|
|
| Ванина 17.3.2014, 18:53 |
| http://www.youtube.com/watch?v=rAYdhIZ_C68 Иван Дяков - Ела Се Вие Превива Не мога да пусна клипа, но виждамъ кадъра и благоговея. Прастаръ Български обичай, далече отъ преди Христа. Не е ли тази красота отъ Тангра закодирана въ всяко едно човешко сърце? Отъ какъ са Българите на Земята водели са се по този Небесенъ Животъ. Всичко друго е заигравка безплодна. За това евреите насадиха въ мисленето на хората, че честъ е да се сменя половинката като носни кърпички, но това е противоестестенно за човека и носи страдание. Нима има човекъ на Земята, който да се усети истински въ същностьта си, кога е отшелникъ, или кога е другата крайностъ съчетващъ се съ много “половинки”? Азъ виждамъ че коренната причина за топенето на нацията ни е точно разрушението на Небесната красота слязла на Земята отразена въ този клипъ. Евреите приспаха небесните закони въ сърцето на човека за Единственъ и Единствена. Това е причина надъ причините за топенето на нацията. Няма ли я любовьта въ сърцето на човека къмъ половинката му, той е слабъ, безцеленъ, загубилъ усетъ за време и пространство, както и за себе си дори и лесно управляемъ е. Има ли я, и взаимна ли е – невъзможното става възможно. Споредъ евангелието Христосъ е рекълъ: “Вяра колкото синапово зрънце планини повдига” . Българите са казали: “Сговорна дружина - планина повдига” Като я няма Любовьта, сговарянето го няма, мотивътъ за движение го няма и вървежътъ и вярата не съществуватъ. Преди вярата и преди всяко задвижване е Любовъта. Ако се възвърнатъ истинските Семейства на Любовь, Българите ще станемъ много силни и тогава ще въведемъ Небесното Царство – Българскиятъ Сарактъ на Земята. Другояче няма какъ да стане. |
| Ванина 17.3.2014, 18:56 |
| При кладенеца в село Артакларе (днес Крушаре) http://retrobulgaria.com/sbnn/STRER.html |
| Ванина 17.3.2014, 19:19 |
| Вечна прегръдка. Светилище на село Атия. Земната равнинна проекци на вечно Влюбените се явява по Еньовъдень - два слънчеви триъгълника, аха, аха ще си докоснатъ върховете. Но истинското сливане е горе на Небесната твърдь - Духа. Земната Любовь кога е следствие Духа носи радость и сила. Тя е плодотворна. Няма ли го Духа, плътското сливане рано или късно носи адска непоносима скръбъ и е безплодно, то е нищо, просто залагалка, забавление, изхабяващо силата на плодородието и дори насилие. |
| Йордан_13 17.3.2014, 19:41 |
| "В 866 г. канабагатура Сондоке (името е прабългарско) е бил включен в състава на посолство, изпратено от цар Борис I при папата в Рим. Една от нощувките по пътя е била в манастира Чивидале в Северна Италия. И там боляринът е записал в евангелието на манастира списък на семейството си, за да му четат монасите молитва за здраве. Боилът е имал две законни жени (езическият български закон е позволявал многоженството) и макар от три години християнин, Сондоке си ги запазил. Явно в случая е действал принципът „узаконено заварено положение“. Втората жена на Сондоке се наричала Собеслава, а децата му от нея — Велегнев и Богомила..." Димитър Съселов. В книгата си “ПЪТЯТ НА бЪЛГАРИЯ”, за първи път издадена през 1936 год., на стр. 105, относно жените в Хунорската империя, се казва: “ Жената у ХУНОРИТЕ никога не е била робиня. Дори отвлечените, пленените или получени в данък чуждородни момичета, у Хунорите преставали да бъдат робини. Тук те ставали майки на Хунорския народ и били зачитани като такива. Никога у Хунорите жената не е могла да бъде разменена, продавана или преостъпвана, както това се случвало, например в Китай. Наистина синовете и братята на умрелия Хунор са били задължени да вземат останалите от умрелия им баща или брат жени, но това било дълг на синовете и братята, не тяхно право, не и задължение за жените….. Жените на умрелия Хунор имали троен избор: да последват в гроба своя съпруг, да се оженят за братята или синовете на умрелия или да останат, като мйки в дома на собствените си синове…”. На стр. 42 четем: “Нищо не е било тъй желано и необходимо за Хунорите, както увеличаването броя на тяхното население… Нуждата от повече бойци карала Хунорите да прибират младежите още в твърде ранна възраст. Нуждата от повече майки поставяла много пъти, като главна и единствена цел на техните походи отвличането на млади жени и момичета. Същата необходимост – да имат колкото се може повече бойци и майки, ги е принуждавала да бъдат многоженци”. http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-polygamy.html Въпрос: Защо Бог позволи в Библията да има полигамия/бигамия? Отговор: Въпросът с полигамията е интересен заради това, че повечето хора днес гледат на многоженството като на неморално нещо, макар Библията никъде да не го осъжда изрично. Първият случай на полигамия/бигамия в Библията беше този с Ламех в Битие 4:19: „Ламех си взе две жени”. Няколко известни мъже в Стария Завет бяха многоженци. Авраам, Яков, Давид, Соломон и други имаха множество жени. Във 2 Царе 12:8 Бог каза чрез пророк Натан, че ако жените и наложниците на Давид не са достатъчни, Той е щял да даде още. Според 3 Царе 11:3 Соломон имаше 700 жени и 300 наложници (съпруги с по низш статус). Как трябва да гледаме на тези случаи с полигамия в Стария Завет? Има три въпроса, които трябва да намерят отговор: 1) Защо Бог позволи полигамията в Стария Завет? 2) Как Бог гледа на полигамията днес? 3) Защо имаше промяна? |
| Ванина 17.3.2014, 19:58 |
| Земна проекция на Вечната прегръдка отъ къмъ западъ |
| Ванина 17.3.2014, 20:00 |
| Земна проекция на Вечната прегръдка отъ къмъ изтокъ |
| Ванина 17.3.2014, 20:17 |
| Въ близъкъ планъ Снимките са правени 24 юни, 13 - 13:20 часа На всякъде по светилищата е образъ на Единственъ и Единственна. Дали като изваяни скулптури на мъжъ и жена (забележете: мъжъ и жени въ най древните предпотопни светилища до сега не сме видяли), дали като загатнати силуети на влюбени някъде са съ нимби, дали като абстрактни форми избягали отъ натуралната анатомия, но твърде силна изразяваща привличане и прегръдка, навсякъде Единственниятъ и Единственната се повтарятъ, като много важенъ мотивъ. |
| Ванина 17.3.2014, 22:55 |
| Ще е нужно да издиря, сбера снимки и да направя по нататъкъ албумъ, животъ и здраве, за да се види, който има сърце да види че, приказката за Единствениятъ и Единственната не е отъ времето на християнството. Вслушайте се ако можете въ себе си, въ сърцето си! Отъ какъ святъ святува сърцето на човека търси единственната си половинка, че така го е устроило Тангра. Днесъ понеже хората се отдалечиха отъ Небето, сърцата имъ са частично или напълно повредени. Дедите ни някога са били въ тази си цялостъ, истинска радость, кога са съ любимата/любимия. И някогашната красива Приказка дали външно само, или и въ същината си се е отразила въ фолклорните ни обичаи. Свидетелство е творчеството на Българите. Отразено е Небето въ музиката и ръкоделията Български. Само кой е вдъхновенъ отъ любовь може сътвори такъвъ Небесенъ редъ на Земята. Днесъ Приказката почти е унищожена. Още макаръ и рядко, срещатъ се добри семейства. А някои сватби частично възстановяватъ древния ни обичай. Многоженството е възникнало въ по късенъ етапъ. Въ най старо време, кога хората са били близо до Тангра тогава ахъ... много имамъ за разказване... ще каже някой, къде са ми доказателствата, къде са писмените извори? Ами всеки може да прочете, ако малко се опита да намести сърцето си, та да го доближи до Небесниятъ редъ, всеки може да прочете. Посланията отъ камъкъ са навсякъде. Та някога преди да възникне многоженството, хората не са воювали. Живеели са въ миръ, както на Небето е, било е тъй и на Земята. Най малкиятъ е билъ оцененъ като най значимъ. И всеки въ всеки виждалъ е Богъ. Но какво е станало, не зная. Отъ сетне записките на прастарите светилища свършватъ и азъ предполагамъ, хипотеза логична е, че хората като започнали да враждуватъ помежду си и мъжете са намалявали, жените къде родили, къде не, оставали сами. Някои не са могли и да се омъжатъ. Раждаемостьта намалявала драстично. И родовете за да могатъ се възпроизвеждатъ, тогава именно въвели многоженството. Христосъ е училъ за същностьта на прастарата Вяра, за приказката на Единствениятъ и Единственната, но и Той не би отрекълъ многоженството въ случай, че родътъ е застрашенъ отъ заличаване. Кога тъмните сили налагатъ христианството като държавна религия, те всячески злоупотребяватъ съ Учението на Божиятъ Синъ. И всичко кое работи за погибелта на Българите задействали са го хитро и измамно чрезъ религията. Та естественно забрани ли са многоженството подъ предлогъ, че Христосъ е наредилъ, а въ същото време избивали са мъжете. Ситуацията и днесъ не е по различна. Сега авторитетъ не е толкова религията, а висшите сили, европейския съюзъ, банките, рекламите, музиката изкуството. Емватъ и яко бъркатъ въ умовете най вече на децата, докато сърцата се деформиратъ. Мъжете сякашъ са по засегнати отъ жените. Почти не остана мъжъ на тази клета земя Българска, кой да може като запали Сърцето на Жената да го поддържа поне докато зачене и роди белкемъ рожба отъ него. А за Жената нужно е свещенниятъ огънь до старостьта й да гори, и никога да не се допуска сърцето й да се вледени и падне на земята, защото, казано е някогашъ, че кога сърцето на жената падне, тогава народа става уязимъ. Та днесъ тъмните сили така втълпяватъ: пални бенгалски огънь, дай да й се налюбувамъ че е красива плъть и после за нея време и сърце нямамъ, че мерака ми е за следващата плъть да обладая. Но това братя е безплодно и носи адска мъка, непоносима на Жената. Скръбьта й рано или късно ще разберете, по причинноследствениятъ законъ. Да имате повече отъ една жена, значи да можете да накарате всяка една жена да се почуства като Единственна, и ако имате възможностъ да ги приберете всичките подъ единъ покривъ, да ги топлите и закриляте, ако не, поне да поддържате огъня въ сърцата имъ отъ разстояние, че да ги направите майки. Колкото е чудо презъ пространството, непорочно зачатие да ги направите майки, толкова е чудо при сбиране я има единъ, или три пъти въ година да може жената да зачене. Жената нужно е да е винаги до мъжа си. Дори и съпругите, трудно раждатъ, че яко атакуватъ плодородните органи на жената. Ако има истински мъже, наистина многоженството е времененъ варианъ, сапсение за Българскиятъ родъ, докато той се възроди. Но почти не се среща мъжъ, който да има толкова зарядъ и сила, че само една жена да топли, а какво остава за повече отъ една. То и за жената е нужно да не се поддава на ревностъ, ако живее и съ други жени при мъжъ си. А ако е далече отъ него много сила й е нужно, за да отчува рожбата си. Ако сърцето на мъжъ й успява да е и съ нея, тя ще има сила. Ако не, тагава Небето да е на помощь. Та многоженството е времененъ вариантъ. Но Българите кага сърцата имъ са били на място, знаели са какъ да прилагатъ древната Приказка за Единствениятъ и Единствената дори и въ многоженството. Много зарядъ и сила са имали. За жената мъжъ й билъ Единственъ, жените му - сестри. А мъжътъ можелъ да се обхожда къмъ всяка си жена, като съ Единственна и винаги ималъ време и сърце, за да поддържа огъня у всяка една. Къмъ чуждите жени, никогашъ око не хвърлялъ, за да не се разпилее силата му предназначена за голямото му семейство. Та нека Братя ако искаме да сътворимъ Бъдещето на България, нека си възвърнемъ древната Приказка за Единствениятъ и Единственната. |
| Ванина 17.3.2014, 23:54 |
| Жената http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=11875&com_id=2322&com_rootid=2322&com_mode=nest&com_order=0#comment2322 |
| Ванина 18.3.2014, 12:40 |
| http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?album=384&pos=1&pid=11878 Три е много важно число. Колко камъка на три точки се крепятъ... На земна равнина ако нямашъ три опорни точки падашъ. Ще кажете стоимъ на два крака... Анатомията на ходилото е сътворена така че то да се крепи на три точки. Любовьта ако не се крепи въ Триединството на разумъ, сърце и тяло тя е страдание и пропасть, адъ въ който се пържишъ, водата е до устата ти, но неможешъ отпи. Съ Любовьта шега не бива. Подходилите къмъ нея лековерно рано или късно пропадатъ. Тъй че Три е важно. Не искамъ да страдате! Но кога човекъ люби и любовьта му е несподелена той иска да умре за любимия/любимата и дори и да знае че ще страда, втурва се самъ въ пропастьта, иска, но не може да умре. |
| Ванина 18.3.2014, 13:15 |
| Любовьта не може да бъде наполовина споделена. Или има взаименъ ответъ въ Духъ, Сърце и Тяло, или нищо не е. Ако едно отъ трите липсва, далечъ по много болезнена е, отколкото ако не би се подхванала никога. Подхванешъ съ едно, две, нека до три да са. Ако подхванешъ въ тяло, а душа и сърце не споделишъ, или обратно... «бално колко е» |
| Ванина 24.4.2014, 7:22 |
| Слушамъ чухалчето. Сърцераздирателно. Чухъ, чухъ... (Чувамъ-пазя, износя, отгледамъ-отчувамъ Рожбата си) То чуха не за своята сестра кувицата, а за своята Жена. Чуха за да я привлече. Чуха за да са едно. Чуха за да измъти Майката яйцата си. Но то чухалчето привлече още една чухалка, но не може да я оплоди и нея, че си има вече семейство. И ще и мине Пролетьта и няма да стане никога Майка. Но такива са законите на Живота. Мъжътъ не може да има повече отъ една Жена и Жената не може да има повече отъ единъ Мъжъ. Това са Небесни Законии и животните са въ хармония съ тяхъ. И който ги нарушава, отъ горчивъ опитъ ви казвамъ, знайте, последствията са по страшни и отъ най голямото бедствие на света. Страшно е кога нямашъ наследници. Няма бъдеще. Като няма бъдеще, всеки трудъ е на вятъра и нищо, нищо няма смисълъ. А Българскиятъ родъ все по малко деца ражда, преди всичко защото взаимоотношенията Мъжъ-Жена се объркаха. Хармонизиратъ ли се Единствениятъ и Единственната споредъ Небесните движения въ сърцата имъ, тогава ще да има наследници, тогава ще да бъде Българскиятъ Сарактъ на Земята. |
| Ванина 9.6.2014, 13:58 |
| За Единствениятъ http://mail.bg/getattachment/index/u/4f64bc053beab5bc0a32f31ca8597a29/t/4b85879e2266ab1c2e11c4eefb41de63/f/ZaEdinstweniqt882.amr/ http://mail.bg/getattachment/index/u/4f64bc053beab5bc0a32f31ca8597a29/t/70668694c94ebef5f1f2beb91a1dcecb/f/ZaEdinstweniqt885.amr/ http://mail.bg/getattachment/index/u/4f64bc053beab5bc0a32f31ca8597a29/t/be5553eefe817c73e6263db0176f9339/f/ZaEdinstweniqt888.amr/ Мелодии родили се подъ красивото Небе всредъ могилите с. Бр. Даскалови |
| Ванина 9.6.2014, 14:01 |
| Мелодия 885 е родена на тази могила |
| Ванина 9.6.2014, 14:08 |
| Намира се до розите. А азъ незнаехъ, но интуитивно, все се овъртахъ въ него край дето е могилата. |
| Ванина 9.6.2014, 14:12 |
| На могилата съмъ посока Чирпанските възвишения. Редят се могилки нанизани на една осъ, мисля че северъ-изтокъ. Тамъ е могила Сириусъ (Момина могила) която не се включва въ групата на останалите. |
| Ванина 9.6.2014, 14:15 |
| Въ храма на Сириусъ Куполътъ е доизграденъ след 2010 година |
| Ванина 9.7.2014, 15:38 |
| http://ladena.bg/%d0%b0%d1%80%d1%82-%d1%84%d0%be%d1%80%d1%83%d0%bc/razkazi/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%bf%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0/ Какво е да си съпруга на писател или за любовта, която вдъхновява слова… Автор: Петя Дочева | 27.06.2013 | Няма коментари Велчо Милев Велев. Моят дядо – писателят. Така го представях на хората, докато беше жив. Така го представям и сега. Въпреки че беше лекар по професия, земеделски работник извън работа, детегледачка през нощта, заедно с баба ми. Но най-вече – беше глава на едно голямо семейство, на нашия силен род, който започва от него – сиракът, останал без баща в години, наистина тъмни, не като сегашните.Израснахме в хармония, чужда за много други семейства. Без повишаване на глас, с вечна грижа и подкрепа. Разчитахме на него. Разчитаха и болните, които тропаха на вратата ни да го търсят за помощ. За него нямаше ден, нямаше нощ, нямаше обяд, нямаше почивка – когато пациент го вика, ставаше на мига и отиваше да го прегледа. Години наред слушах баба ми да казва: „Велчо, преглътни си поне залъка, че тогава стани да отвориш.“ Този залък така и остана непреглътнат. „Когато някой има нужда от помощ и ти можеш да му я дадеш, не отлагай и секунда!“ Това ще запомня от дядо.И друго ще запомня – тракането на пишещата машина от малкото килерче, което наричахме „дядовата стаичка“. Там той пишеше. Кога пишеше с толкова много работа и грижи около себе си, не мога да ви кажа. Но намираше време. Талантът не спи. Само тогава не го закачахме. Само тогава го оставяхме намира. Имаше нещо мистично в това тракане и нещо, което ми подсказваше, че съм потомък на велик човек. Две страни имаше моят дядо – земната, усмихната, с финото чувство за хумор и тъжната, философската, с изострената чувствителност. Едната показваше през деня в ролята си на родител, лекар и работник. Другата вдишаше въздух от книгите му.Четейки книгите му, ние си мислехме, че го познаваме целия. Но две неща Велчо Милев успя да скрие до края на живота си – стиховете си и жена си. Стихове винаги е казвал, че могат да пишат само големите автори, че при него само прозата се получава, той стихове не пишел. Но след като си отиде от този свят, баба ми намери десетки скрити стихове – последният му подарък към живите му наследници. Едно стихотворение е много интересно, защото знам как точно е написано. Баба ми работи в градината – обичайната тежка земеделска работа. Дядо ми е до нея, също работи. По стар навик, когато я вижда, че трудно се изправя, отива да „изпука“ раменете и да я разтрие около гръбнака. Тя понечва да го помилва, но се спира и казва: „Ех, с тези груби повехнали ръце дори не мога да те помилвам“. Тогава той се обръща и влиза в къщата. След минута ѝ носи лист хартия, на която е написал следното: НЕ! Не искам красиви очи! Не искам красиви ръце! И думи не искам! Мълчи! О, много е страшно, Когато красивото Красивото в мене убива! Искам очи и ръце, Които да стават красиви, Само когато помилват дете и мене когато опиват! Искам! Другото скрито съкровище – жена му. Моята баба- Пенка Велева. Винаги в сянката на толкова обичания от всички характер. Ето още едно стихотворение, посветено на нея: ПИТАЙТЕ ЖЕНА МИ Питате защо съм ласкав? Питайте жена ми! Питате защо съм мрачен? Питайте жена ми! Питате защо съм здрачен? Питайте жена ми! Питайте… Питайте, както се казва, Питайте до сто и едно! А, накратко: Нейни са достойнствата ми, Както и … обратното. Нека тя сама ви разкаже какво е да си съпруга на писател… Първото,което бих казала – аз не съм се омъжила за писател.Аз се омъжих за човека, когото обичах толкова много,че нищо не можеше да ни раздели с него. Радвах се много, че тази обич беше споделена. Виждаше се в очите ни, усещаше се в държанието ни един към друг. Започнахме да дружим на 16 години-като ученици.Той- сирак от шест годишна възраст, аз- дете на бедно, отрудено семейство. Може би това ни беше научило да сме много трудолюбиви и ученолюбиви. И двамата бяхме отлични ученици, но аз още тогава разбирах, че в него има нещо повече отколкото в другите деца-има ум, има обич към хората, има доброта, прошка, която се среща в много хора. Ние се радвахме от сърце на всичко, на дребните неща, на цъфнало цвете, на израснало дръвче, на хубава книга.Четяхме много. Създадохме семейство на 19-годишна възраст. Аз никога не се замислих къде отивам, къде ме води този човек, имаме ли дом, къде ще живея, важното беше да сме заедно. Това се забелязваше и от другите хора, ние бяхме със светнали от обич очи, със сдържано държание, но пълно с обич и стремеж един към друг. Той започна да пише стихове още като ученик-за любовта, за природата, за родината, която много обичаше, макар тогавашните политици-1955 година, му отнеха най-голямото желание -не му разрешиха да продължи образованието си във висше учебно заведение-Медицинския институт, без да имат каквото и да е основание за това. Тогава той се нуждаеше от най-голямата подкрепа, да разбере, че не е сам, че двамата ще преодолеем всичко, макар че живеехме в чужди квартири и спяхме в чужди постели . Щастието дойде и при нас. На 21 годишна възраст имахме син-определен от него, като най-щастливият момент в живота му. Започнаха трудности с отглеждане на детето, отбиването на военната служба, която беше отлагал заради следването. След изпълнения дълг към Родината, започнахме строителството на своя къща-наш дом, в който да отгледаме и възпитаме децата си. През всичкото това време той работеше, строеше, пишеше стихове, разкази, есета, публикувани в различни вестници и списания. Каква бе моята роля? Аз бях неговата половина и в труд, и радост, и в отчаяние, и в успех-отразено по-късно в стихотворението „На половината на пътя“: „На половината на пътя сме. Благославям половините- аз със теб и ти със мен- преминати и непреминати!“ Писателите са много чувствителни хора. Те имат толкова изострени сетива за всичко, че човекът до тях, ако ги обича, ако иска те да работят, трябва да се съобразява с всичко. Един поглед , една дума, казана остро и укорно и той не може да седне и да работи-да пише. Жената до него трябва да осъзнава това и да го прави не по задължение, а с разбиране и много обич. С разбиране и обич правехме всичко в живота си. Така отгледахме две прекрасни деца-син и дъщеря. Така отгледахме и четири внучета/родителите им бяха студенти/ без насилие, без груби думи. Ние раснахме заедно с децата си, а на внуците си давахме любов, вече като умъдрели хора. Не си позволихме да ги огорчим с нашите болки и грижи-стараехме се да ги преодолеем двамата. Радвахме се на голямо, щастливо и задружно семейство, винаги заедно в добро и недобро. Крепеше ни щастието от обичта на деца и внуци. Така с много труд, разбирателство, взаимни отстъпки, обич живяхме шестдесет години заедно. Но ни настигна голямата загуба, мъка и болка. Дали Бог и хората ни завидяха,че сме щастливи и разумни, че сме помагали на всеки, който има нужда от помощ, че не сме навредили на никого с нищо в живота си. Затова моята болка е много голяма, загубих половината си-и то по-стойностната. Той не беше само съпруг и баща на децата ми, той беше всичко за мене-баща, брат, приятел, съпруг, човек , с когото можеш да споделиш всичко.Човек, който ще те разбере, ще те утеши, ще ти помогне, ще те погали и погледне с толкова обич. Какво е да си съпруга на писател? И много лесно, и много трудно, защото трябва наистина да си неговата половина, да го усещаш, да го разбираш. Та ние се разбирахме и говорехме без думи, само с погледи. Преминахме през много трудности, но най-важното е двама души да вървят в една посока и наистина да се обичат истински, да се уважават и отстъпват. През тия макар и трудни години той написа много стихове, разкази, есета, повести.Издадени бяха 12 книги, посрещани с много любов от читателите му, а аз бях винаги негова опора, не по задължение. Щастлива съм, че съм живяла с такъв човек,че съм била негова съпруга и критик във всичко. Щастлива бях,че съм получила много обич и уважение от него.Сега без него съм много самотна, но имам прекрасното си минало, прекрасното си семейство от деца и внуци, на които ще се радвам до края на живота си. Линк към книгите на Велчо Милев: http://literaturensviat.com/?p=4592 автори: Петя Дочева и Пенка Велева |
| Ванина 9.7.2014, 15:59 |
| Като млада разпитвахъ възрастните хора за Любовьта имъ. Живяли са щастливо съ своята половинка. Те не са се любили както днесъ. Имало е годенически периодъ на духовно опознаване. Чакъ кога се задомятъ тогава сърдечното сближаване прераства и въ телесно. Една баба ми разказа, че преди да се омъжи залюбила се съ единъ човекъ. Следъ време той нещо се пооженилъ за друга и тя много тежко преживяла раздялата. Омъжила се безъ тръпка и следъ време се залюбили и заживели въ радость. Той съпругътъ й и билъ първиятъ и последенъ мъжъ. Ако би имала телесно сближаване съ този който я оставилъ, тя или щеше да остане единакъ, или ако се вземеше съ другъ, никога нямаше да може да го залюби. Друга баба коя е вдовица казва "Той е въ сърцето ми" Да, това са последните поколения кои изживяли са своятъ животъ въ радость. Ще кажатъ някои, че едно време женели са ги на сила. Не знам какъ са ги женели, но фактъ е красотата коя са създавали. Небесни обрзи материализирани въ шевици дърворезби... Само този кой има половинката до себе си може да сътворява Радость. |
| Ванина 9.7.2014, 16:30 |
| Ето какъ се любятъ повечето българи днесъ. http://ladena.bg/%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2-%d0%b8-%d1%81%d0%b5%d0%ba%d1%81/%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%b0/razdiala/%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b2/ Верижна реакция на разбити сърца. Сигурно тя "старата" му любовь обичала другъ и не можела да залюби автора. Отъ което той се наранилъ. Но той билъ далъ цялото си сърце на нея. Въ последствие нямалъ сърце, за да го даде на друга. Отъ което другата коя дала цялото си сърце на него се наранила. Тази жена или ще остане единакъ, или ще отиде при другъ. И понеже няма да може да възлюби другия, ако той й даде сърцето си, а не получи сърце, ще се нарани и той. Тази жена няма да поиска рожба да роди отъ другъ, и вероятно ще остане бездетна. Понеже преобладаватъ наранените сърца, български рожби малко се раждатъ. За това при Българскиятъ Сарактъ, а и сега е време да се възобнови старата традиция на венчаване. Първо влюбените се опознаватъ духовно, следъ което и телесно. Въ противенъ случай болката е повече отъ адска. Но кога мъжете са малко, за да се възпроизведе Българскиятъ родъ нужно е единъ мъжъ да оплоди повече отъ една жена. Но щастливата ще е само една, тази коя е паднала на сърцето на мъжътъ си. Другите трябва да са силни за да поематъ тежината да дадатъ сърцето си, но да не получатъ сърце. Но ако въплътятъ рожба отъ Единствениятъ имъ, бидетъ утешени, защото любовьта имъ коя увисва несподелена, се отключва и протича къмъ детето. |
| Ванина 9.7.2014, 16:46 |
| Каменната целувка – с. Земзеленъ http://keepliving.eu/wp-content/uploads/2014/05/DSC09192.jpg http://stock.evgenidinev.com/28681d2/ Сама Eдиница няма Движение, няма Светлина. ДВЕ ЕДИНИЦИ ВЪ ЕДНО - СТРЕЛА(стрелка) и поематъ въ Движението. |
| Ванина 9.7.2014, 16:55 |
| Винаги Единицата копнее за Първиятъ/Първата. Ако не са единени Единиците за своите Единственъ/Единствена разбиватъ се. Заличаватъ се поколения. За това нека Единиците се пазятъ цели, до момента въ който не си намерятъ своята половинка. Нека има дечица Български родени отъ Любовь. |
| Ванина 13.7.2014, 0:42 |
| Тя даде Светлина http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=12048 |
| Ванина 17.8.2014, 10:46 |
| http://muzikareki25zaedinstveniat.hit.bg/ZaEdinstweniqt882.mp3 http://muzikareki25zaedinstveniat.hit.bg/ZaEdinstweniqt885.mp3 http://muzikareki25zaedinstveniat.hit.bg/ZaEdinstweniqt888.mp3 Не можехъ да си вляза въ хит бг и пуснахъ временни линкове. Сега подновявамъ записите, трите мелодии за Единствениятъ. Бяхъ Богиня за 40 дни само, вместо за деветъ месеца. Само тези мелодии се въплътиха да са Светълина въ този сивъ святъ. |
| Ванина 3.4.2015, 14:50 |
| Почти винаги когато пиша за святостьта на влюбените и Семейството и още на момента сякашъ някой не спи работи денонощно, блокирва изпращането. Отдавна планирали са да няма нормални човешки взаимоотношения. Вижъ каква разлика има между музиката на Дедите ни и съвременната. Съвременната е въ две крайности. Чалга, развратъ, радость, но за къде са се юрнали? Миражъ. Живуркатъ си друскатъ се самотно въ несподелени радости. Другата крайностъ скръбь, опечалена музика на разбитото сърце, като старите градски, поп-печалните любовни, оперните драми, дори Металика дето аз на времето много слушахъ, за да избягам отъ сладникавата паплачъ, всички те са неестественно скръбни. Но въ народната музика няма ни радость-миражъ ни опечаленость. Да, песни родени въ скръбъ има, но те са съ живителна мелодия идваща отъ царството на Радостьта, както и песни на радость извира отъ мелодиите ни, но радостьта не е развей и прахъ, тя е споделена съ Небесата, радостъ преминала презъ болката на раждаща жена. Да, и радостьта и скръбьта въ народната ни музика са истински дълбоко преживяни. А въ съвремието музиката е изкуство, изкуственна е и радоста, изкуственна е и скръбта. Музика на несподеленостьта и самотата. До скоро самотата не е била позната за дедите ни. Още щомъ узреятъ младите са ги женили и те са се взимали пръвъ пътъ и оставали са едно до гробъ и много деца са им се раждали. А днесъ бързатъ младите да ги пратятъ да се изучатъ. Добре де, но то като мине 14-18-те природата ги влече, но не могатъ се взиматъ, че учението е по важно и... единъ, че другъ , че трети и айде... Това не е естественно за Сърцето. Как това сърце и тяло захабено отъ многократна употреба да залюби истински и да създаде топло семейство? Последните поколения сме жестоко лъгани и изродени невъзвратно осакатени сме отъ къмъ чувства, но ако искате Бъдеще, ако искате децата ни да живеятъ добре въпреки всичко.... Дори и Богъ да помогне и свали Небесното Царство на земята, ще прокопса ли Царството и день без семейна обичъ? Та ако искате да има Бъдеще важно е малкото ни деца кои са дошли на Земята да опазимъ Сърцата имъ, да помнятъ отъ малки, че Единъ/Една ще взематъ и ще възлюбятъ съ цялото си единственно сърце. Та триятъ ме като пиша за Семейното огнище, а което успея да публикувамъ сякашъ изтича като гласъ въ пустиня. И бързо се подминава и затрупва съ много други теми. Достойни ли са некви червии да ги обсъждаме толкозъ много?Не че не е важно да се говори и за Българскиятъ Сарактъ, но пакъ казвамъ не може да има Царство съ небесни начала ако не се въведатъ Небесата въ вътрешностьта, Сърцето и Дома. |
| Ванина 3.4.2015, 15:02 |
| На снимката са показани вечните прегръдки кои присъстватъ почти на всяко светилище. Да, на Небето къде е твърдьта е Истината. Съ тази Истина се утешавамъ азъ жертва на изкуственно създаденъ модеренъ редъ на чалга и печалъ. Но някога, ахъ само до преди векъ, че и до скоро, все още се срещатъ баби-вдовици кои пазятъ Единствениятъ въ Сърцето си, някога Дедите ни са въвеждали Небесниятъ Редъ на Земята. Небесното Царство на земята. Дори и то кога не е било като държава, пакъ Българскиятъ Сарактъ е бил въ всеки Домъ. |
| Ванина 11.5.2015, 3:10 |
| Пенка следъ интимностъ съ Шарко се развълнувала и се втурнала да си търси нероденото си теленце. Объркала се малко, съ деветъ месеца прибързала. Но знаела за какво иде речъ близостьта й съ мъжкия. Животните знаятъ. Двойката птички са верни до гробъ. Дори и при многоженството при добитъците, никога сексътъ не се практикува за хабене на енергия. Кравата има сношение съ бика само около 3-5 пъти въ годината. Животните знаятъ точното време(овуацията) кога да го направятъ. За съжаление днесъ повечето хора са паднали по ниско отъ животните. Въ наше време разбирането, и поведението относно любовьта между мъжъ и жена е изродено. Геройство е колкото си може повече бройки плътъ да прекарашъ без никви чувства, никво отношение, никаква грижа къмъ стопанина на телесната обвивка-душата. Малцина са които запалватъ и поддържатъ семейно огнище, че да има топлина въ очите, че жената на топло да износи, роди и отгледа рожбички. Казватъ и действатъ "заеби" , което означава зарежи. Но някога кога мъжът хареса и залюби (вземе й девственостьта) девойката, тя ставала негова жена. А въ най старо време физическата близостъ се ограничавала и се свеждала само колкото за продължение на потомството. http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/13/predanie-za-relio-iunak-i-negovite-tri-vnuka-ruen-horvatin-i.1030899 "...Рельо, като взел билките, слязъл доле на Земята и отишъл право в сарая на Скрития Крал, и щом допрял билките до хилядата ключалки на зандана, те се отключили и се раздробили, като да са със секира насечени, та влязъл вътре и залюбил Юдинка девойка, и чакали, кога ще се зазори и ще изгрее звездата, та да тръгнат след нея и на което место тя ги отведе, там да застанат. Звездата изгряла рано, рано и те тръгнали все след нея да вървят, та изминали три недели място. Тогава звездата се спряла, та и тях оставила на едно поле, което било много плодовито, но било пусто, защото още не било заселена от хора. Три дена седели на полето и нищо не видели, нито човек, нито пиле. Чак на четвъртия ден видели един дедо с бела брада, че излиза от морето и държи в ръцете си златен кавал. Като видял Рельо юнак, той го попитал, какво иска: кавала ли, или да му изгради дворец на полето, да живее в него с жена си? Рельо му поискал кавала, и дедото му го дал, но му заповядал, жена му да седи на друго място, а той на друго, и само три пъти в годината да иде при жена си, да се любат. Така да правят и всички, кито те щели да родят. Рельо обещал че щя направи, каквото му е заповядал, но дедото не му повярвал, а повел Юдинка девойка и я отвел на друго место, после взел от морето с шепа малко вода и я изсипал на сред полето и духнал три пъти в тази вода, и потекла голяма река, която река започнали да наричат Дунав, защото само от духането произлязла. И така Рельо останал от едната страна на реката, а Юдинка невеста, от другата страна, след което старецът изчезнал. Тогава Рельо засвирил с кавала, и понеже кавала много силно свирел, чувал се по цялата земя, и всички юнаци, които били по земята, момци и девойки, дошли на онази земя и я заселили, направили градове и села, – с този обичай, жените да са отделно, на друго място, а мъжете на друго, и само три пъти в годината се събирали. Затова и станали две Кралства, едното се наричало Реленита Земя, а другото Юдинска Земя, по името на Юдинка, което значи - гиздава. Рельо, завладял и много други кралства и станал Първи (главен) Крал на Земята. мъжете се занимавали само с войни, а жените съз занаятите, защото Юдинка ги научила на всички занаяти, а тя ги знаела от своята майка. Жените орели и полето. И тази земя се препълнила толкова, че нямало вече място къде да живеят хората. Много пъти, много юнаци излизали от там и се заселвали на друга земя. От там са излезли и нашите деди, и дошли на тая земя. Реля имал три внука Бележити, единият се казвал Руен юнак, другия Хорватин, третия Блъгарин. Тези трима повели по една ордия момци и девойки, излезли от Юдината земя и се заселили край Черно море, заробили всички Крале, които били тамо и завзели земята, та я разделили на три кралства. Така се заселила тази земя..." Някога кога е имало Човеци на нашите Земи, имало е Български Сарактъ. Днесъ Сарактъ няма. Проблемътъ не е толкова въ външното, сиречъ борисчо-византийчо, бойко-еврейчо и пр. Отъ вътре на вънъ се сътворява Вселена. И няма да има Сарактъ, докато не се издигнат Българите на по високо стъпало отъ животните, какъ е било някога. |
| Ванина 20.10.2015, 2:37 |
| Учете Рожбите си (или пазете ги отъ внушенията въ света, кои водятъ до обратното на което Богъ имъ вложилъ въ Сърцето) че Любовьта е двустранна! Да не се свежда до мъжъ/жена ако любовьта отъ едната страна липсва. Първиятъ/първата е много важно да остане за цяль животъ. Сватбите и верностьта между двама не е наложено отъ христианството споредъ както мисли Йорданъ, а отъ много по ранно време. Чета книги за съчетаването на двама млади въ Сакаръ, а и други области. Освенъ съчетаването на двама отъ свещенникъ въ църква имало е толкова много древни свещенодействия наречени "обичаи", толкова много и все странни. Същински "езически" творения се извършватъ за двамата млади кои се взиматъ. Много е важно девственостьта да се даде на този когото обичашъ и който те обича до край. Ако не беше така Богъ нямаше да сътвори на жената девствената ципа. Също е важна девственостьта и за чистотата на рода. Рожбата няма да носи само гените на двамината родители, ако жената не е била девствена. И за това имало е много строга практика. Свеждатъ двамата и отвън чакатъ резултатъ. Трябва да има девствена кръвъ върху специално приготвената риза или чаршаф. Ако момата не е девствена повечето случаи я връщатъ. В някои села я качатъ по риза на магаре на обратно и я развеждатъ навсякъде да я видятъ всички. Никой няма да я вземе освенъ някой вдовецъ или недъгавъ. Така са постъпвали и спрямо мома коя е била крадена и успяла да избяга. На времето кога си открадне мъж жена, взима си я за цялъ животь. Сърцето му не позволява да я зареже. Случвало се е родителите да знаятъ че младите са се любили отдавна и на ритуала скриватъ че не им е за първи пътъ сливането. Тогава така е било заложено въ сърцето на човека. Залюбятъ ли се, ако се слеятъ преди сватба, непременно се взиматъ. А сега евреите наложиха на света "заеби, зарежи" Тая свободия е отъ скоро. Дълги милионолетия Верностьта се е пазела. Разврата идва отъ Содомъ и Гоморъ. После въ Кнососъ и навсякъде където стъпятъ евреите. Гърция, Римъ, Европата и Русия, Америка, Турция докато ние сме били подъ Турско все още пазела се е чистотата на Любовьта. Чак следъ "освобождението" туморътъ на евреите пуска жилки и между Българите. Завладяха ни чрезъ разварата и вече са въ цялъ святъ. Иначе ние преди сме ги стопирали. Знае се за катарите въ Испания, може и други случаи да е имало как Българите пречатъ на нечовешкото да обладае Човечеството. Но сега нямаме сила да попречимъ, защото повечето отъ насъ са възприели от евреите и подражаватъ на тяхъ сливането безъ любовь. Възвърне ли се вярностьта ще възкръсне България, ще се излекува Човечеството отъ рака-нечовечество. |
| Ванина 6.11.2015, 13:37 |
| Вярната жена Имало едно сегашно модерно време, една мома, ненагледна хубавица. Тя живеела въ висока кула изградена надъ стръмна скала надъ морето на края на труднопристъпна гора. Идвали момци, и безброй женкари да я искатъ, едните за жена, другите за мига временно забавление съ парчето плътъ, че светътъ не е като едно време кога се е тачело Семейството, а доста е заболялъ отъ развратъ. Та на пръсти се брояли влюбените, но и тяхъ не искала да вземе. На повикътъ имъ тя имъ отговаряла: „Не трепва сърцето ми, но мога да съм ви като сестра. „И дошълъ единъ мъжъ въ когото тя се влюбила, замечтала за Семейство и Рожби. Влюбила се и не попитала, сякаш нямало значение той люби ли я, ще я вземе ли, надявала се ако не иска да я вземе, поне Рожба да й остави, надявала се че ще й пише и думите му ще я топлятъ и крепятъ. И повела се отъ сърцето си, не изчакала да се съветва съ разумътъ си, прибързала и хвърлила му ключътъ. Ключътъ падналъ въ тъмната гора. Мъжътъ дълго го търселъ, но нали бил младъ, намерилъ го. Отключилъ портата на кулата и изкачилъ стъпалата. Запалили огнището и станали мъжъ и жена. Но мъжътъ си тръгналъ. Изгаснало огнището и настаналъ безкраенъ студъ по Земята. Жената отъ този день го чакала всеки мигъ, на всеки шумъ, пукотъ трепвала: „Дали не са стъпките му?!” На всяко пърхане на криле се преобръщало сърцето й: „Дали не е гълъбъ да ми носи писмо отъ мъжътъ ми?!” Много ли, малко ли време минало... Всяка секунда безъ мъжътъ й, за жената била като че цяла вечность разпната. Тя му писала безброй писма. Но не идвалъ той, ни весть, ни писмо отъ него. Тя носила 40 дена Рожба отъ него, но въ самотата не могла да издържи и пометнала. Продължавали да минаватъ отъ тамъ разни мъже. Съ някои тя общувала като братъ и сестра. Идвалъ често един монахъ съ който тя общувала като Човекъ съ Човекъ. Той й помагалъ тя да надделее болката. Често тя потегляла към оня святъ, но монахътъ я спсявалъ и възвръщалъ. Една нощь морето било сиво и мътно, твърде много развълнувано. Вълните свистели, пенели се и пръските стигали чакъ до прозорезътъ на жената. Въ нея нощь най сетне долетялъ единъ мокъръ и премръзналъ гълъбъ. Едва кацналъ на прозорецътъ и й подалъ писмо отъ Единствениятъ на сърце й, което не билъ написалъ собственоръчно, а чрезъ посредническа ръка: „Ти ме остави. Ако ме обичаше щеше да стоишъ при мене, макар и да не мога да те възлюбя достатъчно. И нямаше да отидешъ при другъ, ами по добре легнете си съ този монахъ. Или ако ме обичашъ и съмъ ти Единственъ избирай, последен шансъ ти давамъ, ела при мене! Но не мога азъ да те обичам как ти си очаквала. Не мога да ти бъда Семейство, защото аз си имамъ Семейство. А и съм вече много старъ.” Загледала се тя въ мрака и се смразила: „Не може жената да дели сърцето си съ другъ, но и за мъжътъ няма място въ сърцето му и Семеиството му за две жени.” Казала си жената и разтворила дланъ въ която бил ключътъ за портата на кулата. Да ида при него!? Но при него съм вън отъ Семейство, нямам шансъ, че нито ще съмъ му жена нито приятель, покрай Домътъ му ще съмъ израстъкъ случаенъ . Семейство отъ Любовь копнехъ, а той ме иска вероятно като вярна наложничка да съмъ му. Изморихъ се, не мога повече понеса полувенчатостьта. Ако ме поиска като сестра, да ида, да, ще го любя като сестра и помагам и грижа за Семейството му. Но толкова време не ме търси, едвали ще се съгласи да съм му сестра. Навела погледъ, впила го въ ключътъ и си рекла: „За какво ми е? Няма да дойде никога Единствениятъ ми. Понечила да го хвърли към гора тъмна, но се спряла и рекла” Ако се случи случайно да дойде... той вече не е въ състояние писмо да ми напише самъ, вероятно отъ възрастьта. И ако все пак дойде и ако му хвърля отново ключътъ... Може би е ослепял и няма да открие ключътъ както някога. А и да го зърне, толкова е остарялъ , че не може се наведе за да го вземе отъ земята. И жената се обърнала към разбушуваното море, пръски морска пяна се целунали съ сълзите й и се сляли въ любовна прегръдка. Тя хвърлила ключътъ въ водната стихийна бездна. Ключътъ потъналъ и падналъ на дъното на морето. |
| Ванина 13.1.2016, 7:00 |
| Из „Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.” Христо Кондоферски „За Люба Иванова Кондоферска, Улица „Митрополитска” 234, гр. Самоков 30. IX.1912г. Кадин мост. Незабравима ми жено, досега бяхме на бивак на Кадин мост, предполага се, че от утре тръгваме на линията и боят ще започне. Мила душо, лоши сънища ме преследват и за това ти пиша със сълзи. Незабравима жено и дечица мои: Ако падна убит, помнете, че сте имали мъж и баща, който макар и да се е показвал понякога строг, ви е имал най близко до сърцето си. Искам мила да им обаждаш по често, че те нямат баща, а той стана жертва на кървавата и мръсна днешна наредба и когато пораснат, нека се борят и отмъстят за покровителят им баща, който без време ги остави сирачета. Любо, моля те, при какви и условия да продължиш живота си, помни ме за дълги години и само когато изпълниш това мое последно желание/искане/, ще заклопа очи спокойно. Сбогом мила душо и деца мои, целувам ви мислено. Ваш другар /мъж/ и баща: Иван” Писмото до смърта му не е стигнало до адреса. На 26 януари мъжъ й (братецътъ на автора) е убитъ. Тя усетила кончината му същия день пратила писмо до братецътъ му въ което тревожно искала някакво известие за мъж й. И винаги питала за него. Въ книгата много преживени ужасии отъ войната на фронта са описани, ала по голямата болка отъ всичко е било невеста да загуби мъжъ си. Днешната война въ коя убиватъ преди всичко сърцата и душите на хората е много по страшна. Някога съпрузите са се любили на Средната Земя и след смърта си са заедно. Ако някой си отиде преждевременно пак са заедно. Моята прапрабаба останала вдовица съ осем деца. Как се е справяла съ домътъ си и земята, а била е и лечител и бабувала. Мъжъ й не я бил забравилъ, давалъ й подкрепа отъ оня святъ. Днешно време мъжете и жените забравятъ половинките си приживе, като че са омъртвели и склопили очите за любовьта завинаги. Повечето са претръпнали и считат секса за залагалка и удолетворение само на плътьта. Има и такива дето са се влюбили отъ цяла душа и сърце и са се излъгали да извършатъ святото тайнство на женихите, като са повярвали че любовта имъ въ духовно ниво ще бъде споделена и взаимна. И забравени биватъ. Как ще живеятъ или склопятъ очи безъ първо либе. Къде ще се денатъ на тоя или оня святъ? Страданието на забравените е многократно повче отъ страданието на жените, чиито мъже са убити на фронта. Това е най жестоката болка на Земята . За забравениятъ Времето е спряло и нищо няма значение. Това е продължението на войната на давидъ кой е убивал ритуално по най мъчителниятъ начинъ другородците безчетъ, като ги е притривал през триони и железни дикани . От тогава до сега духътъ на давид трие съ триони сърцата на хората като малко по малко незабележимо ги заразява съ похотливостьта си, и човеците биологически живи умиратъ духовно. Едни умиратъ отъ бездуховен секс , други въ болката на излъганите употребените и забравените завинаги попадатъ въ безвремието. Някои се опитватъ да се утешатъ съ второ, трето либе че и поредно. Но първото либе верно, или не завинаги остава да топли, или смръзява въ сърцето на човека. |
| Ванина 28.1.2016, 5:50 |
| За Любовьта няма сезони Животните се любятъ човешки, а съвремените хора, копирали разврата на содомъ и гоморъ, на давида и син му амнонъ се любятъ животинск... по долу отъ животните. http://biblia.bg/index.php?k=1&g=19&tr1=1 „4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата 5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.” http://biblia.bg/index.php?k=10&g=11&tr1=1 „И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия? 4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.” http://biblia.bg/index.php?k=10&g=13&tr1=1 „14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея. 15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си. 16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.” Дедите ни до скоро са пазели Вечната Пролетъ въ Семейното огнище. Но и нашия народъ туморътъ давидовъ обхвана. Кой копнее да има продължение Българскиятъ родъ, ако има деца да ги учи, да знаятъ че кога пораснатъ важно е да намерятъ човека съ когото Любовьта да е споделена и топла до край. Ако е въ плодовита възрасть нужно е да вземе примеръ отъ човещината у животните. http://www.lapichki.com/pets/statii_p.php?id=327 „10 моногамни животни” Повече са отъ десетъ. Още лястовичките, чухалчетата, орлите, делфините, китовете, чакалите и др. Но не само моногамните животни се любятъ човешки. Животните знаятъ точното време на плодовитость и не се разжегватъ не разпиляватъ чувства и сила напразно. Кравите следъ като се отелятъ си дават един, или повече месеца почивка и се разгонватъ. Ако не заченатъ отъ първи пътъ, повтарятъ. После стелни са деветъ месеца. Около единъ- три пъти се разгонватъ на година. Бикътъ дегустира кравата като я подуши, или опита отъ урината й, вдига глава към небето подобно на каменните светилищни глави, притваря очи и оформя уснтите си на О. Така той узнава кога женската ще се разгони. Овуацията на кравата трае окло половин день. Няколко дни преди това мъжкиятъ я обкръжава. Но не само кога се разгонятъ кравите биковете ги обичатъ. Търсятъ ги по всяко време. Докато дойните крави са въ кошарата биковете ги чакатъ пред вратата и издаватъ фалцетни звуци. Често лягатъ до тяхъ. Кога липсва някоя крава биковете са тревожни. Кога дадохме две крави въ друго село, биковете вечерта не се върнаха. На другия ден ги намерихъ, нито пасатъ нито си играятъ, стоятъ вцепенени навели глави и гледатъ тъжно. Те не забравятъ жените си. И ето Белчо и Цветанка осамотени танцуваха. Шарко е по силен отъ Белчо и той следъ Цветанка. Опита се да й скочи, но тя не му се даде. Обича си Белчо и осамотява се съ него. Топло му навежда главата си ! Стоятъ заедно един до другъ и си общуватъ духовно. Тя притичва, още не и е дошла овуацията, но Белчо не бърза, той се гали о главата й. Обича душата й преди всичко. Ето снимки. Ако някой иска да гледа филмчето да ми пише, ще го пратя. http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/thumbnails.php?album=439&page=1 |
| trak 29.1.2016, 15:19 |
| Teзи черношарени говеда българска порада ли са? Понеже се бяха внесли преди години много крави от Германия, Дания и Холандия с тази окраска и се изместиха българските породи говеда. Не съм сигурна, но мисля масово внасяха на подбивни цени холщайн-фризийското говедо, заради субсидии и далавери. Даже и от Франция бяха внасяли заради субсидии. |
| Ванина 1.2.2016, 3:49 |
| Не съмъ очаквала такъвъ въпросъ. Все се фокусирамъ върху невидимата страна на Живота подобно на Малкиятъ Принцъ. Още не съмъ пораснала. Всеки човекъ, всяко животно - Космосъ. Кравичките при всеки допиръ съ тяхъ, приливатъ вълни живителни. Много благородни са. Не съм се замисляла каква е породата имъ. Но и стопанинътъ имъ не ги знае. Той някъде преди 15-тина години е взелъ първото теленце, шарено било. Няколко години разменялъ мъжки за женски телета. Въ начало порасналите женски се завеждали въ съседното село на бикъ, после си чувалъ и бикове. Тъй че ако европейските добитъци са внесени не по рано отъ преди 5-10 години, навярно нашите са български. Една година и половина скроменъ опитъ имам съ добитъци. И не зная какви са отличителните белези на българските породи. Тукъ има и шарени и черни и кафеникави и бели съ малко черно. Последните четири теленца се родиха бели на рижави петна, но при израстването имъ потъмняватъ и придобиватъ чернобели окраски. Отъ две черни майки се родиха, и отъ една шарена - близначета. Бащите са Белчо на снимката и другиятъ бикъ също е шаренъ, но тъмните петна преобладаватъ. Преди около две три години пътувахме изъ Сакаръ тамъ пасяха предимно светли, бели съ малко чернички шарки. Смътно си спомнямъ че едно време на пътъ, или на село виждахъ предимно тъмни добитъци. Тук двете черни, едната покойница, отиде въ Раятъ я сънувахъ три дена преди да ни напусне, са най възрастни. И двете са ни любимките, защото са особенни, като Човеци са, разбиратъ и откликватъ на всичко. И много любвеобилни са. Покойната Цура и приказвахъ това кое не мога споделя съ хора и тя ме гледаше като близък човекъ и ми олекваше като си споделя. Тя е усетила, че единъ ни мами и го удари съ рогътъ си, но безъ щета. Помолих я да не ми гази градинката и ако и да влезе на два пъти, стъпките й бяха точно покрай доматките. И двете черни постоянно ме следятъ съ погледъ сякаш гледатъ въ душата ми. Шарените не са такива. Може би Цура беше предпоследна, а сега черната Надичка е последната българска порода тукъ. Като цяло тъмните са по устойчиви и общителни. Светлите свидетелства опитътъ на стопанина, лесно се разболявали и някои умирали. А имаше при насъ една светла крава коя бе подивяла и като се отели доста зоръ видяхме да я приберемъ, не даваше да се пипне че камоли да се дои. Въ продължение на време стопанинътъ съ галене я укроти малко. 14 дни бях при кравички край Първомай. На сърце ми падна Марта и тя е черна, вероятно българска порода, и тя ме гледаше като човек и ме разбираше, другата любимка Събка тя е кафявобяла. Марта много я обича. Казахъ имъ че никога няма да ги забравя. Малко са, малко са Българите Човеци. Де изчезнаха, кога се омешаха съ разни европейски, американски, еврейски, давидови, демонични влияния? Ми като трудно се намиратъ вече Човеци, добитъците са по Човеци и отъ хората. Съ животните може се общува духовно и човешки. |