В Медиапоол прочетох едно интервю на академик Андон Дончев,на времето една от книгите които ме караша да се гордея че съм БЪЛГАРИН бе "Време разделно"
-""Писателят акад. Антон Дончев: “Етническият мир у нас се крепи само върху толерантността на българина”
Златина ДИМИТРОВА
С тържество във В. Търново по повод 75-годишнината на акад. Антон Дончев започнаха Националните културни празници “Албена-2005” т.г. Авторът на знаменития роман “Време разделно”, преведен на 28 езика в тираж над 3 млн. екземпляра, продължава да носи удивително скромно товара на славата. Най-издаваната книга в българската литература след “Под игото” е написана само за месец и половина. Още с излизането є през 1964 г. тя превръща автора си в класик. За триумфа на “Време разделно” у нас и по света допринася и успехът на едноименния филм на режисьора Людмил Стайков. В момента писателят, който е почетен гражданин на старата столица, продължава работата си върху книга за Кракра Пернишки. Той e любимият му болярин още от “Сказание за Самуил”, отблъснал на два пъти византийските войски начело с Василий II.
Акад. Дончев, наистина ли мишчицата изяде книжчицата?
Опитват се да извинят тежкото положение на нашата книга с това, че съвременният човек много се занимава с компютри. Това може би е малко вярно за България, но не и за света. Доказано е, че компютрите не особено пречат на книгите и книгите продължават да бъдат един от важните фактори в духовния свят на съвременните народи.
Разделно ли е времето днес?
Ако трябва да сме откровени, всички времена са били разделни, но нашето време и за България най-вече е малко по-разделно, отколкото би ни се искало и би трябвало. Извършва се разслоение на народа ни от материална гледна точка се разширява пропастта между бедни и богати, а от духовна наблюдаваме отчуждаване на все повече хора от българската култура и език, от присъствието ни в обществения живот. Имам лошото предчувствие, че ние ще платим много скъпа цена за това в бъдеще.
Щеше ли да се получи писателят Антон Дончев, ако не бяхте израсли във В. Търново?
Да, категорично мога да кажа, че щеше да се промени тематиката, върху която пиша. Моето обръщане към българската история е предизвикано от присъствието на Търново и неговата история. Спомням си го как стана. Даже сградата на това училище (Хуманитарна гимназия, където правим интервюто), където съм учил, играе огромна роля. Ние бягахме от училище, не индивидуално, а целият клас, понеже много трудно могат да накажат всички заедно. Бягахме на хълма Царевец. Час-два и се връщахме отново в сградата. Тогава Царевец не представляваше това, което е сега, защото нямаше нищо възстановено. Имаше развалини и разпръснати камънаци. Най-странното беше, че като удариш земята, кънтеше на кухо, все едно че чукаш по капака на ковчег.
Много, много пъти съм лежал по гръб върху тревата с книжките до мен и загледан в небето как минават облаците. Тогава се питах за миналото на този хълм, какви са били хората, които са го населявали, и войниците, които са седели по тези крепостни зъбери.
Този интерес в началото и желанието да разбера всъщност беше търсене за самия мен. Може би след 56 г. това търсене се превърна във вътрешна увереност да разкажа това, което съм научил. Защото да решиш да разкажеш на хората нещо, което знаеш, не е никак лесна работа. Това значи да се намесиш в живота им със забраната да четат други книги, а само моите. Тази вътрешна увереност, че това, което им казвам, наистина е важно, много трудно идваше при мен.
Как гледате на непрекъснатите прояви на национализъм през последните месеци? Има ли опасност тази крехка нишка на мира и разбирателството между различните етноси у нас да се скъса?
Първо, не знам на кого е ясно какво представлява българският етнически модел, за който толкова се говори. Отношенията между етническите българи и хората от другите малцинства в България имат изключително дълга, дори хилядолетна история. Това, което се случваше и се случва в момента в България, е резултат от духовното развитие на нашия народ. На това аз съм присъствал в продължение на десетилетия. Никой няма право да влияе върху етническия мир. Не са верни и изявленията на някои политици, че те влияят в тази посока. Ясно е само едно, че етническият мир се крепи изключително на толерантността на българина към всички малцинства, които са го населявали и са живели на една и съща земя майка. А тя е майка на всички свои синове и дъщери.
Това, което се случва в последните месеци, е в резултат на пълното занемаряване и затваряне на очите пред това, което се случва между етносите в България. Първото доказателство за това е, че властта не знае, по-рано мислех, че тя не иска да каже, но тя наистина не знае какви и колко етноси има в България. В момента нашата статистика не може да каже колко етнически българи, роми, турци има. Иначе знаят колко са арменците, руснаците и евреите.
Кой от етносите у нас се развива?
Тази част от нацията, която в момента се движи и развива, са ромите. Те практически захранват и етническите българи, и етническите турци. Цифрите за присъствието на ромите в България, които се обявяват, са абсолютно неверни. Аз се страхувам, че има известно желание от страна на властващите да скрият точния брой на ромите, за да не се ужаси Европа. Но аз съм чел европейските статистики, които слагат 34 пъти повече роми в България, отколкото се посочват в нашите официални документи. Най-интересното е, че в тези съобщения се говори за сблъсъци между роми и етнически българи, а всъщност по документи това са конфликти на българи с българи. Нищо че са роми, но те се водят българи по документи и имат български имена. Всички вестници пишат роми, ромски младежи, но това са хора с българска самоличност, които при преброяването са се определили като българи. В същото време около 300 000 роми се обявяват за турци. Има десетки случаи, когато вие отидете при тях, а те отказват да се нарекат роми. Наши големи социолози казват, че когато ромите отидат при своите турчеещи се събратя и им кажат: “Вижте, вие сте роми” това било отродителен процес. Всъщност трябва да си зададем въпросите коректно и да си отговорим коректно, защото 10-годишната програма за интегриране на ромите теоретично се провежда за 370400 000 души, а всъщност става дума за 1,2 млн. души.
Не може 35 000 ромски деца да бъдат родени от малцинство с 400 000 души население, защото това прави раждаемост 10 %. Такъв прираст и при ромите няма. При положение че раждаемостта на ромското население е 2,5 на сто, за да се родят всичките тези ромчета, тези хора трябва да са 1,2 млн. души. Българският народ трябва да се обърне с лице към факта, че 9095 % от децата в цели окръзи на България, които влязоха т.г. в първи клас, са от ромски семейства, и на тези деца ние трябва да дадем образование, да ги научим на български и да ги накараме по някакъв начин да прекрачат в българското общество.
Въпреки Вашите 75 г. продължавате да пътувате с издателство “Захари Стоянов” за представянето на различни книги и срещи с читатели. Защо го правите?
Живеем във време, което има огромна нужда от всяко усилие в духовното пространство. След 1520 г. хората, на които нацията временно е дала управлението, започват да разбират, че без да се оправи духовната атмосфера, няма надежда за другото. Един град се вдига заради повишения серен двуокис, а насилието, което залива екраните и вестниците, хората като че ли не го забелязват. Те не си дават сметка, че пораженията върху психиката, която определя живота на хората, са много по-страшни от повишението на серния двуокис. Дано това наистина е зората, разтърсването на главата на една нация, която нека да не е по-добра от другите, но е създала и продължава да създава невероятни духовни богатства. Помнете, че се извършва смяна на демографската база на българския народ. Трябва да дадем в ръцете на всички подрастващи българския буквар, българската книга и съзнанието, че са българи. Да ги накараме да повярват, че не сме по-зле от другите, и да успеят да почувстват силата и красотата от това, че са българи. Когато ние сме тръгнали по своя исторически път, е имало 1015 народа по-силни и по-големи от нашия. Преди 1500 г. историята е извикала в Европа десетина народа и накрая излязъл най-малкият син Аспарух с прабългарите, който намерил да се посади на най-ветровитото място в Европа.
Преди 1000 г. цар Иван Владислав е издълбал каменна плоча с 13 реда надпис, където на няколко пъти подчертава, че е българин. И това, когато на Европа не є е идвало на ума да говори за националности. Важното е, че вие, ако видите тази плоча, ще прочетете всичко написано, защото е със същите букви, с които пишем днес.
За 1000 г. този народ е пренесъл своето слово, като 700 от тях са били в робство. Изключително трудно е да си представите какво е това, как е станало. Бил съм пълен с песимизъм и отчаяние, но като си спомня тези неща, изправям глава.
Защо въпреки силата на духа, която притежаваме ние, българите, винаги не ни върви?
Винаги, като съм се докосвал до народопсихология и гени, съм се чувствал неудобно, защото имах чувството, че има елемент на расизъм. В последно време се уверявам, че съществуват национални гени, и ви уверявам, че нашият народ има прекрасни гени.
Ние сме синтез от цивилизации, нации, култури. Неслучайно имаме едни от най-хубавите жени в света, големи писатели и художници, музиканти. Историята доказва, че при смесването нещата не се губят, а обратно. Преди 1000 г. в България са влезли 800 000 души печенеги и узи, при положение че е имало 1 млн. славяни, прабългари и траки. В момента някой в България да твърди, че е печенег? И те са имали качества, но ние сме ги направили българи, защото сме били по-силни и сме имали дух и култура. Атанас Далчев е казал, че българският народ има едно голямо качество, което може един ден да го погуби национален егоизъм. И което е най-страшното, в България това се смята за добродетел."
Интересно Вие кво мислите за статията.
--------------------
???? ?????? ??? ???????? ????? ??????? ??, ?? ?????? ?????????!" |
ама що ли се повтарям.......
) напомням/пояснявам :