси в един момент да овладее ресурсите на Източният. Сефарадските попълзновения и техните ешкеназки марионетки бяха изтласкани извън вътрешността на Русия и това доведе в крайна сметка до ситуацията Украйна да се превърне в арена на сблъсък на тези два юдейски клана – единият финансирал с капитали “украинската революция”, а другият държащ в подчинение тази територия, контролирайки властта, управлението и икономиката й. От този сблъсък потърпевш ще бъде единствено украинският народ и българите, които обитават тези територии, тъй като ще бъдат просто средство, с което ще се реши геополитическият сблъсък в една или друга посока. И ние виждаме, че освен чрез кръвта на оръжията, двата юдейска клана, разгърнаха и голяма информационна война, в която се включиха идеологеми от рода “смерт жидов и москалях”, а от другата страна ответните бяха класифицирани като “фашисти” и “антисемити”, с което фактически бе извършена психологическа обработка на населението и то бе един вид подготвено за нова “Отечествена война”. В крайна сметка и от двете страни на този сблъсък стоят юдеи. И това бе недвусмислено показано и от двете страни. От Путинова страна, юдейската секта на хасидите, от която бе назначен и новият равин на Русия, имаш връзка с клана на Ротшилд, а от другата страна - клана на Рокфелерови. На бойното поле, тези два юдейски клана ще намерят временно своя паритет и тогава ”революцията ще изяде децата си”, както започва да се случва с движението на Ярош в Украйна, което започват да го ликвидират и физически.
В случаят е ясно, че българският национален интерес изключва подкрепата за единия и другият противостоящи си юдейски кланове. С това ние оказваме подкрепа на украинският народ, на руският народ, на волжките българи, на всички върху които е упражнен юдейският диктат. Оказваме истинска, а не фалшива и лицемерна подкрепа. Затова от ситуацията с Украйна, Българската държава трябва да излезе от позата “барабар Петко с мъжете” и да започне да осъществява своите стратегически цели и задачи, основани на историческите ни права, положението на българите там и правото им на самоопределение и самоуправление. Но първата основна задача е вътрешна – пълно ликвидиране на русофилството и русофобството, за да отреже лостовете на влияние на един или друг обществено-икономически модел върху развитието на нейната държавност. |
То си има произход от влашкият владетел Иванко Първи Басараб. Ние си го наричаме Онгъла.Затова не може тъй просто да се направи извода, че бесите са били изселени тука измешали са се с даките и скити, при все, че това са българи 
и т.н. 
