Движение 'Воини на Тангра'
Науруз-пролетната нова година


Йордан_13 23.3.2022, 14:18
(Из "Джагфар Тарихи")

НАУРУЗ

Читателят, който е свикнал да посреща Нова година по европейски стил, навярно ще
бъде учуден да научи, че в древността българите са я посрещали през месец март.
Официалното име на българската Нова година е Науруз (Нов ден) и има индоарийски
произход. Използвани били и други имена на новогодишния празник – според имената на главните обреди на това тържество: Карга боткасъ и Каргатуй. Тези обряди били
посветени на главния виновник за новогодишното тържество – алп Мардукан-Карга.
Нали точно той разбил стената на духовете през нощта на 20-ти март, благодарение на
което над земята отново изгряло слънце и на 21-ви март настъпил Науруз – новият ден!
Мартенското гнездене на гарваните, в чийто образ алп Карга (гарван, врана) се явил на
хората след извършения подвиг било сигнал за празнуването на Нардуган. Хората
излизали на края на селата и градовете, принасяли жертва на Тангра и на алповете Карга и Самар и си устройвали съвместни пирове, на които сготвяли и изяждали месото на жертвения кон и новогодишни блюда от любимия на Карга ечемик – бира и ечемичена каша с месо. По името на тази каша целият обряд по варенето и изяждането на ритуалната храна бил наричан карга боткасъ. До наши дни са запазени огромните
български котли за приготвяне на храната и жертвеници с изображения на лъвове,
камили, козли и други животни... Най-весели били децата, разбира се. Те задължително
се катерели по дърветата и покривите, като крякали подражателно като гарвани.
Празникът завършвал с вечерно-нощни пирове, на които пеели Науруз бает, мита за Сак
и Сок, правели се гадания и обреда „каргатуй“ (гарванова сватба) - сговора между
девойките и младежите за бъдеща сватба, понеже Науруз бил смятан за благоприятно
време за избор на булка. След договарянето двете страни изяждали „гарвановата каша“,
като на жениха давали месото, а на невястата – кашата. По обичая малко месо оставяли
на девойките. Ако на сутринта тя изяде месото, то договорът се смята за сключен, ако ли
не – за разтрогнат.
С времето под натиска на мечетите съвместното празнуване на Науруз от мъже и жени
се прекратило, макар и самият обичай да не бил забравен. Болшевиките го причислили
към ислямските празници, като така показали пълното си невежество и в началото на
откритата си борба с религията го забранили. Уверен съм, че нашият народ някой ден
отново ще пее свободно ритуалната песен „Науруз бает“ (текст по В. М. Беркутов):

Ние пеем Науруз,
лицата ви прекрасни виждаме.
Щастлива Новата година!
Цял чувал ще е много,
пет кила ще е малко,
една връзка ще ни стигне.
314
Нека да се веселим!

СЮРЕН/СОРЕН
Според Кул-Гали този празник западните българи празнували преди Каргатуй, а
волжките – преди Сабантуй. Накрая във Волго-Урал победил обичаят на местните
българи да празнуват Сюрен преди Сабантуй, когато започва интензивното снеготопене.
Името „сюрен“ разтълкували като огън и като „празник на новия огън“ и се празнувал за
спомен от събарянето на стената на бедствията от алп Карга и завръщането на слънцето
над земята. Празникът (Тодоровден) започвали момците, които на сутринта яхвали
нагиздени коне и на групи, с песни и заклинания обикаляли селото и събирали яйца –
като символ на животворната слънчева сила и изобилието. Петелът и кокошката у
българите били символи на самото слънце... Във всеки край на селото ездачите се
събирали на колело в средата на улицата, като това символизирало едновременно слънце
и жертвеник (българските жертвеници били квадратни или кръгли с образи на животни
по краищата). Момченцата, дотичали при конниците, удряли с пръчки по вратите и
канели стопаните. Така те разигравали в умален вид мини-спектакъла по разрушаването
стената на духовете, където вратите били стената, а чукането по тях символизирало
строшаването й. Стопанките от тези села излизали на вратата и носели на джигитите яйца
в специално подготвена чанта. Когато чантата се напълвала, момците започвали да си я
отнемат един от друг. Описаните конни игри и разходки се наричали „сюрен чабу“ –
огнени скокове. След приключването и на тая церемония избраните по-рано стопани от
краищата на аула устройвали за всяка група гощавка под открито небе. Пристигали
музиканти, хората пеели и танцували. Част от събраните яйца и продукти била връчвана
на данъчните чиновници за хазната.
Важен елемент от празника било запалването на новия огън. Вечерта аулът бивал
обикалян от процесия в следния ред. Най-отпред тичали вездесъщите хлапаци, след тях
се движела стара каруца, теглена от девойки с разпуснати коси (обикновено робини или
бедняшки дъщери срещу заплащане). На тази каруца символично изнасяли злото и
миналогодишните беди от селището. За да не се върнат обратно злините, след нея
вървяли с войнствени песни и викове воръжени със саби джигити... Хлапетата тичали
към огнищата и ги гасяли, а домовете опушвали с клони от свещената хвойна. Стопаните
изнасяли от дома стари непотребни вещи или просто сноп слама (символ на семейните
нещастия) и ги мятали в каруцата, а участниците в обиколката били награждавани с
продукти. Накрая джигитите удряли със саби по вратата и нареждали този дом да не бъде
сполетян от беди и нещастия.
След края на обиколката каруцата се откарвала извън селото към гробището и я
подпалвали. Това символизирало раждането на слънчевия огън, който изгарял всички
беди и нещастия. Докато огънят горял, джигитите хвърляли в него старите си дрехи и се
биели със саби голи един с друг (битката на добрите и злите духове), а юношите
прескачали пламъците с възгласи „алас“ или „атряч“ (едно от имената на алпа Карга) и
пожелания да изчезнат всички злини и беди. Битката се наричала „сюрен сугу“ - огнена
битка, а прескачането на огъня – алас или атряч. След това от този огън – новия огън –
палели всички огнища по домовете. Невъзможно било да не останеш при огъня, да не се
поупражняваш със сабя и да не дочакаш той да изгори и загасне – смятало се, че така се пресича пътят на Слънцето, а това носело нещастие. Можела да изчезне силата на
оръжието на войниците. Със завършването на „алас“-а участниците в обреда изяждали
подготвените ястия и се връщали по домовете си. Момчетата тичали, а мъжете се
315
надбягвали до селището. Който победял, щял да бъде щастлив през годината. В по-нови
времена сабите (хвърляни след прескачането на огъня във вода заедно със снопове
горяща слама) били заменени с дървени имитации, с които също набивали всички
присъстващи на „алас“-а. След това тези пръчки хвърляли във вода или в огъня.
От края на XVI-ти до началото на XIX век при мюсюлманството на празника Сюрен
участниците били само мъже.

(Преводачът отбелязва наличието на собствени имена Сюрен и Сьорен у турци и
датчани... без коментар, както се казва...).

Йордан_13 23.3.2022, 14:24
С. Е.:
Но-руз е персийската нова година, понастоящем така я наричат в Иран.😉

Щ. Щ./С.Е.: Правилно, но не гледай в интернет, какво пише днес, питай персийците как се е появила тя при тях. И съм сигурен, че не знаят;))) Но, ние, Българите, знаем как, кога и кой го е направил. От Българите, де;))) Иначе, да, не само иранците, знаеш ли още колко народи, празнуват днес, Науруз?

С.Е.:Щ. Щ.: Абе реших да блесна с обща култура просто!😂

Щ. Щ./С.Е: Ето това е добро, как иранците честват. Числото 7 е в цялото честване

https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/5242

Инак, просто се опита леко да опонираш. Ако го бе написал Серафимов, немаше да го напрайш. Признай smil4334ad8a149e0.gif

В Дунавска България, Науруз е забравен като дата (21 срещу 22 март), но затова пък честваме Сорен/Сюрен, който на нашият дунавско-български става Сирница, Сирни Заговезни. На този ден, когато честваме Сирница всъщност са събрани и двата празника при нас, днес. В миналото де, сега честването на Сирница е още по-катастрофално постно. Затова ги публикувах и двата, да видим дали някой ще се сети, хахаха

С.Е./Щ. Щ.: Нищо такова не признавам, щото не е вярно. Не чета Серафимов.

Щ. Щ./С.Е.: Браво!

Йордан_13 23.3.2022, 14:28
Науруз - пролетната нова година

(според "Нариман тарих", част 1,2,3)

Съгласил се Угер да вземе брат си да помага в работата,
но му казал: "Не е добър планът ти за ограбване. Веднъж
при него ходих вече с цел такава, а той плати ми
на златните монети със звъна!

Ще трябва нещо друго да измислим, хитър е Хонджак,
както и всички българи - хинаси!"

Замисли се той как Хонджак да надхитри
и донесе вятърът песен "Зянгаркюз" (Синеоката).
В Алабуга тъкмо празнуваха Науруз - с другите
празнуваше дъщерята на Хонджак - Ярсилу.
Избраха я за Зянгаркюз и от хълма повика тя
Сюрен-бахадир за свой жених.
.............................................................................
Науруз - пролетната Нова година.
Зянгаркюз повиква духа на пролетта Леле Сюрен.
-----------------------------------------------------------
С песента си викаше го тя и плачеше,
протягаше ръце към Небето и пееше:
"Ай, тан никен, тан микен,
таннъм джаръмларъ бар микен?
Таннар аткан чакта къчкъръп елъйим,
миннен язулърак бармикен?"
("Настъпи ли утрото или не?
Блести ли златно утро или не?
Силно плача тази сутрин аз -
има ли някой по-нещастен от мен?)
75
Годеник си имам, синът на Мар - Сюрен,
но не може той да дойде при мен.
О, Мар, пресветли Мар! Всички те обичаме,
Ти си светъл, топъл и красив! (Мар е дух на Слънцето).
Защо ти, Джайтасур, не пронижеш
като с копия мрака, студа и леда
с лъчите си горещи?
...........................................................................
Джайтасур - "Повелител на лятото", едно от имената на Мар.
-----------------------------------------------------------------------
Защо ти, Абалане, не искаш да ме погледнеш,
твоя снаха съм, синът ти е мой годеник!
Аз съм толкова красива, с нищо не съм те обидила;
славих те и почитах те, добра снаха ще ти бъда!
Изгони студа и мрака, от Небето виж ме -
на кораба си светъл Сюрен изпрати ми!
О, Тунбури, духо славен! Камъните Дивови ти проби,
за да може Идел да тече през земята българска.
Толкова време внимателно люля по вълните
и по течението носеше кораби български.
Пробий сега леда по реката и доведи ми
кораба на милия мой Сюрен - да не плача за него!
...............................................................................
Абалан - "Баща на красотата", едно от имената на Мар. Аполон у гърците.
Тунбури - едно от имената на алпа Чулман Джалъш Арбай. Алп - дух.
Волга под устието на Кама се наричала просто Идел.
-----------------------------------------------------------------------
О, Джил, Джил-Ерирей? Защо, лекокрили, духаш
толкова слабо в платната на кораба на Сюрен?
Ти можеш в небето облаци стадо да гониш
и силни урагани да предизвикаш!
Повей по-силно в платната на кораба Сюренов,
та мъката ми по света да разсееш!
Къде си, годенико мой, мили Сюрен-богатире?
Чака те Зянгаркюз, идвай по-скоро, Леле! (лелеян).
Горя в нетърпение, не знам ще дочакам ли!
По-скоро пращай твоята златна стрела!
Ако не дойде сега, ще умра в очакване.
Зареди лъка си и пращай стрела!

Йордан_13 23.3.2022, 15:03
Продължавало ли е честването на Леле Субан на Сирни чак до наши дни? О, да, разбира се! Дори е призоваван: Лелюм-лелюм!

Изляло е, (страшно) Старчище, лелюм-лелюм
С ръждиво ножище, лелюм-лелюм,
С краставо конище, лелюм-лелюм,
Да се бори с юнаци, лелюм-лелюм
Кой да вземе момата, лелюм-лелюм.
Надвило е Старчището, лелюм-лелюм,
То е взело момата, лелюм-лелюм.

(Село Ситово, Родопи)

Къде са траките на Серафимов? Траките па ги нема! smil4341944e6b0c8.gif smil4341944e6b0c8.gif smil4341944e6b0c8.gif

Йордан_13 23.3.2022, 15:46
Данчо,

Поздравявам те с настъпилото днес равноденствие!
Да си жив и здрав! Да имаш сила и природата и цялата Българска земя да ти помага в това което си се заел!

Днес в 17:35 настъпи пролетното равноденствие по астрономическия цикъл. Много хора ще го отбележат официално утре което пак е вярно според мен.
В тези дни енергиите определено се променят. Аз го усещам по ускорените ритми в ежедневието и в събитията които се случват. Първо на най-микро ниво, след това на битово-ежедневно и на национално ниво. За глобален аспект мога да кажа че някои процеси се задвижиха обособени от годината и сега се ускоряват допълнително от пролетните вибрации.
Сурова е тази година промяната от зима към пролет - студ, вятър, сняг и дъжд, сякаш да ни покаже че цялото човечество, а и ние българите сме в преход и не сме съвсем на правилната пътека. Всички искат да живеят по старому. Лудите като нас, които искаме промените повече и по-големи към една по-добра версия на света посрещат нещата по-мъдро, но повечето хора нямат желание и готовност. Дори започналия конфликт иде да покаже, че положението е вървяло в грешна посока до сега. Това пак е изпитание за нашата мила и изстрадала родина. Българинът все повече почва да мисли освен да деградира както до сега и почват някои процеси в необятното му съзнание да се оформят и кристализират. Релето почва да фърга искри, клеясалите клеми се раздвижват и всичко потреперва, разтърсено от планетарните цикли, които трябваше да дойдат като заплаха пред лицето ни, та да се сепнем малко и да видим че има нещо което е по-голямо и мащабно от нас.
Пожелавам на всички ни, съратници тук за добруването на Родината да имаме все повече възможности да реализираме добрите си намерения!

Поздрави и най-добри пожелания!

П.

Честит ти Науруз, П.!

Да ни е честит, Денят, в който честваме Мар и Леле Субан! Уникалното е, че Българската Нова Година може да пътува във времето, следвайки „Пътя на Слънцето“ и че поне в три от четирите му кардинални точки, ние имаме изявени чествания на Нови години. Към тях аз лично бих добавил месец Сомор (септември), Сомор Ай, за да честваме изобилието духовно, душевно и материално в денят на есенното равноденствие, всяка година, за да пристъпим към новият Нардуган. Интересното на Науруз, Новият Ден е , че се предхожда от Сюрен т.е. Сирни Заговезни и в тези дни, ние би трябвало да палим Аратеб. Засега го правим само на Нардуган, защото както сам казваш, съзнанието ни не е дошло до това, до животът на небесното. Над нас, винаги стои Небето, но ние сме забили своят поглед в Земята. Дори растенията отправят взор към Слънцето, само ние, към земното и подземното. Е, как да не е продължителна зимата?:)))
Радвам се, че ти си единственият, който ме сезира и поздрави за Науруз, тази година, годината Бури Барс. Бъди винаги така буден и търсещ! Защото без будността на духа, ние сме преживе мъртви! Бомби падат покрай нас, светът се руши, но ние трябва да останем будни и да не отстъпваме от самообладанието, което духът ни дава, защото страхът идва от ума и неговата неспособност да зри бъдещето. Дори светът да погине, той отново може да бъде сътворен!
Хубавото е, че ние, Българите имаме своето епосно познание, как Българската Нова година, започва да пътува през Времето и кой слага началото на това пътуване, кой премества Нардуган и го прави Науруз

„Песен за Илат“

(58) Станал Укряч почитател на Мар
и все си мечтаел да го види отблизо
с очите си, но като малък
това не му било отредено.
(59) Но мечтата не го напускала
и когато порастнал, той
наредил на хората си да му докладват
за всяко силно опасване на пшеница.
(60) Той знаел от разказите на баба си,
че Мар много обича пшеница
и понякога дори се спуска на Земята,
за да си похапне от нея.
(61) Много пъти на принца
докладвали за опасвания,
но всеки път работата
се изяснявала с други обстоятелства:
(62) или с кражби от хора,
или с преминавания на царя по време на лов,
или с лакомията
на различни животни и птици.
(63) Но ето че веднъж Укряч,
тръгвайки да провери поредното отъпкване,
се уморил от дългото пътуване
и заспал направо сред едно пшенично поле.
(64) Когато се събудил посред нощ
от някакъв шум,
той видял в полето Мар в образа
на червен златогрив кон...
(65) На следващия ден Атряч
наредил на насипят на това място курган,
на върха на който построил
красив карамадж на Мар.
(66) В този карамадж Атряч
принесъл в жертва на Мар
много добитък
и, разбира се, пшеница.
(67) А кожата на най-големия
бял овен
окачил в свещената горичка,
засадена в карамаджа.
(68) А до нея
по заповед на Укряч
хората му положили
богати дарове.
(69) Всички тези дарове били обвити
в жълтата слама,
която Мар Джайтасир
най-много обича.
(70) А през нощта Атряч,
който останал да охранява
току-що осветения карамадж,
отново видял Нар Мар.
(71) Тарханът на алпите
се спуснал от небето
в образа на прекрасен
огнено-червен кон.
(72) В карамаджа той изял
оставените дарове,
след което се отъркал
с грива о кожата
(73) и тази овнешка кожа
станала златна
и получила названието
Джаръмшан...
(74) След това Атряч
почнал да празнува Новата година,
не в Нардуган, както субаш-българите,
а в деня на срещата си с Мар.
(75) Този ден бил в месеца,
който субашите наричали Баръс,
защото те давали на месеците
имената на годините.
(76) За разлика от тях
останалите българи
давали на месеците имената на числа
или на някакви събития.

Идеята за Богозримостта е основната тук, да видиш Бога, който почиташ. Атряч Таргитай го постига. Спомням си, как християните казват: „ Бог никой, никога не е видял“. Това не е точно така. Един от българските родоначалници го е видял и в идеята да го види е намерил и начина да контактува с него. Именно това е довело до възможността Българската Нова Година да пътува във Времето въвеждайки човечеството като фактор в планетарният динамизъм.
Никой не говори за Българите! Българите са Всичкото на този свят! Говорят ми за траки, гърци, римляни, египтяни, руснаци... Смях в залата!
На Науруз, първом е Мар Джайтасур (Летния) и след това Леле Субан (Пролетния), защото чрез пролетта се символизира саможертвата на Субан Карга (Гарвана) за разрушаването Стената на Дивовете, т.е. за извеждането на Слънцето от неговият продължителен минимум и прекратяването на Ледената епоха! Какъв народ е Българският! Народ, който чества свършека на Ледената епоха! Къде са били тогава въпросните траки, гърци, египтяни, римляни, евреи, руснаци?;))) Няма ги! Но, ние сме!
Слава на Тангра! Велик Науруз в Годината Бури Барс!

Йордан_13 26.3.2022, 20:57
Благодаря ти за добрите думи!
Прочетох с много голям интерес последния анализ на пролетното равноденствие и наш отколешен празник - НАУРУЗ! Много неща са преплетени в него. Както ти самия си назовал от Сирни заговезни когато се палят огньовете и започва пречистването, след което настъпва откриването на Новия Ден-равноденствието пред хората та чак до днес, когато е Благовещение. Аз го възприемам като финален ден, атестация на настъпилата пролет, но обновения ход на Слънцето. Съвсем неслучайно днес е деня в който на християните им се донася благата вест за Божия Син. Съвсем добре е преплетен многопластово този образ със старите вярвания, за да не бъде отхвърлен а напротив приет и възпяван наново в новия канон, но пазещ енеретиката на старото вярване.
Точно за това се сетих днес - викам си гледай как окончава този пролетен цикъл празници с Благовец! По подобие на зимните празници, които кулминират в Богоявление.
Та така, хубаво ги пишеш тези неща. Аз съм на мнение че много малко хора ги разбират в момента. Един път заради мисленето на обществото, и друго че малко хора се интересуват от такива духовни теми. Мисля че почват да намират почва в необремененото съзнание на по-млади хора, които се интересуват, търсят и интуитивно усещат че има сила в българското и това е техния път. Според мен все повече наши съграждани възпитавани в старите догми - комунящина и седесарлък започват да стигат до задънена улица и да говорят все едно и също и да нямат път напред, защото няма кой да им вярва. Просто това което говорят е непригодно за новата реалност. Процесът както ти самия каза е труден и по-бавен отколкото ни се ще. Българинът е като гъба попила всичката мръсотия на света и за това трудно се отърсва от идеологии, въпреки че дълбоко в себе си усеща когато нещо е грешно, фалшиво. Акълия е българинът, ама докато се сети... както е казал чужденеца още навремето - искам на българина втория акъл!
Поздрави!
============================================================

Здравей, П.!
Същото е и по времето на лятното слънцестоене, три дни след него идва Еньовден. Това са все проекции на Българската нова година във Времето, които маркират енергетиката на календарната година в различните сезони. Какъв ще е Науруз или Денят на Мар Джайтасир – Еньовден се определя от това, коя година сме в календара. Ако е Кубар Баръс ще е едно, но, ако е Кук Куян Дванш (Заека) ще е по-друго. Колкото до казването и писането, ние трябва да го правим, абстрахирайки се от това дали има резултат и какъв е той или няма разултат, и каква е бройката хора, защото идеята за резултата е на ума. Човек прави това, което му идва отвътре, ако не го прави, значи пропилява безцелно този свой живот. Аз лично съм така. Усещам, че това е, което трябва да направя, не друго и го правя. Не проявявам колебание, нито особено разочарование, ядосвам се, понякога за някои неща, но това е временно състояние. Повечето хора биха се отказали начаса, но самият аз не мога да се откажа. Не знам защо, затова и не си задавам този въпрос! Слава на Тангра! Да пропътуваме до Еньовден!

Йордан_13 20.3.2023, 1:58
https://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=15861&fullsize=1

Честит празник и на вас, братя! Науруз иде! Слава на Тангра!
Нашата Сирница, понеже е закачена за християнството бе по-рано! Да сте честити в Годината Дванш и нека квото е зло, при Давшан да остане, останалото Огъня пояжда!
А, да, чупенето на керамични съдове, не е гръцко, нито тракийско, хахахахахахаха... Да, нека, който може да преведе сносно текста. А баницата с новогодишните късмети при нас, няма абсолютно никакви християнски корени, а чисто тенгриянски;))) Абе, тоз ден си го наречете Празника на Седмолъчката!
===================================
Древен произход
редактиране
Фестивалът води началото си от древните ирански ритуали. Древните иранци празнуваха фестивала Фравардиган , последните пет дни от годината в чест на духовете на мъртвите, който днес се нарича Фарвардиган . Те вярвали, че духовете на мъртвите ще дойдат за събиране. Седемте свети безсмъртни ( Aməša Spənta ) бяха почетени и им беше предложено официално ритуално сбогуване в зората на Новата година. Фестивалът съвпадна и с фестивалите, посветени на създаването на огъня и хората. По времето на Сасанидската империя празникът е разделен на две отделни петолъчки, известни като по-малка и по-голяма пане . Постепенно се е развило вярването, че „по-малкото пане" принадлежеше на душите на децата и тези, които са умрели без грях, докато "по-голямото пане " беше за всички души.
Прескачане на огъня. Техеран, март 2018 г.
Преди началото на фестивала хората събират храсти на открито, свободно външно пространство. При залез слънце, след като запалят един или повече огньове, те прескачат пламъците, пеейки sorkhi-ye to az man, zardi-ye man az to , което буквално означава „[нека] твоята червенина [да бъде] моя, моята бледност твоя“, или негов местен еквивалент. Това се счита за пречистваща практика.
Разбиване на гърнето
Разбиването на гърнето (kūza-šekanī) е една от най-забавните дейности на Chaharshanbe Suri. В повечето градове гърнетата се чупят след прескачане на огън; този обичай очевидно се корени в суеверното вярване, че счупването на гърне пренася нещастието от хората в къщата върху гърнето. Има леки вариации в различните региони. В Техеран една или повече монети се поставят в нова кана, която след това се пуска от покрива на улицата отдолу. До ранните години на периода на Пахлави много техеранци обичаха да ходят в галерията на Naqqāra-ḵāna, където барабанистите свиреха в определени часове, и да пускат каните си оттам. В Хорасанбучка въглен, символизираща лош късмет, сол за предпазване от злото око и монети за благотворителност се пускат в гърнето, преди да се разбие; след това всеки член на семейството завърта гърнето около главата си, за да може всяко нещастие, което се очаква през следващата година, да се прехвърли в гърнето. Накрая гърнето се хвърля от покрива на улицата. В източен и югоизточен Иран обикновено се избира ненужен стар съд, а не нов. В Арак и областта Ащян зърна от ечемик се слагат в гърне.
Гадаене (fāl)
редактиране
Друга популярна практика на Chaharshanbe Suri е гадаене от кана (fāl-e kūza, fāl-e bolūnī), обикновено такава с широка уста (bolūnī). Всеки присъстващ поставя в каната украшение - пръстен, гривна, обеца, което е носил. След това листове хартия, надписани със стихове или изречения, съдържащи предзнаменования — броят на листовете трябва да е равен на броя на присъстващите — се поставят в каната. На едно малко дете се възлага да бръкне в каната, да извади едно листче и да го даде на най-учения или грамотен мъж в групата. След това детето издърпва един от орнаментите от каната. Мъжът чете на глас стиха върху листа, а притежателят на украшението научава от него какъв ще бъде неговият късмет. На много места, включително Исфахан и градове в централен Иран, е обичайно да се вземат съдби от копие наdīvān на Ḥāfeẓ , а не от парчета хартия. Четецът избира стих на случаен принцип като късмет за собственика на предмета, взет от гърнето. В Исфахан към орнаментите в каната се добавят малко огледало и кутийка с колириум, за които се предполага, че носят късмет (за подобни обичаи, свързани с първата вечер на зимата, Шаб-е Челла, виж Enjavī, напр. I, стр. 26, 126; II, стр. 165).

https://en.wikipedia.org/wiki/Chaharshanbe_Suri

=========================================================
Как в СССР забранили Науруз и как той се върнал при казахите

https://www.youtube.com/watch?
v=j2xdPWVia10&fbclid=IwAR0o4EmZpsuahHEr1799gHV8ZAywiB07z2w1SczUF8iNpPRbMHedJ82LJxI

Напротив, Майа;))) Науруз - Новия ден, Великден е един изключително духовен и един изключително български празник. Това е един от най-българските празници, заедно с Нардуган - Българската нова година. Просто, Българите са престанали да го празнуват, да го открояват като самостоятелен празник заради християнството, а и исляма, т.е. авраамическите вери, които започват борба срещу всичко народностно българско. Именно тази борба срещу всичко народностно българско превръща българина в течение на хилядолетията в атеист и чуждопоклонник. Защо? Защото неговото му е отнето! Отнета е неговата изначална древност, за да изпъкнат новопръкналите се народи след него, защото могат ли, да съществуват те, ако съществува суперетнос като българския? Разбира се, че, не!
И сега казваме, Науруз е Норуз в Иран, в Казахстан (тюркски и ирански народи) и т.н., навсякъде другаде, не и в България;))) Тази грешка поправяме в Годината Дванш!
Празника, в който честваме краят на Ледената епоха на Земята! Кой народ го има това? Кой народ може да каже, че е преживял Ледената епоха? Има само един народ - Българския, Пътника във Времето!
" Тези обряди били
посветени на главния виновник за новогодишното тържество – алп Мардукан-Карга.
Нали точно той разбил стената на духовете през нощта на 20-ти март, благодарение на
което над земята отново изгряло слънце и на 21-ви март настъпил Науруз – новият ден! "

Йордан_13 20.3.2023, 2:01
Приятели, предстои Пролетната нова година в Годината на Небесния Заек. Аз лично, смятам да пална огъня и да го прескоча, именно в тия дни. След всяко прескачане, наричане над огъня:

Всичко старо - изгори
Неудача – погълни
Зла мисъл – изпари
Златото на Яга – дим е твой
Плодородието – огнен рой
Болестта от мене - отнеми
Пречистен, нов и подмладен!
Като тебе – руменочервен!
Нов ден! Нов ден! Нов ден!
Великден! (Гарвановден)

Дойде ми днес, гато обръщах нивата с лопатата. На мене, така ми идват нещата. Сам гат съм с лопата;)))

Йордан_13 21.3.2023, 13:09
Честит ни, Великден (Науруз) на всички Българи! Великден - Гарванов ден (Каргатуй)! Нека така, както преминахме през Ледената епоха, да преминем и през Третата световна, защото и тя, може да ни донесе нова Ледена епоха;))) Тук искам да кажа няколко думи върху образа на Субан Гарвана, на когото е посветен този ден и неговата жена Байгал Чак Чак. Това е първообраза на Спасителя в човешката история, въобще, образ предшестващ всички останали, които познаваме и които са едни твърде късни исторически образи. Епосната история е достатъчно ясно разказана. Хората са наказани по заповед на алпа Мар заради това, че наранили алпа Чулман - Домоустроителя на нашата планета. Да си го кажем просто: осъдени сме били на пълно изтребление!;))) Алпите не се интересували от хората, за тях те били твърде жалки същества (което в общи линии, като гледаме и днешното човечество си е самата истина). Алпите, както хората много се мразели едни други и се карали често помежду си, но омразата към хората ги сплотява, за да построят Кара Коръм - Великата Стена, Стената на Дивовете. Всъщност, това е и Първата Стена в историята на човечеството, въобще. Оттогава стои и Традицията да се строят Стени, този път между хората;))) (Колкото богата е българската история). Тази "Стена", обаче не е за добро;))) Тя скрива напълно светлината на Слънцето и предизвиква Ледена епоха на Земята. Мар продължава да си свети, но не и за хората! С една дума, налице е дълбок и продължителен слънчев минимум. Хората опитват да се спасят, молейки алпа Шурале, но той им дава един безполезен съвет и изчезва; съвет, който помежду другото, впоследствие става и културно-духовна традиция при Българите;))) Така, хората, т.е. Българите научават първият си голям урок, че трябва да различаваш добрите от лошите, да развиеш сетивност да ги познаваш. Това става по пътя на емпириката и патенето!;))) Оттогава, Българите, се са си така;))) (Колко богата и поучителна е българската история). Не щеш ли, за голям късмет (пусти му късмет) среди нас се озовова алпа Субан, събудил се от дълбок сън. На него не му е много ясно, за какво е целата гюрюлтия, а и не го ебе, особено, хората умират, пука му на шмайзера;))), докато не го поласкват, че той е "Тангра". Забележете, този тънък момент. От момента, в който, Българите вдигат оръжие, за да наранят Чулман, до момента в който се налага да ласкаят Субан, за да ги спаси;))) Така и ласкателството като средство за постигане на цел, влиза като народопсихология у нас! Трябва да отбележим, обаче, че въпреки това ласкателство, на Субан отново му е през кура за живота на Българите и хората въобще, защото тогава Българите са хората, други нема;))) Той се сеща, че тази Стена, може да убие любимата му жена алп биката Байгал! Любовта му към Байгал, не към Българите е парадокса, който води до нашето Спасение! С една дума, този първообраз на Спасителя, не е като християнския Спасител Богочовек, на който му пука за сички орца - грешни или не и то дори, най-вече за много грешните, най му пука;))) Този първообраз на Спасителя, Субан е коренно различен и от образите на последващият Спасител в нашата духовна история - алпа Иджик Алабуга, както и от образа на самия Чулман, който в крайна сметка, превъзмогва нанесената му обида и също помага и спасява Българите! Субан е различния Спасител;))) Той обича Байгал (Рибата) и за да не замръзне тя в реката Дулосу, решава заедно със синовете си Сак и Сок да разрушат Стената на Дивовете! Заради човеците и тяхното Спасение?, както казва християнството... Ба, ба! Ич биля!;))) Заради Байгал!;))) Това също е влезнало в психологическата характеристика и си го има днешният българин (Колкото богата и поучителна е българската история). Субан руши стената със Сак и Сок, знаете историята, Байгал, обаче вижда това и превръщайки се в Чак Чак долита да му помага. Тя също го обича и от страх да не го изгори слънчевата светлина, идва да му помага, но Субан не я познава в този неин преобраз! Не познава любимата си Байгал! Но, синовете на Субан - Сак и Сок го предават и го изоставят в сюблименният момент! Колко типично българско е това! Колкото типично българско! И Субан и Чак Чак, поради това предателство изгарят под парещите слънчеви лъчи, разрушавайки Стената на Дивовете и създавайки днешният земен климат! Това е първото "Божествено Семейство", тъй като сега е модерно да се говори за "Божествени Семейства";))) И ако тук, говорим за саможертва, то тяхната саможертва, не е заради човеците и тяхното Спасение, както ще постулира мноооого по-късно християнската догма! По-късно, Тангра възкресява Субан и Чак Чак! Огромен и незаслужен късмет спохожда Българите! Затова, славете Новият ден, той е Гарвановден, Ден на Спасението! Заради него, днес има човечество! Велик Науруз, Велик Каргатуй! Слава на Тангра!

И сега забележете "Благовещение" или по народному Благовец. Според мен, този празник, винаги си е съществувал, просто е преформулиран под давление на християнската история и догма. А е Благовец (половин Великден), защото това е денят на вестта, че Стената на Дивовете е разрушена;)))Това е Благата Вест! Истинската Блага Вест! Защото носи спокоен и възможен живот на човечестото на планетата Земя! И сега да прочетем: "На Благовец задължително се яде риба или "поне с рибя кост да си почекаш зъбите";))) (стр.29. Енциклопедичен речник. Българска митология) Това е остатъка от Каргатуй днес, при нас;))) Трагедия! В памет на Байгал (Рибата) се е правило това! Никой учен, нема да може да ви каже, защо риба, затова аз ви го казвам;))) А, Благата Вест се носи от кукувицата, изкуква се;))) Вероятно, това е пак в почит на Байгал под формата Чак Чак;)))

Другото, което искам да кажа, защото, ако аз не го кажа, никоя кува или долнопробен селяк, милиционерски доносник след това нема да мой да го повтори, за да се напрай на умен, за моя сметка;))) Всички скални светилища с топонимия Гараванов, Гарван, не е заради това, че на тези камъни са кацали гарвани;))) Требе си изключително проста кратуна, за да поверваш на такава приказка, а са посветени на Субан Карга! На Субан под формата на Гарван! (Карга) До тях или в района им, може да има и християнски параклиси Св. Спас!;))) Искам да каа, че тоя Спасител, не е оня Спасител, който вие чакате да ви сменя памперсите!;)))




Йордан_13 23.3.2023, 15:11
ОТНОСНО ПРАЗНИКА МЛАДЕНЦИ

" Е, то по новото летоброене е 9.03, а по старото излиза 22.03.
Хм, а защо ли пък точно 40 шиша?! Астролозите го свързват това 40 с обиколката на Уран около Слънцето(82-84години):2=приблизително 40, и влиянието му върху Земята. Но...не бях чувала. Дали Дж.Тарихи нещо не описва?! "

Отговор: В случая е свързано с това, че празника Младенци е прикачен към християнският Свети Четирсет свързан със загинали 40 християнски воини от Севастия;))) Иначе, празника си е бил винаги Младенци или Светото както му казват в Хасковско, например и е част от Българския Великден - Науруз. (В Северозападна България много ясно изразен с паленето на огньове по високите места в мълчание. ) Безспорно. В това няма съмнение, защото, когато Субан и Чак Чак разрушават Стената на Дивовете, слънчевите лъчи ги изгарят, което е символика, поне за мен, че предизвикват слънчев максимум и шишовете, които се забиват в земята не са 40-сет;))), те са 140-сет;))), но стават 40-сет, защото към празника е прикачен "Св. Четирсет", предполагаемо. Инак, числото 40-сет също е свещено в Тенгриянството(40-сетте умайджанки, къргъз или киргиз) Трябва да внимаваме много, когато въз основа на такива, днешни данни започнем да тълкуваме, защото тези данни, може да не са точни, както в случая, вероятно не са или са вариращи и трябва да се интересуваме живо от генезиса на празника или поредицата от празнувания съпътстващи един голям празник, какъвто е Българският Великден, Науруз, пролетната нова година, която ясно е, че повтаря ритмиката на Нардуган (зимната нова година). Така ще е с всички останали кардинални точки на Слънцето - лятното слънцестоене, Празника на Българския Саракт, есенната нова година и Нардуган, най-великата, поне за мен, защото в нея е Тайната на Великата Нощ. Аз лично, винаги съм си падал по незримото, а не по манифестираното обективно, каквато е видимата природа, социалната динамика и т.н., където е развитието и растежа и плодоносието;))) Затова съм различен, съзерцателен съм, т.е. динамичен, но в една незримост. Манифестацията, шоуто, нещо не ме радват;))) И така, Субан и Чак Чак изгарят, т.е. Старата епоха (ледена) си отива и идва новата епоха, а Тангра възкресява Субан и Чак Чак отново, т.е. те са Младенци. Затова е в множествено число. Най-голяма метаморфоза при възкресението имаме при Байгал Чак Чак, защото тя става алп биката Теб биче, покровителка на огъня в домашното огнище и на семейството като цяло. (Затова от огъня на Сирница и Науруз се взема главня и се пали домашното огнище). Затова другата Година ще я наречем Годината на Българското семейство (не християнското, обаче, искам да уточня) или на Българския Саракт. Ще видим;)))


Тук, в изгарянето на Субан и Чак Чак има един момент, който последствие според мен създава познатата ни могилна погребална традиция, където с починалия съпруг, доброволно си отива и неговата най-достойна съпруга, хахахахахха, какъв шок за християните е това днес, понеже семейтвото, тогава е полигамно. Точно тя, символизира Байгал като Чак Чак, която Субан не познава на Стената в този неин преобраз. Така и умрелият мъж не знае, коя от неговите съпруги, ще го последва в Незримото. Но е парадокс и факт, че именно тя се преражда заедно с него в един и същи времеви отрязък, за да бъдат заедно и това е основата на сегашното стабилно моногамно семейство и е факт, че те не се познават преживе, но се търсят неистово и се намират, което е един от големите парадокси и това го наричаме Съдбовност. И е факт също, че това стабилно моногамно семейство си има своята иманентна и понякога, не толкова иманентна полигамия. Всичко това може да се види и проследи, точно от тази отправна точка. Един много древен подпласт. В крайна сметка, Субан е алпа, който най-много си пада по земните жени, ха-ха-ха и по алп биките (той не подбира, хареса ли му, негова е) и така много често момата бива залюбена от змея. Всичко това е Българско, не тракийско, да вметна!;)))

idle 23.3.2023, 16:06
Честит празник на настъпилата Пролет!

Да сте живи и здрави и да ви подпомагат пролетните енергии във всички добри дейности, с които сте се хванали!

Пазете си силата и бъдете отдадени! Всички стойностни дела, Небето ги вижда и помага!

Бъдете горди представители на българския народ, макар и останала малка част от него!


Йордан_13 25.3.2023, 12:51
Честит Благовец на всички Българи, Стената на Дивовете е разрушена! Слънцето, огрява един нов свят!

Йордан_13 25.3.2023, 19:41
Абе, аз се чудих, що на моменти ми бе "фиу-фиу";))), и ми бе едно такова мъчно, жално през деня, припи ми са ракия, и зех да чувам песента за Ангел войвода като музика;))) звънеше в главата ми, а то - ние палим огън го прескачаме и Слънцето и то фърга огин! Науруз е! ;))) Стената на Дивовете е разрушена!

Карта на Геомагнитна обсерватория Панагюрище:

http://data.niggg.bas.bg/magn_data1/dailymag_bg.php…

Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг -Стара Загора (ЦССЗМ ):
24 март 2023г/04ч00мин: Мощна планетарна геомагнитна буря (Kp=7; G3)...най-мощната от началото на 25-ти слънчев цикъл геомагнитна активност.
Изхвърлените на 20 и 21 март от Слънцето облаци коронална маса (CME) преминахаха днес следобяд и привечер покрай Земята, при това значително по-близо и по-рано от предварителната прогноза. Скоростта на слънчевия вятър се повлия слабо и остана в диапазона 450-500 км/с. Вертикалната (Bz) компонента на междупланетното магнитно поле (ММП) обаче претърпя много големи колебания- между -17nT и +10nT. Това стана причина за най-мощната от началото на 25-ти слънчев цикъл геомагнитна активност. От вчера следобяд до момента са регистрирани два 3-часови епизода с мощна планетарна геомагнитна буря (Kp=7; G3)***!!!*** , съответно между 14ч-17ч и 23ч-02ч българско време. Между 17ч и 20ч 3-часовият планетарен Kp - индекс беше равен на 5 (слаба буря, бал G1)***!!!***, а между 20ч и 23ч същият беше равен на 6 (средна буря, бал G2)***!!!***. Над България наблюдаваната геомагнитна активност беше както следва:
- смущение (K=4) (11ч-14ч)
- слаба буря (K=5) (14ч-20ч)
- средна буря (K=6) (14ч-20ч)
HELIOTARAXY.COM е официален сайт на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг -Стара Загора (ЦССЗМ ).
"КОСМИЧЕСКОТО ВРЕМЕ"
(МАЛЪК СПРАВОЧНИК):
http://heliotaraxy.com/spw_help.html
КОСМИЧЕСКО ВРЕМЕ: ПОТЕНЦИАЛНО
ОПАСНИ ЯВЛЕНИЯ
http://heliotaraxy.com/PDF/SW-Warning.pdf