Въобще християнските светци и мъченици ги отсвирваш по тангентата
Те са в календарът, за да покрият като с чувал, българските алпи. Не, че чистотата на техните образи не се губи и напластява през хилядолетията с какво ли и през късната античност, вече не можем да ги познаем, толкова са синкретични и многопластови.
Ето, навремето, когато събирах културен материал за студията "Щутград - столицата на царство Йотунхеймр", която така и не довърших, правих преводи от руски на български, от различни източници за Волос-Велес. Щом те интересува, ето, публикувам ги.
ВЕЛЕС-ВОЛОС
(преведени откъси от публикации на руски език на български език от Шегор Данъш, някъде 2012 г.,,а може и по-рано)
Името на бог Велес варира в списъците на летописите и поученията против езичеството – Велес, Волос, Власе, Власий, Влас – „животинският бог”, т.е. див, лют, зверски. Потвърждението идва от това, че Велес се уподобява на Пан – богът на дивата природа (Mater Verborum — "Veles: Велесъ — Pan, ymago hircina"). Оприличаването на Сатаната с козела в средните векове, не се нуждае от доказателства. Руските летописи по договора на Олег и Светослав с гърците в лето 6415 (911): „Императорът Лъв Александър сключил мир с Олег...
Вероятно Велес е дарител на богатство (чрез животните, които са основното богатство на нодамските племена – „богът на животните”, а по-късно и бог на благосъстоянието, което човек добива чрез своя труд в продължение на целият свой живот.
Има основания да се предполага, че именно Велес отговаря за изпълнението на законите и договорите, той е баща и разум на истината, подобно Хермес и Один. Затова „вторият идол Волос, богът на животните, беше на голяма почит при езичниците” (Густинска летопис) .
Упоменаването на Велес в договора на Олег с източноримският император, заедно с Перун – покровител на княза и неговата войска не е случайно. Меркурий германците призовавали в двойка с воинственият Марс. И неслучайно тук е свещената двойка – мъдрият, старият, но не съвсем положителен в християнски смисъл „животински бог” и силният и млад воин-господар.
Името Велес по мнението на много изследователи, произлиза от думата „волосат” – „космат”, което ясно показва връзката на божеството с животните, на които то се явява покровител. (Така, че е напълно възможно думата „влъхва” да произлиза от името на този бог и от обичая неговите жреци да се обличат в дрехи от животински кожи или палта, за да подражават на своя бог
На Велес принасяли в жертва бикове и овци. Той олицетворявал силата на златото. Оттук е разбираема клетвата на Святослав: „Ако те предадът Перун, нека пожълтеят както златото”. Перун и Велес не просто присъствали заедно в молитвите, но били и в противоборство – единият бил военен богл а другият – бог на останалата част от народа на Русия. По това време идолът на Перун се намирал на най-високата, княжеската част на Киев, а идолът на Велес, стоял ниско долу, на Подоле, на търговското пристанище. Някои свойства и знаци на езическият Велес, по-късно преминали в християнският Власий.
Велес притежавал вълшебни предмети, едни от които са вълшебните гусли и когато започвал да свири на тях, всички около него забравяли за света около тях. На магическото свирене на вълшебните гусли, Велес се учил от самата Жива.
Перун и Велес били противници, независимо, че тези два бога били братя, от поколението на Ясуней
Заедно с Велес в летописите стои и Троян, великан с кози уши, който се страхува от слънчевата светлина, а също така и Хор
Местата, където се създават светилища, посветени на Велес са гъстите хвойни или гъстите хвойнови гори.
Велес е “Морският цар” в руските народни приказки и легенди. С. В. Жарникова, правилно казва: “Велес (Волос) е господар на водата”. В християнската “Легенда за основаването (изграждането) на град Ярослав” е казано: “ Неверни са тия човеци, които се молят през сълзи на своя Волос, да даде (донесе) дъжд на земята”. Велес е повелител на “Водите (изворите) на дедите и прадедите”и той е Небесният Пастир, подкарващ стадата тучни облаци и тучни крави към Небесният Водопой. Велес е покровител на живата (живина) и мъртва (марина) вода, а също така –на всички земни кладенци, извори, реки, езера и морета. Велес Морски «Сед, як Окиян». А също така – господар на подземните води, свързани с Нав, със света на предците, намиращ се отвъд реката на Забвението, от която пият душите на предците, докато им дойде отново времето за въплъщение в света Яв. Велес е също така пазител на Калиновият мост на река Смородина, разделящ световете Яв и Нав. Съгласно народните предания, когато Велес Морски се спуска с гмуркане в своя подводен дворец, в морето се извива огромна буря (Шторм) и вълните на развълнуваното море, потапят корабите с моряците, които са излезли на плаване, но не са почели и поискали покровителството на Грозният Морски владика.
ВОЛОС-ВОДЕН-НИКОЛА
Обединението на Велес с Никола би трябвало да способства за връзката с водата. Трябва да подчертаем, че на първи план Никола, както и Велес са свързани с земните води, а не с небесните (дъждовете). Вързката на Волос с водата се изяснява въобще още от първоначалният мит за борбата на Бога на Гръмотевицата със Змея, в който след победата на Бога на Гръмнотевицата над своя противник се появява водата, завалява дъжд. „Змеят се крие в земните води” (Иванов и Топоров, 1974, с. 5) 91а. В този смисъл, Велес обитава земните води, а небесните идват от Перун; понякога, обаче Волос извиква дъжда и по такъв начин се оказва свързан и с него.
Според възстановеният мит, който можем да квалифицираме като етиологически - за произхода на гърма, светкавицата и плодородният дъжд. По мнението на редица изследователи, този мит може да се отнесе към общославянските земеделски ритуали за извикване на дъжд, които включват и елемента на къпане/заливане на жените с вода.
Съгласно мита, след победата на Перун над змиевидният враг - Волос/Велес се освобождават водите и започва да вали дъжд. В съответните индоевропейски паралели, двубоя завършва със освобождение на животните или жените, похитени от противника на Перун.
Велес-Волос в народните представи е свързан със златото, среброто, с идеята за изобилието. Той се представя като „златен човек с огромен ръст, дедушкой”. Велес-Волос е облечен в златни или червени дрехи и още Данаилов в 1909 г., е показал връзката на червеният цвят в народните обичаи и смъртта, защото между червеното и златното, в народните обичаи стои знак за равенство.
Трябва да отбележим, че в тази връзка , че св. Никола, често е наричан „Никола Златния” и затова е един от малкото християнски светци, чиито иконни изображения са правени на червен фон. Никола, както и Велес-Волос обладават функциите на плодотворящи начала и в такъв смисъл, можем да кажем, че както Велес, така и Никола са свързани, както със смъртта, така и с раждането.
Във връзка с това почитане Никола се отбелязва в специални обряди на варене и украсяване на яйца. Така например, в Сибир, ходят в гората, варят яйца и ги украсяват на Летен Никулден (9 май), както и на Зимен Никулден (5 декемрви). Яйцата в тези обряди са свързани с култа към мъртвите и плодородието.
Яйца са варени на бреговете на реките и езерата, също така на Света Троица, Възнесение, Петров ден. Всички тия дни са свързани с култа към Велес.
Такъв празник „Волося” или „Волосие” се празнува в четвъртък от първата седмица на Великият Пост. Макар, той да е свързан в християнският календар със св. Никола, неговото наименование, свидетелства за много древната му връзка с Велес-Волос – Владика на Вселената.
Велес-Волос (както и Никола) е свързан в северно-руските народни предания с болестите и изцелението. Така, например в случая на епидемия в чест на Никола добивали чрез триене жив огън. Никола нерядко се споменава в руските наричания (баяния), предназначени за лечение на болести.
Б.А. Успенски, подчертава, че св. Никола се представя в преданията
„На океана-море стои златен стол, на него седи св. Николай, държи златен лък, опъва копринена тетива, поставя залалена стрела, започва да стреля по... уроки и призоры (нещо като лоши очи, урочасване), или „Има едно златно море, в златното море златен кораб, на златния кораб пътува св.Николай, отваря морската глъбина, повдига железни врати, ...... .............. ?????
Но Велес-Волос също така е свързан с лечението и болестите, някои от които се назовават „влас”. Тук Волос, както и Никола се сближават с древногръцкият Аполон-губител и лечител, също така имащ връзка със златото.
В северно-руската народна традиция Велес-Волос е свързан с предането, тъкачеството.
Самото наименование Велес-Волос, много често указва че съсредоточието жизнената енергия на човека е в косата като дар и владение на върховното божество на Вселената.
Образът на св. Влас е поставян в краварниците и яслите, а на Власовден викали (сваляли) звездите за увеличение на стадата. Така в Тулска губерния, когато на Власовден на Небето се появят звездите, овчарите излизали на улицата и пеели: „свети звезда ясна в поднебесието за радост на света кръстен...”; „Ти засвети звезда ясна в двора...” и молили колкото звезди на небето, толкова овце в кошарата.
Църква с двойно име „Николай Чудотворец и Параскева Петка”. Деветият петък е често със значение Семика, т.е. ден за помилването на нечистите покойници. Именно Никола и Параскева Петка се изобразявали заедно в дръворезбата (дървена скулптура).
В народното възприятие Параскева Петка е „водна и земна майка”
Велес-Волос в народните представи е свързан със златото, среброто, с идеята за изобилието. Той се представя като „златен човек с огромен ръст, дедушкой”. Велес-Волос е облечен в златни или червени дрехи и още данаилов в 1909 г., е показал връзката на червеният цвят в народните обичаи и смъртта, защото между червеното и златното, в народните обичаи стои знак за равенство.
Трябва да отбележим, че в тази връзка , че св. Никола, често е наричан „Никола Златния” и затова е един от малкото християнски светци, чиито иконни изображения са правени на червен фон. Никола, както и Велес-Волос обладават функциите на плодотворящи начала и в такъв смисъл, можем да кажем, че както Велес, така и Никола са свързани, както със смъртта, така и с раждането.
Във връзка с това почитане Никола се отбелязва в специални обряди на варене и украсяване на яйца. Така например в Сибир, ходят в гората, варят яйца и ги украсяват на Летен Никулден (9 май), както и на Зимен Никулден (5 декемрви). Яйцата в тези обряди са свързани с култа към мъртвите и плодородието.
Тангра им пречи, съзнанието им го отхвърля. те вече не са Българи, но дори не го осъзнават. Това е Подмолът на Кряшизмът и на Юдаизъмът - неуловимото превземане на съзнанието и неговата пренастройка.
) на Еднажден, 6789г.
