Димо Стоянов-Дуюски с прекор Пакулят бил извънредно трудолюбив, паметлив, сладкодумен и доста твърдоглав (упорит, настойчив). Когато Пакулят навършил 12 години от рождението си, майка му го пратила ши-гортин в Ташос да учи терзилък (шивачество). През делничните дни Димо бодел с иглата, а ноще и в празнични дни се учил да чете и пише, и то как? Питал книжовните терзии, взирал се в гръцките филади. шарил зидовете и дъските с въглени, изрязвал букви и думи от гръцки печатни книги, нареждал ги в изречения и ги четял с висок глас. Освен това Пакулят се скитал по ташовските развалини, преписвал (копирал) античните гръцки надписи и се мъчил да разбере и преведе съдържанието им. С тая своя „метода" Пакулят успял за няколко години да стане „много учен чилек". Той си купил „Александрията" (книга за Александър Македонски), вечен календар и други книги на гръцки език. С това свое духовно богатство шивачът Димо се много прочул. Той станал подвижен безплатен учител и проповедник не само на зидарските и шиваческите чираци, но на възрастните мъже и жени. Дето имало събрани на едно място няколко мъже, жени или момчета, спирал се и Пакулят, за да им разказва наизуст подвизите на Александър Македонски или пак да им каже (според вечния календар) какви събития ще станат по света след 20—50 или 100 години. Между другото Пакулят казвал, че ще дойде време да няма разбойници в горите и по пътищата. Крадците ще стоят в конаци (канцеларии) и ще обират людете с калемите (писалките) в ръцете си. Българското царство пак ще се поднови, но то няма да трае дълго време, защото големците няма да се сгадат, а ще се карат и избиват помежду си. „Тогава людете много ще тьоглят и живите ще казват на умрелите :— Излезите вие от гробовете, да влезнем ние, живиес. Когато се сворши най-новото болгарско царство, ще дойде и второ пришествие. Ала ние няма да дочекаме живи нова страшно време. Ще умрем много по-рано, ще умрот и нашите синове, внуци и правнуци. А какво трябва да правим, дуде сме живи? Требува да живеим христенеки и да знаим всичко, какво е станало досега и какво ще станува занапреш по светос. Ала да живеим христенски и да знаим всичко, трябват ни: чьорква, шкульо (училище), попове и даскале. Не направим ли чьорква и шкульо, люде сме са родили, хайване ще умрем. Хайване ще умрот и нашите синове, внуци и правнуци."
Из "Миналото на Чепеларе". Дечев. (стр.177-178) |