Движение 'Воини на Тангра'
Цветница -Празник на Цвeтята


Йордан_13 12.4.2020, 15:20
Цветница - "Празник на Цветята" е ден на алп биката Ашна (Гюлджихан), женският дух на растителността, "съпруга" на духът на урожая, плодородието, изобилието на земни блага Самар (Чумар)-Гюлджимеш. Той трябва да е , обаче някъде в средата на май, но при нас, с християнството, празникът е прикрепен към Възкресение Христово и кога ще бъде се определя от това, кога ще е Великденя, а вие знаете, че датата на Великденя се мени в зависимост от еврейската Пасха, т.е. Пасха-та, по този начин е превзела, този голям наш празник. Това създава дисхармония и аритмия. Промяната в датата на един празник може да стане, само, когато се променят космичните ритми и оттам планетарните цикли, а не поради религиозната календарност на авраамическите вери.

"Днес православните българи отбелязват светъл ден в християнския календар – влизането на Исус Христос в Йерусалим."

Цветница няма нищо общо с влизането на Христос в Йерусалим! Това е Денят на алп биката Ашна, женският дух на растителността, "съпруга" на алпа Самар (Чумар) - духът на урожая, плодородието, изобилието на земни блага. Датата на празника - вероятен 15 май (и по-скоро е свързан със Сабантуй - Гергьовден, празник на Самар /Чумар), но с християнизацията е прикрепен към Възкресенските чествания, затова датата му днес играе според Пасхата.

Румен Радев: Нека не допуснем никой да се почувства обречен!
Президентът поздрави българите за Цветница

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2020/04/12/rumen-radev-neka-ne-dopusnem-nikoi-da-se-pochuvstva-obrechen.445714?fbclid=IwAR3N7eI4bIPedLaW-0IW68JUIURDkyOIbgp7cGw9lhZl6bgHs8Xvi4lPoI0#comment-newest


Ашна - алп-бика на полските растения, жена на алпа Самар, възникнала по волята на Тангра от капка утринна роса; приема образа на: растения и цветя; други имена - Ашнан, Атна, Гюлджихан (“Цветно венче”), Ана Корсак (“Покровителка на родилките”), Кашан-бика; символ - Туба o (“Дървото на Живота”); празник - Чачак байрамъ (“Цветница”, средата на май, вер. 26 май).

Йордан_13 24.4.2021, 15:19
Абсолютно се абстрахирайте, от това, какво пише Уйкипедията за тези дни! Там е вкарана изцяло християнизираната версия, наблягайте на народните обичаи характерни за тях, защото те са много по-близо до Истината и Корените, а прикрепването им към християнският образ на Лазар и влизането на Христос в Йерусалим цели тяхната асимилация, нищо повече.
В мъжките образи, които инкогнито изплуват в честванията можем лесно да провидим алпите Самар и брат му Мардуган/Мардукан/Мардуан. Затова и аз наблегнах на специфичните подробности в ритуалите в тези дни. В древната ни, коренна вяра, не всякога честваме само един божествен персонаж, защото е много силна взаимосвързаността между алпите, нещо, което е влязло впоследствие и в структурата на нашата народност като родове и семейства. Това е парадокс, защото алпите са носители на силната индивидуалност и азовост и не се търпели помежду си. Нещо, което също е влязло в характерът на нашият народ. Но, когато е трябвало да правят планетарен бит, земен живот, те си взаимодействали и развили помежду си, онези отношения, които впоследствие са формирали фундаментите на българската народност. И по този начин в нея и чрез нея на планетата ни, вечно присъства Небето - Тангра!

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.
Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.
Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.
Народна повеля гласи, че Лазар е заповедник на горите и шумаците. Той чисти и треби горите, за да правят хората ниви. Лазар има в ръцете си балтия (брадва), с която сече гората, шумака и прави орници. Ето защо този ден се казва още и Лазар.
В деня на празника две моми носят кошници за яйца, защото лазарките се даряват само с бели яйца. Други две носят криваци (дебели тояги) – символично по този начин играят мъжка роля. Случва се едната да носи кривак, а другата балтия (брадва) и тя се нарича Лазарова булка.
Като влязат в някой двор на къща, двете моми с криваците застават и издигат тоягите, а другите моми ги заобикалят в кръг. В този кръг влизат други четири лазарки (условно казано), забулени с превес над очите. Без да се хващат за ръце, те танцуват около момите с криваците.
Докато лазарките играят, около тях наредените в кръг моми пеят лазарски песни. Както коледните, така и лазарските песни са нагласени за всеки член в семейството и за всяко обществено положение.

https://taratanci.com/folklor/balgarski-obichai/lazarovden/

https://bulgarianhistory.org/istoriqta-na-lazarovden/

и още:

" В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. 
С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца...“
Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това, с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни."

С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, според което девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било "лошаво". Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила, настигнала майка си и татко си, без да им разкаже нищо за това, което се е случило. След като  съборът приключил, тя се подчинила на изкушението и пристанала на змея. След време обаче й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но за нещастие, докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка. Когато чула песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От отчаяние, че приятелките й ще я видят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли "буенец", а девойките, които го изпълняват - "лазарки".
През неделния ден, на Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени "кукли" и завиват венец от върбови клонки, който пускат в течаща вода, за да се предпазят от Змея, но и да разберат дали скоро ще има сватба. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този обичай се нарича "кумичане" и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.


Йордан_13 24.4.2021, 15:21
(101) Загинаха моите мъже,
прекъсна се родът ми, -
и аз ще изсъхна сама
като старо дърво!
(102) Ослепяха очите ми от сълзи,
но те няма кого повече да виждат:
отидоха си моите близки,
оставяйки ме сама сред пясъците!
(103) Пясъци, пясъци и само пясъци,
пясъци, накъдето и да погледна.
Защо ми е да живея – угасна огнището
и сърцето ми се сви от тъга!
(104) Тежко, тежко ми,
аз искам да оплача моя род –
но не зная дори
къде е гробът на внучето ми!”...
(105) Изведнъж всички видяха
как птицата Чак-Чак
кацнала на пясъка
и скоро пак отлетяла.
(106) Учудих се – нали знаех,
че Чак-Чак никога
не докосва Земята,
а каца само на дърветата.
(107) Втурнах се към онова място
и, като видях върха на клонка,
стърчаща от пясъка,
почнах да я разкопавам.
(108) Хората ми помогнаха
и скоро ние изкопахме
дървото и детето,
прикрито от неговите клони.
(109) Ак-Джангирим позна
в детето своето внуче.
То бе живо – и тя
изгуби свят от радост;
(110) А когато дойде на себе си,
тя благодари на Тангра,
повелил на птицата Чак-Чак
да намери и спаси внука й.
(111) Принасяйки жертви на Небесата
Ак-Джангирим каза: “Искам
да пея и танцувам за Небесата!” –
и запя следната песен:
(112) “Бездънни са дълбините на Земята,
камъни и пясък лежат върху нея, -
но стреми се нагоре кълнът,
без да се отклонява настрани.
(113) Чува той пеенето “Чак-Чак”
на добрата птица Чак-Чак.
Лети тя, Чак-Чак,
запалва огнищата Чак-Чак.
(114) Пробива кълнът твърдта на Земята,
израства в могъщо дърво.
Защо расте той
и прави всичко това?
(115) Израства той, за това –
за да види Небесата,
за да даде клонка на птицата Чак-Чак,
за да изпълне волята на Тангра!”...
(116) Когато тя започна да пее,
девойките вдигнаха
над нея парче плат,
а после го спуснаха.
(117) А когато Ак-Джангирим
завършваше песента,
девойките отново вдигнаха
плата над нея.
(118) “Ще стане кълнът
красиво зелено дърво,
ще бликне в корените му извор –
ще стане то радост за пътника.
(119) Ще седнат под него
щастливите влюбени,
ще опитат плодовете му,
ще се насладят на пеенето на Чак-Чак.
(120) Дарил е това дърво
самият всемогъщ Тангра
за радост на хората –
не ще Го забравят те!”.
(121) Така завърши песента
щастливата Ак-Джангирим;
не забравиха хората
нейното пеене и танца.
(121) Оттогава българите
пеят и танцуват “Чак-Чак”
на сватбите и празниците
така, както Ак-Джангирим...


Днес държавният глава даде начало на инициативата "Да засадим дърво, да възродим българската гора". В идеята се включват доброволци от цялата страна. Държаният глава засади бели брези в Плана планина край София.
"Да засадим дърво, да възродим българската гора" не е само лозунг. Нашите гори не са само национални богатства, неслучайно те са вписани в българската Конституция, те са част от нашата национална памет и идентичност", каза президентът Радев, цитиран от БНТ.
„Засаждането на дърво е своеобразен акт на полагане на нов живот", каза държавният глава.
========================================================
Радев се надява да бъде сформирано редовно правителство, с ясни принципи и приоритети
Президентът не каза кога ще връчи мандата на "Има такъв народ"

https://www.dnes.bg/politika/2021/04/24/radev-se-nadiava-da-byde-sformirano-redovno-pravitelstvo-s-iasni-principi-i-prioriteti.488181?fbclid=IwAR15V0ezX7KowS_GI43VbPDKj2UJ5-sgTnK09XSOSq6MEONQKOxVP0i9F4E