"Песен за аскъпските бахадири", част 5
63. Как Зътолгау възпял Бавър

(101) Когато Зътолгау се научил
да пее тези песни, учителите
му казали тъй за това,
какво да пее при коронация:

(102) “Най-добре е да се започне
с една песен за Маджи –
с хая за пира в чест на началото
на царуването на Азак в Аскъп.

(103) На този пир Бар-Халджа казал на Маджи:
“Преди коронацията Тангра
винаги показва на избраника
някакви знаци.

(104) Не ще ли ни кажеш, царю,
за това, какви знаци
е показал Всевишният – по тях
може да се узнае за много неща!”.

(105) И Маджи разказал на гостите
за това, че през нощта
той видял как при него
долетяла красива птица.

(106) В клюна си тя държала
един прекрасен венец,
плетен от клонки
на вечнозелено дърво.

(107) Тя поставила
този венец
на главата на Маджи –
и отлетяла надалеч!

(108) Всички разбрали това така:
че самата Умай по волята на Тангра
е посочила по този начин
това, че Маджи е достоен за властта.

(109) Тогава Бар-Халджи казал:
“А дали това не се е присънило
на нашия цар – или, може би,
той сам си е измислил всичко?”.

(110) Едва той изрекъл това –
и всички видяли,
че към мястото на пира лети
голяма и красива птица.

(111) В клюна си тя носела
същия онзи венец...
Това била самата Умай –
и всички разбрали това.

(112) Тя поставила венеца
на главата на джабгусира –
и тутакси се възнесла в Небесата:
само нея видяли...

(113) Когато всички се опомнили,
те радостно възхвалили
мъдростта на Небесата
и царя на Аскъп.

(114) Само на Бар-Халджа
не му било до радост –
уплашил се той, че е разгневил
могъщата Умай.

(115) Веднага след пира
той отишъл в Баджту – и,
като поставил до карамаджа своята шатра,
почнал да го благоустроява.

(116) Неговите другари
дошли при него
и го попитали
кой го е накарал да прави това.

(117) На това Бар-Халджа,
без да прекъсва работата,
им отвърнал кратко:
“Моят език!”.

(118) Той работел усилено дотогава,
докато, накрая, самата Умай,
смилявайки се, не му предала,
че повече не му се сърди...”.