Летописът на Тертерите
Дата 1.10.13 | Тема: за Саракта
| Много години мълчах, но вярвам, че нямам право повече да мълча. Кой, кога, как и защо унищожи една от ней-ценните български книги?
В началото на 70-те идва на село леля ми Василка, дъщеря на брата на дядо ми. Той беше свещеник. И прадядо ми е бил такъв, едновременно и селски учител. Предлага да ми даде книгите на баща си. Не помня на колко пъти ги пренесохме. Една част занесох в Ботевград През 1977 г ходих за известно време в Гложeнския манастир. Връщам се в Ботевград и виждам, че повечето ценни книги ги няма. А някои бяха истински шедьоври. Ръкописни пергаменти, кориците обковани със сребро и седефени икони. Питам майка ми, а тя казва, че ги подарила, защото аз съм ги бил обещал. Което е пълен абсурд.
На 22 август 1978 година ме арестуваха и ме вкараха в затвора. Книгата не ми взеха, макар да направиха обиск и на село. Връщам се през април 1980 година и виждам, че книгата я няма. Няма ги и много други книги. Питам баща ми, Георги Грънчаров, а той ми отговаря, че ги бил изгорил, защото попски книги не му трябвали. Тогава той беше ортодоксален комунист. И след като заради мен ги изключили с майка ми от БКП, той отишъл на село и изгорил всичките ми безценни книги. Между тези "попски" книги беше Хрониката на рода Тертер. Дървени корици без никакви украшения. Беше пергамент. Още като дете можех да различавам хартия от пергамент. С дървени корици, обшити с кожа. Никакви украшения. На предната корица имаше релеф, който така и не успях да разгледам, не се виждаше добре. С три бронзови закопчалки. Обикновено книгите от онова време имат по една или две, а тая имаше три. От времето кожата беше станала напълно черна, пергаментът жълт. Сега като се сетя си мисля, че книгата е била започната някъде през 14-16 век. Книга с продължение, дописвана от по-късни автори.
Като дете учех т. нар. църковнославянски, а всъщност старобългарски език. Граматиката му беше трудна, много по-сложна от сегашната, но криво-ляво се справях. С Летописа обаче ми беше трудно. Успях да разчета много малко от него. Как Асеневци вземат със себе си Тертерите и руски дружинници и тръгват да освобождават България. Пътя им показвала Бялата Вълчица. Тя ги довела до Търновград.
Случило се преди 8 хиляди години. Или 8 хиляди години преди Христа. Тълкуванието беше малко неясно. Първо била залята столицата. Намирала се на брега на езерото, което сега е Черно море. Водата предължила да се покачва колкото четирима мъже един върху друг за ден. Народът бягал към планините и възвишенията. Мнозина загинали. После водата спряла да се покачва. Но на мястото на плодородните равнини вече имало езера. Една част от родовете заминали на Запад. Други на юг, а трети на север. Тертерите тръгнали на север. Много от родовете останали. Изградили нови селища на високото и така оцелели.
Разказвам по памет. Така започваше книгата, изгорена от баща ми. Горяла хубаво и той си пекъл мръвки в печката. Днес внукът му, носещ същото име Георги Грънчаров иска цялата ми библиотека с надеждата, че ще намери нещо оцеляло, което да унищожи. Вкарали го в ръководството на Уникредит Банк, направили го масон и той сега е готов на всякакво предателство в името на собствената си изгода. Получил дори титлата "Рицар на книгата", каква гавра! Племенникът ми Георги Грънчаров, носещ името на дядо си по някакъв начин въздействал на родителите ми. Дадени им бяха от други хора пари за моето лечение. Става дума за живото спасяващо лечение. Едно от условията беше да им предам цялата си библиотека. Вероятно с надеждата, че може да имам още нещо
Леля ми Василка не само ми даде книгите, а ми помогна да ги пренесем у нас. Имаше една странна книга. Кожата на кориците й беше кафява, а обикновено такива почерняват с годините. Въобще едно безценно съкровище, унищожено от баща ми. Повечето бяха голям формат, А си спомням една мъничка книжка, съвсем малка. Също с бронзови закопчалки. Доколкото можах, прочетох от тях. Повечето далеч не бяха с религиозно съдържание. Имаше една също съвсем малка по формат книга с предсказания до края на 21 век. И нея я нямаше.
Можете да помогнете. Като разпространите написаното от мен. Да се знае. И нека някой се опита да напише опровержение..
|
|