Движение 'Воини на Тангра'
Алпа Дахус в "Сказание за Чулман" - извадка от


Йордан_13 3.1.2019, 22:34
Материал-Извлечение, който може да ви даде по-пълна представа за същността на Годината Докс (Дохс), представяйки ви различните страни и дела на алпа, представени в "Сказанието"


Сказание за Чулман. Част Първа.

Част І. Песен за Стара България

(16) А братът на Мар - Булут,
т.е. Големия Бик,
веднъж се възгордял от себе си
и също се обявил за тархан.

(17) За да усмири Булут,
Мар изпратил срещу него
своите могъщи синове -
Урус, Леу-Субан и Чулман.

(18) Казват, че Урус и Субан
се родили като едно същество,
имащо образа на двуглавия Барадж,
или Бабай, Бурат, Берен.

(19) Бурат бил по-силен от другите
и алпите го нарекли Тар -
но това име било обичано
също и от самия Тангра.

(20) Затова Всевишният го разделил
на два алпа:
на алпа Джангър - Урус-Бабай
и Леу-Субан Субаш.

(21) Тар щял да надвие Булут,
но братята не успяли…
Тогава Мар Джаръм-Ат
се оплакал от него на Тангра.

(22) Всевишният не изтърпял дързостта:
разбил Булут на парчета -
едно голямо, едно средно
и четири малки.

(23) Средното парче Тангра превърнал
В могъщия алп Курган -
нямало никой
по-свиреп от него…

(24) Тангра превърнал малките парчета
в алпите Дахус, Джил, Тан-Угез и Шурале:
те били също такива,
каквито и всички останали алпи.

(25) Дахус, който обичал образа на Бер-Булут,
Станал коняр и пазител на владенията на Мар,
а Джил-Ерирей станал дух на вятъра
и духал във всички посоки.

(26) Джил бил вятърничав, а Дахус - сериозен,
заради което Мар го уважавал
и му разказал за правилата,
угодни на Бай-Аба Тангра.

(27) Сетне Дахус съобщил
някои неща от това
на алпа Иджик-Алабуга,
когото обичал заради деловитостта му.



5. Как Субан разрушил Стената на Дивовете
(1) Мар сериозно се разтревожил –
нали Чулман бил любимеца на Тангра –
и наредил на алпа Дахус
да изтреби всички хора.

(2) Дахус лесно намерил
неколцина алпи,
пожелали да му помогнат
заради обидите на хората.

(3) Заедно с тях Дахус построил
Великата Стена Кара-Коръм,
която нарекли също
Стената на Дивовете.

(4) Докато строили тази стена,
Мар не светил няколко дни,
за да не ги изпепели
със своя огън.


(31) Чокър обичал образа на Челбас
и бил също тъй бърз и ловък.
За това, което узнал,
той тутакси съобщил на Таук.

(32) Веднъж Чокър-Челбас,
който преди това бил
своеволния алп Чонър,
се впуснал да гони Арча.

(33) С това той разгневил Мар
и по заповед на тархана на алпите
Чокър бил хванат
и започнали да го съдят...

(34) Съдията Дахус вече се канел
да го осъди на смърт,
когато за него неочаквано
се застъпила алп-биката Таук.

(35) Тя казала на съдията, че тя
била определила среща на Чокър,
но той я объркал с Арча
и затова я подгонил.


(52) За това Ет-Барак
също бил възнаграден...
Като узнал важното съобщение,
той успял да разкаже всичко на Дахус.

(53) Отначало Кебек бил
един безпътен алп:
живеел, както си искал,
и крадял добитъка на Мар.

(54) Но веднъж попаднал
в капана на Дахус –
пропаднал в ямата
и се примолил за пощада.

(55) Заклел се вече да не краде
и обещал да се поправи.
Тази гореща и искрена клетва
трогнала сърцето на Дахус.

(56) Дахус едва се справял
с охраната на обширните владения на Мар,
затова той уговорил тархана на алпите
да приеме Ет-Барак на служба.

(57) Така Кебек станал Балкан –
Пазителя на владението на Мар
и се отблагодарил за това
на страшния алп Дахус.

(58) След синовете на Мар
Дахус бил най-уважавания алп.
За това, че той устроил зимата на Земята,
хората го нарекли Къш-Тархан.

(59) Хората го представяли
в образа на бяла сова и бяла камила,
а в най-големите преспи
виждали неговите гърбици...

(60) Дахус поискал да разкаже
за волята на Тангра на Чулман,
но не го намерил...
И побързал към планината Балкан.


Част ІI. Песен за Илат

30. Атряч Таргиз се спуска в Царството на Чулман и какво произлиза от това

(89) Като узнал, че златото е готово,
Таргиз отплавал за него с кораб.
Когато пристигнал в Тарвил,
почувствувал, че земята се тресе.

(90) Атряч попитал своя син,
който бил княз на Тарвил
за причината на това тресение
и онзи му разказал:

(91) “Край града
в едно потайно място
е попаднал в капан
великият алп Дахус.

(92) От време на време
той се опитва да се измъкне от него –
блъска с цялото си тяло
и разтърсва земята”.

(93) Отишъл Таргиз да погледне
и като видял, че бивните на Дахус
били заседнали в дънера на едно дърво,
учудено попитал алпа:

(94) “О, велики диве Дахус,
защо ти, толкова могъщият,
не можеш да измъкнеш бивните си
от дънера на дървото?”.

(95) С въздишка му отвърнал Дахус:
“Това не е обикновено дърво,
а клон на самия Бой-Терек.
Не знаех за това и попаднах в беда.

(96) Преследвах аз алпа Лекдиу,
бе ми наредено да го накажа
за неблаговидните постъпки,
а той се скри зад този клон.

(97) Той знаел, че това
е клон на Бой-Терек,
който не пуска
това, което се забива в него.

(98) Реших, че лесно ще поваля
това укритие на Лекдиу,
ударих по дървото с бивните си –
и те заседнаха в клоните.



(99) Макар и да е безполезно,
опитвам се да се измъкна от капана,
защото страшно огладнях
и чувствувам, че отслабвам и умирам”.

(100) Съжалил Таргиз великия алп
и си спомнил за чука на Хурса;
помислил си: “Ето повод да го изпитам!” –
и ударил с него клона.

(101) От този удар
клонът се пречупил…
Освободил се от плена Дахус
и взел да благодари на Атряч.

(102) “Кажи ми, с какво
ще мога да ти се отблагодаря?” –
попитал той Укряч, но онзи отвърнал,
че си има всичко.

(103) “Тогава вземи това –
такова няма никой!” –
казал Дахус и дал на Таргиз
едно малко парче студ. -

(104) “Не хвърляй това нещо
и винаги го носи със себе си, -
може би някога
то ще ти послужи!”.

(105) След това Дахус
се заел да лекува раната
на клона на Бой-Терек,
а Атряч си тръгнал по пътя…

***
(111) Чувал съм, че истинските царе и алпи
не изгарят в огъня.
Затуй нека запалим ковачницата
и да разберем истински ли са или не!”.
(112) Всичко това било измислица на Хараб,
но хората не знаели това:
затрупали те ковачницата с дърва и въглища,
а Хараб подпалил всичко това.
(113) Хурса и Атряч
не чували нищо,
защото в ковачницата
било много шумно.
(114) Едва когато запламтяло
всичко наоколо,
Таргиз разбрал,
че работата е лоша.
(115) За щастие, спомнил си
за парчето студ –
взел го
и го хвърлил в огъня.
(116) Стоварил се тогава в ковачницата
такъв страшен мраз,
че Хурса и Атряч
затракали със зъби от студ.
(117) Когато цялото гориво изгоряло,
те излезли от ковачницата да се постоплят
и Укряч попитал хората
какво правят тук.
(118) Хората му разказали всичко
и възмутеният Атряч казал на народа:
“Аз пък съм чувал,
че цар Хараб е самозванец!
(119) Хайде сега да проверим
истински ли е самият той!”.
Взел той Хараб и го затворил
в двореца Кабан.
(120) Този дворец стоял
на брега на красиво езеро,
заобиколен от прекрасни градини
и поразявал с великолепието си.
(121) Казват, че там Хараб бил скрил
несметните си съкровища,
но Таргиз не се отклонил
да ги търси.
(122) Хората затрупали двореца
с дърво и въглища и го запалили.
Изгорял дворецът до основи,
заедно с коварния си стопанин.

Част ІII. Песен за Кимер

(167) Когато било нужно
някъде нещо да се замрази,
Мар казвал за това на Дахус,
а той вземал студ от пещерата.

(168) Охраната на този студ
Къш-Тархан възложил на Руджа,
защото отдавна го познавал
и му бил благодарен.

(169) Веднъж алпът
Дахус Къш-Тархан
тръгнал да търси
алпа Салум.

(170) Той бил отвлякъл овцете на Мар,
пасящи на ливадите на Алъптау,
а когато Дахус го проследил,
го ранил и избягал.

(171) Силите почнали да напускат Дахус
и му се допило.
Забравяйки за предпазливостта,
той тръгнал по една пътека.

(172) Но по пътя към извора
Дахус паднал в една яма,
която изкопали имегените,
ловуващи наблизо.

(173) Като открили плячката, имегените
почнали на висок глас да обсъждат
как по-добре да хванат
и изядат Къш-Тархан.

(174) Този шум дочул
минаващият наблизо Руджа;
той оглеждал своите владения
и проверявал граничната стража.

(175) Той прогонил имегените
и, като измъкнал Дахус от капана,
отвел го в своя батавъл
и там го излекувал...


56. Какво разказал на Джирас внукът на Кубан – Тар-Кубан

(12) Мина се известно време – и Искел
бе изгорен от нова суша,
отново случила се
по вина на злия Къръш.

(13) Когато Дахус престана
да замразява Аскъп,
завикал към него Къръш:
“Защо пожали българите?”.

(14) Но Дахус му отвърнал:
“Не съм ги пожалил,
а свърши онзи студ,
който можех да изразходя...

(15) Някога алпите можеха
да изразходват запасите си,
както си искаха – и така беше
до следния случай.

(166) А Дагрий бил приготвил
капан за Джуанъш:
дълбока яма с вода,
изкопана под пода на двореца.

(167) Ямата била прикрита
с пръти и килими...
Като стъпил върху тях Куян,
тутакси пропаднал в нея.

(168) Дагрий хвърлил парченце студ,
което бил измолил от Дахус,
в онази яма: замръзнала водата
и Куян бил скован в леда.

(169) Лесно завзел след това
Дагрий Миджан –
и, усилвайки се десетократно,
решил да потегли срещу Шатър-Булгар.


60. Как Раудеб се бил със Шаръкан

(4) Така Акбия узнала,
че над Аскъп надвисва
невиждата беда –
синът на Бер-Кавес – Шаръкан.

(5) Отишла Акбия при Бай-Тимат
и тя й разказала
всичко, което знаела
за този Шаръкан.

(6) Когато той се родил,
Бер-Кавес поднесъл на Дахус
големи дарове
и го помолил:

(7) “Искам Шаръкан
да прилича на теб –
дай му сила
и му бъди втори баща!”.

(8) Харесали се на Дахус
даровете на Бер-Кавес
и той му казал:
“Постави сина си в един ледник!

(9) Нека, докато израстне
да яде само лед – и тогава
той ще стане най-могъщия
бахадир на Земята!

(10) Ако в моята година
той започне война
и премине река Бурут,
той ще завладее цялата Земя!”.

(11) Поставил Бер-Кавес сина си
в един ледник посред Карбат.
Когато порастнал,
той се спуснал от планините.

(12) Хората, които го виждали,
в ужас се разбягвали:
ликът му бил страшен
като лика на мъртвец.

(13) Той бил рогат
и с огромно тяло,
а около него
се виела мъгла...

(14) Разпратил Бер-Кавес
своите пратеници,
призовавайки съседите
да се присъединят към него.

(15) Съгласили се да се присъединят към него
20-те племена на рънджайците
и наубурийците – с надеждата,
че ще разгромят и разграбят Булгар.

(16) Решили те
да обединят силите си
в един ден
от годината на Дахус...

(17) Разказала Акбия
за това на мъжа си –
и Раудеб решил
да събере приятелите си.

(18) “Ще потеглим, - казал й той, -
срещу враговете на Булгар.
Аз ще се бия със Шаръкан,
а приятелите ми – с наймитите!”.

(19) Трябвало да се бърза,
тъй като до онзи ден
оставали само
три месеца.

***
(80) Искал Шаръкан
да си свие туй-онуй:
той бил толкова алчен,
че грабел навсякъде и винаги.

(81) Свалил той седлото с дисагите
и ги привлякъл в своя ъгъл.
Като разглеждал вещите в дисагите,
той забелязал шапката;

(82) видял на нея знакът на Субан
и разбрал, че това е
шапката-невидимка,
за която отдавна мечтаел.

(83) Едва не извикал той
от голямата си радост:
решил, че сега със сигурност
ще убие Раудеб.

(84) Едва дочакал сутринта –
и, надявайки шапката-невидимка,
тръгнал към Раудеб,
за да го посече.

(85) Но тогава долетяла на майдана
Акбия в образа на пчела.
Тя почувствувала тревога
и разбрала, че мъжът й е попаднал в беда.

(86) Ужилила тя
задрямалия Раудеб.
Събудил се той – и се досетил
коя била пчелата.

(87) Казала му Акбия,
че идва към него с меч
безжалостният Шаръкан
с неговата шапка-невидимка.

(88) “Не мога да сваля от него
шапката, - добавила тя, -
не ми разрешава това
великият алп Дахус.

(89) Той наблюдава боя.
Сам не се намесва – и на алпите,
които са дошли тук
не позволяда да се месят в него.

(90) Аз мога само да летя
над главата на врага,
за да знаеш къде се намира той, -
а ти повече не заспивай!”.

(91) Почнала да жужи Акбия
над главата на Шаръкан.
Ударил Раудеб с меча,
но врагът отбил удара му.

(92) Били се те през целия ден
и, разбира се, предимството
било на страната на Шаръкан –
силно изпоранил той Орджак.

(93) Но и Шаръкан към вечерта
изгубил шапката-невидимка:
поискал да прогони пчелата,
но неволно смъкнал шапката.

(94) Тогава Дахус забелязал
хитрата Акбия,
повикал я при себе си
и й наредил да не се пречка тук.

(95) Но внезапно долетял Беркет,
грабнал шапката –
и я отнесъл
на сигурно място...

***

125) Дахус помолил Мар,
а той – Всевишния
Тангра да се смили
над Шаръкан.

(126) Творецът направил Шаръкан
алпа на безпътицата Саргуз.
Примамва той пътниците
в пустите места с миражи...

(127) Като чул думите от облака,
Раудеб изпаднал в ужас.
Паднал бахадирът на земята,
помръкнало съзнанието му.



61. Как Раудеб се прощавал с Аратеб


(134) Изпил Раудеб бала –
и видял Куман.
Тя била по-прекрасна
от всички девици на света.

(135) Никому не била казвала Куман,
че тя била джиркош.
Поискала тя веднъж
да поживее човешкия живот.

(136) С помощта на Мосхаба
тя избягала на Земята,
а там срещнала
група младежи и девойки.

(137) Те празнували
Чачак байраме
и изяснявали коя от девойките
пее най-хубаво от всички.

(138) Като я видяли, те
я помолили да попее.
Пяла тя – и я избрали
за Чачак къз или Гюлджихан.

(139) Билият сред младежите
тогава още млад Джумантай
се влюбил в нея
и скоро се оженил за нея...

(140) Много беди
изпитала тя на Земята,
но нито веднъж не пожелала
да се завърне в Тама.

(141) Но Дахус, боейки се от това,
че тя някога
ще вземе и сгрее Шаръкан,
я затрупал със сняг...

(142) По волята на Всевишния
тя отново станала джиркош –
само сега й разрешили
да се отлъчи, за да се срещне със сина си...


64. Как Искел станал цар



(72) Искел нарекъл Дагор
злощастния Орджак –
тази дума била
посмъртното име на царя:

(73) нали не бивало българите
да наричат починалия
по последния помен
със старото му име.

(74) Предишното име може
да призове духа му от Тама:
ще се върне той – и ще
отмъщава страшно на живите...

(75) Наложило се Уктимас
да се съгласи с Искел –
и Кряшилем ги попитал:
“Кога ще замръзне река Тал?”.

(76) А това било през лятото
и Уктимас отвърнал:
“След пет месеца!”,
а Искел: “След половин час!”.

(77) Засмял се Уктимас
и неговите привърженици –
не се досещали те, че това
са им устроили злодеите...

(78) Гобе била
любимка на Дахус.
Уговорила тя алпа
да помогне на Искел – по молба на онзи...

(79) Тогава Дахус взел
и замразил река Тал,
която протичала до мястото,
където се провеждал кинешът.

(80) Отишли багълите да проверят
предсказанието на Искел –
и открили, че реката
е покрита с дебел лед.

(81) Уктимас и хората му
не могли да кажат нищо
и багълите избрали за цар
развратния Искел.





Йордан_13 3.1.2019, 22:40
За мен Нова Година е на 21 срещу 22 декември, другата "Нова година" е напълно безсмислена. В Годината Дахус е руната Ийс (замръзни). Разбира се, Ийс е Щит срещу Злото. "Спри, замръзни", за да се съхранят Българите, едно още по-драстично действие от охраняващата сила на Годината Етх(Кучето), заради, която евреите почнаха да убиват кучетата в България;)))Като говоря евреи, разбирайте и техните души облечени в български кожи. Щот по име и външен вид, българин, а душата му еврейска. Затова Дахус налага драстичната мярка "Замръзни". На външен план - абсолютизъм на Блатното Безвремие, Животът се пренася под повърхността, в едно Невидимо за Очите на Злото, битие. Кинетичната енергия бива "спряна", за да се трансформира в Потенциална.

Руната Ийс/Айс - парчето студ на Дахус

(102) “Кажи ми, с какво
ще мога да ти се отблагодаря?” –
попитал той Укряч, но онзи отвърнал,
че си има всичко.

(103) “Тогава вземи това –
такова няма никой!” –
казал Дахус и дал на Таргиз
едно малко парче студ. -

(104) “Не хвърляй това нещо
и винаги го носи със себе си, -
може би някога
то ще ти послужи!”.

(105) След това Дахус
се заел да лекува раната
на клона на Бой-Терек,
а Атряч си тръгнал по пътя…

***
(111) Чувал съм, че истинските царе и алпи
не изгарят в огъня.
Затуй нека запалим ковачницата
и да разберем истински ли са или не!”.
(112) Всичко това било измислица на Хараб,
но хората не знаели това:
затрупали те ковачницата с дърва и въглища,
а Хараб подпалил всичко това.
(113) Хурса и Атряч
не чували нищо,
защото в ковачницата
било много шумно.
(114) Едва когато запламтяло
всичко наоколо,
Таргиз разбрал,
че работата е лоша.
(115) За щастие, спомнил си
за парчето студ –
взел го
и го хвърлил в огъня.
(116) Стоварил се тогава в ковачницата
такъв страшен мраз,
че Хурса и Атряч
затракали със зъби от студ.
(117) Когато цялото гориво изгоряло,
те излезли от ковачницата да се постоплят
и Укряч попитал хората
какво правят тук.
(118) Хората му разказали всичко
и възмутеният Атряч казал на народа:
“Аз пък съм чувал,
че цар Хараб е самозванец!
(119) Хайде сега да проверим
истински ли е самият той!”.
Взел той Хараб и го затворил
в двореца Кабан.
(120) Този дворец стоял
на брега на красиво езеро,
заобиколен от прекрасни градини
и поразявал с великолепието си.
(121) Казват, че там Хараб бил скрил
несметните си съкровища,
но Таргиз не се отклонил
да ги търси.
(122) Хората затрупали двореца
с дърво и въглища и го запалили.
Изгорял дворецът до основи,
заедно с коварния си стопанин.