Имало едно време изчадия-злотворци. Те сътворили затворъ. Затворътъ нямалъ врати и прозорци, ключалки и катинари. На хората им било внушено, че въ затворътъ ще бъдатъ свободни, ще получатъ всякакви знания, ще видятъ и чуятъ абсолютно всичко, ще могатъ въ затвора да творятъ и създаватъ блага, да проповядватъ Истината, ще се посветятъ въ Истината, ще намерятъ приятели , а може би ще намерятъ Любовьта. И така свите Човеци, целий святъ се намърдалъ въ затвора. На вънъ е величественна Природата, на вън някога са се пеели песни, творяли са всеки предметъ красивъ и изпълнен съ писмина, остала отъ далечните ни Прадеди, на вън хората радеели (трудели), радвали са се и веселяли се се заедно. Има ли са Домове съ Семейни огнища изпълнени съ детски смяхъ, има ли са цветни уханни градинки съ много цветя и плодове. Вън е всичко, вънъ е Богъ. И от всичко това хората се лишили въ затвора. Хората кои са изгубили здраве и опора , богатства и любовъ въ затвора търсятъ рецепти, намиратъ мнооооого, но никой отъ тях няма време да пробва и да изпълни поне една рецепта на практика, че да види полза отъ затвора, защото увлича се да види колкото се може повече и повече знания. И така се погубватъ хората. Още са отворени вратите на затвора, но никой не копнее за истинската Свобода. Някои, малцина са кои съзнаватъ, че затворътъ не е свобода и отиватъ на вънъ. Но вънъ няма никой. Съ кого да споделишъ радостьта си? Връщатъ се въ затвора, че нали Човекътъ е създаден да не е самъ. Опитватъ се въ затвора да измъкнатъ приятелите си на свобода, но не може. Сякашъ невидима стена е окръжилъ затвора. Някои затворници копнеятъ да намерятъ истинските хора, и търсятъ ги въ затвора, но вътре няма да ги намерятъ, защото истинските са на Свобода. Сигурно все още има истински.