|
Аратеб-nomadski-1
|
Това си е един своеобразен походен Аратеб (Свещено Огнище), тристепенен, в който погребението е извършено в Годината Теку, предполагаемо. Сега, ако, след столетия, разровят нашият Аратеб, пак ще открият монети, хахахаха. Но, защо те са там? защото ху-ху-ху, ху-ху-ху... "Благодатта на Тангра храни Огънят, Златото на Яга, Огънят пояжда" и фъргам по шепа от тей в Огънят в 4-те посоки на светът. Нема фуфурлуф;))) Искам да го уточня, за да не се правят грешните изводи, че на умрелият, т.е. на живият според нашите разбирания, му трябват пари, на оня свят, не не му трябват. Защо? Защото на "онзи свят" няма притежание, собственост! Защо, обаче, тъй... Защо в основата е свещено дърво? Това първом е свидетелство за чисто тенгриянският и древнобългарски погребален ритуал, който разбира се, се е променял с хилядолетията, но трябва да отбележим, че той се дължи на историческото събитие довело до създаването на Българският народ
(81) Като оплакал сина си, Субан поставил тялото му на платформа, а платформата поставил на клоните на огромния дъб Имен-Дума. (82) При това той казал: “Нека Тангра се разпореди с теб! Нека Всевишният те върне на нас! (83) А аз, в твоя чест ще добавя към името си твоето – Боян – и името на това дърво – Имен!”. (84) После алпът казал на хората: “Искам в памет на моя син вие да станете един народ!”. (88) Мястото на гроба на Локбър било наречено Дума, а когато дъбът остарял – Иске Дума. (89) Оттогава част от именците започнала да говори на тузкия език, наричан локърски.
Когато мъртвият умре и тялото му бъде изгорено на Аратеб, той ще стане част от алпите, чието жилище са клоните на Бой Терек (Световното дърво). Символизмът на дървото в основата на Огнището е изключително важен.
|
|
Оцени тази снимка (общ рейтинг : 2.5 от 5 с 20 гласа) |
|
|
|
|
|
|
Детайли за снимката |
Заглавие: | Аратеб-nomadski-1.jpg |
От албума: | Годината 6789 Шегор в символи |
Добавена от (на фотоапарата за още): | Йордан_13 |
Оценка - 20 глас(а): | |
Ключови думи: | |
Големина: | 197 КБ |
Качество: | 690 x 920 пиксели |
Отваряна в цял размер: | 70 пъти |
Изпратена по ел.поща: | 0 пъти |
Коментар: | CREATOR: gd-jpeg v1.0 (using IJG JPEG v62), quality = 82 |
Изпращач |
Коментар |
Йордан_13 |
Публикуван на: 7/1/2021 23:14 Обновен на: 7/1/2021 23:14 |
Администратор Регистиран: 10/8/2006 От: Публикации: 16065 |
Отг.: Годината Шегор в символи copy-1 "Годината Шегор в символи". Все пак, аз не съм първият работил в тази посока. Раковски е преди мен. Но той не е имал моят шанс, нашите градове по долината река Инд, не са били разкопани още, те са разкопани в наше време от индийските учени. Интересното е, че нашата наука въобще не е продължила търсенията в посоката, която той е задал, а това е една от верните посоки на търсене на самите себе си. ========================================= В същото време, в „Основни начала за българската най-стара словесност“ Раковски оспорва преминалата от Стария завет в „История славянобългарска“ юдейскоцентрична представа за древността на човечеството и търси други възможности, които да съответстват на неговото време. С цел да обясни произхода на българите, в издавания от него вестник „Български лебед“ той обръща взор към... историята на Индия. Идеологът на нашето националноосвободително движение написва много статии, в които се опитва да повдигне националното самочувствие на борещия се за духовно и политическо освобождение български народ с примери от неговата история, показващи общност с древната индийска култура. Според него българите са „най-чисти“ индоевропейци, които първи напускат Хиндустан и донасят в Европа стария култ към Шива. За разлика от много свои съвременници, пламенният котленец вижда в староиндийските вярвания не „примитивен“ политеизъм, а усъвършенствана религия, от която и по негово време сред българите се пазят значителни следи. ========================================= Важното, днес е, че "Сказание за Чулман", Джагфар Тарихи, Нариман тарихи, дават немалко информация и насоки в линията на историческото търсене, което Раковски развива, т.е. те потвърждават тази линия, както и отхвърлената Веда Словена, която също е доста категорична относно връзката Дунав - "Харапска земе".
|
|
|
[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]
|