Честита новата година и поздрави от Шопия
За Словата, които тази година издигаш си трябва сериозна медитация още повече ако искаме да ги реализираме
Интересно, че го казваш, защото за мен "трудностите преди успеха" започнаха от преди месеци, а на 21ви и аз копах колата от една пъртина, над едно дейре, точно по залез. Грубичък е Кубар Бабай, аз го виждам, но той е сърдит, защото дълго време сякаш е бил пренебрегван. Вероятно е оставал на заден план за сметка на други алпи / сили, които са имали директен отпечатък в човешкия бит, въпреки че именно той е отговарял дълги епохи, за човешката съдба.
Сега явно трябва да си пропомним неговото могъщество и значимост, за да можем да надделяваме над съдбата, така че приветствам всяко изпитание, на което ме подложи през тази година и след това. Така успехът в края на изпитанието избледнява като емоция защото самото изживяване, докато се стигне до там, своеобразното "ходене по мъките" прави живота шарен докато изгражда характер и вътрешен стабилитет. Наскоро бях прочел в една книжка, че старите китайци имали мъдрост, която гласи, че някой, който живее в богатство и води охолен живот ще има след това да тегли и те казват "сега съм добре, но кога ще плащам" и обратно някой, който се мъчи в живота, всъщност трябва да се радва, защото по този начин плаща и в последствие ще му е добре. С тази мъдрост сякаш започна за мен настъпването на алпът Бури Баръс тази есен.
И така след няколкото премеждия и след като прочетох споделеното във темата си мисля, че ние трябва преди всяко начинание, да се свържем с Него и да потърсим съвет и помощ. С други думи да премислим много внимателно действията си при предстоящо начинание, да се планират нещата предварително и с Негова подкрепа Свише тогава да се впуснем в начинанието, след като всичко е много добре премислено и организирано. Така един вид теглото е изнесено виртуално в съзнанието в общение с Небето и когато дейностите започнат има шанс да премиинат гладко. Както навремето - жертвите са били принасяни преди да се влезе в битката - тогава е била търсена подкрепата от Боговете, а не по време на битката или след това. Тази година, явно, трябва да си припомним тези традиции. Кубар Бабай обича славата и иска респект, за да може да помага иначе извръща глава и ние си трошим краката.
Билсага, билсага, билсага!
Слава на Тангра!
--------------------
??????? ? ??????? ??????!
Той е освобождение от светът като преходна илюзия, като Игра на Бога ( Лила). Защо, обаче светът, който виждаме с двете очи е една прехождаща илюзия, която сменя своите образи, за да държи съзнанието ни центрирано в нея ? Защото, това е булото на Ума, с което, той скрива световете на Духа, за да бъде сам той Господ и Творец на материалната вселена и да я позиционира като единствено възможната реалност. Затова Ленин там беше казал: "В света няма нищо освен движеща се материя". Това са двете очи, това е умът. Така човекът става роб на своят Ум, един път и втори път, роб на човешкото в него, което е парадокс, но е факт. Но, цикличността на космичните ритми, не позволява, това да е вечно. 
Така, че, не мисля, че Христов има какво да вземе оттук. Още повече, че той е школуван академично, чашата (съзнанието) му е препълнена и той си има тези минуси, които ние се опитваме да надраснем, като: култа към авторитета, християнството и коравият национален нихилизъм. Последното при него е особено отривисто и е маскирано като "анализ, преценка", но според мен е от болшевизма, с който е възпитаван. И от индоктринацията на християнството да се чака Спасителя и живота в бъдещият век. Болшевизма и глобализма не признават националността, за тях това е демоде понятие, както и понятието Родина. И точно тук е силата на Тенгриянството, че може да създаде Бъдещето, да го твори и да го визуализира, да създаде нов тип цивилизация, нов тип култура чрез Българите, разбира се, т.е. да проектира Българската Държавност като Бъдеще. Защото за това трябва да се диспутира: каква трябва да бъде Българската държава в Бъдещето, защото това е Бъдещето, не просто на нашите деца, това е Бъдещето на самите нас. Ние умираме и се раждаме отново, макар и в други образи и това, което си постелим сега, на него ще легнем след това. Причината, днес да е така, е, че лошо сме си постлали вчера. Това е. Българският Саракт, това сме Ние в Бъдещето. Затова, вчера си писахме с един приятел и му казах: "Аз съм един от носителите на Парадигма, Българската парадигма, но не може да се очаква от мен, да създам и Бъдещето." Защото Бъдещето не е просто едно предстоящо личностно битие, то е общностно. Ние сме личности, но вървим в общност. Затова Българската Парадигма трябва да стане и лично съзнание, за да стане сърце и бит. Много малко са хората, които в тази посока са направили това. Един друг приятел, вчера ме изненада приятно, като каза: "Ако някой ден управляваш, аз искам да правя това и това, тук виждам моето място". Ето за това говоря, че Парадигмата трябва да стане лично съзнание. Не да чакаш, аз да кажа, какво трябва да се прави, а сам да видиш местото си в бъдещата Българска държавност и да твориш според йерархията си. Не, да чакаш, аз да кажа. Всеки е другият. Да има Единоначалие, но то не бива да се абсолютизира. Единоначалието има отговорността да създаде Кръга, Огненият Кръг. Огненият Кръг е фундамента на Общността, защото създава поредица от Кръгове. Така се изгражда, така се етажира Бъдещето. Това е Пътят към Небето на една народност. Така Българската народност е преминавала през Времето. Идеята да се гради Бъдещето в Настоящето е един от основните лостове за управление на Времето, както казва Левски - да го обърнем. Точно това не може да схване Христов, защото той вижда българите като един малък, разнебитен, разделен и неспособен народ. Да, към момента, народността е в разсипно състояние, но състоянието на хаос, никога не е вечно. Хаосът, това е полето на творческата свобода, но това е, разбира се, за тези, които работят със сетивност над ума.