Движение 'Воини на Тангра'
Самор-Улят в "Сказание за Чулман"


Йордан_13 13.12.2019, 1:40
СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН, ЧАСТ I


(13) Решила Турун-Умай
да ожени Чулман
и по тоди начин
да го освободи от капризите.

(14) И поискала сама
да създаде невестата му –
защото Турун-Аби умеела
да гадае и чародействува.

(15) Изгорила тя старата си кожа,
а пепелта хвърлила в шама –
получило се питието на живота,
чиито капки съживявали всичко.

(16) Напръскала тя с питието мишката
и я превърнала в алп-биката Самор.
Тя се оказала много красива,
но пък твърде любвеобилна...

4. Как хората станали красиви и обидили Чулман

(1) Тогава алпът Шурале,
решил да угоди на Всевишния,
ги направил красиви
и го сторил тъй.

(2) Знаел той, че красавецът Мар,
след като се измие преди изгрев,
се изтрива с красив пешкир,
който виси у дома му.

(3) Този чуден пешкир
ушила за него Турун-Аби:
тя украсила бялата тъкан
с червени знаци сарман.

(4) Този, който допре този пешкир
до тялото си,
става също прекрасен
като самия тархан на алпите Мар.

(5) Шурале уговорил Самор,
която тогава временно
се била върнала в дома на Мар,
да хвърли пешкира на Земята.

(6) Обещал й в замяна
да я запознае с могъщия алп Таш-Угез,
и тя хвърлила пешкира
долу на Земята.

(7) Допрял Шурале пешкира
до телата на децата на Таук
и те станали прекрасни
като самия Мар-Нар.

(8) Но Шурале не сторил това
от приятелство към Чулман,
а замислял да използува хората,
за да завземе трона на тархана...

6. Как годините получили названия

(1) Решил Тангра като подреди годините
да им даде названията на алпите,
които дойдат при планината Балкан
в един определен ден.

(2) Съобщил Тангра за своето решение
на Джил – най-лекия алп –
и започнал да следи
какво ще стане по-сетне.

(3) Алпът Ерирей тутакси прошушнал за това
на алп-биката Самор,
тъй като тя била за него
най-любима и красива.

(4) Алпът Джил-Ерирей
бил голям пакостник:
веднъж влязъл в една пещера
и опустошил всичко там.

(5) А тази пещера била
любимото място за уединение на Мар.
Оплакал се Мар на Тангра и Всевишният
разрешил да затрупат входа в пещерата.

(6) Дахус затворил входа с един голям камък...
Някои алпи искали да помогнат на Джил,
който не враждувал с мнозина,
но не могли да поместят канарата от място.

(7) Тогава алпите се обърнали към Самор,
управителката на дома на Мар,
за да го уговори
да прости на Джил.

(8) Мар й казал:
“Добре, прощавам му,
но не ще се безпокоя
заради някаква си канара!

(9) Нека Ерирей,
който сам се напъха там,
сега сам да се измъква
от тази пещера-капан!”.

(10) Разстроили се алпите,
но Самор не се отчаяла:
уговорила алпа Угер
да нагрее канарата...

(11) Когато камъкът се нагрял,
тя помолила Чулман
да го залее с вода,
което той и сторил.

(12) Канарата засъскала и тутакси се пукнала,
а Джил ловко се измъкнал навън
през тясната пукнатина
и получил прозвището Чалган...

(13) Самият Джил-Ерирей
едва успял да разкаже всичко на Самор
и тутакси забравил за това,
защото бил лековат, безгрижен и вятърничав.

(14) А Самор разказала за волята на Всевишния
на алпа Угер,
защото навремето той
бил неин любим.


(45) Таук тутакси предупредила
за важното събитие
своя приятел –
алпа Ет-Барак Кебек.

(46) Някога тя била решила
да избяга от дома на Мар,
в който искали
да я омъжат за Чулман.

(47) Но я държали затворена,
защото Мар, недоволен он своеволието на Самор,
се заклел, че Таук ще стане
скромна и послушна девойка.

(48) Денем я следил сам той,
а нощем я гледали Умай-биче
и кротката му любимка –
алп-биката Арча-Теке-Магъз.

(49) Те привързвали към Таук
една невидима нишка
и постоянно я държали
в ръцете си.

(50) Но веднъж през нощта Магъз
се заслушала във воя на Кубар-Бури,
а Таук успяла да се освободи от нишката
и да се измъкне от дома на Мар.


(108) Сетне, като разхвърляла по пода
няколко кожи,
накарала Иджик
да търкулне питката наслуки.

(109) Алабуга търкулнал питката
и тя се претъркулила последователно
отначало по заешка кожа, а сетне –
по кожите на мечка, вълк и лисица.

(110) Разстроила се старицата,
тъй като ако заекът означавал сполука,
то лисичата кожа означавала
близка смърт.

(111) В лисица обичал да се превръща
алпът на сушата и смъртта Шурале,
господарят на телата
на умрелите хора.

(112) Решила старицата да направи
друго гадание:
накарала Алабуга да подхвърли яйце
над същите тези кожи.

(113) Подхвърлил яйцето Иджик
и то се разбило в мишата кожа.
Още повече се разстроила старицата –
това също посочвало близка смърт.

(114) Нали понякога, по молба на Мар,
Самор охранявала входовете
към другия свят –
добре познавала тя всички подземия...

(115) Горчиво заплакала старицата:
тъжно й било да изгуби
току-що придобитото щастие,
но на сина си нищо не казала.



СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН “ПЕСЕН ЗА ИЛАТ, ЧАСТ II


(79) Учудил се Джучи на това и тогава Егим му разказал как бил попаднал в дурбуна...
(80) Зарадвал се Джучи, че не е убил баща си и му казал на свой ред, че е негов син. (
81) Заридал Егим от радост, възхитен от младия бахадир – бащинските чувства се пробудили в него.
(82) Прегърнал той сина си – и тогава заплакал и Джучи: синовната любов към баща му сгряла неговата душа.
(83) Самор, която незабележимо била там, се измъкнала навън по своите си ходове и съобщила на Умай за всичко.
(84) Турун-Аби веднага заповядала на злия Могез да отвори дурбуна и да освободи хората от него.


СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН, ЧАСТ ІII, ПЕСЕН ЗА КИМЕР


(177) След това Тирджат,
като решил, че Байджил
се е укрил в кулата Джучи,
тръгнал срещу Ашла.

(178) Междувременно сестрата на Сула,
която нямала свои деца,
избягала с племенниците си и Байджил
в голото поле.

(179) Тук тя почнала да моли
алп-биката на болестите Улят
да й помогне да спаси
племенниците и княза.

(180) Тя била съчинила за Улят
множество жални песни,
опитвайки се да се избави от бездетността
и да има деца.

(181) Тези красиви песни
толкова се харесали на Улят,
че тя решила
да й помогне.

(182) Улят временно обезобразила
лицата на бегълците
с язви на страшни болести
и те успели да се доберат до Сънджак.

(183) Там магията се разнесла
и бегълците отново станали
отново такива,
каквито били.

(184) Байджил тутакси
се обърнал за помощ
към потомъка на Барадж –
субага на Сънджак Агарджа.

(185) Агарджа събрал войска
и преминал рова,
а Сирмак в това време
воювал с Ташлък.


СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН - IV ЧАСТ. ПЕСЕН ЗА МАДЖИ



(123) Балънците считали, че джабрашците
могат да урочасват като нечистите
и затова се бояли
да се свързват с тях.

(124) А наблизо се намирали
владенията на Джирбика,
за които се лакомели
мерзките джарбашци.

(125) Веднъж, преди 700 години,
Яга решил да им помогне:
превърнал се в Субан
и повикал Джирбика на среща.

(126) Яга можел да се превъплъщава,
но го правел рядко:
за това били нужни много сили,
които се възстановявали само чрез сън,

(127) а сънят е опасно време
за всички алпове:
в това време с тях можели
да се разправят враговете им.

(128) Но за джарбашците
Яга се постарал:
повярвала му Джирбика
и отишла на срещата.

(129) Тя не знаела, че
под една скала, на половината път
до мястото на срещата им
Яга й устроил капан...

(130) Когато Джирбика
се приближила до това място,
върху нея от скалите паднали
тежки дървени дънери.

(131) Притиснали дърветата
алп-биката Ингарсак,
а тържествуващият Яга
тутакси запалил огън.

(132) Запламтяла гората,
но Джирбика била спасена
от своята приятелка Самор,
която имала наблизо дурбун.

(133) Навремето Ингарсак приютила
в своите владения Самор,
която избягала от Балкан,
а сега тя я спасила.

(134) Успяла Самор бързо
да прокопае до Джирбика
и да я измъкне под земята –
тя дори не се изгорила.

(135) Но когато тя излязла
в своето владение,
там вече се били настанили
мерзките джарбашци:

(136) те грабили и убивали
нейните мирни хора,
опозорявали жените,
глумели се над старците.

(137) Тогава змиите на Ингарсак
се нахвърлили срещу злодеите
и те трябвало да избягат
в една част на Бърбат.

***

(126) Посред морето Маджи скочил зад борда
и почнал да потъва,
но изведнъж почувствувал,
че може да диша под водата.

(127) Една руджанка го хванала за ръка
и го довела в двореца на Чулман;
алпът го попитал:
“Защо си дошъл при мен?”.

(128) Маджи му разказал,
а Джалъш на свой ред
му казал за това,
че току-що е видял Челбас:

(129) “Кулюг-Бала отиде
в образа на Челбас
при алп-биката Улят с известие
да предаде на Буртас на смърт”.

(130) Натъжил се Азак,
а когато алпът го попитал
защо не се е зарадвал,
той му отвърнал със сълзи:

(131) “Аз обичах баща си
и не съм желал неговата смърт.
Ако можех да продължа живота му,
готов съм дори да забравя Пирин!”

***

(89) Чулман я съжалил
и помолил Ингарсак –
дъщеря на Угер и жена на Субан –
да помогне на бахадира.

(90) Бавната алп-бика
едва се промъкнала в подземието –
тясно било подземието
за могъщото й тяло.

(91) Ингарсак била покрита
с гъсти рижи коси,
сред които пълзяло
огромно множество змии.

(92) Когато Маджи я видял,
изплашен се притиснал до стената,
помислил си: не е ли Улят
дошла за него?!

(93) Но в сиянието
на косите на Ингарсак той видял
добрите й сини очи
и тутакси се успокоил.


СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН - ЧАСТ V, ПЕСЕН ЗА АСКЪПСКИТЕ БАХАДИРИ


(182) Но ето че веднъж
избяга от Миджан
направо в моя лагер
един миджански роб.

(183) Той съобщи: “Злият Дагрий
подготвя нападение
срещу Аскъп през Сулдан
в годината Самор [512 г.пр.н.е.].

(184) Тази година
ще настъпи
след 1187 години
след годината на Турджан.

(185) За да не може на аскетите
да им провърви във войната,
Дагрий с измама взе
Джуанъш в плен.

(115) Минало се малко време –
и в годината Самор [512г.пр.н.е.] Дагрий
нахлул през Макидан
в Биракската суба на Аскъп.

(124) А алпът Джуанъш
със своите джурешци
застанал край Салгър,
за да пречи на врага...

(125) След пет дни боеве
загинали почти всички
воини на приятелите и алпа;
оставали сили за един час бой.

(126) Намерил тогава Давшан
алп-биката Самор
и я помолил да отвори
един от ходовете в крепостта.

(127) По него той преминал
в крепостта Салгър
и казал на приятелите:
“Трябва да се махате оттук.

(128) Трябваше да ни дойдат
на помощ джандърбакците,
но царят ми съобщи,
че те няма да дойдат:

(129) “Измени ни бият на джандърбакците –
и, отказвайки да тръгне на война,
страхливо се скри
в дълбините на тъмните гори.

(130) Вие сторихте, каквото можахте,
и сега можете
да излезете от крепостта,
за да не загинете напразно!”.

(131) Минете по хода
на добрата алп-бика Самор –
той ще ви изведе
надалеч оттук!”.

(132) Когато всички се наканили
да тръгнат по дурбуна,
Тулуш изведнъж казал:
“Не мога да тръгна с вас!

(133) Аз обещах да удържа
крепостта десет дни –
по-добре да умра, отколкото
да наруша своята дума!”.

(134) Захванал се алпът да го моли
да си тръгне с всички,
плашейки го с това,
че родът му ще се прекъсне.




(142) Последни си тръгвали
Куян и Арджан; задържал
Джирас алпа до входа на дурбуна
и го запитал:

(143) “Кажи ми, велики алпе,
как по-силно да досадим
на мерзкия Дагрий
и да го обърнем в бяг?”.

(144) “Има такъв начин за смъртните, -
казал в отговор Джуанъш, -
но аз не мога
да разкажа за него на смъртните!”.

(145) “На мен можеш да разкажеш, -
забелязал Арджан, -
защото аз съм син на Ингарсак
и внук на Угер Вълях!”.

(146) Не му повярвал Куян
и го помолил да покаже
онзи монджук, който
давала Ингарсак на децата си.

(147) Джирас го показал – и тогава
Джуанъш му разказал:
“Смъртните трябва да помолят Улят
да ги зарази със болест.

(148) От заразените
опасната болест
ще премине към воините на Дагрий
и ще ги убие по-бързо от меч...

(149) Но самият ти не можеш
да направиш това:
нали си алп и Улят
не може да те зарази!”.

(150) “Да”, - престорено се съгласил
Джирас с Кук-Куян,
а сам решил да остане в крепостта
и да се зарази.

(151) Когато Куян влязъл в дурбуна,
Арджан затворил хода след него,
взел тамъра си
и запял молитва към Улят:

(ДЖИРАС ВЪЗПЯВА УЛЯТ)

(152) “О, страшна алп-бике Улят,
възпявал ли те е
някой и някога?
Не съм чувал за това.

(153) Сега аз ще те възпея –
ще разкажа за твоята мощ,
как ти можеш множество зверове от раз
да направиш плячка на червеите.

(154) Как ти можеш тумени птици
от раз да свалиш от Небето на Земята,
как ти можеш от раз множество хора
да превърнеш в скелети.

(155) Няма същества на тази Земя,
които да не се боят от теб;
ако ти вървиш по земята,
всички стремглаво бягат от теб.

(156) А тъй прекрасен е твоят лик:
в червен пламък той е обвит,
прогарят твоите очи
всичко на света – дори гранит.

(157) Досега не съм те виждал,
а сега за среща моля;
не съм боледувал от нищо никога,
а сега искам да се разболея.

(158) По-бързо ела, Улят,
тялото ми в лапи стисни,
ноктите си в мускулите впий,
с отровата на мрака ме напои.

(159) Аз искам целият от червеи да гъмжа,
искам тъй от болестта да боледувам,
че дъхът ми да убива на верста наоколо
като прерязващ гърлото кинжал.

(160) Ако сърцето си ми отдадеш,
ако болестта ми предадеш,
то като най-щастлив младок
ще те обикна – и това е!”.

(161) Не могла да устои Улят,
долетяла при Арджан,
за да послуша неговата песен –
и го заразила със страшна болест.

(162) Когато на сутринта барджилците
нахлули в крепостта
и убили Джирас,
те самите се заразили.

(163) Започнал тогава сред войската на Дагрий
мор, непознат за хората:
от всеки тумен на врага
оцелели само по десет души.

(164) Ужас обзел тогава Дагрий
и той побягнал от Аскъп,
изоставяйки ранените и болните;
осеял с тях той цялата степ...

(165) Възползувайки се от суматохата,
един отряд иджами, които
Дагрий насила повел на война,
се присъединили към българите.

***

(127) На алпа Субаш той карал
за подарък един бял джунта,
а на алпа Шурале –
черен като смола джунта.

(128) Но недалеч от Аратеб –
огнището на Джам –
Саулъ задрямал – и крадци
отвели неговия ак-джунта.

(129) Като оставил кара-джунта,
Саулъ, измъчен от тъга,
се завърнал в Искел
и почнал да чака отлъчване.

(130) Но Шурале, като видял,
че са дарили само него,
така се зарадвал на това,
че прекратил сушата.

(131) Продължавал само морът по добитъка,
но тогава спасил всички
благородният Бахтияр,
който принесъл в жертва на Мал своя добитък.

(132) Зарадван бил Вълях
от неговата щедрост –
и помолил Улят
да прекрати мора.

(133) Приличал Таш-Угер
на Булут – любимеца на Улят –
и тя, в негова памет,
изпълнила молбата на Шигер.

(132) Морът престанал и хората
прославяли бахадирите –
Саулъ и Бахтияр, -
които спрели бедствията.

(133) Спокойно царува
след това Саулъ
цели 30 години –
до своята смърт...


(69) Те също тъй охраняват
добрата Ингарсак,
когато тя излиза
на повърхността на Земята.

(70) В това време за враговете
те са невидими –
нали тази тяхна служба
е угодна на Всевишния.

(71) Не отстъпват тези братя
по сила на синовете на Джавшин;
още навремето Тангра ги възродил
и им наредил да охраняват Умай.

(72) Могат те като Джавшини
да приемат страшни образи
на големи змии, лъвове, тигри,
големи орли, леопарди, барсове...

(73) Така дойде на власт
могъщият цар Саулъ –
но това не прекрати бедствието:
към сушата се прибави и мор.

(74) Харесва Улят
вечно мрачния Шурале,
както и всичко тъжно –
и тя често го следва...


(40) Вървете при Шила и в Идел,
а аз ще отида в Сънджак:
да се опитаме да вдигнем българите
в защита на обичая!...”.

(41) Не успял един багъл
да достигне до Джеремел –
настигнали го баштарците
и го насякли на парчета.

(42) Затова Шила нищо
не узнал за станалото –
и това заплашвало
с голяма беда.

(43) Другият багъл
успял да стигне до Идел,
където управлявал субагът
Кундуз Балтавар.

(44) Той бил потомък на Катраг,
наречен Улят заради това,
че бил откраднал не по-малко овце,
отколкото Улят по време на моровете...

(45) Син на Катраг бил
добрият Булут,
възпитан от Маджи;
син на Булут – Лек Алъп.

СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН, ЧАСТ VI, ПЕСЕН ЗА АТАЙ

ДУМИТЕ НА САРВАР КЪМ УЛЯТ

(142) Запарили
гръдта му
майчините сълзи:
“Синко, пази се!”.

(143) Глуха тревога
стегнала душата му:
разбрал той, че не хора
са убили приятелите му.

(144) Помолил Ат жена си
бързо да си тръгне оттам,
но Сарвар не си тръгнала,
а се скрила зад един бархан...

(145) Готов бил Атай
да се бие с всеки алп,
убил неговите приятели,
за да отмъсти за тях.

(146) Завикал той по цялата степ:
“Къде си ти, убиецо, покажи се –
не се боя от теб; дойдох,
за да те поразя!”.

(147) Изплашила се Улят
от гръмовния глас на Ат,
ударила го отзад –
и тутакси паднал Атай;

(148) но тя не докоснала Сарвар:
тя била любимка на Умай
и Улят не искала да се кара
заради нея със сестра си.

(149) А Сарвар, като видяла,
че любимият й Ат
паднал като покосен,
веднага разбрала всичко.

(150) Не почнала да вика
и гневния си поглед
скрила зад ресниците,
защото била решила да моли Улят:

(151) “Тук си ти, зная, Улят,
на мнозина си заклет враг.
Сееш ти навсякъде смърт
и всичко превръщаш в прах!

(152) Ат, чийто слаб тласък
поваляше на земята всички бикове,
ти удари подло,
убождайки го в гърба!

(153) Но не ще кажа никому
за твоите деяния,
ако ти сега оставиш
мъжа ми сред живите.

(154) Знам, че вместо него
някой ще напусне този свят –
и те моля:
изпрати в Тама мен.

(155) Погледни ме само:
колко си приличаме, Улят –
ние с теб не сме раждали
мили и славни деца.

(156) Като сухи дървета
са мъртви нашите тела,
от непоносимата беда
хлътнаха и очите ни!

(157) Не закръгли корема ни
даващият щастие плод;
радост не ще ти дадат
ямите на бръчките по лицето.

(158) Жал ми е за теб, о, Улят,
щастие не си видяла ти, -
съжали и ти мен, която
съм нещастна като теб!”.

(159) За пръв път в живота Улят,
която не можело да бъде
изплашена или размекната,
пощадила врага:

(160) върнала диханието на Ат,
но тутакси отнела живота
на прекрасната Сарвар,
която не може да бъде забравена.

(161) Но, боейки се от гнева на сестра си,
тя помолила Нар-Мар
да измоли от Тангра
милост за нея.

(162) Мар помолил Тангра
да направи Сарвар
алп-бика на изцелението –
и Тангра изпълнил молбата...

(163) А Ат, свестявайки се, видял
безжизненото тяло на жена си –
и едва не се разкъсало
сърцето му.

(164) Изпаднал той в безумие
и когато при него пристигнал
субагът Бирулъ –
не го познал.

(165) Бирулъ помолил Артимас
да помогне за излекуването на Ат –
явил се пред него Челбас
и казал: “Помоли Сарвар!”.

(166) Така хората узнали, че Сарвар
изцелява с любовта към живота.
Обърнал се Бирулъ към нея –
и Сарвар се явила на Ат.

(167) Казала му: “Излекувай се,
стани самия себе си –
ти вече беше в Тама
и разумът ти се помрачи.

(168) Построй тук за мен
един красив тюмен – положи
в него тялото ми
и върви в Басъл.

(169) След смъртта на Баръс
в страната започнаха раздори
и децата на Сагдаг
се стремят към властта.

(170) Защо воюва ти,
щом искаш да подариш
победата на враговете?
Върви в Джилан незабавно!

(171) Ти трябва да станеш
цар на Аскъп,
трябва отново да се ожениш
и да станеш баща.

(172) Ако ти изпълниш
моята молба,
аз ще ти се явявам
и занапред.

(173) А ако не –
никога повече
не ще ме видиш,
защото ще ме обидиш!”.

(174) Дошъл на себе си Ат
и веднага обещал
на алп-биката Сарвар,
че ще изпълни молбата й.