|
|
| Йордан_13 21.9.2017, 14:20 |
| Тъгата изкласила за жътва В душата изронва златен клас И като светкавица в сърцето, ражда внезапно, Вечното, живеещо в нас. Не ме търси в преходното, братко, Не ме търси в туй що отминава всеки час, Не спирай времето внезапно, Нека тече реката му през нас. В тихите води на езерото, Там где Небето цяло се провижда с поглед, От моята искра вземи си огън Освети с Надежда Българското Утро! |