Шестолъчката според Джагфар Тарихи

[Йордан_13]

Една от най-известните български символи е шестлъчната звезда, която се явява за българите знак за покорност (символ на смирение – бел. Ред.) към Бога и се нарича „знакът на Тангра”(Тангра билгесе). Триъгълникът с върха нагоре, символизира в този знак Волята на Тангра, а също така и Свещената Планина ( на която се случва Богоявлението), а триъгълника с връх надолу – сътвореното от Всевишния и покорният (смиреният –бел. Ред.) на Волята на Твореца свят или покорният ((смиреният –бел. Ред.) на Волята на Тангра кан (Кхан) със своят народ - българите.
Този знак, българите изсичали на монументите, изобразявали го на стените (Демир баба теке – бел. Ред.), на минаретата и оградите на джамиите, на надгробните камъни и на царските вещи. Знакът на Тангра е символизирало и едно блюдо на българите, наречено "учпбчмак" – „триъгълник” (първоначално това били ритуална храна).

Гербът на Буляр в начало бил един от видовете на шестлъчният знак на Тангра. Пръстен с изобразен този символ е носил духа на изобилието и на пастирството Самар (или Барадж) в знак на подчинение на Всевишния, поради, което този знак се наричал и знак на Барадж.

[Йордан_13]

Не е ли време, това племе евреите, да започне да ни киха всяка година за авторски права, след като ползва древнобългарски символ в знамето си?
Който има малко повече акъл в главата, ще се досети защо Давид налага шестолъчката като държавен символ на Израил, като имате впредвид неспирното богоборчество на Авраамовите и Исакови потомци и първоначалното значение на символа при българите

[anti666]

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...2796&pos=-12796

[Йордан_13]

(Из "Символна анатомия на знаците от Елеза. Трети знак - тетрактисът&небесната мелница.)
===================================================
Скокът, който внезапно направихме от Индия към Египет, за да покажем идентификацията и асоциацията със съзвездието Орион на Шива (като Рудра) и на Асар/Озирис, поставя въпроса имат ли още общи връзки тези два на пръв поглед коренно различни божествени персонажи? Има ли и каква е връзката на Шива с Египет? Оказва се, че такава има и това е малко известният “индийски сфинкс”, наречен Пуруша Мрига (“Пуруша” – човек, Мрига, в случая четириного животно с тигрови лапи); (вж. http://images.mid-day.com/2012/sep/DEVDUTT_2.jpg ) , който е персонаж съпровождащ образа на бог Шива/Сива и едновременно с това негов поклоник. Митът за него е свързан с довеждането му за участие в ритуала Раджасуя Ягна ( https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%...%81%D1%83%D1%8F ; https://magicalindiablg.wordpress.com/2015/...81%D1%83%D1%8F/ ). За целта на Бхима са дадени 6 камъни Шива-Линга, с помощта на които той трябва да изведе Пуруша Мрига, от неговата гора, в която живее, да го надбяга, за да се съгласи сфинкса да участва в царският ритуал и ако не успее да бъде изяден. Ролята на шесте лингама е да забавят изключително бързият сфинкс и да дадът преднина на Бхима (един от Пандавите), защото на всеки камък Пуруша Мрига, спира да се моли и отдава почит на Шива. Но въпреки това сфинкса бил толкова бърз, че хванал Бхима , когато бил стъпил с единият крак в град Хастинапур, а с другият бил още в гората. При това положение бил извикан Юдхищтира, да отсъди дали Бхима трябва да бъде изяден или Пуруша Мрига да участва в ритуала. Юдхищтира отсъдил Бхима да се разсече наполовина, но сфинкса се впечатлил от акта на справедливост и пощадил Бхима, съгласявайки се да участва в Раджасуя Ягна. От тогава Пуруша Мрига става символ на просперитета на държавността и нейната защита. След завършването на ритуала Пуруша Мрига, попитал с какво може да бъде полезен той и неговите събратя за в бъдеще. И му било казано да отидат в храма Натараджа в Чидамбарам, където Шива един ден щял да изпълнява своя космически танц за човечеството. Тяхната задача щяла да бъде да пречистят поклонниците, които посещават храма. Затова от двете страни на входа
в храма на Натараджа на издигната платформа стоят два сфинкса, които се наричат Пуруша Мукха (човешко лице) или както казахме по-горе Пуруша Мрига (човек-животно). И двата сфинкса са с човешки лица и лъвски гриви. Такъв е и египетският сфинкс при трите пирамиди, (оставяме настрана опитите на фараонът Хафра да го ползва за собствен автопортет ). Подобен начин на изобразяване, обаче е нехарактерен за египетската традиция на изобразяване на божествата, които винаги са с човешки тела и животински глави. Този начин на изобразяване, обаче е характерен, както се видя за Индия и за начина на изобразяването на лъвовете ( с човешки лица) при българите (http://samoistina.com/2/09-LION.gif ; http://samoistina.com/2/screenshot1.jpg ).
Другото важно, което трябва да отбележим е, че Балканите имат своя легенда свързана със сфинкса (Едип и Сфинкса), Индия има своя легенда свързана със сфинкса (Бхима и сфинкса), но в Египет легенда точно от такъв характер липсва. Сведенията, които ни дават египтяните за произхода на Сфинкса са, че коренните жители на Египет, първите хора на земята – хората-лъвове (вж. http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...topic=2300&st=0 ) са строителите му. Единственият ни известен запис свързан с него е между предните му лапи на блок от черен гранит, на който е записан текст, съдържащ разказ за фараонът Тутмос IV, който като млад принц, заспал в сянката на Сфинкса и сънувал, че той му обещава двойната корона на Египет, ако го почисти от пясъка. Така и станало. Текста, обаче е важен, защото ни свидетелства поне за две неща: 1) Сфинксът в Египет е пряко свързан с царската власт (ритуали за коронясване, както в Индия) и държавността; 2)Сфинксът е наследство на династиите на фараоните, чието задължение е неговата подръжка. Освен египетското предание за хората-лъвове, свидетелствата на история-славно българска «Джагфар Тарихи» също ни насочват към това, чие дело би могъл да бъде той, след като Северен Египетъ е българска територия владяна от създаването на империята Самар (10 000 г. пр. Хр.) и е загубен като българска територия през 3000 г. пр. Хр. Това са цели 7000 г., древнобългарска държавност в Северен Египет! Стойността на подобна цифра има не само исторически, но и духовно-културни измерения.
От легендата за Бхима и Пуруша Мрига е сложена податката, че сфинксът е пряко свързан с числото 6 ( 6-те шива-линга камъни), а символ на Сива Василица е шестолъчната звезда (шестте ръце на Шива), израз на неговият танц на сътворението и разрушението. Според Джагфар Тарихи, обаче, тя е и символ на Тангра. Тук трябва да уточним, че този знак визира държавотворческите функции на Тангра, неговото присъствие като планетарен Бог, но не и неговата същност като космична даденост или ако трябва да се изразим библейски, тя олицетворява заветът/пактът между Бога и неговият народ. А колкото до символите на българската държавност, какъвто е например лъвът в гербът ни, трябва да кажем, че това изображение е самият сфинкс Пуруша Мрига. Затова Джагфар Тарихи казва, когато разглежда триъгълникът с върха надолу в знака на шестолъчката: “...а триъгълника с връх надолу – сътвореното от Всевишния и покорният (смиреният –бел. Ред.) на Волята на Твореца свят или покорният ((смиреният –бел. Ред.) на Волята на Тангра кан (Кхан) със своят народ – българите”. Нещо, което прави като акт на смирение и самият Пуруша Мрига, покланяйки се на всеки един от 6-те шива-лингами.
Затова, когато посочихме по-горе, двата сфинкса на входа на храма Натараджа в Чидамбарам, нека видим, какво е казано и в Чаталарският надпис на кан Омуртаг:
“И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години”.
Тук отново имаме числото 6 (правоъгълното число) – 4 колони и 2 лъва, но и едно изключително сведение за устойчивостта на традициите на Българската държавност, още от времената на държавата Самар, съхранени днес, изключително добре в Индия. Защо кан Омуртаг върху две от четирите колони поставя два лъва? Каква беше връзката колона-лъв? Връзката е Вишну (Вишна Бога), който под формата на Нарасимха, изскача иззад колоната, след като демонът Хираня–Кашипу го предизвиква ритайки една от колоните в двореца с присмехулната мисъл, дали Вишну не се намира вътре в нея (както Асар е в дървото ерика и след това като колона в къщата на царя на Библос). И макар, че хората-лъвове имат облик, характерен за египетската традиция – лъвски лица с човешки тела, тяхното отношение към лъвовете с човешки лица – сфинксовете не е антагонистично, както между минотавъра и кентавъра, понеже едните (сфинксовете) са поколението на другите (хората-лъвове), а самите Вишну и Сива
Ако проследим строежа на сфинксове в династичният период, ще видим, че първом те са драстично малки в сравнение с Великият Сфинкс. И ако приемем, наистина, че Сфинскът е дело на даден фараон от дадена египетска царска династия, странно е, защо повече не се появява втори такъв, при все, че желанието да се създават скулптурни изображения на сфинксове при фараоните отъ различните династии е налице. Великият Сфинск остава неповторен. Това поставя под съмнение твърденията на египтолозите, които правят датировка на Сфинска без доказателства за възрастта му на 4600 г. При това положение, керамичният модел, носещ духа и идеята за Сфинкса от “Неолитни жилища” в гр. Стара Загора, датиран от каменно-медната епоха е несъмнено много по-стар ( http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...SC_3791-1~0.jpg ). А е налице и като скален образ при скалното светилище Момица, село Скобелево, град Перущица, България. При това положение тогава е ясно, че идеята за Сфинска не е династично-египетска, а Великият Сфинкs е строен като базов, матричен модел, който да бъде идейно усвояван и традиционно преповтарян от поколението на хората-лъвове и от фараоните на династичен Египет.