Обединил съм темите "Време за напомняне" и "Леден водопад", поради общата им тематика.
-----------------------------
(бележка на модератора)


В дискусията, посветена на новия вестник прочетох едни странни думи, отправени към мен: „Не си в позиция да обвиняваш някой за нещо момче! Осъзнай се малко на кой свят се намираш. Научи се да поемаш отговорност за постъпките си.” Ще се наложи кратко напомняне.
Основах Движение „Воини на Тангра” през 1998 година. Написах Основанията и идеологията, създадох първата платформа на Движението. Та ми се наложи да премина през 10 месечно следствие и заради тази работа. Професорът по право Янко Янков, който ми беше адвокат тогава е описал събитията. Който иска, да прочете. С момчетата от Ботевград направихме и първия Интернет сайт на Движението. Няма да описвам през какви изпитания преминахме и какви удари понесохме. Под натиска на НСС, сайтът беше спрян. С покойния вече Цветомир Йолов направихме втори сайт. НСС го изнуди да съсипе направеното и дори да ме даде под съд заради употребената от мен към него думичка „глупак”. Само аз и близките ми знаят на какви лишения се подлагахме заради идиотските съдебни дела във Варна. Със Севар, Хунор и с още няколко приятели създадохме трети сайт. Сегашният. Издавахме вестник. Най-вероятно заради вестника през юни 2006 година ми подпалиха жилището, едва останахме живи с дъщеря ми. Лични проблеми, както се изразиха някои лица. Да, изглежда целият човешки живот е низ от лични проблеми и безпроблемия. Вероятно мой личен проблем бе засиленият интерес на някои служби към мен. Което се изрази в намеса на групата ЛЕМС. Случаят е описан доста подробно в книгата ми „Невидимата атака”, да не се повтарям. Важното е, че през всичкото време не се огънах и не изоставих Идеята, заради която понесох толкова много страдания. Какво се случи по-късно, десет години след основаването на Движението?
Случи се това, че някои новодошли почнаха да ме поставят наравно с анонимните провокаторчета, пристигащи веднага щом се захвана с нещо по-сериозно. Същите, които не позволяват и сянка от намек срещу тях, искаха аз да понасям безропотно потоците мърсотия и безкрайните клевети, бълвани от провокаторите. Не страдам от мания за величие, но пък е глупаво и да проявявам излишна скромност. Дали ви харесва или не, но моето име ще остане в историята. Не само с Движение „Воини на Тангра”. Или най-малкото с това. Преминал съм през изпитания и съм участвал в политически събития, за които повечето от вас и понятие си нямат. Още от 1977 година, когато ДС ме арестува за пръв път. Познавах и бях близък с хора, за които днес се носят легенди. В един момент се сетих, че е време да проявя малко достойнство. Не стига, че семейството ми и аз живеем в мизерия заради отстояването на определени идеи, ами ще трябва да търпя и високомерното държание на довчерашни хлапаци. Как ли пък не!
Случи се и нещо друго. Някакъв си г-н_13, вживял се в ролята на Върховен Съдник си позволи да опетни името на всички, повтарям – абсолютно всички участници в противоболшевишката Съпротива, като ни обвини, че до един сме били подписали декларации за сътрудничество с ДС. Любопитен е фактът, че през 2005 година Йолов и неговата групичка по същия начин, със същите лъжи оплюха героите и мъчениците на Съпротивата. Нещо повече. Г-н_13 използваше език и стил, удивително напомнящ езика и стила на Силвия Мирчева от групата ЛЕМС. Как да си обясня еднаквите им думи и изрази? Същият г-н_13 използваше същите клевети и гадости, използвани от Димитър Радев, който от своя страна сам твърди за себе си, че е полковник от ГРУ, руското разузнаване. Останалите, с малки изключения наблюдаваха безмълвно. Същевременно инициативите и темите, подемани от мен оставаха без никакво внимание. Написаното от мен често биваше трито, а после тълкувано превратно. Няма да подмина и безумните теории на тоя г-н_13, като например теорията, че българи са построили Хеопсовата пирамида. Заради подобни теории често ставах за смях, хората си мислеха, че аз му ги внушавам. Или че най-малкото ги споделям, което изобщо не беше вярно. А че не му отидох на гости когато ме покани, причината е в самия г-н_13. Казах го още тогава, ще го повторя и сега. Не можех да отида на гости при някой, позволяващ си открито да демонстрира презрително и неприязнено отношение към мен. Да казвам ли, че на този г-н_13 бяха дадени права в сайта, които права на мен ми бяха отнети? А мнозина, каква ирония, смятаха този сайт за мой! Моят замисъл, цялата моя идея се топеше пред очите ми като пролетен сняг. Какво бях в състояние да направя?
Първата ми реакция бе да се боря и за трети път да изправя на крака Движението. Спомних си как през 1988-90 година същата тактика бе използвана срещу една друга организация – Независимото Дружество на Илия Минев. Аз бях измежду най-близките съратници на Минев и прекрасно знам как се развиха нещата тогава. Вероятно опитът от онези години ми позволи да възстановя Движение „Воини на Тангра” след първите два удара на Службите. Само че дали е разумно да повтарям една и съща грешка? Дали си заслужава да продължавам нещо, ако виждам, че то не върви, че не се получава? Съпругата ми е тежко болна, имаме си внуче на няколко месеца. Дали си заслужава да ги обричам на страдания заради хора, които изобщо не оценяват кой съм и какво съм направил досега? Реших, че не е разумно, и че най-разумно ще бъде, ако се оттегля. Да, anti666 наистина ми предложи да правя електронен вариант на в-к „Съпротива”. Само че заслужава ли си отново да излагам на риск своите близки заради хора, които утре ще ми кажат, че поредният атентат си е мой личен проблем? Ами с какво ще се храня докато работя? С какво ще живея? Защото и друго остана неоценено. А именно какъв къртовски труд е нужен за създаването на едно такова издание. Реших, че не си заслужава, и че най-добре ще е да се оттегля. Особено като виждах как Движението, в частност форумът се превзема от хора, изпълняващи инструкциите на Мирчева и Радев. И на всичкото отгоре да го правя безплатно, заради лица, които си получават прилични заплати и нямат никакви проблеми със своето изхранване. Някой нещо да ми възрази? Сигурно ще ми възрази Георги със съвета си да оставя цигарите и да си намеря работа. Цигарите няма да ги коментирам. За работата обаче имам две възражения:
- Именно заради Движението и заради моите писания в сайта и вестника като добавка към моята политическа присъда от 1978 година, аз не мога да почна някаква работа вече толкова години;
- Ако пък почна работа, как тогава ще правя вестник, как ще пиша? Май не съм го казвал, но докато работя над вестника, ми се налага да прекарвам по 16-18 часа дневно пред компютъра. Седмици наред! Почивка си позволявах през дните, когато давах в печатницата вече готовия вестник. Отстрани нещата могат да изглеждат лесни, но не са. Май Волен Сидеров беше прав, когато преди години ми каза, че аз съм направил не вестник, а подвиг. Волен го оцени, моите уж приятели и съмишленици не го оцениха.
Казаното няма да е достатъчно, ако не допълня с още един факт. Под ударите попаднах не само аз. Попаднаха и хората, участвали в отстраняването на ЛЕМС преди време. А именно Парадокс, Хунор и полк. Войнов. За Парадокс и Хунор няма да говоря, те сами могат да се защитят. За Войнов обаче ще кажа няколко думи.
„Ангеле, в ДС преди 1990 година работеха и изроди, но работеха и свестни хора. След 1990 година изгониха свестните и останаха изродите.” Думите са на Войнов. И аз съм напълно съгласен с тях. Едва ли някой от вас е чел, но още през 1990-91 година писах, че главен критерий при търсенето на отговорност от служители на ДС трябва да бъде участието в репресии. Защото съгласете се, не върви да съдим и осъждаме хората, занимавали се с разкриването на турските терористични групи, например. На практика се получи точно обратното, но да не се задълбавам. Знаете ли с какво се е занимавал Войнов преди 1990 година? Със заглушаване на турските телевизионни и радио предавания на територията на България. С доставяне на техническа информация за нуждите на българската икономика. Затова се оказва неудобен и вече 18 години откакто не работи в системата. На някого нещо лошо да е направил Симеон Войнов? Освен на турското разузнаване, разбира се. Интересно, че Войнов се оказва неудобен не само на турско-еврейските правителства, но и на уж националистическото Движение „Воини на Тангра”. Под чия диктовка? И под чия диктовка удобен и свестен се оказа Павлин Димитров, пряко участвал в репресии срещу български националисти? Значи Войнов, който е пресичал турските интереси е лош, а Павлин, който е свързан с една от най-зловещите турски организации – „Bozkurt” е добър. Така ли? Ако според някого е така, то какво общо мога аз да имам с такъв? Нищо. И вместо да седна да го убеждавам, май е най-добре да се отстраня и да го оставя да си прави каквото иска. Впрочем аз се познавам лично и с Павлин Димитров, само че това мое познанство кой знае защо не се коментира.
Нито имам желание да преча, нито ще преча. Правете си вестник, правете си някакъв „Втори Етап”, но без мен. И без моя труд, без моите идеи, без направеното от мен през всичките тези години. Без моето име и без името, дадено от мен на Движението, което достатъчно се постарахте да опетните. Нито ще ви обяснявам своите замисли, нито ще ви посочвам грешките, нито ще ви давам съвети и напътствия. Забравете за мен и аз ще забравя за вас. Измислете си ново име, създайте си своя идеология, напишете си свои Основания. Вярвам, че това е коректно и честно. В противен случай вие сами се лишавате от чест и от достойнство. Не искате това, нали?
Този текст е непълен. Постепенно ще го допълвам. С конкретни имена, с описания на конкретни случки и ситуации, с факти и документи. Само че пълният вариант едва ли ще се появи в Интернет. Дадох ви време да оцените какво се е случило. Дадох ви време да осъзнаете грешките си. Макар да се оказа напразно, бях длъжен да ви дам това време. Очаквах някой от вас да ми се обади, да дойде и да поговорим подробно за всичко. Напразно очаквах. Вие не изпитвате потребност да научите и да знаете. Времето изтече. Каквото и да следва, то ще е без вас.
Ангел Грънчаров – Елтимир
4 декември 2008 година
Ботевград

Може ли да питам нещо?
Не беше ли казано в споменатите основания, че колкото хора, толкова пътя, че търсим единодействие, но не единомислие...?

Ангеле, смяташ ли, че това, което ти се е случило за тези 10 години трябва да се случи на повече хора, за да се постигнат целите? Пожар, дела, и др. - това ли ще е живота на най-смелите и най-интелигентните.

Елтимир предлага съпротива. А мнозина, сред които и аз, узряхме за друго - за изграждане. Ние не щем да се съпротивляваме, ако можем да заобиколим. Не щем да рушим, било то и омразната ни система, предпочитаме да изградим по-добра.

Толкова много войни, в които са загивали най-добрите, най-смелите, най-интелигентните. И за какво? За да определим изминалите няколко хилядолетия с една дума - Деволюция!? Аз казвам стига вече. Мисля, че ако не можем да предложим друг път, за мен е все едно дали ще го има тоя свят.

Ангеле, по-конкретно. Искам да спрем с тези анализи на отминалите неща - кой прав и кой крив. Искам да решим какво да правим. Веднъж вече някой попита, но ти не отговори - да отстраняваме пешки на режима, това ли са инициативите? Не мисля, че е на висотата на идеите, наречени основания, но все пак приемам, че това е възможен път. Но не можеш да кажеш, че "проектът" е неуспял, понеже не всички искат да са като теб.

Сега за твоята биография. Това, че си я пуснал на стотици места из интернет отблъсква. Хората те вземат на подбив. Защото прилича на евтина ченгеджийска хватка - нещо като изграждане образа на разузнавач в тила на врага. Разбери, че няма кой да потвърди написаното в по-голямата му част. Например "бягството от лапите на ГРУ" и пр. Хората не искат да ти вярват, а искат да те познават. И ти им даваш тая възможност при личните контакти. Ето аз сега как да ти вярвам за големите неща, след като не мога да го направя и за малките. Да вземем това, че като ми приписваш роли в твоите ЛЕМС схеми, аз ти служа да си доказваш теориите. А реалността каква е. Ти ми идваш на гости без да ме предупредиш, че си с човек, за който твърдиш, че е от групата ЛЕМС, поставяш ме в ред неудобни ситуации, при което аз нито за миг не съм проявил неуважение към теб или другия човек, нито дори съм се усъмнил, че имаш основателна причина да правиш това. Но после какво чета - глупости, фантазии, внушения и пр.
Да повторим - ти целиш хората да ти вярват, а хората искат да знаят, искат резултати. А какви са те.

Това питам и аз. Какво ще ми отговориш? Отговори на всички да разберем, в случай, че приемем инициативите ти, как да сме сигурни, че си е заслужавало. Аз също искам някой да ме издържа и да правя моите изследвания. Даже за тях са ми необходими доста повече пари, отколкото за списването на вестник. Не си представям какво точно искаш да стане, за да си струва твоя метод на камикадзето. Всички едновременно да излезем, както във филма "V for Vendetta"? Искам конкретен отговор.

После идваме до тая задача, дето си поставяш - за образа на полк. Войнов. Кой е казал, че е лош човек? Заглушавал турските станции. Ами добре. Пак трябва да ти вярваме, защото няма как да знаем какво е правил, но нейсе. Сега какво прави? Пишат там анализи в групата ГИАП. И това добре. Но кое не е добре - че иска да слага ръка върху Движението. Не може ли да единодействаме, без да единомислим. Не може ли да не сме приятели, но да не сме и врагове. Защо държиш да ни противопоставиш с него, а? Сега и за него ще ти кажа. Както и на теб ти нямам вяра, съдейки по малките неща, така и на него също. Ще спомена само едно нещо. След като ме запозна с Войнов през 2005г. и аз съумях да подхвана тема с него за свободната енергия, той ми рече, че единствените фундаментални взаимодействия на Слънцето и звездите са термоядрените и вместо да се занимавам с ала-бала, по-добре да вземем да проучим някаква технология за рафиниране на петрол, която била с 30% по-енергоспестяваща и да я патентоваме, че да оправим България. При което аз го гледам така учудено, тоя бъзика ли се, какъв петрол, какви патенти. И му казвам, "добре значи ако имам напредък в областта на свободната енергия, да не ти се обаждам, щом няма интерес от твоя страна. А той отвръща, не няма нужда да се обаждаш, в момента, в който успееш, аз вече ще знам. Ангеле, кажи ми как да го разбирам това негово изказване? Май няколко крила в службите се чепкат, а ти им вършиш черната работа, като им намираш ентусиасти за проектите - технически или партийни.

Елтимире, цар си да се изкарваш жертва.
Искам само да те питам за Войнов - е ли е действащ служител на ДС или подържаща връзка с действащи служители?

Откъде има служебна карта да влиза в Съдебната палата? Как така е станал шеф на комитет при кабинета на Костов? (ранг на министър). Какво прави освен в управата на Зелената партия (поредната опозиционна партия, обримчена в лапите им). Освен с подслушване и заглушаване, знаеш ли с какво се занимават наследницика на тоя отдел в сегашното ДАНС? С интернет следене и телефонно подслушване. А познайте и срещу кого и какво търсят. Затова и така е казал на Иван.

За плащането на интернета - толкова съм предценил, че ще можем да съберем - толкова ти предложих от мое име. Ако очакваше да ти плащаме заплата - нямаше да се получи. Всеки тук работи за парите си. Между другото като спомена още едно име - Парадокса, да питам и за него. Какъв е и той освен "режисьор", както сам се нарече? И той ли е агент или просто злобен черен шаман? Тоя тип пък има наглостта да ме нарече евтина проститутка. Щото съм помогнал да се възстанови сайта. Че да можеш тук да пишеш и да ни плюеш. Изкарвам си парите с честен труд, живял съм и без пари, докато учих по нощите. Помагал съм на много хора, някои са ми плюли после в лицето. Нямам абсолютно никакви угризения или чувство за вина ако някой няма пари щото не работи. Още по-малко пък да се обяснявам на мутреси или душевни изроди. Ако очакваш да се кланяме на тия твои авери, то аз не искам да имам нищо общо с това. Бесовщини, агентура и морална изродщина.
За вестника - разбрахме се вече, няма да е Съпротива. За името на Движението - извинявай, но никой няма авторски права над името на Българския Бог.
С теб ще се видим когато и ако смогнеш да се избавиш от бесовщините си и агентурната мрежа в която си пропаднал.

Първом, аплодисменти за отговора на Иван. Изключително мотивиран. Само дето можеше да го изтриеш Иване, още като го постне, за да не се занимаваме с "Негово величество Алтимир". Аз дори вече не ги чета. Само като им видя никовете и им праскам гумата. Страшен медиум съм станал, щото знам какво ще пише в темата, която пускат. Тази също не прави изключение, дори е още по-дебилна.

За Войнов
---------------
Охо-о-о-о, горките "стари воини". Този, полковника Войнов е бил още през 2005 около Движението. Какъв срам. И какво безочие. Интересно е, защо още тогава "присъствието" му не е обявено на всеослушание.
Днес Алтимир е готов за трибуната на СКАТ. Навремето скимтеше, че не го оценявали и н го канели. Днес може дори Велизар Енчев, полковника от ДС да го покани, може и Чолаков, да го покани, също ДС, и други такива знайни и незнайни другари, щото виждам, че Алти добре си говори с тях, без проблем.
Демагогията в изложението на Алти е пълна. Основна задача на ДС е защита на социалистическата държава, т.е. "републиката", социалистическите завоевания, борбата на трудещите се, срещу класовия враг, вътре, но и вън от страната.Турция тогава беше част от империалистическата система и съответно беше империалистически враг. Нашата ДС, съвсем естествено изразяваше интересите на СССР, а те бяха: "Турция в Анадола" и контрол върху Босфора. Така, че тези момчета, от ДС защитаваха интересите, не на България, а на СССР.
А нашите интереси са Турция да ни върне изконните земи в Източна Тракия, а Русия да няма контрол над Босфора и Средиземоморието. Ние не сме народ, който ще обслужва безумните имперски интереси на дадени държави.
И днес ДС-арите от Скат, казват: 'Ние защитавахме интересите на България". Звучи ви познато, нали? ДС бе създадена да защитава републиката, а оттам и интересите на СССР.

Така, че Алти, язък ти за знанията, за които твоето протеже Хунор, разправя, че сме ги нямали. И той ли се познава с Войнов?
А за "петролните патенти" и "термоядрените реакции" на господина, няма кво да коментираме - чист юдеин и комунист.

Само че заслужава ли си отново да излагам на риск своите близки заради хора, които утре ще ми кажат, че поредният атентат си е мой личен проблем? Ами с какво ще се храня докато работя? С какво ще живея?
------------------------------------------------------------------------------------------------
Лакей! Всички ние, гледаме да творим и да работим, за да си изкарваме прехраната. За да го правим концентрираме силите си и търсим възможности, които да ни дават повече свобода, за да творим. Творчеството е и борба - да изтръгнеш силите от всекидневното и да ги прибавиш към вечното.
Само придворните поети и шутове са били спонсорирани от кралете, защото са им удобни. Удобството води до "спонсорство", но убива Духа.
Ако искаше някои друг да те хрантути, сбъркал си призванието. Трябваше да станеш удобен, а ти го можеш, и щяха да те спонсорират веднага.
Твоят кум е умрял достойно, без да хленчи. Днес, той дори не ти е пример! Ти хленчиш! Аз, ако съм на него, ще възкръсна и жив ще те заровя! Жив!

Измислете си ново име, създайте си своя идеология, напишете си свои Основания. Вярвам, че това е коректно и честно. В противен случай вие сами се лишавате от чест и от достойнство. Не искате това, нали?
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Куче юдейско! Създадохме нова идеология, в темите "Саракт"; "За втория етап на Движението" ; "Символи на победата над себе си". Това са все идеи, които те правят малък и незначим. И както ти каза Анти 666, ти нямаш никакви авторски права над Българският Бог. Не само това. наказанието му тепърва ще идва върху тебе и твоите авери.

Тази тема "Време за напомняне", ще стане 'Време за изтриване". не го правя още, заради мненията на Иван и Анти666

Не я трий, защото освен мнението на Иван има още един цитат, за който държа да остане и да се чете, защото е много, много верен:

Допускам, че повечето от четящите все още не го разбират, но тази борба-Творчество много често, особено в последно време, е страшно изморителна. Но пък нека и всеки знае, че рано или късно ще достигне до етапа, когато работа и творчество ще означава едно и също нещо.

АНГЕЛЕ!
Аз пък да те питам
След всички лъжи и заплахи , интриги и помия щастлив ли си,че Йолов го няма вече?
Че си агентурко то си е ясно , но щастлив ли си, че най-после си отмъсти чрез Тангра, а може би чрез "дс"??

На твое място би малко по-великодушен, Не го трий!
Все пак Ангел се е трудил да пише и да мисли всякакви интриги, а това е един вид творчество макар и от сферата на Ахриман.
А знаеш ли защо покровител му е Ерлик???

Една Идея не може да умре. Но тя може да бъде заровена жива и векове да тъпчат над нейния гроб, преди да се измъкне от гроба и отново да тръгне през белия свят между хората. Нещо подобно се случи с Идеята, послужила като основа за създаването на Движение „Воини на Тангра”. Дали да разкажа какво се случи? Останаха ли хора, достойни да им разкажа? Вярвам, че се останали, макар да не се намират сред редиците на бившето Движение.
Ако някой си спомня, през септември засегнах темата за унищожението на българския духовен и интелектуален елит. За унищожението на българския морален елит. Засегнах три етапа. Етапът след Освобождението, когато старите възрожденци и поборници са изтикани на заден план от довчерашни чорбаджии и турски мекерета. Етапът след 9 септември 1944 година, когато идеалистите измежду противниците на Царската власт също са изтикани на заден план. А мнозина от тях са и физически премахнати заедно с елита на България – учени, свещеници, учители и т. н. И третият етап – след 10 ноември 1989 година. Тогава бяха премахнати участниците в реалната съпротива срещу комунизма. Докато накрая не остана никой. Изнесох конкретни факти, дадох много примери. Пълно безразличие! Каква връзка има темата с Движение „Воини на Тангра”?
Връзката е, че още през 1998 година виждах накъде отиват нещата. И реших бавно, полека и без много шум да тръгнем към създаването на един нов елит. Към създаването на елит, който няма да бъде нещо различно от народа, а ще се просмуче навсякъде и навсякъде ще наложи своя отпечатък. И нещо много важно. Ролята на Тенгрианството. То в никакъв случай не биваше да се противопоставя на Православието. Онова, което през цялото време се опитвах да покажа, е че древните Божествени закони са едни и същи. И че Православието е приело много, изключително много от Тенгрианството. Аз не исках да допусна противопоставяне на различните етапи от нашата история. Нещо повече, не исках да допусна противопоставяне между нашия народ и други народи. Особено като вземах под внимание факта, че нашата основа е еднаква с тяхната. Положих например много усилия за осъществяване на връзка с Волжските и Кавказки българи. Уви, усилията ми бяха пресечени. Разни многознайковци почнаха да дрънкат врели-некипели без дори да разбират същината на Българската история. Да, били сме Каганат, били сме и еднонационален Саракт. Какво друго е Империята на Атила, ако не Каганат? Съществена част от моята Идея беше отваряне към всички и печелене доверието на мнозинството от народа. С какви сили ще осъществиш нужната промяна, ако се затваряш в своя тесен кръг и никой извън кръга не ти вярва? Как искаш хората да тръгнат след теб, ако непрекъснато им демонстрираш, че си нещо различно от тях? Ако постоянно им натякваш, че нито твоята Вяра, нито начина ти на мислене и на живот имат нещо общо с техните?
Друга съществена част от моя замисъл беше да използваме принципа на взаимното допълване. Принцип, при който няма командири и фелдфебели, а кръг от приятели, които със своите различни способности и знания ще дават приноса си за общото Дело. И тук сбърках. Практиката показа, че едни много обичат да заповядват и да налагат мнения, а други обичат да се подчиняват.
Една червена нишка преминаваше през всичките ми писания. Промяната в етническата карта на България. Още когато нямах компютър и пишех на старата си пишеща машина излязох с изявление, че политически сили реално няма, че няма ляво-дясно, че старите правила и понятия в политиката са мъртви. Излязох с изявление, че политическото противопоставяне е отстъпило на етническото. В тази връзка бях готов да направя компромис с всеки, който вижда като своя главна ценност нацията и Родината. Независимо от политическата си принадлежност и службите, които е заемал. Да не забравяме, че както един честен и достоен човек при определени обстоятелства може да се превърне в предател, така и престъпникът при определени условия може да стане светец. Явлението е описано още от Достоевски. Идеята трябваше да стигне до всички, които са Българи, и които милеят за Българското. Ако някой си спомня, в първите броеве на в-к „Съпротива” излязох със статии, в които призовавах за единодействие между всички националистически партии и организации, за съюз с всички наши потенциални съюзници. Включително с Боян Расате и с Волен Сидеров. Не се страхувах от агентура, от подслушване и следене. Разчитах на формалното спазване на закона. Отблъсквах само провокаторите, които се стремяха да ни тласнат към определени действия, за да ни компрометират. Не се получи и вината не е у мен.
Излязох и с темата „Милиция”, в която пряко атакувах полицейския апарат. И по-конкретно новия главен или генерален секретар на МВР. Нали сме Воини, значи ни трябват битки и победи. Трябва ни нещо, което да ни дава самочувствие, че сме сила, че можем да воюваме и побеждаваме. Избрах Павлин, защото вярвах, че с малко съдействие от страна на останалите ще мога да се справя с него. Сбърках, съдействие не получих, точно обратното.
Немаловажна тема беше тази за Грузия. Нека да си признаем. Ние, българите сме обезверени след 19 години на лъжи и празни обещания. Съсипани сме материално. Смачкани сме като народ. Лишени сме от самочувствие, възможностите ни за действие са сведени до минимум. Ние няма да се справим без външна помощ и просто ще загинем, ще се разтворим между стремително нарастващия брой на етнически чуждите елементи. Като единствен възможен съюзник виждах Русия. А от там също идваха сигнали, че не са ни отписали като приятели и съюзници. Нека домораслите ни философи знаят, че България не е изолиран остров сред безбрежен океан, и нашата страна е пряко обвързана с процесите, протичащи в целия свят. Ако искаме да съществуваме, ние задължително трябва да излезем на международната сцена.
В общи линии това беше замисълът. Има много подробности, които ще спестя. Но и от казаното дотук вярвам, че разумните хора ще разберат какво съм имал предвид под думите Втори етап. От просвещение да се премине към реални действия, да привлечем нови приятели и да си осигурим материална подкрепа, без която сме обречени на вегетиране и угасване. Не се получи.
Идеята ми беше много голяма. Не можех да кажа всичко наведнъж и направо. Исках хората сами, на базата на определени знания сами да стигнат до правилните изводи. Исках да насочвам, а не да натрапвам. Вярвах, че съм поставил основа, която лесно не може да бъде унищожена. Че съм успял да натрупам могила, която не може да бъде съборена или взривена. Изглежда съм сбъркал. Оказа се, че двама-трима провокатори и няколко финансови инжекции са в състояние да провалят целия замисъл и десетилетните усилия. Някои го усетиха по-рано и се оттеглиха, макар да си останахме с тях добри приятели. Те ми казваха, а аз не вярвах, не исках да повярвам. Сега ако виждам някаква грешка в себе си, тя е, че оказвах доверие на недостойни за доверието хора. Виждах, забелязвах, но предпочитах да премълча. И Иван чий заповеди и инструкции изпълнява, и Йордан що за човек е, и амбициите на други. Амбиции, неподплатени нито с качества, нито със знания. Показвах, опитвах се да отварям очи. Отварял съм очите на слепи. Издадох книгата „Невидимата атака”, която трябваше да предупреди всички какви опасности ни заплашват и какви методи се използват срещу нас. В други държави и сред други народи я забелязаха, моите уж съратници не я забелязаха. Написах и пуснах в Интернет „Парад на измяната”. И още много… Напразно. Виждах, констатирах използваните от тях методи и средства, а не бях в състояние да противодействам, силите ми не стигаха. Те продължават със същите измислици, със същите клевети, със същите епитети и безпочвени обвинения. Нима трябваше, след като десетки пъти съм изобличил някого, след като съм доказвал лъжите му, отново да доказвам?
Ето, Димитър Радев твърдял, че съм ползвал негови ръкописи. Той, който не е написал и една статия през живота си твърди, че съм преписвал от него. Нека да посочи конкретно. Както аз посочих, като пуснах снимки от мои материали и от материали на Антон Рачев. Да се види кой от кого е взаимствал. Често съм посочвал своите източници на информация, назовавал съм поименно своите Учители. Само че Радев не е измежду тях. Да, той притежава определена информация, обаче тя е в друга сфера, различна от онова, което аз пишех. Съжалявах го заради болестта му, исках да му помогна като го изведа от изолацията, а ми се щеше и той да ни окаже малко помощ в битката срещу някои ционистки кръгове. Радев се оказа техен съюзник, не наш, не на Българите. Аз не разбирам как можете да повярвате на един, за когото десетки пъти е доказвано, че е лъгал? Как след стотната му лъжа вярвате, че на сто и първия път е изрекъл истина? Та аз написах най-значимите си книги през периода, в който лежах болен след тежки операции, месеци наред не излизах навън и не поддържах връзка с никого. Архивът на Радев? Когато отидох у тях той ми записа един диск с изтеглени и недоизтеглени от Интернет сайтове с книги на руски език. Това нима е архив? Пък и „архивът” ми беше даден години след като бях вече написал своите книги, не преди това. Пазя го и мога да го покажа на всеки, проявяващ интерес. Може би главната ми грешка беше, че към всекиго отначало подхождах с доверие. Някога Васил Златаров, тогавашният председател на БДФ ми каза: „Не можем зад всекиго да поставим агент, който да го следи. Ами кой ще следи самите агенти, ако все пак го направим? Трябва да вярваме на хората.” И аз вярвах, докато не получех преки и недвусмислени доказателства за обратното.
Да, очаквах някаква подкрепа. Очаквах тези, които са идвали до мен и са виждали с очите си доказателствата да излязат и да възразят срещу клеветите и гадостите. Те не излязоха и не възразиха. Защо - не знам. Нека сами си кажат. Само че и аз не можех след тяхното спотайване повече да им оказвам доверие. Не виждах общ път между нас, не виждах съпричастност и доверие. Нямаше как в един момент да не кажа "Стига!".
Но да оставим дребните фигурки. Техните имена ще бъдат забравени скоро след смъртта им. Лошото е, че и Идеята ще бъде забравена. За колко дълъг период – не знам. Знам, че тя отново ще се възроди, ще възкръсне, но дали тогава ще има българи? Дали Идеята няма да възкръсне на друго място и сред друг народ? Дали качеството на българския човешки материал няма да се окаже толкова долнопробно, та българинът да не успее да премине през последното сериозно изпитание? Дали както твърдят разни американски емисари ние сме толкова деградирали, че ни е безразлично дали утре ще ни има? Възможно е. През 1998 година писах, че нашият народ е подложен на геноцид. Заради тези думи поискаха да ме съдят. Никой не ги беше изричал преди мен. Сега мнозина ги повтарят. Само че пропуснахме много възможности, случиха се много събития и днес ситуацията е много различна от онази преди 10 години. Тогава поискаха да ме съдят за проповядването на национализъм. Днес в Парламента имаме партия, определяща себе си като националистическа. А дали наистина е националистическа?
Забелязах как от намеренията ми спрямо Русия се възползват други, небългари по произход, антибългари по поведение. Забелязах как моите думи за унищожението на елита и за нуждата от нов елит се подемат от други, злонамерени лица. Аз нямах повече сили да превъзмогна всичко това. Направих последен опит като им показах какви Небесни закони нарушават и какви ще се евентуалните последствия. Приеха предупреждението ми за заплаха. Разказах им за себе си, какво съм направил и през какво съм преминал. Със своя разказ исках да ги попитам те дали са готови да дадат толкова много от себе си и да преминат през всичките изпитания, през които ми се наложи да премина аз. Дали са готови на саможертва, щом като искат някой друг да се жертва за тях? Приеха неизречения ми въпрос като хленчене. Как и накъде да вървя заедно с такива хора? Те дори не могат да ме разберат. Как ще вървят редом с мен?
Няма да правя пълен анализ, уморен съм. Само ще кажа какво следва. Следва мощен леден водопад, който ще замрази последните остатъци от Идеята. Няма да ги убие, не е възможно да ги убие. Идеята, дори нейните остатъци не могат да умрат. Но ще ги замрази за по-добри времена. Само се питам, когато тези времена настъпят, дали ще са останали българи, готови и годни да се възползват от тях?
Ангел Грънчаров – Елтимир
10 декември 2008 година
Ботевград

Елтимире, цедиш си сърцето! Разбирам те напълно, донякъде от личен опит и толкова повече съжалявам за тези недоразумения във форума, където има хора с несъмнени качества, националисти! Нямам нито желание нито право да вземам отношение по тези проблеми, но мисля, че каквото и да било разцепление, под каквато и да било форма, води до никъде! Деструктивно е и няма значение на каква основа е и кой го поддържа! Нали знаете как ни гледат с презрение и казват:"Оставете ги каквото и да правят, накрая ще се изпокарат!" Всеки път, всички ние с поведението си го доказваме. Като се има предвид нивото на хората от форума, какво да говорим за останалите хора? Няма ли най-сетне да израстнем до там, където пред обикновените човешки чувства ще бъде съзнанието за необходимостта от Единство в полза на Идеята? Да загърбим присъщите ни недостатъци и да ги подчиним на Справедливостта и Каузата? Много пъти съм апелирал за тези неща и досега все няма разбиране! Все нещо ни препъва и недостига. Даже тук! Никой не желае да жертва нищо от скъпите му недостатъци и прескъпото чувство за собствена правота! Как ще постигнем тогава Единство?! Мисля, че ни трябва повече доброта и взаиморазбиране, готовност да си подадем ръка във всеки момент и да ни е грижа един за друг! С уважение към всички!

Ха-хаа, изструкции казваш изпълнявам. Абе човек, как мислиш ще ни изкараш двамата с Йордан без мнение, без капка способност да решаваме? Как ще стане това? Просто като кажеш, че е така?! Ти какво - контраатакуваш? Ама виж сега, няма какво да ме слагаш нещо като твой опонент. Имаме втори етап, в който аз съм никой. И понеже ти искаш да си някой, нямам как да се срещнем.

Щом ти си нагъл и повтаряш за 100-ен път едни и същи глупости, и аз няма да спра да ти задавам съвсем простия въпрос - за ролята на един офицер от службите, с когото си в тесни взаимоотношения и как смяташ, че ще е от полза за Движението проследяването на участниците в това Движение, което той прави?

Много долно е това твое издевателство над нашето съчувствие, да знаеш. Искаш да пренебрегнем действителността пред твоите твърдения. И това да го направим, ако не от респект към борческата ти биография, то поне от съжаление, така ли? Много "хитро" играеш на тази струна от българската душа. Запази малко достойнство, за да имаш поне образ на изстрадал човек.

Аз не искам да те обсъждам, но ти сам се навираш на коня в аспуха, като ме караш да разказвам за теб. Разговорите между нас са били за две неща - да ми преразказваш твоята биография или да решаваме къде ще бъде изпита следващата бира. Какво лошо съм ти сторил и в какво съм те възпрепятствал? Кажи да видим. Ако имам грях, веднага ще се поправя. Предлагам само да не ме виниш, че не съм те направил свой кумир. Важното е, че не съм попречил на никого от приятелите си да те прави такъв, нали?

Айде, умря циганката дето го хвалеше
Три основни въпроса тежат на "съвестта" на Алти

1. Агента Войнов - минало, настояще, бъдеще.

2. Илия Минев - защо не направи партия с Алти и сие.

3. Доносническото настояще на Ангел Грънчаров.

Тук е разковничето на личността Ангел Грънчаров. Другото - Йордан, Иван, Драган са просто мисловни упражнения на чаша бира.

Да вземе някой друг да упражни гумата и да изтрие темата на Алти.

В тази връзка бях готов да направя компромис с всеки, който вижда като своя главна ценност нацията и Родината. Независимо от политическата си принадлежност и службите, които е заемал. Да не забравяме, че както един честен и достоен човек при определени обстоятелства може да се превърне в предател, така и престъпникът при определени условия може да стане светец. Явлението е описано още от Достоевски.
----------------------------------------------------------------------------
В Русия - това е възможно, в БЪЛГАРИЯ - НЕ! Обстоятелствата не могат да детерминират личността. Тя или Е, или никога не е била Личност! Ако обстоятелствения свят е по-силен от вътрешния свят на човека, то тогава той не е Човек. Така става, когато човек се увлича по руски класици, а не търси изконно Българското.

Алти, готов си за Атака. Там ги има много такива, с точно тия виждания. Довиждане и лек път.

Този форум без Елтимир е умрял.
Този форум бе неговата трибуна.
Този форум бе прозореца му към света
В този форум той намери нови приятели и нови предатели
Дали насила или без да искате вие пограбахте каузата Елтимир и направихте това място поредния приятелски форум, поредния ташак.
Поздрави на тези, който ме познават и успех на всички. Ако искате ми наложете бан, ако искате. Аз бях тук заради Елтимир!