Данайците винаги са се стремели да смажат българското православие и да гои заменят с гръцко, погърчвайки българите, преломявайки съзнанието им, замествайки го с фанатично гръцко. Така, гръкоманът е по-върл грък и от гърка. Където това не е ставало, в границите на Соамнската империя, те са инициирали Потурчването на непокорните. Тази борба, започнала с кряшизацията (еленизацията) на чисто българксият остров Крит със светилище на Тангра, преминала през поставянето ан Данайз а цар, вместо Пеласг (Геланор), продължава дори в Българското Възраждане по времето на турското робство. Защо, иначе, каква е причината данайците да са тъй настървени срещу Българското Православие, нали става уж въпрос за една и съща вяра, православно-християнска? На пръв поглед, това е така, но данайците са наясно, че Българското Православие, крие в себе си, Българското Тенгрианство. То е катои кръвта във вените ан човека, не се вижда, ноид ава живот. И когато историческият момент е дошъл То (Тенгриянството)излиза, за да съхрани Българската Народност и Българската Държавност. Защото, дайте да не се лъжем, Християнството като вяра и религия е космополитно; неговото рождено предназначение, не е да брани народността. Затова ние, виждаме, това особено раздвоение в изповедта, мисленето и действията на православните дейци и светци.И техните дела са насочени именно към а съхраняване на равновесието - прилагайки Тенгриянството, да не нарушат догмите и каноните на Православното Християнство и неговият блюстител Вселенската Патриаршия. Това обяснява и особеностите в дейността и делото и на поп Глигорко в Асеновградско и Родопите