Форум []

Това, че един народ има нужда от будители и будителство е твърде лоша атестация за самият него и сигурен признак, че този народ се обезличава и ще изчезне. Проблемът на българите е точно този, че не могат да са като бъдеще без наличието на будители във всяко свое настояще. Будността не им е много присъща като цяло. Да, в определени прослойки от него, тя е налична в различни степени, но като цяло, нещата са катастрофални.
Вчера търсихме дали на англичаните имат думата "будител". Бях убеден, че те нямат такава специфична дума. Думата им за това е "лидер", "водач", "цар", което, обаче е малко по-различно от това, което ние, разбираме днес, като будителство. Будителството, обаче, наистина е вид духовно водачество. Проблемът е, че българите имат нужда от него.
Както с един мой приятел си говорихме. Той вика: Ти правилно каза, на Българската Нова Година, че няма да правим повече ритуали тази година (както би трябвало) защото трябва и другите да направят нещо по въпросът. Не, че не опитаха, наистина, част от тях, и в крайна сметка, види се, не успяха, макар че, пак аз послужих като искрата да стартира това нещо, инак и това нямаше да има. Останалото, а то е мнозинството си кюта безметежно и се нагажда според ситуацията. Лично аз, предпочитам да не будя, а да творя според йерархията си и за това за целта се изолирам от днешният социум, който има нужда да бъде буден, т.е. да влагаш непрекъснато огромен ресурс енергия в него и резултата да е Здравко Димитров, както се шегувахме, вчера, провинциалният Бойко. Това е енергия хвърлена на вятъра, макар Джил-Ерирей, понякога да е полезен.
Инак може да се мисли, за този сън на българинът, дали не е производен на сънят на алпите, дали техният бит и живот не е сложил твърде дълбок и страстен отпечатък върху нас и затова ние, в определени историчекси периоди, както самите те да заспиваме дълбоко и да се събуждаме отново. Неслучайно акцентувахме върху "Сказание за Чулман", където ясно се вижда, че сънят на българите започва в краят на желязната епоха и тогава тежестта на цялото българско битие пада върху кановете и хайджиите (предтечите на народните будители), защото се губи Българският Обичай и лабътството и кряшството превзема българският организъм и го разяжда. Това убива Българската анродност и Българската държавност. Резултатът от това е налице в последващите епохи, та чак до днес. Ние днес, носим същият този товар, който са носили кановете Джумантай, Раудеб, Тергес, Зътолгау (Ситалк), Уктимас (Октамасад), Чокър, Атай.
Този период от 2500 години вече Низ, ние трябва да го пречупим, но това са общи усилия, не е по силите на един кан да го направи. Да, той може да поведе "война" със своят народ, както започнах и аз да го правя, за да подави кряшството и лабътството в съзнанието ни, но "една птичка, пролет не прави". Трябва да се освободим от този грозен навик да се надяваме само на кана субиги, а в същото време да сме обратни на неговите усилия с подръжка само на думи. Това ни хвърли в лапите на лабътството, авраамическите вери и чакането на Месията.