Духова могила, Пастуша (Перущица)

[Йордан_13]

(Написа Шегор Данъш, Йордан Стайков, Година Веренъ, 6792, улуг алем (ноември), Учаг айъ (“Месец на бащиното огнище”).

https://museumperushtitsa.com/bg/svetini/ta...la--prodaljenie

Не оставяйте, дъновистката Вачкова, шефка на перущенският музей да ви пълни главата с елинизъм! ;))) Много им се иска, на много масонски кръгове, Духова могила да бъде разкопана;))) Масоните искат това! Българите, трябва да знаят, защо се нарича Духова;))) Не, само защото там е погребан кана субиги Атей наречен Атай в "Сказание за Чулман", а защото тук се провежда и битката за духа му. След вероломното убийство от страна на Филип Втори на Атай, той разсича тялото му на части, които разхвърля на различни места в Тракия. Това е един стар обичай на Балканите и Египет, знаем, как Асар е разсечен на части в Египет от брат си Сет и Загрей от титаните. Разбира се, българите организират армия, която да събере частите на тялото, защото без него, духът на Атай не може да достигне Шатрата на Тангра. Жалкото е, че, аз трябва да обяснявам тези неща, на олигофрените в интернет;))) Филип се опитва да ги избие със 100 000-та си армия. (Той въпреки поражението от Атай има още свежи войскови резерви.) Това е битката за събирането на частите на тялото на Атай в Тракия, които са около Пловдив, досещайте се. Много сте тъпи;))) Исторически сега е записано, че Филип Втори побеждава скиткият цар Атей. Това не е верно. Филип не побеждава в това сражение, но след това сражение в Тракия, той убива вероломно Атай! Но, властта на писалката е тази;))) само дето, неочаквано за елините, българските епоси видеха бял свят в 21 век;))) Слава на Тангра! И това е най-великото духовно и културно събитие на 21 век;))), а не пиесите в Народният театър, ха-ха-ха...които са елинизъм! Българите в движение, разделени на групи, едните водят бой с Филип и прикриват другите, които търсят частите на тялото му. Така че, Филип Втори не става пълноправен господар на Тракия, дори след убийството на Атай! Защо? Защото прави съвършената глупост, вероломно да убие Атай и да разчлени тялото му, разхвърляйки останките навсякъде. Това означава война с българите до последно. Ако беше оставил тялото на Атай, да бъде откарано в Скития, той щеше да овладее Тракия напълно. Затова, въпреки, поражението, както е писано исторически, той не успява да завладее Скития. Именно поради тази причина - българите водят бой в Тракия за тялото на Атай. Дори жена му, Еваба се включва в търсенето останките на мъжа си. Това не е просто поредният мъж;))) Атай е Епоха! Всичко това го пише, требе се прочете и да се осмисли и поверва, а не да се слушат Серафимов, Вачкова и Фол;))) пагубни за вас, същества;))) Не се намира само сърцето на Атай, изкълвано от сляп орел, вероятно, това е алпа Кирел/Шурале. Учените не четат епоси, защото в тях историята е митологизирана, но те не знаят, че митологията създава историята, защото тя ражда, нейните създатели - героите или хероите, както ще каже Валерката Фол;))) Херос;))) Тук, това е обратно на историята на Загрей, където сърцето му е спасено и става основа на неговото второ раждане. Първият етап от битката е събирането частите на тялото, вторият етап от битката, където вече се включват вкупом и повечето от българските алпи начело с Мар и Умай е опазването на тялото му от Яга, при което Яга е надхитрен, победен, заловен, наказан с камшика от Субан за оскверняването на светилището на Умай в Тракия, за убийството на Атай и въобще за злините причинени на българите в тяхното хилядолетно пътуване. Силата на Яга е намалена наполовина и той се превръща в днешният Сатана;))) Битката за тялото и духа на Атай става основание за трансформацията на тъма тархана Яга просто в зъл дух;))) Атай е историческа и духовна епоха! Планетарен триумф! Много прости глави има в България! Пак да си го кажа;))) Образованието не е посвещение! Затва много са дразна, гато некой са фали с образованията си;))) И 15-сет висши да са, тва не е посвещение!;))) Посветеният е, който може да отвори ушите и очите, образованият служи на собственото си съвършенство! Когато тялото на Атай е опазено, духът му е свободен да достигне Шатрата на Тангра! Но, Атай е посветен, не е образован, т.е. не е елин! Затова, той не тръгва веднага към Тангра, а намира друго тяло, вселява се в него и убива Филип Втори в Македония. След, което вече тялото му се погребва. Сказанието не казва, къде. Било е тайна, тогава. За ония времена е било нужно. Сега, вече не е тайна. Светилището на Умай бийке в Тракия (В Сказанието, Тракия винаги се нарича Бирак и това е единственият еднозначен топоним), в което Атай отива на поклонение е в Пастуша, където е и праисторическото селище от времената на нейното царство. Там е Червената църква, днес. Това е мястото. Духова могила се нарича, защото там е опазено тялото на Атай от Яга и е спасен духът му. Това е мястото, където Яга е наказан от алпите. Затова се нарича Духова. Този момент, много ясно е откроен в "Сказание за Чулман", където ясно са описани делата на духа на Атай. Значи, тук имаме една следсмъртна властност. За посветеният смъртта не е край, тя е средство и нова възможност. И Филип Втори пострадва именно от това. Той не пострадва от Атай, когато е жив, а когато Атай е мъртъв физически. Тогава духа му с помощта на българите и алпите получава онази свобода, необходима му да защити България на Балканите от Македонското царство. Затова, сина на Филип, Александър Велики, не се занимава повече с Тракия и Скития;))) Той отива да завладява света. Докато на Филип Втори, Българска Скития е основна житейска и военна цел. Това му струва живота.

ИЗВАДКИ ОТ ПЕСЕН ЗА АТАЙ, СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН, СМЪРТТА НА АТАЙ

Аскъп - Българска степ, Българска Скития; Балдиу - Филип Втори; Ат,Атай - Атей; Бирак-Тракия; Макидан - Македонското царство, Сулдан - река Дунав

(141) След оттеглянето на Аламир,
на Балдиу му оставали
още 300 хиляди макидански,
бириски и кряшски аратсъзи.

(142) Канели се те да стъпчат
малочислените българи,
но почнали сами накуп
да падат под техните удари.

(143) Яр-Атай се сражавал
този път с тояга –
така той правел винаги,
когато бил в силен гняв.

(144) Само че тази тояга
била по-яка от предишните:
направили я с Ибера
от онзи клон на Бой-Терека.

(145) Предишните му тояго
от обикновени дървета
поваляли по 200 врага,
а новата – по 500.

(146) Изтрепал Атай в боя
50 хиляди от
мерзките аратсъзи,
а неговите бойци – 100 хиляди.

(147) Но в разгара на сражението,
когато врагът вече
се канел да побегне,
Ат видял бял флаг.

(148) Ободрени от бягството на алпа,
българите на Нарджи и Алабуга
отново се сплотили – и почнали
да се сражават с последни сили.

(149) Но врагът все пак
притискал българите –
и тогава Нарджи отново
вдигнал белия флаг.

(150) Имал Ат на седла
още половината от хората – и той
наредил на 3000 бойци
да отидат на помощ на Нарджи.

(151) Узнал за това Яга,
който скрито наблюдавал Ат –
и тутакси съобщил новината
на мерзкия Балдиу.

(152) Онзи се зарадвал – и наредил
на своите аратсъзи
да изколят шепата
воини на Яр-Атай.

(153) Трихилядният отряд на Атай,
начело с Майкъ,
помогнал на Нарджи да разбие врага –
скрил се Уджал в горите.

(154) А глутницата аратсъзи в това време
се хвърлила в атака срещу Ат –
и за джабгусира на Аскъп
станало много трудно...

(155) Но внезапно на полето
се появили някакви хора –
и, виквайки: “Бурат!”,
се нахвърлили срещу врага откъм тила.

(156) Помислили аратсъзите,
че ги е заобиколил Майкъ –
и търтили да бягат,
без да се оглеждат.

(157) Яга, спасявайки Балдиу,
обвил полето в мъгла –
и Балдиу избягал
удара от тояга или меч.

(158) Ат, обикаляйки полето,
видял на едно място
трупа на Балдиу –
и заповядал да прекратят битката.

(159) Не знаел Ат, че Яга
е придал на един труп
образа на Балдиу,
за да измами българите...

(160) Към черното знаме,
вдигнато над полето
почнали да се събират
всички български воини.

(161) Какво било
изумлението на Атай
и неговите хора, когато те
видяли Кряш-Улят.

(162) Оказало се, че той
със своите рибари
нападнал врага от Балагадж
и го обърнал в бягство.

(163) Признал Кряш-Улят на дядо си:
“Боях се, че моите не ще могат
дори да достигнат
на коне до врага –

(164) нали те не умееха
да яздят добре,
затуй пък извикаха вика
много дружно и силно!

(165) Благодаря на Нар и Сунар:
те ми дадоха малко
доспехи и запасни кони:
не им се карай за това!”.

(166) Разсмяли се тогава Атай
и неговите бахадири –
и се прегърнали с рибарите
на храбрия Кряш-Улят.

(167) След това дали
на Кряш-Улят прозвището “Бурат” –
за спомен от това как силно
викнали вика неговите хора.

(168) Докато воините се събирали
под черното знаме,
Ат решил да отдаде
почести на Умай.

(169) “Тя ми подари син
и аз отдавна исках
да й благодаря тук! –
казал той на Кряш-Улят. –

(170) Нали знам, че тя
повече от всичко обича
биракските карамаджи,
а един е тук наблизо!

(171) Ще отида набързо
и ще почета Умай-биче.
Когато всички се съберат –
ще дойда и аз!”.

(172) “Дядо, позволи ми
да дойда с теб!” –
помолил Ат Кряш-Улят,
но той му забранил:

(173) “Не можем и двамата
да оставим войската;
ти остани при знамето,
а аз ще вървя предпазливо!”.

(174) Не чувствувал тревога Ат;
не бил нащрек –
нали не парели гърдите му
майчините сълзи!

(175) А в карамаджа Балдиу
причаквал Ат –
тъй му наредил
злобният Яга Албастъй.

(176) Яга превърнал Балдиу,
както си бил с оръжието,
в изгнило дърво,
издаващо мерзка миризма.

(177) А Ат преди да влезе
в карамаджа на Умай
свалил всичкото си оръжие –
и дори бронята на Хурса.

(178) Не почувствувал той паренето
на майчините сълзи –
и спокойно влязъл
в този карамадж.

(179) Преминавайки покрай
прогнилото дърво,
Ат помислил: “Защо е тук
тази воняща гнилоч?

(180) Ще почета Умай –
и по обратния път
ще изкореня от земята
тази мерзост!”.

(181) Но едва преминал
покрай това старо дърво,
и то отново
се превърнало в Балдиу.

(182) С всички сили
Балдиу ударил Ат
с тежкото си копие
в незащитения гръб:

(183) бил убит Атай
и паднал като покосен;
а Балдиу тутакси
го насякъл на парчета.



80. Как духът на Ат с помощта на приятелите се вселява в Ташлък и убива Балдиу


(1) Набързо поставяйки
парчетата от тялото на Ат в чувал,
Балдиу се качил на коня си
и стремително препуснал надалеч.

(2) По пътя той бързо
разхвърлял по горите,
пропастите и блатата
частите от тялото на Ат.

(3) И едва след това
Балдиу се успокоил –
и, като събрал своите бегълци,
им обявил за гибелта на Ат.

(4) А Кряш-Улят, без да дочака Ат,
изпратил в карамаджа хора –
но те донесли
само неговото оръжие.

(5) Ужас обхванал всички
и басълците бързо
отишли отвъд Сулдан –
тъй се осъществило проклятието.

(6) 60 хиляди бойци
останали на Аскъп,
но половината от тях
били ранени.

(7) А на Балдиу останали
още 100 хиляди воини
и по още толкова –
на Уджал и Сура.

(8) Балдиу се опитал
да отнеме от българите Миджан,
но Кряш-Улят отразил набега
на злодея и своите роднини.

(30) Като узнал, какво искат
призовалите го хора,
Джир-Барак казал:
“Балдиу уби Ат.

(31) След това злодеят
по съвета на Яга
насече Ат на части
и ги разпръсна по земята.

(32) Докато тези парчета
не бъдат събрани заедно,
духът на Ат не ще може
да се издигне в Небесата”.

(33) Тогава Нарджи и Кувъш
решили да отидат в Макидан –
да търсят частите на тялото на Ат
за спасяването на неговия дух.

(34) И Джир-Барак, и Курчак
тръгнали заедно с тях:
искали и те да помогнат
на духа на Ат!

(35) А Еваба, като узнала,
че мъжът й е изчезнал,
решила от мъка
да се самоубие.

(36) Но когато тя
отишла до стръмнината край реката,
искайки да се удави,
от реката излязъл Чулман.

(37) “Почакай, красавице, -
казал той на дъщеря си. –
Някога, много отдавна,
аз спасих от самоубийство Ат.

(38) Сега ти, неговата жена,
си намислила същото:
но не можеш да се удавиш –
нали си моя дъщеря.

(39) Ако се самоубиеш
по друг начин,
ти ще станеш убърка:
добре ли ще ти бъде?

(40) Мъжът ти цял живот
се биеше с нечистите
и беше убит от нечист,
а ти искаш да станеш нечиста?!”.

(41) Втрещила се Еваба
като поразена от гръм:
станало и срамно
от нейната слабост.

(42) Като видял това, Чулман
казал на дъщеря си:
“Чух, че Нарджи знае
как е загинал Ат.

(43) Нарджи отива в Бирак,
заедно с приятелите,
за да намери и погребе
тялото на Атай.

(44) Ако се приготвиш
и бързо тръгнеш на път,
ще успееш все още
да ги догониш на Агилския път”.

(45) Зарадвала се Еваба на известието
и, като благодарила на баща си
за него, втурнала се
да се приготвя за път.

(46) Оставяйки сина си – царя –
на грижите на Илма,
своята най-добра приятелка,
Еваба се устремила към Бирак.

(47) Тя догонила приятелите
пред реката Инеш-Дар;
всичко й разказали те –
едва не се пръснало сърцето й.

(48) Но тя успяла да се оправи:
желанието да помогне
на духа на убития си мъж
не й позволило да умре.

(88) Казват, че тогава
самата Умай незабележимо
приседнала до него
и слушала неговите песни...

(109) След пира Арджан
изпратил Нар и Майкъ
до Бурут – след което
те се срещнали с приятелите.

(110) Като узнали защо пътуват,
Нар и Мар
решили да тръгнат с тях
и да им помогнат...

(111) Край Сулдан приятелите
били радушно посрещнати от Кряш-Улят.
Като узнал за целта на пътуването им,
Бурат потеглил с тях.

(112) С тях потеглили
3000 рибари –
сега приятелите имали
5-хилядна войска.

(113) Навлезли те в Уртагил,
наричан и Багил –
и почнали да търсят
останките на Атай.

(114) Повечето хора търсели,
а отрядът на Майкъ
бил на стража:
приятелите били нащрек.

(115) Сродниците на Кряш-Улят се опитали
да им попречат,
но те се сражавали поотделно
и били разбити от приятелите.

(116) С помощта на Джир-Барак
приятелите намерили
част от останките
на бахадира Яр-Атай.

(117) Но и Балдиу се навъртал
в същите краища:
сродниците на Кряш-Улят
го известили за приятелите.

(118) Свирепият Балдиу наредил
на своята стохилядна войска
да обкръжи приятелите
и да ги избие всичките.

(119) Отрядът на Майкъ посрещнал врага –
и, като пострелял малко,
почнал привидно да отстъпва,
повличайки злодеите със себе си.

(120) А приятелите се скрили
в дурбуна на Джир-Барак – и,
когато враговете последвали Майкъ,
отново се заели с търсенията.

(121) Когато успявали да намерят
някакви останки –
те се обливали в сълзи:
жал им било за Атай.

(122) Но за търсенията им
щели да са нужни много години –
и Чулман, който ги наблюдавал,
помолил братята си да им помогнат.

(123) Братята обещали да помогнат,
но поради това, че имали
много други грижи
на Земята, забравили да помогнат.

(124) Тогава Чулман се оплакал
от братята на майка си
и почнал да уговаря и нея
да помогне на приятелите в тяхното дело.

(125) “Нали приятелите се опитват
да накажат Балдиу,
осквернил с убийство
твоят любим карамадж!” –

(126) казал той на Умай
и тя тутакси се съгласила да помогне
и накарала синовете си
да помогнат на приятелите.

(127) Намерили те всички заедно
още няколко части от тялото;
когато ги събрали,
те видяли:

(128) намерено било всичко,
освен сърцето на Ат,
което било изкълвано
от един орел...

(129) Нито един звяр,
нито една птица
не докоснали останките,
но онзи орел бил сляп...

(130) Междувременно Балдиу разбрал,
че Майкъ го примамва,
и, като проследил приятелите,
отново ги обкръжил.

(131) Нямало в това място
укрития и дурбуни:
в открито поле
обкръжили враговете приятелите.

(132) Почнали Майкъ и Нар като лъвове
да се хвърлят върху аратсъзите,
опитвайки се да пробият в редиците им
поне някаква цепнатина.

(133) Но на помощ на врага
дошли още 200 хиляди
барджийци на Джартъ-Дагрий
и кермекци на Уджал.

(134) Искал Чулман да помогне
на нашите приятели –
но не можел да приближи:
онова поле било безводно...

(135) Бият се един ден приятелите,
втори ден, трети –
и почнали да падат
от жажда и умора.

(136) И тогава Нарджи казал:
“Дошло е, изглежда, времето ни да умрем:
тогава нека умрем със слава,
както са умирали нашите предци!”.

(137) Вдигнал тогава Нар
любимия си червен флаг –
и, хвърляйки се в атака,
почнал да се бие безразсъдно.

(138) Видяла това Умай-биче
и също, разярена на Балдиу,
отново наредила на Кубар и Субан
да помогнат на приятелите.

(139) Когато Кубар почнал да удря
по враговете със Саръджа-та,
а Субан – със своята тояга, –
злодеите тутакси се разбягали.

(140) А когато враговете
пребягали покрай водите,
тогава вече самият Чулман
ги провалял под земята.

(141) Прострелял Майкъ отново
злобния Уджал –
този път стрелата му
убила злобния кам.

(142) Разстроили се джулахците –
и, като видяли, че Майкъ
се е отдалечил от приятелите,
го заобиколили.

(143) Нар се втурнал
на помощ на приятеля си,
но не успял
да се добере до него.

(144) А великите алпове
вече били далеч:
чакали ги
неотложни дела...

(145) В жестокия бой
Майкъ бил ранен
и паднали мнозина българи,
но още повече врагове.

(146) “Жалко, - казал Майкъ, -
докато кръвта му изтичала, -
че не мога да видя
преди смъртта си своята любима!”.

(147) Едва го изрекъл – и видял
как неговата Гулаим
препуска на помощ
с войска от масгути.

(148) Върнала й Умай
любовта към Майкъ – и тя,
узнавайки за боевете край Кубар,
тръгнала да го спасява.

(149) Край Сулдан тя узнала,
че Майкъ се бие вече в Бирак –
и се втурнала нататък,
боейки се да не закъснее...

(150) Побягнали джулахците –
и Майкъ и Гулаим
най-сетне се срещнали
като двама влюбени.

(151) Прегърнали се те
и заридали и двамата...
Гулаим била знахарка –
и излекувала раните на Майкъ.

(152) Много песни после
съчинили муйтените,
победили в сражението,
за срещата на своя бий с девойката...

(153) Но победата над врага
не могла да помогне на Ат –
и тогава Еваба
вложила в него своето сърце.

(154) Казала на приятелите: “Нека
да се възроди духът му –
ще се срещнем в Тунай...”,
въздъхнала – и умряла.

(155) Заридали тогава на глас
всичките наши приятели...
Взела тогава Умай –
и вложила нещо в Еваба.

(156) Тутакси оживяла Еваба,
а Умай й казала:
“Аз вложих в теб
частица от своето сърце.

(157) От днес ти си
за мен родна сестра.
Не искаш ли
да дойдеш да ми служиш?”.

(158) С радост се съгласила
храбрата Еваба:
станала храбра умайджанка,
а по-късно и тяхна предводителка...

(159) А духът на Атай
най-сетне се възродил –
и той потеглил към Касма
през целия Аскъп.

(160) Край хълма, където стоял
каменният Ташлък,
духът на Ат срещнал
благородния Аспарък.

(161) Веднага щял да дойде
Иджик на помощ на приятелите,
но самият той бил ранен –
и едва сега се изправял на крака.

(162) Синът на злия Джартъ-Дагрий
опустошавал земята,
убивайки на лов
всичко живо.

(163) Ранил го алпът при сблъсък
в дясната ръка,
за да не може онзи
повече да стреля точно.

(164) Но и охраната на княза
наранила Аспарък...
Излекувала го Бай-Тимат –
и той забързал на помощ на приятелите.

(165) Но край Буричай узнал,
че битката вече е свършщила –
и продължил нататък
вече по своите си работи.

(166) Вижда Апсатъ, че духът
на бахадира Атай
пътува тъжен –
и го пита:

(167) “Защо, Атай
пътуваш тъжен?
Нали всичко за теб
завърши добре!”.

(168) А духът на Ат отвърнал:
“Още е жив моят враг Балдиу –
заплаха за Булгар – и аз искам
да се разправя с него:

(169) нали ще поседи злодеят
в своето планинско убежище –
и отново ще тръгне срещу българите
със своите аратсъзи.

(170) Съжалявам за това,
че не мога да прекратя
неговите злодейства – нали
моят дух няма тяло.

(171) старото тяло вече
не става за мен:
не ще го възроди –
никой не може това!”.

(172) “Тогава вземи тялото на Ташлък, -
посъветвал го Аспарък. –
То, макар и каменно,
е още живо:

(173) напусна го
обиденият дух на Ташлък –
но тялото остана да живее:
колко дълго те чака!

(174) Кажи на тялото само:
“Аз съм твоят внук,
помогни ми!” –
и ще влезеш в него.

(175) Ще можеш да останеш
в каменното тяло един ден –
после той съвсем
ще изстине!”.

(176) Като казал това,
Аспарък се сбогувал
и забързал по своите
много важни дела.

(177) А зарадваният дух на Ат,
като казал заклинанието,
тутакси влязъл
в каменното тяло на Ташлък.

(178) Оживял отново Ат,
като почувствувал силата,
но си спомнил, че до Макидан
трябва да пътува много дни.

(179) А как да се пренесе
за половин ден
от Аскъп до Макидан,
за да накаже Балдиу?!

(180) Отново се разстроил Ат –
и изведнъж дочул тропот.
Гледа – а към него тича
кончето Тулпар и казва:

(181) “Качи се на мен, Ат –
ще ти услужа
една последна служба:
за миг ще те отнеса където трябва!”.

(182) Качил се веднага Атай
на могъщия Тулпар –
и той с един скок
го пренесъл в Макидан.

(183) А там Балдиу
край своя замък
се канил да обеси
внука на Ат – Кряш-Улят.

(184) Когато свършила битката
на приятелите с Балдиу,
Кряш-Улят решил да отмъсти
на избягалия Балдиу.

(185) Но край замъка на злодея
внукът попаднал в засада:
хората му избили,
а самия него – пленили.

(186) Но когато злодеите
искали да обесят Кряш-Улят,
връхлетял върху тях Ат
и освободил внука си.

(187) Като му наредил
да отиде на безопасно място,
Ат извикал на Балдиу,
който се бил скрил в замъка:

(188) “Хей, Балдиу,
излез на бой с мен!
Не ще се скриеш от мен
и зад каменни стени!”.

(189) “Да вървим да го довършим! –
казал Яга на Балдиу. –
Не се бой, - аз ще сторя тъй,
че той да не те вижда!”.

(190) Видял Ат, че Балдиу
излязъл от замъка
и се хвърлил към него,
но това не бил Балдиу:

(191) Яга придал
вида на Балдиу
на един негов джура –
и върху него връхлетял Ат.

(192) Когато Яр-Атай почнал
да се бие с джурата,
Балдиу се приближил отзад
и ударил Ат с копието си.

(193) Но копието не пробило
каменното тяло.
Обърнал се Ат –
и разсякъл Балдиу на две.

(194) Тогава се приближил Аламир
със своите хора –
той също искал
да отмъсти на Балдиу за майка си.

(195) Веднага преминали макиданците
на страната на Аламир –
а на всички аратсъзи
се наложило да бягат...

(196) Като завършил последния си бой,
духът на Ат потеглил
към шатрата на Тангра – и по пътя
оставил изстиналото тяло.

(197) Сега духът на бахадира
бил спокоен –
нищо вече не заплашвало
родния Булгар.
81. Приятелите помагат на духа на Ат да се добере до шатрата на Тангра и си спомнят за неговото управление


(1) Но, оказва се, че имало
още една заплаха
за духа на Ат –
тя идвала от Яга.

(2) Когато Ат убил Балдиу,
Яга изпаднал в ярост
и решил да открадне
тялото на бахадира от приятелите.

(3) Ако алпът на коварството
успеел в това –
не щял да достигне
духът на Ат до шатрата на Тангра.

(4) А приятелите, като решили да погребат
тялото на Ат в Аскъп,
тръгнали с него
от бойното поле към Сулдан.

(5) По пътя те срещнали
старата Бай-Тимат
и тя им казала:
“Заплашва ви беда!

(6) Аз гадаех – и видях,
че Яга иска
да открадне тялото на Ат
и да погуби неговия дух!”.

(7) Тогава казала Умай,
която съпровождала приятелите:
“Нека да спрем
и да помислим какво да направим!”.

(8) Почнали да мислят те –
и Нарджи предложил:
“Да се опитаме да устроим
капан на Яга.

(9) Сега е времето на Акатуй –
нека да го отпразнуваме
и да поставим платформа
върху 4 плуга.

(10) На платформата ще поставим
една красива девойка,
а до нея –
тялото на Ат.

(11) Ако похотливият Яга
изведнъж поиска
да се съедини с девойката,
нека се прилепи към платформата:

(12) нали на Майкъ му остана
малко от лепилото на Джамъртек –
то е достатъчно,
за да намажем платформата!”.

(13) “Но платформата трябва да е здрава, -
отбелязала Бай-Тимат, когато
приятелите приели плана на Нарджи, -
иначе Яга ще го изтръгне!

(14) Такава платформа може да се направи
само от клон на Бой-Терека
или от дъб,
който е на 5000 години.

(15) И не от всякаква девойка
ще се съблазни Яга –
трябва да подберем такава,
която ще го очарова!”.

(16) “На платформата ще легна аз, -
усмихнала се Умай-биче, -
само аз ще мога
да очаровам Албастъй!

(17) А за това, къде да намерим
стар дъб,
ще трябва да попитаме
алпа на дърветата Биртаяк.

(18) Но къде да го търсим –
той може да е
във всяко дърво
на нашата Земя!”.

(19) “Тук съм!” – казал тогава
Биртаяк от Стария Дъб.
Оказало се, че точно до него
били разположили стана си приятелите.

(20) “Вземете този дънер, -
предложил Биртаяк, -
остаря Искедум – и аз
преминавам в млад дъб.

(21) Нали Искедум е
на повече от 5000 години –
той си спомня още
сражението на Субан и Локбър!”.

(22) Иберът направил –
по молба на Кувъш –
здрава платформа
от дънера на Искедум.

(23) Кряш-Улят докарал
от близкия аул
четири плуга – и приятелите
поставили платформата върху тях.

(24) Събрали се в Искедум чирмъшите
от всички околни села
и устроили Акатуй –
помогнали на приятелите...

(25) Наблюдавал Яга приятелите
и видял, как вечерта
те поставили върху платформата
една девойка и тялото на Атай;

(26) когато всички си отишли,
Яга се прокраднал към платформата,
възнамерявайки само
да похити тялото.

(27) Но като видял девойката
с неземна красота,
решил да я обладае –
обхванала го похот.

(28) Но тъкмо прилегнал
до онази девойка,
когато здраво се залепил
към несъкрушимата платформа.

(29) Станала тогана девойката от платформата
и приела обичайния вид
на алп-биката Умай –
завил от страх Яга.

(30) Никога в живота си
този коварен алп
не бил попадал в такъв
страшен капан.

(31) Почнал той да умолява Умай
да му прости за онези
неизброими подлости,
които й бил сторил.

(32) При воплите му
се стекли всичките приятели
и се събрали всичките
велики алпове.

(33) “Ти наруши законите на алпите, -
казал Мар Джайтасир на Яга, -
оскверни с убийство един карамадж
и завземаше земята на хората.

(34) За това съдът на алпите
повели да те лишим
от половината от твоята сила
с помощта на камшик!”.

(35) Взел Субан своя камшик
и напердашил Яга –
той станал по-слаб
и повече не рискувал.

(36) Но своето коварство
той запазил – и продължава
да съблазнява слабите,
тласкайки ги към престъпления...

(37) А приятелите след боя
тръгнали да търсят място
да гроб на приятеля си –
царя-бахадир Ат.

(38) Като намерили такова място,
те го погребали,
а къде – всички хайджии
разказват различни неща:

(39) навярно за това,
всеки българин
да мисли, че Ат
е погребан край неговия аул;

(40) защото Ат бил станал,
както и Атряч, Маджи, Раудеб
и другите велики бахадири,
гордост на народа на българите.

(41) След погребението приятелите
устроили помен на Ат
и си спомнили, как той, управлявайки,
заздравил обичая в Аскъп.

[Йордан_13]

***