Музика: Луиза Батир-Булгари; текст: Гулназ Гарипова
превод от руски: Йордан Стайков
Извисена, сияе стотици лета,
насред Казан, кула една.
Съдбата на народа и страната си
в душите си да съхраним
и миналото свято в животът си да (за)паметим
Не живеем ли за това?
Ти си в нашето сърце ханбике,
Красавица Сююмбике!
Припев:
Чува се, Сююмбике свойта песен пее
Сълзите й – пълноводна река
Ехото през вековете носи
Плачът на Сююмбика!
Сююмбика свойта песен пее
Да познаем бездната на историята ни зове.
България - Свята Земя! (Българийо - Земьо Свята)
Лъч сияен свети в кулите на крепостта!
(на руски)
Стоит сияет сотни лет,
Посредь Казани минарет.
Судьбу народа и страны
В душе мы сохранить должны.
Жить, свято помня о былом.
Не для того ли мы живём?
Ты в нашем сердце ханбика,
Красавица Сююм бика.
Слышится песня Сююм бики.
Слёзы её полноводней реки.
Эхо доносит до нас сквозь века
То как плачет Сююм бика.
Сююм бика свою ПЕСНЮ поёт,
Познать глубь истории нас зовёт.
Страна Булгар, святая земля.
Сияет луч на шпилях у кремля.
Понеже много яко ме държи кантата "Плачът на Сююмбике", реших да направя моят превод от руски на текстът й. Заложих на поетичността, не толкова на буквалният превод. Буквалният превод, просто не ми звучеше нито като смислен текст на дунавско-българският ни език, нито като добър текст за песен.
Разказ за кулата на Сююмбике, текст на кантата, Част 2
Музика: Луиза Батир-Булгари; текст: Анас Хасанов
Над Казан ярко свети полумесец златен
От старата кула древност навява,
величаво се възвишава, надалеч светлина на потомците дава
от царица Сююмбика в спомен за страшните, тежки години...
Духът на царица Сююмбике, духът на предците ни зове напред!
С истории за битки тежки, събужда се народът,
величава е любовта му, но още по-силна е скръбта му,
В сърцата ни рана (кървяща) отваря, споменът за тези дни!
Сююмбике!
Духът на царица Сююмбике, духът на предците ни зове напред
Казане - столице на българската земя, ти не забрави,
своята народна царица и горчилката на нейната съдба
Приела печално своята участ със скръб с хората тя се разделя
Казан в обятия обгърнал, духът й тревожно тъгува!
Отново свети месецът в небето, столицата ярко осветява
Сююмбика в песента остава, но духът й жив в народът обитава!
Духът на царица Сююмбике, духът на предците ни зове напред!
С историите за битки тежки, събужда се народът
Величава е любовта му, но още по-силна е скръбта му
В сърцата ни рана (кървяща) отваря, споменът за тези дни!
Интересното е, че аз някои думи от езикът на волжките българи наречени от Сталин "татари" ги разбирам, някак си смислово. Даже чух думата "куквам", която урусът бе превел малко по-иначе, аз и досега я употребявам разговорно; като се заслушах за лъчът, който осветява кулите на кремъл, т.е. на градът-крепост, чух думата "нур"... В тоя ред на мисли, преводът трябва да е за божествен лъч или светлина, но урусът така ги е превел на руски нещата, със сигурност текстът в поетична форма ще е много по-богат на волжкобългарски. През руският неминуемо ще се загуби много от него, но трябва да научим този български език, за да шкартнем руският
