"Влакът на Дружбата"

[Йордан_13]

Пуф-паф, пуф-паф, тю-тююююууу! Турският "Влак на Дружбата" пори българските земи и необезпокояван от никого спира на гара София. Това не е някаква картина от бъдещето, а нещо реално случващо се днес, за което никой в държавата не знае. Медиите мълчат. Правителството също мълчи. Цялата държава е притихнала и се е заслушала в свирката му. А първия образ, който ми се появява е Конят, който данайците подаряват на троянци, и който е пълен с техни войници. Троя е обгърната в пламъци и пада. Сега си представете, че влакът, вместо телевизионен екип, дошъл да снима ислямските културни паметници" по нашите земи и с това да очертае ареала на османското политическо присъствие в България, беше пълен с преоблечени турски войници. И пристига на гара София. Никой в столицата, дори и не подозира. Парлама-менто е превзет за секунди, до час, цялата столица пада.
Друг образ, който ми връща в съзнанието, движението на влака, това е походът на Баязид Светкавицата и този на Лала Шахин. Няма кой да ги спре. И има добри железопътни магистрали, по които бързо да се придвижат до София. Циганите внезапно и незнайно защо спират да вадят болтовете от релсите и да хвърлят камъни по вагоните. Така, влакът никога няма да дерайлира. Дори видели двама циганина прилежно да дозатягат болтовете по линиите! Чудо на чудесата!
Но... този влак не идва за първи път, може би за втори или трети. Винаги толкова внезапно и смайващо тихо. Първият път, когато дойде, донесе турските сериали. Всички, които ги гледат се очароваха от красотата на взаимоотношенията между турците. И те били хора! Машалла, хубави съседи имаме! Кой каза, че турците са лоши? И ще искат да ни превземат? Я, какви мили хора! А националистите - те са виновни. Не ни дават да се омъжим за Къванч Татлъту... А дали в къщата му има, от онези, хубавите, сладки татлийки?
Вторият път, когато дойде, докара самият министър-председател на Турция. Той не беше чак толкова нагъл като турските дупетати, които се разхождаха до Кърджали, все едно отиват до Бурса и произнасяха речи на турски език, без да им мигне окото. Държавата отново не знаеше. Кърджали е далече, до София, не се чува нищо. От джамията в Пловдив се извива кръшно : "Аллах акбар" и заглушава тракането на влака по рейсите. Птиците замръзнаха и се скриха в клоните на дърветата. Замръзна и Тиквата под строгия, но справедлив поглед на турския министър-председател. "Бащице.." - изока той. Извини му се, че толкова много мускули е направил във фитнеса и е с глава, по-висок от него. За гяурите, това не е позволено и той ще се поправи. Ще си отреже главата, за да бъде мъничко по-нисък от Ердоган. Сам..., нали му е син. Въвел ред и справедливост, в подопечния му санджак, Ердоган изслуша с видимо удоволствие песента, с която бе посрещнат пред Парлама-мента: "Ела, ела, аго Сюлмане", опипа предложения му мек креват, усмихна се под мустак и рече, че следващия път, ще се възползва и от него, тъй като с Доган били от една порода - либерали, а българските жени също членували в тази партия. Имало и такива, които членували в партията на Къванч Татлъту, но това не било особен проблем, тъй като на Къванч бързо му омръзвали.
След това влакът запуфка и запафка и наближи граничната бразда. Там Ердоган видя руините на някакви сгради. Близък до ухото му подшушна, че това били бившите гяурски казарми край Елхово и Звездец. "От времето, когато гяурите имаха държава"- рече подопечния му подчинен.
Тънка струйка сълзи потече по бузата на турския министър-председател. Той спря влака, взе букет цветя, направи от тях венец и го сложи пред развалините. След едноминутно мълчание, той свали турското знаме и заповяда три оръдейни залпа от личното му малокалибрено оръдие. Влакът продължи пътят си през граничната бразда...

[Йордан_13]

Турският "Влак на дружбата"

My Webpage