Сега сме във война и няма как да сме добри с чудовищата. Те искат нашата смърт, ние искаме тяхната. Война за оцеляване. На всичко, което ценно за нас. На свещената ни Родина, на народа ни, на това което сме били и което можем да бъдем. На децата ни, за да не бъдат роби в един кошмарен технократски, контролиран свят. За тях, родените и неродените.

Аз заспивам и се събуждам с тази мечта, с тези велики слова, които ми дават смисъл да живея. За тази Идея са умирали в битка българи. За Саракта, за синьото Небе и за България. Герои, чиито имена може и да не сме чували.

Преди няколко години до едно светилище исках да знам кога ще се започне. Отговорът го получих по съвсем нестандартен начин. Ние няма да сме живи или ще сме вече на години да го видим. Но от нас зависи дали децата ни ще влязат в този прекрасен свят. Сега се води война. И на Земята и на Небето.

Но какъв би бил този прекрасен свят. Аз го виждам, чувствам го как изглежда. Свят на свободни хора, на творци и съзидатели. Свят в който земята и небето са слети в едно откровение. Когато хората ще са свободни да пътуват до звездите. Когато няма да имат проблеми да си платят тока, защото енергията ще е безплатна и безгранична. Държавата на Духа. И това е нашата мисия и нашия Завет.
Има една древна, свещена книга - Книгата на Завета. До нея се е докосвал един от нас ( а може и да не е само той). Тя е най-неистово търсената книга от чудовищата. Заради нея подпалиха няколко манастира. Без да съм я виждал, знам какъв ни е Завета. Да създадем един прекрасен свят и да върнем свободата на останалите народи по света. Защото каквото е горе, това е и долу.

Сега сме в едно много критично време. От нашето действие или бездействие зависи дали този свят ще дойде. Свободата - това е всичко. Без нея ние сме ходещи мъртъвци.

Вече сме свободни

Под зелени върхове

Една песен от времето на бащите и дядовците ни с много силни тенгриански мотиви.
"Като спомен бял трепти, там едно безгрижно детство.
С още недопети песни, с недокоснати мечти"

Баба войвода

Не знам дали подозираш колко си прав! В момента се води Космическа война. Вече десетки огромни метеорити са неутрализирани във въздушното пространство на Земята. Но неутрализацията им не е човешко дело. Случват се и други странни събития, които ние не забелязваме. Вместо това се занимаваме с бръщолевенията на някакъв си Рапон, че някой го бил подслушвал докато пикаел.
Засега ни помагат. Но се питам при нашето безучастие дали още дълго ще ни помагат.
Лично аз нямам никакви амбиции. Исках да видя Царицата, а после и Царя, но едва ли. Все пак думите ми ще останат, колкото и някои да ги трият. Имам предвид изтритите ми сайтове от укозлявците евреи.

Бъдещето на победилия САРАКТ

А също видях подобно нещо, всичко потънало в зеленина и обикновени селски пътища без никакви коли защото всичко е въздушен транспорт. Едноетажните къщички на вид прости, но всяка със собствен генератор за безгранична и безплатна енергия. Подарък на Саракта, както антигравитацията от звездните ни предци чрез регресивни технологии.

Добронамерени, но и силни българи, живеещи в хармония с природата и себе си по древните ни закони. Видях също едно облято в слънце начално училище, откъдето през отворените прозорци вятъра донасяше "аз съм българче" и свещените слова "Азъ, буки, веди, глаголя, добро, есть, живите"
Нещо подобно този видеоклип на румънката МАЯ

Тези дни преди 4 години бяха последните на един българин, който не доживя да види изгрева на Саракта. Вероятно много от нас няма да доживеем да го видим, но той трябва да го има заради децата ни. Тези, които са под 10 години и още не ги е смачкало Злото, настанило се в свещените ни земи.
Нека си припомним последните текстове на Елтимир, написани тук през октомври 2013г. След месец той вече не е бил в състояние да яде, камо ли да пише.